През декември 2021 г. започнах да практикувам проверки на клипове. В началото се учех и обмислях с цялото си сърце. Щом се натъкнех на нещо объркващо, търсех решение при сестрата, която ми сътрудничеше. Тя също така често обсъждаше с мен проблемите, които беше установила в клиповете. Всеки път обобщавах недостатъците и отклоненията си, а после се стараех да намеря и да науча съответните принципи. По време на екипните дискусии за принципите слушах внимателно всички общения и ги обмислях внимателно, за да компенсирам недостатъците си. След като известно време практикувах така, постигнах някакъв напредък в професионалните си умения и можех да се справя с някои задачи. Започнах да чувствам удовлетворение, като си мислех, че съм схванала някои принципи. Оттогава рядко поемах инициативата да уча. Когато разговарях за принципи и обсъждах проблеми с другите членове на екипа, вече не обмислях задълбочено като преди, нито се съсредоточавах върху обобщението на проблемите в работата. Вече подхождах пасивно към изпълнението на дълга си.

Спомням си, че в определен период някои братя и сестри бяха току-що започнали дълга си и имаше много проблеми с клиповете, които изпращаха. Трябваше да разговарям с тях и да отговарям на всеки поотделно относно тези проблеми. В сърцето ми се появиха някои непочтени мисли: „Ако проверявам внимателно всеки клип и търся съответните принципи, за да разговарям с тях и да им отговарям, това ще отнеме много време и усилие. Кога ще успея да обработя толкова много клипове? Може би трябва просто да посоча накратко проблемите им и да ги оставя да измислят как да ги разрешат сами. По този начин мога да си спестя доста усилия“. Така че просто изтъквах проблемите в клиповете и давах общи насоки за нанасянето на промените. Друг път проверявах клип и открих някакви проблеми в него. Но не бях сигурна за тях, така че ги обсъдих със сестрата, с която си сътрудничехме. Тя каза, че не вижда никакви проблеми, но това не ме успокои. След като помислих малко, още не бях сигурна дали са проблеми. После допуснах да проявя нехайство, като си помислих: „Може би трябва да го оставя така. Сестрата разбира принципите по-добре от мен. Дори и тя казва, че е наред, така че не би трябвало да има проблеми. Не е нужно да отделям повече време да го мисля. А и е само мое чувство. Ами ако греша относно това и забавя работата?“. С тази мисъл спрях да го обмислям и да търся отговора. Просто пратих клипа, както си беше. Няколко дни по-късно нашият надзорник изтъкна, че има някакви проблеми с клипа и те трябва да бъдат поправени. В последствие моите братя и сестри докладваха един след друг, че са се почувствали негативно, след като са прочели нашите предложения. Мислеха, че има прекалено много проблеми в клиповете, които са направили, и не знаеха как да ги разрешат. Като се изправих пред разобличените проблеми, се чувствах наистина в безизходица. Обаче си спомних, че хората, събитията и нещата, с които се срещаме всеки ден, са уредени от Бог и под Негово върховенство. Сблъсъкът с тези обстоятелства не беше безпричинен. Трябваше да има уроци, които да науча, затова се молех на Бог и търсех Неговото напътствие.

По време на духовна практика прочетох следните откъси от Божиите слова: „Да се отнасяш към нещата толкова лекомислено и безотговорно е нещо в покварения нрав: това е немарливостта, за която хората често говорят. Във всичко, което вършат, те го правят до степен на „приблизително правилно“ и „достатъчно близо“. Това е отношение на „може би“, „евентуално“ и „четири от пет“. Вършат нещата нехайно, задоволяват се с минимума, както и с това да блъфират докрай. Не виждат смисъл да се отнасят сериозно към нещата или да бъдат педантични, камо ли да търсят истините принципи. Не е ли това нещо, присъщо на един покварен нрав? Това проявление на нормална човешка природа ли е? Не. Правилно е да го наречем надменност, и също е напълно уместно да го наречем разпуснатост — но за да го изразим най-добре, единствената дума, която ще свърши работа, е „немарливост“. Повечето хора имат в себе си немарливост, само че в различна степен. По всички въпроси искат да постъпват нехайно и небрежно, а от всичко, което правят, лъха измама. Мамят другите, когато могат, тарикатстват, когато могат, пестят време, когато могат. Мислят си: „Щом избягвам да бъда разкрит, не създавам проблеми и не ми търсят сметка, мога да се справя как да е с това. Не е нужно да свърша много добре работата, това е твърде голямо главоболие!“. Такива хора не научават нищо до степен, че да го овладеят добре, не влагат себе си, както и не страдат и не плащат цена в обучението си. Искат да се докоснат само повърхностно до даден предмет и след това да кажат, че го владеят отлично, вярват, че са научили всичко, което трябва да знаят, и след това разчитат на него, за да се справят как да е. Не е ли такова отношението на хората към други хора, събития и неща? Добро ли е това отношение? Не е. Просто казано, това означава „да се справяш как да е“. Такава немарливост съществува в цялото покварено човечество. Хората с немарливост в човешката си природа приемат възгледа и отношението за „справяне как да е“ към всичко, което правят. Способни ли са такива хора да изпълняват правилно дълга си? Не. Способни ли са да вършат нещата принципно? Още по-малко вероятно е това да е така“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Втора част)). „Как може да се направи разлика между благородните и низките хора? Просто погледнете отношението им към дълга и свързаните с него техни действия и вижте как се отнасят към нещата, и как се държат, когато възникнат проблеми. Хората с почтеност и достойнство са педантични, съвестни и старателни в действията си и са готови да платят цена. Хората без почтеност и достойнство са невнимателни и небрежни в действията си, винаги кроят някакъв номер, винаги искат да се справят просто как да е. Каквато и техника да изучават, те не я учат усърдно, неспособни са да я научат и колкото и време да отделят за изучаването ѝ, остават напълно невежи. Това са непочтени хора“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Втора част)). „Мамят другите, когато могат“, „без почтеност и достойнство“, и „низък характер“ всяка дума от тези изречения ме пронизваше в сърцето. Обмислях поведението си в изпълнението на дълга си. Не беше ли моето представяне точно като онова, което Бог разобличаваше? Когато забелязах, че има много проблеми с клиповете на братята и сестрите, не бях помислила как да им помогна да разрешат тези проблеми, нито ги бях насочила към разбирането на истината и навлизането в принципите. Вместо това основната ми грижа беше как да си спестя малко усилие. Бях си помислила, че ако внимателно проверявам всеки клип и отговарям подробно, ще е прекалено досадно и ще ми коства много мислене. Така че просто набързо бях споменала проблемите в клиповете, но не бях разговаряла с тях за принципите и не бях посочила практически решения. В резултат на това братята и сестрите се бяха почувствали негативни, след като са прочели моите предложения. Не бях ли предизвикала прекъсване с моите действия? Като проверявах другия клип, имах усещането, че има някакви проблеми с него, но не исках да ги обмислям старателно, защото не бях сигурна. Дори си бях измислила извинение, като си мислех, че разсъжденията няма задължително да доведат до някакви резултати. Сестрата схващаше принципите по-добре от мен. Дори и тя каза, че е наред, така че не би трябвало да има никакви сериозни проблеми. Не бях вложила истинско усилие, за да търся отговора, преди да направя заключението, че разсъжденията може да не доведат до никакви резултати. Не бях ли просто хитра и мързелива? Наистина бях толкова измамна! Отношението ми към моя дълг беше точно като това, което Бог беше разобличил: „Щом избягвам да бъда разкрит, не създавам проблеми и не ми търсят сметка, мога да се справя как да е с това. Не е нужно да свърша много добре работата, това е твърде голямо главоболие!“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Втора част)). Тези думи ме описваха точно. Бях прекарвала всеки ден на автопилот. Стигаше ми да избягвам физическите трудности и просто да се оправям някак. Не бях проявила внимание нито към трудностите на братята и сестрите, нито към това дали дългът ми е ефективен по този начин. Ако можех да направя нещо през просото, правех го през просото, без преданост към своя дълг. С такова отношение бях напълно ненадеждна, точно както Бог описва: „без честност и достойнство“ и „хора с низък характер“. Това изобщо не беше преувеличение. Бях силно разстроена и се разкайвах, затова се помолих на Бог: „О, Боже, отношението ми към моя дълг е прекалено лекомислено и напълно безотговорно. Не искам да живея повече този низък живот. Готова съм да се опълча срещу плътта си, да бъда старателна и сериозна и да платя цена, за да изпълня добре дълга си“.

След молитвата прочетох някои Божии слова и придобих по-добро разбиране за Неговите изисквания. Бог казва: „Когато изпълнява дълга си, човек трябва да се научи да бъде съвестен, стриктен, педантичен и отговорен и да го изпълнява здраво стъпил на земята, т.е. стъпка по стъпка. Човек трябва да впрегне всичките си сили, за да изпълнява добре този дълг, докато не остане доволен от начина, по който го е изпълнил. Ако не разбира истината, трябва да потърси принципите и да действа според тях и според Божиите изисквания. С готовност трябва да полага повече усилия, за да изпълнява добре дълга си, и никога да не го върши нехайно. Само като практикува по този начин, човек може да почувства мир в сърцето си, без да има угризения на съвестта“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). Бог изисква от нас да бъдем здраво стъпили на земята в дълга си, като поддържаме съвестно и отговорно отношение във всичко, което правим, търсим истините принципи и даваме най-доброто от себе си. Разбрах, че повече не мога да бъда нехайна. Трябваше да приложа на практика изискванията на Бог, внимателно да проверявам всеки клип и да давам напътствия за проблемите, които са подробни и се основават на принципите. Въпреки че щеше да ми коства малко повече физическо страдание и мислене, ако ще доведе до по-добри резултати в работата, тогава си струваше. След това, докато проверявах проблемите на братята и сестрите ми и им отговарях, обмислях как да се изразя, за да постигна най-добри резултати. Като прилагах този подход, не се чувствах много изморена и успявах да навляза по-дълбоко в принципите. Но заради дълбоко покварения си нрав и прекомерното си желание за физическо удобство все пак се чувствах изкушена да поема по лесния път и да проявя нехайство, когато се натъквах на сложни проблеми.

Веднъж, докато проверявах един клип, забелязах, че съдържа проблеми, които ме затрудняват. Помислих си: „Ако направя предложения, трябва първо да проуча и да събера информация, за да намеря решение. Това ще е трудно. Само като си помисля, главата ме заболява! Ако прекарам толкова време в това и пак не мога да го разгадая, няма ли да е напразно усилие? Няма начин. Ще се съсредоточа върху други клипове засега и се ще се оправя с тези по-късно, когато имам време“. След известно време нашите водачи забелязаха спад в ефективността на нашата работа по клиповете и провериха отново клиповете, изпратени от братята и сестрите през последните три месеца. Забелязаха, че доста клипове са останали без проверка и че не сме се справили с тях навреме или не сме дали напътствия на братята и сестрите, за да ги променят според принципите, което е довело до значително забавяне в работата по клиповете. Като видях този резултат, останах без думи. Не беше ли всичко това заради моя пренебрежителен и нехаен подход към дълга ми? Не можех да опиша чувството в сърцето си. Сякаш камък тежеше върху гърдите ми и ме караше да се задъхвам. По-късно прочетох този откъс от Божиите слова: „Начинът, по който се отнасяте към Божиите поръчения, е изключително важен и това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог е поверил на хората, тогава не си годен да живееш в Негово присъствие и трябва да бъдеш наказан. Напълно естествено и оправдано е, че хората трябва да изпълняват всички поръчения, които Бог им поверява. Това е най-висшето задължение на човека и е точно толкова важно, колкото и самият му живот. Ако не приемаш Божиите поръчения сериозно, тогава Го предаваш по най-ужасен начин. В това отношение ти си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Като прочетох тези Божии слова, усетих праведния нрав на Бог. Ако подхождах към дълга си с небрежно отношение — винаги да съм нехайна и хитра и да мързелувам — това щеше да означава сериозно предателство спрямо Бог, щях да бъда недостойна да бъда в присъствието на Бог и да заслужа проклятие и наказание. Бях изплашена, тъй като чувствах, че съм в опасно положение. Като си мислех, че църквата ми уреди да проверявам клипове, се надявах, че ще вложа цялото си сърце и сили в работата и ще я свърша добре. Но аз бях проявила хитрост в дълга си и търсех начини да мързелувам. Като се натъквах на проблеми, които не разбирах или които не можех да прозра, не ги обмислях старателно. По-скоро, когато се сблъсквах с проблеми, които изискваха значително усилие и мисъл, избирах да си спестя грижите и да оставя клиповете настрана, и така не успявах навреме да изследвам и проуча или да потърся съответните принципи, за да напътствам другите членове на екипа. Не бях изпълнила задълженията си. Това, което бях направила, изцяло възпрепятстваше работата по видеообработката. Като си спомня момента, когато започнах този дълг, реших пред Бог да ценя възможността да изпълнявам този дълг и да съм предана, за да се отплатя за Божията любов. Но сега, ако можех просто да отбия номера, го правех без никакво чувство на отговорност. Това не беше ли очевидна измама спрямо Бог? Наистина бях разочаровала Бог и не можеше да се разчита на мен! Мисълта за това ме караше да се разкайвам и да се укорявам, и да съм все по-задължена на Бог. Плачех, докато се молех на Бог: „О, Боже, моите действия само попречиха на работата и я прекъснаха. Готова съм да се разкая и да поправя отношението си към дълга си. Моля Те да ме водиш“.

По-късно започнах да разсъждавам. Първоначално исках да се справя добре с дълга си, но как стана така накрая? Докато търсех отговори, се натъкнах на тези откъси от Божиите слова: „Мързеливите хора нищо не могат да свършат. За да го обобщим с две думи, те са безполезни хора. Те имат увреждане, което ги прави второкачествени. Колкото и добри да са заложбите на мързеливите хора, те са само за показ и нищо повече. Макар да имат добри заложби, това е съвсем безполезно. Тези хора са твърде мързеливи — знаят какво трябва да правят, но не го правят, и дори да знаят, че нещо представлява проблем, те не търсят истината, за да го разрешат, и макар да знаят какви несгоди трябва да понесат, за да бъде работата ефективна, те не искат да понесат тези несгоди, които си струва да понесат, затова те не могат да придобият никакви истини и не могат да свършат никаква истинска работа. Не желаят да понасят несгодите, които хората трябва да понасят, а знаят само как да се отдадат на удобства, как да се насладят на радостните и безгрижни времена и как да се насладят на свободния и спокоен живот. Не са ли безполезни? Хората, които не могат да понасят несгоди, не заслужават да живеят. Онези, които винаги искат да живеят като паразити, са хора без съвест или разум. Те са зверове и такива хора не са годни дори труд да полагат. Тъй като не могат да понасят несгоди, дори когато полагат труд, те не са способни да го вършат добре, а ако искат да придобият истината, надеждата за това е още по-слаба. Този, който не може да страда и не обича истината, е безполезен човек. Той не е годен дори труд да полага. Той е звяр и няма никаква човешка природа. Такива хора трябва да бъдат отстранени. Единствено това е в съгласие с Божиите намерения“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). „Доволен ли си да живееш под влиянието на Сатана, с мир и радост и малко плътски комфорт? Не си ли ти най-низшият от всички хора? Никой не е по-глупав от онези, които са видели спасението, но не се стремят да го придобият; това са хора, които се отдават на плътта и се наслаждават на Сатана. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви предизвикателства или изпитания, нито до най-малките трудности. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си екстравагантни мисли пред истината. Ти си толкова безполезен! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко думи са били изречени между вас? Малко ли работа е свършена сред вас? Колко ресурс съм предоставил сред вас? Тогава защо не си го спечелил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си спечелил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е, защото твоите мисли са твърде екстравагантни? Дали не е защото си твърде глупав? Ако не успяваш да получиш тези благословии, можеш ли да виниш Бог, че не те е спасил? […] Аз ти давам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Дали си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти давам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. По нищо ли не се различаваш от прасе или куче? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дадох истинския път, но ти не го спечели: ти си с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е презрян и позорен, живееш сред мръсотия и разврат и не се стремиш към никакви цели; не е ли твоят живот най-позорният от всички? Имаш ли дързостта да погледнеш към Бог? Ако продължаваш да преживяваш по този начин, нищо ли няма да придобиеш? Истинският път ти е даден, но дали накрая ще успееш да го спечелиш, зависи от твоя личен стремеж“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). В миналото никога не се асоциирах с думи като „отпадък“ или „паразит“, нито си представях, че в Божиите очи моето поведение може да се доближава до това на ходещ труп, като не се различавах от прасетата или кучетата. Това осъзнаване беше сърцераздирателно и тъжно. Но това, което Божиите слова изобличаваха, беше точно моето поведение. Отнасях се към наслаждението от физическия комфорт като към моя цел, винаги търсех лесния и свободен живот. Когато се изправях пред трудности в дълга си, които изискваха от мен да полагам усилия и да плащам цена, прибягвах до хитрост и мързел. Или я карах някак, за да отбия номера, или пренебрегвах клиповете и ги оставях без коментар, като правех каквото ще ми спести усилие. Провалих се в изпълнението на задълженията си, като причиних забавяне на работата. Не бях ли точно отпадък и паразит, който живее на гърба на другите? Бях изпаднала в това състояние, защото бях отровена и повлияна от такива сатанински отрови като: „Наслаждавай се на момента, защото животът е кратък“ и „Пий днешното вино днес“. Тези токсични идеологии ме бяха подвели да приоритизирам физическия си комфорт над всичко останало, като гледах само да не съм изтощена или стресирана. А дали изпълнявах отговорностите и задълженията си, дали Бог одобряваше начина, по който изпълнявам дълга си, изобщо не ме беше грижа. Животът с тези отрови ме беше направил все по-егоистична и деградирала, лишена от всякаква решителност да се стремя към позитивни неща. Въпреки че този подход правеше живота ми по-лесен, резултатът беше липса на растеж или ползи. Той по-скоро пречеше на работата, което водеше до прегрешение. Наслаждението от физическия комфорт се равняваше на себеразрушение!

По-късно бях избрана за водач на екипа. По онова време две от сестрите тъкмо бяха започнали да правят клипове. Освен това да правя клипове сама, трябваше да напътствам тяхната работа и да ръководя цялостната работа на групата. Понякога, когато виждах, че проблемите в някои клипове са сложни, отново си мислех как да си спестя работа. Мислех си: „Ако търся принципите за всеки проблем и го обмислям, това ще отнеме много мислене. Кога изобщо бих могла да приключа с всичките тези належащи задачи? Само като си помисля, и се чувствам изтощена. Прекалено много работа е! Може би не трябва да съм толкова старателна. Щом изглежда приемливо, би трябвало да достатъчно“. Осъзнах, че отново търсех физически комфорт. Спомних си за отношението на Ной към дълга му и потърсих Божиите слова, свързани с това. Всемогъщият Бог казва: „От момента, в който Бог поверява на Ной построяването на ковчега, в нито един момент Ной не си помисля: „Кога Бог ще унищожи света? Кога ще ми даде знак, че ще го направи?“. Вместо да размишлява върху тези въпроси, Ной приема сериозно присърце всички неща, които Бог му казва, и след това изпълнява всяко едно от тях. След като приема това, което му е поверено от Бог, Ной се заема да изпълни и извърши строежа на ковчега, за който Бог му говори, като най-важното нещо в живота му, без ни най-малък намек за небрежност. Дните минават, годините се нижат, ден след ден, година след година. Бог никога не надзирава Ной, не го пришпорва, но през цялото това време Ной упорито изпълнява важната задача, поверена му от Бог. Всички Божии слова и фрази се запечатват в сърцето му като издълбани в каменна плоча думи. Без да обръща внимание на промените във външния свят, на подигравките на околните, на трудностите, които среща, той упорито изпълнява това, което Бог му е поверил, като никога не се отчайва и не помисля да се откаже. Божиите слова са се запечатали в сърцето на Ной и са станали негово ежедневие. […] В сърцето на Ной Божиите слова са най-висша заръка, която да следва и да изпълнява, и те са неговата житейска посока и цел. Така че независимо какво му казва Бог, независимо какво иска от него, какво му заповядва да направи, Ной го приема напълно и го взема присърце, счита го за най-важното нещо в живота си и се отнася към него по този начин. Той не само че не го забравя, не само че го пази в сърцето си, но го осъществява в ежедневието си, като използва живота си, за да приеме и изпълни Божието поръчение. И така, дъска по дъска, ковчегът е построен. Всяка стъпка на Ной, всеки негов ден е посветен на Божиите слова и заповеди. Може да не изглежда, че Ной извършва съдбоносно начинание, но в Божиите очи всичко, което Ной върши, дори всяка стъпка, която прави, за да постигне нещо, всеки положен от ръката му труд — всичко това е ценно, заслужава да бъде запомнено и е достойно за подражание от това човечество“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втори екскурс: как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (Първа част)). Отношението на Ной към дълга му ме засрами. Колкото и трудно да е било да построи ковчега и каквито и жертви да е изисквало, Ной е имал само една цел: да изпълни Божието поръчение, за да удовлетвори Бог. За да постигне тази цел, Ной наистина е изтърпял трудности и е платил цена, събрал е нужните материали и е построил ковчега парче по парче с чук и длето, без да спира 120 години. Бях дълбоко вдъхновена от преживяването на Ной. Вече не можех да търся комфорт или да се отнасям нехайно към дълга си. Трябваше да се моля и да се осланям на Бог, и да подражавам на отношението на Ной към дълга му. Независимо от трудностите или цената за изпълнението на дълга ми трябваше да давам всичко от себе си, за да го изпълнявам. След това изложих състоянието си пред Бог в молитви. Понякога, когато намирах прекалено много проблеми в някои клипове, първо внимателно ги обмислях, като прилагах принципите, и ги обсъждах с моята партньорка, а после обсъждах и с братята и сестрите. Когато се изправех пред сложни проблеми в някои клипове, вместо да ги игнорирам, търсех информация, за да уча и да търся решения, като давах всичко от себе си да разговарям с братята и сестрите относно пътищата на практикуване. Що се отнася до ръководството на цялостната работа, и там давах всичко от себе си да обхвана всички аспекти, като обсъждах с партньорката си, за да преодолеем отклоненията или проблемите, на които се натъквахме в работата. След като известно време вършехме работата по този начин, и двете със сестрата постигнахме известен напредък. Преди имах само повърхностно разбиране на някои принципи. Но чрез общение с братята и сестрите вникнах по-дълбоко в тези проблеми, което ми помогна да подобря професионалните си умения. Също така имах по-голямо усещане за бреме в дълга си от преди. Едва тогава осъзнах, че чрез процеса на изпълнение на дълга Бог лека-полека ни просветлява и ни напътства в разбирането на истините принципи, като ни дава бреме и възможности да практикуваме. Въпреки че плътта ни може малко да страда, в крайна сметка ние сме тези, които печелят от това. Благодаря на Бог!