От Фан Сян, Китай

През март 2020 г. бях повишена в ръководител на екип и отговарях за работата по поенето на няколко групи. Тогава си мислех, че щом са ме избрали за ръководител на екип, значи имам по-добри заложби от братята и сестрите ми. Това много ме зарадва, но и малко се притесних. Никога преди не бях отговаряла за работа — ако не можех да разреша проблемите на братята и сестрите ми и да ръководя работата добре, какво щяха да си помислят за мен те? Би било толкова унизително да ме освободят, ако не мога да се справя с работата. Макар леко да се притеснявах, знаех, че това е моят дълг и трябва да го приема от Бог и да се покоря, затова приех дълга. Като видя, че все още не съм добре запозната с работата, сестрата, с която си партнирах, първо ми възложи само две групи. Като си помислех как трябва да се събирам с другите братя и сестри, толкова се притеснявах. Преди това бях просто напоител, така че ако общението ми беше леко повърхностно или имах недостатъци и дефекти в начина, по който изпълнявах дълга си, това се считаше за сравнително нормално. Сега обаче бях ръководител на екип и от мен се очакваше да общувам за истината, за да се справям със състоянията на братята и сестрите си, както и да им помагам с каквито и проблеми или трудности да срещаха в своите дългове. Едва тогава хората щяха да ме одобряват и да казват, че съм работоспособна. Ако не можех да разреша проблемите им, те неизбежно щяха да ме гледат с пренебрежение и да имат ниско мнение за мен. При тези мисли увереността ми намаляваше и помислих, че би било по-добре да продължа да изпълнявам предишния си дълг. Така поне недостатъците ми нямаше да бъдат така ясно разобличени и можех да запазя репутацията си. През следващите няколко дни постоянно бях смутена от мисли за това. По време на събрания не можех да успокоя сърцето си. Все се тревожех, че братята и сестрите ще ме гледат отвисоко, ако не провеждам общение добре, и, колкото повече се тревожех, толкова по-нервна ставах. Не можех да видя корена на проблемите на моите братя и сестри, нито да ги разреша, и дори се страхувах да ходя на събрания. Бях толкова обезпокоена, че се изправях пред Бог в молитва много пъти и Го молех да ме напътства, за да разбера състоянието си.

Тогава точно видях откъс от Божиите слова: „Всички покварени хора имат един общ недостатък: когато нямат статус, те не си придават важност и не възприемат определен маниер, докато взаимодействат или разговарят с другите. Речта им няма престорен тон и е обикновена и нормална. Те не се преструват и не се тревожат какво мислят другите за тях. Не изпитват никакъв психологически натиск и са способни да се открият и да влязат в общение и сърдечни разговори с други хора. Другите чувстват, че те са дружелюбни и с тях се общува лесно, и смятат, че са доста добри. Щом придобият статус, те стават надменни, пренебрегват обикновените хора, никой не може да припари до тях, смятат, че са благородни и че породата им е различна от тази на обикновените хора. Гледат на тях с пренебрежение, придават си важност, когато говорят, и спират да общуват открито с останалите. Защо вече не общуват открито? Смятат, че вече имат статус и са водачи. Смятат, че водачите трябва да поддържат определен образ, да са по-възвишени от обикновените хора, да имат по-голям духовен ръст и издръжливост. Вярват, че в сравнение с обикновените хора водачите трябва да са по-търпеливи, да са способни да страдат и да отдават повече и да могат да устоят на всяко изкушение от страна на Сатана. Дори ако родителите им или други членове на семейството им умрат, те смятат, че трябва да запазят самообладание, за да не плачат, или че трябва да плачат тайно, далеч от погледа на останалите, вместо пред тях. Те мислят, че не могат да позволят на когото и да било да види техните недостатъци или недъзи, нито която и да е от техните слабости, както и че не могат да казват на никого, ако са станали негативни, а трябва да крият всички подобни неща. Вярват, че така трябва да постъпва човек със статус. Дали статусът не става техен бог, техен господ, щом се възпират до такава степен? При това положение още ли притежават нормална човешка природа? Дали не са влюбени в статуса, щом таят тези идеи, поставят себе си в тези рамки и се преструват така?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса). Божиите слова ми разкриха как съм неспособна да живея свободно, защото съм обвързана и възпирана от статуса и репутацията. Преди да стана ръководител на екип, винаги обсъждах делото и разговарях за проблемите с всички. Смятах, че понеже всички сме братя и сестри и всички имаме сравнително еднакъв духовен ръст, затова не се тревожех какво мислят другите за мен и бях в състояние да бъда отворена и свободна. Още щом станах ръководител на екип обаче, изведнъж помислих, че щом имам по-висок статус от братята и сестрите си, работата ми можеше да бъде свършена добре само ако разбирах истината по-добре от тях и знаех как да разреша проблемите и трудностите, които имаха. Още преди да се явя на събрание, се тревожех, че братята и сестрите ми ще ме гледат отвисоко, ако не мога да разреша проблемите им. За да не се злепоставя пред тях, дори не смеех да присъствам на събранията. Бях толкова измъчена и обезпокоена. Бях се поставила на пиедестал и не можех да се откажа от статуса си. Като размишлявах над това, осъзнах, че съм твърде загрижена за репутацията и статуса си. Винаги се опитвах да изглеждам добре пред всички и при първата опасност да се почувствам неловко от разобличаването на слабостите ми, аз се спотайвах и прикривах. Възприех повишението си като знак за статус, а не за отговорност. Исках чрез статус да се издигна и да спечеля възхищението на братята и сестрите си. Бях толкова низка и позорна! В сърцето си се помолих на Бог, казах Му, че съм готова да се опълча на тези лоши намерения и възгледи. После се сетих за един откъс от Божието слово: „Когато Бог изисква хората да изпълняват своя дълг правилно, Той не иска от тях да свършат определен брой задачи или да осъществят някакви велики начинания, нито да постигнат някакви новаторски успехи. Това, което Бог иска, е хората да могат да правят всичко по силите си по практичен начин и да живеят според Неговите слова. Бог няма нужда да бъдеш велик или благороден, или да извършваш някакви чудеса, нито иска да вижда някакви приятни изненади в теб. Той не се нуждае от такива неща. Всичко, от което Бог се нуждае, е да практикуваш според Неговите слова, здраво стъпил на земята. След като си разбрал Божиите слова, действай според тях и ги изпълнявай, или след като си чул Божиите слова, запомни ги добре и когато дойде време да практикуваш, прави го според Божиите слова. Нека те станат твоят живот, твоите реалности и това, което изживяваш. Така Бог ще бъде удовлетворен. […] Всъщност не е трудно да изпълняваш дълга си, нито да го правиш отдадено и съгласно критериите. Не е нужно да жертваш живота си или да вършиш нещо специално или трудно, просто трябва да следваш Божиите слова и наставления по послушен и практичен начин, без да имаш свои собствени идеи или да вършиш лични дела, а да вървиш по пътя на стремежа към истината. Ако хората могат да направят това, в основни линии ще имат човешко подобие. Когато са истински покорни към Бог и станат честни хора, те ще придобият подобие на истинско човешко същество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Чрез Божиите слова видях, че Бог не иска кой знае колко от нас — Той не изисква да вършим огромна работа или да постигаме впечатляващи резултати, или да станем някакви всемогъщи свръхчовеци. Той просто иска да бъдем истински сътворени същества, като изпълняваме дълга си по практичен начин според Неговите искания. Когато ме избраха за ръководител на екип, Бог не е искал да преследвам репутация и статус, а да се стремя сериозно към истината. Ако срещнех трудност в своя дълг, трябваше да поема отговорност и да се помоля на Бог, и да се осланям на Него, за да намеря път към решението. На събранията с братята и сестрите трябваше да общувам само според разбирането си и, ако нещо не ми е ясно, просто трябваше да бъда честна с тях и заедно да потърсим решение. Едва тогава бих придобила Божиите напътствия. Щом разбрах Божието намерение, добих вярата да поема дълга си. По време на събрания с братята и сестрите си аз съзнателно се молех на Бог, не се тревожех за репутация или статус и можех да говоря открито за своята поквара пред братята и сестрите си. При общуване можех да усетя напътствията на Светия Дух и можех да забележа някои проблеми. Освен това можех да давам подходящи предложения въз основа на реални ситуации. Все още имах много недостатъци и пропуски, но намирах начини да продължа чрез дискусия с всички и се чувствах много по-освободена. Виждах, че ако имам правилното намерение, заемам правилната позиция и изпълнявам дълга си по сериозен начин според Божиите изисквания, ще спечеля Неговите напътствия.

Три месеца по-късно ми възложиха още няколко групи. Самата мисъл за общение за толкова много братя и сестри на събранията изключително ме напрегна. Всяка група беше в различна ситуация, никога преди не бях срещала братята и сестрите в тези групи и не бях запозната с положението им. Ако отидех и не бях способна да разреша проблемите им, дали щяха да ме гледат отвисоко и да кажат, че не мога да разрешавам реални проблеми и не съм подходяща за ръководител на екип? За да спечеля одобрението на всички, прекарах дълги часове в четене на Божиите слова, за да се въоръжа с истината, но щом дойде моментът на събранието, въпреки това бях кълбо от нерви. В началото, когато отивах на събрание, бях изключително нервна и цялото ми лице се стягаше. Не исках братята и сестрите ми да забележат, затова се преструвах, че спокойно търся Божиите слова в компютъра, но в сърцето си трескаво се молех на Бог, умолявах Го да ме успокои. Попитах няколко братя и сестри какви са техните състояния и трудности и след като разговаряхме, осъзнах, че всеки има различен проблем и ще се нуждае от общение с различен откъс от Божиите слова. Това наистина ме стъписа — ако успеех да намеря откъси, които да са приложими и от помощ за състоянието на всекиго, всички щяха да бъдат доволни и аз щях да изглеждам добре, но не намерех ли нищо, събранието щеше да бъде много скучно. Колко неловко! Колкото по-нервна ставах, толкова по-неясно мислех. Мина доста време и аз все още не намирах подходящ откъс от Божиите слова. Всъщност исках да се разкрия и да общувам с братята и сестрите си, и да потърсим заедно добрите откъси, но и се тревожех, че ще се изложа, ако като ръководител на екип не можех да намеря подходящ откъс. При тези мисли просто не можех да се накарам да се разкрия и накрая нямах друг избор, освен произволно да избера няколко откъса от Божиите слова, които всъщност не бяха приложими към състоянията на братята и сестрите ми. След прочитане на Божиите слова никой не проведе общение и изобщо не се почувствах озарена. Накрая просто се принудих да проведа общение въз основа на знанията си за доктрината, но атмосферата беше ужасно неловка. Събранието беше провал и така и приключи. Прибрах се от събранието и чух как партньорката ми развълнувано разказва за ползите си от събранието на друга група, но аз бях много намусена и се чувствах толкова обезпокоена, че едва си поемах въздух. Колкото повече мислех за това, толкова повече ми се струваше, че не съм способна да бъда ръководител на екип, и просто исках да се откажа. Изключително нещастна, аз се молех на Бог отново и отново: „Мили Боже! Толкова съм нещастна. Постоянно ме вълнуват статусът и репутацията, не знам как да изпълнявам този дълг, нито имам волята да се старая повече. Моля Те да ме напътстваш, за да разбера себе си и да се изведа от това негативно състояние“.

В търсенето си открих откъс от Божиите слова, който разобличава природата същност на антихристите, и това дълбоко ме развълнува. Божиите слова гласят: „Статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. Дори и да се намират в девствена гора дълбоко в планината, пак няма да се откажат от преследването си на статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация. Макар антихристите да вярват в Бог, те приравняват преследването на статус и репутация към вярата в Бог и поставят тези две неща на равна нога. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че в сърцата на антихристите стремежът към истината във вярването в Бог е преследване на репутация и статус, а преследването на репутация и статус е и стремеж към истината — да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не са спечелили слава, придобивки или статус, че никой не благоговее пред тях, не ги уважава и не ги следва, те се обезсърчават и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и вътрешно се чудят: „Провалих ли се, като вярвам в Бог по този начин? Няма ли надежда за мен?“. В сърцата си те често пресмятат такива неща. Пресмятат как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, как да накарат хората да ги слушат, когато говорят, и да ги възхваляват, когато действат, как да накарат хората да ги следват, където и да се намират, как да имат влиятелен глас в църквата, да имат слава, придобивки и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Това преследват такива хора“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Сравних това със собственото си състояние и поведение и видях колко обсебена съм била от репутацията и статуса. Все исках да си подсигуря място и да се чувствам призната. Изпълнявах дълга си, но ме беше грижа само за това да печеля възхищение и да градя имиджа си. Бог нямаше място в сърцето ми. Бях разкрила нрав на антихрист. От момента, в който ме повишиха като ръководител на екип, започнах да се имам за човек със статус — издигнах се на пиедестал и много ме беше страх, че ако не успявам да разрешавам реални въпроси, ще загубя уважението на братята и сестрите си и ще загубя титлата си, както и статуса си и имиджа си в техните очи. Когато разглеждах въпросите на братята и сестрите си, не знаех кой откъс от Божиите слова да използвам, за да ги разреша, и не исках да се разкрия и да бъда честна, за да търсим и провеждаме общение заедно. За да опазя собствения си статус, се преструвах и прикривах, насила говорех за думи и доктрини, така че да избегна неловки ситуации, без да ме е грижа дали всъщност съм разрешила проблемите на братята и сестрите си. Затова и всички събрания бяха неефективни. Не се самоанализирах, щом възникнеха тези въпроси, и дори бях негативна и исках да се откажа, щом се изложех. Толкова ми липсваше човешка природа! Щом осъзнах това, мигом съжалих и се помолих на Бог с готовност да се покая и променя.

Освен това видях този откъс от Божиите слова: „В обобщение, каквато и да е посоката или целта на стремежа ти, ако не премислиш стремежа към статус и репутация и ако ти е много трудно да загърбиш това, то ще се отрази върху твоето навлизане в живота. Докато статусът заема място в сърцето ти, той напълно ще бъде в състояние да контролира посоката на живота ти и целта на твоя стремеж и да им влияе, и в такъв случай ще ти е много трудно да навлезеш в истината реалност, камо ли да постигнеш промени в нрава си. Разбира се, излишно е да се споменава дали в крайна сметка си способен да получиш Божието одобрение. Нещо повече, ако никога не си способен да се откажеш от стремежа си към статус, това ще се отрази на способността ти да изпълняваш дълга си така, че да е съгласно критериите, а това много ще затрудни превръщането ти в сътворено същество, което е съгласно критериите. Защо казвам това? Бог не ненавижда нищо повече от това хората да преследват статус, защото преследването на статус е сатанински нрав, грешен път, който е породен от покварата на Сатана, той е нещо, заклеймено от Бог, и е точно това, което Бог ще съди и пречиства. Бог не ненавижда нищо повече от преследването на статус от хората, но въпреки това ти упорито продължаваш да се съревноваваш за статус, неизменно го цениш и защитаваш и винаги се опитваш да го вземеш за себе си. Дали във всичко това няма нещо като враждебност към Бог? Статусът не е предопределен за хората от Бог. Бог им предоставя истината, пътя и живота, за да станат накрая сътворени същества, които отговарят на критериите, дребни и незначителни сътворени същества, а не хора със статус и престиж, почитани от хиляди други. И така, независимо от гледната точка, преследването на статус е път към погубване“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Строгостта на Божиите слова малко ме изплаши. Осъзнах, че Бог презира и мрази най-много това, че хората преследват статуса. Ако човек не се покае, неизбежно това ще доведе до лична вреда и падение. От много години бях вярваща в Бог и бях получила толкова много от Божията благодат и притока на Неговите слова. Трябва да нося бреме за моя дълг и да се науча как да търся истините принципи, за да добия още от Божието просветление, да разбера истината и да добия навлизане в живота. Никога не помислях обаче как трябва да търся истината и да изпълнявам дълга си добре, за да се отплатя за Божията любов. Мислех само за своята слава, придобивки и статус. Нямах никаква съвест и разум! За да спаси дълбоко поквареното човечество, Бог се бе въплътил и бе дошъл на този свят, понасяйки неописуемо унижение. Бог е върховен и велик, но никога не се възвеличава. Той просто тихо изразява истината и съди и пречиства покварения ни нрав, за да можем да се отървем от мръсотията от себе си и да придобием Неговото спасение. Видях колко скромен и заслужаващ любов е Бог. Аз съм просто едно миниатюрно сътворено същество, пълно с мръсотия и поквара, и въпреки това винаги се опитвах да подобря имиджа си, за да спечеля уважението на хората и да ги привлека към себе си. Бях толкова непоносимо арогантна и безсрамна. Мислех си също за Павел, който е обичал да проповядва и да върши работа, за да спечели хорското възхищение и почит. За всички свои години на вяра той никога не се е постарал да промени нрава си, винаги е търсел единствено статус, отплата и венец. Дори е твърдял, че за него да живее е Христос, и самомнително е опитал да заеме Божието място в сърцата на хората. Павел е вървял по пътя на антихрист на съпротива срещу Бог, в крайна сметка е накърнил Божия нрав и е бил захвърлен от Него в ада, за да страда във вечно наказание. Ако продължавах да преследвам име и статус, щеше да ме сполети съдбата на Павел. Щом осъзнах тези последици, се покаях пред Бог, като Го помолих да ме напътства, за да открия правилния път на практикуване.

По-късно видях видеоклип, в който се четат Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Не е лесно да се избавиш от репутацията и статуса — хората могат да постигнат това само като се стремят към истината. Само като разбират истината, те могат да опознаят себе си, ясно да видят празнотата на преследването на слава, придобивки и статус, както и истината за покварата на човечеството. Едва когато хората наистина опознаят себе си, могат да изоставят статуса и репутацията. Не е лесно да се отървеш от покварения си нрав. Ако си признал, че не притежаваш истината, че имаш твърде много недостатъци и че разкриваш твърде много поквара, но въпреки това не полагаш никакви усилия да се стремиш към истината, а се прикриваш и лицемерничиш, като караш хората погрешно да вярват, че можеш да направиш всичко, това ще те изложи на опасност и рано или късно ще дойде време, когато ще се блъснеш в стена и ще паднеш. Трябва да признаеш, че не притежаваш истината, и трябва да имаш достатъчно смелост да се изправиш пред реалността. Имаш слабости, разкриваш поквара и притежаваш всякакви недостатъци. Това е нормално, защото си обикновен човек, не си нито свръхчовек, нито всемогъщ и трябва да го признаеш. Когато другите хора те презират или те осмиват, не реагирай веднага с антипатия, понеже казаното от тях е неприятно, и не се съпротивлявай, понеже вярваш, че си способен и съвършен. Не такова трябва да е отношението ти към подобни думи. Какво трябва да е твоето отношение? Трябва да си кажеш: „Имам своите кусури, всичко в мен е покварено и пълно с недостатъци и аз съм просто един обикновен човек. Макар че ме презират и осмиват, дали има нещо вярно? Ако има нещо вярно в това, което казват, тогава трябва да го приема от Бог“. Ако отношението ти е такова, това доказва, че си способен да се отнасяш правилно към статуса, репутацията и това, което останалите казват за теб. […] Когато постоянно таиш мисли и желание да се съревноваваш за статус, трябва да осъзнаеш до какви неблагоприятни последствия ще доведе това състояние, ако не го преодолееш. Тогава трябва да не губиш време и да се стремиш към истината, да се заемеш с желанието си да се съревноваваш за статус, докато е още в зародиш, и го замени с практикуване на истината. Когато практикуваш истината, желанието и амбицията ти да се съревноваваш за статус ще намалеят и няма да смущаваш делото на църквата. Така Бог ще запомни и одобри действията ти“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Чрез четене на Божиите слова осъзнах, че просто съм човек, който е покварен от Сатана, затова и е нормално да имам недостатъци и пропуски. Бог никога не е изисквал от мен да съм най-добрият работник, да имам отлични заложби и духовен ръст или да стана извисен и перфектен човек. Той просто иска от мен да имам чисто и честно сърце, сериозно да се стремя към истината и да вървя по пътя на боязънта от Бог и отбягване на злото. В Божия дом църковните водачи и ръководителите на екипи са въведени единствено защото са нужни за работата, но ние всички сме просто сътворени същества, които изпълняват дълга си, и няма реална разлика в нашия статус и този на братята и сестрите ни. Бог ни възлага различен дълг въз основа на нашите заложби и духовен ръст. Това, че съм ръководител на екип, не означаваше непременно, че имам истината реалност, но аз винаги изисквах от себе си да стигна до дъното на всеки въпрос и да разреша всеки проблем. Това беше много непрактично и произлизаше от моята надменност и липса на себепознание. Трябва да се поставя наравно с братята и сестрите си, трябва да се учим един от друг и да търсим истината заедно, за да разрешаваме проблемите, които срещаме в изпълнението на дълга си. Ако не разбирах нещо, не трябва да се преструвам — трябва смело да разкрия своите пропуски и да търся с моите братя и сестри. Едва тогава бих могла да изпълнявам дълга си дори още по-добре.

По-късно няколко братя и сестри живееха в негативност и трябваше да ги събера и да разговарям с тях. Първоначално бях малко нервна. Тревожех се какво ще си помислят за мен, ако не проведа общението добре, затова исках да се подготвя отрано у дома, като намеря подходящи откъси от Божиите слова. Мислех си, че по този начин бих могла да се справя с проблемите им по-лесно по време на събранието и да спечеля уважението на всички. Тогава осъзнах, че имам погрешно намерение в изпълнението на дълга ми. Исках да разреша всички проблеми на братята и сестрите ми само за да спечеля възхищението и уважението им — продължавах да работя за репутация и статус. Затова се помолих на Бог да ми помогне да се опълча срещу неправилните си намерения. Прочетох откъс от Божиите слова, който гласи: „За да може Светият Дух да работи върху един човек и да преобразува различните му негативни състояния, този човек трябва активно да сътрудничи и да търси, понякога да страда, да плаща цена, да се отрече от някои неща и да се опълчи на плътта, като постепенно преобръща тези състояния. Необходимо е дълго време, за да се постигнат резултати и човекът да стъпи на правия път, но на Бог са Му необходими само няколко секунди, за да разкрие някого. Ако не работиш усилено, за да изпълниш дълга си, а винаги се стремиш да се откроиш, да се съревноваваш за статус, да изпъкнеш и да блеснеш, като се бориш за репутацията и интересите си, то не си ли просто полагащ труд, докато живееш в това състояние? Можеш да полагаш труд, щом ти харесва, но е възможно да бъдеш разкрит, преди да приключиш с полагането на труд. Щом хората са разкрити, настъпва денят на тяхното заклеймяване и отстраняване. Възможно ли е този изход да бъде преобърнат? Не е лесно; може Бог вече да е определил изхода на такъв човек, а ако е така, той е в беда“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Докато размишлявах над Божиите слова, осъзнах, че ако намерението ми е да използвам събранията и общенията, за да се изтъкна и да си осигуря възхищение, а не за да разреша проблемите на братята и сестрите ми в изпълнението на техния дълг, значи продължавам да вървя по пътя на съпротива срещу Бог. Дори и да присъствах на събрание, нямаше да имам Божиите напътствия и събранието щеше да бъде неефективно. Щом осъзнах това, се помолих на Бог, поправих намеренията си и открито разговарях с партньорката си за моята поквара и пропуски. По време на събрание предлагах общение само за това, което разбирах, а братята и сестрите ми също обсъждаха своето разбиране. Заедно намерихме път на практика чрез общението си и състоянията им се подобриха. Усещах делото и напътствията на Светия Дух и се чувствах много спокойна и свободна. Преживях как чрез избавяне от желанието ми за статус и репутация и изпълняване на дълга ми единодушно с братята и сестрите ми, мога да придобия Божиите благословии и напътствия.

От това преживяване научих, че бях твърде загрижена за репутацията и статуса, и че Бог заемаше твърде малко място в сърцето ми. Не обичах Бог в сърцето си и не Му се покорявах, и тръгнах по грешен път. Благодарение на Божиите напътствия, правосъдието и разобличаването на Неговите слова най-накрая започнах да разбирам себе си, а намерението и отношението ми в изпълнението на дълга ми претърпяха някои промени. Вече виждам ясно, че да преследваш репутация, статус и уважението и възхищението на другите няма смисъл или стойност — това носи единствено вреда. Единствено фокусът върху практикуване на истината, стремежът към промяна на нрава и изпълнението на дълга по начин, който отговаря на критериите, за да бъде удовлетворен Бог, са правилните стремежи.