Една сутрин през април 2009 г., около 9 часа сутринта, аз и сестра Дин Нин бяхме връхлетени от осмина мъже в момента, в който излязохме на улицата след събиране. Без да кажат и дума, те веднага извиха ръцете ни зад гърба и конфискуваха чантите ни и над 40 000 юана църковни средства. Хванаха ме напълно неподготвена и преди да успея да реагирам, вече ме отвеждаха към колата им. Скоро след това чух една жена да казва по телефона: „Задържахме заподозрените“. Едва тогава осъзнах, че сме били хванати от полицията. Бях разгневена, че бяха откраднали толкова голяма сума от църковните ни средства и си помислих: „Тези полицаи просто ни арестуваха произволно и взеха парите ни посред бял ден — къде е върховенството на закона?“. Чувствах известен страх и сърцето ми биеше лудо, затова непрекъснато се молех на Бог да предпази сърцето ми, така че както и да ме измъчват и разпитват полицаите, да не предам Бог като Юда и да остана непоколебима в свидетелството си за Него. След молитвата ме обзе усещане за спокойствие.

Полицаите ни отведоха на отдалечено място и ни разделиха за разпит. Атмосферата в стаята за разпити беше мрачна и злокобна, а полицаите вътре изглеждаха дяволски и зловещи. Един от тях започна разпита с въпросите „Ти църковен водач ли си? Каква е връзката ти с Дин Нин? Как се запознахте? Тя твой висшестоящ водач ли е?“. Отвърнах: „Не съм водач и не знам коя е тази Дин Нин, за която говорите“. Това го вбеси и той ме зашлеви през лицето и ме ритна два пъти, преди да изкрещи: „Значи изглежда, че ще трябва да го направя по трудния начин, за да си признаеш“. След тези думи започна да сипе удари по лицето ми. Изгубих представа колко пъти ме удари — от устните ми потече кръв, лицето ми се поду до неузнаваемост и ме пронизваше изгаряща болка. Но той не спря дори тогава и продължи да сипе юмруци върху главата ми, докато не се образува болезнено подута цицина на челото ми. Помислих си: „Толкова са безмилостни в побоите си. Какво ще правя, ако получа мозъчно сътресение от тези жестоки побои? Ами ако ме пребият до такава степен, че получа сериозно мозъчно увреждане? Как след това ще продължа да вярвам в Бог?“. Колкото повече мислех за това, толкова повече се плашех. Помолих се тихо на Бог да предпази сърцето ми. След молитвата си припомних този откъс от Божиите слова: „Кой от цялото човечество не е обгрижен в очите на Всемогъщия? Кой не живее сред предопределението на Всемогъщия? Животът и смъртта на човека по негов собствен избор ли се случват? Човек управлява ли съдбата си?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 11). Бог е Създателят и Той владее над всичко. Животът ми беше в Неговите ръце и Сатана нямаше думата за това дали ще бъда осакатена или ще получа мозъчно увреждане от побоя. Бях готова да предам живота си в Божиите ръце. След като осъзнах това, се почувствах малко по-спокойна и си помислих: „Тези дяволи по-добре да се откажат от мисълта, че ще получат и грам информация от мен. Никога няма да се предам!“.

След това полицаите ме отведоха в един хотел и продължиха да ме разпитват. Една полицайка ме разпитваше с писклив глас: „Как се казваш? Колко семейства са те приютявали като домакини? Кого познаваш? Къде държи средствата си вашата църква?“. Когато не отговорих, тя се втурна към мен, зашлеви ми две плесници през лицето и ме накара да си сваля обувките, а после започне да тъпче пръстите на краката ми с кожените си обувки. През цялото ми тяло веднага премина пронизващо усещане и не се сдържах да не изкрещя от болка. Тя тъпчеше пръстите на краката ми и казваше: „Ако не можеш да понесеш болката, просто ни кажи това, което искаме да чуем!“. Болката беше наистина непоносима и затова извиках към Бог: „О, Боже! Ако не получат каквото искат, няма да ме оставят на мира. Притеснявам се, че няма да мога да издържа на мъченията им. Моля Те, напътствай ме“. След молитвата изведнъж си спомних, че Бог беше моят щит. И от какво имаше да се страхувам с Бог, Който води пътя? Както и да ме измъчваше полицията, нямаше да предам Бог или църквата. Като видя, че все още не проговарям, друг полицай окова с белезници ръцете ми зад гърба и насила ги дърпаше нагоре, докато ме разпитваше. Веднага усетих болка в ръката си, сякаш беше изкълчена, и не след дълго опакото на дланите ми започна да отича силно. Друг полицай ме заплаши: „Ако не започнеш да говориш, ще те съблечем гола, ще ти окачим табела на врата, после ще те качим на кола и ще те разведем из града. Ще видим дали след това ще ти остане някакво достойнство!“. Тези думи много ме притесниха и си помислих: „Тези дяволи са наистина зли и изглежда няма нещо, което не биха направили. Ако наистина ме съблекат гола и ме развеждат из града, как тогава ще мога да се покажа пред хората и да продължа да живея?“. Точно когато се чувствах най-слаба и огорчена, си припомних химна с Божиите слова: „Бог изтърпя голямо мъчение за спасението на човека“. В него се казва: „Много са безсънните нощи, които Бог е изтърпял в името на делото за човечеството. От високото до най-ниските дълбини Той е слязъл в ада, който обитават хората, за да живее с тях между краищата на земята, никога не се е оплаквал от дрипавостта сред хората и не ги е упреквал за непокорството им, а понася най-голямото унижение, докато изпълнява делото Си лично. Как би могъл Бог да принадлежи на ада? Как би могъл да прекара живота Си в ада? Но заради цялото човечество, за да може то по-скоро да намери покой, Той понесе унижението и несправедливостта да дойде на земята и лично влезе в „ада“ и „Хадес“, в леговището на тигъра, за да спаси човека“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (9)). Силно се развълнувах, докато обмислях Божиите слова. Бог е свят — за да спаси човечеството, което е било дълбоко покварено от Сатана, Той дойде два пъти в плът. Първо дойде да изкупи човечеството и беше разпънат на кръст сред непоносими мъки. В последните дни, за да спаси напълно човека от греховността му, Той отново дойде в плът в Китай и пострада от преследване и гонения от страна на Компартията, както и от осъждане, клевета и отхвърляне от целия религиозен свят. Бог понесе тихо всичко това и продължава да изразява истини и да извършва делото, за да ни спаси — Неговата любов към нас наистина е извънредно голяма. Имах късмета да приема Божието дело в последните дни и да се наслаждавам на изобилието от Божии слова, затова знаех, че трябва да се отплатя за Божията любов. С осъзнаването на това разбрах, че болката и унижението бяха смислени и ценни — понасях преследване в името на праведността. Помолих се тихо на Бог: „О, Боже! Както и да ме унижават полицаите, ще остана непоколебима в свидетелството си, за да Те удовлетворя!“. След молитвата вече не изпитвах такъв страх. След това както и да ме заплашваха полицаите, не казах нито дума и те нямаха друг избор, освен да си тръгнат.

Няколко дни по-късно, когато полицаите разбраха, че няма да могат да изтръгнат никаква информация от мен, ме изпратиха в център за задържане. Щом пристигнах, една полицайка нарочно ме унижи, като ми нареди да си сваля всички дрехи и да се въртя в кръг на място, както и да клекна с ръце зад врата и да правя жабешки подскоци. Четиридесет и два дни по-късно ми беше повдигнато лъжливо обвинение, че „използвам сектантска организация, за да подкопавам прилагането на закона“ и бях осъдена на година и половина превъзпитание чрез труд. Повече от година, през която нямаше да мога да чета Божиите слова, да ходя на събирания, да разговарям и да изпълнявам дълга си — мислех, че това ще е невероятно трудно! Тихо се помолих на Бог: „О, Боже! Не знам какво мъчение ми предстои и дали ще мога да го издържа. Моля Те, напътствай ме да разбера Твоето намерение, за да мога да остана силна в тази среда“. След молитвата си припомних следния откъс от Божиите слова: „Не се обезсърчавай, не бъди слаб и Аз ще ти разкрия неща. Пътят към царството не е толкова гладък, нищо не е толкова просто! Ти искаш благословиите да идват при теб лесно, нали? Днес всеки ще се срещне с горчиви изпитания. Без такива изпитания любящото сърце, което имате за Мен, няма да стане по-силно и няма да имате истинска любов към Мен. Дори и тези изпитания да се състоят само от незначителни обстоятелства, всеки трябва да премине през тях. Просто интензивността на изпитанията ще е различна. Изпитанията са благословия от Мен, а колко от вас често коленичат пред Мен, като молят за Моята благословия? Глупави деца! Вие винаги мислите, че няколко благоприятни думи се считат за Моята благословия, но никога не вярвате, че горчивината е Моята благословия. Хората, които споделят Моята горчивина, със сигурност ще споделят и Моята сладост. Това е Моето обещание и Моята благословия за вас“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 41). Божиите слова ми помогнаха да осъзная, че тази среда ще помогне за усъвършенстване на вярата ми и ще укрепи волята ми да понасям страдание. Само след преминаване през страдание щях да мога да се моля и да разчитам повече на Бог и да се доближа до Него. Въпреки че през тази година и половина нямаше да мога да чета Божиите слова или да се събирам и да разговарям с братята и сестрите, Бог все пак щеше да бъде с мен и затова трябваше да се уповавам на Бог и да остана непоколебима в свидетелството си, за да унижа Сатана. След като разбрах Божието намерение, почувствах обновена вяра и сила. По време на престоя ми в трудовия лагер често се молех на Бог и обмислях Неговите слова. Благодарение на напътствието на Божиите слова успях да премина през дългите дни на моя затворнически живот.

След като бях освободена, поднових изпълнението на дълга си, но през октомври 2013 г. отново бях арестувана. Един ден около четири следобед, тъкмо се връщах от разпространяване на евангелието, когато на слизане от автобуса трима души ме връхлетяха и ме хванаха. Един от тях извика силно: „Минаха няколко години, не ме ли разпознаваш? Не искаш ли да се поразходиш малко с нас?“. Веднага се паникьосах и си помислих: „Свършено е с мен. След това полицейско задържане със сигурност няма да ми се размине лесно“. Натикаха ме в колата си, седнаха от двете ми страни и хванаха ръцете ми, за да не мога да мърдам. След това ме изпратиха в център за промиване на мозъци и по всяко време с мен имаше двама „придружители“. За да ме накарат да предам Бог, на това място от 7:30 сутринта до 19:00 вечерта бях принудена да гледам видеа, които хулеха Бог и дискредитираха църквата, както и видеа, които възхваляваха Компартията. Придружителите ме наблюдаваха 24 часа в денонощието и не ми позволяваха да се моля или дори да затварям вратата, когато отивах до тоалетната. Дългите часове на промиване на мозъка и постоянното наблюдение ме караха да се чувствам потисната — всеки ден бях тревожна и напрегната, и се ужасявах, че ако не внимавам, ще се поддам на кроежа на Сатана. Просто непрекъснато се молех на Бог и Го умолявах да предпази сърцето ми.

Един ден Чън, който отговаряше за промиването на мозъци, ми донесе един екземпляр от „Словото се явява в плът“ и каза: „Това е книга на вашата църква — още ли мислиш, че това е Божието слово? Очевидно е, че е написана от обикновен човек“. Взех книгата с Божиите слова и си помислих: „Всяко Божие слово е истината; вие, дяволи, не вярвате в Бог, така че как бихте могли да разберете Неговите слова?“. Отворих книгата и видях следния откъс: „На този етап от делото от нас се изисква изключителна вяра и любов и ние може да се препънем и при най-малката небрежност, защото този етап на делото е различен от всички предишни: това, което Бог довежда до съвършенство, е вярата на хората, която е едновременно невидима и неосезаема. Това, което Бог прави, е да превръща словата във вяра, в любов и в живот“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Пътят … (8)). Докато четях тези слова, усетих Божието насърчение и утеха. Божието дело в последните дни е дело на словата. Бог устройва всякакви ситуации, за да позволи на хората да преживеят Неговите слова, като позволява тези слова да станат част от хората и да се превърнат в техен живот. Ето как Бог спасява и усъвършенства човечеството. Спомних си как Божиите слова ми дадоха вяра и сила да преодолея жестокостта на дяволите по време на мъченията и изтезанията при първия ми арест. По време на сегашния ми арест полицията използваше всякакви ереси и заблуди, за да ми промие мозъка, и непрекъснато ме наблюдаваше, и точно когато се чувствах душевно измъчена, изтерзана и потисната, Бог уреди полицаят да ми покаже един екземпляр от Неговите слова, което ме изпълни с вяра и сила. Въпреки опасните изпитания, които ме сполетяха в този адски затвор, наистина не се чувствах сама; знаех, че Бог винаги ме закриля и използва Своите слова, за да ме напътства. След това както и да се опитваха полицаите да ми промият мозъка със сатанински ереси и заблуди, аз съзнателно успокоявах мислите си пред Бог и се молех и уповавах на Него, за да не се поддам на кроежите на Сатана. Един полицай ми показа снимка на една сестра и ме попита дали я разпознавам. Когато не отговорих, той се опита да ме подмами и заплаши с думите: „Другите вече те предадоха. Казаха ни, че си водач, а ти все още се опитваш да ги защитаваш. Всички те вече си признаха и бяха изпратени у дома. Това, че не говориш, е просто глупаво и те чака дълга, дълга присъда в затвора! Колкото по-скоро започнеш да говориш, толкова по-скоро можем да те изпратим у дома“. Бях шокирана да чуя това и си помислих: „Някой ме е предал? Тогава полицаите сигурно знаят всичко за мен! Ако не започна да говоря, може би наистина ме чака дълга присъда. Навярно мога да им кажа само някои маловажни подробности, така че ако наистина трябва да отида в затвора, поне да получа по-лека присъда и да не трябва да страдам толкова много“. Но после си помислих: „Ако им дам подробности, няма ли да предам Бог и да продам братята и сестрите си? Няма да стане, не мога да им кажа нищо!“. Точно тогава си припомних Божиите слова, които гласят: „В бъдеще ще потърся възмездие от всекиго за това, което е свършил. Казах всичко, което трябваше, защото точно това е делото Ми“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Злите със сигурност ще бъдат наказани). Божиите слова ми помогнаха да разбера, че Той се отнася към хората според това как са постъпили. Ако предадях братята и сестрите си, щях да постъпя като позорен Юда и Бог щеше да ме прокълне и накаже. Ако другите ме бяха предали, това беше тяхно злодеяние, но аз не можех да предам Бог или да продам други братя и сестри. Спомних си как една сестра беше арестувана, подложена на жестоки изтезания и осъдена на 9 години затвор, но тя никога не се предаде на Сатана и продължи да изпълнява дълга си, когато беше освободена. Въпреки че изпита известно страдание, тя остана непоколебима в свидетелството си и Бог я одобри. А също и Петър, който в Епохата на благодатта бил разпънат на кръст с главата надолу, след като бил заловен, и свидетелствал за любовта си към Бог. След като си припомних тези истории, почувствах силно насърчение и сърцето ми се изпълни с вяра и сила. Взех мълчаливо решение: независимо колко дълго трябва да остана в затвора, никога няма да предам Бог или да продам братята и сестрите си!

След това продължиха да ме разпитват: „С кого си в контакт? Кой е твоят висшестоящ водач? Къде живее?“. Когато не отговорих, ме накараха да застана с лице към стената и започнаха да се сменят на два часа, като на всяка смяна имаше по двама полицаи, за да са сигурни, че в продължение на 24 часа няма да заспя. Ако ме видеха да задрямвам, крещяха: „Не смей да си затваряш очите или да се молиш на своя Бог!“. След като стоях така целия ден, краката ми бяха толкова подути, че кожата им се изпъна и стана лъскава; повече не можех да си обуя обувките и трябваше да стоя боса. Кръстът ме болеше толкова силно, че си мислех, че имам нещо счупено. Измъчваха ме по този начин цели седем дни и седем нощи. Бях напълно изтощена, както физически, така и психически, и тялото ми достигаше предела си, затова тихо призовах Бог в молитва да ми даде вяра и сила да преодолея свирепостта на тези дяволи. След молитвата си припомних Божиите слова, които гласят: „През тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх пак трябва да сте предани на Бог и да се оставяте на устроеното от Бог; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и отекващо свидетелство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост). Божиите слова ме изпълниха с вяра. Както и да ме измъчваше полицията, те не можеха да контролират сърцето ми. Докато все още живеех и дишах, щях да остана непоколебима в свидетелството си, за да унижа Сатана. По-късно един от полицаите извади едно изявление, което хулеше Бог, и поиска да го подпиша. Когато не го направих, той ме зашлеви няколко пъти през лицето и злобно рече: „Ти си просто едно парче месо на дъската и можем да те нарежем както си искаме. Всеки ден, в който не се подписваш и не ни казваш това, което искаме да знаем, е поредният ден, в който ще си го получаваш! Тук разполагаме с осемнадесет различни вида изтезания за твоето „безгрижно удоволствие“. Можем да те убием и никой никога няма да разбере!“. След тези думи започна да ме рита и удря. Би ме повече от 10 минути — чувствах се замаяна и лицето ми беше подуто, главата ми пулсираше, имах силен шум в ушите и от устата ми течеше кръв. Лицето ме болеше толкова много, сякаш някой беше хвърлил сол върху току що изгорена рана. Притеснявах се, че ако продължават да ме бият така, неизбежно ще умра. Точно тогава си припомних един откъс от Божиите слова: „Когато хората са готови да пожертват живота си, всичко става незначително и никой не може да ги надвие. Какво може да бъде по-важно от живота?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, Глава 36). Божиите слова ми дадоха вяра и сила. Моят живот и смърт бяха в Божиите ръце и без Неговото позволение Сатана не можеше да ми отнеме живота. Дори да ме измъчваха до смърт, това щеше да е с Божието позволение. Бях готова да се подчиня на Божиите устройвания и наредби и щях да остана непоколебима в свидетелството си, за да Го удовлетворя, дори ако това означаваше да умра.

След това непрестанно ме заплашваха и придумваха да подпиша изявление, което хулеше Бог. Когато не го подписвах, ме принуждаваха да стоя клекнала, докато ме биеха с метален прът по краката и гърба. Веднъж един полицай ме удари толкова силно по кръста с металния прът, че имах чувството, че нещо се е счупило и извиках неволно. След това той запали цигара и духаше дима в очите ми, като ме принуждаваше да ги държа отворени. Изпитвах болезнено усещане за парене и от очите и носа ми потекоха сълзи и сополи. Не можех да спра да кашлям от дима и се опитах да отместя главата си, но полицаят ме хвана за косата, за да задържи главата ми на място, и продължи да духа дим. Докато се смееше маниакално, той каза: „Харесва ли ти това? Ако не можеш да го понесеш, просто подпиши и ни кажи каквото знаеш. Ако не говориш, ще си го получиш. Утре ще купя още един пакет цигари и пак ще те опуша“. Докато цигарата догори, топлите дрехи отгоре ми бяха напълно прогизнали от пот. След това полицаят отново ме принуди да клекна, но аз бях напълно изтощена, цялото ми тяло трепереше и бях толкова слаба, че усещах как всеки момент ще рухна. Продължиха да ме измъчват по този начин още два часа. По-късно отново духаха дим в лицето ми с още две цигари — бях в пълна агония, имах ужасно потискащо усещане в гърдите и корема, пръстите ми бяха станали сковани и свити. Те хванаха ръката ми и се опитаха да ме принудят да подпиша документа, но аз тихо се молех на Бог и не им позволих да помръднат ръката ми. В крайна сметка не подписах този документ, който хулеше Бог, но полицаите не бяха приключили с мен — за да ме принуди да подпиша, един от тях ме хвана за косата и блъсна главата ми в стената, от което ми се образува голяма подутина на главата. След това ме удари силно по лицето и ме ритна в краката и корема, от което се замаях и цялото ми тяло изтръпна. Щом полицаят се умори да ме бие, той грабна електрошокова палка и започна да пуска ток по лицето, гърдите и други части на тялото ми. Чувствах се така, сякаш ме бодяха с игли по цялото тяло — болката беше непоносима. Непрекъснато се молех на Бог да ме изпълни с вяра и сила, за да остана непоколебима. Докато ми пускаше ток, полицаят злобно ме заплаши: „Ще те измъчвам, докато получиш вътрешни увреждания. Когато излезеш оттук, ще бъдеш проядена от болести и ще умреш бавно!“. Колкото повече ми говореха полицаите, толкова повече ги намразвах. Спомних си Божиите слова, които гласят: „Как може този дявол, почервенял от ярост, да позволи на Бог да управлява в неговия имперски двор на земята? Как да се преклони пред Неговата изключителна мощ доброволно? Отвратителният му лик се разкрива такъв, какъвто е, така че човек не знае дали да се смее, или да плаче, и наистина е трудно да се говори за него. Нима това не е същността му? С уродливата си душа той все още вярва, че е невероятно красив. Тази банда от съучастници в престъплението! Те слизат в света на смъртните, за да се отдадат на удоволствия и да предизвикат смут, като разбъркват нещата до такава степен, че светът се превръща в променливо и непостоянно място, а сърцето на човека се изпълва с тревога и безпокойство, и до такава степен са се подиграли с човека, че на външен вид той е заприличал на звяр в полето, у когото не е останало нищо човешко — изключително грозен и изгубил и последната следа от първоначалния свят човек. Нещо повече, те дори искат да поемат върховна власт на земята. Те спъват Божието дело толкова много, че то едва се придвижва напред, и затварят човека така плътно, като зад стени от мед и стомана. След като са извършили толкова много тежки грехове и са причинили толкова много бедствия, все още ли очакват нещо различно от наказание?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (7)). Компарията е дяволът, който мрази и се съпротивлява на Бог. Колкото повече ме измъчваха, толкова по-ясно виждах колко грозни и наистина отблъскващи бяха. Мразех ги с цялото си същество, опълчвах им се и се почувствах още по-мотивирана да следвам и да удовлетворя Бог. След това полицаят отново се опита да ме заплаши с думите: „Дори да не говориш, пак ще те осъдят и ще те изпратят в затвора за повече от десет години!“. В гнева си помислих: „Ако трябва да отида в затвора, така да бъде. На колкото и години да ме осъдят, никога няма да се предам пред вас, дяволи!“. В крайна сметка те не успяха да получат и грам информация от мен и през юли 2014 г. ми лепнаха измисленото обвинение, че „използвам сектантска организация за подкопаване на прилагането на закона“ и ме осъдиха на четири години лишаване от свобода.

Припомних си предните два пъти, когато бях арестувана и хвърлена в затвора, и видях, че Компартията използва различни методи, за да се опита да ме накара да предам Бог, включително жестоки побои, заплахи, промиване на мозъка и унижение. През всяко едно от тези изпитания — без Божията закрила и вярата и силата, които ми вдъхнаха Божиите слова, полицаите отдавна да ме бяха умъртвили с изтезанията си. Чрез тези изпитания преживях Божията любов от първа ръка и станах свидетелка на властта и силата на Неговите слова. Именно Божиите слова ме преведоха през тези мъки. Както и да ме преследва Компартията, ще продължа да следвам Бог и да изпълнявам дълга си, за да се отплатя за Божията любов.