От Хана, Мианмар

Кого трябва да слушаме относно това да приветстваме завръщането на Господ? Гласа на Бог ли трябва да слушаме, или нашите пастори? Преди никога не разбирах това във вярата си, а слушах сляпо своя пастор и почти пропуснах шанса си да приветствам завръщането на Господ. През юни 2017 г. се запознах във Фейсбук със сестра Минди и брат Декър от Германия. По време на нашата комуникация видях, че те са скромни и надеждни хора с чисто разбиране на Библията и просветляващо общение. Придобих много. Проведохме няколко събирания и научих много истини, които преди не бях разбирала, като какво е истинска вяра и истинско покаяние, какво е да следваш Бог и да Му се покоряваш, какво е да следваш и да се покоряваш на хора, същността и корена на фарисейската съпротива срещу Господ Исус, как да се ослушвам за Божия глас и да приветствам Господ и т.н. Почувствах, че придобих голям ресурс от това, и то проясни сърцето ми. Наслаждавах се на тези събирания. На една от тях Декър прочете два Библейски стиха: „Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. Но най-напред Той трябва да изстрада много и да бъде отхвърлен от това поколение“ (Лука 17:24-25). Каза, че през последните дни Господ се въплъщава отново като Човешкия Син, за да дойде и да работи, и че това пророчество вече се е изпълнило преди известно време. Той каза: „Господ се е завърнал като Всемогъщия въплътен Бог и изразява истини и извършва делото на правосъдието, като започва от Божия дом. Всемогъщият Бог е изразил всички истини, които пречистват и спасяват човечеството, и това е като велика светлина, сияеща от изток, това е „светкавицата от Изтока“. Бях малко шокирана да чуя това. Помислих си: „Господ Исус вече се е завърнал?“. После си спомних, че духовенството казва, че само Източна светкавица свидетелства за завръщането на Бог в плът и че не трябва да вярваме на това, защото само Господ Исус е Христос. Бях много неспокойна след това и не можех да се съсредоточа върху общението на Декър. Помислих си: „Пасторът и старейшините служат на Бог и познават добре Библията. Те трябва да имат ясно разбиране за такова голямо събития като завръщането на Господ, затова ще питам първо тях“.

Същата неделя отидох в църквата и попитах пастора, а той каза: „Това, което проповядват вярващите във Всемогъщия Бог, има стойност, но те свидетелстват, че Господ се е завърнал като Всемогъщия Бог в плът. Това не е възможно. Само нашият Господ Исус е въплътеният Бог, така че те вярват в човешко същество. Тяхната църква е потискана от китайското комунистическо правителство и вярването в Източна светкавица би било предателство спрямо Господ Исус“. При тези думи ме заля вълна от страх. Сметнах, че ако това наистина е така, Минди и Декър трябва да са се отклонили от пътя на Господ. Започнах да ставам подозрителна към тях и се изпълних с предпазливост, и не смеех да се срещам повече с тях. Но когато помислих за тяхното свидетелство, че Господ Исус се е завърнал, се разколебах. Ако това беше вярно и аз не го проучех, нямаше ли да бъда изоставена от Господ? От друга страна, ако Всемогъщият Бог е въплътеният Бог, защо пасторът не приемаше това, а казваше, че те вярват в човек? Заключих, че пасторът познава Библията и разбира повече от мен, затова трябва да стоя настрана от Минди и Декър, за да не се отклоня. Но след като се прибрах, се почувствах много неспокойна и притеснена. Бях нещастна и се чувствах унила. Отправих молитва към Господ: „О, Господи, слушах пастора днес и сега започвам да подозирам Минди и Декър и да се пазя от тях. Страхувам се да продължа да проучвам Източна светкавица. Господи, копнея за Твоето завръщане, но се страхувам да не поема по грешния път и да не Те предам. Наистина не знам какво трябва да направя. Моля Те, просветли ме и ме води, така че да разпознавам правилното от грешното“. След молитвата си постепенно придобих усещане за спокойствие и после се сетих нещо, за което веднъж Минди беше разговаряла с мен: „В нашата вяра ние трябва да почитаме Бог като велик и всички неща трябва да се основават на Божиите слова, особено що се отнася до нещо толкова важно като проучването на истинския път. Ако вършим нещата в съответствие с човешките думи, ако просто слушаме другите хора и се съветваме с тях за всичко, тогава вярваме в хора и следваме тях, което е отклоняване от пътя на Господ“. После започнах да се самоанализирам. Когато чух, че Господ се е завърнал, не се молих, за да потърся първо намерението на Господ или да видя какво казват словата на Господ за това, нито дали този път идва от Бог. Вместо това почитах пастора и слушах него. Това не е съгласно намерението на Господ. На всяко събиране, на което съм била с братята и сестрите от Църквата на Всемогъщия Бог, тяхното общение е било добре обосновано и съгласно Библията и е било озаряващо. Техните обяснения на Божиите намерения бяха ясни. Само от няколко събирания бях разбрала толкова много истини, които не бях познавала преди, и чувствах, че съм се приближила до Бог и че вярата ми е пораснала. Беше ясно, че това е от Бог и носи делото на Светия Дух. Но аз не гледах дали Църквата носи делото на Светия Дух или ресурса на истината. Вместо това помислих, че пасторът познава Библията добре, и реших въпроса дали Господ се е върнал въз основа на това, което ми каза той. Бях сигурна, че Църквата на Всемогъщия Бог има истината и делото на Светия Дух, но все още не смеех да го проуча. Не вярвах ли така в пастора? Как точно вярвах в Бог или следвах Бог? Помислих си за времето, когато Господ Исус се яви и се труди. Всички първосвещеници, писари и фарисеи, които служеха на Бог в храма, познаваха Писанията и законите в детайли, но не разпознаха Господ Исус като идващия Месия. Вместо това му се противопоставяха безумно и Го заклеймяваха и Го разпнаха. Осъзнах, че да си добър познавач на Библията не е същото като да познаваш Бог, и ако слушах сляпо пастора, това щеше да е срещу Божието намерение, а така можеше да се противопоставя на Бог. Като се замислих за това, реших да продължа да посещавам събиранията с Минди и Декър и ако преценях, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, щях да Го приема и последвам.

На следващото събиране споделих объркването си с тях. Декър каза: „Има ли някакво основание за това, което е казал пасторът ти, че Църквата на Всемогъщия Бог вярва в човек? Чел ли е той словата на Всемогъщия Бог, проучвал ли е делото Му? Не се ли страхува, че се противопоставя на Бог, като осъжда и заклеймява така сляпо Църквата? Фарисеите са преценили, че Господ Исус е просто обикновен човек. Те не са се вслушали в истините, които Той е изразил, а яростно са Му се противопоставяли и са Го заклеймявали, а накрая са направили заговор за разпъването Му на кръста, с което са си заслужили Божието наказание. Членовете на днешното духовенство не гледат дали словата на Всемогъщия Бог са истината, дали са гласът на Бог, а просто Го отричат и заклеймяват. Не е ли това същата грешка, която са допуснали и фарисеите? Това дали Всемогъщият Бог наистина е въплътеният Бог и дали Той е завърналият се Господ Исус не се определя от одобрението или неодобрението на религиозния свят или на което и да е правителство. По-скоро трябва да видим дали словата на Всемогъщия Бог са истината и дали Той извършва Божието дело. Това е ключът“. За да обясни по-добре въплъщението, Декър ми прочете няколко откъса от словата на Всемогъщия Бог: „Въплъщението“ е явяването на Бог в плът, Бог извършва делото Си сред сътворените човеци в образа на плътта. Затова, тъй като Той е Божието въплъщение, Той трябва първо да бъде плът — плът с нормална човешка природа: това е най-основното предварително условие. Подтекстът на Божието въплъщение е, че Бог живее и върши делата си в плът, че Бог в самата Си същност става плът, става човек“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същината на плътта, в която живее Бог). „Въплътеният Бог се нарича Христос, а Христос, който може да даде на хората истината, се нарича Бог. В това няма никакво преувеличение, защото Той притежава същността на Бог, Той притежава нрава на Бог и мъдростта на Неговото дело, които са непостижими за човека. Онези, които наричат себе си христос, но не могат да извършат Божието дело, са самозванци. Христос не е просто проявлението на Бог на земята, но и конкретната плът, в която Бог се е облякъл, докато изпълнява Своето дело и завършва Своето дело сред хората. Тази плът не може да бъде заменена от никой друг човек — тя е онази плът, достатъчно способна да понесе Божието дело на земята, да изразява Божия нрав, правилно да представлява Бог и да осигурява на човека живот“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот). „Въплътеният Бог притежава Божията същност; въплътеният Бог притежава Божия израз. Тъй като се въплъщава, Бог ще роди делото, което смята да извърши, и тъй като Бог се превръща в плът, Той ще изрази онова, което представлява, и ще може да донесе истината на човека, ще го дари с живота и ще му посочи пътя. Плът, която не съдържа Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек иска да изследва дали това е въплътената Божия плът, той трябва да прецени това по изразявания от Него нрав и по изричаните от Него думи. Иначе казано, за да потвърди, че това е въплътеният Бог и да прецени дали това е или не е истинският път, човек трябва да различи въз основа на Неговата същност. Затова, за да определи дали това е плътта на въплътения Бог, ключът се крие в Неговата същност — в Неговото дело, слова, нрав и много други аспекти — а не във външния вид. Невеж и неук е човекът, който се взира само в Неговата външност и в резултат пренебрегва същността Му“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие).

След това Декър сподели своето общение: „Въплътеният Бог е Божият Дух, облечен в плът. Той става обикновен човек, като говори и работи на земята, за да спаси човечеството. Въплътеният Бог изглежда съвсем нормален, съвсем обикновен. Той притежава нормална човешка природа, яде и се облича нормално като всеки друг, и има нормални човешки чувства. Неговата същност обаче е божествена. Той може да изразява истината, за да подхранва хората според техните нужди по всяко време и навсякъде. Той върши собственото дело на Бог и изразява Божия нрав и това, което Бог притежава и представлява. Това е нещо, което никое сътворено същество не може да направи. Точно както Господ Исус, Който изглеждаше като обикновен човек, но изразяваше истината и донесе пътя на покаянието. Той прости човешките грехове и изрази Божия нрав на милост и любяща доброта. Той е лекуваше болните, прогонваше демони и извърши много поличби и чудеса, като да нахрани на 5000 души с пет хляба и две риби, да успокои вятъра и морето с една дума, да възкреси мъртвец и други. Той е проявил могъществото и властта на Бог. Накрая Той беше прикован на кръста, завършвайки делото Си да изкупи човечеството от греха. От делото и словата на Господ и от нрава, който е изразил, виждаме, че Той беше въплътеният Бог — Той беше Христос. Бог още веднъж стана плът през последните дни като Всемогъщия Бог. Точно като Господ Исус външно Той изглежда като нормален човек и наистина живее сред човечеството, но Всемогъщият Бог изразява всички истини, които пречистват и спасяват човечеството. Той извършва Божието дело на правосъдието от последните дни, за да пречисти и спаси човечеството, напълно да го освободи от оковите на греха и да го отведе в Божието царство. Словата на Всемогъщия Бог отключват всички тайни на Божия управленски план за спасение на човечеството. Това включва истината за трите етапа на Божието дело в Епохите на закона, на благодатта и на царството и това, което те постигат, тайните на Божиите имена и Неговото въплъщение, значимостта на Божието правосъдие от последните дни, как Бог приключва епохата и разпределя хора според техния вид, изхода и крайната цел на различните хора, как Христовото царство ще бъде осъществено на земята и други. Всемогъщият Бог е разкрил и истината за нашата поквара от Сатана и нашата противопоставяща се на Бог сатанинска природа, така че да можем да опознаем проявите на сатанинския си нрав като надменност, самонадеяност, изкривяване, измамност, егоистичност и окаяност. Той също така ни е разкрил Божия праведен и ненакърним нрав и ни е показал конкретния път към промяната на нрава ни и още много неща. Кой освен Бог може да изрази истината и да разбули тайните на Божия план за управление? Кой друг може да извърши делото на правосъдието, за да пречисти и спаси човечеството? Кой друг може да разкрие Божия праведен, ненакърним нрав? И кой друг може да определи изхода и крайната цел на хората? Само Бог в плът може да извърши този вид практично дело за спасението на човечеството. Делото и словата на Всемогъщия Бог са извършени все на базата на делото на изкуплението на Господ Исус. Това е по-нов, по-висш етап от делото. Това напълно изпълнява пророчествата на Господ Исус: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). „Не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:47-48). Истините, изразени от Всемогъщия Бог, Неговото дело на правосъдието и нравът, който изразява, изцяло доказват, че Всемогъщият Бог е Бог в плът, Той е завърналият се Господ Исус. Той е Христос, който се явява в последните дни. Не можем да съдим по външността, когато определяме дали Той е Христос. Ключът е в това дали Той може да изразява истината и дали може да изкупи и спаси човечеството“.

Общението на Декър беше наистина просветляващо за мен. Въплътеният Бог е Бог на небето, облечен в плътта на обикновен човек. Той изглежда нормален и обикновен, но има Божествена същност. Той може да изразява истината и да върши собственото дело на Бог. Това е нещо, което никой човек не притежава и не може да направи. Кой друг освен въплътеният Бог може толкова ясно да обяснява тайните на въплъщението? Без да се четат истините на Всемогъщия Бог и като се съди само по външността, наистина е лесно Христос да бъде сбъркан с обикновен човек, което води до отхвърляне и противопоставяне на Бог!

Тогава Минди също сподели малко общение. Тя каза: „Явяването и делото на Всемогъщия Бог изпълняват напълно библейските пророчества. Той е завърналият се Господ Исус. Мнозина истински вярващи от много вероизповедания са чели словата на Всемогъщия Бог и са се уверили, че те са истината и са Божият глас, и са се обърнали към Всемогъщия Бог. Неговото дело и слова разтърсиха целия религиозен свят. Членовете на духовенството определено са чули или видели това — тогава защо не търсят и не проучват делото на Всемогъщия Бог и не четат словата Му? Защо настояват да Му се противопоставят и да Го заклеймяват? Някога фарисеите много добре са знаели, че Господ Исус лекува болни, прогонва демони и проповядва пътя на покаянието и че тези неща идват от Бог, но съзнателно са Го отрекли, като са казвали, че е назарянин, син на дърводелец. Те бясно са му се противопоставяли и са Го заклеймявали, и са се обединили с римското правителство, за да Го разпнат. Те са отричали и заклеймявали Христос. Били са Негови врагове. Те са антихристите, разкрити от Божието дело. Всемогъщият Бог се появи и работи през последните дни и сега пасторите и старейшините знаят, че Той изразява истини, за да извършва делото на правосъдието от последните дни. Те не само отказват да търсят и проучват това, но разпространяват ереси и заблуди, за да отричат и заклеймяват Всемогъщия Бог. В своите църкви те разпространяват неоснователните слухове и дяволските думи на Компартията, които клеветят и заклеймяват Църквата на Всемогъщия Бог, и се присъединяват към силите на атеистичната партия, за да Му се противопоставят. С какво са по-различни от фарисеите, които са се противопоставяли на Господ Исус? Библията гласи: „Понеже в света се появиха много подвеждащи, които не признават, че Исус Христос е дошъл в плът. Такива хора са подвеждащи и антихристи“ (2 Йоаново 1:7). „Всеки дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бог; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света“ (1 Йоаново 4:3). Духовенството отрича Христос, заклеймява Христос от последните дни и Му се съпротивлява, и упорито се противопоставя на Бог. Не са ли те антихристите, разкрити от Божието дело на последните дни?“.

Съмненията ми най-накрая бяха разсеяни от общението на Минди. Осъзнах, че членовете на духовенството не знаят нищо за Христос или неговото въплъщение. Те вярват в Господ Исус, но изобщо не познават същността Му. Господ Исус се е завърнал да работи в плът, изразявайки толкова много истини, но те не търсят и не проучват това, а още по-малко признават, че Господ се е завърнал. Те просто необмислено Го заклеймяват и Му се противопоставят. Те са врагове на Бог! Знаех, че не мога да ги следвам повече, а трябва да приема делото на Всемогъщия Бог и да съм в крак с Божиите стъпки. Бях решена да следвам Всемогъщия Бог, както и моят пастор да ме тормозеше и подвеждаше.

Не след дълго пасторът ми научи за вярата ми във Всемогъщия Бог. Той веднага изпадна в ярост и ме порица, че вярвам във Всемогъщия Бог. Каза, че вярвам в човек, че това е погрешно и накара съпруга ми да се опита да промени мнението ми. Съпругът ми не можеше да прозре дяволските думи на пастора, затова започна да пречи на вярата ми. Сякаш беше различен човек. Той избухваше и хвърляше предмети всеки път, когато откриеше, че съм била на сбирка, и дори занемари семейния ни бизнес в опит да ме принуди да се откажа от вярата си. Това беше наистина болезнено за мен. Съпругата на пастора също се опитваше да ме спре. Тя оставаше в дома ми часове наред и не можех да чета Божиите слова, защото трябваше да ѝ правя компания. Дори не можех да върша домакинската си работа. Всичко това беше наистина притеснително за мен.

Действията на пастора много ме ядосваха. Той нито търсеше, нито проучваше завръщането на Господ Исус и се опитваше да ме подвежда с ереси и заблуди, да ми попречи да приема истинския път. Той дори подстрекаваше и използваше съпруга ми, за да ми пречи, така че да загубя Божието спасение. Колко достойно за презрение! Помислих за разобличението и заклеймяването от Господ Исус на фарисеите: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13). Чувствах, че съвременните пастори и старейшини са точно такива. Те не искат да чуят Божия глас и да приветстват Господ и разпространяват неоснователни слухове и заблуди, за да подвеждат и спират онези от нас, които искат да приветстват Господ и да влязат в Божието царство. Те искат ние да отидем в ада и да бъдем наказани с тях, да бъдем погребани заедно с тях. Те са нашите препятствия по пътя към небесното царство. Те са душепоглъщащи антихристи и демони! Точно както казва Всемогъщият Бог: „Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да съответства на Божиите намерения. Всички те са безполезни, подли люде, които стоят нависоко, за да поучават „Бог“. Те са хора, които носят Божието знаме, но умишлено се съпротивляват на Бог, които носят етикета на вярващи в Бог, докато ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и препъникамъни, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат със „здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които водят хората да се съпротивляват на Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог). Прозрях лицемерната, мразеща истината същност на пастора и станах още по-мотивирана да следвам Всемогъщия Бог. Винаги бях издигала пасторите в култ и никога не си бях представяла, че тези хора, които познават добре Библията и служат на Бог, са всъщност мразещи истината антихристи, които препречват навлизането на вярващите в Божието царство. Ако Всемогъщият Бог не се беше явил и не работеше в плът, с което разкри тези зли слуги и антихристи, скрити в църквите, пасторът щеше да ме подведе и съсипе, без дори да го разбера. Именно благодарение на Божията милост и спасение успях да приема делото на Всемогъщия Бог от последните дни!

След това се уповавах на Бог и останах непоколебима в свидетелството си, и съпругът ми спря да ми пречи. Сега посещавам сбирките с братята и сестрите, разговаряме заедно за Божиите слова и също така започвам да изпълнявам дълга си в църквата. Изпълнена съм с покой и радост. Слава на Всемогъщия Бог!