През юни 2021 г. двама водачи в църквата ни бяха освободени, защото не вършеха действителна работа. Докато провеждах общение с анализ на поведението им, една сестра повдигна следния въпрос: „Преди тези двама лъжеводачи да бъдат освободени, ние донякъде бяхме наясно с проблемите им. А и напоследък църквата разговаря за истината относно прозирането на лъжеводачите, така че всеки разбра някои неща за тяхното поведение. Тогава защо никой не е докладвал проблемите на тези двама водачи, преди да бъдат освободени?“. Като чух тези думи, дълбоко се развълнувах. Самоанализирах се. Въпреки че бях чула толкова много истини принципи за прозирането на лъжеводачите, пак не бях прозряла съзнателно лъжеводачите, които ме заобикаляха в реалния живот. Понякога, дори и да забелязвах някои проблеми с водачите, проявявах безразличие. Осъзнах, че това отношение не е съгласно Божиите намерения, затова пожелах да се променя. Трябваше да съм наясно с прозирането на хората, събитията и нещата около мен, да надзиравам работата на водачите според Божиите изисквания и да предоставям напътствия и помощ, ако забележа, че водачите вършат работата против принципите. Ако установя лъжеводач или антихрист, трябваше да докладвам на висшестоящите водачи за това, за да опазя интересите на църквата.

По-късно живеех със сестра Уенди, водач на друга църква. Първоначално мислех, че е дружелюбна, не се превъзнася като водач и е сговорчива. След известно време обаче забелязах, че изживява лоша човешка природа. Изглеждаше, че прекалява с яденето и е доста мързелива. Когато смяташе, че е мръсно, не поемаше инициативата да почисти, а само го споменаваше. Понякога молеше другите да изпълняват задачи, които спокойно можеше да изпълни сама. Всички сестри около нея бяха донякъде недоволни от поведението ѝ. Първоначално мислех, че Уенди има проблеми само с изживяването на човешката си природа, което не беше въпрос на принципи, затова не го приех присърце. После забелязах, че често посещаваше онлайн общения в стаята си, понякога дори носеше лаптопа си на масата за хранене и ядеше по време на общението, а понякога провеждаше общение до късно през нощта, но братята и сестрите казваха, че рядко решава проблемите и трудностите в дълга им. В началото чувствах, че като църковен водач тя трябва да се занимава с различни аспекти на работата, което не е лесно. Ако в работата ѝ имаше някои недостатъци, не смятах това за важно, затова не обръщах много внимание на тези неща. После обаче усетих, че нещо не е наред. Като църковен водач основният ѝ дълг беше да разговаря за истината и да решава проблемите и трудностите на братята и сестрите. Тя често провеждаше онлайн сбирки с братята и сестрите, правеше се на много заета, но не решаваше действителни проблеми. Това не беше ли просто проповядване на празни доктрини, без да се върши действителна работа? Спомних си общението на Бог, в което Той разобличава, че някои лъжеводачи прекарват по цели дни в онлайн сбирки, изглеждат заети, но говорят само думи и доктрини, а работата им е повърхностна. Що се отнася до истинските проблеми в работата, свързани с истините принципи, те не могат да ги открият или да разговарят ясно за тях, вследствие на което много работа се забавя. Чудех се дали Уенди не е един от лъжеводачите, които Бог бе разобличил. По-късно чух една сестра да казва, че Уенди не може да разговаря за истините реалности или да решава действителни проблеми на сбирките. Веднъж състоянието на тази сестра било доста негативно и се отразявало на дълга ѝ. Като узнала това, Уенди само ѝ изпратила няколко откъса от Божиите слова, без да проведе общение. Имаше и няколко сестри, които не си сътрудничеха хармонично, и това беше докладвано на Уенди, но тя не разговаря с тях, за да разреши тези проблеми. По-късно разбрах, че Уенди не проявяваше внимание и не спазваше принципи, когато уреждаше нещата. Имаше една сестра, чийто дълг бяха видеопродукциите. Уенди мислеше, че тази сестра е подходяща и за поене на новоповярвали. Без да проучи ситуацията с дълга на сестрата предварително или да обсъди с отговорника, за да прецени дали това е подходящо, Уенди директно ѝ възложи да пои новоповярвали на половин работен ден. Всички смятаха, че Уенди твърде омаловажава ситуацията, тъй като дългът по поенето изисква своевременно разбиране и разрешаване на състоянията и трудностите на новоповярвалите. Доброто изпълнение на този дълг изисква значително количество време и енергия. Сестрата беше умела във видеопродукциите и при липса на подобаваща координация това, че ѝ възложиха да пои новоповярвали, щеше да забави основния ѝ дълг. Уенди обаче въпреки това ѝ възложи да пои новоповярвали. Като видях как Уенди разпредели работата, бях донякъде скептична и си помислих: „Тя е толкова небрежна в уреждането на нещата, не общува и не търси. Как тогава би се справила със значителните въпроси на църковното дело? Има ли заложбите и работните умения да бъде водач? Може ли всъщност да върши действителна работа?“. Продължавах да си задавам въпроси в сърцето си и смътно усещах, че Уенди има някои проблеми. Мислех да докладвам на висшестоящите водачи, за да проучат и установят действителните ѝ резултати. После обаче си помислих: „Ако докладите ми са верни и Уенди действително е лъжеводач, тогава това е справедлива постъпка, която защитава църковната работа. Но ако възгледите ми са ограничени и тя няма сериозни проблеми, и може да върши някаква действителна работа, ще кажат ли братята и сестрите, че ми липсва разбиране на истината, че докладвам на сляпо и че се меся безскрупулно? Ако това причини прекъсване и смущение, ще кажат ли, че имам лоша човешка природа и се отнасям неправилно към един водач, като го съдя необмислено? Тогава висшестоящите водачи ще ме освободят ли? Ако Уенди научи, че докладвам проблемите ѝ, ще ми има ли зъб и ще се хване ли за моите недостатъци? С Уенди живеем заедно и се виждаме всеки ден. Колко неловко ще бъде!“. Като се замислих за тези неща, се разколебах и се утешавах: „Това, което съм видяла, не са съществени неща, а само дребни грешки в изживяването на човешката природа и работните умения. Щом я виждам в онлайн общения всеки ден, значи явно има известно чувство за бреме. Забрави, няма да я докладвам. Ако наистина не върши действителна работа, братята и сестрите в църквата ѝ ще го докладват. Водачите и работниците ще проследят и надзирават работата ѝ, би трябвало да разберат какви проблеми има. Трябва да спра да се тревожа и да се меся толкова много“. След като го обмислих от всички страни, реших да не докладвам проблемите ѝ. Когато обаче реших да не се занимавам с това, се почувствах неспокойна в сърцето си и съвестта ме гризеше. Ясно виждах някои проявления на това, че тя не върши действителна работа, и признавах, че това е проблем, но все исках да го избегна и заобиколя. Това беше проява на безотговорност! Ако тя наистина беше лъжеводач, който не върши действителна работа, това щеше да се отрази директно на навлизането на братята и сестрите в живота и да забави църковното дело. Самоанализирах се. Защо нямах желание да докладвам проблемите на Уенди? За какво се тревожех? Какъв покварен нрав ме възпираше?

После прочетох тези Божии слова: „Лукавството е най-отличителната черта на човешките философии за светските отношения. Хората мислят, че ако не хитруват, има риск да обидят някого и да не могат да се защитят. Смятат, че трябва да са достатъчно хитри, за да не нараняват или оскърбяват когото и да е, и така да се предпазят, да запазят препитанието си и да затвърдят положението си сред другите. Всички невярващи живеят според философиите на Сатана. Всички те са подмазвачи и не обиждат никого. Дошъл си в Божия дом, чел си Божието слово и си слушал проповедите в Божия дом. Защо тогава не си способен да практикуваш истината, да говориш от сърце и да бъдеш честен човек? Защо винаги се подмазваш? Подмазвачите защитават само собствените си интереси, а не интересите на църквата. Когато видят, че някой върши зло и накърнява интересите на църквата, те го пренебрегват. Харесва им да са подмазвачи и не обиждат никого. Това е безотговорно и такъв тип хора са твърде лукави и не заслужават доверие. За да защитят собствената си суета и гордост, както и за да запазят репутацията и статуса си, някои хора с удоволствие помагат на другите и се жертват за приятелите си, независимо от цената. Когато обаче трябва да защитят интересите на Божия дом, истината и справедливостта, добрите им намерения ги няма, те са напълно изчезнали. Когато трябва да практикуват истината, те изобщо не я практикуват. Какво се случва? За да защитят собственото си достойнство и гордост, те ще платят всяка цена и ще понесат всяко страдание. Когато обаче трябва да свършат истинска работа и да се занимават с практически дела, да бранят делото на църквата и положителните неща, да защитават и да предоставят ресурс на Божиите избраници, защо вече нямат сили да платят каквато и да било цена и да понесат каквото и да било страдание? Това е немислимо. Всъщност те имат такъв тип нрав, който изпитва неприязън към истината. Защо казвам, че техният нрав изпитва неприязън към истината? Защото винаги, когато нещо включва свидетелстване за Бог, практикуване на истината, защита на Божиите избраници, борба срещу кроежите на Сатана или защита на делото на църквата, те бягат и се крият, без да се погрижат за никакви подходящи въпроси. Къде е техният героизъм и дух да понесат страдание? Къде прилагат тези неща? Това е лесно да се види. Дори някой да ги порицае, като каже, че не бива да бъдат толкова егоистични и низки да защитават себе си, а че трябва да защитават делото на църквата, тях всъщност не ги интересува. Те си казват: „Аз не правя тези неща и те нямат нищо общо с мен. Каква полза от това да действам така ще има за моя стремеж към слава, придобивки и статус?“. Те не са хора, които се стремят към истината. Харесва им само да търсят слава, придобивки и статус и изобщо не вършат работата, която Бог им е поверил. Затова, когато са необходими, за да вършат работата на църквата, те просто избират да избягат. Това означава, че в сърцата си те не обичат положителните неща и не се интересуват от истината. Това е ясно проявление на изпитване на неприязън към истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Повечето хора искат да се стремят към истината и да я практикуват. През по-голямата част от времето обаче те само имат решимостта и желанието да го направят, но истината не се е превърнала в техния живот. В резултат на това, когато се натъкнат на зли сили или когато срещнат зли и лоши хора, които вършат злодеяния, или лъжеводачи и антихристи, които вършат нещата по начин, който нарушава принципите, като така смущават работата на църквата и вредят на Божиите избраници, те губят смелостта да се изправят и да говорят. Какво означава това да нямате смелост? Дали означава, че сте плахи или не умеете да говорите, или се дължи на това, че не разбирате нещата в дълбочина и затова нямате увереност да говорите открито? Нито едно от двете — то е преди всичко последица от това, че сте възпирани от покварения си нрав. Един от покварените нрави, които разкриваш, е измамният нрав. Когато нещо ти се случи, първото, за което мислиш, са собствените ти интереси, първото нещо, което вземаш предвид, са последиците и личната ти полза. Това е измамен нрав, нали? Другият е егоистичният и подъл нрав. Ти си мислиш: „Какво общо има с мен накърняването на интересите на Божия дом? Аз не съм водач, така че защо да ме е грижа? Това няма нищо общо с мен. Не е моя отговорност“. Такива мисли и думи не са нещо, което съзнателно мислиш, а са породени от твоето подсъзнание — това е поквареният нрав, който се разкрива, когато хората се сблъскат с проблем“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова разобличиха покварения ми нрав. Наистина бях егоистична и измамна. Виждах, че Уенди не решава действителни проблеми и не върши действителна работа по много въпроси, а делата ѝ вече вредяха на интересите на църквата. Аз обаче се тревожех, че братята и сестрите ще имат лошо мнение за мен, ако я докладвам неоснователно, и че може да бъда освободена. Още повече се страхувах да не обидя Уенди и да не разваля отношенията ни, което щеше да затрудни разбирателството ни в бъдеще. Затова не бях склонна да я докладвам. За да защитя себе си и собствените си интереси, аз премълчавах проблемите, които виждах. Не практикувах истината и изобщо не защитавах делото на църквата, което е истински отвратително и омразно на Бог. Като си помислих как Уенди няма принципи в действията си, не може да подреди приоритетите в работата си и не върши действителна работа, макар и да не можех да бъда сто процента сигурна, че е лъжеводач, виждах, че проблемите ѝ вече се отразяваха на навлизането в живота на братята и сестрите и на църковното дело. Трябваше да докладвам тези проблеми на висшестоящите водачи при първа възможност, за да им дам възможност да разберат ситуацията, да я проучат и да я проверят. Ако се потвърдеше, че Уенди е лъжеводач, тя можеше да бъде освободена според принципите. Ако просто имаше някакви отклонения в работата ѝ, водачите можеха да ѝ помогнат с тези проблеми чрез общение. Иначе, ако продължаваше да работи така, това щеше да забави делото на църквата и да навреди на навлизането в живота на братята и сестрите. Аз обаче преди мислех, че проблемите на Уенди не са пряко свързани с мен и че ако ги докладвам неоснователно, може да навредя на собствената си суета и бъдеще. Тъй като не бях прозряла проблемите ѝ, използвах „Не съм ги прозряла и ме е страх да не докладвам неоснователно“ като оправдание за това да не я докладвам на висшестоящите водачи. Оправдавах се и с това, че ако тя наистина беше лъжеводач, който не върши действителна работа, други братя и сестри ще я докладват. Исках да прехвърля „черната работа“ на други и да се покрия като страхливец. За да запазя отношенията си с Уенди и да защитя суетата, перспективите и съдбата си, аз изобщо не взех под внимание интересите на църквата и не защитих църковното дело. Бях изключително егоистична и измамна, като следвах философиите на Сатана като: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Разумните хора са добри в това да предпазват себе си, като се стремят само да не допускат грешки“ и „Ако не те засягат лично, остави нещата на самотек“. Тези неща бяха пуснали дълбоки корени в сърцето ми и бяха завладели мислите ми. Поради това в думите и делата си винаги взимах под внимание личните си ползи и бях твърде предпазлива и нерешителна. Дори когато виждах проблеми с водач, не бях склонна да я докладвам, а само гледах отстрани и наблюдавах как се развиват нещата, докато интересите на църквата понасяха щети. Видях, че живеенето според сатанински нрав и философии ме беше направило истински достойна за презрение и долна и че напълно ми липсват почтеност и човешко подобие. Ако продължавах така и не се покаех, само щях да бъда отритната и отстранена от Бог. Тези мисли ме плашеха и осъзнах, че трябва бързо да се освободя от оковите на сатанинския нрав и повече да не бъда контролирана от него.

В самоанализа си също така осъзнах, че гледната ми точка е погрешна. Тревожех се, че може да не виждам нещата точно и всеобхватно и че ако докладвам нещо без основание, това ще причини прекъсвания и смущения. Поради това не смеех да докладвам проблемите на Уенди. По-късно укротих сърцето си и разсъждавах: „Правилна ли е тази гледна точка? Съобразява ли се тя с истините принципи?“. Спомних си следните Божии слова: „Дали талантливите хора, повишавани и култивирани от Божия дом, са достатъчно способни да поемат работата си и да изпълняват добре дълга си по време на периода на повишаване и култивиране или преди това? Разбира се, че не. Затова е неизбежно по време на периода на култивиране тези хора да преживеят кастрене, съд и наказание, разобличаване и дори освобождаване. Това е нормално, това е обучение и култивиране. Хората не трябва да имат големи очаквания или нереалистични изисквания към онези, които са повишавани и култивирани. Това би било неразумно и несправедливо спрямо тях. Можете да надзиравате работата им. Ако в процеса на работата им откриете проблеми или неща, които нарушават принципите, можете да повдигнете въпроса и да потърсите истината, за да ги разрешите. Това, което не бива да правите, е да ги съдите, заклеймявате, нападате или изключвате, защото те са само в периода на култивиране и не бива да бъдат възприемани като хора, които са доведени до съвършенство, още по-малко като хора, които са непорочни, или като хора, които притежават истината реалност. […] И така, какъв е най-разумният начин да се отнасяте към тях? Да се отнасяте към тях като към обикновени хора, а когато се налага да потърсите някого за разрешаване на проблем, да разговаряте с него, да се учите от силните страни на другия и да се допълвате взаимно. Освен това всеки има отговорност да надзирава водачите и работниците, за да види дали вършат истинска работа, дали могат да използват истината за разрешаване на проблемите. Това са критериите и принципите за оценка дали даден водач или работник отговаря на критериите. Ако водачът или работникът е способен да се справя с общите проблеми и да ги разрешава, тогава той е компетентен. Но ако не може да се справя дори с обикновените проблеми и да ги разрешава, той не е пригоден за водач или работник и трябва бързо да бъде отстранен от поста си. Трябва да бъде избран някой друг и работата на Божия дом не трябва да се забавя. Забавянето на работата на Божия дом вреди както на самия човек, така и на другите. То не е добро за никого“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). От Божиите слова разбрах принципите на справяне с водачите и работниците. Водачите и работниците още са в период на обучение. Те още не са постигнали спасение или усъвършенстване и също са покварени хора. Трябва да се отнасяме правилно към тях. Ако един водач просто разкрива поквара или в работата му има отклонения, които се дължат на недостатъчната му практика и не представляват съществени проблеми, трябва да му помогнем или да го скастрим с любов. Ако обаче даден водач или работник има лоши заложби, няма работни умения и не може да върши действителна работа, или ако в човешката природа на водач има проблеми и той върви по грешен път, и не върши действителна работа, ако той продължи да бъде използван за водач, това ще забави навлизането в живота на братята и сестрите и църковното дело. Когато открием такива лъжеводачи, трябва да ги разобличим и докладваме. Бог никога не е казвал, че ако не виждаме нещо ясно, можем просто да си седим и да го пренебрегваме, или че няма нужда да практикуваме истината. Напротив, когато има трудности и проблеми, които не можем да видим ясно, трябва да потърсим хора, които разбират истината, за да разговаряме с тях и да търсим истините принципи, или да докладваме тези неща на висшестоящите водачи. Дори и да докладваме нещо неоснователно, няма значение. Най-важното е проблемът да се реши. Ако седим и не правим нищо, защото не можем да видим нещо ясно или защото се страхуваме да не докладваме нещо неоснователно, а ситуацията се влоши в хода на събитията и това навреди на интересите на църквата, и забави църковното дело, накрая ще стане твърде късно да се каже каквото и да е, а щетите ще станат непоправими. Преди не бях наясно какво представлява прекъсване и смущение, но после, чрез търсене и общение, разбрах повече. Това дали действията на един човек се смятат за прекъсване и смущение зависи основно от това дали намеренията му са правилни и дали проблемите, които докладва, са истински и засягат интересите или принципите на църквата. Ако намеренията му са правилни, докладваното е вярно и обслужва защитата на интересите на църквата, дори и човекът да не вижда ясно дали даден водач е лъжлив в този момент, докладването на проблемите, които забелязва, въз основа на фактите е защита на църковното дело, а не прекъсване и смущение. Ако обаче намеренията му са погрешни и той има задни помисли, като например да се съревновава за власт, да се хваща за отклоненията в работата на водача, за да прави от мухата слон, да свали водача от позицията му, за да я заеме, или да храни презрение, защото водачът го е скастрил, да търси грешки и да изопачава фактите, за да напада и съди водача, за да излее болката си, или да се заяжда с водача според собствения си надменен нрав, да се хваща за разкриванията на поквара, отклоненията, проблемите, пропуските или недостатъците на водача в дълга му и постоянно да възразява и да се опитва да използва всяка ситуация срещу него, то това е прекъсване и смущение. Като осъзнах това, придобих по-добро разбиране за разликата между нормалното търсене и докладване на проблемите и прекъсването и смущението.

След като разбрах принципите, отново помислих за проблемите на Уенди и осъзнах, че това, че изживява лоша човешка природа, не е съществен проблем и може да се реши с подходящи напътствия и помощ в точния момент. Нейните прибързани и безпринципни разпореждания обаче бяха смутили както дълга на братята и сестрите, така и църковното дело. Тя също така беше нехайна към основните си отговорности, нямаше истинско чувство за бреме, не постигаше резултати в работата, за която отговаряше, и не се справяше със състоянията и проблемите на братята и сестрите. Тези въпроси бяха свързани с това дали може да върши и дали е свършила действителна работа. Въпреки че не можех да видя ясно тези неща и не можех да я обявя за лъжеводач, можех да подам доклад и да търся напътствия. Тъй като намерението ми не беше да ѝ усложнявам живота или да търся средства за натиск срещу нея, практикуването по този начин беше подходящо. Не можех да се оправдая с това, че „Ако не виждам нещо ясно и го докладвам неоснователно, ще причиня прекъсване и смущение“, за да отбия номера. Това би било безотговорно към делото на църквата и бих се проявила като човек, който не защитава интересите на църквата и не практикува истината.

После прочетох още един откъс от Божиите слова: „След като истината стане живот в теб, когато наблюдаваш някого, който проявява богохулство към Бог, не се бои от Бог и е повърхностен в изпълнението на дълга си, или прекъсва и смущава църковното дело, ти ще реагираш според истините принципи и ще бъдеш в състояние да идентифицираш и изобличиш такива хора, когато е необходимо. […] Ако си човек, който наистина вярва в Бог, тогава дори все още да не си придобил истината и живота, най-малкото ще говориш и ще действаш от страната на Бог, и най-малкото няма да стоиш безучастно, когато виждаш, че интересите на Божия дом са накърнени. Когато почувстваш желание да си затвориш очите, ще изпиташ вина и ще се почувстваш зле, и ще си кажеш: „Не мога да стоя безучастно и да не правя нищо, трябва да се изправя и да кажа нещо, трябва да поема отговорност, трябва да разоблича това зло поведение, трябва да го спра, за да не бъдат накърнени интересите на Божия дом и да не бъде смутен църковният живот“. Ако истината се е превърнала в твой живот, тогава ти не само ще имаш тази смелост и решителност и ще си способен да разбереш напълно проблема, но и ще изпълниш отговорността, която трябва да носиш за Божието дело и за интересите на Неговия дом, и така твоят дълг ще бъде изпълнен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах, че тези, които притежават истини реалности, имат богобоязливо сърце. Когато са изправени пред някакви ситуации, те действат според истините принципи. Когато виждат проблеми, които вредят на интересите на църквата или прекъсват и смущават църковното дело, те не стоят безучастно отстрани и не ги пренебрегват, нито поставят поддържането на отношенията си с другите или опазването на собствените си интереси на първо място, а се съсредоточават върху защитата на интересите и делото на църквата. Имат куража да разобличат негативните неща и да действат според принципите, имат чувство за бреме и са отговорни в дълга си. Щом Бог е подредил да видя проблемите с Уенди, имах отговорността да проследя нещата и да ги разреша. Не можех да си затварям очите. Трябваше да изкарам тези проблеми на бял свят и да потърся напътствие от висшестоящите водачи. Както и да гледат на мен братята и сестрите и колкото и потискане и тормоз да ме сполети, трябва да действам според истините принципи. Трябва да имам вяра в Бог и да вярвам в Неговата праведност. При тези мисли се избавих от тревогите си. После отидох при висшестоящия водач, за да докладвам проблемите. Водачът ме изслуша внимателно и търпеливо, като ме насърчи да говоря открито за това, което съм видяла. Тя каза, че Божият дом специално подкрепя тези, които могат истински да разобличат и докладват лъжеводачите и антихристите, и че такива хора утешават Бог. И така, аз изложих подробно всички проблеми на Уенди. Водачът също смяташе, че с Уенди има проблеми, и каза, че всеки път, когато е проверявала работата ѝ, Уенди е давала положителни доклади, но не е имало действителен напредък, и че самата тя също е мислила да проучи резултатите на Уенди.

На следващия ден водачът помоли братята и сестрите, които познават Уенди, да напишат оценки за нея. Резултатите бяха шокиращи — проблемите на Уенди бяха далеч по-сериозни, отколкото си представях. От оценките на братята и сестрите видях, че макар и Уенди да е изглеждала заета и да е посещавала онлайн сбирки всеки ден, обикновено да е идвала навреме на сбирките и да им е посвещавала много време, общението ѝ е било само думи и доктрини и не е можело да разрешава действителни проблеми. Веднъж една сестра, която била в негативно състояние, поела инициативата да я потърси за общение, като ѝ писала няколко съобщения, но Уенди изобщо не се притекла на помощ. Когато най-сетне си определили среща, още преди да започне общението, Уенди оставила сестрата сама и отишла да върши лични дела, с което проявила изключителна студенина и егоизъм. Тя рядко проверявала и проследявала изпълнението на дълга на братята и сестрите, а когато от време на време го правела, просто отбивала номера. Не идентифицирала проактивно различните проблеми и трудности и не ги разрешавала, и изобщо не изпълнявала ролята си на водач. Когато виждала лоши резултати в дълга на братята и сестрите, просто им напомняла или ги подканвала, като че ли е някакъв началник на фабрика. Що се отнася до действителни проблеми като застой в дълга им и намиране на решения, тя изобщо не им обръщала внимание. Освен това била безпринципна в преразпределянето на задълженията. Изпратила двама водещи евангелски работници да изпълняват дълг, свързан с общи дела, което скоро се отразило на евангелското дело, затова тя ги върнала на предишните им позиции. Постъпила по същия начин с намирането на напоители, като изобщо не отчела ситуацията с дълга на братята и сестрите, а просто избрала тези, които сметнала за подходящи, без да го обмисли внимателно, в резултат на което дългът на братята и сестрите бил смутен, а църковното дело — прекъснато… От разобличаването на нейните постъпки от страна на братята и сестрите стана ясно, че Уенди не само не е успяла да придвижи напред църковното дело, за което отговаряше, но и всъщност го е възпрепятствала.

По-късно прочетох два откъса от Божиите слова, които ми помогнаха да разбера същността на постъпките на Уенди по-добре. Божиите слова гласят: „Как трябва да се прецени дали даден водач изпълнява отговорностите на водачите и работниците, или е лъжеводач? На най-основно ниво трябва да се види дали е способен да върши истинска работа, дали има тези заложби, или не. След това трябва да се погледне дали има бремето да върши добре тази работа. Не обръщайте внимание на това колко хубаво звучат нещата, които казва, колко правдоподобно изглежда, че разбира доктрините, и не обръщайте внимание на това колко талантлив и надарен е, когато се занимава с външни въпроси — тези неща не са важни. Това, което е най-съществено, е дали е способен да изпълнява правилно най-основните точки от работата на църквата, дали може да разрешава проблеми, като използва истината, и дали може да води хората в истината реалност. Това е най-основната и съществена работа. Ако не е способен да върши тези точки от истинската работа, тогава независимо колко добри са заложбите му, колко е талантлив или до каква степен може да понася несгоди и да плати цена, той все още е лъжеводач. Някои хора казват: „Забравете, че сега не върши никаква истинска работа. Той има добри заложби и е способен. Ако се обучава известно време, със сигурност ще е способен да върши истинска работа. Освен това не е направил нищо лошо и не е вършил зло или причинил прекъсвания или смущения — как Ти можеш да кажеш, че е лъжеводач?“. Как можем да обясним това? Не е важно колко си талантлив, какво ниво на образование и какви заложби притежаваш, колко лозунги можеш да издекламираш на висок глас или колко думи и доктрини владееш, колко часа на ден работиш или колко си изтощен, колко път си изминал, колко църкви посещаваш, колко рискове поемаш и колко страдания понасяш. Тези неща изобщо нямат значение. Важното е дали вършиш работата си въз основа на работните подредби, дали прилагаш подредбите стриктно, дали по време на водачеството си участваш във всяка конкретна задача, за която отговаряш, колко практически въпроса си разрешил в действителност, колко хора са разбрали истините принципи под твоето ръководство и твоите напътствия и колко е напреднало и се е развило делото на църквата. Важното е дали си постигнал тези резултати. В каквато и конкретна работа да участваш, важното е дали постоянно я следиш и ръководиш, вместо да се величаеш и да спускаш нареждания отгоре. Освен това е важно и дали притежаваш навлизане в живота, докато изпълняваш дълга си, дали можеш да се справяш с всичко според принципите, дали притежаваш свидетелство за практикуване на истината и дали можеш да се справяш и да разрешаваш практическите проблеми, с които се сблъскват Божиите избраници. Всички тези и други подобни неща са критерии за оценка на това дали даден водач или работник е изпълнил дълга си“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (9)). „Лъжеводачите в общи линии са неспособни да вършат съществена, критично важна църковна работа. Те се занимават единствено с някои прости, общи дела. Тяхната работа като цяло не играе критично важна или решаваща роля в работата на църквата и не дава реални резултати. Тяхното общение в общи линии обхваща само няколко банални и общоизвестни теми, всичко е често повтаряни думи и доктрини и е невероятно кухо, общо и лишено от подробности. Тяхното общение съдържа само материал, който хората могат да разберат от буквалния прочит на нещо. Тези лъжеводачи изобщо не могат да разрешават истинските проблеми, които Божиите избраници имат в своето навлизане в живота. По-специално те са още по-малко способни да се справят с човешките представи, фантазии и с разкриванията на покварен нрав от хората. Главното е, че лъжеводачите просто не могат да се нагърбят с жизненоважната работа, подредена от Божия дом, като например работата по евангелието, работата по създаването на филми или работата с текст. По-специално, когато става дума за работа, която включва професионални знания, макар лъжеводачите да знаят съвсем ясно, че са лаици в тези области, те не ги изучават, нито ги изследват, а още по-малко са способни да дават на другите конкретни насоки или да разрешават някакви проблеми, свързани с тях. Въпреки това те продължават безсрамно да провеждат събирания, да говорят безкрайно за празни теории и да изричат думи и доктрини. Лъжеводачите много добре знаят, че не могат да вършат този вид работа, но въпреки това се правят на експерти, държат се самонадеяно и винаги използват величави доктрини, за да упрекват другите. Не са способни да отговорят на ничии въпроси, но намират претексти и оправдания, за да упрекват другите, като ги питат защо не изучават професията, защо не търсят истината и защо не са способни да разрешат собствените си проблеми. Тези лъжеводачи, които са лаици в тези области и не могат да разрешат никакви проблеми, въпреки това поучават другите отвисоко. За другите хора те изглеждат на пръв поглед много заети, сякаш са в състояние да свършат много работа и са много способни, но в действителност са нищо. Лъжеводачите очевидно не са способни да вършат истинска работа, но въпреки това се занимават с ентусиазъм и винаги говорят едни и същи баналности на събиранията, като се повтарят отново и отново, без да са способни да разрешат нито един реален проблем. На хората това много им втръсва и те изобщо не са способни да получат каквото и да било назидание от него. Този вид работа е ужасно неефикасна и не води до никакви резултати. Така работят лъжеводачите и вследствие на това работата на църквата се забавя. И все пак лъжеводачите продължават да смятат, че вършат чудесна работа и че са много способни, докато в действителност не са свършили добре нито един аспект от работата на църквата. Те не знаят дали водачите и работниците, които попадат в обхвата на тяхната отговорност, отговарят на критериите, нито знаят дали водачите и надзорниците на различните екипи са способни да се нагърбят с работата си и нито се интересуват, нито питат дали са възникнали проблеми при изпълнението на дълга на братята и сестрите. Накратко казано, лъжеводачите не могат да разрешат никакви проблеми в работата си, но въпреки това остават енергично заети. От гледна точка на другите хора лъжеводачите са способни да преминат през несгоди, готови са да платят цена и прекарват всеки ден в тичане напред-назад. Когато дойде време за ядене, трябва да бъдат извикани на масата, и си лягат да спят много късно. При все това резултатите от работата им просто не са добри. […] Най-очевидната последица от това, че известно време е действал лъжеводач, е, че повечето хора не са способни да разберат истината, не знаят как да разпознаят, когато някой разкрива поквара или развива представи, и със сигурност не разбират истините принципи, които трябва да се спазват при изпълнението на дълга им. Онези, които изпълняват дълга си, и онези, които не го изпълняват, са мудни, невъздържани и недисциплинирани и са в безпорядък като разпръснат пясък. Повечето от тях може и да са способни да изрекат няколко думи и доктрини, но докато изпълняват дълга си, само спазват правила. Не знаят как да търсят истината, за да разрешат проблемите. След като самите лъжеводачи не знаят как да търсят истината, за да разрешават проблеми, как могат да водят другите да правят това? Независимо какво сполетява другите хора, лъжеводачите могат само да ги увещават, като казват: „Трябва да проявяваме внимание към Божиите намерения!“, „Трябва да бъдем предани в изпълнението на дълга си!“, „Когато ни се случи нещо, трябва да знаем как да се молим и трябва да търсим истините принципи!“. Лъжеводачите често скандират тези лозунги и доктрини, а това изобщо не дава никакви резултати. След като хората ги чуят, те все още не разбират какво представляват истините принципи и им липсва път за практикуване“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). Поведението на Уенди беше точно като разобличеното от Божиите слова. Тя се стараеше само да изглежда заета, да отбие номера, да се придържа се към формалности и да подчертава развяването на лозунги, думи и доктрини в изпълнението на дълга. Тя не се сближаваше с братята и сестрите и не се вглеждаше в действителните им състояния и трудности, камо ли да търси истината, за да реши проблемите им. Беше като служител на Компартията, който издава заповеди от високо, без да разбира истински състоянията на хората. Беше очевидно, че тя е лъжеводач, който не върши действителна работа. По-късно водачите проведоха събрание, за да прозрат поведението на Уенди според Божиите слова. Всеки придоби по-ясно разбиране за принципите за прозиране на лъжеводачите. Хората осъзнаха, че критериите за определяне на това дали един водач върши действителна работа не са колко зает изглежда той или колко силно издига лозунги, а дали може да решава реални проблеми и да постига истински резултати в работата си. В крайна сметка всички единодушно се съгласиха да освободят Уенди. Като видях този резултат, се почувствах много развълнувана, но и съжалих, че не съм докладвала проблемите ѝ по-рано. Ако ги бях докладвала по-рано, загубите за църковното дело можеха да бъдат избегнати.

От това преживяване се научих да разпознавам лъжеводачите по-добре и придобих известно познание за собствения си покварен нрав. Видях колко егоистична и измамна съм била, като винаги съм защитавала себе си и дори в критични моменти съм жертвала интересите на църквата, за да защитя своите. Ако този сатанински нрав в мен не беше преодолян, със сигурност щях да бъда отритната и отстранена от Бог. Освен това поправих един свой погрешен възглед. Преди не смеех да докладвам неща, които не разбирах ясно, от страх, че гледната ми точка няма да е всеобхватна и че ще нося отговорност, ако докладвам нещо погрешно, като че ли трябваше да съм сто процента сигурна и безпогрешна, за да докладвам каквото и да е на висшестоящото ръководство. Като се практикува по този начин обаче, много лъжеводачи, антихристи, зли хора и неверници няма да бъдат идентифицирани и спрени навреме, а когато причинят значителни загуби на църковното дело или извършат всякакви злини и предизвикат всеобщо възмущение, вече е късно да бъдат освободени или пречистени, а щетите вече ще бъдат нанесени. Видях, че предишното ми притеснение, че „Ако не виждам нещо ясно и го докладвам неоснователно, ще причиня прекъсване и смущение“, е било нелепо. Това също така е хитра сатанинска философия за светските отношения и не е в съгласие с истините принципи. От това преживяване наистина почувствах, че Божият дом се управлява от истината и праведността, че лъжеводачите и антихристите не могат да останат в Божия дом и че Божият дом специално подкрепя и поддържа справедливите постъпки на разобличаване и докладване на лъжеводачи. Само като станем хора, които практикуват истината и защитават църковните интереси, можем да бъдем в съответствие с Божиите намерения.