Сестра Ли Лъ беше проповедник и също така следеше нашата църковна работа. Обикновено се разбирахме много добре и когато състоянието ми беше лошо, тя провеждаше общение с мен и ми помагаше въз основа на своя опит. Наскоро открих, че тя нямаше чувство за бреме към дълга си, събираше се само веднъж седмично с нас, дяконите, и имаше грубо разбиране за църковната работа, а когато се стигнеше до проблеми с работата, тя рядко търсеше истината, за да ги разреши с нас. Помислих как Ли Лъ отговаря за работата на няколко църкви и ако винаги беше в такова състояние, това щеше да се отрази на работата им. Трябваше да ѝ го спомена или да докладвам ситуацията ѝ на висшите водачи, така че бързо да разберат състоянието ѝ, да проведат общение с нея и да ѝ помогнат да промени посоката. Но аз мислех за общението на Ли Лъ, което чух наскоро. Тя мислеше, че е мирянин в работата по разпространение на евангелието и че не разбира много от професионалната работа, нито пък има добро схващане за принципите на разпространение на евангелието. Смяташе, че изпълнението на дълга ѝ е малко изтощително за нея. Всъщност нейните заложби не бяха лоши и не беше напълно неспособна да сътрудничи. Просто нямаше чувство за бреме, когато изпълняваше дълга си. Докато схващаше усърдно някои от принципите, щеше да е способна да изпълнява добре дълга си. Но ако сега докладвах ситуацията ѝ на водачите и изисках тя да проследява и надзирава работата на църквата, нямаше ли да помисли, че моите изисквания към нея са твърде сурови? И нямаше ли заради това да се обезсърчи и да не иска да изпълнява дълга си? „Забрави“, помислих си. Разбирането на състоянието на Ли Лъ беше работа на висшите водачи. Дори ако не кажех нищо, те трябваше да знаят за това. Като стигнах дотук в разсъжденията си, реших да не докладвам ситуацията на Ли Лъ. По-късно, когато Ли Лъ се събираше с нас, имаше няколко случая, когато исках да посоча проблема с изпълнението на дълга ѝ, но бях уплашена, че Ли Лъ ще каже, че изискванията ми към нея са твърде сурови. Ако не можеше да ги приеме, това щеше да съсипе отношенията ни и след това тя щеше да се отнася различно с мен. И така, онези няколко пъти, когато думите бяха на върха на езика ми, аз ги преглъщах.

Не след дълго видях откъс от Божиите слова: „Не е толкова трудно да се разреши проблемът с лъжеводачите и антихристите. Лъжеводачите не извършват реална работа и са лесни за разпознаване и ясно виждане. Антихристите смущават и прекъсват работата на църквата и също са лесни за разпознаване и ясно виждане. Всичко това е свързано с проблема, че се пречи на Божиите избраници да изпълняват своя дълг, и вие трябва да докладвате и разобличавате такива хора — само по този начин можете да предотвратите забавянето на църковната работа. Докладването и разобличаването на лъжеводачите и антихристите е изключително важна работа, която гарантира, че Божиите избраници ще могат да изпълняват добре своя дълг, и всички Божии избраници имат тази отговорност. Който и да е той, щом е лъжеводач или антихрист, тогава Божиите избраници трябва да го разобличат и да го осветят, като по този начин ще изпълните своята отговорност. […] Вие слушате проповеди от години и дори сега все още не можете да разпознаете лъжеводачите и антихристите, а вместо това сте готови да се смесвате с антихристите и да ядете по цял ден, без да се замисляте сериозно за каквото и да било. Такова поведение е достатъчно показателно за това, че не вярвате истински в Бог. Първо, не обичате истината и не я приемате. Второ, нямате никакво чувство за отговорност към дълга си, а още по-малко може да се каже, че го изпълнявате предано, и просто пренебрегвате църковната работа. Изглежда така, сякаш изпълнявате дълга си, но не постигате никакви резултати. Просто го правите формално. Независимо как лъжеводачите и антихристите смущават и вредят на църковната работа, вие изобщо не осъзнавате това и то изобщо не ви притеснява. […] Божият дом ви е напоявал през цялото това време и вие сте слушали много проповеди, но какъв е резултатът? Налице е сериозен проблем — появата на антихрист в църквата, но вие не сте наясно с него. Това показва, че изобщо не сте напреднали, че сте претръпнали и до известна степен тъпоумни и че се отдавате на плътта си. Вие сте купчина мъртви хора, без нито един жив, без нито един, който се стреми към истината, в най-добрия случай сте само няколко работници. Да сте вярвали в Бог и да сте слушали проповеди през цялото това време, за да се забъркате след това с един антихрист, да не го разобличите или да не го докладвате — каква е разликата между вас и някой, който не вярва в Бог? Вие принадлежите към антихристите, вие не сте Божият народ. Вие следвате антихристите, следвате Сатана и не сте никакви последователи на Бог. Въпреки че не сте извършили злите неща, които е сторил антихристът, вие все пак сте го последвали и защитавали, защото не сте го изобличили или докладвали, а сте разправяли, че не сте имали съществено вземане-даване с него и че не сте знаели какво прави той. Като правите това, не закриляте ли антихриста с широко отворени очи? Антихристът е извършил толкова много зло и е парализирал работата на църквата, прекъснал е църковния живот и го е превърнал в пълна бъркотия, и въпреки това вие казвате, че не сте знаели какво е правел — кой би повярвал на това? Видели сте със собствените си очи, че антихристът смущава и уврежда църковната работа, и въпреки това сте били напълно безразлични и изобщо не сте реагирали. Никой не го е изобличил и не е съобщил за него — всички вие не сте изпълнили дори тази малка отговорност и нямате никаква съвест и разум! Всички църкви често изпращат докладни писма, в които съобщават за лъжеводачи и антихристи — никога ли не сте виждали това? Единствено канадската църква е локва със застояла вода, и тя никога не се е свързвала с Горното, за да докладва за положението си. Вие сте просто купчина мъртви хора, сред които няма дори един жив! Бог няма да признае такава църква и, ако не се покаете, ще бъдете напълно довършени, и всички ще бъдете отстранени“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Първа част)). Ако в църквата се появи антихрист и нито един човек не се надигне да го докладва, Бог ще бъде разочарован и отвратен. Бог е изразил всички тези истини, за да ни предостави ресурс. Неговите общения върху истините, които се отнасят до разпознаването на антихристите и лъжеводачите, са много подробни и разбираеми. Той се надява, че когато хората смущават работата в Божия дом, ние ще сме в състояние да изпълним отговорностите си, да се надигнем и защитим църковната работа. Ако някой вижда, че работата в Божия дом е засегната и не го разбира осъзнато, нито има чувство за справедливост и не се надигне, за да спре това и да го докладва на висшите нива, тогава този човек е мъртъв човек без съвест и човек, който не е никакъв свидетел. Бог разобличаваше точно моето състояние. Когато видях, че напоследък Ли Лъ рядко проследява църковната работа и че това вече беше повлияло на работата, понеже бях загрижена и уплашена да не съсипя нашите отношения, не посмях да го посоча на нея или да я докладвам на висшите нива. Не защитавах църковната работа ни най-малко и Бог наистина ме ненавиждаше. Докато мислех за това, се укорих в сърцето си и отворих лаптопа си с желание да докладвам ситуацията на Ли Лъ на висшите водачи. Но аз все още имах притеснения и помислих: „Ако докладвам проблема на Ли Лъ, тогава висшите водачи със сигурност ще проведат общение с нея и тя ще знае, че аз съм я докладвала на водачите. Какво щеше да си помисли тогава за мен? Щеше ли да помисли, че съм посочила недостатъците ѝ зад гърба ѝ? Ако ми имаше зъб, как щяхме да работим заедно и да изпълняваме дълга си в бъдеще?“. Изтрих съобщението веднага щом помислих за всичко това. Казах си: „Всеки изпада в лошо състояние понякога и всеки има недостатъци в дадени области. По-добре е да не се втренчваме в дребните проблеми на другите и да ги докладваме. Вероятно след известно време Ли Лъ ще осъзнае проблема си и ще промени посоката. По-добре е да не я докладвам“.

Няколко дни по-късно Ли Лъ и аз отидохме на сбирка, за да изпълняваме работата, и аз прочетох този откъс от Божиите слова още веднъж: „Божият дом ви е напоявал през цялото това време и вие сте слушали много проповеди, но какъв е резултатът? Налице е сериозен проблем — появата на антихрист в църквата, но вие не сте наясно с него. Това показва, че изобщо не сте напреднали, че сте претръпнали и до известна степен тъпоумни и че се отдавате на плътта си. Вие сте купчина мъртви хора, без нито един жив, без нито един, който се стреми към истината, в най-добрия случай сте само няколко работници“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Първа част)). Като видях думите „мъртви хора“, сякаш сърцето ми бе пронизано с игла. Помислих, че все съм неспособна да практикувам истината, и се укорявах вътрешно. Казах мълчалива молитва в сърцето си: „Боже, моля Те, напътствай ме, за да мога да предпазя църковните интереси и да посоча проблемите на Ли Лъ“. След като се помолих, стана така, че Ли Лъ започна общение върху проявлението си да не върши практическа работа въз основа на Божиите слова. Тя каза, че особено след като видяла, че някои църковни водачи са с доста добри заложби и че тя не е толкова добра като тях в изпълнението на работата, се страхувала, че ще я гледат отвисоко. Каза, че като проповедник, нейните работни способности не можели да се сравняват с тези на църковните водачи, затова не проследявала особено много работата на тази църква. Ли Лъ беше осъзнала, че това, че не надзираваше и не проследяваше работата, е проявление на фалшив водач. Нямаше ли да сипя сол в раната ѝ, ако посоча проблема ѝ след току-що казаното от нея? Нямаше ли тя да си помисли, че съм нелюбяща и не съм загрижена за чувствата ѝ? Затова не казах нищо, а просто кратко и простичко ѝ напомних някои неща. После размислих, че щеше да е по-добре да докладвам ситуацията на Ли Лъ на водачите. По този начин водачите можеха своевременно да разговарят с нея и да ѝ помогнат. Затова докладвах няколко ситуации, които бях видяла, на водачите. След като водачите разговаряха с нея и ѝ посочиха проблема, Ли Лъ се разкри по време на една сбирка и каза, че е яла и пила Божиите слова за разобличаване на лъжеводачите, и призна, че не е проследявала или надзиравала работата, и не е вършила своята работа добре. След това Ли Лъ проследяваше църковната работа малко по-често и анализираше причините евангелската работа да не дава резултати с нас, в опит да разреши тези проблеми по практичен начин. Когато видях, че Ли Лъ може да върши малко практическа работа, бях много щастлива. След това се самоанализирах и помислих: „Защо така и не посмях да посоча проблема на Ли Лъ или да го докладвам на водачите? Какво точно ме контролираше?“.

Докато търсех, прочетох един откъс от Божиите слова: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Това описва един метод на общуване с другите, който е втълпен на хората от Сатана. Според него, когато общувате с другите, трябва да им дадете известна свобода на действие. Не трябва да сте твърде сурови с тях, не може да говорите за грешките им от миналото, трябва да пазите достойнството им, не може да си разваляте добрите отношения с тях, трябва да им прощавате и т.н. Тази поговорка за морала описва преди всичко една философия за светските отношения, която диктува отношенията между човешките същества. Във философиите за светските отношения има една максима, която гласи: „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“. Това означава, че за да запазиш приятелските си връзки, трябва да си мълчиш за проблемите на приятеля си, дори и да ги виждаш ясно; че трябва да спазваш принципа да не удряш хората в лицето и да не посочваш недостатъците им. Хората трябва да се заблуждават взаимно, да се крият един от друг, да плетат интриги помежду си; и макар да им е съвършено ясно какъв човек е другият, те не го казват директно, а използват хитри методи да запазят приятелските си отношения. За какво му е на човек да пази такива отношения? Защото не иска да си създава врагове в това общество, в групата, към която принадлежи, което означава често да се излага на опасности. Като знаеш, че някой ще се превърне в твой враг и ще ти навреди, след като си посочил недостатъците му или си го наранил, и като не искаш да попадаш в такава ситуация, прилагаш максимата на философиите за светските отношения, която гласи: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. В този контекст, ако двама души имат такава връзка, броят ли се за истински приятели? (Не.) Те не са истински приятели, а още по-малко са си довереници. И така, какви точно са тези отношения? Не са ли те в основата си социални отношения? (Такива са.) В такива социални отношения хората не могат да разкриват чувствата си или да водят задълбочени разговори, а не могат и да говорят, каквото искат. Не могат да изрекат на глас това, което им е на сърцето, не могат да посочат проблемите, които виждат у другия, нито да кажат нещо, което би било от полза за другия. Вместо това те подбират хубави думи, за да запазят благоволението на другия. Не смеят да говорят истината или да отстояват принципите, да не би случайно да си навлекат враждебността на другите. Когато човек не е заплашен от никого, не живее ли в относително спокойствие и мир? Не целят ли хората именно това, като поддържат сентенцията „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? (Така е.) Очевидно е, че това е хитър и лъжлив начин на съществуване с елемент на защитна реакция, чиято цел е самосъхранението. Хората, които живеят по този начин, нямат довереници, нямат близки приятели, на които могат да кажат каквото искат. Те са резервирани един към друг, използват се взаимно и прилагат стратегии, като всеки взима от връзката това, което му трябва. Не е ли така? В основата си целта на „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е човек да избягва да обижда другите и да си създава врагове, да се защити, като не наранява никого. Това е техника и метод, който човек възприема, за да се предпази от нараняване“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (8)). В миналото доста одобрявах поговорката „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Беше така, защото тази поговорка ме научи, че когато си взаимодейства с другите, човек трябва да взема предвид техните чувства. Човек не трябва да е прекалено суров към другите или да посочва недостатъците им. Мислех, че хората, които действат така, са добри хора, хора с разум и морал. Виждайки разобличеното от Бог, най-сетне осъзнах, че поговорката „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, беше философия за светските отношения и че хората, които живеят според нея, стават невероятно лукави, измамни, егоистични и достойни за презрение. Като действаш по този начин, привидно изглежда, че проявяваш внимание към другите, но на практика подбудите зад това са да не обиждаш хората. Дори ако човек забележи проблемите на някого другиго, той няма да ги спомене, ще се държи като угодник и ще пази своите плътски взаимоотношения. При такова взаимодействие с хората дори отношенията с другите привидно да изглеждат много добре запазени, в тях няма нищо искрено. Хората не си помагат, а са нащрек едни около други и се използват. Живеех според философията за светските отношения, позната като „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Когато видях, че напоследък Ли Лъ рядко проследява и надзирава църковната работа, първоначално исках да посоча това пред другите или да го докладвам на водачите. Но помислих, че човек не трябва да посочва недостатъците на другите, а самата Ли Лъ беше казала, че изпълнението на работата е малко изморително за нея, затова, ако споменях, че тя не проследява или не надзирава работата, нямаше ли да изисквам твърде много от нея? Намерих си извинение, че всеки човек понякога има лоши състояния и собствени дефицити, и избрах да замълча. Когато чух как Ли Лъ се разкрива и признава, че не е проследявала работата, се уплаших, че посочването на проблема след това, което беше казала, ще е като да разобличавам белезите ѝ, затова просто казах няколко безсъдържателни думи. Привидно изглеждаше, че проявявам внимание към Ли Лъ, но зад това се криеха достойни за презрение подбуди. Страхувах се, че тя ще каже, че изисквам твърде много от нея или че я издавам и изтъквам недостатъците ѝ. Ако я оскърбях по този въпрос, тя щеше да таи обида към мен и да се държи зле с мен в бъдеще, и нямаше да работим мирно и радостно заедно, както сега. За да предпазя връзката си с нея, многократно отказвах да практикувам истината. Външно изглеждаше, че Ли Лъ и аз сме в отлични отношения и сме добри приятелки, които нямат тайни една от друга, но аз изобщо не бях искрена или любяща към нея. Помислих си как, когато бях в лошо състояние, Ли Лъ често споделяше общения с мен и ми помагаше, и когато виждаше, че имам проблем, ми го посочваше, така че да го разпозная и да променя посоката. Но за да не си създам враг, аз наблюдавах безсърдечно как Ли Лъ живееше в покварения си нрав и не ѝ обръщах никакво внимание под предлог, че проявявам внимание към нея. Ли Лъ не разпознаваше своя проблем и не беше способна да промени посоката на състоянието си навреме. Тя претърпя загуби в своето навлизане в живота и това се отрази на църковната работа. Наистина бях толкова егоистична и достойна за презрение! Не проявявах внимание към нея по никакъв начин; просто ясно гледах как пропада в яма и не я издърпвах. Не бях ли угодник, човек със зло сърце? Като размишлявах върху това, най-сетне стигнах до някакво прозрение за сатанинската философия, позната като „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Сатана използва тези философии за светските отношения, за да покварява човека и да накара хората да се пазят едни от други, и да се използват взаимно, да стават все по-егоистични, студени и без човешка природа. Ако продължавах да живея според този морален кодекс, щях само да ставам все по-измамна.

По-късно видях друг откъс от Божиите слова и разбрах какво означава да се посочват недостатъците на хората и какво означава да се помага на хората. Бог казва: „А думата „упреквам“ в поговорката „ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ добра ли е, или лоша? Съдържа ли думата „упреквам“ значението „разкривам, разобличавам“ по смисъла на Божиите слова? (Не, не го съдържа.) Според Моето разбиране за думата „упреквам“ в човешкия език тя няма такова значение. В същината си тя се отнася за някак злонамерена форма на разобличение; тя означава да разкриеш проблемите и недостатъците на хората или неща и поведение, за които другите не знаят, или някаква интрига, идеи или възгледи, които не са очевидни. Такова е значението на думата „упреквам“ в поговорката „ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Ако двама души се разбират добре и си имат доверие, ако между тях няма прегради и всеки се надява да е от полза и помощ за другия, то тогава би било най-добре да седнат на една маса и всеки да изложи проблемите на другия открито и искрено. Това е правилният начин и не е посочване на недостатъците на другия“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (8)). Божиите слова обърнаха неправилния ми възглед за нещата. Частта с „посочването на недостатъците“ от „ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е злостно разобличаване на проблемите и недостатъците на другите. Подбудите за това не са да се помогне на хората, а вместо това носят някои подмолни намерения. Те подкрепят постигането на нечии неизречими цели и да се постъпва така, означава само да се нападат хората и да им се причинява болка. Изобщо не е поучително или благоприятно за хората. Докато „разобличаването“, за което Бог говори, е нещо положително. То означава да забележиш нечии проблем и искрено да искаш да му помогнеш, и да го подтикнеш да осъзнае природата на проблема и да може навременно да промени неправилните си действия. Разобличаването на хората по този начин е благоприятно за тях и не е посочване на недостатъците им. Когато забелязах, че проблемът на Ли Лъ вече въздейства на работата, посочването му щеше да ѝ помогне да го осъзнае и да промени посоката, и да ѝ даде възможност да изпълнява дълга си добре. Докладването му пред водачите също беше, за да разберат ситуацията на Ли Лъ и да ѝ помогнат бързо да промени посоката, така че църковната работа да не бъде засегната. Това беше практикуване на истината и помощ за братята и сестрите. Не беше посочване на недостатъците на другите, камо ли говорене за някого зад гърба му. Беше нещо положително. Ако някой приема истината, когато другите посочват и разобличават проблемите му, той е способен да размишлява, да разпознае и бързо да промени посоката. Това е от полза за тяхното собствено навлизане в живота и за работата на църквата. Точно като Ли Лъ, която, използвайки това, че водачите посочиха проблемите ѝ и ѝ помогнаха, успя да се самоанализира и се опита да опознае себе си и бързо да промени отношението си към дълга си. Когато срещнеше проблеми с евангелската работа, тя ги обсъждаше и търсеше решения с нас, и след общенията имаше някакъв път за практикуване. Видях, че посочването и разобличаването на нечии проблеми не означава да си суров към него и че да имаш сурови изисквания към някого, означава да не проявяваш внимание към духовния му ръст и заложби, и да не гледаш дали е направил най-доброто, което може, за да сътрудничи, а вместо това непрестанно да поставяш изисквания към него, веднага щом отклоненията или недостатъците му станат видими. Да си толкова дребнав и да намираш грешки в другите, улеснява ограничаването на хората и дори ги прави негативни. Освен това, като водач и работник, надзираването и проследяването на църковната дейност беше работа на Ли Лъ. Нещо повече, тя имаше известни заложби и макар да не познаваше работата по разпространение на евангелието, докато я изучаваше усърдно, можеше да усъвършенства някои принципи или да е в състояние да разрешава някои проблеми в сътрудничество с братята и сестрите в групата. Тя живееше в своя покварен нрав и не вършеше практическа работа, затова ако бях посочила и докладвала проблема ѝ, това щеше да е нормално надзираване на водачите и работниците, но вместо това аз погрешно вярвах, че съм твърде сурова към нея. Този вид възглед за нещата беше наистина толкова абсурден!

Един ден прочетох два откъса от Божиите слова и придобих малко разбиране за първопричината защо не практикувах истината. Всемогъщият Бог казва: „Повечето хора искат да се стремят към истината и да я практикуват. През по-голямата част от времето обаче те само имат решимостта и желанието да го направят, но истината не се е превърнала в техния живот. В резултат на това, когато се натъкнат на зли сили или когато срещнат зли и лоши хора, които вършат злодеяния, или лъжеводачи и антихристи, които вършат нещата по начин, който нарушава принципите, като така смущават работата на църквата и вредят на Божиите избраници, те губят смелостта да се изправят и да говорят. Какво означава това да нямате смелост? Дали означава, че сте срамежливи или не умеете да говорите, или се дължи на това, че не разбирате нещата в дълбочина и затова нямате увереност да говорите открито? Нито едно от двете — то е преди всичко последица от това, че сте възпирани от покварения си нрав. Един от покварените нрави, които разкриваш, е измамният нрав. Когато нещо ти се случи, първото, за което мислиш, са собствените ти интереси, първото нещо, което вземаш предвид, са последиците и личната ти полза. Това е измамен нрав, нали? Другият е егоистичният и подъл нрав. Ти си мислиш: „Какво общо има с мен накърняването на интересите на Божия дом? Аз не съм водач, така че защо да ме е грижа? Това няма нищо общо с мен. Не е моя отговорност“. Такива мисли и думи не са нещо, което съзнателно мислиш, а са породени от твоето подсъзнание — това е поквареният нрав, който се разкрива, когато хората се сблъскат с проблем“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „След като истината стане живот в теб, когато наблюдаваш някого, който проявява богохулство към Бог, не се бои от Бог и е повърхностен в изпълнението на дълга си, или прекъсва и смущава църковното дело, ти ще реагираш според истините принципи и ще бъдеш в състояние да идентифицираш и изобличиш такива хора, когато е необходимо. Ако истината не се е превърнала в твой живот и все още живееш в сатанинския си нрав, тогава, когато откриеш зли хора и дяволи, които причиняват прекъсвания и смущения в работата на църквата, ти ще се направиш на ни чул, ни видял и ще ги подминеш, без да те гризе съвестта. Дори ще си мислиш, че тези, които причиняват смущения в работата на църквата, не са твоя работа. Колкото и да страдат работата на църквата и интересите на Божия дом, ти не се интересуваш, не се намесваш, нито се чувстваш виновен, което те прави човек без съвест и разум, неверник, полагащ труд. Ти ядеш това, което идва от Бог, пиеш това, което идва от Бог, и се наслаждаваш на всичко, което идва от Бог, но въпреки това чувстваш, че никоя вреда на интересите на Божия дом не е свързана с теб, което те прави предател, хапещ ръката, която го храни. Ако не защитаваш интересите на Божия дом, ти човек ли си изобщо? Това е демон, който се е промъкнал в църквата. Ти вярваш в Бог престорено, правиш се на избран и искаш да живееш наготово в Божия дом. Не живееш живота на човешко същество, по-скоро си като демон, отколкото като човек, и очевидно си от неверниците“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова разобличиха истинската ми ситуация. Видях, че не нося истината, че живея според измамен и егоистичен сатанински нрав. Когато ми се случеше нещо, проявявах внимание само към своите интереси и изобщо не предпазвах църковната работа. Виждах ясно, че Ли Лъ няма чувство за бреме, когато изпълнява дълга си, че рядко проследява и надзирава работата и че това вече се е отразило на нормалното напредване на църковната работа. Ако бях някой с човешка природа и съвест, щях своевременно да посоча това на Ли Лъ и да го докладвам на висшите водачи, но за да предпазя своите отношения с нея, няколкото пъти, в които думите бяха на езика ми, използвах извинението, че „Водачите често се срещат с Ли Лъ, затова и да не кажа нищо, те ще разберат състоянието ѝ“ като причина да избера мълчанието. Когато исках да кажа на висшите водачи за проблема на Ли Лъ, се страхувах да не я обидя и измислих друго високопарно извинение, като казах: „Всеки е в лошо състояние понякога и човек не трябва да изисква твърде много от другите“. Съчинявах си неща, за да не практикувам истината. Бях наистина толкова измамна, толкова лукава! Наслаждавах се на притока и ръководството на толкова много Божии слова; ако все още имах малко човешка природа и съвест, когато видях, че църковната работа търпи загуби, трябваше да се надигна и да направя всичко по силите си, за да я предпазя. Ако можех своевременно да спомена на Ли Лъ за проблема ѝ, тя щеше да може да го разпознае и да промени посоката си малко по-рано, и работата нямаше да бъде забавяна толкова дълго време. Такива бяха последствията от това, че бях егоистична и достойна за презрение и не практикувах истината. Как можеше човек като мен, който пази собствените си интереси, да е достоен за Божието спасение? Ако не се отървях от този покварен нрав възможно най-бързо, със сигурност накрая щях да бъда отритната и отстранена от Бог. В допълнение преди винаги вярвах, че посочването на проблема на Ли Лъ е въпрос, с който трябва да се справят висшите водачи. Този мой възглед също беше погрешен. Предпазването на църковната работа е отговорност на всеки един от Божиите избраници. Като член на Божия дом аз съм отговорна за надзора на работата на водачите и работниците и когато виждам, че водачите или работниците правят нещо, което е против принципите или не е от полза за църковната работа, трябва да им го посоча и да изпълня отговорността си. Като осъзнах всичко това, вече не исках да живея според покварения си нрав, и се помолих на Бог да ме води, за да намеря път за практикуване.

Прочетох Божиите слова, които казват: „Ако едно действие е съобразено с принципите, е без значение дали то ще обиди хората или ще предизвика критики зад гърба ти. Ако то не е съобразено с принципите, дори ако с него получаваш одобрение и се разбираш с всички, но не можеш да се отчетеш за това пред Бог, ти си понесъл загуба. Ако поддържаш отношения с мнозинството, правиш хората щастливи и доволни и печелиш похвалите им, но обиждаш Бог, Създателя, тогава си пълен глупак. Следователно, каквото и да правиш, трябва ясно да разбереш дали то е съобразено принципите, дали е угодно на Бог, какво е Божието отношение към него, каква позиция трябва да заемеш, какви принципи трябва да отстояваш, какво Бог е наредил и как трябва да го направиш — първо трябва да си наясно с това“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (24)). „Ако имаш мотивацията и гледната точка на угодник, тогава никога няма да можеш да практикуваш истината и да спазваш принципите, а винаги ще се проваляш и ще падаш. Ако не се събудиш и не потърсиш истината, ти си неверник и никога няма да получиш истината и живота. Какво трябва да правиш тогава? Когато се сблъскаш с такива неща, трябва да се молиш на Бог и да Го призоваваш, да Го молиш да те спаси и да ти даде повече вяра и сила и да ти даде способност да се придържаш към принципите, да правиш това, което трябва, да се справяш с нещата според принципите, да останеш непоколебим в позицията, която трябва да имаш, да отстояваш интересите на Божия дом и да предотвратяваш всякаква вреда за делото му. Ако успееш да се опълчиш на личните си интереси, гордостта си и гледната си точка на угодник, и ако вършиш необходимото с честно сърце, което не се колебае, тогава ще победиш Сатана и ще придобиеш този аспект на истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ми дадоха път за практикуване. Трябваше да търся как да действам в съответствие с принципите относно нещата, които ме сполетяваха. Не можех да не практикувам истината или да не разобличавам проблемите на някого, защото се страхувах да не го обидя. Ако правех това, макар че отношенията ми с хората можеше да се запазят, то нарушаването на истините принципи и причиняването на загуби за интересите на Божия дом бяха неща, които оскърбяваха Бог. Бог обича чистите и честни хора, които, щом виждат, че интересите на Божия дом търпят загуби, са способни да предпазят църковната работа, без да проявяват внимание към своите интереси. Като осъзнах това, тайно се зарекох, че в бъдеще, когато забележа нещо, което вреди на църковните интереси, повече няма да съм страхливка, за да защитя себе си. Дори ако другите хора не приемеха какво им посочвам, ако се цупеха или развиваха предразсъдъци към мен заради това, не трябваше да се възпирам. Подбудите ми бяха да помогна на другите и да предпазя църковните интереси. Това беше нещо положително и не трябваше да съм възпирана от покварения си нрав. Ако винаги се съобразяваме със собствените си интереси, не можем да победим покварения си нрав; затова трябва да се молим на Бог и да разчитаме на Него, като Го молим да ни даде повече вяра и сила, за да можем да загърбим личните си интереси, да бъдем честни хора и да изпълняваме отговорностите си. Само по този начин можем да имаме надежда за спасение.

По-късно съзнателно практикувах да съм честен човек. Имаше един период, когато Шен Цин, сестра, с която си партнирах, рядко проследяваше работата по поенето. Имаше служител по поенето, който по лични причини не беше ходил да пои новодошлите от две седмици, и Шен Цин не знаеше за това. Помислих си, че Шен Цин отговаря за работата по поенето и че трябва да разбира текущата работна ситуация на служителите по поенето, и навременно да разрешава проблемите с работата по поенето. Трябваше да кажа на Шен Цин за проблемите ѝ, за да ѝ помогна да ги осъзнае и да промени посоката си възможно най-бързо, за да не се забавя напояването на новодошлите. Но после си помислих, че ако посоча тези проблеми един по един, нямаше ли Шен Цин да е неспособна да ги приеме? Тя обикновено вършеше някаква работа, така че може би просто беше период, в който проверките ѝ не бяха навременни, и след това щеше да промени посоката. Отново осъзнах, че исках да предпазя отношенията си с другите. Помислих си за Божиите слова, които бях чела в миналото: „Ако успееш да се опълчиш на личните си интереси, гордостта си и гледната си точка на угодник, и ако вършиш необходимото с честно сърце, което не се колебае, тогава ще победиш Сатана и ще придобиеш този аспект на истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бог обича честните хора. Сега, когато бях забелязала проблема на Шен Цин, трябваше да ѝ го спомена. Така щях да предпазя църковната работа и това изобщо не беше злонамерено. Дори ако тя не го приемеше и ми се нацупеше, нямаше да съжалявам, че съм изпълнила отговорността си. Помолих се на Бог да ми даде повече сила да практикувам истината. След като се помолих, посочих на Шен Цин всички проблеми, които бях забелязала. Отначало тя не ги прие, а ме убеждаваше и се защитаваше, затова ѝ посочих нейното проявление да не върши практическа работа въз основа на Божиите слова и разговарях с нея за пътя на проследяване на работата. На следващия ден Шен Цин се разкри и каза, че след като съм ѝ посочила проблема, най-сетне осъзнала, че е била нехайна в изпълнението на дълга си и е готова да промени посоката. След това Шен Цин беше доста активна в изпълнението на дълга си и започна да проследява работата на служителите по поенето в подробности. Бях много щастлива да видя, че Шен Цин успя да промени посоката. Най-сетне бях приложила истината на практика. Занапред съм готова да се осланям на Бог и да практикувам как да стана истински добър човек.