През юни 2022 г. бях избрана за ръководител на екип, който отговаря за работата с видео материалите. След известно време схванах тънкостите на работата и можех да проследявам и да разбирам състоянието на членовете на екипа и напредъка на работата. Въпреки че все още нямах достатъчно умения, смятах, че мога да се справя с работата.

Един ден водачът дойде, за да разбере каква е ситуацията с работата на екипа. Случи се така, че наскоро бях разбрала кои са причините за бавния напредък на работата, като например липсата на тясно сътрудничество между членовете на екипа, несъгласия, които трябваше да бъдат обсъдени и по които не беше постигнат консенсус, което в последствие налагаше преработване и забавяне в напредъка, както и някои тромави процеси, които също забавяха напредъка. След като разбрах за тези ситуации, аз проведох общение и ги поправих, и докладвах за тях на водача. Мислех, че след като съм свършила някаква действителна работа, водачът ще каже, че съм се справила добре. Но за моя изненада, щом спрях да говоря, водачът ме попита: „Защо членовете на екипа не могат да си сътрудничат в хармония? Какви са основните им проблеми?“. Изправена пред този въпрос, не знаех как да отговоря, защото наистина не разбирах причините. Не бях сигурна къде точно се затрудняват. Виждах само на повърхността, че не могат да работят в тясно сътрудничество. След това водачът ми зададе още няколко въпроса и аз отново не можех да отговоря. Тогава водачът ми каза: „Ти да не би само да слушаш това, което братята и сестрите ти казват, без да откриваш корена на проблемите от това, което ти докладват? Можеш ли действително да разрешаваш проблеми по този начин?“. Като чух водача да казва това, се смутих. Не можех да не си помисля: „Да не намеквате, че не знам как да решавам проблеми? Звучи така, сякаш не знам как да се справям с работата“. След това водачът посочи, че подхождам към проблемите повърхностно, но не мога да ги решавам по същество, и като включи принципи в общението с мен, ми помогна да разбера, че в работата си човек трябва да се научи да схваща основните и ключови въпроси. Не бях много убедена — бях дала всичко от себе си да открия проблемите и да ги обсъдя с членовете на екипа и не беше като да не знаех как да се справям с работата. Взирах се в компютъра с мрачно лице и не исках да общувам с водача. Докато пишех, умишлено натисках силно клавишите, за да излея недоволството си, като си мислех: „Водачът каза това пред двамата ми колеги, какво ще си помислят другите за мен? Защо тя посочи само моите проблеми? Да не би другите ми колеги да си вършат работата перфектно?“. Чувствах, че думите на водача сякаш обезсмислят всичките ми усилия. Колкото повече си мислех за това, толкова повече се ядосвах. Смятах, че водачът е бил твърде строг с мен.

След срещата, като си припомних критиките на водача, се почувствах много унизена. Смятах, че колегите ми определено ще си помислят, че не съм добра в работата си. Затова бях малко се подразних и си помислих: „Оттук нататък няма да изпълнявам толкова усърдно дълга си, щом така или иначе никой не го забелязва! Следващия път, когато водачът задава въпроси, няма да бързам да отговарям“. Чувствах се много зле, бях изпълнена с яд и обида и ми се искаше да заплача. Вечерта прочетох едно изречение от писмо, написано от колега: „Ако братята и сестрите наистина искат да изпълняват дълга си добре, те трябва да са готови да приемат това водачите им да следят работата, за да я контролират, и своевременно да посочват проблемите и отклоненията им“. Като прочетох това изречение, много се засрамих. Изправена пред надзора и указанията на водача, не се натъжих, че не съм изпълнила добре дълга си, а се ядосах, че водачът говори, без да вземе под внимание гордостта ми. По какъв начин бях човек, който искрено изпълнява дълга си? Дойдох пред Бог и се помолих: „Боже, днес водачът посочи проблемите ми и аз се противях. Зная, че това отношение не е съгласно Твоето намерение, но какви уроци трябва да науча и как да се самоанализирам и опозная? Моля Те да ме просветлиш и да ме напътстваш“.

На следващата сутрин прочетох тези Божии слова: „Чудесно е, ако можеш да приемеш, че Божият дом те надзирава и наблюдава и се опитва да те разбере. Това ти помага при изпълнението на твоя дълг, за това да бъдеш способен да изпълниш дълга си по начин, който отговаря на критериите и да удовлетвориш Божиите намерения. То ти носи ползи и ти помага, без да има някакви недостатъци. След като разбереш този принцип, не би ли трябвало вече да не изпитваш никакви чувства на съпротива или предпазливост по отношение на надзора на водачите, работниците и Божиите избраници? Макар понякога някой да се опитва да те разбере, да те наблюдава и да контролира работата ти, това не е нещо, което трябва да се приема лично. Защо е така? Защото задачите, които сега са твои, дългът, който изпълняваш, и всяка работа, която вършиш, не са частни дела или лична работа на някой човек. Те засягат работата на Божия дом и са свързани с една част от Божието дело. Следователно, когато някой отдели малко от времето си, за да те надзирава или наблюдава, или да те разбере на дълбоко ниво, като се опитва да проведе сърдечен разговор с теб и да установи в какво състояние си през този период, и дори когато отношението му понякога е малко по-строго и малко те кастри, дисциплинира, и упреква, всичко това е, защото този човек има съвестно и отговорно отношение към делото на Божия дом. Не бива да храниш каквито и да било негативни мисли или емоции към това. Какво означава да можеш да приемеш това, че другите те надзирават и наблюдават и се опитват да те разберат? Означава, че в сърцето си можеш да приемеш Божията внимателна проверка. Ако не приемаш това, че другите те надзирават и наблюдават и се опитват да те разберат, ако се съпротивляваш срещу това, можеш ли да приемеш внимателната проверка на Бог? Божията внимателна проверка е по-подробна, по-задълбочена и по-точна, отколкото когато хората се опитват да те разберат. Божиите изисквания са по-конкретни, по-взискателни и по-задълбочени. Ако не можеш да приемеш да бъдеш надзираван от Божиите избраници, не са ли празни приказки твърденията ти, че можеш да приемеш Божията внимателна проверка? За да можеш да приемеш внимателната проверка и проучването на Бог, трябва първо да приемеш надзора на Божия дом, на водачите и работниците или на братята и сестрите. […] Водач, който надзирава работата ти, е нещо добро. Защо? Защото това означава, че той поема отговорност за работата на църквата, че това е негов дълг, негова отговорност. Способността да изпълнява тази отговорност доказва, че е компетентен водач, че е добър водач. Ако ти се даде пълна свобода и човешки права и ако можеш да правиш каквото си искаш, да следваш желанията си и да се наслаждаваш на пълна свобода и демокрация, и независимо какво си направил и как си го направил, водачът не се интересува и не упражнява надзор, никога не те разпитва, не проверява работата ти, не говори открито, когато открие проблеми, а само те увещава или преговаря с теб, дали този водач е добър водач? Очевидно не. Такъв водач ти вреди. Той проявява снизходителност към твоето злодеяние и ти позволява да вървиш срещу принципите и да правиш каквото си искаш — той те тласка към огнена яма. Това не е водач, който е отговорен и който отговаря на критериите. От друга страна, ако един водач е способен редовно да упражнява надзор над теб, да установява проблеми в работата ти и незабавнода ти напомня или да те упреква и разобличава, както и своевременно да те коригира и да ти помага при неправилни стремежи и отклонения от изпълнението на дълга ти, и ако под негов надзор, порицание, ресурс и помощ твоето неправилно отношение към дълга ти се промени и си способен да отхвърлиш някои абсурдни възгледи, а собствените ти идеи и нещата, произтичащи от импулсивност, постепенно намалеят, и ако си способен спокойно да приемаш твърдения и възгледи, които са правилни и в съответствие с истините принципи, това не е ли полезно за теб? Ползите са наистина огромни!“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). Божиите слова успокоиха сърцето ми. Осъзнах, че Бог не иска да ме вижда да тая толкова много негодувание. Вместо това Той се надява да мога да се смиря, първо да анализирам отклоненията и проблемите в работата си и да приема надзора и напътствията на водача. Прочетох, че Бог е казал, че отговорните водачи и работници следят и разбират работата на всеки човек, идентифицират проблеми и отклонения и своевременно предоставят напътствия и корекции. Понякога отношението им може да бъде малко по-строго и дори придружено от критика и кастрене. Всъщност това е, защото те са отговорни към работата и искат да се уверят, че е добре свършена. Това трябва да прави водачът, който е на ниво. Когато се сблъска с надзора и напътствията на водача, разумният човек трябва активно да ги приеме. Моята първоначална реакция към тях обаче беше да се противя и аз се опитах да намеря оправдание в сърцето си, за да спася репутацията си. По какъв начин показах отношение на истинско приемане? Като размишлявах над това, че току-що бях избрана за ръководител на екип и имах много недостатъци, осъзнах, че надзорът, запитванията и напътствията на водача означават, че проявява отговорност към работата. Точно както когато водачът посочи, че съм подходила повърхностно към проблемите и не съм разбрала какви са основните причини за липсата на хармонично сътрудничество между членовете на екипа, което е довело до непълно решаване на проблема. След като размишлявах задълбочено, осъзнах, че това е точно така. Бях ръководила работата повърхностно и не бях решавала проблемите из основи, което естествено бе довело до незадоволителни резултати. Трябваше разумно да приема напътствията на водача, а не да се противя или да се оправдавам. Като се замислих за това, вече не противопоставях на водача. По-късно си спомних, че Бог е казал, че трябва да се самоанализираме и да се опознаваме във всяка една ситуация, в която попадаме, и че само така можем да постигнем напредък и промяна. Така че съзнателно потърсих подходящи Божии слова, за да размишлявам върху себе си и да се самоанализирам, като същевременно се молех мълчаливо на Бог да ме просветли и напътства в себеопознаването.

Една сутрин по време на моята духовна практика прочетох откъс от Божиите слова: „Когато Горното възложи проект на няколко човека, минава известно време без никакъв напредък. Те не съобщават на Горното дали работят по него, как върви той или дали в хода му има някакви трудности или проблеми. Не дават никаква обратна връзка. Част от работата е спешна и не може да бъде отлагана, но те се разтакават, протакат я дълго време, без да я завършат. Тогава Горното трябва да отправи запитвания. Когато Горното прави това, тези хора намират запитванията за непоносимо смущаващи и дълбоко в себе си се съпротивляват: „Минаха само десетина дни, откакто ми възложиха тази работа. Дори още не съм се ориентирал в обстановката, а Горното вече отправя запитвания. Изискванията му към хората са твърде високи!“. Ето на, търсят недостатъци в запитванията. Какъв е проблемът тук? Кажете Ми, не е ли съвсем нормално Горното да отправя запитвания? Отчасти това е заради желанието да научи повече за състоянието на напредъка на работата, както и какви трудности остават за преодоляване. Към това се прибавя и желанието да научи повече за заложбите на хората, на които е възложена тази работа, и дали те действително ще могат да разрешат проблемите и да свършат добре задачата. Горното иска да знае фактите такива, каквито са, и в повечето случаи отправя запитвания при такива обстоятелства. Не е ли това нещо, което трябва да направи? Горното се безпокои, че не знаеш как да разрешаваш проблеми и не можеш да се справиш със задачата. Затова отправя запитвания. Някои хора се съпротивляват доста на подобни запитвания и им дават отпор. Те не желаят да позволят на хората да отправят запитвания, а когато това се случи, се съпротивляват и имат опасения, като постоянно размишляват: „Защо винаги отправят запитвания и искат да знаят повече? Дали е затова, че ми нямат доверие и ме гледат отвисоко? Ако не ми се доверяват, значи не трябва да ме използват!“. Те никога не разбират запитванията и надзора на Горното, а им се съпротивляват. Имат ли разум такива хора? Защо не разрешават на Горното да отправя запитвания и да ги надзирава? Защо освен това се съпротивляват и се противопоставят? Какъв е проблемът тук? Те не се интересуват дали изпълнението на дълга им е ефективно, или дали ще попречи на напредъка на работата. Те не търсят истините принципи, когато изпълняват дълга си, а правят каквото си искат. Те не се замислят за резултатите или ефективността на работата и изобщо не се замислят за интересите на Божия дом, а още по-малко за това, което Бог възнамерява и изисква. Мисленето им е следното: „Имам си свои собствени начини и обичайни действия за изпълнение на дълга си. Не изисквайте твърде много от мен или не изисквайте твърде много подробности за нещата. Напълно достатъчно е, че мога да изпълнявам дълга си. Не мога да се изморявам твърде много или да страдам твърде много“. Те не разбират запитванията и опитите на Горното да научи повече за работата им. Какво им липсва поради това тяхно неразбиране? Дали не им липсва покорство? Дали не им липсва чувство за отговорност? Преданост? Ако бяха наистина отговорни и предани в изпълнението на дълга си, щяха ли да отхвърлят запитванията на Горното за тяхната работа? (Не.) Щяха да са способни да разберат. Ако наистина не могат да разберат, има само една вероятност: че възприемат дълга си като свое призвание и препитание и се възползват от него, че считат дълга, който изпълняват, за условие и разменна монета, срещу която да получават награда през цялото време. Те просто ще свършат малко престижна работа, за да се оправят с Горното, без да се опитват да приемат Божието поръчение като свой дълг и задължение. Затова когато Горното отправя запитвания за работата им или я надзирава, умът им влиза в режим на отпор и съпротива. Не е ли така? (Така е.) Откъде идва този проблем? Каква е неговата същност? Тя се състои в това, че отношението им към работния проект е погрешно. Мислят само за своето плътско спокойствие и удобство, за собствения си статус и гордост, вместо да мислят за ефективността на работата и за интересите на Божия дом. Изобщо не се стремят да действат съгласно истините принципи. Ако наистина имаше малко съвест и разум, щеше да може да разбере запитванията и надзора на Горното. Щеше да е способен да каже от сърце: „Добре е, че Горното отправя запитвания. В противен случай винаги щях да се ръководя от собствената си воля, а това щеше да попречи на ефективността на работата или дори да я провали. Горното разговаря и проверява нещата, и то наистина е разрешило реални проблеми — това е страхотно!“. Това щеше да покаже, че е отговорен човек. Той се страхува, че ако поеме работата сам, ако се случи грешка или пропуск и това причини загуба на работата на Божия дом, която няма да има как да бъде поправена, това ще бъде отговорност, която не би могъл да понесе. Не е ли това чувство за отговорност? (Да, така е.) Това е чувство за отговорност и е знак, че той реализира своята преданост“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Втора част)). От Божиите слова разбрах, че тези, които са истински отговорни и предани в дълга си, с радост приемат надзор и напътствия от други, за да компенсират недостатъците си, и полагат всички усилия да изпълнят добре дълга си. Тези обаче, които не са предани към дълга си, проявяват внимание към собствената си репутация и статус във всяка ситуация. Когато другите надзирават тяхната работа или питат за нея, те смятат, че другите нямат високо мнение за тях или не проявяват внимание към тях, и се противопоставят и стават враждебни, без да проявяват никаква нагласа да приемат истината. Като се замислих за начина, по който бях реагирала на надзора на водача, не беше ли той признак за липсата ми на преданост? Когато докладвах на водача за ситуацията си в работата, смятах, че съм свършила някаква действителна работа и че водачът ще ме одобри. Но неочаквано водачът беше открил много проблеми в работата, която бях проследила, и беше отбелязал, че аз съм видяла само повърхностните въпроси и не съм схванала основните проблеми, за които трябва да се проведе общение и които да се решат. Смятах, че водачът обезсмисля работата ми, противопоставих се и бях недоволна. Особено когато се сетих за това как водачът разпитваше подробно за работата ми пред моите колеги и посочи проблемите ми, а аз се почувствах унизена, много се ядосах. Продължавах да се оправдавам и защитавам в сърцето си, за да се опитам да запазя репутацията си, и дори се бях нацупила презрително. В действителност надзорът и напътствията на водача целяха да ми помогнат да изпълня дълга си добре, което е от полза за делото на църквата. Но аз нямах никаква нагласа да приема това и дори смятах, че водачът умишлено ме подценява и ме гледа отвисоко. Аз се интересувах само от моята репутация и статус, без изобщо да взема под внимание делото на Божия дом. Аз не бях човек, който е предан в изпълнението на дълга си. Още повече, че бях особено надменна и самоправедна като винаги мислех, че работата, за която отговарях, е доста добре свършена и изобщо не е толкова зле, колкото казва водачът. Затова изпитах силна съпротива и отвращение към добронамерените напътствия и помощ от страна на водача, без да имам нагласа да потърся или приема. Бях наистина прекалено самоправедна и непримирима, разкривайки сатанински нрав на неприязън към истината. Как бих могла да приема и придобия истината, ако не можех да приема дори нормалните напътствия на другите, докато изпълнявам дълга си? След като осъзнах тези неща, анализирах проблемите, посочени от водача, и когато обсъждах работата с членовете на екипа си, съзнателно обмислях естеството и корените на проблемите, които се появяваха. След това посочвах решения на тези истински проблеми. Те казаха, че този тип общение е ефективно и може да реши някои проблеми. Зарадвах се, като видях този резултат. Понякога все още имаше области в работата ми, които не бях обмислила задълбочено, и водачът ми ги посочваше. Съзнателно приех това, поправих се, навлязох донякъде и постепенно започнах да чувствам, че придобивам нещо.

След време ми беше възложено да отговарям за работата на още няколко екипа. Един ден, няколко месеца по-късно, водачът ме попита за ситуацията в работата. Имаше някои подробности, които не можех да обясня ясно. Тогава водачът ми каза строго: „Ти отговаряш за тези екипи от известно време, но дори не знаеш тези подробности. Не е ли това да си безотговорна и да не вършиш действителна работа?“. Като чух думите на водача, усетих как лицето ми почервеня от неудобство. Въпреки че знаех, че водачът говори истината, пак ми беше трудно да приема, като се притеснявах, че водачът не ме одобрява, и се тревожех какво ще си помислят колегите ми за мен. Но след това си спомних за Божиите слова, които бях прочела преди време: „Ако наистина имаше малко съвест и разум, щеше да може да разбере запитванията и надзора на Горното. Щеше да е способен да каже от сърце: „Добре е, че Горното отправя запитвания. В противен случай винаги щях да се ръководя от собствената си воля, а това щеше да попречи на ефективността на работата или дори да я провали. Горното разговаря и проверява нещата, и то наистина е разрешило реални проблеми — това е страхотно!“. Това щеше да покаже, че е отговорен човек“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Втора част)). Докато размишлявах над Божиите слова, сърцето ми постепенно се успокои. Запитванията на водача относно работата ми бяха породени от отговорността му към работата. Аз бях тази, която не беше свършила действителна работа. Каква причина имах да се противопоставям на критиката и кастренето от другите? Продължавах да се тревожа за собствената си репутация, а не беше ли това отново опит да се защитя? Не поставях ли отново на първо място своята репутация пред делата на Божия дом? Като се замислих за това, тъй като аз отговарях за работата на тези екипи, трябваше да имам отговорността да поема тази работа. Но сега, след като водачът разпитваше подробно за работата, беше станало ясно, че не съм схванала спецификата на тези задачи и всъщност не съм свършила никаква действителна работа. Все още обаче исках да запазя репутацията си и не исках другите да ме разобличават или критикуват. Нима не продължавах да не приемам истината? Като осъзнах това, почувствах известен укор към себе си и бях готова да приема напътствията на водача, за да поправя своите проблеми. След това започнах да проявявам инициатива да участвам в работата на екипа и да разбера в действителност специфичните обстоятелства около всеки неин аспект. Обсъждах проблемите, които откривах, с членовете на екипа и те също изразяваха желание да ги разрешават своевременно. Чрез реалното си участие в работата придобих много. Внимателно обмислях проблемите, които съществуват в работата, и след това ми идваха идеи. Практикуването по този начин ме накара да се чувствам по-спокойна.

Чрез това преживяване осъзнах, че приемането на надзор и напътствия при изпълнението на дълга е отговорно отношение към делото на църквата. Все още има много отклонения и недостатъци в дълга ми, които изискват надзора и напътствията на водача. Като разчитам само на себе си, не мога да се справя добре с много задачи и може дори да забавя делото на църквата. Надзорът и напътствията на водача относно моята работа не целят да ме затруднят. Напротив, те са ми от полза, за да изпълнявам добре дълга си и да размишлявам над своите недостатъци и пропуски и да ги опознавам. Сега мога да се справям правилно с надзора и напътствията на братята и сестрите и съм готова да ги приема, да се самоанализирам и да поправя отклоненията си.