От Стивън, Южна Корея

Отговарям за църковните книги и вещи. Обикновено проверявам дали различни вещи са категоризирани и прилежно подредени и дали са ясни записите от вземането и връщането им. Страхувам се да не стане бъркотия, ако съм невнимателен. Брат Камерън, който работеше с мен, беше доста небрежен и не се съсредоточаваше върху подредеността. Понякога просто хвърляше нещата или ги струпваше на купчина, с което винаги ме притесняваше и все трябваше да проверявам работата му. Всеки път, щом видех, че Камерън е разхвърлял разни неща или че записите за взетите и върнатите вещи, написани от него, са неясни, ставах толкова нетърпелив и толкова се ядосвах, че губех самообладание и не разговарях с него, за да му помогна. Първоначално внимавах да не нараня чувствата му и да подбирам тона и думите си, но с времето спря да ме е грижа за това и постоянно му казвах, че е направил това или онова погрешно. Понякога се ядосвах и му се карах с думите: „Защо отново не слагаш нещата по местата им? Едно си сложил тук, а друго — там. Не можеш ли да ги върнеш там, където си ги намерил? Ще ти отнеме само минутка да почистиш след себе си, но просто трябва да го оставиш недовършено и никога не почистваш след себе си“.

Отношението ми към Камерън се влошаваше все повече. Понякога с командващ тон му казвах да почисти неразборията. Помня как веднъж, когато проверявах записите за взетите и върнатите вещи, открих, че е поправил някои от тях толкова лошо, че бяха нечетливи. Моментално се вбесих и си помислих: „Дори не мога да предположа какво е написал тук!“. Веднага отидох при Камерън. Като учител, който се кара на ученик, му показах записите и попитах какво пише във всеки един от тях. Казах му: „Знаеш ли какво искам да направя сега? Искам да занеса тези записи на водача, за да види тя как изпълняваш дълга си и колко небрежен можеш да бъдеш!“. Камерън изглеждаше гузен и каза, че в бъдеще ще обръща повече внимание. Каза, че този път е било инцидент и че докато е правил записа, някой го извикал по спешен въпрос, затова и е забравил за записа. Аз обаче не го оставих да обясни. Ядосано казах: „Ако нещо подобно се случи отново, ще занеса листа със записи право на водача и ще оставя на нея да се оправя!“. Не след дълго видях, че един от листовете със записи на Камерън отново е зацапан до нечетливост. Този път се ядосах дори още повече. Отидох при Камерън, за да му поискам обяснение: „Вече ти казах, ако допуснеш грешка, напиши отново текста другаде, недей да пишеш върху нея. Погледни корекцията си. Кой ще разбере какво си написал? Ако не мога да я видя ясно, трябва да дойда при теб и да те попитам. Не го ли намираш за досадно? Дори и за теб да не е, за мен е!“. Като видя, че отново съм ядосан, той взе листа със записите и каза: „Тогава ще го поправя отново“. Аз ядосано изкрещях: „Не се занимавай! Така няма да оправиш нещата!“. След като казах това, си тръгнах, като го оставих сам с листа със записите, без да знае какво да прави. Тогава осъзнах, че малко съм прекалил. Не се задълбочих особено обаче и случаят отшумя. След няколко дни пак се ядосах на Камерън заради нещо дребно. Той ми се ядоса на свой ред и се скарахме.

Водачът разбра, че не можем да работим заедно в хармония, затова проведе общение с мен и ми прочете един откъс от Божието слово: „Какъвто и дълг да изпълнява антихристът, с когото и да си сътрудничи, винаги ще има противоречия и спорове. Някои хора може да кажат: „Ако отговаря за почистването и всеки ден подрежда вътре, защо да не си сътрудничи с останалите?“. Проблемът е в нрава му: с когото и да си взаимодейства или да работи, той винаги ще го презира, все ще иска да го поучава и да му нарежда какво да прави. Бихте ли казали, че такъв човек може да си сътрудничи с останалите? Не може да си сътрудничи с никого, защото поквареният му нрав е твърде суров. Не само че не може да си сътрудничи с останалите, а и вечно ги поучава и възпира отвисоко — все иска да сложи юзди на хората и да ги принуди да му се подчиняват. Това не е просто проблем с нрава, а е и сериозен проблем с човешката му природа. Такива хора нямат нито съвест, нито разум. […] Има определени условия, които трябва да се изпълнят, за да могат хората да се разбират нормално помежду си. За да могат да си сътрудничат, те трябва поне да имат съвест и разум и да бъдат търпеливи и толерантни. Хората трябва да са в единомислие, за да могат да си сътрудничат при изпълняването на даден дълг; трябва да се възползват от силните страни на другия, за да компенсират собствените си слабости, трябва да са търпеливи и толерантни и да имат основни критерии за постъпките си. Това е начинът да се разбират в хармония и макар че понякога може да има противоречия и спорове, сътрудничеството може да продължи и поне няма да възникне вражда. Сътрудничеството ще е невъзможно, ако човек няма такива основни критерии, не се води от съвестта или разума си и прави нещата с цел да се облагодетелства, като търси само изгода и винаги иска да печели за сметка на останалите. Така е при злите хора и при дяволските царе, които водят непрестанна битка помежду си. Различните зли духове в духовния свят не се разбират помежду си. Макар че понякога дяволите се обединяват, то е само за да се експлоатират взаимно и да постигнат собствените си цели. Обединенията им са временни и не след дълго се разпадат от само себе си. Същото е и при хората. Хората без човешка природа са гнилите ябълки, които развалят цялата купчина. Само с хората с нормална човешка природа е лесно да си сътрудничиш. Те са търпеливи и толерантни към останалите, способни са да се вслушват в чуждото мнение и да загърбят статуса си в работата, която вършат, за да я вършат в дискусия с останалите. И те имат покварен нрав и винаги искат другите да се съобразяват с тях — те също имат такова намерение. От друга страна обаче имат съвест и разум и могат да търсят истината, да познават себе си и да почувстват, че такова действие е неподходящо, за което изпитват угризения, и са способни сами да се въздържат; затова и методите, и средствата, които прилагат, постепенно ще се променят. И така ще са способни да си сътрудничат с останалите. Те разкриват покварен нрав, но не са зли хора и същността им не е като на антихристите. Те няма да имат никакви сериозни проблеми да си сътрудничат с останалите. Ако бяха зли хора или антихристи, те нямаше да могат да си сътрудничат с други хора. Такива са всички зли хора и антихристи, които Божият дом премахва. Те не могат да си сътрудничат с никого и в резултат на това винаги се стига до тяхното разкриване и отстраняване“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част)). След като ми прочете Божието слово, водачът ми напомни с думите: „За да се разбираме с хората, трябва поне да ги уважаваме. Ако винаги така викаш на Камерън и го укоряваш, не проявяваш дори най-елементарно уважение. Не мислиш ли, че това е твърде надменно от твоя страна? Гледаш отвисоко на всичко, което той прави, и се хващаш за всяка негова грешка. Редно ли е това? Камерън е много зает и паметта му изневерява. Неизбежно е да възникват проблеми. Не би ли трябвало да се отнасяш правилно с него и да му помагаш повече? Освен това той постоянно се подобрява. А ти постоянно му крещеше. Това е покварен нрав и също така проблем на човешката природа. Дали не се вторачваш в сламката в окото на брат си, без да забелязваш гредата в своето око?“. Тогава водачът ми прочете друг откъс от Божието слово, който гласеше: „Какво ще кажете, трудно ли е да си сътрудничите с други хора? Всъщност не е. Дори може да се каже, че е лесно. Защо обаче хората все още смятат, че е трудно? Защото имат покварен нрав. За хората, които притежават човешка природа, съвест и разум, сътрудничеството с останалите е сравнително лесно и те могат да почувстват, че е нещо радостно. Това е така, защото за никого не е лесно да постигне нещо сам и в каквато и сфера да работят хората или каквото и да правят, винаги е добре да има човек, който да им посочи нещата и да им предложи помощ — много по-лесно е, отколкото да се справят сами. Освен това хората са ограничени от онова, което заложбите им могат да постигнат, или от онова, което самите те могат да преживеят. Никой не може да е специалист по всичко: не е възможно един човек да знае всичко, да е способен на всичко, да постигне всичко — това е невъзможно и всеки трябва да притежава такъв разум. И така, каквото и да правиш, било то важно или не, винаги трябва да има някой, който да ти помага, да ти дава насоки и съвети, или да ти сътрудничи. Само така можеш да си сигурен, че ще постъпваш по-правилно, ще допускаш по-малко грешки и ще си по-малко податлив да се отклониш, а това е добре“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част)). След като прочете Божиите слова, водачът разговаря с мен още малко и накрая ме попита: „Ако трябваше сам да се грижиш за вещите, щеше ли да се справиш без грешки?“. Засрамено казах: „Не“. Водачът каза: „Точно така. Никой не знае всичко и всеки се нуждае от партньор, за да изпълнява дълга си. Ако не можеш да си сътрудничиш в разбирателство, как ще изпълняваш дълга си добре? Трябва да помислиш над това и да размишляваш над собствените си проблеми“.

Когато се върнах, се почувствах ужасно. Как можех да не осъзнавам, че имам толкова голям проблем? Бях убеден, че човешката ми природа е добра и че се разбирам добре с братята и сестрите си, но откакто работех заедно с Камерън по моя дълг, винаги бях самоправеден, уверен, че моите идеи и действия са правилни. Налагах волята си над него и го карах да прави това, което аз искам. Не му помагах чрез разговори за истината, а само се ядосвах, обвинявах го и го укорявах. Нямах нито човешка природа, нито разум! Винаги се мислех за по-добър от моя брат, затова го гледах отвисоко. Беше ми неприятен и не можех да се отнеса правилно към силните и слабите му страни. При всеки удобен случай се изтъквах и го омаловажавах. Първоначално Камерън и аз отговаряхме за църковните вещи заедно, но аз не обсъждах нищо с него. Винаги бях егоцентричен, моята дума беше последна, и раздавах заповеди на Камерън. Често го мъмрех и му четях лекции като на дете. Нравът ми беше твърде надменен и Бог презираше това! Знаех, че съм надменен и че винаги принуждавам другите да ме слушат, но не знаех как да разреша този проблем. Помолих се на Бог и потърсих подходящи откъси от Божието слово. Прочетох тези Божии слова: „Антихристите имат постоянно желание и амбиция да контролират и завоюват хората. Този проблем е по-сериозен от неспособността им да си сътрудничат с когото и да било. Какъв тип хора според вас обичат да контролират и завоюват другите? Какъв тип човек има амбицията и желанието да контролира и завоюва другите? Ще ви дам пример. Тези, които особено много харесват статуса, обичат ли да контролират и завоюват другите? Не са ли те от рода на антихристите? Те подвеждат, контролират и укротяват другите хора, които след това им се прекланят и се вслушват в тях. Така те печелят почитта и уважението на хората и ги карат да им се прекланят и да им се възхищават. Нима тогава те нямат място в сърцата на хората? Ако хората не бяха убедени от тях и не ги одобряваха, биха ли им се прекланяли? Категорично не. Така че след като тези хора придобият статус, те все още трябва да убеждават другите, да ги спечелят напълно и да ги накарат да им се възхищават. Едва тогава хората ще им се прекланят. Това е единият тип хора. Има и друг — тези, които са особено надменни. Те се отнасят с хората по същия начин: първо ги укротяват, като карат всички да им се прекланят и да им се възхищават. Едва тогава са удовлетворени. Крайно жестоките хора също обичат да контролират другите, като ги карат да се вслушват в тях, да се въртят около тях и да вършат разни неща за тях. Що се отнася както до много надменните хора, така и до хората с жесток нрав, щом веднъж вземат властта, те стават антихристи. Антихристите винаги таят амбиция и желание да контролират и завоюват останалите. Когато се срещат с хора, винаги искат да установят как ги възприемат другите, дали имат място в сърцата на останалите, дали хората им се възхищават и дали ги почитат. Много се радват да срещнат човек, който е добър в подмазването, ласкателствата и угодниченето. Тогава започват да се големеят, да поучават хората и да бръщолевят високопарни идеи, като втълпяват на хората правила, методи, доктрини и представи. Внушават на хората да приемат тези неща за истината и дори ги представят в привлекателна светлина: „Ако можеш да приемеш тези неща, значи си човек, който обича истината и се стреми към нея“. Непроницателните хора ще си помислят, че казаното от тях е разумно, и макар да не им е ясно и да не знаят дали е съгласно истината, те чувстват само, че в думите им няма нищо лошо и че не нарушават истината. Така те се подчиняват на антихристите. Ако някой е способен да разпознае антихриста и да го разобличи, това ще разгневи антихриста и той безцеремонно ще обвини и осъди този човек и ще го заплаши с демонстрация на сила. Непроницателните хора се подчиняват напълно на антихриста и му се възхищават от дълбините на сърцата си, което поражда у тях преклонение пред антихриста, упование в него и дори страх от него. Те имат чувството, че са поробени от антихриста, сякаш в сърцето си ще изпитват безпокойство, ако загубят водачеството, ученията и упреците му. Без тези неща сякаш ще им липсва чувство за сигурност и Бог може и да не ги иска вече. Тогава всички са се научили да наблюдават изражението на антихриста от страх да не остане недоволен. Всички те се опитват да му угаждат. Такива хора са твърдо решени да го следват. В работата си антихристите проповядват думи и доктрини. Вещи са в това да приучават хората да се придържат към определени правила и никога не им казват какви са истините принципи, към които трябва да се придържат, защо трябва да постъпват по определен начин, какви са Божиите намерения, какви разпоредби за работата е издал Божият дом, каква е най-съществената и най-важна работа или каква е основната работа, която трябва да се свърши. Антихристите изобщо не споменават тези неща, които са изключително важни. Никога не разговарят за истината, когато вършат и организират работата. Самите те не разбират истините принципи, така че единственото, което могат да направят, е да учат хората да се придържат към отделни правила и доктрини — и ако хората се противопоставят на твърденията и правилата им, ще ги сполети порицанието и укорът на антихристите. Антихристите често действат под знамето на Божия дом и отвисоко порицават и поучават останалите. Някои хора дори толкова се разстройват от поученията им, че чувстват, че са длъжници на Бог, защото не постъпват според изискванията на антихристите. Такива хора не са ли попаднали под контрола на антихристите? (Така е.) Що за поведение от страна на антихристите е това? Това е поведение на поробване“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част)). Описаното от Бог беше точно моето състояние. Когато работех с Камерън, го намирах за сговорчив. Ако се объркаше нещо в работата, той приемаше моите критики и не се опитваше да ги обори. Мислех, че той е мекушав и че мога да го командвам, затова се държах заповеднически с него и имах последната дума за всичко. Много пъти, когато обсъждах нещо с него, го правех само формално. В крайна сметка аз решавах какво ще се прави. Освен това някои предпазни мерки, които бях предвидил за стопанисването на вещите, изглеждаха безпроблемни и вършеха работа, но не ги бях изготвил въз основа на приложимите принципи. По-скоро ги бях създал, за да се справя с проблемите на Камерън. Можеше да се каже, че са измислени специално за него. Когато той не следваше тези предпазни мерки, имах претекст да го обвинявам и гълча, а той нямаше шанс да възрази. Също както последния път, когато той не беше направил записа според указанията, аз без колебание му се скарах и го принудих да направи това, което искам. Спомням си какво ми каза той тогава: „Още щом те видя да разтребваш, се опитвам да те избегна. Страх ме е, че отново ще ме критикуваш, ако съм направил нещо погрешно“. Почувствах се ужасно при тази мисъл. Сатанинският нрав, който разкривах, хвърляше сянка над сърцето на моя брат и го възпираше. Точно както Божието слово разобличава: „Ако хората се противопоставят на твърденията и правилата им, ще ги сполети порицанието и укорът на антихристите. Антихристите често действат под знамето на Божия дом и отвисоко порицават и поучават останалите. Някои хора дори толкова се разстройват от поученията им, че чувстват, че са длъжници на Бог, защото не постъпват според изискванията на антихристите. Такива хора не са ли попаднали под контрола на антихристите?“. Най-накрая осъзнах, че проблемът ми е сериозен. Антихристкият ми нрав се беше разкрил, откакто си партнирах с Камерън. В този момент нямах статус, но ако имах, нямаше ли да ми е дори още по-лесно да възпирам и контролирам хората? В такъв случай нямаше ли да съм антихрист? Обикновено не се стараех да търся истината или да се самоанализирам. Често проявявах покварен нрав, без да го осъзнавам. Бях изключително безчувствен. Помислих си за Божието слово: „Ти си член на Божия дом, но въпреки това никога не търсиш истината, когато вършиш неща, не практикуваш истината, дори и да я разбираш, винаги следваш своята избухливост, винаги излагаш на показ това, което съществува в теб по природа, винаги разкриваш своя покварен нрав и действаш въз основа на човешки методи и покварения си сатанински нрав. Крайната последица от това ще бъде да вършиш зло и да се съпротивляваш на Бог. Ако останеш трайно непокаян и не поемеш по пътя на стремежа към истината, само ще бъдеш разкрит и отстранен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Поквареният нрав може да бъде преодолян само чрез приемане на истината). Сетих се как съм се отнасял с Камерън. За да излея недоволството си, за да получа временно облекчение, аз напълно пренебрегвах чувствата на моя брат. Когато се ядосах заради това, че записите на Камерън са нечетливи, аз го смъмрих като дете, което е сгрешило. Той просто седеше, без да гъкне, а щом призна, че е сгрешил, аз студено го отхвърлих. Тази картина се беше запечатала в съзнанието ми, невъзможно ми е да я забравя. Когато си помислих за това, не можех да изразя вината и болката в сърцето си. Запитах се: „Как можах да се отнеса така с моя брат? Никога не съм общувал с него, нито съм му помагал, така че кой съм аз, че да го мъмря? Що за наглост имам да го наричам свой брат?“. Всеки въпрос ме оставяше без думи. В миналото винаги мислех, че е виновен Камерън, че той е този, който допуска твърде много грешки и ми създава толкова главоболия. Сега осъзнавах, че аз съм бил този с реалния проблем. Аз бях този, който не се беше променил, и аз бях този, който е твърде надменен и без човешка природа. Изпитах силно угризение, затова тихо се помолих на Бог и казах, че искам да се покая.

След това потърсих начини да се отнасям към братята и сестрите си според принципите. В Божието слово прочетох този откъс: „Необходими са принципи за това как да си общуват братята и сестрите. Не се съсредоточавайте винаги върху проблемите, които съществуват у другите; вместо това трябва често да изследвате себе си и след това проактивно да им признаете какви неща сте направили, които са им причинили смущение или вреда, и да се научите да се разкривате и да общувате. По този начин можете да постигнете взаимно разбирателство. Нещо повече, независимо какво ви се случва, трябва да гледате на нещата въз основа на Божиите слова. Ако братята и сестрите са способни да разберат истините принципи и да намерят път за практикуване, те ще бъдат в единомислие и отношенията помежду им ще бъдат нормални. Няма да бъдат така студени, безчувствени и жестоки като невярващите, ще се отърват от манталитета си на взаимно подозрение и предпазливост и вече няма да бъдат възпирани от този покварен нрав. Братята и сестрите ще станат сравнително близки; ще могат да се подкрепят и да се обичат взаимно и ще бъдат способни на толерантност и състрадание един към друг, вместо да се изключват взаимно, да си завиждат, да се мерят един с друг, да се състезават тайно и да не са склонни да си отстъпват един на друг. Как можеш да изпълняваш добре дълга си, ако общуваш с другите така, както правят невярващите? Това не само ще повлияе на твоето навлизане в живота, но и ще навреди и ще се отрази на другите. […] Когато хората живеят съгласно покварения си нрав, им е много трудно да притихнат пред Бог, да практикуват истината и да живеят съгласно Божиите слова. За да живеете пред Бог, трябва първо да се научите как да се самоанализирате и да се опознаете, да се молите истински на Бог. След това да се научите как да се разбирате с братята и сестрите, да се научите да бъдете толерантни и милостиви един към друг, да можете да видите у другите кои са силните им страни и достойнства. Освен това трябва да се научите да приемате чужди мнения и нещата, които са правилни. Не си угаждайте, недейте да имате амбиции и желания и да си мислите винаги, че сте по-добри от другите, а след това да се смятате за някаква голяма клечка и да принуждавате другите да вършат това, което казвате, да ви се подчиняват, да ви почитат, да ви превъзнасят — това не е нормално. […] А как Бог се отнася с хората? Бог не гледа как изглеждат хората — дали са високи, или ниски, а се вглежда в това дали имат добри сърца, дали обичат истината и дали Го обичат и Му се покоряват. На това основава Бог Своето отношение към хората. Ако хората също могат да действат по този начин, те ще могат да се отнасят справедливо с другите, което е в съответствие с истините принципи. Най-напред трябва да разберем Божиите намерения и да знаем как Бог се отнася към хората и тогава ще имаме принципи и пътища за това как да се отнасяме към хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Да. Когато общуваме помежду си в рамките на задълженията си, поне трябва да изживяваме нормална човешка природа, да се подкрепяме и да си помагаме, да сме толерантни и търпеливи, да се грижим едни за други, да разговаряме за истината, за да помагаме на хората, когато вървят срещу принципите, а при сериозни случаи можем да ги разобличаваме и да ги кастрим. Това е единственият начин нещата да се вършат съгласно принципите. Братята и сестрите идват от различни места и всеки живее в различни обстоятелства, има различен опит, възраст и заложби. Независимо от техните недостатъци или слаби страни, ние трябва да се отнасяме подобаващо с тях, никога да не изискваме твърде много, а да проявяваме внимание и толерантност към тях. Камерън беше добър в поддръжката и обикновено беше зает. Освен това не се справяше със записването на взетите и върнатите вещи. Трябваше да проявя повече отговорност и разбиране и не трябваше да го принуждавам да прави нещата по моя начин. Бях напълно лишен от човешка природа. Моят брат беше добър в поддръжката, съвестен в ремонтните си задачи и не се страхуваше от страдания в дълга си. В това отношение далеч ме превъзхождаше. Аз обаче не гледах силните страни на моя брат. Вторачвах се в недостатъците му, обвинявах го и му се карах. Бях толкова надменен и глупав!

По-късно съзнателно промених състоянието си и практикувах според принципите. Когато отново се случваше нещо, бях много по-спокоен, а и проявявах повече разбиране към Камерън. Веднъж излязох по задачи и трябваше да се забавя там известно време, а Камерън остана да се грижи за нещата сам. След няколко дена се обадих на Камерън, за да попитам как върви работата. Спокойно и внимателно той каза: „Ти как мислиш? Върви точно така, както ти смяташ, че върви“. Като чух това, много се разстроих. Защо казваше това той? Дали защото отношението ми към него в миналото е идвало от покварения ми нрав и винаги съм го карал да се чувства нищожен, сякаш нищо не може да направи добре? Колкото повече мислех за това, толкова по-голяма беше болката, но това засили решимостта ми да практикувам истината и да се променя. Успокоих Камерън, като казах: „Просто се огледай дали някои неща не са по местата си и намери време да ги подредиш. Обикновено си зает с други неща, затова е неизбежно да има малко безпорядък. Ако наистина нямаш време да подредиш, може да го направим заедно, когато се върна“. След разговора помислих, че Камерън няма да се справи сам, затова помолих друг да му помогне. В миналото, когато се случваха подобни неща, винаги му се карах и го мъмрех за грешките му. Сега, когато същите неща се случват отново, мога да подходя правилно към тях и също така мога да общувам с него и да му помогна. Това ме кара да изпитвам мир и спокойствие. Макар промяната да е малка, аз съм щастлив, защото според мен е добро начало. Вярвам, че ако практикувам и навлизам чрез Божиите слова, ще мога да се отърва от покварения си нрав. Благодаря на Всемогъщия Бог!