В края на 2016 г. си сътрудничих със сестра И Син в църковната работа. След известно време съвместна работа установих, че И Син има добри заложби и бързо възприема Божиите слова. Тя успяваше да схване ключовите моменти в общението за истината и да разреши някои трудности на братята и сестрите. Помислих си: „Вярвам в Бог отскоро и не разбирам много от истината, така че щом И Син ми сътрудничи, църковната работа определено ще бъде свършена добре“. Бях много щастлива, изпълнена с решителност и с ентусиазъм. Когато не разбирах нещо, питах И Син. Тя поемаше водещата роля в работата и аз никога не възразявах, защото чувствах, че тя е по-добра от мен.

След известно време чух братя и сестри да казват, че И Син има добри заложби, може да прозре нещата и да реши проблемите им, и че общението ѝ е наистина просветляващо. Отначало успявах да се отнеса правилно към това, но като чувах тези неща често, започнах да се чувствам малко смутена и разстроена, като си мислех: „И двете сме водачи и вършим работата си заедно. При положение че всички братя и сестри хвалят нея, аз не изглеждам ли некомпетентна?“. Съгласявах се с братята и сестрите словесно, като казвах: „Да, заложбите на И Син са добри“, но вътрешно не можех да го понеса, като си мислех: „Аз също провеждам много събрания за братята и сестрите и също съм способна да разреша някои техни проблеми и трудности. Защо никой не ме хвали? Наистина ли съм толкова по-нисша от И Син? Така няма да стане. Трябва да чета повече от Божиите слова, за да общувам по-ясно на събранията, и трябва да се стремя да настигна И Син, така че братята и сестрите да видят, че не ѝ отстъпвам!“. След това започнах да работя усилено, като през деня ходех на събрания, а през нощта четях Божиите слова и се въоръжавах с тях. Записвах си всички откъси от Божиите слова, които можеха да разрешат определени състояния, за да мога бързо да ги намирам при решаване на проблеми. Когато висшестоящите водачи се събираха с нас, аз се съветвах с тях за всичко, което не разбирах, защото исках да разбирам повече, да бъда по-добре подготвена и да надмина И Син.

Веднъж, по време на събрание на водачите на екипи, И Син имаше някаква работа и ме накара да започна първа. Бях доста щастлива, защото преди това И Син винаги идваше с мен и поемаше инициативата на всяко събиране, но днес най-накрая беше мой ред да разговарям с братята и сестрите сама. Трябваше да използвам тази възможност, за да се представя добре и да докажа, че заложбите ми не са толкова по-нисши от тези на И Син. По време на събранието първо исках да разбера какво е било състоянието на всеки от водачите на екипи напоследък и какви трудности изпитват те в дълга си. Слушах внимателно, когато някоя от сестрите говореше, и умът ми работеше бързо, мислех усилено кои откъси от Божиите слова могат да бъдат намерени в отговор на нейното състояние. Мислех си: „Категорично не мога да се проваля. Ако не успея да реша този проблем, ще остана завинаги в сянката на И Син. Това би било толкова смущаващо и унизително!“. След като сестрата приключи с описанието на състоянието си, намерих съответните откъси от Божиите слова и разговарях, докато наблюдавах реакциите ѝ. Като гледах как сестрата кима в знак на съгласие, изпитах внезапно чувство на удовлетворение и си помислих, че се справям добре. Но тъкмо когато навлизах в общението, дойде И Син, която беше приключила със задачата си. Всички братя и сестри, които ме гледаха, насочиха вниманието си към И Син. От погледите им разбрах, че всички чакат с нетърпение И Син. Почувствах се малко разочарована. След това И Син започна да намира Божии слова и да провежда общение с тях относно проблемите на водача на екипа. Общението на И Син беше наистина доста ясно и аз много ѝ завидях. Помислих си: „Ти дойде, взе водещата роля и отне вниманието от мен. Няма да стане. Не мога просто да седя и да те оставя в светлината на прожекторите. Трябва да намеря възможност за общение“. Блъсках си главата, като мислех кои откъси от Божиите слова да използвам и как да общувам по-ясно от И Син. Тъй като бях толкова нетърпелива да се изтъкна, когато И Син спря за миг, аз незабавно подех разговор с водача на екипа, като казах: „Сестро, аз също намерих откъс от Божиите слова, отнасящ се до твоето състояние, нека да разговаряме за него“. След това започнах да чета, но докато четях, открих, че откъсът, който бях избрала, не отговаряше съвсем на състоянието на сестрата. Мозъкът ми започна да бучи и аз си помислих: „О, не, нима обърках нещата? Надявах се, че братята и сестрите ще ми се възхитят, но дали допускането на такава елементарна грешка не доказва, че съм неспособна? Това е толкова унизително!“. Чувствах се изключително неловко и смутено, лицето ми гореше и ми се искаше да потъна вдън земя. И Син продължи с общението си, а братята и сестрите слушаха внимателно. Почувствах се пренебрегната, с огромна болка и дискомфорт, сякаш седях на тръни. В мен започна да се надига недоволство и си помислих: „Каква роля играя аз? Нима съм тук само за да допълвам И Син? Само защото И Син е тук, аз изглеждам толкова некомпетентна! Днешното ми унижение се дължи изцяло на нея. Ако тя не беше тук, щях ли да съм толкова притеснена, че да не мога да намеря подходящи откъси от Божиите слова? Дали щях да бъда унизена по този начин?“. Докато седях там, се чувствах като клоун и исках да си тръгна веднага. След като най-накрая събранието приключи, се прибрах вкъщи и си легнах, но когато си помислих за случилото се на събранието, сърцето ми беше залято от страдание и се почувствах наистина разстроена и притеснена. Помислих за всички усилия, които бях положила, за да подобря уменията си за решаване на проблеми напоследък, как през деня посещавах събрания, а вечер се въоръжавах с Божиите слова и оставах будна до полунощ, но колкото и да се стараех, все не успявах да достигна И Син. Мислейки за това, започнах да презирам И Син и вече не исках да ѝ сътруднича на събранията. Дори не исках да я виждам. На следващия ден, когато заедно с И Син отидохме на събранието, бях нацупена и мълчах, като си мислех: „Не мога да се състезавам с нея, затова ще си затворя устата и ще слушам!“. Но ако не се съревновавах, пак се чувствах разстроена, притеснена и ядосана. Умът ми блокираше, когато се опитвах да разговарям, и не знаех какво да кажа. Затова започнах да се оплаквам, като си мислех: „Защо Бог ѝ е дал такива добри заложби? Защо на мен е дал толкова слаби заложби и защо е уредил да изпълняваме дълга си заедно? Когато тя е тук, мен сякаш ме няма“. Надявах се, че скоро ще бъдем разделени. През следващите няколко събрания говорех по-малко и участвах по-малко в работните дискусии. Състоянието ми продължаваше да се влошава и усещах все повече болка и потиснатост. Молех се на Бог: „Боже! Непрекъснато завиждам на И Син и винаги се сравнявам с нея. Животът в това състояние е толкова болезнен. Боже! Дано да ме просветлиш и насочиш, за да разбера покварения си нрав“.

След това прочетох един откъс от Божиите слова: „Когато става дума за нещо, което е свързано със слава, статут или възможност да блеснете — например, когато чуете, че Божият дом планира да отгледа различни таланти — всяко от вашите сърца тупти силно в очакване, всеки от вас все иска да се прочуе и да застане под светлините на прожекторите. Всички вие искате да се борите за статут и слава. Вие се срамувате от това, но ще се чувствате зле, ако не го направите. Изпитвате завист и омраза и се оплаквате, когато видите, че някой се отличава, и смятате, че е несправедливо: „Защо аз не мога да се отличавам? Защо все други хора са в центъра на вниманието? Защо все не идва моят ред?“ И след като почувствате негодувание, се опитвате да го потиснете, но не успявате. Молите се на Бог и за известно време се чувствате по-добре, но когато отново се окажете в подобна ситуация, отново не можете да я преодолеете. Нима това не е проява на незрял духовен ръст? Когато хората изпадат в такива състояния, нима не попадат в капана на Сатана? Това са оковите на покварената природа на Сатана, които оковават хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Божиите думи разобличиха точното ми състояние. Видях, че когато всички братя и сестри се възхищават на И Син, аз имах чувството, че изглеждам неспособна, ревността ми излизаше на повърхността и започвах да се съревновавам с нея. За да предизвикам възхищение във всички, ставах рано и си лягах късно, за да чета Божиите слова и да се снабдявам с истини, и с това исках да докажа, че не отстъпвам на И Син. На събранието на водачите на екипи, когато И Син пристигна, братята и сестрите насочиха вниманието си към нея и нейното общение беше доста добро. Почувствах завист и не исках да го приема, и се опитах да намеря по-подходящи откъси от Божиите слова, с които да общувам. Но откъсите, които намерих, изобщо не отговаряха на състоянието на водача на екипа. Почувствах се унизена и излях яда си върху И Син, като си мислех, че докато тя е там, няма как да се откроя, и затова не бях склонна да ѝ сътруднича. Бях прекалено загрижена за репутацията и статута ми. Винаги, когато нещо беше обвързано с гордост или статут, изпитвах нужда да се състезавам и ако се провалях, изпитвах неприязън, омраза и предразсъдъци към нея, мислейки, че всичко е по нейна вина. Бях толкова дребнава, достойна за презрение и жалка. Спомних си за Джоу Ю от „Романсът на трите кралства“, който толкова завижда на дарбите на Джуге Лян, че умира на млади години от гнева си. Аз също прекарвах дните си в гняв и обида заради завистта ми към И Син, живеех в мрак и болка и дори не успявах да изпълня дълга си. Дали това нямаше да доведе само до по-бързото ми разкриване и отстраняване? В действителност, И Син умееше да възприема нещата бързо, да общува за истината с просветление и да разрешава трудностите на братята и сестрите. Това беше от полза както за църковната работа, така и за братята и сестрите, и също така компенсираше моите недостатъци. Това беше добре. Въпреки това завиждах на таланта на сестра ми и не можех да понеса да виждам как ме превъзхожда. Мислех само за това да се състезавам със сестра ми за слава, придобивки и ранг, и ако не можех да победя, ставах негативна и се отпусках, като изливах разочарованието си върху дълга си. Бях истински егоист! Мълчаливо се помолих на Бог: „Боже, не искам повече да живея в това състояние на завист, да живея по този начин е твърде болезнено и потискащо! Готова съм да се покая и да потърся истината, за да променя този покварен нрав, моля те, води ме“.

Докато търсех, си припомних някои от Божиите слова: „В продължение на много години мислите, на които хората са разчитали за оцеляването си, са разяждали сърцата им до такава степен, че те са станали коварни, страхливи и достойни за презрение. Не само че им липсва воля и решителност, но и са станали алчни, арогантни и своенравни. Липсва им каквато и да е решителност, която да надхвърля собственото „аз“, а още повече — нямат и капка смелост да се отърсят от ограниченията на тези тъмни влияния. Мислите и животът на хората са толкова прогнили, че гледната им точка за вярата в Бог е все още непоносимо отвратителна и дори когато хората говорят за гледната си точка за вярата в Бог, е просто непоносимо да се слуша. Всички хора са страхливи, неспособни, достойни за презрение и крехки. Те не изпитват отвращение към силите на мрака и не изпитват любов към светлината и истината; вместо това те правят всичко възможно да ги пропъдят“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?). „Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората до степен, в която хората да мислят само за слава и придобивки. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и те нямат нито силата, нито куража да се освободят от тях. Те несъзнателно носят тези окови и продължават напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството отбягва Бог, предава Го и става все по-нечестиво. Ето така се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките за Сатана“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Размишлявайки над Божиите думи, разбрах, че болката, в която живеех, беше причинена от покварата и вредите на Сатана. Размишлявах над това как съм била повлияна от обществото и научена от семейството ми от ранна възраст да живея със сатанински отрови като „В цялата вселена само аз властвам“, „Може да има само един алфа-мъжкар“. и „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Бях изключително егоистична, презряна, надменна и самонадеяна. Ако някой ме превъзхождаше или застрашаваше репутацията или статута ми, се чувствах разстроена и изпитвах завист и омраза, чувствах се изключително потисната и изпитвах непоносима болка. Спомням си една съученичка, която беше близка с мен и се учеше по-добре от мен. Когато виждах как другите съученици се струпват около нея и ѝ задават въпроси, аз се чувствах пренебрегната, завиждах ѝ и исках да я превъзхождам. По-нататък, когато не можах да я застигна в учението, спрях да дружа с нея и връзката ни се разпадна. След като се омъжих и видях, че съседите ми печелят повече и живеят по-добре, изпитах ревност и започнах да работя усилено, за да изкарвам повече пари, но в крайна сметка все още не можех да се състезавам и престанах да искам да общувам с тях. Дори след като повярвах в Бог, продължих да живея според тези отрови. Когато видях, че заложбите и възприемането на И Син са по-добри от моите, изпитах ревност и се устремих към това да я превъзхождам, а когато не можех, изпитвах непоносим дискомфорт и не исках да я виждам, и дори се оплаках на Бог, че ми е дал такива слаби заложби, като изливах разочарованието си върху дълга си и не участвах в църковната работа. Осъзнах, че се държах неразумно и че нямах никаква човешка природа. Репутацията и статусът ме бяха обвързали в непоносимо страдание, като причиняваха болка не само на мен, но и вредяха на другите. Навлизането ми в живота също беше нарушено и пропилях много възможности да придобия истината. Осъзнах, че преследването на слава, придобивки и ранг не е правилният път, и че като продължавам да преследвам тези неща, само ще се отдалеча от Бог и в крайна сметка ще бъда отстранена от Него. Като осъзнах това, изпитах готовност да се променя и да не се стремя към репутация или статус.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Функциите не са еднакви. Има едно тяло. Всеки изпълнява задължението си, всеки е на мястото си и върши всичко по силите си — за всяка искра има един проблясък на светлината — и да се стреми към зрялост в живота. Така ще бъда доволен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 21). „Вие трябва да постигнете хармонично сътрудничество за целите на Божието дело, за благото на църквата и така че да стимулирате вашите братя и сестри да продължат напред. Трябва да си сътрудничите един с друг, като всеки от вас променя другия и постига по-добър резултат от делото, така че да проявявате внимание към Божиите намерения. Ето какво представлява истинското сътрудничество и само тези, които се занимават с него, ще получат истинско навлизане. Докато си сътрудничите, някои от думите, които изричате, може да са неподходящи, но това няма значение. Разговаряйте за това по-късно и придобийте ясно разбиране за него; не го пренебрегвайте. След този вид общуване можете да компенсирате недостатъците на своите братя или сестри. Само като навлизате все по-надълбоко в делото си по този начин, можете да постигнете по-добри резултати. Всеки от вас, като хора, които служат на Бог, трябва да може да защитава интересите на църквата във всичко, което прави, вместо просто да се съобразява със собствените си интереси. Неприемливо е да действате самостоятелно, като подкопавате взаимно работата си. Хората, които се държат по този начин, не са годни да служат на Бог!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Служете, както служеха израилтяните). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Бог дава на всеки човек различни заложби и има различни изисквания към него. Независимо дали заложбите на даден човек са добри, или лоши, стига да изпълнява дълга си с правилните намерения, да търси истината, да действа според принципите и да прави всичко възможно, Бог ще го одобри. Бог ми беше дал тези заложби, те бяха Неговото предопределение и върховенство, така че трябваше да се покоря, да постигна максималното възможно и да изпълнявам добре дълга си. Замислих се за това, че вярвам в Бог от съвсем скоро, че навлизането ми в живота беше повърхностно и че не можех да се справя добре с работата си сама. Общението на И Син за истината беше по-ясно и нейните силни страни компенсираха моите недостатъци. Сътрудничеството ни даде възможност да вършим работата добре — това не е ли нещо добро? Трябваше да се избавя от завистта си, да си сътруднича правилно със сестрата и да я питам повече за нещата, които не разбирам, за да мога да израсна бързо. Като осъзнах това, престанах да се оплаквам от слабите си заложби и започнах да искам да се покорявам и да давам своя принос. Не след дълго дойде време за поредното събрание и аз говорих открито за покварата, която бях разкрила пред И Син, и ѝ се извиних. И Син също разговаря открито с мен и аз почувствах голямо освобождение в сърцето си от това събрание. Благодарение на просветлението и напътствията на Божиите слова придобих известно разбиране за покварения си нрав и промяна в него. Благодаря на Бог за Неговото спасение!