От Лин Ран, Китай

Още от малка родителите ми казваха, че тъй като нямат син, а само две момичета — аз и сестра ми, не могат да бъдат с гордо вдигнати глави в семейството, така че аз непременно трябва да уча усърдно, да ги накарам да се гордеят с мен и да покажа на семейството, че дъщерите са също толкова добри, колкото и синовете. Когато родителите ми казаха това, то наистина остави дълбока следа у мен и аз взех твърдо решение да уча усилено, за да ги накарам да се гордеят и да им донеса чест. Винаги учех усърдно и получавах добри оценки. Когато по-възрастните питаха любезно как се справям, майка ми изглеждаше много щастлива, като им отговаряше, и това наистина ме радваше и ме караше да чувствам, че ѝ печеля уважение и я карам да се гордее с мен.

Докато учех магистратура, родителите ми казаха: „Трябва да се справиш добре в тази програма, а после да защитиш докторат. След това можеш да си намериш хубава работа като университетски преподавател, да печелиш много пари и да ни караш да се гордеем с теб“. Като чух родителите си да казват това, наистина се напрегнах. След всичките тези години на учене отдавна ми беше дотегнало от изпити. Мислех си за всички онези хора, които бяха се самоубили, като скачат отвисоко, заради стреса от докторантурата, и се страхувах, че и аз ще свърша като тях, затова не исках да уча повече. Но като погледнах в очите на родителите ми, изпълнени с очаквания към мен, просто не можах да откажа. Тогава вече бях приела делото на Всемогъщия Бог от последните дни, но тъй като бях много заета, не можех да посещавам събирания. Едва по време на магистратурата, когато участвах в програма за подпомагане на обучението в провинцията, успявах да присъствам на събирания на местната църква. На едно събиране сестра Джан Лу ми каза, че все повече хора приемат Божието дело от последните дни и че спешно са необходими напоители. Тя ме попита дали бих проявила желание да поя новодошлите. Знаех, че като сътворено същество се бях радвала на много от Божията благодат и на притока на истината и че трябва да се отплатя за Божията любов, като изпълнявам дълг, затова с радост се съгласих. Докато пояхме новодошлите, аз и сестрата, която ми партнираше, се молехме и се уповавахме на Бог, за да разговаряме за Божието слово и да разрешаваме трудностите им. Като виждахме как проблемите им се разрешават и те постепенно пускат корени в истинския път, бяхме много щастливи и чувствахме, че изпълнението на дълга ни е наистина смислено.

По-късно, когато все повече новодошли се нуждаеха от поене, исках да се откажа от ученето и да изпълнявам дълга си на пълен работен ден, но си помислих за това как родителите ми са възложили всичките си надежди на мен. Ако се откажех от ученето, останалите селяни щяха да продължат да гледат родителите ми отвисоко. Те бяха отдали толкова много за мен, така че как можех да ги разочаровам? Колебаех се и не знаех какво да правя. Един ден прочетох откъс от Божието слово: „Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да отдадеш всичко на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. В този свят човекът носи дрехите на дявола, яде храна от дявола и работи и служи под дяволското робство, и е тъпкан от него до такава степен, че е покрит с мръсотия. Той не е схванал смисъла на живота или не е придобил истинския път — какво значение има такъв живот? Вие сте хора, които се стремят към правилния път и търсят напредък. Вие се надигате в страната на големия червен змей и именно вас Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (2)). От Божието слово разбрах, че съм сътворено същество, че животът ми е даден от Бог и че трябва да живея за Бог. Да се стремя към истината, докато изпълнявам дълга си, да се отърва от покварения си нрав и да постигна Божието спасение — това е стойностен и смислен живот. В продължение на толкова много години, за да направя родителите си щастливи, животът ми се състоеше само от учене и преподаване. Винаги бях много заета, но се чувствах толкова празна отвътре. Дори не знаех за какво ми е всичко това. Дори в свободното си време не знаех какво смислено нещо бих могла да правя. Не знаех как да се избавя от това чувство на празнота. Опитах толкова много неща, като да се уча да свиря на инструменти, да рисувам, да чета, да слушам музика и да тичам, но нито едно от тях не промени усещането ми. Все още бях толкова празна отвътре. Животът ми все още изглеждаше без посока и без цел. Освен това се замислих повече за годините, които бях посветила на усърдно учене. Въпреки че влязох да уча магистратура и похвалите и признанието на околните задоволяваха суетата ми, тези неща не ми носеха духовно удовлетворение или утеха. Пред лицето на големите катаклизми, дори и най-възвишените познания не могат да спасят човек. Само като се стремиш към истината, изпълняваш дълга си добре и се отървеш от покварения си нрав, можеш да бъдеш спасен от Бог и да оцелееш. Като разбрах това, аз се помолих на Бог и реших да подам оставка в училището, в което преподавах, и да подам молба за отказване от магистърската програма.

Един ден, след като се върнах вкъщи от поене на новоповярвалите, видях, че семейството ми не е спирало да ми изпраща съобщения в опит да се свърже с мен. Сърцето ми се разтуптя. Какво щях да направя, ако те бяха твърдо против това да изпълнявам дълга си? Обадих се на майка си и тя ми се разкрещя по телефона: „Имаш наглостта да подадеш оставка и да прекъснеш образованието си, без да ни кажеш!“. След това семейството ми специално дойде от родния ми град, за да ми каже да се върна към преподаването и да завърша обучението си, иначе ще ме върнат обратно в родния ми град. Страхувах се, че наистина ще го направят и че в такъв случай няма да мога да посещавам събирания или да изпълнявам дълга си. Затова просто се върнах към ролята си на учител. Но се чувствах много неспокойна и виновна. Мислех си за бързото разпространение на Божието евангелие от последните дни, с всички новодошли, които се нуждаят от поене, и за това, че трябва да изпълнявам дълга си. Но когато си помислих за надеждите, които родителите ми възлагаха на мен, започнах да изпитвам противоречиви чувства. Чувствах, че съм им задължена, и се страхувах да не ги нараня. На едно събиране останалите научиха за състоянието ми и ми прочетоха част от Божието слово. Всемогъщият Бог казва: „Много от вас са се колебали между правилното и грешното, не е ли така? При всички борби между положителното и негативното, черното и бялото — между семейството и Бог, децата и Бог, хармонията и разрива, богатството и бедността, статуса и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н. — със сигурност не сте невежи относно избора, който сте направили! Между хармонично и разбито семейство вие избрахте първото и го направихте без никакво колебание; между богатствата и дълга вие отново избрахте първото, дори без волята да се върнете на брега; между лукса и бедността вие избрахте първото. Когато избирахте между децата, съпругите и съпрузите си и Мен, вие избрахте първите; а между представите и истината пак избрахте първите. Изправен пред всевъзможните ви злодеяния, Аз просто загубих вяра във вас, просто бях изумен. Неочаквано вашите сърца никак не са в състояние да бъдат смекчени. Кръвта на сърцето, която съм отдавал в продължение на много години, изненадващо не Ми донесе нищо повече от изоставяне и примирение от ваша страна, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден е напълно разкрит пред всички. Но сега продължавате да преследвате тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, каква ще бъде вашата позиция? Все още ли ще изберете първите неща? Отново ли ще Ми се отплатите с разочарование и болезнена скръб?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого точно си предан?). Много се развълнувах, когато прочетох тези слова. Бог се е въплътил, за да извършва дело и да ни спаси, и е влял кръвта на сърцето Си в нас, за да можем в крайна сметка да бъдем спасени и да останем. Всеки човек със съвест и разум трябва да изпълнява добре дълга си, за да удовлетвори Бог. Но всеки път, когато решавах да изпълнявам дълг, имах чувството, че разочаровам родителите си, че те са вложили толкова много в мен, а аз не успявам да им се отплатя и пропилявам цялата им любов и отдаденост. Също така се страхувах, че като изоставя учението, няма да донеса чест на родителите си и семейството отново ще гледа на тях с пренебрежение. Единственото, за което можех да мисля, беше как да удовлетворя родителите си и дори се отказах от дълга си, за да им спестя мъката. Като сътворено същество се радвах на притока на Божието слово, но не изпълнявах дълга на сътворено същество да се отплащам за Божията любов. Бях толкова безсъвестна. Разочаровах Бог! Въпреки че бях толкова непокорна, Бог все пак не ме изостави. Той просто продължаваше да ме напътства и подкрепя чрез братята и сестрите. Но всичко, което давах на Бог в замяна, беше болка и разочарование. Не успявах да оправдая кръвта на сърцето, която Бог ми бе отдал. Чувствах се толкова виновна и изпълнена с угризения, затова се помолих на Бог: „Боже, не Те удовлетворявах. Дължа Ти толкова много. Моля Те, дай ми вяра и сила и ме напътствай, за да направя правилния избор“. След като се помолих, написах писмо до семейството си, в което им казах, че съм решила да прекъсна обучението и да изпълнявам дълг.

По-късно родителите ми казаха: „Ако се осмелиш да прекъснеш образованието си, просто ще вземем свръхдоза и до утре ще сме мъртви“. Беше мъчително да слушам майка ми и баща ми да казват това и продължавах да се моля на Бог: „Боже, каквото и да кажат, няма да Те предам! Просто Те моля да ми дадеш правилните думи, които да кажа. Моят духовен ръст е толкова малък и се страхувам, че неволно ще кажа нещо, което Сатана ще използва срещу мен поради моето невежество и глупост. Моля Те, напътствай ме да остана непоколебима в свидетелството си“. Чувствах се малко по-спокойна, след като се помолих, и казах на родителите си: „Вие знаете, че съм избрала правилния път, така че защо ме принуждавате по този начин? Просто искам да вярвам в Бог, да се стремя към истината и да изпълнявам добре дълга си. Не можете ли просто да ме оставите да избера собствения си път?“. Майка ми отговори яростно: „Знам, че вярата в Бог е правилният път, но за да изпълняваш дълга си, дори си се отказала от ученето. Мислиш ли, че ни е било лесно да плащаме за обучението ти през всичките тези години? Не може да си такъв егоист!“. Като чух майка ми да казва това, си помислих: „Човекът е създаден от Бог. Всичко, на което се радваме, ни е дадено от Него. Да изпълняваме дълг и да отдаваме всичко на Бог е наша отговорност и задължение. Ако не изпълнявам дълг, за да удовлетворя родителите си, това би било егоистично“. Затова им казах: „Взех решение. Колкото и да ми пречите, аз все пак ще изпълнявам дълг“. Силно афектирана, майка ми каза: „Похарчихме толкова много за теб, за да можеш да успееш в живота и да ни накараш да се гордеем с теб пред останалите в семейството, а ние да живеем по-леко. Защо изобщо не мислиш за нас? Толкова си коравосърдечна!“. Сестра ми също се обади, за да ме упрекне: „Осъзнаваш ли, че ако изоставиш обучението си, всички в селото ще ни гледат отвисоко и родителите ни ще бъдат опозорени? Ако се осмелиш да се откажеш от учението и работата, ще се обадя в полицията и ще ги накарам да арестуват всички вас, вярващите!“. Беше толкова депресиращо да чувам тези неща от семейството си. Оказа се, че всичко, което са правили за мен, е било просто инвестиция. Докато учех магистратура и ги карах да се гордеят пред приятелите и роднините им, те ми говореха мило и казваха, че съм най-любимата им дъщеря, но когато се стремях към истината и изпълнявах дълг, вместо да им нося чест, ме обсипваха с обиди. Усилията, които бяха вложили в мен, не бяха от любов, а защото ме използваха. Припомних си, че в Божието слово се казва: „Любов“, както се нарича, се отнася до обич, която е чиста и неопетнена, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да проявяваш внимание. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма сделки, нито каквито и да било примеси“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Мнозина са призовани, но малцина са избрани). Това е Божието обяснение на любовта. Само Божията любов към човечеството е чиста и неопетнена. За да спаси човечеството от покварата и вредата на Сатана, Бог се е въплътил два пъти и е изрекъл милиони слова на истината, мълчаливо плащайки цената за нас. Бог никога не е искал нищо от нас. Той просто се надява, че ще можем да се стремим към истината и да постигнем спасение. Само Божията любов към нас е безкористна. „Любовта“ на моето семейство към мен беше да ме използват, за да спечелят уважението на другите. Това не беше любов, а сделка, взаимоотношения, от които те съвсем открито търсеха изгода. Припомних си, че Бог е казал: „Хората, които живеят в плътта, приемат за удоволствия различните взаимоотношения и семейната обич на плътта. Те смятат, че хората не могат да живеят без близките си. Защо не се замислиш как си дошъл в света на човечеството? Дошъл си в този свят сам. В началото не си започнал с никаква връзка с близките си. Бог довежда хората в света поотделно. Когато си дошъл тук, ти всъщност си бил сам“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Връзката между членовете на семейството може да е близка в плътта, но между тях няма никаква духовна връзка. Идването на всеки човек на този свят е предопределено от Бог. Всеки има своя собствена роля и своя собствена мисия, която трябва да изпълни. Макар че по кръв те са ми майка, баща и сестра, между нас няма никаква духовна връзка. Те просто ме отгледаха, изпълниха своята отговорност и направиха физическия ми живот по-добър, но не могат да решават бъдещето или съдбата ми, още по-малко да ме спасят от покварата и вредата на Сатана. Само Бог може да ми даде истината и живота, да ме пречисти и спаси. Родителите ми не ми позволяваха да изпълнявам дълг, като се опитваха да ме държат далеч от Бог и да направят така, че да изгубя спасението Му, което ми вредеше и съсипваше живота ми. Не можех да им позволя да ме възпират. Осъзнавайки това, аз се помолих на Бог: „Боже, благодаря Ти, че ми даде проницателност за моето семейство. Моля Те, бди над сърцето ми, за да мога да остана непоколебима!“. На следващия ден следобед напуснах университета, за да изпълнявам дълга си.

По-късно си помислих: „Знам, че съм избрала правилния път, тогава, когато семейството ми пречи и се опитва да ме накара да се откажа от дълга си, защо винаги се чувствам ограничена от привързаността си, сякаш им дължа толкова много? Каква точно е причината за това?“. По време на една духовна практика прочетох Божието слово, което казва: „В миналото хората винаги постъпваха според съвестта си и я използваха, за да оценяват всички. Постоянно трябваше да издържат изпитанието на съвестта, винаги смятаха, че клюките са нещо страховито и се бояха да не им се подиграват и да си изгубят репутацията или да ги упрекват, че са „безсъвестни, лоши хора“. Затова им се налагаше неохотно да казват и да вършат някои неща, за да се справят със заобикалящата ги среда. Как трябва да се измерват тези неща сега? (Според истините принципи.) В миналото, когато хората бяха оковани от представите и заблудите на невярващите, в какви състояния живееха? Още като малък например родителите ти постоянно са ти втълпявали думи като тези: „Когато пораснеш, трябва да ни даваш повод за гордост; трябва да си чест за семейството ни!“. Какво бяха тези думи за теб? Нещо, което те подтиква, или въздържане? Положително влияние или вид негативен контрол? В действителност те са вид контрол. Въз основа на някакво твърдение или някаква теория, считани от хората за правилни и добри, твоите родители поставят пред теб дадена цел, като те карат да живееш живота си, насочен към тази цел, и накрая губиш свободата си. Защо накрая губиш свободата си и попадаш под контрола на тази цел? Защото хората смятат, че да носиш чест на предците си е нещо добро, което трябва да бъде направено. Ако ти не споделяш тази решимост и не успееш да донесеш чест на предците си, ще си смятан за глупак, за никаквец, за неудачник и за безполезен нещастник и хората ще те гледат отвисоко. За да се издигнеш над останалите, трябва да учиш усърдно, да придобиваш все повече умения и да спечелиш слава за предците си. По този начин в бъдеще хората ще те уважават високо и няма да те разиграват. Не са ли всички неща, които правиш заради тази цел, всъщност окови, които те обвързват? (Да.) Тъй като родителите ти изискват да преследваш издигането над останалите и носенето на чест на предците ти и тъй като те действат в твой най-добър интерес и правят това, за да можеш да живееш добре в бъдеще и да спечелиш слава за семейството си, ти напълно естествено преследваш такъв начин на живот. Но на практика тези неща са неприятности и своеобразни окови. Когато не разбираш истината, смяташ, че тези неща са положителни и че са истината и правилният път. Затова напълно естествено ги спазваш или им се подчиняваш и изцяло се съобразяваш с тези думи и изисквания, които идват от родителите ти. Ако живееш според тези думи, работиш усърдно и им посветиш младостта си и целия си живот, и накрая стигнеш до върха, живееш добре и спечелваш слава за предците си, за другите може и да си възхитителен, но вътрешно ставаш все по-празен. Не знаеш какъв е смисълът на живота или какви ще бъдат крайните цели на хората, нито знаеш по кой път в живота трябва да поемат хората. Не си разбрал и не си придобил нищо за онези тайни на живота, за чиито отговори копнееш и които искаш да знаеш и да разбереш. Дали на практика не си погубен от добрите намерения на родителите си? Не бяха ли младостта ти и целият ти живот съсипани от действията „за твое добро“ на родителите ти? (Да.) И така, правилно или неправилно е това, което твоите родители смятат за твое добро? Може мотивът на твоите родители наистина да е да действат за твое добро, но те хора, които разбират истината, ли са? Притежават ли истината? (Не.) Много хора прекарват целия си живот, обвързани от думите на родителите си: „Трябва да ни накараш да се гордеем, трябва да донесеш чест на предците“. Тези думи им служат като вдъхновение. През целия си живот ще се влияят от думите на родителите си, които тласкат живота им, като им осигуряват посока и цел, за които да работят. В резултат на това, независимо колко бляскав е животът на такъв човек, независимо колко е достоен и успешен, животът му всъщност е съсипан. Не е ли така? (Да.) Означава ли това, че ако някой не живее според думите на родителите си, няма да бъде съсипан? Не; той също има своя собствена цел. Каква е тази цел? Тя е все същата, а именно да „живее добре и да спечели слава за родителите си“. Това не е нещо, което неговите родители са му казали да направи, а нещо, което е възприел от друг източник. Той все още живее според тези думи и иска да спечели слава за предците си, да стигне до върха и да стане почтен, достоен човек. Целта му е същата; той все така посвещава целия си живот и живее целия си живот в опит да постигне тези неща. И така, когато хората не разбират истината и приемат много така наречени правилни доктрини, правилни твърдения и правилни възгледи, които преобладават в обществото, те превръщат тези неща — които хората смятат за правилни — в посоката, към която енергично се стремят в живота, и в основа и тласък за собственото си оцеляване. В крайна сметка хората живеят безкомпромисно и безрезервно в името на тези цели, борят се цял живот, до смъртта, и дори тогава някои от тях все още не искат да се откажат. Колко жалък живот водят хората! Въпреки това, щом разбереш истината, дали тогава постепенно не изоставяш тези така наречени правилни неща, правилни учения и правилни твърдения, както и очакванията на родителите си към теб? Щом постепенно изоставиш тези така наречени правилни неща и критерият, по който оценяваш нещата, вече не се основава на твърденията на традиционната култура, не означава ли това, че те вече не те сковават? И не живееш ли свободно, ако не те сковават? И тогава може да не си напълно свободен, но поне оковите ще са разхлабени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност?). Четенето на Божието слово наистина ме трогна. Още от дете майка ми винаги ми бе казвала да уча усърдно и да се издигна, да я накарам да се гордее с мен и да донеса чест на семейството. За да донеса чест на семейството си и да накарам родителите си да се гордеят, и да спечеля похвалите на другите, аз се посветих изцяло на изучаването и не обръщах внимание на външни въпроси, а ученето стана почти единствената ми цел. В продължение на толкова много години бях като машина за учене, която работи денонощно. Нямах никакво право на избор и никакво чувство за съпротива. Въпреки че бях хвалена от родителите си и от околните, винаги бях изпълнена с чувство на празнота. Често се питах: „Защо живея по този начин? Има ли смисъл такъв живот?“, но не можех да намеря отговор и често бях унила и изпитвах болка. Четенето на Божието слово ме накара да осъзная, че всичко това е вреда, причинена от Сатана. Сатана използваше отрови от типа на „синовното уважение е добродетел, която трябва да се цени повече от всичко останало“ и „отличи се сред другите и бъди гордост за предците си“, за да обвърже и контролира човечеството. Те бяха като хомот, в който Сатана беше впрегнал тялото ми. Ако не се стремях към тези неща, щях да бъда заклеймена от семейството си и от обществото, да ми лепнат етикет, че съм неамбициозна и безполезна. Повлияна от тази среда, аз пасивно тръгнах по пътя на преследването на слава и придобивки. В стремежа си към добри оценки и дипломи много ученици изпаднаха в депресия от академичния натиск. Някои от тях дори се самоубиха и изгубиха живота си. Но всеки път, когато ми се искаше да изоставя обучението си, за да изпълнявам дълг, се чувствах ограничена и контролирана от тези сатанински отрови. Усещах, че родителите ми са похарчили толкова много за мен, че ако се откажа от ученето, ще ги разочаровам и няма да им донеса чест. Накрая видях, че тези отрови бяха начините на Сатана да ни подвежда и покварява. Те изкривяват посоката и целите на постъпките ни, карат ни да се откажем от вярата си, да не изпълняваме дълга си на сътворено същество, бавно да се отдалечаваме от Бог и да Го предаваме. Ако не беше разкритото от Божието слово, никога нямаше да видя вредата от тези сатанински отрови. Щях да продължа по този път, от който няма връщане назад, като в крайна сметка загубя Божието спасение и бъда унищожена заедно със Сатана. Осъзнавайки това, аз се изпълних с благодарност към Бог. Това бяха Божията закрила и спасение за мен.

По-късно прочетох още от Божието слово: „Щом като синовното отношение към родителите не е истината, а само човешка отговорност и задължение, тогава какво трябва да направиш, ако твоето задължение противоречи на дълга ти? (Да отдадем първостепенно значение на дълга си, да го поставим на първо място.) Задължението не е непременно дълг. Да избереш да изпълняваш дълга си е практикуване на истината, докато изпълнението на дадено задължение не е. Ако условията са налице, може да изпълниш тази отговорност или това задължение. Какво обаче трябва да направиш, ако обстоятелствата в момента не го позволяват? Трябва да кажеш: „Трябва да изпълнявам дълга си, т.е. да практикувам истината. Да се отнасям синовно към родителите си означава да живея според съвестта си и не е на висотата на практикуването на истината“. Затова трябва да отдадеш първостепенно значение на дълга си и да се придържаш към него. Ако в момента нямаш дълг, не работиш далеч от дома и живееш близо до родителите си, тогава намери начин да се грижиш за тях. Направи всичко възможно да помогнеш животът им да стане малко по-добър и да им спестиш малко страдания. Но това все пак зависи от това какви хора са родителите ти. Ако родителите ти имат лоша човешка природа, ако постоянно ти пречат да вярваш в Бог и да изпълняваш дълга си и ако дори те мразят и те проклинат, защото вярваш в Бог, какво трябва да направиш? Каква е истината, която трябва да практикуваш? (Отхвърляне.) В такъв момент трябва да ги отхвърлиш. Повече нямаш никакво задължение да проявяваш синовно уважение към тях. Ако вярват в Бог, тогава те са твоето семейство, твои родители. Ако не вярват в Бог и дори се съпротивляват на Бог, тогава вие вървите по различни пътища. Те вярват в Сатана и се покланят на дяволския цар, и вървят по пътя на Сатана; те са на различен път от теб. Вие вече не сте семейство. Те смятат вярващите в Бог за свои противници и врагове, така че ти нямаш повече задължение да се грижиш за тях и трябва да прекъснеш напълно отношенията си с тях. Кое е истината: човек да проявява синовно отношение към родителите си или да изпълнява дълга си? Изпълняването на дълга е истината, разбира се. Изпълняването на дълга на човек в Божия дом не е нещо толкова елементарно като това просто да изпълни малко от задълженията си и да свърши малко от това, което трябва да свърши. То е изпълняване на дълга на сътворено същество. В него се съдържа Божието поръчение; той е твое задължение и твоя отговорност. Това е истинска отговорност, а именно, да изпълниш своята отговорност и своето задължение пред Създателя. Това е изискването на Създателя към хората и то е голямото нещо в живота. Проявата на синовно уважение към родителите обаче е просто отговорност и задължение на сина или дъщерята. То определено не е Божие поръчение, камо ли да е в съгласие с Божието изискване. Следователно, ако съпоставим проявата на синовно уважение към родителите и изпълнението на дълга, няма съмнение, че единствено изпълнението на дълга е практикуване на истината. Изпълнението на дълга на сътворено същество е истината и то е неотменим дълг. Синовното уважение към родителите е синовно отношение към хора. Това нито означава, че човек изпълнява дълга си, нито че практикува истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност?). Божието слово показва принципите за общуване с родителите. Ако родителите ти те подкрепят във вярата и дълга ти, можеш да ги почиташ колкото може повече, без да отлагаш изпълнението на дълга си. Но ако родителите ти се противопоставят на Бог и ти пречат във вярата и изпълнението на дълга ти, не бива да им позволяваш да те ограничават и трябва да поставиш на първо място изпълнението на дълга си и удовлетворяването на Бог. Моите родители преследваха пари, слава и придобивки, като следваха Сатана. Същността им е тази на дяволи и те принадлежат на Сатана. В моята вяра аз искам да се стремя към истината и да изпълнявам дълг. Пътищата ни са в напълно противоположни посоки. Ако слушах родителите си и не изпълнявах дълг, щях да следвам Сатана и да се противопоставям на Бог. Осъзнавайки това, се почувствах освободена и знаех как да се отнасям към семейството си в съответствие с принципите.

След това продължих да изпълнявам дълга си в църквата и, за моя изненада, семейството ми отиде в университета, за да уреди напускането ми от мое име. Виждам, че все повече хора приемат Божието евангелие на царството. Такъв късмет имам, че се присъединявам към редиците на тези, които проповядват Неговото евангелие, и че мога да предоставя силите си за разпространяването на Божието царско евангелие. Много се радвам за това. Сега изпълнявам дълга си заедно с моите братя и сестри и разговаряме за истината и я практикуваме. Въпреки че разбирам много малко от истината, усещам, че поквареният ми нрав бавно се променя, изживявам някакво човешко подобие и мога да проповядвам евангелието и да свидетелствам за Божието дело. Това са неща, които никога не бих научила, колкото и години да съм учила в университет. Наистина чувствам, че да изпълнявам дълга си и да отдам всичко на Бог е най-правилният избор, който съм правила.