От Пинбо, Китай

Станах католик през 1988 г. Няколко години по-късно бях назначен за дякон. Колкото и да бях зает, активно посещавах службите и спазвах Господния ден и светите дни. Но по-късно църквата постепенно изпадна в застой. Вярата на вярващите охладня и те спряха да почитат Господния ден. По време на службите, докато рецитирахме молитвите от Светата Броеница, някои дори похъркваха, а много вярващи отидоха да работят, за да изкарват пари. И аз не можех да усетя присъствието на Светия Дух, но се насилвах да ходя на службите.

След това, през есента на 2002 г., един съсед свидетелства пред мен за делото на Всемогъщия Бог в последните дни. Като ядох и пих словата на Всемогъщия Бог, научих за трите етапа на Божието дело, тайните на истината за Неговите въплъщения и че църквата беше запустяла, защото делото на Светия Дух беше другаде и Бог вършеше ново дело. Трябваше да следваме стъпките на Бог и да приемем Неговото дело на правосъдие и наказание от последните дни, за да се освободим от оковите на греха и да получим шанс да влезем в небесното царство. Чрез четене на словата на Всемогъщия Бог със съпругата ми се уверихме, че Той е завърналият се Господ, и с радост приехме Неговото дело от последните дни. Не очаквах обаче, че месец по-късно дяконите и свещеникът ще започнат да ни тормозят и възпрепятстват.

Един ден няколко дякони дойдоха вкъщи заедно с баща ми. Като видях колко агресивно се държаха, се напрегнах. Бях убеден, че знаят, че съм приел новото Божие дело, и са дошли да се опитат да ме спрат. Някои от тях бяха учили в семинария, а други бяха учители. Не бях толкова добре запознат с библейското знание, колкото тях. Току-що бях приел Божието дело от последните дни и не разбирах много от истината, затова не знаех как да се справя, ако наистина ме притиснат. Казах тиха молитва на Бог: „О, Боже, не знам как да се изправя срещу тях. Моля Те, води ме, дай ми вяра и ме пази, за да устоя“. След молитвата се почувствах по-спокоен. Тогава един по-възрастен дякон ми каза: „Ти си католик от над 10 години и си дякон. Никога не съм си представял, че ще приемеш Източна светкавица. Много съм разочарован! Тези хора от Източна светкавица казват, че Господ се е завърнал — ти видя ли Го? Ако Той наистина се беше завърнал, как така свещениците нямаше да знаят? Те познават Библията много добре — цял живот са проповядвали и служили на Господ и са понесли толкова страдания. Ако Господ се беше върнал, щеше да го разкрие именно на тях!“. По това време си спомних, че една сестра от Църквата на Всемогъщия Бог беше общувала с мен по този въпрос. Тя каза: „Много хора мислят, че Господ Исус първо ще разкрие на свещениците, че се е завърнал, но дали този възглед е правилен? Има ли някакво основание за това в Божиите слова? Господ Исус някога казвал ли е това? Всъщност Господ Исус никога не е казвал, че първо ще разкрие на свещениците, че се е завърнал, нито ни е казал да чакаме откровение, а ни е казал: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27). „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20). Господните слова са много ясни. Ако искаме да приветстваме Господ, ключът е внимателно да се ослушваме за Божия глас и да търсим изрази на истината. Точно както в Епохата на благодатта учениците не са последвали Господ Исус, защото са получили откровение, а защото са чули истините, които Господ Исус е изразил, и са разпознали, че Той е Месията, който е трябвало да дойде, и са придобили Божието спасение. Но юдейските водачи са отказали да приемат истините, изразени от Господ Исус. Те са заклеймили, оклеветили и осъдили Неговото дело и накрая са Го разпънали на кръст. Това е накърнило Божия нрав и те са били прокълнати от Господ Исус. Сега Господ Исус се е завърнал като Всемогъщия Бог, Христос от последните дни, като е изразил толкова много истини, които са словата на Светия Дух. Това изпълнява пророчеството: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 3:6). Много братя и сестри, които са истински вярващи, са прочели словата на Всемогъщия Бог и са разпознали тези слова като истината, като Божия глас, и са приветствали Господ. Но колко свещеници дейно са се стремили да проучат Божието дело и слово? Не само че не са потърсили и изследвали, но и са заклеймили и осъдили Божието дело от последните дни, и са възпрепятствали вярващите да приемат истинския път. Не са имали никакво желание да търсят истината. Не са слушали Божия глас и не са приветствали Господ въз основа на Неговите слова, а са казали, че щял първо на тях да разкрие завръщането Си. Как е възможно това?“. След това споделих това разбиране с дяконите, но думите тъкмо бяха излезли от устата ми, когато един от тях скочи, посочи ме с пръст и каза: „Сега много знаеш! Но не забравяй какво се казва в Евангелието от Матей, глава 24, стихове 23-24: „Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Там е, не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните“. Свещеникът каза, че всички твърдения, че Господ е дошъл, са неверни, и че всички твърдения, че Той се е въплътил, са неверни. Ти си дълбоко подведен — по-добре незабавно се изповядай и се покай! Ако не се обърнеш, рискуваш да бъдеш отлъчен, а тогава ще бъде твърде късно за съжаление!“.

Отвратих се от думите му. Помислих си: „Тези дякони по цял ден тълкуват Писанието пред останалите, но когато става дума за нещо толкова велико като завръщането на Господ, не искат да потърсят и да изследват и дори сляпо заклеймяват, осъждат и се опитват да ми попречат да изследвам истинския път. Не са ли същите като фарисеите?“. Затова му казах: „Вярно е, че в Библията пише, че в последните дни ще се появят лъжехристи, но Господ отдавна е пророкувал, че Той със сигурност ще се завърне — това е факт. Според това, което казвате, всички твърдения за идването на Господ са лъжа. Тогава не заклеймяваме ли направо самото Му завръщане? И как тогава ще Го приветстваме? Всъщност Господ Исус ни казваше принципите за разпознаване на лъжехристите. Лъжехристите са зли духове под прикритие и те не притежават Божията същност, затова не могат да изразяват истината и не могат да извършат делото по спасяването на човечеството. Способни са само да имитират делото, което Господ Исус вече е извършил, като показват някои знамения и чудеса, за да подведат хората“. Спомних си някои от словата на Всемогъщия Бог, които братя и сестри ми бяха чели преди: „Ако в днешно време се появи човек, който може да показва знамения и чудеса, да изгонва демони, да изцерява болните и да върши много чудеса, и ако този човек твърди, че е Исус, който е дошъл, то това би било присвояване на личността от зъл дух, би било действие на зъл дух, който имитира Исус. Запомнете това! Бог не повтаря едно и също дело. Исусовият етап от делото е вече завършен и Бог повече никога няма да повтори този етап от делото“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знание за настоящото Божие дело). „Въплътеният Бог се нарича Христос и затова изобщо не е прекалено Христос, Който може да дари на хората истината, да бъде наричан Бог. Това е така, защото Той притежава същността на Бог и притежава нрава на Бог и мъдростта на Божието дело, които са непостижими за човека. Онези, които наричат себе си христоси, но не могат да извършат Божието дело, са самозванци. Христос не е просто проявлението на Бог на земята, но и конкретната плът, в която Бог се е облякъл, докато изпълнява Своето дело на земята и завършва Своето дело сред хората. Тази плът не може да бъде заменена от никой друг човек — тя е онази плът, достатъчно способна да понесе Божието дело на земята, която може да изразява Божия нрав, която може адекватно да представлява Бог и която може да предостави на човека ресурс на живот. Рано или късно всички онези, които се преструват на Христос, ще паднат, защото макар да твърдят, че са христос, в тях няма нищо от Христовата същност. И затова казвам, че човек не може да определи автентичността на Христос; това е нещо, на което Сам Бог дава отговор и което Той решава“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот). Божиите слова изясняват как да различаваме лъжехристите от истинския Христос. Така че им казах: „Христос е Божият Дух, облечен в плът. Отвън Христос изглежда точно като обикновен човек, но Божият Дух пребивава вътре — Той е въплъщение на Божия Дух, така че Той има божествена същност и може да изрази истината навсякъде и по всяко време, като показва Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Той може да извърши делото по изкуплението и спасяването на човечеството. Никой освен Христос не може да изрази истината, камо ли да спаси човечеството. В това няма съмнение. И така, ключът към различаването на истинския Христос от лъжливите е да се види дали те могат да изразят истината и дали могат да извършат делото на спасението. Това е ключовият, фундаментален принцип. Точно както когато Господ Исус дойде да върши делото Си в Епохата на благодатта. Той изрази истини и показа на хората пътя на покаянието, извърши много знамения и чудеса и делото по изкуплението на цялото човечество. Като приехме делото на Господ Исус и се изповядахме и покаяхме пред Него, греховете ни бяха простени и придобихме чувство за мир и радост в сърцата си. Делото и словата на Господ Исус бяха пълни с могъщество и власт. Той разкри Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Всички в сърцата си знаем, че Той беше въплътеният Христос, че Той беше явяването на Бог. Сега Всемогъщият Бог, Христос от последните дни, е дошъл, върши делото на правосъдието, изразява всички истини, които пречистват и спасяват човечеството. Той не само е разкрил толкова много тайни на истината, като трите етапа на Божието дело и Неговите въплъщения, но и е разобличил корена на покварата на човечеството от Сатана. Чрез съда и разобличението на словата на Всемогъщия Бог можем да разберем корена на нашите грехове и да видим ясно собствената си сатанинска природа, да намразим себе си от сърце и да се покаем пред Бог, а след това в крайна сметка да се отърсим от греха, да бъдем напълно спасени и да влезем в Божието царство. Кой освен Самия Бог би могъл да извърши делото на правосъдието в последните дни? Кой би могъл да изрази всички истини, които пречистват и спасяват човечеството? Никой човек не би могъл да направи това. Тези факти доказват, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, явяването на Христос от последните дни. Всички мислите, че съм подведен, но защо не погледнете дали словата на Всемогъщия Бог са истината? Защо не проучите делото на Всемогъщия Бог за спасяването на човечеството?“.

В този момент друг дякон каза: „Свещеникът неведнъж е подчертавал да не се чете книгата на Източна светкавица, защото учението им е твърде възвишено и много добри овце и водещи овце от всички вероизповедания са се присъединили към Източна светкавица, след като са прочели тази книга. Ето защо не можем да четем книгата на Източна светкавица, нито да слушаме проповедите им. За да не бъдем подведени“. А аз им казах: „И аз мислех точно като вас. От страх да не бъда подведен, не исках да слушам, да чета или да имам какъвто и да било контакт с нищо, свързано със завръщането на Господ, но после някой ми проповяда евангелието. Прочетох словата на Всемогъщия Бог и видях, че това е грешен подход. Всемогъщият Бог казва: „Завръщането на Исус е велико спасение за способните да приемат истината, но за онези, които не са способни да приемат истината, то е знамение за заклеймяване. Трябва да изберете своя път и не бива да хулите Светия Дух и да отхвърляте истината. Не бъдете невежи и надменни, а се покорявайте на напътствията на Светия Дух и жадувайте за истината и я търсете — само така ще бъдете облагодетелствани! Съветвам ви да вървите внимателно по пътя на вярата в Бог. Не правете своеволни заключения, а още повече — не бъдете небрежни и немарливи във вярата си в Бог. Знайте, че които вярват в Бог, трябва най-малкото да имат смирени и богобоязливи сърца! Които са чули истината и въпреки това гледат отвисоко на нея, са глупави и невежи. Които са чули истината и въпреки това лекомислено правят прибързани заключения или я заклеймяват, са надменни хора. Никой, който вярва в Исус, не е пригоден да проклина или заклеймява другите. Всички вие трябва да сте хора, които имат разум и приемат истината. […] Може би след като са прочели само няколко изречения, някои хора сляпо ще заклеймят тези думи, като кажат: „Това е само някакво си просветление от Светия Дух“ или „Това е лъжехрист, дошъл да подвежда хората“. Онези, които казват такива неща, са твърде невежи! Твърде малко разбираш ти делото и мъдростта на Бог и те съветвам да започнеш отново от самото начало! Не бива сляпо да заклеймявате изразените от Бог слова, защото през последните дни ще се появят лъжехристи, и не бива да хулите Светия Дух, защото се страхувате да не ви подведат. Не би ли било наистина жалко?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил наново небето и земята). Научих от Божиите слова, че не можем да правим слепи предположения за нещо толкова важно като завръщането на Господ. Преди, когато Господ Исус дойде да върши делото Си, Той изрази толкова много истини и извърши много знамения и чудеса, но фарисеите не са потърсили, нито са изследвали това, нито са слушали Неговите проповеди. Те безумно са Му се съпротивлявали и са Го заклеймявали. В резултат на това те са накърнили Божия нрав и в крайна сметка са били прокълнати и наказани от Бог. В последните дни, ако нямаме сърце, което се стреми да приветства Господ, а просто сляпо заклеймяваме и съдим, вероятно ще поемем по пътя на фарисеите срещу Бог. Бог ни казва да бъдем разумни хора, които копнеят да търсят истината. Ако не търсим изобщо, а безразсъдно слушаме свещениците и не приветстваме Господ въз основа на Неговите собствени слова, вероятно в крайна сметка ще се съпротивляваме на Бог и ще бъдем наказани“. Един дякон отговори гневно: „Католицизмът е единственият истински път. Библията е всичко, от което се нуждаем за нашата вяра в Господ!“. Баща ми се намеси със строг поглед: „Всички се притесняват да не бъдеш подведен. Освен това ние сме семейство католици от поколения. Как може това да е грешно? Защо си толкова непослушен?“. Казах му: „Няма нищо лошо да вярваш в Господ, но сега Той върши ново дело. Ще бъдем отхвърлени, ако не сме в крак с него. Да сме в крак с новото Божие дело е единственият ни шанс да влезем в небесното царство“. Но каквото и да казвах, нищо не бе чуто. Осъзнах, че въпреки че имаха статус и библейско познание, те нямаха никакво разбиране за Божия глас и никакво желание да търсят. Не си направих труда да кажа нищо повече. Като видяха колко решителен бях във вярата си във Всемогъщия Бог, те просто изфучаха от къщата.

Мислех, че ще спрат да ме притесняват, но за моя изненада един по-възрастен дякон от нашето село наля масло в огъня с родителите ми, като каза, че със съпругата ми сме поели по грешен път, и им каза да измислят начин да ни върнат в лоното. Майка ми го послуша, след което ме посъветва: „Само ти и съпругата ти вярвате във Всемогъщия Бог в това село. Свещениците познават Библията по-добре от вас двамата — защо те не са Го приели? Откажете се от тази вяра!“. Тя продължаваше и продължаваше, след което заплака. Както и да общувах, майка ми просто не искаше да слуша. После тя продължи да идва вкъщи на всеки няколко дни със сълзи в очите. Една нощ, около полунощ, внезапно се събудих от тропане на вратата. Като отворих, видях майка ми, която плачеше и викаше: „Откакто вие двамата започнахте да вярвате във Всемогъщия Бог, просто не мога да спя. Отгледах те през всичките тези години — защо не ме слушаш? Послушай ме и се върни към вярата в Господ!“. Казах ѝ: „В католическата църква вярвахме в Господ Исус, а сега вярваме в завръщането на Господ Исус. Това е същият Бог. Делото по изкуплението на Господ Исус беше само да ни прости греховете, а не да ни избави от нашата греховна природа. Неговото дело не ни спаси напълно от греха. Господ Исус се е завърнал в последните дни като Всемогъщия Бог. Той изразява истини и върши делото на правосъдието въз основа на делото по изкуплението на Господ, за да пречисти и спаси човека напълно. Приемането на Божието дело от последните дни е единственият ни шанс да бъдем пречистени, напълно спасени и да влезем в небесното царство. Наваксах стъпките на Агнеца и намерих пътя към небесното царство. Няма да се върна в църквата“. Но майка ми просто не искаше да слуша. Като осъзна, че каквото и да каже, аз оставах непоколебим във вярата си във Всемогъщия Бог, тя започна да ридае силно. Като видях, че изпитва толкова много болка, се почувствах ужасно. Винаги съм бил много близък с родителите си, но сега те просто не можеха да ме разберат, а дяконите ме потискаха и тормозеха. Защо този път на вярата е толкова неравен? Как трябва да го извървя? Тогава си спомних нещо, което е казал Всемогъщият Бог: „Не се обезсърчавай, не бъди слаб и Аз ще ти разкрия неща. Пътят към царството не е толкова гладък — нищо не е безплатно! Ти искаш благословиите да идват при теб лесно, нали? Днес всеки ще се срещне с горчиви изпитания. Без такива изпитания любящото сърце, което имате за Мен, няма да стане по-силно и няма да имате истинска любов към Мен. Дори и тези изпитания да се състоят само от незначителни обстоятелства, всеки трябва да ги издържи. Просто интензивността на изпитанията ще е различна. […] Хората, които споделят Моята горчивина, със сигурност ще споделят и Моята сладост. Това е Моето обещание и Моята благословия за вас“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 41). Божиите слова ме накараха да се засрамя. Надявах се, че вярата в Бог ще е гладко плаване — че ще мога да бъда спасен без страдания, но реалността не е такава. Пътят към небесното царство не е гладък — ще преминем през всякакви преследвания, изпитания, мъки и страдания. Но Бог ще използва тези трудни ситуации, за да усъвършенства нашата вяра и любов към Бог. Това е Божията благословия за нас. Спомних си за учениците, които отдавна са следвали Господ Исус. Те не бяха чували толкова много истини, но когато се сблъскаха с преследване и мъки, успяха да запазят вярата си в Господ. Имах късмета да приветствам завърналия се Господ, да прочета истините, изразени от Бог в последните дни, и да намеря пътя към пълното спасение. Не можех да се откажа от истинския път само заради възпрепятстването от страна на майка ми и да загубя шанса си да придобия истината и живота.

След това майка ми продължаваше да плаче пред мен през цялото време и каза, че ако продължа да вярвам във Всемогъщия Бог, ще скъса всякакви връзки с мен и всеки ще поеме по своя път. За мен бе много болезнено да я виждам така. Не ѝ е било лесно да ме отгледа. Беше много любяща към мен, винаги е била грижовна и изключително загрижена. Вече беше на 66 години и не беше в добро здраве. Не само не се отнасях синовно към нея, но и постоянно ѝ причинявах ужасно много страдание. Ако се разболееше, съвестта ми нямаше да може да го понесе. Докато мислех, се почувствах слаб и усещах, че ѝ дължа много. Открих се пред братята и сестрите си за моето състояние и те ми прочетоха откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда). Точно така. Много ясно съзнавах, че Божиите слова са истината и че трябва да се откажа от всичко заради моя стремеж, но като виждах сълзите и скръбта на майка ми, бях възпрян. Мислех, че като неин син да ѝ причинявам такава тъга е липса на синовна почит. Но всъщност, въпреки че майка ми ме е отгледала до зряла възраст, обичала ме е и се е грижила за мен и въпреки че трябва да се отнасям синовно и да се грижа за нея в ежедневието ни, самият ми живот ми беше дарен от Бог и само Бог можеше да ме спаси. Сега имах щастието да чуя Божия глас, да бъда удостоен с Божията благодат в последните дни и да имам този шанс за спасение. Трябваше да следвам Бог и да се отплатя за Неговата любов. Господ Исус е казал: „Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:26). Не можех да се откажа от истинския път и да предам Бог, за да се наслаждавам моментно на спокоен семеен живот. Като осъзнах това, вече не се чувствах толкова разстроен.

По-късно прочетох друг откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Всяка стъпка от делото, което Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породена от човешка подредба или от човешко смущение. Но зад всяка стъпка от делото и всичко, което се случва, стои облог, направен от Сатана пред Бог, и те изискват хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Например, когато Йов бе подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, с което се сблъска Йов, бяха действията и смущението на хората. Зад всяка стъпка от делото, което Бог върши у вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад това се крие битка“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). След като прочетох този откъс, осъзнах, че отвън изглеждаше, че майка ми ме възпрепятства, но зад това стояха смущенията и манипулациите на Сатана. Сатана ме атакуваше чрез моята синовна почит към майка ми, за да ме накара да предам Бог и да загубя шанса си за спасение. Бях общувал с нея толкова много пъти за делото на Всемогъщия Бог от последните дни, но тя нито го потърси, нито го изследва. Тя просто обожаваше статуса и властта и слушаше свещеника и дяконите. Сега беше толкова нещастна, защото ѝ липсваше проницателност и сляпо вярваше на това, което казваха другите. Това не беше заради моята вяра. От това осъзнаване се почувствах много освободен и ясно видях колко зъл и долен е Сатана. Божието дело спасява хората, но Сатана опитва всичко, за да ги примами да стоят далеч от Бог, да Го предадат. Не можех да се хвана на номерата му, а трябваше да остана непоколебим в свидетелството си.

По-късно отидох в дома на един приятел от църквата, за да проповядвам евангелието, но неочаквано заварих свещеника там. Като ме видя, той сграбчи и двете ми ръце и ми каза мрачно: „Все още проповядваш Източна светкавица. Ако не се покаеш, ще те заведа в полицията“. Аз пак не отстъпих. Тогава той каза лицемерно: „Планирах да те подготвя за важна позиция. Исках да управляваш всички църкви в нашия северен регион. Никога не съм мислил, че ще преминеш към Източна светкавица. Какво разочарование! Ако се върнеш сега, все още ще обмисля да те направя главен дякон. Ако не дойдеш на себе си, веднага те изхвърлям от църквата и казвам на останалите енориаши да прекъснат връзките си с теб. Всичките ти досегашни усилия, всичко, което си направил, ще бъде напразно“. Когато каза това, си помислих: никога преди не беше говорил да ме подготвя, така че защо щеше да го направи сега, след като бях приел Божието дело от последните дни? Свещеникът искаше да ме подкупи със статус, за да предам Бог. Това беше номер на Сатана! Ако се откажех от истинския път и предадях Бог за позиция, щях да загубя шанса си да бъда спасен и да вляза в небесното царство. В такъв случай, дори да придобия статус, какво значение щеше да има? Накрая щях да бъда отстранен и наказан! Казах всичко това на свещеника, което го ядоса много. Неспособен да опровергае казаното от мен, той започна да ме отблъсква: „Махай се оттук! Ако не спреш да проповядваш наоколо, ще те докладвам на полицията!“. Той ме избута през вратата, докато говореше. На връщане към къщи си мислех: като свещеник, да не търси или проучва нещо толкова важно като завръщането на Господ и да има водеща роля в заклеймяването, съпротивата и спирането на вярващите да изследват, дори да заплашва да ме арестуват — той не е истински вярващ. По-късно, когато майка ми видя колко непоколебими сме във вярата си, спря да се опитва да ни пречи и ни каза, че през цялото време ни е възпрепятствала, защото един по-възрастен дякон ѝ бил казал. Бях бесен. Спомних си как Господ е заклеймил фарисеите: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат. […] Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:13, 15). Има и откъс от словата на Всемогъщия Бог, който гласи: „Има такива, които четат Библията в големи църкви и рецитират пасажи по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело, нито сред тях има някой, който да може да познава Бог — камо ли някой, който да може да бъде в съгласие с Божиите намерения. Всички те са безполезни, противни хора, които поучават „Бог“ отвисоко. Те са хора, които действат под знамето на Бог, но въпреки това преднамерено се съпротивляват на Бог, които носят етикета на вярата в Бог, докато ядат плътта и пият кръвта на човека. Всички такива хора са зли дяволи, които поглъщат човешки души, главни демони, които преднамерено смущават хората да поемат по правилния път, и препъникамъни, които пречат на хората да търсят Бог. Може да изглеждат „физически силни“, но как последователите им да знаят, че те са антихристи, които водят хората към съпротива срещу Бог? Как последователите им да знаят, че те са живи дяволи, посветени на поглъщането на човешки души?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог). Видях от разобличението на Божиите слова, че водачите в религиозния свят днес са точно като фарисеите. По същност те са антихристи, които мразят истината и правят Бог свой враг. Преди фарисеите безумно са измисляли всякакви слухове, съпротивлявали са се на Господ Исус и са Го осъждали, и са подвеждали и възпрепятствали вярващите да Го следват. Това е имало за цел да могат да запазят своя статус и източник на доходи. Сега водачите в религиозния свят виждат, че всичко, което Всемогъщият Бог изразява, е истината, и щом истинските вярващи го прочетат, те разпознават Божия глас. Те се страхуват, че всички ще последват Бог и ще спрат да ги ласкаят и подкрепят. Така че те не се колебаят да тълкуват Писанието погрешно, само за да защитят своя статус и препитание, и разпространяват заблуди, като казват, че всички твърдения за идването на Господ са неверни, всяко проповядване, че Бог ще дойде в плът, е лъжливо, така че вярващите да не слушат онези, които проповядват идването на Господ, да не им вярват или да нямат контакт с тях. Щом някой приеме новото Божие дело, те правят всичко по силите си, за да го спрат, като дори предават онези, които проповядват евангелието, на сатанинския режим. Тези религиозни водачи не само не приветстват Господ сами, но и държат вярващите твърдо под свой контрол, така че всички да ги следват в това да се съпротивляват на Бог, да изпадат в бедствие и да бъдат наказани. Те са толкова зловещи и злобни! Те са антихристи, разкрити от Бог в последните дни, и заслужават Божието проклятие! След това, без значение как ме тормозеха или възпрепятстваха, устоях във вярата си и продължих да проповядвам евангелието.

През цялото време, докато бях възпрепятстван във вярата си, можех да усетя Божията любов. Божиите слова ме водеха да преодолея изкушенията и смущенията на Сатана отново и отново. Също така ясно видях как тези свещеници и дякони са антихристи срещу Бог, как са препъникамъни, които пречат на хората да влязат в небесното царство. Отхвърлих ги от сърцето си и останах непоколебим във вярата си да следвам Всемогъщия Бог.