От Син Мин, Китай

Вечерта на 15 април 2022 г., малко след 22:00 ч., получих писмо от водача, в което пишеше, че четирима братя и сестри от църквата в родния ми град са арестувани. Като видях познатите имена, почувствах особена тежест в сърцето си. Една от сестрите веднъж беше изпълнявала дълга си заедно с мен и двете бяхме разследвани от полицията по телефона. Дали нейният арест щеше да замеси и мен? Малко се уплаших. Впоследствие чух, че са арестувани още петима братя и сестри, двама от които бяха църковни водачи. По обяд на 21-ви получих още едно писмо от водача, в което пишеше, че са изгубили връзка с църквата в родния ми град, и ме питаха дали мога да се върна, за да проуча ситуацията, да проверя дали съхраняваните книги с Божиите слова са в опасност и дали могат да бъдат преместени. След като прочетох писмото, силно се разтревожих. Ако книгите с Божиите слова бяха конфискувани от полицията, загубата щеше да е значителна. Но аз бях напуснала местната църква преди десет години и не знаех къде съхраняват книгите. Изведнъж се сетих за майка ми, която винаги е била в църквата и вероятно щеше да е наясно със ситуацията. Но тогава в сърцето ми се породи егоистична мисъл: „Ако кажа, че майка ми може да открие къщата, в която се съхраняват книгите, водачът със сигурност ще уреди да се върна. Репресиите на Комунистическата партия в момента са доста ожесточени — ако се върна сега, няма ли да е все едно съм се запътила право към куршумите? Ако бъда арестувана и хвърлена в затвора, ще мога ли да издържа на изтезанията? Самата мисъл за сцените, в които братя и сестри са изтезавани от полицията след арестите, ме ужасява. По-добре да остана тук; твърде опасно е да се връщам!“. При тази мисъл не отговорих веднага на водача, че съм съгласна да се върна. Но след това се замислих как през годините съм се радвала на толкова много от Божията благодат и на притока на истината, без да съм сторила много за Бог, особено сега, когато усилията ми да изпълнявам дълга си не бяха дали много плодове и често живеех според покварения си нрав. Вече дължах твърде много на Бог. Сега, когато много братя и сестри от църквата в родния ми град бяха арестувани и губеха връзка, не можех просто да стоя и да гледам, нито можех да позволя книгите с Божиите слова да бъдат заграбени от големия червен змей. В този момент в съзнанието ми изплува стих от един химн: „Сега е времето да проявим своята преданост към Бог — ще страдаме, за да свидетелстваме за Него“. Бог се надяваше, че във времена на опасност и трудности ще мога да поставя интересите на Божието семейство на първо място. Но аз се страхувах, че ще бъда арестувана, ако се върна, и мислех само за собствените си интереси. Нямах никаква преданост към Бог, бях твърде егоистична! Когато църквата беше изправена пред преследване и трудности, аз просто се опитвах да спася собствената си кожа. Бях наистина лишена от съвест! Когато бях нужна за църковното дело, ако не се изправех сега, със сигурност по-късно щях да изпитвам вина и дълбоко съжаление. Не можех повече да бъда страхливка; трябваше да направя всичко по силите си, за да защитя книгите с Божиите слова. След като осъзнах това, бързо написах отговор на водачката, като ѝ казах, че мога да се върна и да намеря майка си, за да разбера ситуацията.

По-късно водачката дойде да ме види и общува с мен подробно за това какво да направя, като се върна в родния си град. Тя многократно ме увещаваше да не се свързвам директно с братята и сестрите от църквата или с майка ми, след като се върна, тъй като не беше сигурно дали не са под полицейско наблюдение. Също така ми каза първо да разбера дали майка ми е в безопасност, преди да се срещна с нея, за да обсъдим книгите с Божиите слова. В онзи момент бях едновременно напрегната и уплашена. Страхувах се да не бъда арестувана от полицията, а бях и напрегната, защото никога преди не се бях сблъсквала с подобна ситуация и не знаех дали ще мога да се справя добре. След като водачката си тръгна, бързо се заех да чета Божиите слова. Бог казва: „Не трябва да се боиш от това или онова; независимо пред колко трудности и опасности се изправяш, можеш да останеш уравновесен пред Мен, незадържан от никакви спънки, така че волята Ми да бъде изпълнена безпрепятствено. Това е твое задължение […]. Трябва да изтърпиш всичко; за Мен трябва да си готов да се откажеш от всичко, което притежаваш, и да направиш всичко възможно, за да Ме следваш, да си готов да платиш всякаква цена. Сега е времето, в което ще те изпитам: ще Ми принесеш ли своята преданост? Можеш ли да Ме следваш предано до края на пътя? Не се бой! С Моята подкрепа кой би могъл да препречи този път? Помни това! Не забравяй! Всичко, което се случва, е чрез Моята благосклонност и всичко е под Моето наблюдение. Можеш ли да следваш словото Ми във всичко, което казваш и вършиш? Когато огнените изпитания те застигнат, ще коленичиш ли и ще извикаш ли? Или ще се свиеш от страх, без да можеш да продължиш напред?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10). Когато прочетох Божиите слова, които гласят: „Сега е времето, в което ще те изпитам: ще Ми принесеш ли своята преданост?“ „Когато огнените изпитания те застигнат, ще коленичиш ли и ще извикаш ли? Или ще се свиеш от страх, без да можеш да продължиш напред?“ почувствах как Бог ясно ми казва, че сегашните обстоятелства са подготвени от Него, че това е изпитание за мен. Усещах, че Бог проучва внимателно сърцето ми, за да види дали ще поставя собствените си интереси на първо място, дали ще се изплаша и ще отстъпя пред преследвания и трудности, или ще поставя на първо място интересите на Божия дом и ще преместя книгите с Божиите слова на безопасно място. Също така усещах, че Бог се надява да се представя добре. Не исках да разочаровам Божието намерение, нито да бъда страхливка, която просто се стреми да оцелее, затова бързо коленичих и се помолих на Бог, „Боже, духовният ми ръст е твърде малък; никога досега не съм преживявала такива обстоятелства и съм много притеснена, страх ме е, че няма да изпълня добре този дълг. Боже, моля Те, напътствай ме и ми помогни да успокоя сърцето си“. След молитвата се почувствах много по-спокойна.

Когато пристигнах в родния си град, вече беше минало 20:00 ч. Докато вървях по улицата, се чувствах неспокойна, тъй като не знаех как са братята и сестрите, дали книгите с Божиите слова са на сигурно място и дали няма да ме сполети някаква опасност. В сърцето си непрекъснато молех Бог да ми помогне да запазя спокойствие в сърцето си. Когато стигнах до вратата на по-малкия си брат, се поколебах, тъй като знаех, че брат се противопоставя на моята вяра в Бог. Когато баща ми почина от болест, не се върнах и брат ми ми каза в очите: „Отсега нататък ти вече не си ми сестра“. Не знаех дали той ще ми помогне. Сърцето ми отново се изпълни с напрежение и стоях в коридора няколко минути, без да смея да вляза. Тихо се молех в сърцето си и постепенно се успокоих, и събрах смелост да почукам на вратата. За моя изненада брат ми не прояви никаква враждебност. От него научих също, че за момента майка ми е в безопасност. В деня, в който братята и сестрите бяха арестувани, тя случайно се беше преместила на ново място и сега никой в църквата не знаеше къде живее. Веднага отидох да видя майка си. Мислех си: „Майка ми живя в предишния си дом седем години и всички братя и сестри в църквата знаеха къде се намира. Щеше да е толкова лесно за полицията да я намери, така че е голям късмет, че се е преместила — иначе нямаше да мога да се свържа с нея. Не беше ли устроено и подредено от Бог майка ми да се е преместила предварително?“. В този миг усетих, че духовният ми ръст е твърде малък и че нямам никаква вяра в Бог. Първоначално не смеех да се върна, тъй като се страхувах, че ще бъда арестувана и че няма да намеря къщата, в която се пазеха книгите. Сега осъзнах, че Бог е подредил всичко. Като видях всемогъществото и върховенството на Бог, придобих вяра. Майка ми каза, че знае за четири къщи, в които преди две години са се пазели книгите с Божиите слова, но не знаеше дали сега са настъпили промени. Сестра на име Ли Хан отговаряше за този въпрос и от нея можехме да получим по-точна информация. Освен това, ако Ли Хан ни представеше на хората, които пазеха книгите, те щяха да ни се доверят. Помислих си: „Домът на Ли Хан е и магазин и почти всички арестувани го знаят. Ако тя е под наблюдение от полицията, няма ли и майка ми, и аз да бъдем арестувани?“. Тези полицаи са дяволи, които вредят на хората. Някои от арестуваните братя и сестри бяха заливани с вряла вода, други бяха събличани голи и бити с електрошокови палки по цялото тяло, а трети бяха оковавани с белезници и провесвани с главата надолу. Самата мисъл за тези жестоки сцени ме караше да потръпвам. Помислих си: „Ако ме арестуват, няма ли и аз да трябва да премина през такива изтезания? Би било добре, ако ме застрелят на място и го направят бързо, за да умра, без да страдам много. Може би ще стана мъченик и душата ми ще бъде спасена. Но тези дяволи са коварни и злобни. Те принуждават арестуваните братя и сестри да отричат Бог и да издават църковните водачи и средствата на църквата. Ако братята и сестрите откажат да говорят, ги подлагат на различни изтезания, а ако и тогава не проговорят, ги хвърлят в затвора, където са измъчвани от другите затворници. Полицията използва всевъзможни злостни методи, наистина превръща всичко в ад на земята, където човек не може нито да живее, нито да умре, а страда от неописуеми терзания! През живота си не съм страдала особено, дори едно главоболие или висока температура ми предизвикват голям дискомфорт. Как ще понеса такова нечовешко изтезание? Майка ми също е на възраст и ако я арестуват, дори и да не умре, ще страда жестоко“. Като си помислих това, казах на майка си: „Ако Ли Хан е под наблюдение от полицията, може и ние да бъдем арестувани. Не мисля, че трябва да се свързваме с Ли Хан“. След като чу това, майка ми не настоя повече по въпроса.

Вече беше късно през нощта, когато приключихме разговора, и докато лежах в леглото, не можех да заспя. Мислех си: „Майка ми не знае къде точно се съхраняват книгите и ако отидем прибързано, дали семействата, които ги пазят, ще ни ги предадат лесно? По-надеждно ще е да се свържа с Ли Хан“. Осъзнах, че нежеланието ми да се свържа с Ли Хан произтича от страха да не бъда замесена и че все още защитавах собствените си интереси, затова побързах да потърся Божии слова, за да разреша това свое състояние. Прочетох следния откъс от Божиите слова: „Антихристите са крайно егоистични и долни. Не изпитват истинска вяра в Бог, камо ли преданост към Него. Когато са изправени пред проблем, само себе си защитават и пазят. Нищо не е по-важно за тях от собствената им безопасност. Не ги интересува колко вреди са нанесени на делото на църквата. Значение има единствено това да оцелеят и да не ги арестуват. Тези хора са крайни егоисти и изобщо не мислят за братята и сестрите, нито за делото на църквата, а само за собствената си безопасност. Те са антихристи. И така, когато подобни неща сполетят преданите на Бог хора, които имат истинска вяра в Него, как се справят те с тях? По какво се различават действията им от действията на антихристите? (Когато подобни неща сполетят преданите на Бог хора, те ще обмислят всякакви начини да защитят интересите на Божия дом, да предпазят Божиите приноси от загуби и ще направят необходимото за водачите и работниците, както и за братята и сестрите, за да сведат загубите до минимум. В същото време антихристите първо обезпечават собствената си защита. Те не са загрижени за работата на църквата или за безопасността на Божиите избраници и когато църквата се сблъска с арести, това води до загуби за църковната работа.) Антихристите изоставят работата на църквата и Божиите приноси и не уреждат нещата така, че хората да се справят с последствията. Все едно да позволят на големия червен змей да заграби приносите за Бог и Божиите избраници. Дали това не е тайно предателство спрямо приносите за Бог и Божиите избраници? Когато хората, които са предани на Бог, ясно осъзнават, че дадена среда е опасна, те пак поемат риска да свършат работата по справяне с последствията и свеждат до минимум загубите за Божия дом, преди самите те да се оттеглят. Те не отдават първостепенно значение на собствената си безопасност. Какво ще кажете, кой може да гарантира, че е безопасно да вярваш в Бог и да изпълняваш даден дълг в тази нечестива страна на големия червен змей? Какъвто и дълг да поеме човек, той е свързан с известен риск — но изпълнението на дълга е Божие поръчение и докато следва Бог, човек трябва да поема риска да изпълнява дълга си. Човек трябва да проявява мъдрост и е необходимо да вземе мерки, за да осигури безопасността си, но не бива да поставя личната си безопасност на първо място. Трябва да се съобразява с Божията воля, като поставя на първо място работата в Божия дом и разпространяването на евангелието. Най-важно за него е да изпълни Божието поръчение и то е на първо място. Антихристите отдават първостепенно значение на личната си безопасност. Те смятат, че нищо друго не ги засяга. Не ги интересува, когато нещо се случи на когото и да било друг. Стига да не се случи нищо лошо на самите антихристи, те се чувстват спокойни. Те нямат никаква преданост, а това се определя от природата същност на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). След като прочетох Божиите слова, се почувствах дълбоко огорчена и разстроена, като си мислех, че Божиите слова ме съдят. Разкритият от мен нрав беше същият като този на антихристите. Когато се изправят пред опасност и трудности, антихристите проявяват внимание само към собствената си безопасност и към това как да се защитят, без да проявяват преданост към Бог и без да зачитат интересите на Божието семейство и сигурността на братята и сестрите. Те са изключително егоистични и достойни за презрение. Сега, когато църквата се сблъскваше с арести, опазването на книгите с Божиите слова беше най-важната задача в този опасен период и нещо, което всеки със съвест и човешка природа трябваше да направи. В този критичен момент мислех само за това как да се запазя, а не как безопасно и сигурно да преместя книгите. Къде беше моята преданост към Бог? Ако действам прибързано, ако не открия домовете, в които се пазят книгите, или ако те не ни ги предадат, това ще забави преместването на книгите. Ако полицията конфискува тези книги, понеже не са преместени навреме, аз ще нося отговорност! Божиите слова са храната на човешкия живот. За да разбере човек истината, да познае себе си, да се отърве от покварения нрав и да постигне спасение, не може без Божиите слова. Божиите слова са дори по-важни от човешкия живот. Братята и сестрите рискуват живота си, за да предадат Божиите слова на църквата, така че повече хора могат да ги четат, да разберат истината и да достигнат Божието спасение. Онези, които искрено вярват в Бог, със сигурност биха рискували живота си, за да защитят книгите с Божиите слова, а аз, в този решителен момент, мислех единствено за това как да защитя себе си. Колкото повече размишлявах, толкова по-силно усещах, че нямам никаква човешка природа. Сетих се и за Петър, който е понесъл много страдания и дори е бил хвърлен в затвора, докато е вършел делото и е бил пастир за църквата за Господ. По време на последното преследване на християните от римския император Петър вече бил избягал от града. Когато Господ Исус се разкрил на Петър, той разбрал, че това е знак, че Господ Исус иска той да бъде разпнат, затова се покорил и се върнал в Рим, където накрая бил разпнат с главата надолу като свидетелство за върховната му любов към Бог. Макар и да не мога да се сравнявам с Петър, църквата ми бе поверила тази задача и това бе моя отговорност и дълг. Трябваше да съм предана на Бог, да поставям интересите на Божия дом на първо място, да направя всичко възможно, за да изпълня задачата и да положа всичките си усилия. Когато осъзнах това, се помолих на Бог в покаяние.

Рано на следващата сутрин се свързах с една сестра, за да установим контакт с Ли Хан, и уговорих среща с нея. Когато Ли Хан ни видя, каза тревожно: „Един от арестуваните е станал Юда. Сега една сестра от семейство, в което се съхраняват книгите, е била арестувана, а другите семейства също са в опасност. Надяваме се, че ще дойдете бързо, за да преместите книгите“. Като чух думите на Ли Хан, осъзнах колко сериозна е ситуацията и още повече се разтревожих. Бързо тръгнах с Ли Хан, за да установим кои са другите домове, където се пазят книгите. Бяхме изключително предпазливи по пътя, непрекъснато наблюдавахме обстановката и аз не спирах да се моля в сърцето си. След като разбрахме кои са семействата, уредих кола, с която да преместим книгите. За моя изненада, щом излязохме на магистралата, видяхме, че полицейските проверки са изключително строги. Всяка кола се проверяваше в продължение на няколко минути, преди да бъде пропусната да мине, и наблизо имаше няколко пътни полицаи, които поддържаха реда. Като видях ситуацията, отново се напрегнах. Ако ни заловяха, нямаше да можем да преместим книгите. Непрестанно се молех в сърцето си на Бог. Сетих се за Божиите слова, които гласят: „Всяко едно и всички неща, било то живи или мъртви, ще се преместят, променят и обновят и ще изчезнат в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог господства над всички неща“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). Наистина, както живите, така и мъртвите са под Божието върховенство и подредби, а мислите и идеите на невярващите в Бог също са под Негов контрол. Дали ще успеем да преминем безпрепятствено днес, беше в Божиите ръце и аз трябваше да имам вяра. В този момент спряха колата ни за проверка. За моя изненада инспекторът познаваше брата, който караше колата, и ни пусна без проверка. Видях Божията закрила.

След това се самоанализирах си и си помислих: „Защо толкова много се страхувам да не бъда арестувана? Ако не разреша този проблем, не се знае кога ще пропадна“. Видях откъс от Божиите слова: „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че страданието заради истината е най-ценното нещо. Само чрез изпитания човек може да придобие истината. Да вземем за пример братята и сестрите, подложени на изтезания. Те са преживели изтезания и нечовешко насилие, но са придобили истинско разбиране и ненавист към грозното лице и злата същност на Комунистическата партия, а сърцата им са станали още по-непоколебими в следването на Бог. Някои братя и сестри, когато са били на прага на смъртта, са се обръщали към Бог и са ставали свидетели на Неговата чудодейна закрила, придобивали са реално разбиране за всемогъществото и върховенството на Бог и са развивали истинска вяра. Макар и да са претърпели големи страдания, те са дали свидетелства, които надвиват Сатана. Всичко това не би могло да се придобие в комфортна среда; техните страдания са били дълбоко смислени! Аз не бях разбрала истината, нито бях осъзнала стойността и значението на страданието, винаги се страхувах от плътската болка и избягвах средите, които Бог подготвяше за мен. Не беше ли това слепота и невежество от моя страна? Сетих се и за този откъс от Божиите слова: „Като членове на човешката раса и благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да отдадем умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, тъй като цялото ни битие идва от Бог и съществуваме благодарение на Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са посветени на Божието поръчение и на справедливата кауза на човечеството, тогава душите ни ще се чувстват засрамени пред онези, които станаха мъченици за Божието поръчение, и още по-засрамени пред Бог, който ни дава всичко“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). Животът ми е даден от Бог. Бог беше Този, Който ме доведе пред Себе Си и ми даде възможност да се стремя към истината и да получа спасение. Като човек със съвест и разум аз трябва да живея за Бог. Преместването на книгите с Божиите слова днес беше моя отговорност. Дори и наистина да бъда арестувана и да претърпя физически страдания, трябваше да изпълня дълга си. Сетих се за светците през вековете, които бяха преследвани и мъченически загиваха заради свидетелството си за Бог: Петър е бил разпънат с главата надолу заради Бог, Стефан е бил убит с камъни, някои са били убити с меч, разрязани наполовина, или варени в масло, а други — разкъсани от пет коня. Всички те са се посветили на справедливата кауза на човечеството, което се помни от Бог и е славен подвиг. Ако днес ме арестуват и затворят заради преместването на Божиите книги, това също ще бъде страдание в името на праведността. Като осъзнах това, взех решение да се опълча на плътта си и бях готова да дам всичко от себе си в този дълг.

По-късно научих, че че един от арестуваните се е превърнал в Юда и водел полицията да арестува братя и сестри. Броят на арестуваните нараснал до деветнадесет, а полицията разполагала със списък и показвала снимки на Юда, за да ги разпознава. Тези братя и сестри трябваше спешно да се укрият. Като чух тази новина, си помислих: „Ситуацията е станала толкова сериозна — дори по-лоша, отколкото си я представях. Ако тръгна да премествам книгите сега, много вероятно е да бъда арестувана. Ще мога ли да издържа на полицейските изтезания?“. Знаех, че отново съм плаха и се страхувам, затова бързо коленичих, за да се моля: „Боже, новините за положението в църквата отново ме изплашиха. Страх ме е да не бъда арестувана и да не страдам физически. Моля Те, Боже, напътствай ме и ме води, за да не живея според своя егоистичен и достоен за презрение покварен нрав, а да изпълня този дълг“. В този момент си припомних следните Божии слова: „По пътя към Ерусалим Исус агонизираше, сякаш сърцето Му беше прободено с нож, но въпреки това нямаше ни най-малко намерение да измени на думата Си; мощна сила постоянно Го подтикваше към мястото, където щеше да бъде разпънат. Накрая Той беше прикован на кръста и стана подобие на греховна плът, като изпълни делото на изкуплението на човечеството. Той се освободи от оковите на смъртта и Хадес. Пред него смъртта, адът и Хадес загубиха силата си и бяха победени от Него“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения). Когато Господ Исус носел кръста към Голгота, Той бил жестоко бит, тялото Му било насинено, а лицето Му — покрито с кръв, подложен на големи страдания. Но Той не показал признаци на съжаление. За да изкупи цялото човечество, Той доброволно е понесъл тези страдания и е бил разпнат. Накрая е победил Сатана и завършил делото по изкуплението на цялото човечество. Господ Исус, напълно наясно с огромното страдание, което го чака при разпъването на кръста, не отстъпил. Дори и това да е означавало Той самият да страда, Той е бил решен да спаси човечеството от греха. Като размислих върху това, се почувствах дълбоко вдъхновена. После се самоанализирах и осъзнах, че все отстъпвах пред лицето на опасности и изпитания, а поведението ми беше толкова низко и достойно за презрение! Ситуацията, пред която се изправях днес, също бе изпитание — такова, което щеше да определи дали ще бъда предана на Бог, или на себе си в този решаващ момент. Не можех повече да бъда егоист и да мисля само за собствената си плът; трябваше да следвам примера на Господ Исус. Дори и това да означаваше да бъда арестувана, вкарана в затвора или изтезавана до смърт, трябваше да преместя книгите с Божиите слова. Да угодя на Бог дори само веднъж, си струваше. Когато си помислих това, усетих как цялото ми тяло се изпълни със сила и получих енергията да изпълня тази задача. Знаех, че всичко това ми бе дадено от Бог, и бях дълбоко благодарна.

След това успяхме безопасно да преместим книгите от три къщи. Когато премествахме книгите от четвъртия дом, вече беше минало полунощ. Имаше две кучета в съседната къща, които лаеха непрестанно при най-малкия шум. Бях толкова напрегната, че сърцето ми се качи в гърлото, тъй като се страхувах да не ни разкрият съседите и да извикат полиция. Непрестанно се обръщах към Бог в сърцето си. За мое облекчение, след като натоварихме книгите в колата, съседите не излязоха. Като видях Божията закрила, горещо Му благодарих. Така успешно и безопасно преместихме книгите от четири къщи за съхранение без никакви инциденти. По пътя обратно споделихме преживяванията си, а радостта, която изпитвахме, не можеше да се опише с думи.

Чрез това преживяване придобих известно разбиране за всемогъществото и върховенството на Бог. От това, че майка ми се беше преместила в деня на арестите на братята и сестрите, до това, че брат ми ми помогна да разбера ситуацията, както и че минахме през контролните пунктове без проблем — всичко това беше под Божието върховенство и подредби. Безопасното преместване на книгите този път беше изцяло благодарение на Божието напътствие. Без просветлението на Божиите слова и силата, която Бог ми даде, нямаше да мога да се опълча на плътта си и нямаше да имам вярата да изпълня задачата. Всичко това бе резултат от Божиите слова.