През юни 2021 г. бях избрана за църковен водач. Честно казано, тогава това беше доста неочаквано за мен, тъй като бях доста млада в сравнение с останалите водачи и навлизането ми в живота беше доста плитко, така че не знаех дали ще мога да се справя с този дълг. Когато обаче видях колко много братя и сестри са гласували за мен, почувствах, че всички ме одобряват, затова приех дълга. Започнах активно да се въоръжавам с истините принципи, а когато се натъкнех на проблеми, които не разбирах, бързо търсех помощ от другите. Така постепенно придобих по-добро разбиране за това как да върша църковна работа. Един ден моята партньорка ми каза: „Висшестоящият водач каза, че си устремена към напредък и успяваш активно да преодоляваш трудностите. Това е доста добре“. Много се зарадвах да чуя това и не очаквах да получа такава похвала от ръководството. Явно в техните очи аз бях човек, който се стреми към истината и гледа нагоре, затова реших да продължа да работя усилено. Скоро след това обаче в работата ми започнаха един след друг да се появяват проблеми. Надзорниците, които бях избрала, не вършеха действителна работа, а аз не проследявах и не надзиравах работата им постоянно, което причини сериозни загуби на работата. Водачът ме скастри, че съм безотговорна в дълга си, като ме нарече писарушка, която не защитава работата на църквата. Усетих угризения на съвестта заради небрежността си и се разтревожих какво ще си помисли водачът за мен и дали няма да реши, че не съм следвала принципите в подбора на персонал, и да ме освободи, защото не съм подходяща за водач. Ако наистина ме освободяха, какво щяха да си помислят за мен братята и сестрите ми? Щяха ли да кажат, че са сгрешили, като са ме избрали за водач? Чувствах се много унила. Спомних си как водачът ме нарече „безотговорна в дълга си писарушка“. Не исках да ми лепнат този етикет завинаги, затова си помислих, че може би, ако отсега нататък се представям добре, оценката на водача за мен може да се промени и братята и сестрите ще изпитат към мен уважение на едно друго ниво. Може да кажат, че дори след като са ме скастрили, аз не съм изпаднала в негативност, а съм продължила да изпълнявам дълга си нормално, което показва, че съм човек, стремящ се към истината. Така репутацията ми на човек, който е мотивиран и устремен към напредък, ще се запази. Като разсъждавах по този начин, се опитвах да решавам проблемите в работата си по най-бързия начин.

След това висшестоящият водач често питаше за работата ми, но аз не вършех нещата така праволинейно, както преди. Вместо веднага да потърся водача, когато срещах проблеми или трудности, аз вече се страхувах, че той ще открие нещо друго, което не съм свършила подобаващо. Веднъж трябваше да намерим човек да надзирава общите дела. Първо се сетих за сестра Клои, която беше доста умела в справянето с общите дела, способна да защитава интересите на църквата, когато се случеше нещо, и готова да поема страдание в дълга си, без да се страхува от изтощение. После обаче се сетих, че тя преди е била освобождавана от длъжността на надзорник поради надменния си нрав и неспособността си да работи в екип. Ако отново я повишах, а тя се държеше по същия начин, щеше ли водачът да си помисли, че ми липсва проницателност и че преценявам хората само по външния им вид? Продължих да се колебая дали Клои може отново да поеме длъжността на надзорник, но твърде се страхувах да потърся напътствие от водача и процесът по избор на надзорник остана недовършен. А стоеше и въпросът с църковния водач Харлоу. Шест братя и сестри се бяха събрали, за да я докладват за това, че е изключително надменна, и за това, че използва позицията си, за да говори на хората с пренебрежение и да ги потиска. Отидох при водачите на екипи и надзорниците, за да проуча въпроса. Научих, че Харлоу наистина е доста надменна и обича да поучава другите, но някои също така казаха, че тя прави това, защото братята и сестрите нарушават принципите. Като видях тези различни оценки, не можех да видя ясно нещата. Мислех да потърся напътствие от висшестоящия водач, но после се сетих как бях допуснала няколко поредни грешки в преценката на хората, как водачът беше провел общение с мен за множество принципи, а аз, изправена пред тази ситуация, все още бях неспособна да прозра хората. Чудех се дали водачът няма да си помисли, че имам лоши заложби, че съм неспособна да разбирам принципите, колкото и общения да са проведени с мен за тях, и че съм негодна за водач. Колебаех се, като си мислех, че първо трябва да натрупам повече наблюдения и да я освободя едва след като съм разбрала ситуацията напълно.

Един ден водачът установи проблеми с моя избор за надзорник на общите дела и разговаря с мен за принципите за справяне с подобни въпроси. Той каза: „Това, че някой е бил освободен преди, не означава, че не може отново да стане надзорник — зависи дали се е покаял. Освен това подборът на надзорник по общите дела е различен от подбора на църковен водач. Най-важното е не стремежът на този човек към истината, а това дали той е подходящият човек, който може да поддържа делото на църквата. А и ако повечето хора смятат, че този човек има талант за това, той може да практикува. Ако не си сигурна, можеш да помолиш други братя и сестри да си сътрудничат с нея“. След това общение той също така ме скастри за това, че съм бавила проблема толкова дълго, без да търся решения, като каза, че съм твърде егоистична и не защитавам делото на църквата. Не очаквах, че колкото повече се опитвах да се прикривам и да потулвам нещата, толкова повече проблеми биваха разобличени. Несъзнателно бях започнала да обръщам повече внимание на тона и израженията на хората. По време на разговора с водача се опитвах да отгатна от тона му дали впечатленията му от мен се влошаваха, дали оценява пригодността ми да бъда водач и дали ще спре да ми възлага отговорности. За моя изненада месец по-късно водачът ми възложи да надзиравам видеопродукциите. Помислих си: „Ако не се справя добре този път, може наистина да ме освободят. Трябва да се възползвам от възможността и да се представя добре“. Аз обаче не бях запозната с видеопродукцията и когато се появиха проблеми, не знаех как да ги реша. Когато водачът попита за състоянието на работата, аз много се притесних от страх да не забележи нещо, което не съм направила както трябва. И така, когато докладвах за работата, посочвах само добрите новини, а лошите спестявах, като подчертавах областите, в които имаше напредък, и казвах, че работя усилено да намеря решения за областите, в които нямаше напредък. В този период усещах огромно напрежение. Няколко пъти обмислях да призная на водача, че не мога да се справя с работата, но се тревожех, че ако го направя, ще загубя завинаги в очите на другите единственото качество, с което мога да се реванширам — устрема към напредък. Без да усетя, минаха шест месеца и работата, която трябваше да отнеме един месец, беше забавена с половин година. Състоянието ми ставаше все по-лошо. Когато ядях и пиех Божиите слова, не получавах никаква светлина и все ми се доспиваше, а в молитвите си се чувствах отдалечена от Бог. Изпитвах постоянна тревога и безпокойство.

Веднъж водачът задълба, докато ме разпитваше, установи тези проблеми и ме освободи. Той каза: „Ти не се стремиш към истината и си твърде суетна. Предпочиташ да изпълняваш дълга си сама, никога не се консултираш с другите и не търсиш помощта им, и си твърде загрижена за репутацията и статуса си! Предвид системното ти поведение не можеш да продължиш като водач“. В момента, в който ме освободиха, ми стана ясно, че върху мен се стоварва Божият праведен нрав и че сама съм си виновна за всичко. Малко след това научих, че Харлоу върлува из църквата, формира клики и потиска и тормози онези, които не я следват. Църквата беше в трудно положение, хората бяха станали неорганизирани и в крайна сметка тя беше изолирана поради злата си човешка природа. Като видях този резултат, дълбоко се разстроих. Поради неспособността ми да видя ясно проблемите на Харлоу и да потърся напътствие навреме един зъл човек бе допуснат на водеща позиция, което нанасяше вреди на братята и сестрите много дълго време и силно смущаваше църковното дело. Като се замислих колко зле бях изпълнявала дълга си, се изпълних с вина и се почувствах твърде засрамена, за да погледна братята и сестрите в очите. Постоянно се питах как стигнах дотук. Коленичих пред Бог в молитва и Го помолих да ме просветли и напътства как наистина да размишлявам върху всичко, което бях направила, и да го разбера.

После, докато четях някои от Божиите слова, започнах да придобивам известно разбиране за състоянието си. Всемогъщият Бог казва: „Ако сте водачи или работници, страхувате ли се от това, че Божият дом отправя запитвания за вашата работа и я надзирава? Страхувате ли се, че Божият дом ще открие пропуски и грешки в работата ви и ще ви кастри? Страхувате ли се, че след като Горното се запознае с истинските ви заложби и духовен ръст, ще ви види в друга светлина и няма да ви вземе предвид за повишение? Ако имаш тези страхове, това доказва, че мотивацията ти не е в името на църковната работа, че работиш в името на репутацията и статуса, което доказва, че притежаваш нрава на антихрист. Ако имаш нрава на антихрист, има опасност да вървиш по пътя на антихриста и да вършиш всички злини, които той върши. Ако в сърцето си нямаш боязън от това, че Божият дом надзирава работата ти, и ако си способен да дадеш истински отговори на въпросите и запитванията на Горното, без да криеш нищо, и да кажеш толкова, колкото знаеш, тогава независимо дали това, което казваш, е правилно, или не, независимо от покварата, която си разкрил — дори да си разкрил нрава на антихрист, — ти категорично няма да бъдеш определен като антихрист. Ключовото в случая е дали си способен да опознаеш собствения си нрав на антихрист и дали си способен да търсиш истината, за да разрешиш този проблем. Ако си човек, който приема истината, твоят нрав на антихрист може да бъде поправен. Ако си напълно наясно, че имаш нрава на антихрист, и въпреки това не търсиш истината, за да се справиш с него, ако дори се опитваш да прикриеш или да излъжеш за възникналите проблеми и да се измъкнеш от отговорност, и ако не приемаш истината, когато си подложен на кастрене, тогава това е сериозен проблем и ти не се различаваш от антихриста. Щом знаеш, че имаш нрава на антихрист, защо не смееш да се изправиш срещу него? Защо не можеш да подходиш откровено към него и да кажеш: „Ако Горното отправи запитване за работата ми, ще кажа всичко, което знам, и дори ако лошите неща, които съм извършил, излязат наяве и Горното не ме използва повече, след като разбере, и загубя статуса си, пак ще кажа ясно това, което имам да казвам“? Страхът ти от надзора и от запитванията за твоята работа от страна на Божия дом доказва, че цениш статуса си повече от истината. Не е ли това нравът на антихриста? Да цениш статуса си повече от всичко е нравът на антихриста“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Втора част)). Божието слово разобличи състоянието ми. Страхувах се, че водачът ще надзирава работата ми и ще разпитва за нея, най-вече, защото бях загрижена за репутацията и позицията си. Страхувах се, че водачът ще открие проблеми в работата ми и ще ме освободи, и се боях да не загубя позицията си. Затова, когато се сблъсках с отклонения и проблеми в работата си, положих всички усилия да ги прикрия. Стига да можех да запазя позицията си, предпочитах да прибягвам до измама и да бавя работата. Моята голяма привързаност към позицията ми разкри антихристкия ми нрав. Чувствах, че братята, сестрите и водачът имаха добро мнение за мен, затова исках да се представя добре във всяко отношение, за да запазя позицията си на водач. Заради безотговорността ми в дълга и липсата на принципи в подбора на хора няколко пъти бях скастрена. След това започнах да разсъждавам дали водачът може да каже, че заложбите ми са недостатъчни, и да ме освободи, от което щях да загубя позицията си. В това се коренеше страхът ми. Затова започнах да се преструвам и прикривам. Когато водачът проследяваше работата и задаваше въпроси, аз премислях отговорите си няколко пъти, преди да отговоря, като се опитвах да сведа до минимум разобличаването на проблемите. Докладвах напредъка в работата си, но прикривах проблемите. Когато срещах хора или въпроси, с които не бях наясно, не търсех напътствие, а вместо това се преструвах, за да накарам водача да си помисли, че мога да решавам действителни проблеми и да се справям с тях. Дори когато част от работата беше в застой и не можеше да продължи, аз продължих да се преструвам и не търсех напътствие само за да опазя статуса си. Заслепена от загриженост за репутацията и статуса си, аз допусках грешка след грешка, поради което голяма част от работата се забави и не можеше да напредва нормално. Спомних си Божиите слова, в които пише: „Защо не можеш да подходиш откровено към него и да кажеш: „Ако Горното отправи запитване за работата ми, ще кажа всичко, което знам, и дори ако лошите неща, които съм извършил, излязат наяве и Горното не ме използва повече, след като разбере, и загубя статуса си, пак ще кажа ясно това, което имам да казвам“? Страхът ти от надзора и от запитванията за твоята работа от страна на Божия дом доказва, че цениш статуса си повече от истината. Не е ли това нравът на антихриста? Да цениш статуса си повече от всичко е нравът на антихриста“. Когато се изправих пред разобличаването на Божиите слова, се почувствах дълбоко заклеймена. Бог ни учи, че когато докладваме работата, трябва да говорим честно, каквито и проблеми да има. Дори и това да означава да загубим статус, трябва да говорим ясно за проблемите, а не да ги прикриваме, и да ги докладваме честно. Моите действия обаче бяха точно обратните. Предпочитах да лъжа, да се прикривам и да мамя, жертвайки почтеността си, за да защитя репутацията и статуса си. Божиите слова напълно ме убедиха, като ми показаха, че това, към което всъщност се стремях и което всъщност ценях, бяха само репутацията и статусът.

После прочетох още един откъс от Божиите слова: „По своята същност антихристите са нечестиви. Те не притежават честно сърце, сърце на любов към истината или на любов към положителните неща. Те често живеят в мрачни ъгли — не действат с честно отношение, не са откровени в думите си и са нечестиви и измамни спрямо другите хора и Бог. Искат да мамят другите, да мамят и Бог. Те няма да приемат надзора на другите, а още по-малко Божията внимателна проверка. […] След като подобен човек придобие статус, той става още по-прикрит в поведението си пред други хора. Той иска да защити амбициите си, репутацията си, имиджа и името си, статуса и достойнството си, и т.н. Затова не иска да бъде откровен за това как върши нещата или за мотивите си за вършене на нещата. Дори когато допусне грешка, разкрие покварен нрав или когато мотивите и намеренията зад действията му са погрешни, той не иска да прояви откровеност и да позволи на другите да разберат за това, и често създава впечатление за невинност и съвършенство, за да заблуди братята и сестрите. А по отношение на Горното и на Бог казва само хубаво звучащи неща и често използва измамни тактики и лъжи, за да поддържа отношенията си с Горното. Когато докладва за работата си на Горното и разговаря с Него, никога не казва нищо неприятно, така че никой да не може да открие някоя от слабите му страни. Никога няма да спомене какво е направил там долу, няма да спомене за нито един от проблемите, които са възникнали в църквата, за проблемите или недостатъците в работата си или за нещата, които не може да разбере или да прозре. Никога не пита и не търси от Горното по отношение на тези неща, а вместо това просто показва образ и привидност за компетентност в работата си, за способност да поеме изцяло работата. Не докладва на Горното за нито един от проблемите, които съществуват в църквата, и независимо колко хаотични може да са нещата в църквата, какъв е мащабът на недостатъците, които са се появили в работата му, или какво точно е правил там долу, той многократно прикрива всичко това, като се старае никога да не позволи на Горното да разбере или да чуе каквито и да било новини за тези неща, като дори стига дотам, че прехвърля хора, които са свързани с тези въпроси или знаят истината за тях, на далечни места в опит да скрие това, което става наистина. Какви са тези практики? Какво е това поведение? Такова проявление ли трябва да има човек, който се стреми към истината? Много ясно, че не. Това е поведението на демон. Антихристите ще направят всичко възможно, за да скрият, да потулят всичко, което може да повлияе на техния статус или репутация, като пазят тези неща в тайна от другите хора и от Бог.Това е мамене на тези над и под тях“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Единадесета точка). Бог анализира нечестивата природа на антихристите. Когато става въпрос за собствените им репутация и статус, антихристите, въпреки че са допуснали грешки или са извършили зло, продължават да полагат огромни усилия, за да прикриват, мамят и да създават грешно впечатление у другите. Те мамят както началниците си, така и подчинените си, и никога не търсят истината, за да решат или поправят нещата, нито размишляват или се покайват. Откакто ме скастриха, започнах да подозирам, че водачът има лошо впечатление за мен. След това, независимо дали говорех, вършех нещо или докладвах работата, основната ми грижа беше как да запазя репутацията и статуса си. Когато не можех да прозра хората и не знаех как да се справя подобаващо със ситуациите, не търсех помощ, нито докладвах на водача, а вместо това пренебрегвах проблемите и ги потулвах, което забавяше работата. Когато във видеопродукцията възникваха трудности и аз не знаех как да подходя, пак не търсех напътствие и не докладвах открито проблемите и реалната ситуация на водача. Главната мисъл, която минаваше през главата ми, беше, че като водач, ако не мога да реша тези проблеми, може да бъда освободена. И така, колкото и важна да беше работата, аз продължавах да защитавам репутацията и статуса си, като използвах различни измами, за да се представя като способна да решавам проблеми, което забави видеопродукцията с цели шест месеца. Всъщност лъжех безочливо и мамех както началниците, така и подчинените си. Видях, че нравът ми е наистина нечестив и измамен! Размишлявах върху предишните си преживявания в светската си работа. Всеки път, когато началниците идваха, за да инспектират работата и да оценят образцовите отдели, щом научехме какво се инспектира, работехме извънредно, за да добавим различни фалшиви материали, за да минем инспекцията, и изтривахме всички следи от онези части, в които изпълнението беше лошо или имаше докладвани проблеми. По този начин инспекциите обикновено ни се разминаваха и получавахме отличието „образцов отдел“. Под влиянието на такава зла тенденция хората спират да се съсредоточават върху това да говорят и действат честно. Те се мамят взаимно и използват всякакви средства, с които разполагат, за да постигнат целите си. Преди да приема Божието дело от последните дни, не можех да различавам положителните от отрицателните неща. Съобразявах се със злите тенденции на света и живеех без никакво човешко подобие. Сега, дори след като бях приела Божието дело от последните дни преди доста години, бях изяла и изпила много от Божиите слова и бях разбрала някои основни положения на това да бъдеш човек, пак прибягвах до измама и преструвки в дълга си, за да поддържам репутацията и статуса си, като докладвах само добрите неща и премълчавах лошите, което беше съзнателно нарушение, измама и противопоставяне спрямо Бог. Като размишлявах за това, се изпълвах със страх. Преди, когато чувах, че Бог разобличава поведението на антихристите, все си представях хора, които са извършили много злини и очевидно са антихристи, но никога не се идентифицирах сериозно с тези думи. Сега, чрез разобличаването на Божиите слова и разкриването на фактите, видях, че действително притежавах нрава и поведението на антихрист. Незабавно се помолих на Бог в сърцето си, като пожелах да се покая и променя. Не исках повече да се държа по този начин.

След това прочетох няколко откъса от Божиите слова, които ми дадоха допълнително разбиране за проблемите ми и път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора биват повишавани и култивирани от църквата и така получават добра възможност за обучение. Това е нещо хубаво. Може да се каже, че са издигнати и удостоени с Божията благодат. И така, как трябва да изпълняват дълга си тогава? Първият принцип, който трябва да спазват, е да разбират истината – когато не разбират истината, те трябва да я търсят, а ако и след като я търсят самостоятелно, продължават да не я разбират, могат да намерят човек, който разбира истината, с когото да разговарят и да търсят. Така проблемът може да се реши по-бързо и навременно. Ще стане твърде бавно, ако се съсредоточиш само върху това да отделяш повече време сам да четеш Божиите слова и да размишляваш над тях, за да успееш да разбереш истината и да разрешиш проблема. Както се казва: „Водата отдалече няма да утоли силна жажда“. Ако искаш да постигнеш бърз напредък по отношение на истината, трябва да се научиш да работиш в разбирателство с останалите, да задаваш повече въпроси и да търсиш повече. Само тогава животът ти ще расте бързо и ще можеш да решаваш проблемите своевременно, без да се бавиш. Тъй като тъкмо си бил повишен и все още си в изпитателен срок, и не разбираш напълно истината, или не притежаваш истината реалност, понеже все още не си достигнал необходимия духовен ръст, не си мисли, че повишението ти означава, че притежаваш истината реалност. Не е така. Избран си за повишение и култивиране само защото имаш чувство за бреме към делото и притежаваш заложбите на водач. Трябва да имаш този разум. Ако след като си повишен и станеш водач или работник, започнеш да изтъкваш статуса си и повярваш, че си човек, който се стреми към истината, и че притежаваш истината реалност, и ако се преструваш на разбиращ и духовен, независимо какви проблеми срещат братята и сестрите, това е глупав начин на съществуване и е същият като на лицемерните фарисеи. Трябва да говориш и постъпваш правдиво. Когато не разбираш, можеш да попиташ останалите или да потърсиш общение с Горното. В това няма нищо срамно. Дори и да не попиташ, Горното пак ще узнае какъв е истинският ти духовен ръст и ще разбере, че не притежаваш истината реалност. Именно да търсиш и да разговаряш трябва. Това е разумът, който трябва да притежава нормалната човешка природа, и принципът, който трябва да се спазва от водачите и работниците. Няма нищо срамно в това. Ако мислиш, че щом си водач, е срамно да не разбираш принципите или постоянно да задаваш въпроси на други хора или на Горното, и се страхуваш, че другите ще те гледат отвисоко, и в резултат на това се преструваш, че разбираш всичко, че знаеш всичко, че си работоспособен, че можеш да вършиш всякаква църковна работа и не се нуждаеш от никого, който да ти напомня или да разговаря с теб, и от никого, който да ти предоставя ресурс или да те подкрепя, тогава това е опасно и ти си твърде надменен и самоправеден, ти си твърде лишен от разум. Не знаеш дори собствените си мерки — не те ли прави това объркан човек? Такива хора в действителност не отговарят на критериите да бъдат повишавани и култивирани от Божия дом, и рано или късно ще бъдат освободени и отстранени“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). „Някои казват също така: „Когато се сблъскаме с трудности или проблеми, първо трябва да разсъждаваме няколко дни и да докладваме за тях само ако наистина не можем да намерим решение“. Може да звучи така, сякаш онези, които казват това, имат някакво основание, но не е ли вероятно тези дни на обмисляне да доведат до забавяне? Можеш ли да си сигурен, че няколко дни на обмисляне ще разрешат проблема? Можеш ли да гарантираш, че това няма да доведе до допълнително забавяне? Други казват: „Ако докладваме за проблема веднага, дали Горното няма да си помисли, че не можем да прозрем дори този незначителен проблем? Дали няма да ни нарече глупаци и невежи и да ни кастри?“. Те грешат, като казват това — независимо дали докладваш за проблема, или не, качеството на твоите заложби вече е видимо. Горното знае всичко. Смяташ ли, че Горното ще те цени високо, ако не докладваш за някакъв проблем? Ако докладваш за проблема и това не е довело до забавяне на важни дела, Божият дом няма да те държи отговорен за това. Ако обаче не го докладваш и това доведе до забавяния, ще ти бъде потърсена пряка отговорност, ще бъдеш освободен незабавно и няма да бъдеш използван никога повече. Божиите избраници също ще гледат на теб като на невеж, глупав, слабоумен и психически неуравновесен, ще те мразят и винаги ще те презират. […] До този момент всички вие би трябвало да сте способни да прозрете този вид проблеми, нали? Когато се сблъскате с проблеми, с които не можете да се справите, бързо докладвайте за тях и разговаряйте за решения с групата за вземане на решения. Ако групата за вземане на решения не може да се справи с тях, незабавно ги докладвайте на Горното. Не се притеснявайте за това или онова, способността за бързо разрешаване на проблема е това, което е най-важно“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). Божиите слова ме събудиха. В Божия дом да си водач, е просто въпрос на практика и обучение. Поради това, когато човек среща объркване и трудности в дълга си, той трябва да си сътрудничи и да обсъжда с другите, и да търси помощ от началниците си, за да не допусне работата да бъде забавена. Ако човек винаги поставя себе си на пиедестал, мислейки, че щом е избран за водач, значи трябва да разбира истините принципи и да има способността да решава проблеми, и ако се преструва и отказва да търси дори когато се натъква на проблеми, които не разбира, то този човек е лишен от разум и прекомерно защитава собствените си репутация и статус, и може лесно да забави църковното дело. Аз бях жив пример за това. Знаех, че разбирането ми за истината е плитко и че много неща не ми достигат, но смятах, че след като съм избрана за водач, би трябвало по силата на това да разбирам истините принципи по-добре от братята и сестрите и да имам по-добри способности за решаване на проблеми от тях, и че по този начин мога да спечеля братята и сестрите на своя страна и да получа одобрението на висшестоящия водач. Като поддържах този погрешен възглед, нямаше как да не искам да се преструвам. Когато в дълга ми изникваха проблеми, които не знаех как да реша, никога не съумявах да говоря открито и да търся помощ, от страх, че така ще изглеждам некомпетентна и ще се изложа, затова винаги се опитвах да реша проблемите сама. Затънах в блатото на репутацията и статуса и умът ми беше като замъглен. Продължих да се преструвам и да мамя, което сериозно забави църковното дело. Като размишлявах за това, си ударих няколко силни шамара и почувствах дълбоки угризения и вина. После прочетох този откъс от Божиите слова: „независимо с какви обърквания или трудности се сблъскваш в работата си, щом те могат да повлияят на Божиите избраници при изпълнението на дълга им или да възпрепятстват нормалния напредък на църковната работа, проблемите трябва да бъдат разрешени незабавно. Ако не можеш да разрешиш даден проблем сам, трябва да потърсиш няколко души, които разбират истината, за да го разрешите заедно. Ако и това не даде резултат, тогава трябва да поставиш въпроса и да го докладваш на Горното, за да се потърси решение. Това е отговорност и задължение на водачите и работниците“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). От Божиите слова разбрах един принцип. Когато става въпрос за църковното дело и дълга, каквато и да е ситуацията, щом даден проблем засяга дълга на Божиите избраници или възпрепятства нормалния напредък на църковното дело, той трябва да бъде решен навреме. А що се отнася до нещата, които не разбираме, трябва да се съветваме с компетентни хора и да намерим решение по най-бързия начин. Аз обаче все вярвах, че изследвам и активно решавам тези проблеми, когато се сблъсквах с тях, но никога не се замислях дали всъщност съм в състояние да ги реша, а дори и да можех, колко време би отнело това и дали то би забавило работата. Не отчитах тези фактори и несъзнателно пропуснах най-подходящия момент да се справя с проблемите. Това не беше активно вършене на работа, а още по-малко беше изправяне лице в лице с трудностите. Очевидно беше, че съм работила независимо и безскрупулно, което не беше проява на отговорност спрямо работата и съществено забави църковното дело. Бях истински абсурдна и глупава! Всъщност, когато водачите се интересуват как върви работата или питат дали имаме проблеми, те правят това с надеждата, че ще посочим истинските проблеми и ще търсим общение. Това ще ни помогне да разберем истината, да схванем принципите и постепенно да се научим да се справяме с действителната работа. Това е толкова положително нещо! Колкото повече мислех за това, толкова повече съжалявах за стореното. Ако просто бях признала същността на преструвките си и последиците от тях и бях променила това по-скоро, нямаше да причиня толкова много загуби на работата и нямаше да изпусна толкова много възможности да придобия истината.

Веднъж водачът ми възложи да надзиравам художническата работа и многократно разговаря с мен за принципите и изискванията. Тогава чувствах, че разбирам тези неща добре, но когато започнах самата работа, осъзнах, че не разбирам някои подробности и не знам как да подходя. Отново ме обзе тревога. Когато водачът разговаря с мен, аз настоятелно потвърдих, че разбирам, но след като започнах да върша самата работа, не знаех какво правя. Как трябваше да постъпя? Исках отново да попитам водача, но се зачудих дали той няма да каже: „Как така продължаваш да не разбираш, след като толкова подробно разговарях с теб и ти повторих нещата няколко пъти? Явно наистина ти липсват заложби!“. И така, аз за пореден път не посмях да поискам помощ от водача. Минаха три дни и бях много тревожна, затова коленичих, за да се помоля на Бог, и Му разказах за състоянието си. След като се помолих, си помислих за преживяването от предходните провали и си спомних тези Божии слова: „Независимо с какви обърквания или трудности се сблъскваш в работата си, щом те могат да повлияят на Божиите избраници при изпълнението на дълга им или да възпрепятстват нормалния напредък на църковната работа, проблемите трябва да бъдат разрешени незабавно. Ако не можеш да разрешиш даден проблем сам, трябва да потърсиш няколко души, които разбират истината, за да го разрешите заедно. Ако и това не даде резултат, тогава трябва да поставиш въпроса и да го докладваш на Горното, за да се потърси решение. Това е отговорност и задължение на водачите и работниците“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). Божиите слова ми напомниха, че ако не потърся разбиране незабавно, с течение на дните, ако работата не бъде свършена навреме, напредъкът ще се забави. Като осъзнах това, реших да бъда честна и да не се прикривам или преструвам, каквото и да си помисли водачът за мен. После потърсих помощ от водача и той разговаря отново с мен за всичко, и проблемът се реши незабавно. Отправих към Бог молитва на благодарност и възхвала. Практикуването по този начин беше наистина приятно и освобождаващо.

Като размишлявам върху това преживяване, изпитвам дълбока благодарност към Бог за това, че уреди толкова много ситуации, през които да премина. Въпреки че до голяма степен разкриха покварата ми, те бяха най-добрите възможности за мен да разбера себе си. Чрез разобличаването, просветлението и напътствието на Божиите слова аз придобих по-добро разбиране за себе си, извлякох някои поуки и намерих някои начини да изпълнявам дълга си добре. Благодаря на Бог от цялото си сърце.