От Лин Джъ, Китай

В ранната вечер на 14 октомври 2023 г. една сестра ми съобщи, че водач от църквата в Сингуан е бил арестуван от полицията. Бях шокирана, като разбрах, и си помислих: „О, не! Възможно ли е това да е дъщеря ми?“. Набързо отворих писмото, което ми бяха дали, и прочетох: „Мин Дзин е арестувана…“. Всичките ми сили изведнъж напуснаха тялото ми и си помислих: „Дъщеря ми е арестувана! Онези полицаи са толкова зли и достойни за презрение. Способни са на всичко в жестокото си преследване на вярващите. Как е могла да издържи това? Дъщеря ми е моя плът и кръв. Как мога да я оставя да изтърпи такива мъки?“. Чувствах се така, сякаш забиваха нож в сърцето ми, и отчаяно желаех да преживея това страдание вместо дъщеря си. Особено се разтревожих, защото ако полицията разбереше, че дъщеря ми е водач, със сигурност щеше да я притисне да разкрие подробности за църквата. Притеснявах се, че ако тя не разкрие тези подробности, полицията може да я осакати с побоищата си. Ако я осакатяха на такава крехка възраст, как щеше да живее занапред? Ако я пребиеха до смърт, щях да загубя дъщеря си завинаги. Дъщеря ми посещаваше сбирките едва от две години и все още имаше много истини, които не разбираше. Как можа Бог да позволи на полицията да я арестува? Нещо повече, дъщеря ми беше изоставила кариерата и брака си, за да посвети цялото си време да отдаде всичко на Бог. Защо Бог не я беше защитил? Нима Бог не обича хората? Започнах да се оплаквам от Бог и колкото повече мислех по целия този въпрос, толкова повече се разстройвах. Не можех да удържа сълзите, които се стичаха от очите ми. Исках да почета Божиите слова, за да поправя състоянието си, но просто не можех да се вглъбя в тях. Помислих си за две сестри, с които преди това бях работила, които след ареста си бяха принудени да издадат водачи и работници, бяха подложени на насилствено промиване на мозъци и в крайна сметка предадоха Бог и станаха юди. Бях убедена, че полицията ще окаже натиск и върху дъщеря ми да издаде църквата, а ако промиеха и нейния мозък и тя в крайна сметка беше подведена и постъпеше като Юда, щеше напълно да загуби шанса си за спасение! Мислейки за това, не можех да не се оплача в сърцето си, като си мислех: „Защо Бог не защити дъщеря ми? Защо допусна да я сполети подобна ситуация?“. Обвинявах и сестрата, която бе приела дъщеря ми, за това, че не е била достатъчно внимателна, че не е осъзнала колко опасна е станала ситуацията и че не е преместила дъщеря ми в друг приемен дом навреме. След това бях в ужасно състояние в продължение на няколко дни — не можех да се храня, да спя или да се съсредоточа върху дълга си и дори не обръщах внимание на това, че сестрата, с която работех, разговаряше с мен за Божиите слова. Не можех да попреча на въображението си да се развихри. Знаех, че ако продължавам по този начин, ще забавя дълга си и животът ми ще пострада, затова дойдох пред Бог в молитва: „О, Боже! Откакто арестуваха дъщеря ми, станах много негативна и слаба и дори се оплаквах от Теб и Те разбирах погрешно. Не знам какъв урок трябва да науча от тази ситуация. Моля Те, насочи ме да разбера Твоето намерение“.

След това сестрата, с която работех, ми прочете този откъс от Божиите слова: „Хората трябва често да изследват всичко в сърцето си, което не съответства на Бог или което представлява погрешно разбиране за Него. Как се появяват погрешните разбирания? Защо хората разбират погрешно Бог? (Защото е засегнат личният им интерес.) След като видят фактите за изгнанието на евреите от Юдея, те се чувстват наранени и казват: „Отначало Бог толкова много обичаше израилтяните. Той ги изведе от Египет и през Червено море, даде им манна небесна и изворна вода за пиене, после лично им даде закони, за да ги водят, и ги научи как да живеят. Божията любов към човека преливаше — хората, които живееха тогава, бяха толкова благословени! Как е възможно Божието отношение към тях да се промени коренно за миг? Къде отиде цялата Му любов?“. Хората не могат да преодолеят тези чувства и започват да се съмняват, като казват: „Бог любов ли е, или не? Защо първоначалното Му отношение към израилтяните вече не се забелязва? Любовта Му е изчезнала безследно. Има ли Той изобщо някаква любов?“. Оттук започват погрешните разбирания на хората. Какъв е контекстът, в който хората формират погрешни разбирания? Възможно ли е това да се дължи на факта, че Божиите действия не съответстват на представите и фантазиите на хората? Дали този факт е причината хората да разбират погрешно Бог? Дали причината хората да разбират погрешно Бог не е в това, че ограничават определението си за Неговата любов? Те си мислят: „Бог е любов. Следователно Той трябва да се грижи за хората, да ги закриля и да ги обсипва с благодат и благословии. Ето това е Божията любов! Харесва ми, когато Бог обича хората по този начин. Особено добре видях колко много Бог обича хората, когато ги преведе през Червено море. Хората тогава са били толкова благословени! Иска ми се да мога да бъда един от тях“. Когато си запленен от тази история, ти се отнасяш към любовта, която Бог е разкрил в онзи миг, като към най-висшата истина и като единствен показател за Неговата същност. Ограничаваш определението си за Него в сърцето си и се отнасяш към всичко, което Бог е направил в онзи момент, като към най-висшата истина. Мислиш, че това е най-прекрасната страна на Бог и тази, която най-много кара хората да Го уважават и да се боят от Него, и че това е Божията любов. В действителност самите Божии действия са били положителни, но поради ограничените ти определения те са се превърнали в понятия в ума ти и в основа за определянето ти на Бог. Те те карат да разбираш погрешно Божията любов, сякаш в нея няма нищо друго освен милост, грижа, закрила, напътствие, благодат и благословии — сякаш това е всичко, което се съдържа в Божията любов. Защо толкова много цениш тези аспекти на любовта? Дали защото е свързана с личния ти интерес? (Да, така е.) С кои лични интереси е свързана тя? (С удоволствията на плътта и с удобния живот.) Когато хората вярват в Бог, те искат да получат тези неща от Него, но не и други неща. Хората не искат да мислят за съд, наказание, изпитания, облагородяване, страдане за Бог, отказване от неща и отдаване на всичко за Него или дори жертване на собствения живот. Хората просто искат да се радват на Божията любов, грижа, закрила и напътствие, затова определят Божията любов като единствената характеристика на Неговата същност и като единствената Му същност. Дали нещата, които Бог е направил, когато е превел израилтяните през Червено море, не са станали източник на представите на хората? (Да, така е.) Това е формирало контекст, в който хората са си изградили представи за Бог. Ако са си изградили представи за Бог, тогава могат ли да постигнат истинско разбиране за Божието дело и Божия нрав? Очевидно е, че не само няма да го разберат, но и ще го тълкуват погрешно и ще си формират представи за него. Това доказва, че човешкото разбиране е твърде ограничено и не е истинско разбиране. Защото то не е истина, а по-скоро е вид любов и разбиране, което хората анализират и тълкуват от Бог въз основа на собствените си представи, фантазии и егоистични желания. То не съответства на истинската същност на Бог. По какви други начини Бог обича хората освен чрез милост, спасение, грижа, закрила и чрез изслушване на молитвите им? (С укоряване, дисциплиниране, кастрене, съдене, наказване, изпитване и облагородяване.) Това е вярно. Бог показва любовта Си по много начини: чрез поразяване, дисциплиниране, укоряване и чрез съд, наказание, изпитания, облагородяване и т.н. Всичко това са аспекти на Божията любов. Само тази гледна точка е изчерпателна и е съгласно истината. Ако разбираш това, когато се изследваш и осъзнаеш, че имаш погрешни разбирания за Бог, тогава не си ли способен да разпознаеш изопачаванията си и да разсъждаваш за това къде си сгрешил? Не може ли това да ти помогне да преодолееш погрешните си разбирания за Бог? (Да, може.) За да постигнете това, трябва да търсите истината. Щом хората търсят истината, те могат да отстранят своите погрешни разбирания за Бог, а след като отстранят погрешните си разбирания за Бог, могат да се покорят на всички Божии подредби“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да опознае Божиите дела едва след като разбере истината). Чрез четене на Божиите слова осъзнах, че съм живяла в състояние на неразбиране на Бог, защото бях ограничила Божията любов. В моите представи и фантазии вярвах, че Божията любов се състои от милост, любяща доброта, закрила и благословии. Преследванията, трудностите, изпитанията и облагородяванията не се вписваха в моята представа и аз вярвах, че те не са Божията любов, така че след ареста на дъщеря ми аз се оплаквах от Бог и го разбирах погрешно, и не бях в състояние да се покоря на устроената от Него ситуация. Замислих се как в миналото бях принудена да напусна дома си, защото бях преследвана от полицията. По онова време дъщеря ми беше още съвсем малка и успя да израсне в добро здраве под Божията грижа и закрила. Мислех си, че именно в това се състои Божията любов. След като повярва в Бог, дъщеря ми започна да изпълнява дълга си в църквата. Мислех си, че след като цялото ни семейство отдаваше всичко на Бог, със сигурност ще имаме добър резултат и крайна цел, така че още повече се убедих, че това е Божията любов, и благодарих на Бог в сърцето си. Сега дъщеря ми беше арестувана и имаше голяма вероятност да бъде подложена на изтезания. Ако не можеше да издържи на това преследване и се превърнеше в Юда, щеше да загуби шанса си за спасение. Това ме накара да се усъмня в Божията любов, да се оплаквам от Бог, че не защити дъщеря ми, и да развия в сърцето си погрешно разбиране за Него. Моята представа за Божията любов беше изцяло предопределена от това, което беше благоприятно за мен. Ако Бог се беше погрижил всичко да върви гладко и мирно за семейството ми и резултатите бяха благоприятни за семейството ми, казвах, че Бог е любов. Но щом ситуациите не бяха в съгласие с моите представи и не бяха благоприятни за семейството ми, аз отричах Божията любов. Мислех, че Божията любов се състои от милост, любяща доброта, закрила и благословии, но това беше моя представа и фантазия и не беше в съгласие с истината. Божията любов не се състои само от милост и любяща доброта, но и от правосъдие, наказание, изпитания и облагородявания. Макар арестът на дъщеря ми да изглеждаше като нещо лошо, ако тя успееше да търси истината и да остане непоколебима в свидетелството си, това щеше да усъвършенства вярата ѝ и волята ѝ да понася страдание. Това всъщност щеше да бъде нещо добро за дъщеря ми. Освен това нейният арест ми помогна да разкрия моите представи, фантазии и неразумни изисквания към Бог, което ми даде възможност да размишлявам върху собствената си поквара и нечистотии. Също така разбрах, че човек не бива да търси благодат и благословии във вярата си, а трябва да се съсредоточи върху това, което е най-важно: да преживява Божиите слова и дело, да постигне истината, да се отърве от покварата и да постигне трансформация на нрава. Видях, че каквото и да върши Бог, то винаги е проявление на Неговото спасение и любов.

След това продължих да търся по проблема си. Когато дъщеря ми беше арестувана, непрестанно отправях искания към Бог и се оплаквах от Него в сърцето си — каква беше природата на проблема ми? В търсенето си попаднах на този откъс от Божиите слова: „Някои невежи родители не могат да проумеят живота или съдбата, не признават Божието върховенство и са склонни да правят невежи неща по отношение на децата си. Например, след като децата им станат самостоятелни, те може да се сблъскат с някои особени ситуации, трудности или сериозни инциденти. Някои ги сполетяват болести, други се замесват в съдебни дела, трети се развеждат, четвърти биват измамени и излъгани, пети биват отвлечени, наранени, жестоко бити или на прага на смъртта. Има дори такива, които започват да злоупотребяват с наркотици и т.н. Какво трябва да правят родителите в тези особени и важни ситуации? Каква е типичната реакция на повечето родители? Правят ли това, което трябва да правят като сътворени същества с идентичността на родители? Много рядко родителите чуват такива новини и реагират така, както биха реагирали, ако това се беше случило с непознат. По-голямата част от родителите не заспиват по цели нощи, докато косата им не побелее, губят от съня си нощ след нощ, нямат апетит през деня, напрягат мозъка си с мисли, а някои дори плачат горчиво, докато очите им се зачервят и сълзите им пресъхнат. Молят се горещо на Бог, така че Той да вземе предвид собствената им вяра и да защити децата им, да им окаже благоволение и да ги благослови, да прояви милост и да пощади живота им. В ролята им на родители в такава ситуация всички техни човешки слабости, уязвимости и чувства към децата им биват разобличени. Какво още се разкрива? Бунтарството им срещу Бог. Те умоляват Бог и отправят молитви към Него, като Го молят настоятелно да опази децата им от нещастие. Дори да се случи бедствие, те се молят децата им да не умрат, да могат да избегнат опасността, да не бъдат наранени от зли хора, да не се задълбочат болестите им, а да се подобрят и т.н. За какво се молят те в действителност? (Боже, с тези молитви те отправят искания към Бог, с прикрит подтекст на оплакване.) От една страна, те са крайно недоволни от тежкото положение на децата си, като се оплакват, че Бог не е трябвало да допуска да им се случват такива неща. Недоволството им е примесено с оплакване и те молят Бог да промени решението Си, да не постъпва така, да избави децата им от опасност, да ги предпазва, да ги изцери от болестите им, да им помогне да избегнат съдебни дела, да предотврати бедствие, когато такова възникне, и т.н. — накратко, да направи така, че всичко да върви безпроблемно. Като се молят по този начин, от една страна те се оплакват на Бог, а от друга — отправят искания към Него. Не е ли това проявление на бунтарство? (Така е.) Неявно казват, че това, което Бог прави, не е правилно или добро, че Той не бива да действа така. Тъй като това са техните деца, които са вярващи, те смятат, че Бог не би трябвало да позволява на децата им да се случват такива неща. Техните деца са различни от другите. Те трябва да получават преференциални благословии от Бог. Заради вярата им в Бог Той би трябвало да благослови децата им, а ако не го направи, те се огорчават, плачат, изпадат в истерия и не искат да следват повече Бог. Ако детето им умре, чувстват, че и те не могат да продължат да живеят. Това ли е чувството, което се върти в главата им? (Да.) Това не е ли форма на протест срещу Бог? (Да.) Това е протестиране срещу Бог“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (19)). Бог разобличава как родителите отправят неразумни искания към Него, когато децата им се сблъскват с нещастия, като вярват, че Бог трябва да действа по един или друг начин, а ако не го направи, се оплакват от Него. Това е протест срещу Бог. Аз се намирах в точно такова състояние. Щом чух, че дъщеря ми е арестувана, се изпълних с тревога и страх, че полицията ще я изтезава и измъчва, и още повече се притеснявах, че може да издаде братята и сестрите си, да се превърне в Юда и да няма добър изход. Без дори да го осъзнавам, започнах да се оплаквам от Бог, като си мислех: „В края на краищата дъщеря ми се отказа от кариерата си, за да отдаде всичко на Бог на пълно работно време. Как може Бог да не я защити?“. Винаги или не разбирах правилно Бог, или отправях неразумни искания към Него. Колко безразсъдна бях! Замислих се как Бог устройва и има върховенство над всяка ситуация, с която се сблъскваме ежедневно. Но аз не разбирах Божието върховенство и когато дъщеря ми беше арестувана, станах неразумна и враждебна към Бог. После, когато сестрата, с която работех, опита да общува с мен върху Божиите слова, дори не исках да я слушам и не приех Божиите слова. Ако не разреша това свое състояние и се случеше нещо ужасно с дъщеря ми, със сигурност щях да се оплаквам и може би дори щях да се обърна срещу Бог и да Го предам! Сетих се как, когато Йов е преминал през изпитания, загубил цялото си имущество и децата си и тялото му се покрило с циреи, той е осъзнал, че Бог му е дал това имущество и децата му и че те са били отнети с Божие позволение. Затова той не се е оплаквал и не е спорил с Бог, и е успял да се покори на Божието върховенство и подредби, и дори е възхвалявал Божието име. А аз, когато се сблъсках с ареста на дъщеря ми, започнах да се съмнявам в Божието всемогъщество, върховенство и власт, като непрестанно се тревожех, страхувах се и дори отправях искания към Бог и спорех с Него. Бунтувах се и се съпротивлявах срещу Бог! Като осъзнах това, вече не исках да се бунтувам или да се съпротивлявам срещу Бог. Каквото и да се случи с дъщеря ми — дали ще бъде изтезавана или дали ще има добра крайна цел и изход — няма да се оплаквам от Бог и ще се покоря във всичко на Негово върховенство и подредби.

По-късно попаднах на тези откъси от Божиите слова: „В Божиите очи животът на децата и родителите е независим. Те не си принадлежат един на друг, нито имат йерархични отношения. Разбира се, те със сигурност нямат отношения на притежател или притежаван. Техният живот идва от Бог и Бог господства над техните съдби. Просто децата се раждат от родителите си, родителите са по-възрастни от децата си, а децата са по-млади от родителите си. Все пак въз основа на тази връзка, на това повърхностно явление, хората вярват, че децата са принадлежност и частна собственост на родителите си. Това означава да разглеждате въпроса не от гледна точка на първопричината, а само на повърхностното ниво, въз основа на плътта и обичта на човека. Следователно този начин на разглеждане сам по себе си е погрешен и тази гледна точка е погрешна. Не е ли така? (Да, така е.)“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (19)). „Освен раждането и възпитанието отговорността на родителите в живота на техните деца не се простира по-далеч от осигуряването на определена среда, в която те да пораснат, защото само предопределеното от Създателя влияе върху съдбата на човека. Никой не може да контролира бъдещето, което очаква даден човек; то е предопределено много преди това и дори родителите му не могат да променят съдбата му. Що се отнася до съдбата, всеки човек е независим и всеки има своя собствена съдба. Така че родителите не могат да поставят бариера пред житейската съдба на детето си или да окажат дори най-малкото влияние върху ролята, която то ще играе в живота. Може да се каже, че семейството, в което е предопределено да се роди човек, и средата, в която той расте, са само предпоставки за изпълнението на неговата мисия в живота. Те по никакъв начин не определят онова, което му е орисано в живота, или неговата съдба, в рамките на която той изпълнява своята мисия. Следователно никой от родителите не е в състояние да помогне на човек да изпълни своята житейска мисия, както и никой от роднините не може да му помогне да поеме някаква роля в живота. Как човек изпълнява мисията си и в каква жизнена среда играе ролята си се определя изцяло от ориста му“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Чрез Божиите слова осъзнах, че е погрешно да смятам дъщеря си за своя „лична собственост“, защото е моя плът и кръв. Човешкият живот произхожда от Бог — именно Бог дарява човека с жизнено дихание. Ролята на родителя е просто да даде живот на децата и да ги отгледа до зряла възраст. След като това се изпълни, мисията ни е изпълнена. Всеки човек е независим; родителите и децата имат свои собствени съдби и всеки от нас трябва да живее според пътя, предначертан от Създателя, като изпълнява своите отговорности. Осъзнах също, че причината да се тревожа за плътските страдания на дъщеря ми и, като нейна майка, да искам аз да страдам вместо нея, е липсата ми на разбиране за Божието върховенство. В действителност какви преживявания ще имаме, какви страдания ще изтърпим и каква роля трябва да изиграем в живота са предопределени неща, така че тревогите ми бяха излишни. Колкото и да се тревожа, това няма да промени нищо и няма да повлияе на бъдещето и съдбата на дъщеря ми. Ако, след като бъде арестувана, дъщеря ми безропотно направи всичко, за да запази живота си, като издаде братята и сестрите си, за да защити интересите си, стане Юда и бъде отлъчена, тогава това ще е определено от нейната природа същност и от пътя, по който е поела. Никой не би могъл да промени това. След като осъзнах това, мигом се почувствах по-просветлена. Знаех, че трябва да предам дъщеря си на Бог, да се покоря на Божието върховенство и подредби, да вложа сърцето си в работата и да изпълнявам добре дълга си. По-късно, след като ядох и пих от Божиите слова, осъзнах, че Божието дело в последните дни е дело на усъвършенстване, разкриване и отстраняване на хора. Бог използва големия червен змей, за да пречисти църквата. Онези, които се стремят към истината, независимо какъв зъл план крои ККП или какви слухове и заблуди разпространява, няма да бъдат подведени, няма да отрекат или предадат Бог и ще могат да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Що се отнася до онези, които не се стремят към истината, и до онези, които не са от Бог, те ще бъдат разкрити и отстранени чрез тези ситуации. Бог използва тези неблагоприятни обстоятелства, за да изпитва хората. Онези, които останат непоколебими в свидетелството си, са житото, а онези, които не го направят, са плявата, която ще бъде изхвърлена. Това е един от методите, с които Бог изпитва хората, и това е мъдростта на Божието дело. Това дали дъщеря ми ще може да премине това изпитание и дали ще успее да даде свидетелство, зависи от това как е търсила истината в обичайното си ежедневие, а също и от нейната природа същност и от пътя, който е избрала. Ако тя успее да остане непоколебима в свидетелството си за Бог, това ще покаже, че има истинска вяра в Бог. Ако по време на това изпитание отрече и предаде Бог, това ще бъде начинът, по който Бог я разкрива. Бог е праведен към всички хора. След като осъзнах това, се почувствах свободна и спокойна.

Минаха два месеца, откакто дъщеря ми беше арестувана, и все още нямам никакви новини за нея, но знам, че съдбата ѝ е в Божиите ръце и не съм възпряна от ситуацията ѝ. Освен това осъзнах, че трябва да ценя възможността да изпълнявам дълга си, която все още имам, и да изпълнявам отговорностите си добре. След като загърбих тревогите и безпокойството си за дъщеря си, успях да вложа сърцето си в дълга си.