Преди време отговарях за работата по поенето в нашата църква. Един ден нашият водач дойде при мен и ми каза, че се готви да ме постави начело на работата по производството на филми. Бях зашеметена — година преди това отговарях за производството на филми, но желанието ми за бърз успех беше предизвикало пречки и в крайна сметка бях отстранена. Ако сега ми възложеха тази работа, наистина ли щях да мога да се справя с нея? Да ръководиш работата по филмовата продукция изискваше повече от това да си способен да я вършиш — изискваше познания по всякакви свързани въпроси. Имах твърде много пропуски в експертните си знания. Способностите и заложбите ми бяха на средно ниво. Ако тръгнех да върша тази работа и не успеех да постигна резултати, тогава какво щях да правя? Знаех, че не мога да приема този дълг. Разказах на водача как преди съм била освободена от този дълг и защо се е случило това и подчертах, че заложбите и работните ми умения не са толкова добри. Намекнах, че не искам да приема дълга. Мислех, че като ме чуе да казвам това, той ще помисли за някой друг за позицията. Но водачът направи нещо, което не очаквах — проведе общение с мен, като ме помоли да премисля уроците, които съм научила от предишния си провал, и ми каза да изпълнявам този дълг добре, като разчитам на Бог. Бях раздвоена. Знаех, че имам Божието разрешение да поема този дълг и че трябва да го приема и да се покоря. Но се страхувах, че ако го приема и не се справя добре със задачата, ще бъда разкрита и освободена. След размисъл реших да се прежаля и да приема дълга. Но мисълта, че ще отговарям за работата по създаването на филми, ме уплаши. Сестрата, която отговаряше за това преди мен, не беше по-лоша по способности и заложби от мен. Ако тя не можеше да се справи с това добре, как тогава аз бих могла? Помислих си за работата по поенето, която извършвах по това време. Тя не беше много трудна, а и резултатите, които постигах, не бяха лоши. Щеше да е много по-малко рисковано да продължа да изпълнявам онзи дълг. Да се занимаваш с производството на филми беше много по-различно. Беше много трудно за мен и вече бях извършила някои прегрешения, когато правех това преди. Ако този път не успеех да се справя добре и предизвиках някакви прекъсвания или смущения, се опасявах, че може да бъда отстранена. Бях попаднала между чука и наковалнята. Колкото повече мислех за това, толкова по-потисната се чувствах. Въпреки че се бях съгласила да го направя, продължавах да отлагам с мотива, че работата по поенето все още не бе предадена на някой друг. Знаех, че това състояние не е правилно, затова се помолих на Бог да ме насочи към разбиране на себе си и да ми помогне да променя това състояние.

След като се помолих, прочетох някои Божии слова: „Когато Ной направи това, което Бог му нареди, той не знаеше какви бяха Божиите намерения. Той не знаеше какво иска да постигне Бог. Бог само му беше дал заповед и му беше наредил да направи нещо и без много обяснения Ной се захвана и го направи. Той не се опита да разбере Божиите желания тайно, не се противопостави на Бог и не прояви неискреност. Той просто отиде и го направи с чисто и искрено сърце. Той вършеше всичко, което Бог му заръча, а покорството и вслушването в Божието слово бяха вярата, която беше залегнала в неговите действия. Ето с такава прямота и простота се справяше с повереното му от Бог. Неговата същност — същността на действията му — беше покорство, без да се съмнява, без да се съпротивлява и освен това без да мисли за личните си интереси или за това какво ще спечели и какво ще загуби. Освен това, когато Бог каза, че ще унищожи света с потоп, Ной не попита кога, нито попита какво ще се случи и със сигурност не попита Бог как ще унищожи света. Той просто направи това, което Бог му нареди. Както Бог поиска да се направи и с каквото поиска да се направи, Ной го изпълни точно така, както Бог поиска, и също така започна да действа незабавно. Той действаше според Божиите напътствия с нагласата да удовлетвори Бог. […] Той просто се покоряваше, слушаше и действаше както подобава“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I). Бях трогната от отношението на Ной към поръчението от Бог. Когато Бог му е поверил поръчение, Ной не е знаел какво е намерението на Бог. Той обаче не се е усъмнил, не е отхвърлил и не е разсъждавал върху искането на Бог, и не си е търсил извинение да не го изпълни. Той е проявил единствено просто подчинение и покорство и е направил това, което Бог му е наредил. Той не се е занимавал с това да мисли за личните си печалби или загуби, а се е опитал да направи всичко възможно, за да удовлетвори молбата на Бог и да изпълни поръчението Му. Когато се замислих за собственото си отношение към дълга си, се почувствах толкова засрамена. Когато водачът ми каза за плановете си да ме постави начело на работата по създаването на филми, бях започнала да размислям и да ставам предпазлива в сърцето си. Мислех си, че работата по създаването на филми е твърде трудна и че дори малко невнимание ще доведе до разкриването ми, затова исках да се отърва от дълга си. Когато изпълнявах този дълг преди, не го бях направила добре. Това беше поредната причина, поради която този път трябваше да го приема с благодарно сърце, да се съобразявам с намеренията на Бог по време на изпълнението му и да се реванширам за предишното си задължение. Но аз мислех само за собствените си интереси. Подозирах Бог и се предпазвах от Него, чувствах се така, сякаш Бог е искал да ме лиши от бъдещите ми перспективи и съдба с възлагането на този дълг. Видях, че съм била без съвест или разум. Когато нещата бяха нормални и в живота ми нямаше проблеми, бях изказвала на висок глас готовността си да се покоря на Бог и да Го удовлетворя. Но щом Той поиска да поема отговорност, аз започнах да мисля за себе си, без да показвам и капка покорство. Колкото повече мислех за това, толкова по-засрамена се чувствах и реших да не избягвам повече дълга си. Все пак сърцето ми беше обременено от притеснения, които все още не бяха напълно разсеяни, затова продължих да се моля на Бог в търсене на отговори, които биха ми помогнали да разреша този проблем.

Един ден, по време на духовната ми практика, попаднах на откъс от Божиите слова, който ми даде разбиране засъстоянието ми. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват дълга си. Ако църквата им възложи да изпълнят някаква работа, те първо ще преценят дали тя изисква да поемат отговорност и ако е така, няма да я приемат. Условията им за изпълнение на дълг са: първо, работата трябва да е лека; второ, да не е натоварена или уморителна; и трето, независимо от това какво правят, да не поемат никаква отговорност. Това е единственият вид дълг, който поемат. Що за човек е това? Не е ли това безскрупулен, измамен човек? Той не иска да поеме и най-малката отговорност. Той дори се страхува, че листата ще счупят черепа му, когато паднат от дърветата. Какъв дълг може да изпълнява такъв човек? Каква е ползата от него в Божия дом? Делото на Божия дом е свързано с делото на борба със Сатана, както и с разпространението на царското евангелие. Кой дълг не включва отговорности? Бихте ли казали, че да бъдеш водач носи отговорност? Не са ли неговите отговорности още по-големи и не трябва ли той да поема още повече отговорност? Независимо дали разпространяваш евангелието, свидетелстваш, правиш видеоклипове и т.н. — независимо каква работа вършиш — стига тя да се отнася до истините принципи, тя носи със себе си отговорности. Ако изпълнението на дълга ти е безпринципно, това ще се отрази на делото на Божия дом, а ако се страхуваш да поемеш отговорност, тогава не можеш да изпълняваш никакъв дълг. Човек, който се страхува да поеме отговорност при изпълнение на дълга си, страхлив ли е или има проблем с нрава си? Трябва да можеш да направиш разлика. Факт е, че това не е въпрос на страхливост. Ако този човек се стремеше към богатство или правеше нещо в свой интерес, как би могъл да бъде толкова смел? Той би поел всеки риск. Но когато изпълнява неща за църквата, за Божия дом, той не поема никакъв риск. Такива хора са егоистични и подли, най-коварните от всички. Всеки, който не поема отговорност за изпълнението на даден дълг, не е ни най-малко искрен към Бог, да не говорим за неговата преданост. Какъв човек се осмелява да поеме отговорност? Какъв човек има куража да понесе тежко бреме? Това е някой, който поема водачеството и излиза смело напред в най-решителния момент от делото на Божия дом, който не се страхува да носи тежка отговорност и да понася големи трудности, когато вижда най-важната и решаваща работа. Това е някой, който е предан на Бог, добър войник на Христос. Дали всеки, който се страхува да поеме отговорност за своя дълг, го прави, защото не разбира истината? Не; това е проблем в неговата човешка природа. Тези хора нямат никакво чувство за справедливост или отговорност, те са егоистични и подли хора, не са предани вярващи в Бог и ни най-малко не приемат истината. Поради тази причина те не могат да бъдат спасени“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Сърцето ми беше силно развълнувано от Божиите слова. Преди не мислех, че нежеланието ми да поемам отговорност е толкова сериозен проблем. Сега обаче, чрез разобличаването на Божиите слова, разбрах, че хората, които се страхуват да поемат отговорност, са най-егоистичните и лукави хора. Такива хора нямат искреност към Бог и ако живеят в това състояние твърде дълго и не се променят, накрая ще бъдат презрени от Бог. Разглеждайки собственото си представяне през призмата на Божиите слова, видях, че съм точно такъв човек: егоистичен, достоен за презрение, хлъзгав и измамен. Бях напълно наясно, че човекът, който отговаряше за работата по филмовото производство, току-що беше преместен и че има спешна нужда някой друг да дойде и да поеме тази роля. Бях запозната с работата и персонала и бях най-подходящият кандидат за тази роля в този момент. Но поради желанието си да се защитя не желаех да поема този дълг. Намекнах, че заложбите ми са лоши и нямам работниумения липсват, но в действителност просто исках да се отърва от дълга си. В решаващия момент постъпих като дезертьор и изобщо не защитих работата на църквата. Бях егоист, достойна за презрение и лишена от човешка природа. Когато човек с истински добра човешка природа види трудната ситуация в църковната работа, той активно ще се изправи и ще се втурне да помага за поддържането на работата. Той няма да мисли за личните си печалби и загуби. Дори и да има собствени трудности или недостатъци, няма да избягва дълга си. Ще разчита на Бог, за да се научи какво да прави и да практикува чрез опита си, и ще се старае всячески да се усъвършенства. Само такъв тип хора притежават и съвест, и разум. Когато си помислих за всичко това, изпитах тъга и упрек към себе си. Замислих се и се запитах: Какво ми пречи да приема този дълг?

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Когато дългът им се коригира, ако решението е взето от църквата, хората трябва да приемат и да се подчинят, трябва да се самоанализират и да разберат същността на проблема и собствените си недостатъци. Това е много благотворно за хората и е нещо, което трябва да се практикува. Обикновените хора могат да разберат нещо толкова просто и да се отнесат към него правилно, без да срещат твърде много трудности или някакви непреодолими пречки. […] Когато се прави проста корекция на дълга им, хората трябва да отвърнат с отношение на подчинение, да правят това, което им казва Божият дом, и да вършат това, на което са способни, и независимо какво правят, да го правят максимално добре според силите си, с цялото си сърце и с цялата си сила. Това, което Бог е направил, не е грешка. Такава проста истина може да бъде практикувана от хора с малко съвест и разум, но това е извън способностите на антихристите. Когато става въпрос за коригиране на дълга, антихристите веднага ще предложат доводи, извъртания и неподчинение, и дълбоко в себе си отказват да го приемат. Какво точно се крие в сърцето им? Подозрение и съмнение, а после проучват другите, като използват всякакви методи. Те опипват почвата с думите и действията си и дори принуждават и подмамват хората с безскрупулни средства да кажат истината и да говорят честно. […] Защо биха направили едно просто нещо толкова сложно? Има само една причина: антихристите никога не се подчиняват на подредбите в Божия дом и винаги тясно свързват дълга, славата, придобивките и статуса си с надеждата за придобиване на благословии и бъдеща крайна цел, сякаш щом загубят репутацията и статуса си, няма надежда да получат благословии и награди, а това им се струва равносилно на загуба на живота им. […] Затова те се пазят от водачите и работниците в Божия дом от страх, че някой ще ги разпознае или прозре, след което ще бъдат освободени и мечтата им за благословии ще се провали. Те смятат, че трябва да поддържат репутацията и статуса си, за да имат надежда да придобият благословии. Антихристът смята, че да бъдеш благословен е по-велико от небесата, по-велико от живота, по-важно от стремежа към истината, от промяната на нрава или от личното спасение, както и че е по-важно от това да изпълняваш дълга си добре и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Те смятат, че да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите, да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш спасен, са все нищожни неща, които едва ли си струва да бъдат споменавани или отбелязвани, докато придобиването на благословии е единственото нещо в целия им живот, което никога не може да бъде забравено. Каквото и да срещнат, независимо колко голямо или малко е то, те го свързват с придобиването на благословии и са изключително предпазливи и внимателни, като винаги оставят изход за себе си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус и надежда да получат благословии). Божиите слова разкриват, че антихристите са особено нечестиви и измамни. Те ще вземат нещо просто и ясно и неимоверно ще го усложнят. Един антихрист ще вземе въпроса за прехвърлянето на друг дълг и ще го свърже със собствените си благословии и крайна цел. Антихристите изпълняват дълга си само заради собствените си благословии, като ги смятат за по-важни от всичко останало. Те винаги планират личния си изход и крайна цел, като не проявяват внимание нито към намеренията на Бог, нито към работата на църквата. Това, което бях разкрила чрез собственото си поведение, беше нравът на антихрист. Изправена пред една нормална промяна на дълга ми, аз я бях премисляла многократно — как в работата по поенето, която вършех в момента, имаше толкова малко трудности, колко гладко вървеше тя, колко малко грешки допусках и колко малка беше вероятността да бъда разкрита. Изпълнението на този дълг беше по-безопасно и ми гарантираше, че ще получа благословии. За разлика от това работата по създаването на филми беше много по-трудна и изискваше солидно владеене на редица професионални умения и принципи. Ако не успеех да се справя добре, щях да бъда разкрита и освободена. Освен това вече се бях провалила преди. Страхувах се, че ако този път създам някакви проблеми и бъда отстранена, няма да имам никаква надежда да получа благословии. Видях, че съм изпълнявала дълга си с условието да получа благословии за себе си, че съм бил готова да сътруднича, когато това е било ползотворно за мен, но съм се противила и съм отказвала да го приема, когато това не е било така. Бях оставила вратичка за себе си, като внимателно се защитавах в опит да използвам дълга си, за да постигна целта си да придобия благословии. Бях толкова измамна и нечестива! Помислих си за Божиите слова: „Това, че едно сътворено същество е способно да изпълни дълга си на сътворено същество, да удовлетвори Създателя, е най-хубавото нещо сред човечеството и трябва да се разпространява като приказка, която да бъде възхвалявана от всички хора. Всичко, което Създателят поверява на сътворените същества, трябва да се приема от тях безусловно; за човечеството това е въпрос на щастие и чест, а за всички, които изпълнят дълга на сътворени същества, няма нищо по-хубаво и по-достойно за възпоменание — то е нещо положително. […] Толкова красиво и толкова велико нещо е изкривено от подобните на антихристите в сделка, в която те търсят венци и награди от Божията ръка. Такава сделка превръща нещо най-красиво и справедливо в нещо най-уродливо и нечестиво. Не правят ли точно това антихристите? Ако съдим по това, не са ли нечестиви антихристите? Те наистина са доста нечестиви!“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Седма част)). Най-красивото и справедливо нещо за сътворените същества е да изпълняват дълга си. Антихристите обаче изкривяват това красиво нещо в сделка — те вярват в Бог без искреност и изпълняват дълга си, за да получат благословии за себе си. Тяхната същност е на неверници. Помислих си колко дълго съм вярвала в Бог и колко много съм яла и пила Божието слово, а въпреки това възгледът ми за стремежа изобщо не се беше променил. Отношението ми към моя дълг беше като на антихрист. Ако не направех промяна в себе си, щях да бъда презряна от Бог.

Продължих да размишлявам върху това, за да разбера себе си, и открих един откъс от Божиите слова: „Антихристите не вярват, че Божиите слова са истината, не вярват, че Неговият нрав е праведен и свят. Те разглеждат всичко това чрез човешки представи и фантазии и подхождат към Божието дело с човешки гледни точки, с човешки мисли и с човешко коварство, като използват логиката и мисленето на Сатана, за да очертаят Божия нрав, Божията идентичност и същност. Очевидно е, че антихристите не само не приемат и не признават Божия нрав и Божията идентичност и същност. Точно обратното, те са изпълнени с представи, противопоставяне и непокорство спрямо Бог и нямат ни най-малка частица истинско познание за Него. Определението на антихристите за Божието дело, за Божия нрав и за Божията любов е въпросителен знак — съмнение, и те са изпълнени със скептицизъм, с отричане и с клевети в това отношение. А какво да кажем тогава за Божията идентичност? Божият нрав представлява Божията идентичност. С такова отношение към Божия нрав като тяхното, отношението им към Божията идентичност е повече от ясно — директно отричане. Това е същността на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (Шеста част)). Бог разобличава, че антихристите не вярват в Божията праведност. Те не вярват, че Божият дом се управлява от истината, и дори отказват да признаят, че Божието слово е истината. Антихристите винаги разглеждат действията на Бог въз основа на собствените си представи и фантазии. Те са изпълнени със съмнения и отричане на Божията праведност и не вярват, че Бог е справедлив и праведен — това е клевета и богохулство срещу Бог. Когато приключих с четенето на Божиите слова, почувствах страх. Помислих си как се бях държала точно като антихрист — не бях основала възгледите си за нещата на Божието слово и не бях вярвала в Божията праведност. Вместо това погрешно вярвах, че колкото по-голяма отговорност поемам и колкото по-голяма е трудността на работата, толкова по-скоро ще бъда разкрита. Мислех, че ако не успея да свърша работата си добре или се появят някакви отклонения, ще бъда освободена и отстранена, затова винаги съм искала да се скрия от тази отговорност. Не исках работата ми да е трудна или значима, като си мислех, че по този начин няма да бъда разкрита толкова бързо. Сега от Божиите слова разбрах, че Бог е праведен и че църквата променя дълга на хората въз основа на принципи. Църквата не освобождава хората самоволно заради временни грешки и прегрешения, тя разглежда последователната им работа и взема цялостно решение. Ако човекът е с добра човечност и се стреми към истината, тогава дори в работата му да се появят някои отклонения или временно да не успява да постигне добри резултати, църквата ще му помогне и ще го подкрепи. По същия начин, ако някой не може да върши истинска работа, защото му липсват заложби, църквата ще разгледа положението му и ще му възложи подходящ дълг. А ако някой постоянно не успява да върши истинска работа или прекъсва и смущава работата на църквата, и ако системно не се покайва, след като е получил многократна помощ и общение, накрая ще бъде освободен. Замислих се за последния път, когато отговарях за работата по създаването на филми, и как желанието ми за бърз успех беше предизвикало пречки. По онова време другите бяха общували с мен и се опитваха да ми помогнат, но аз не промених поведението си и накрая бях освободена. Църквата обаче все пак ми даде още един шанс да се покая, като ми позволи да продължа да изпълнявам дълг. Видях също така как някои от братята и сестрите около мен често имаха проблеми и трудности в работата си, но те бяха непретенциозни, честни и се стремяха към истината. Дори и да имаха проблеми и да допускаха грешки, те успяваха постепенно да схванат принципите и да изпълняват дълга си все по-добре чрез непрекъснат преглед и размисъл. От това разбрах, че Бог е праведен и че Божият дом се управлява от истината. Тези, които се стремят към истината и полагат искрени усилия, понякога може да извършат прегрешения, но стига да са готови да се покаят, Божият дом ще им даде възможно най-много шансове. И ако успеят да се променят, Божият дом ще продължи да ги насърчава и обучава. Онези обаче, които не приемат истината, мразят истината и вършат всякакви злини, без да се покаят — тези хора ще бъдат премахнати от Божия дом. Църквата ме постави да отговарям за работата по създаването на филми и по този начин ми даде възможност да практикувам и да компенсирам недостатъците си. Не само че не бях благодарна за това, но и разбирах погрешно това решение и се предпазвах от него, мислейки, че Божият дом е също толкова несправедлив и нечестен, колкото и обществото. Не беше ли това един вид богохулство? Когато осъзнах това, започнах да проливам сълзи. Мразех се заради непокорството и липсата си на съвест и разум! Изпитах разкаяние и самообвинение и дойдох пред Бог, за да се помоля и покая. В бъдеще вече нямаше да разбирам Бог погрешно и да се предпазвам от Него.

След това прочетох два откъса от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово дадено от Бог задължение, което не бива да зависи от отплата, условия или причини. Само тогава става дума за изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до това, когато човек бъде усъвършенстван и се радва на Божиите благословии, след като е бил подложен на съд. Понасянето на несгоди се отнася до нрава на човека да не се променя след наказание и съд; човек преживява наказание, а не усъвършенстване. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и да отказваш да действаш от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). „Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите слова. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Но когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде предан на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да кроиш козни в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ми дадоха път за практикуване. Дългът е небесно призвание на човека, отговорност, която той трябва да изпълни. Той няма нищо общо с получаването на благословии или сблъскването с неприятности. Независимо дали е бил добър, или лош лично за мен, трябваше да приема този дълг с честно сърце и да го изпълнявам по най-добрия възможен начин, без да планирам или да кроя схеми за собствена изгода. Без значение с какви трудности се сблъсквах в изпълнението на дълга си, стига искрено да разчитах на Бог, Той щеше да ме води. Бях готова да направя всичко по силите си, за да сътруднича с открито сърце. Ако наистина не ми достигаха заложби или ако способностите ми не бяха достатъчни и не се справях със задачата, тогава щях да приема църквата да ме прехвърли на друг дълг.

След това поех работата по филмовото производство. По време на работата си понякога се сблъсквах с трудности или неуспехи, но това вече не ме изпълваше с опасения. Чрез сътрудничество в сърцето и ума с моите братя и сестри и чрез съвместно търсене на истините принципи успявахме постепенно да разрешим тези трудности. Поучих се от неуспехите си и не след дълго работата се подобри. Като видях всичко това, бях трогната. Това, че успях да преживея такава промяна, беше изцяло резултат от Божиите слова. Благодаря на Бог!