От Лиу Лу, Китай

В края на 2016 г. детето ми постоянно страдаше от диария и никакви лекарства не помагаха. Неочаквано, само няколко дни след като започнах да вярвам в Бог, болестта на детето ми се излекува. След известно време, без дори да го усетя, моето хронично главоболие също се подобри. Бях дълбоко благодарна на Бог. След това положих всички усилия в изпълнението на всеки уреден от църквата дълг. По това време съпругът ми препречи пътя на вярата ми в Бог, но аз не бях възпряна и бях убедена, че докато искрено вярвам в Бог и изпълнявам дълга си, ще получа Божиите благословии и ще имам шанс за спасение.

През април 2020 г. бях избрана за църковен водач и изпълнявах този дълг дори още по-активно. Един ден, няколко месеца по-късно, след като се нахраних, се почувствах истински уморена и замаяна, затова проверих кръвното си налягане и видях, че е 160 на 90. Не можех да повярвам, като си мислех: „Никога преди не съм имала високо кръвно налягане, защо изведнъж е толкова високо?“. Понеже бях още млада, мислех, че докато искрено изпълнявам дълга си, Бог ще ме пази и кръвното ми налягане със сигурност ще спадне, затова не се чувствах особено възпряна и ползвах само някои домашни средства за лечение. През март 2021 г. измерих кръвното си налягане в една аптека и то беше 185 на 128. Лекарят беше много изненадан и каза: „Вашето кръвно налягане е много високо; внимавайте да не паднете, докато карате колело“. Думите на лекаря доста ме разтревожиха и си помислих: „Високото кръвно налягане може да доведе до много усложнения; от високо кръвно някои хора получават инсулт и внезапно умират, други получават мозъчен удар и след това вървят с накуцване, а трети се оказват парализирани и неспособни да се грижат за себе си. Ами ако падна и се превърна в инвалид?“. В този момент започнах да се оплаквам наум: „Винаги съм изпълнявала дълга си, защо тогава кръвното ми налягане продължава да е толкова високо? Защо Бог не ме предпази?“. Една сутрин при ставане изведнъж ми се зави свят, раменете ме заболяха ужасно и имах чувството, че някой дърпа различни сухожилия вътре в главата ми: беше изключително болезнено да я движа, тя сякаш се откъсваше. Имах чувството, че може да умра всеки момент от спукан кръвоносен съд. Отидох в болницата за преглед и лекарят каза, че това, което причинява главоболието, е тежка артроза на шийните прешлени. След лечение симптомите бяха донякъде облекчени, но все още се чувствах много замаяна и понякога имах главоболие. Станах малко негативна, като си мислех: „Защо състоянието ми не само не се подобрява въпреки всичките ми усилия и себеотдаване, но и още повече се влошава? Ако нещата продължават така, може да умра всеки момент. Може би е по-добре да се занимавам с еднотипна работа. Това би било по-малко изморително, отколкото да съм водач, и е възможно състоянието ми да се подобри“. Въпреки че продължавах да изпълнявам дълга си, живеех в състояние на безпокойство и страдание и нямах усещане за бреме в дълга си. Когато виждах, че евангелското дело е неефективно, нямах желание да анализирам причините или да разрешавам проблемите.

По-късно ползвах различни домашни средства и взимах лекарства за сваляне на кръвното налягане, и то малко спадна. Въпреки това все още се притеснявах, че състоянието ми ще се влоши отново. Мислех как въпреки всичките ми усилия и себеотдаване не само не бях получила никакви благословии, но и здравето ми се влошаваше. Затова не исках повече да изпълнявам дълга си на водач с мисълта, че извършването на еднотипна работа би било по-малко натоварващо и би ми позволило да се грижа по-добре за здравето си. Поради лошото ми състояние през този период по-голямата част от моето общение на срещи беше негативно и пасивно и не бях съсредоточена върху дълга си, което доведе до непрекъснат спад в ефективността на евангелското дело. Едва когато висшестоящите водачи ме скастриха за това, че бях твърде нехайна в дълга си, и ме предупредиха, че ако не се покая, ще бъда освободена, осъзнах, че прекъсвам и смущавам делото, изпитах някакъв страх и най-накрая дойдох пред Бог, за да се помоля и да се самоанализирам. Един ден чух химн от Божиите слова „Когато те повали болест, трябва да търсиш Божията воля“: „Как трябва да преживееш болестта, когато те сполети? Трябва да дойдеш пред Бог и да се молиш, да търсиш и да схванеш Божието намерение, трябва да се изследваш, за да разбереш какво в противовес на истината си направил и с каква поквара в теб все още не си се справил. Поквареният ти нрав не може да се промени, без да преминеш през страдание. Само ако бъдат закалени чрез страдание, хората няма да бъдат разпуснати и ще могат винаги да живеят пред Бог. Когато някой страда, той винаги се моли. Той ще се изследва, за да види какво е направил погрешно и какво може да е направил срещу истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Спечелването на истината е най-важното във вярата в Бог). След като чух Божиите слова, разбрах, че Бог използваше тази болест, за да ме накара да се самоанализирам и да разпозная покварения си нрав, че целта ѝ бе да ме спаси и че тя съдържаше искреното намерение на Бог. Вярвах в Бог от няколко години насам, но когато се сблъсках с болестта, не знаех как да търся Божието намерение в молитва, нито разсъждавах върху това кои аспекти от покварения ми нрав Бог иска да пречисти и промени или какви нечистотии имаше във вярата ми. Вместо това. поради болестта, останах в състояние на негативизъм и съпротива, а когато имаше много проблеми в евангелското дело, аз не мислех за разрешаването им, а вместо това исках да се измъкна от дълга си. Имах толкова непреклонен нрав и наистина ми липсваше съвест и разум! Тогава дойдох пред Бог в молитва с думите: „Боже, не искам да продължавам да бъда толкова непреклонна, моля Те, насочи ме как да се поуча от тази болест“.

По-късно потърсих решение на проблемите си и гледах видео със свидетелство за преживяване. То включваше откъс от Божиите слова, който беше много подходящ за моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Мнозина, които следват Бог, се интересуват само от това как да получат благословии или да избегнат бедствие. Щом стане дума за Божието дело и управление, те замлъкват и губят всякакъв интерес. Смятат, че разбирането на тези досадни въпроси няма да направи живота им по-добър и няма да им донесе никаква изгода. В последствие, въпреки че са чули информация за Божието управление, те подхождат несериозно към него. Не гледат на него като на нещо ценно, което трябва да бъде прието, а още по-малко го възприемат като част от живота си. Такива хора имат само една проста цел в следването на Бог и тази цел е да получат благословения. Такива хора не могат да си направят труда да обърнат внимание на нищо друго, което не е пряко свързано с тази цел. За тях няма по-легитимна цел от това да вярват в Бог, за да получат благословения — това е цялата стойност на тяхната вяра. Ако нещо не допринася за постигането на тази цел, те остават напълно безразлични към него. Такъв е случаят с повечето хора, които днес вярват в Бог. Тяхната цел и намерение изглеждат легитимни, защото, вярвайки в Бог, те също така Му отдават всичко, посвещават Му се и изпълняват дълга си. Те се отказват от младостта си, изоставят семейството и кариерата си и дори прекарват години извън дома, заети и в движение. В името на крайната си цел те променят собствените си интереси, възгледите си за живота и дори посоката, която търсят, но не могат да променят целта на вярата си в Бог. Те тичат насам-натам с цел управление на собствените си идеали. Без значение колко далечен е пътят и колко трудности и препятствия има по него, те остават упорити и не се страхуват от смъртта. Каква сила ги принуждава да продължават така упорито по този начин? Дали това е тяхната съвест? Дали това е техният велик и благороден характер? Дали това е тяхната решимост да се борят със силите на злото докрай? Дали това е вярата им като свидетелство за Бог, без да търсят награда? Дали това е лоялността им, че са готови да се откажат от всичко, за да изпълнят Божията воля? Или пък духът им на преданост, който винаги се отказва от екстравагантни лични потребности? За човек, който никога не е разбирал работата на Божието управление, да дава толкова много, е просто чудо! Засега няма да обсъждаме колко са дали тези хора. Поведението им обаче заслужава да бъде анализирано. Освен ползите, които са толкова тясно свързани с тях, може ли да има някакви други причини, поради които хора, които никога не са разбирали Бог, дават толкова много за Него? В това ние откриваме един неразкрит досега проблем: Отношенията на човека с Бог са просто отношения на един явно личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател: работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В такава връзка, основана на интереси, няма обич, а само сделка. Няма обичащ или обичан, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление). Бог разобличава следното: въпреки че много хора изпълняват дълга си, правят жертви, отдават всичко и са заети с делото, като наглед се покоряват на Бог и Го удовлетворяват, всъщност те имат свои собствени намерения и се опитват да използват Бог и да правят размяна с Него, за да постигнат целта си, която е получаването на благословии. Размишлявах върху това как, откакто приех Божието дело в последните дни, болестта на детето ми беше излекувана и хроничното ми главоболие също отшумя, затова започнах активно да изпълнявам дълга си. Не отстъпих дори когато семейството ми се опита да застане на пътя ми, като вярвах, че докато се старая в дълга си, ще получавам Божията благодат и благословии и занапред и в крайна сметка ще бъда спасена. Не изоставих дълга си дори след като открих, че имам високо кръвно налягане, и бях готова да будувам по цели нощи, колкото и трудно или уморително да беше; вярвах, че ако съм предана в дълга си, Бог може да премахне болестта ми. Когато състоянието ми не се подобри и продължи да се влошава, аз разбирах погрешно и се оплаквах и пренебрегвах проблемите в евангелското дело, като дори обмислях да се откажа от дълга си на водач. Видях, че годините ми, прекарани в жертви и себеотдаване, не са били в изпълнение на дълг като сътворено същество, а по-скоро в опит да използвам Бог за размяна на бъдещи благословии, добра крайна цел и добър изход. Връзката ми с Бог беше просто като на служител с неговия работодател — с чисто обменни цели.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Независимо от това как са подложени на изпитания, верността на тези, които имат Бог в сърцето си, остава непроменена; но онези, които нямат Бог в сърцето си, щом Божието дело не е от полза за тяхната плът, променят мнението си за Бог и дори се отдалечават от Него. Това са хората, които няма да устоят накрая, които търсят само Божиите благословии и нямат желание да отдадат всичко на Бог и да Му се посветят. Всички тези низки хора ще бъдат отстранени, когато Божието дело приключи, и те не заслужават никакво съчувствие. Лишените от човешка природа са неспособни истински да обичат Бог. Когато средата е безопасна и сигурна или има изгода, те са напълно покорни пред Бог, но щом това, което желаят, бъде компрометирано или окончателно отхвърлено, те веднага се разбунтуват. Дори само за една нощ те могат да се превърнат от усмихнат, „добросърдечен“ човек в отвратителен на вид, свиреп убиец, който изведнъж се отнася към своя довчерашен благодетел като към смъртен враг, без да има определена причина за това. Ако не бъдат изгонени тези демони — демоните, които биха убили без колебание — няма ли да се превърнат в скрита опасност?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека). От Божиите слова видях, че човек, който има Бог в сърцето си, знае, че всичко идва от Него, и независимо дали получава благословии, или преживява нещастие, той е в състояние да се покори на устроеното и уреденото от Бог. Точно като Йов по време на неговите изпитания, когато ятата и стадата му били отнети, децата му умирали и целият бил в циреи, той не се оплаквал от Бог, нито се отрекъл от Него, а вместо това Го възхвалявал: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Йов е имал искрена вяра в Бог и богобоязливо сърце. Сравних това със собственото си поведение. След като приех Божието дело, болестта на детето ми беше излекувана и моето хронично главоболие също отшумя. Получих благодат от Бог и започнах да показвам ентусиазъм в себеотдаването си, но когато болестта ми все повече се усложняваше и не получих благословиите, които исках, веднага се обърнах срещу Бог и започнах да се оплаквам от Него. Вече нямах чувство за бреме в дълга си и изобщо не отстоявах интересите на църквата. Единствената ми грижа бяха личните ми интереси, исках да получавам само благословии и придобивки от Бог, а когато не ги получих, станах негативна и небрежна и се противопоставих на Бог. Осъзнах колко егоистична и достойна за презрение съм била, без човешка природа и разум. Ако продължавах да бъда толкова неотстъпчива, в крайна сметка щях да бъда отритната и отстранена от Бог.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „След като да бъдат благословени не е подходяща цел, към която да се стремят хората, каква е подходящата цел? Стремежът към истината, стремежът към промяна в нрава и способността за покоряване на всичко, устройвано от Бог, и на всички Негови подредби: това са целите, към които хората трябва да се стремят. Да кажем например, че кастренето ти създава представи и погрешни разбирания, и ти ставаш неспособен да се покориш. Защо не можеш да се покориш? Защото усещаш, че твоята крайна цел или мечтата да бъдеш благословен е разклатена. Ставаш негативен и разстроен и искаш да се откажеш от дълга си. Каква е причината за това? Има проблем с твоя стремеж. Тогава как може да се преодолее това? Задължително е незабавно да изоставиш тези погрешни идеи и незабавно да потърсиш истината, за да разрешиш проблема с покварения си нрав. Трябва да си кажеш: „Не трябва да се отказвам, трябва да продължавам да изпълнявам добре дълга си, както е длъжно да прави едно сътворено същество, и да обърна гръб на желанието си да бъда благословен“. Когато се откажеш от желанието си да бъдеш благословен и тръгнеш по пътя на стремежа към истината, от раменете ти пада тежест. Ще бъдеш ли все още способен на негативност? Макар че все още има моменти, когато си негативен, не позволяваш на това да те възпира и в сърцето си продължаваш да се молиш и бориш, като променяш целта на стремежа си от стремеж към благославяне и получаване на крайна цел в стремеж към истината, и си мислиш: „Стремежът към истината е дълг на едно сътворено същество. Няма по-голяма жътва от това да разбера определени истини днес, това е най-голямата благословия. Дори ако Бог не ме иска и нямам добра крайна цел, и надеждите ми да бъда благословен са разбити, все пак ще изпълнявам правилно дълга си, задължен съм. Каквато и да е причината, няма да позволя тя да повлияе върху правилното ми изпълнение на моя дълг, няма да позволя тя да ми попречи да довърша Божието поръчение. Това е принципът, според който се държа“. И не сте ли надхвърлили възпиранията на плътта така? Някои могат да кажат: „Ами ако съм още негативен?“. Тогава отново търси истината, за да го преодолееш. Колкото и пъти да изпаднеш в негативност, ако просто продължаваш да търсиш истината, за да я преодолееш, и продължаваш да се стремиш към истината, бавно ще изплуваш от своята негативност. И един ден ще почувстваш, че нямаш желание да придобиваш благословии и не си възпиран от крайната си цел и изход, и за теб е по-лесно и по-свободно да живееш без тези неща“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В живота може да се навлезе само с практикуване на истината). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че придобиването на благословии не е целта, която трябва да преследваме във вярата ни в Бог, нито е пътят, по който трябва да вървим във вярата си в Него. Пътят, който трябва да следваме в нашата вяра в Бог, е стремеж към истината и постигане на промяна в нрава, способността да се покориш на устроеното и уреденото от Бог и да се превърнеш в истинско сътворено същество. Аз изпълнявах дълга си, за да получа Божията благодат и благословии, но когато болестта ми се влоши и почувствах, че надеждите ми за благословии са разбити, станах негативна и започнах да се съпротивлявам. Въпреки че външно не се отказвах от дълга си, сърцето ми вече беше предало Бог. Изпълнявах дълга си нехайно и не се занимавах с проблемите, което направи евангелското дело неефективно и накара братята и сестрите да живеят в негативни състояния, а това навреди на църковното дело. Вървях по път, противоположен на Божието намерение. Сега успях да разбера, че не трябва да търсим благословии във вярата си, а трябва да се стремим към истината и да се отървем от покварения си нрав, да бъдем в състояние да се покорим на устроеното и уреденото от Бог и да станем разумни хора. Като Йов, който е възхвалявал Божията праведност независимо от получените благословии или преживяното нещастие; той е имал искрено покорство пред Бог и е бил изключително разумен човек. Занапред вече имах готовност да поправя погрешните си възгледи за стремежа, да се покоря на устроеното и уреденото от Бог и да изпълнявам задълженията си като сътворено същество. А що се отнася до моето заболяване, продължих с нормални лекарства и лечение, обръщах внимание на храненето си и спортувах подобаващо. Когато се отказах от желанието си за благословии, се почувствах много по-спокойна и бях по-мотивирана в дълга си. По-късно работих с евангелските работници, за да прегледам отклоненията и проблемите, да проследя и надзиравам тяхната работа и да направя промени във връзка с неподходящия персонал. След известно време ефективността на евангелското дело се подобри в сравнение с преди.

По-късно измерих кръвното си налягане няколко пъти и за моя изненада то беше нормално. Бях толкова щастлива, но се почувствах и доста виновна. Размишлявах, че докато боледувах, нямах усещане за бреме в дълга си, което доведе до загуби в делото, но Бог не обърна внимание на моите прегрешенията и ми даде възможност да се покая, и почувствах, че съм Му толкова задължена. По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Във вярата си в Бог хората се стремят да получат благословии в бъдеще — това е целта на тяхната вяра. Всички хора имат това намерение и тази надежда, но покварата в природата им трябва да бъде изличена чрез изпитания и облагородяване. В каквито аспекти не сте пречистени и разкривате поквара, именно в тях трябва да се облагородите. Това е Божията подредба. Бог създава подходящи обстоятелства за теб, като те принуждава да се облагородиш в тях, за да опознаеш собствената си поквара. В крайна сметка достигаш дотам да предпочиташ да умреш, за да се откажеш от умислите и желанията си и да се покоряваш на Божието върховенство и подредби. Поради това, ако хората не прекарат няколко години в облагородяване, ако не изтърпят известно количество страдание, те няма да могат да бъдат освободени от възпирането на плътската поквара в мислите и сърцата си. Те трябва да понесат страдание именно в тези аспекти, в които все още са подвластни на възпирането на сатанинската си природа, и в онези, в които все още имат свои собствени желания и изисквания. Само чрез страдание могат да се научат уроците, което означава да си способен да придобиеш истината и да разбираш Божиите намерения. Всъщност много истини се разбират чрез преминаване през страдания и изпитания. Никой не може да разбере Божиите намерения, да признае Божието всемогъщество и мъдрост и да оцени Божия праведен нрав, докато се намира в удобна и спокойна среда, или когато обстоятелствата са благоприятни. Това е невъзможно!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От тези слова на Бог видях, че Той е много мъдър в Своето дело. Сериозната болест изглежда болезнена от човешка гледна точка, но Бог използва тези болки, за да облагороди и пречисти хората. Точно както с моята болест — въпреки че на повърхността изглеждаше, че претърпявам известна болка, Бог я използва, за да пречисти нечистотиите във вярата ми в Него, и без разкриването на тази болест нямаше да осъзная примесеното във вярата ми намерение да придобия благословии и все още щях да се опитвам да мамя и да правя размяна с Бог в моя дълг, и в крайна сметка щях да бъда разкрита и отстранена от Него. Това преживяване ми показа сериозното намерение на Бог да спасява хората. Когато за първи път повярвах в Него, се радвах на много от Неговата благодат; по това време не разбирах много и мислех, че Бог е просто Бог, Който дава благодат. Но истината е, че благодатта, която Бог дава на хората, се дава, за да доведе хората пред Него и за да приемат те Неговото спасение. Божието дело в последните дни е за изразяване на истината и за раздаване на правосъдие и в същото време Той урежда различни ситуации, за да облагороди и пречисти хората, така че да могат да се покорят, да Го почитат и да постигнат Неговото спасение. Във вярата си в Бог не мога само да се наслаждавам на Неговата благодат, а трябва и да преживея правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване, и трябва да се стремя към промяна в покварения си нрав и да се заема дълга си. Въпреки че изпитах известна болка от това заболяване, преживях, че стореното ми от Бог е Неговата любов и спасение, и също така успях да разпозная мъдростта в Божието дело. Благодаря на Бог от все сърце!