От Клара, САЩ

Преди известно време прочетох един откъс от Божиите слова, който гласеше: „Подмазване, ласкателство и благозвучни думи — на пръв поглед всеки би трябвало да знае какво означават тези термини, а хората, които ги олицетворяват, са често срещани. Подмазването, ласкателството и говоренето на благозвучни думи най-често са начини на говорене, възприети за придобиване на благоволение, похвала или някаква полза от другите. Това е най-често срещаният начин на говорене за онези, които си служат с ласкателство и подмазване. Може да се каже, че всички покварени хора до известна степен се проявяват по този начин, а това е начин на говорене, който принадлежи на сатанинската философия“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (втора част)). По времето, когато четох Божиите слова, които разобличават такъв тип хора, не ги отнесох към себе си. Такива хора ме отвращаваха, не ги харесвах и не исках да прекарвам време с тях, затова си мислех, че съм по-добра от този тип хора. Когато фактите ме разкриха, неочаквано видях, че заради собствените си интереси и аз бих постъпила така: като се опитвам да угодя на хората, да се подмажа и да казвам приятни неща, и също бих действала по много хитър и измамен начин.

Преди няколко дни присъствах на едно групово събиране. След събирането моят водач изпрати съобщение, за да ме попита как е било общението на брат Калеб. Когато видях съобщението, малко се изнервих: „Защо водачът изведнъж ме пита това? Как да отговоря? Ако отговоря неправилно, какво ли ще си помисли за мен? Няма ли да си помисли, че даже не мога да разпозная колко добре общуват другите хора, че имам слаби заложби и никакъв реален опит? Ако е така, дали някога ще ми се довери и ще ме използва за важни роли в бъдеще? Може дори скоро да загубя позицията си на ръководител на група“. За да поддържам своя образ и статус в съзнанието на водача и да го накарам да мисли, че мога да разпознавам нещата, започнах да гадая какво иска да каже с това. Щом пита, сигурно е усетил, че има проблем с общението на Калеб, та какво бих могла да кажа, за да получа одобрението му? Всъщност чувствах, че макар част от това, което Калеб сподели в общение, да бяха думи и доктрини, на места то беше практично. Но се притеснявах, че не виждам нещата правилно, затова не казах на водача истинските си мисли. Вместо това казах: „Калеб сподели в общение много доктрини“. Моят водач отговори: „Много от това, което каза, наистина бяха думи и доктрини. Непременно му напомняй и му помагай повече в бъдеще“. След като прочетох отговора на водача, си помислих: „За щастие, не изразих истинските си мисли. Нямаше ли иначе да се изложа? Тогава водачът щеше да ме е прозрял!“.

Веднага след това присъствах на друго групово събиране. След събирането водачът отново ми изпрати съобщение с въпрос: „Какво мислиш за общението на сестра Джема?“. Щом видях съобщението, малко се слисах. Бях се отнесла в ума си по време на събирането, така че изобщо не бях слушала внимателно нейното общение. Какво трябваше да отговоря? Ако бях честна, какво щеше да си помисли водачът за мен? Спомних си, че преди бях чула водача да казва, че Джема често говори за думи и доктрини, та дали ме питаше, за да потвърдя този проблем? Миналия път ме попита, защото смяташе, че Калеб говори много доктрини. Помислих си, че този път причината може да е същата. Така че отговорих: „От общението на Джема не чух какво самопознание притежава тя или кои нейни възгледи са се променили“. След като прочете отговора ми, водачът не каза нищо. Тогава не можах да се успокоя и започнах да гадая: „Дали водачът е недоволен от отговора ми? Дали отговорих неправилно? Ако е така, дали щеше да си помисли, че имам слаби заложби?“. През следващите дни тази мисъл от време на време ме смущаваше.

Няколко дни по-късно по време на едно събиране прочетох този откъс от Божиите слова и почувствах като че ли ме пробожда в сърцето. Божиите слова гласят: „Онези измамни хора, които действат по един начин пред другите, а по друг — зад гърба им, не желаят да бъдат усъвършенствани. Всички те са синове на погибелта и унищожението; те не принадлежат на Бог, а на Сатана. Те не са от хората, избрани от Бог!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат придобити от Него). Само мислех за случилото се онзи ден. Когато водачът ме попита какво мисля за общението на брата и сестрата, не посмях да изразя истинското си мнение, защото се притеснявах, че един неправилен отговор ще се отрази на образа и статуса ми в сърцето на водача, затова отговорих по измамен начин. Предположих какво мисли моят водач и след това се опитах да отговоря по начин, който съответства на неговите мисли. Мислех, че така ще бъда по-малко склонна към грешки, че той няма да ме прозре и позицията ми ще бъде осигурена. Мислех, че съм умна, като заблуждавам водача си и прикривам мислите си, но Бог е праведен и проучва внимателно всичко. Бог видя ясно моите измамни намерения и трикове и ги заклейми. Колкото повече разсъждавах върху Божиите слова, толкова повече се страхувах. Чудех се как мислите ми могат да бъдат толкова нечестиви, достойни за презрение и срамни. Спомних си също как Бог разобличава проявленията на антихристите, които се занимават с ласкателство, подмазване и изричане на благозвучни думи, затова потърсих някои от Божиите слова.

Всемогъщият Бог казва: „Антихристите са слепи за Бог, Той няма място в сърцата им. Когато се сблъскат с Христос, те се отнасят към Него не по-различно отколкото към обикновен човек, постоянно вземат пример от израза и тона Му, запяват друга песен съобразно ситуацията, никога не казват какво се случва в действителност, никога не казват нищо искрено, говорят само празни приказки и доктрини, като се опитват да измамят и заблудят практическия Бог, Който стои пред очите им. Те изобщо нямат богобоязливо сърце. Дори не са способни да говорят на Бог от сърце, да кажат нещо истинско. Говорят така, както змията се плъзга, а посоката ѝ е криволичеща и заобиколна. Стилът и посоката на думите им са като динен ластар, който си проправя път нагоре по пръта. Когато кажеш например, че някой е с добри заложби и може да бъде повишен, те веднага започват да говорят за това колко добър е той и какво се проявява и разкрива в него. А ако кажеш, че някой е лош, бързо започват да говорят за това колко лош и зъл е той, за това че предизвиква смущения и прекъсвания в църквата. Когато попиташ за някои реални ситуации, те нямат какво да кажат. Увъртат, чакат ти да направиш заключение, вслушват се в смисъла на твоите думи, за да съобразят думите си с твоите мисли. Всичко, което казват, са приятно звучащи думи, ласкателства и угодничене. От устата им не излиза нито една искрена дума“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (втора част)).

„Бог харесва честните хора и ненавижда измамните и хитрите хора. Ако си лукав човек и хитруваш, Бог няма ли да те ненавижда? Божият дом просто така ли ще те остави? Рано или късно ще ти бъде потърсена отговорност. Бог харесва честните хора и не харесва лукавите хора. Всеки трябва ясно да разбере това и да излезе от обърканото си състояние и да спре да върши глупости. Временната неосведоменост е извинима, но ако човек изобщо не приема истината, тогава той е прекалено твърдоглав. Честните хора могат да поемат отговорност. Те не мислят за собствените си придобивки и загуби. Те просто опазват делото и интересите на Божия дом. Те имат добри и честни сърца, които са като купи с чиста вода, в които човек може да види дъното от пръв поглед. В техните действия има и прозрачност. Измамният човек винаги хитрува, винаги се преструва, прикрива и укрива неща и се обвива невероятно плътно. Никой не може да прозре такъв човек. Хората не могат да прозрат вътрешните ти мисли, но Бог може да проучи внимателно нещата в най-съкровените кътчета на сърцето ти. Когато Бог види, че не си честен човек, че си хитър, че никога не приемаш истината, че винаги участваш в измами спрямо Него и никога не Му предаваш сърцето си, Той не те харесва, ненавижда те и те изоставя. Що за хора са всички онези, които успяват сред невярващите, и онези, които са сладкодумни и съобразителни? Ясно ли ви е това? Каква е тяхната същност? Може да се каже, че всички те са изключително непроницаеми, че всички те са изключително измамни и лукави, че са истински дяволи и сатани. Може ли Бог да спаси такива хора? Няма нещо, което Бог да ненавижда повече от дяволите — хора, които са измамни и лукави — и Той определено няма да спаси такива хора. В никакъв случай не бива да бъдете такива хора. Онези, които винаги са наблюдателни и нащрек, когато говорят, които са изкусни и ловки и играят роля според случая, когато се занимават с въпроси — казвам ви, Бог най-много ненавижда такива хора, те не подлежат на спасение. По отношение на всички онези, които принадлежат към категорията на измамните и лукавите хора, колкото и хубаво да звучат думите им, всички те са измамни, дяволски думи. Колкото по-хубаво звучат думите им, толкова повече тези хора са дяволи и сатани. Точно такива хора Бог ненавижда най-много. Това е абсолютно вярно. Какво ще кажете: могат ли измамните хора, хората, които често лъжат, и сладкодумните хора да получат делото на Светия Дух? Могат ли да получат просветлението и озарението на Светия Дух? Категорично не. Какво е Божието отношение към хората, които са измамни и лукави? Той ги отритва, оставя ги настрана и не им обръща внимание, счита ги за принадлежащи към същия клас като животните. В Божиите очи такива хора просто носят човешка кожа, а в същността си са дяволи и сатани, те са ходещи трупове и Бог категорично няма да ги спаси“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)).

От Божиите слова видях, че антихристите имат особено зъл нрав. За да постигнат собствените си цели, те ласкаят Христос и гледат откъде духа вятърът, и дори вярват, че Христос няма да прозре триковете им и че могат да Го заблудят. Затова се осмеляват нагло да мамят Бог и да се отнасят към Бог като към човешко същество. Това отношение към Бог е крайно отвратително и омерзително за Него. Въпреки че не бях в пряк контакт с Христос, нравът, който разкрих, беше същият като на антихриста. Моят водач ме попита какво мисля за общението на моите брат и сестра, което си беше съвсем нормален въпрос, и можех просто да кажа това, което наистина мисля, но в ума ми се завъртяха сложни мисли и всичко стана объркано. Дори предположих дали водачът не изпитва способността ми да разпознавам и се страхувах, че ако направя грешка, той ще ме гледа отвисоко и вече няма да ме цени или да ме развива. За да поддържам образа и позицията си в сърцето му, прикрих истинските си мисли и умишлено се опитах да нагодя мнението си според неговото. Поведението ми беше точно както Божиите слова го разобличават: като пълзяща змия и увивна лоза, криволичещо и извиващо се. Докато се отнасях с хората и общувах с тях по този начин, аз ги мамех и си играех с тях. Бях особено хитра и лукава. И когато казах тези думи, не беше като да не съм знаела. Говорих, след като бях мислила и пресмятала. Направих го умишлено. Дори си мислех, че Бог не знае за моите трикове, затова се осмелих нагло да лъжа и мамя. Изобщо нямах богобоязливо сърце. Осмелявах се да лъжа и мамя другите хора в общуването си с тях, така че ако някога вляза в контакт с Христос, определено щях нагло да мамя Бог и да накърня Божия нрав. Особено когато прочетох Божиите слова: „В Божиите очи такива хора просто носят човешка кожа, а в същността си са дяволи и сатани, те са ходещи трупове и Бог категорично няма да ги спаси“. Изведнъж се почувствах парализирана. Бог разобличаваше моята природа и характеризираше действията ми. Спомних си, че когато общувах с другите, обикновено имах собствени мотиви и наблюдавах думите и изражението им. Особено при водачите и работниците още повече се опитвах да отгатна мислите им и да нагодя мнението си според тяхното, като казвах неща, които бяха приятни за ухото. Мислех, че да живея по този начин е умно, защото никой не може да ме прозре. Но Бог вече ме беше прозрял. В този момент най-накрая разбрах защо Бог казва, че харесва честни хора и ненавижда измамни хора. Това е защото сърцата на честните хора са простодушни и чисти като бистра вода, те се отнасят честно към хората и Бог и никога умишлено не прикриват недостатъците си или не се маскират. Такива хора не живеят по изтощителен начин, другите обичат да общуват с тях и Бог ги харесва. Но умовете на измамните хора са комплексни, те кроят планове и имат свои мотиви за всичко; и множество прости неща и думи стават много сложни за тях. Думите и действията на измамните хора все целят да заблудят и измамят другите, за да постигнат собствените си цели. Те разкриват демонично подобие и Бог никога не спасява такива хора. Докато мислех за това, малко се уплаших. Видях, че собствената ми природа е толкова измамна и зла, колкото на Сатана, и ако все още не се покаех, щях да бъда отстранена и наказана от Бог. Бог е свят и праведен и тези, които ще живеят в Божието царство, са все честни хора, които са готови да практикуват истината. Един измамен човек никога няма да влезе в Божието царство. Докато мислех за тези неща, изпитах дълбоко разкаяние и повече не исках да живея според своя измамен и зъл нрав. Помолих се на Бог с думите, че искам да практикувам да бъда честен човек, като се откривам и говоря честно на всички, без значение на кого. След това на едно събиране споделих открито за достойните си за презрение намерения и покварата, която разкрих в тези два случая. След като го направих, се почувствах много по-облекчена и спокойна.

След това се зачудих защо винаги ме е интересувало какво мисли водачът за мен и защо можех да лъжа и да бъда измамна, за да спечеля доброто му мнение за мен. Един ден в Божиите слова прочетох: „Независимо от нивото на един водач или работник, ако му се покланяте за това, че разбира малко от истината и има няколко дарби, и ако вярвате, че той притежава истината реалност и може да ти помогне, ако му се възхищавате и зависите от него във всичко и ако по този начин се опитвате да постигнете спасение, то това е глупаво и невежо от ваша страна. Накрая всичко ще се провали, защото отправната ви точка е изначално погрешна. Колкото и истини да разбира някой, той не може да заеме мястото на Христос, и колкото и да е надарен някой, това не означава, че притежава истината — така че всеки, който се покланя пред другите хора, възхищава се от тях и ги следва, в крайна сметка ще бъде отстранен и заклеймен. Вярващите в Бог могат да се възхищават само на Бог и да Го следват. Водачите и работниците, независимо от техния ранг, все пак са обикновени хора. Ако ги възприемаш като свои преки началници, ако смяташ, че те превъзхождат, че са по-компетентни от теб и че трябва да те водят, че във всяко отношение превъзхождат всички останали, тогава грешиш — това е заблуда. […] Ако вярваш в Бог и следваш Бог, трябва да се вслушваш в Неговото слово, и ако някой говори и действа правилно и това е в съответствие с истините принципи, просто се покори на истината — не е ли толкова просто? Защо си толкова низък? Защо настояваш да намериш някого, на когото да се покланяш, за да го следваш? Защо обичаш да бъдеш роб на Сатана? Защо вместо това не бъдеш слуга на истината? В това се вижда дали човек има разум и достойнство. Трябва да започнеш от себе си: въоръжи се с истини от всякакъв вид, бъди способен да идентифицираш различните начини, по които се проявяват различните въпроси и хора, знай какво е естеството на поведението на различните хора и какви нрави избликват от тях, научи се да различаваш същността на различните видове хора, бъди наясно какви хора има около теб, какъв човек си ти и какъв човек е твоят водач. След като видиш всичко това ясно, ще бъдеш способен да се отнасяш към хората по правилния начин, според истините принципи: ако са братя и сестри, ще се отнасяш към тях с любов. Ако не са братя и сестри, а зли хора, антихристи или неверници, ще се дистанцираш и ще ги изоставиш. И ако са хора, които притежават истината реалност, макар че може да им се възхищаваш, няма да им се покланяш. Никой не може да заеме мястото на Христос. Само Христос е действителният Бог. Само Христос може да спаси хората и само като следваш Христос, можеш да придобиеш истината и живота. Ако можеш да видиш тези неща ясно, тогава притежаваш духовен ръст и е малко вероятно да бъдеш подведен от антихристите, нито е необходимо да се страхуваш, че ще бъдеш подведен от антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Шеста точка). Това, което Божиите слова разобличаваха, беше моето състояние. Въпреки че вярвах в Бог от много години, нямах в сърцето си място за Бог. Това, върху което се съсредоточавах, беше властта и статусът на хората, а това, което поддържах, беше сатанинската философия за „Царят дава, пъдарят не дава“. Винаги чувствах, че Божието върховенство е далечно за мен; в моите очи водачът беше този, който решаваше всичко за мен; и дали можех да бъда ценена, развивана и изобщо да изпълнявам дълга си, всичко зависеше от думите на водача. Това не е ли възгледът на невярващите и неверниците? За да спечелят одобрението на своите водачи и да запазят позициите и работата си, невярващите угаждат на водачите си във всичко и ги ласкаят навсякъде, като блюдолизци без характер или достойнство. Каква беше разликата между тях и мен? За да получа одобрението на водача си и да запазя статуса си, винаги исках да му угодя и спекулирах и се съобразявах с предпочитанията му. Бях наистина долна и добра в това да се обръщам натам, накъдето духа вятърът. Заради собствените си интереси напълно загубих човешкото си достойнство и ми липсваше всякакво човешко подобие. Всъщност Божият дом има принципи при избора и развитието на хората за разлика от света на невярващите. Невярващите практикуват: „Нищо не се постига без подмазване и ласкателство“. Стига да могат да лижат ботушите на началника си, дори без истински талант и знания те могат да спечелят благоволение, да бъдат повишени и да заБогтеят. Но в Божия дом управлява истината. Хората се избират и развиват въз основа на истините принципи. Ако имаме добра човешка природа, можем да приемем истината, сърцето ни е обърнато към Божия дом и можем да защитаваме делото на Божия дом, тогава няма значение дали нашите заложби са малко по-слаби. Църквата все пак ще ни възложи подходящ дълг. Ако имаме лош характер, не преследваме истината и само използваме хитрости и машинации, дори да ласкаем и да се подмазваме на водача, никога няма да имаме важна роля. Щом нашите братя и сестри ни разпознаят и прозрат, ще бъдем презрени и отхвърлени. Дори някои лъжеводачи и антихристи да нарушат принципите и да повишат тези, които им се подмазват и им лижат ботушите, рано или късно те ще бъдат разкрити, така че никога да не могат да си намерят място в Божия дом. Щом разбрах това, повече не се тревожех как ме вижда водачът. Няма значение какво мислят хората за мен. Дали мога да продължа в своя дълг зависи от това дали се стремя към истината и изпълнявам добре дълга си. Това, върху което трябва да се съсредоточа сега, е да изпълнявам добре дълга си и да търся истината в своя дълг, за да разреша проблемите и трудностите си. Това е да се занимавам със същинската си работа.

След това потърсих път за практикуване в Божиите слова и намерих тези два откъса: „Да бъдеш честен човек е изискване на Бог към човека. Това е истина, която човек трябва да практикува. Какви са тогава принципите, които човек трябва да спазва в отношенията си с Бог? Да бъде искрен: това е принципът, който трябва да се следва при взаимодействието с Бог. Не прилагайте практиките на невярващите на подмазване или ласкателство. Бог няма нужда от човешко подмазване и ласкателство. Достатъчно е да бъдете искрени. А какво означава да бъдеш искрен? Как трябва да се въведе това на практика? (Просто да се отвориш към Бог, без да се преструваш, без да криеш нищо или да пазиш тайни, като взаимодействаш с Бог с честно сърце и бъдеш прям, без зли помисли или хитрости.) Точно така. За да бъдеш искрен, първо трябва да оставиш настрана личните си желания. Вместо да се съсредоточаваш върху това как Бог се отнася към теб, трябва да се разкриеш напълно пред Бог и да кажеш каквото ти е на сърцето. Недей да разсъждаваш или да обмисляш какви ще бъдат последствията от думите ти. Кажи каквото мислиш, остави настрана мотивите си и не казвай неща, само за да постигнеш някаква цел. Имаш твърде много лични намерения и притворство, винаги си пресметлив в начина, по който говориш, като си мислиш: „Трябва да говоря за това, а не за онова, трябва да внимавам какво казвам. Ще го кажа по начин, който е изгоден за мен, който прикрива недостатъците ми и който ще остави добро впечатление у бог“. Това не е ли таене на мотиви? Преди да си отвориш устата, умът ти е изпълнен с коварни мисли, премисляш по няколко пъти това, което искаш да кажеш, а когато думите излязат от устата ти, те вече не са толкова чисти, ни най-малко не са истински и съдържат собствените ти мотиви и схемите на Сатана. Това не е искреност. Това означава да имаш зловещи мотиви и лоши намерения. Нещо повече, когато говориш, винаги следиш изражението на лицето и погледа на хората: ако имат положително изражение на лицето, продължаваш да говориш. Ако не, сдържаш се и не казваш нищо. Ако погледът им е лош и изглежда сякаш не им харесва това, което чуват, премисляш и си казваш: „Е, ще кажа нещо, което те интересува, което те прави щастлив, което ще ти хареса и с което ще спечеля благоразположението ти“. Това ли е да си искрен? Не е“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (втора част)). „Бог не харесва хора, които се подмазват, ласкаят или изричат благозвучни думи. Тогава какъв тип хора харесва Бог? Как се харесва на Бог хората да взаимодействат и да разговарят с Него? Бог харесва честните хора, харесва хората да бъдат искрени с Него. Няма нужда да следиш тона и изражението Му или да Му се подмазваш. Трябва само да бъдеш искрен, да имаш искрено, неприкрито сърце, без преструвки, без маска, и външният ти вид да отговаря на това, което е в сърцето ти“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (втора част)). Божиите слова правят пътя на практикуване много ясен. В общуването както с Бог, така и с хората трябва да бъдеш откровен и честен, не трябва да имаш лични мотиви и трябва да приемаш Божията внимателна проверка и да бъдеш честен човек. Божиите слова ми напомниха за въпроса на Господ Исус към Петър: „Петре! Обичал ли си Ме някога?“. Петър е отговорил честно: „Господи! Някога обичах Небесния Отец, но признавам, че Теб никога не съм Те обичал“. Петър е бил чист и прям. Той не е мислел как да се подмаже на Господ Исус, той просто е казал точно това, което е мислел. Сърцето на Петър е било чисто и прозрачно и той е можел да бъде честен с Господ Исус, затова е спечелил Божието одобрение. Щом разбрах тези неща, видях пътя на практикуване по-ясно и започнах съзнателно да практикувам да бъда честен човек в живота си.

Един ден след събиране моят водач помоли двама ръководители на групи и мен да оценим една сестра. Бях малко нервна, когато чух това, и отново започнах да спекулирам: „Моят водач иска оценка на сестрата; дали смята, че тази сестра има проблем? Дали ни пита, защото иска да изпита способността ни да разпознаваме? Миналия път водачът каза, че тези двама ръководители на групи имат добри заложби и че иска да ги развива, така че ако не виждам хората и нещата толкова добре, колкото тях, дали все още ще ме ценят и развиват в бъдеще?“. Тогава осъзнах, че отново искам да се отдам на измама и да спекулирам за мислите му. Спомних си Божиите слова: „Бог не харесва хора, които се подмазват, ласкаят или изричат благозвучни думи. Тогава какъв тип хора харесва Бог? Как се харесва на Бог хората да взаимодействат и да разговарят с Него? Бог харесва честните хора, харесва хората да бъдат искрени с Него. Няма нужда да следиш тона и изражението Му или да Му се подмазваш. Трябва само да бъдеш искрен, да имаш искрено, неприкрито сърце, без преструвки, без маска, и външният ти вид да отговаря на това, което е в сърцето ти“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (втора част)). Бог наблюдава какво мисля и какво планирам да направя. Бог се надява да бъда честна и да казвам това, което всъщност мисля, без никакво маскиране и прикриване, както и да бъда последователна в съкровените си мисли. Трябваше да практикувам според Божиите слова и да бъда честна с другите. Така че казах на водача своите възгледи. Когато свърших, се почувствах много спокойна и усетих, че практикуването да бъда честен човек ме успокоява и също така ме кара да се чувствам много спокойна и сигурна. Това беше нещо, което никога не бях преживявала. Ето как хората трябва да се държат. Благодаря на Бог!