От Сяоуей, Китай През

2019 г. преместиха сестра Гуан Син, за да следи църковната ни работа. Срещнах я преди две години и като общувах с нея този път, установих, че въобще не се е променила. По време на събиранията тя винаги говореше думи и доктрини вместо някакво разбиране за преживяване на Божието слово. Когато виждаше как други изпитваха затруднения в работата си, тя не разговаряше за истината, за да намери решения, а само ги укоряваше и мъмреше. Това не само не даде на братята и сестрите практически насоки, но и ги задушаваше. Когато някои хора не успяваха незабавно да променят негативното си състояние, Гуан Син отсъждаше за тях и ги смъмряше, като така братята и сестрите се чувстваха възпрени, а някои изгубиха увереността в изпълнението на дълга си. Често парадираше с това как е изоставила работата и семейството си, страдала е и е платила цена, и много от по-новите членове на църквата, на които им липсваше проницателност, много ѝ се възхищаваха. По това време работата на църквата не вървеше добре и братята и сестрите не бяха в добро състояние. По-късно разбрах, че евангелският дякон Ли Сяо не поемаше бреме в дълга си и изобщо не вършеше действителна работа. Не се промени и след много общения и кастрене и дори стана негативно настроена и оказваше съпротива. Това възпираше евангелската ни работа и се налагаше тя да бъде заменена. Разговарях с Гуан Син по тези въпроси. Тя обаче смяташе, че е трудно да се намери добър кандидат за позицията и настоя да я остави. Дори ме попита на висок тон: „Откакто разбра за проблемите на Ли Сяо, колко пъти си се опитала да ѝ помогнеш добронамерено? А ти изпълни ли отговорността си? Не бъди толкова надменна и не си прави заключения за хората толкова небрежно!“. Помислих си: „Любящата помощ е за хора, които могат да приемат истината. Човек, който не приема каквото и да е общение и промяна, трябва веднага да бъде заменен. Това се съобразява с принципите“. Отначало се придържах към своята гледна точка, но Гуан Син отказа да се съгласи, което ме разтревожи, и двете започнахме да спорим. Някои братя и сестри ме посъветваха да не се опитвам да спечеля спора, което ме накара да се почувствам възпряна. Никой нямаше проницателност за това какво казва тя, така че, ако продължавах да настоявам за освобождаването на Ли Сяо, можеше да кажат, че съм надменна и самоправедна, че смущавам и прекъсвам църковната работа. При тази мисъл не обелих и дума повече.

След това трябваше да изберем висшестоящ водач и бяхме помолени да предложим подходящи кандидати. Някои от братята и сестрите искаха да препоръчат Гуан Син. Смятах, че е склонна да прави нещата по собствен начин, без да търси принципите, и просто говореше думи и доктрини, без да може да разреши действителните проблеми на останалите. Не беше добър кандидат. Трябваше да проведа общение с останалите, за да придобият проницателност. Гуан Син и аз обаче бяхме в конфликт относно освобождаването на евангелския дякон и другите мислеха, че искам да спечеля спора. Ако сега кажех, че Гуан Син не е добър кандидат, нямаше ли да си кажат, че използвам възможността да ѝ отвърна и да я потисна? Помислих си: „Добре, колкото по-малко неприятности, толкова по-добре. Могат да изберат Гуан Син, ако искат — достатъчно е да не гласувам за нея“. Когато обаче настъпи моментът да пиша оценките, се притесних. Всички останали се изказаха доста положително за Гуан Син, така че, ако напишех честното си мнение, водачът щеше да разбере, че съм съвършено наясно, че тя не е добър кандидат, но не съм разговаряла за истината с останалите и не съм предложила кандидати, които отговарят на принципите. Щеше ли да си каже водачът, че не защитавам църковната работа? Щеше ли да спре да ме развива? Чувствах се между чука и наковалнята. Реших да се пусна по течението. Така че в оценката си просто изброих положителните черти на Гуан Син и неискрено казах, че се стреми към истината, че има добра човешка природа, че се отнася с любов към останалите, а когато забелязва поквара у нас, намира подходящото Божие слово, за да ни помогне. След като написах тази оценка, усетих как духът ми е потиснат, а съвестта ми е натежала. Когато четях Божието слово след това, не получавах просветление, а дългът ми ме изтощаваше, но не се самоанализирах. Освен това се придържах към идеята си за късмета. При толкова много кандидати едва ли щеше да бъде избрана. Ако не беше избрана, моята невярна оценка не би трябвало да излезе наяве. По-късно научих, че Гуан Син наистина е била избрана за висшестоящ водач. Бях шокирана и почувствах силна тревога. Дали хората се бяха подвели от всички наши положителни отзиви за нея? Въпреки това нямах смелостта да кажа на водача истината, така че просто се утеших, че ако Гуан Син наистина не беше подходяща за водач, Бог щеше да я разкрие. Мислех си това, но продължавах да бъда неспокойна.

Около месец по-късно един водач написа писмо, с което ни помоли да напишем отново оценки за Гуан Син. Осъзнах, че е много вероятно да са се появили проблеми в нейния дълг като висшестоящ водач. Страхувах се, а също така видях, че водачът цитира в писмото си откъси от Божието слово. Бог казва: „Да следваш Божия път означава да следваш Божията воля. За какво се отнася „Божият път“? Означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото. А какво е да се боиш от Бог и да отбягваш злото? Начинът, по който оценяваш даден човек например, включва боязънта от Бог и отбягването на злото. Как го оценяваш? (Трябва да бъдем честни, безпристрастни и справедливи и думите ни не бива да се основават на нашите чувства.) Казваш това, което мислиш, и казваш това, което си видял — ето това означава да си честен. Преди всичко практиката да си честен се съобразява със следването на Божия път. Това е, на което Бог учи хората; това е Божият път. Какво е Божият път? Боязън от Бог и отбягване на злото. Да си честен не е ли част от боязънта от Бог и отбягването на злото? Не е ли това следване на Божия път? (Да, така е.) Ако не се опитваш да бъдеш честен човек, тогава това, което излиза от твоята уста, няма да бъде същото като онова, което си видял и което мислиш в сърцето си. Да предположим, че някой те попита: „Какво е твоето мнение за този човек? Отговорен ли е, когато става въпрос за работата на църквата?“, и ти отговориш: „Той е страхотен. По-отговорен е от мен, заложбите му са по-добри от моите и човешката му природа също е добра. Той е зрял и стабилен“. Това ли обаче наистина мислиш в сърцето си? В действителност можеш да видиш, че макар този човек да има заложби, той е ненадежден, доста измамен и много пресметлив. Всъщност това мислиш в сърцето си. Но когато дойде време да говориш, на теб ти хрумва: „Не мога да кажа истината, не бива да оскърбявам никого“. Така че бързо преминаваш към нещо друго и избираш да кажеш хубави неща за него; всъщност в сърцето си не мислиш нищо от това, което казваш, всичко това са лъжливи думи, напълно неискрени. Това проявление на твоето следване на Божия път ли е? Не. Това, което следваш, е пътят на Сатана, дяволският път. Какво е Божият път? Той е истината, той е основата за постъпките на човека и е пътят на боязън от Бог и отбягване на злото. Въпреки че говориш на хората, Бог също слуша; Той наблюдава твоето сърце и го проучва внимателно. Хората те слушат какво говориш, но Бог проучва внимателно твоето сърце. Способен ли е някой да проучи внимателно сърцето на друг човек? Най-много хората да могат да прозрат факта, че не казваш истината; те могат да видят това, което е на повърхността, но само Бог може да прозре в дълбините на твоето сърце. Само Бог може да види какво мислиш, какво планираш и какви дребнави сметки, лукави кроежи и активни мисли имаш в сърцето си. Какво е мнението и оценката на Бог за теб, когато види, че не казваш истината? Че в този случай не следваш Божия път, защото не казваш истината. Ако практикуваш според Божиите изисквания, трябва да кажеш истината: „Този човек има заложби, но е ненадежден“. Независимо дали тази оценка е напълно точно отражение на реалното състояние на този човек, това е, което мислиш в твоето сърце, то е истинно и е възгледът и позицията, които трябва да изразиш. Но ти не правиш това — следваш ли тогава Божия път? (Не.) Не говориш истинно, когато оценяваш хората, а само изричаш думи, които ги ласкаят или отсъждат за тях, и въпреки това подчертаваш, че следваш Божия път и удовлетворяваш Бог — има ли полза от това? Бог не се интересува колко силно крещиш лозунги, нито с какъв ентусиазъм се отнасяш към вярата си в Него, още по-малко за колко от доктрината можеш да говориш. Бог не обръща внимание на тези неща. Обръща внимание единствено на това дали можеш да приемеш истината и дали можеш да я приложиш на практика, след като я разбереш. Просто обръща внимание на това как избираш, когато ти се случат неща — дали можеш да търсиш истината и да я приемеш. Ако избереш да защитиш междуличностните си отношения и да защитиш собствените си интереси и гордост — ако всичко се свежда до самосъхранение — и Бог види, че това е възгледът и нагласата, които приемаш, когато нещо ти се случи, тогава Той ще ти направи оценка, като каже, че не си човек, който следва Неговия път“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Четенето на Божието слово събуди някои чувства у мен. Никога не съм гледала на писането на оценка като на нещо много важно, нито съм търсила истини, които трябва да практикувам по този въпрос. Наистина не размишлявах над това дали мотивите ми са погрешни и дали не разкривам поквара, когато написах тази оценка, дали имах богобоязливо сърце, докато я оценявах обективно. В този момент осъзнах, че писането на оценки е свързано с това дали някой има богобоязливо сърце и дали защитава църковната работа. Избирахме висшестоящ водач, което касаеше работата на няколко църкви и навлизането в живота на братята и сестрите. Писането на несправедлива оценка с неверни думи може да подведе хората, а избирането на неподходящ човек може да прекъсне църковната работа, което да накърни навлизането в живота на братята и сестрите. Знаех, че Гуан Син не е добър кандидат за висшето ръководство, но за да не се изложа и за да запазя статуса си, а и от страх другите да не си кажат, че ѝ отмъщавам и че я потискам, не казах нищо. Можех да напиша честна оценка и да докладвам фактите за Гуан Син, но се страхувах, че водачът ще каже, че имам проницателност, но не съм споделила мнението си с останалите, че не защитавам църковната работа, което би ѝ създало лоша представа за мен. Затова прибягнах до хитрини, като написах неща в оценката ми, които противоречат на фактите. Описах Гуан Син като човек, който се стреми към истината и върши реална работа. Това, което написах, изобщо не беше вярно. Бях толкова хлъзгава и измамна. Бог изисква от нас да бъдем честни, да говорим според фактите и премерено. Аз обаче излъгах за нещо толкова важно като избора на водач. Изобщо нямах богобоязливо сърце. Изживявах сатанинска, демонична природа. Дяволът е започнал така — с лъжа. Противоречах на фактите, лъжех и това всъщност беше демонична природа! Не вземах предвид църковната работа, а написах оценка, противоречаща на фактите, което подведе братята и сестрите, така че те избраха грешния човек. Това бе смущаване и прекъсване на църковната работа. Уплаших се, щом осъзнах това.

По-късно прочетох този откъс от Божието слово: „Щом истината стане твой живот, ако видиш някой да хули Бог, да не се бои от Бог, да бъде нехаен, докато изпълнява дълга си, или да прекъсва и смущава работата на църквата, ще можеш да се отнасяш с него според истините принципи, като разпознаваш онези, които трябва да бъдат разпознати, и разобличаваш онези, които трябва да бъдат разобличени. Ако истината не е станала твой живот и ти все още живееш в сатанинския си нрав, тогава, когато видиш зли хора и дяволи да предизвикват прекъсвания и смущения в работата на църквата, ти ще си затвориш очите и ушите и ще го пренебрегнеш, без да чувстваш никакъв укор от съвестта си. Дори ще си мислиш, че независимо кой предизвиква смущения в работата на църквата, това няма нищо общо с теб. Независимо колко е навредено на работата на църквата и на интересите на Божия дом, ти няма да се интересуваш или да питаш за това, или да чувстваш някакъв укор от съвестта си. В такъв случай ти си човек, който няма съвест или разум, неверник, полагащ труд. Ти ядеш това, което е Божие, пиеш това, което е Божие, и се наслаждаваш на всичко, което идва от Бог, но въпреки това чувстваш, че всяка вреда, която сполита интересите на Божия дом, няма нищо общо с теб — това те прави предател, който застава на страната на външни хора за сметка на своите, от типа, който хапе ръката, която го храни. Ако не защитаваш интересите на Божия дом, човешко същество ли си изобщо? Ти си демон, който е проникнал в църквата. Преструваш се, че вярваш в Бог, преструваш се, че си един от Божиите избраници, и искаш да паразитираш върху Божия дом — не приличаш на човешко същество и очевидно си неверник“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Разобличението на Божиите слова бе наистина мъчително за мен. Аз бях предателят, за когото Бог говореше, който хапе ръката, която го храни. Ядях и пиех Божието слово, наслаждавах се на цялото Му препитание, но не защитавах църковната работа. Вместо това защитавах само собствените си интереси, като не практикувах истини, които добре знаех, което в крайна сметка напътства погрешно другите да изберат лъжеводач. Нима това не вредеше на църковната работа и на другите братя и сестри? Колкото повече мислех за това, толкова повече се намразвах, че бях толкова измамна и подла. Исках само да защитя само себе си, а не църковната работа. Не бях нищо подобно на истински вярваща. Бях мрачна и сърцето ми бе унило. Божието слово не ме просветляваше и не постигах нищо в дълга си. Бог криеше лицето Си от мен. Ако продължавах да бъда един непокаял се предател, определено щях да бъда отритната и отстранена от Бог. Наистина почувствах Божия праведен нрав, който не търпеше оскърбление от хората, и се намразих, че не практикувам истината и оставям прегрешения. Молех се на Бог, готова да се покая и да практикувам истината, за да изкупя прегрешението си!

По-късно прочетох този откъс от Божиите слова: „Най-лесното практикуване за навлизане в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е на всяка крачка да мислят за интересите на Божия дом, като се избавят от егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус и като поставят интересите на Божия дом на първо място — това е най-малкото, което трябва да направят. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид делото на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Разделете го на две стъпки, като направите малък компромис — не усещате ли, че това прави нещата малко по-лесни? Ако практикуваш така известно време, ще усетиш, че да удовлетворяваш Бог не е трудно. Освен това, ако можеш да изпълняваш отговорностите си, да изпълняваш задълженията и дълга си, да оставяш настрана егоистичните си желания, намерения и мотиви, да проявяваш внимание към Божиите намерения; и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който трябва да изпълняваш, тогава, след като си преживявал така известно време, ще усетиш, че е добре да постъпваш по този начин, че хората трябва да живеят честно и открито и че не бива да водят безгръбначно, мръсно и низко съществуване, а по-скоро трябва да бъдат почтени и справедливи. Ще усетиш, че това е образът, който човек трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Божието слово ми показа път за практикуване. Винаги трябва да поставяме църковната работа на първо място, а когато личните ни интереси са в конфликт с църковната работа, трябва да се опълчим на себе си, да загърбим собствените си интереси и да дадем приоритет на отговорностите и дълга си. Този път бях помолена да пренапиша оценката и бях готова да се покая пред Бог. Не можех все така да се съобразявам с това какво ще си помислят другите за мен и да се защитавам. Трябваше да напиша истината и да бъда честна. След това се открих пред братята и сестрите. Разказах им за покварата, която бях проявила, за моя самоанализ и какво бях научила. Разговарях и за принципите за избиране на водачи, че трябва да избираме хора, които се стремят към истината, имат добра човешка природа и могат да вършат действителна работа. Като направих това сравнение с Гуан Син, всички придобиха проницателност и бяха готови да напишат нови оценки. И аз написах точна оценка въз основа на системното поведение на Гуан Син. Прилагането на това на практика ми даде усещане за спокойствие.

След това водачът ми изпрати писмо, в което се казваше, че Гуан Син е била освободена. Каза също, че докато Гуан Син е била на тази позиция, е била надменна, авторитарна и неотзивчива, което е възпрепятствало много от проектите на църквата. Също така е използвала позицията си, за да възпира и потиска другите, което ги е направило негативни… Всяко нещо, което се казваше в писмото, беше като шамар за мен. Лицето ми пламтеше, а умът ми блокира. Просто знаех, че наистина съм оскърбила Бог и че съм участвала в злодеянията на един лъжеводач. Беше се държала така и преди и аз имах проницателност за това, но не само не я разобличих и докладвах, но и позволих на другите братя и сестри да я препоръчат като висшестоящ водач. Осъзнах, че не съм усещала отговорност към църковната работа. Подмолно помагах на един лъжеводач да върши злодеяния и да влошава нещата. Дори потърсих извинения за себе си за това, че не практикувах истината. Мислех, че дори и да не докладвам това, което знаех, Бог щеше да го разкрие. Бог наистина разкрива всичко, но аз трябва да изпълнявам собствения си дълг, като разобличавам лъжеводачите и защитавам църковната работа. Аз обаче само пасивно очаквах, като не изпълнявах дълга и отговорността си. Това сериозно навреди на църковната работа и на навлизането в живота на братята и сестрите. Колкото повече мислех за това, толкова по-зле се чувствах. Знаех, че моето прегрешение бе станало непоправимо. В болката си отново се обърнах към Бог с молитва и покаяние. Исках и да разбера защо защитих собствените си интереси веднага щом се натъкнах на проблем. Къде се коренеше проблемът? Прочетох този откъс по време на духовната си практика: „Преди хората да преживеят Божието дело и да разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно съдържа в себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствения си статус? Защо се влияеш толкова от чувствата си? Защо харесваш тези неправедни неща и тези зли неща? Каква е основата да харесваш такива неща? Откъде идват тези неща? Защо ги харесваш и приемаш? Досега всички вие сте разбрали: основната причина е, че отровите на Сатана са в човека. И така, какви са отровите на Сатана? Как могат да бъдат изразени? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, всички ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Само тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот за хората. Независимо към какво се стремят хората, те всъщност го правят за себе си — и така всички те живеят за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истински портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа изцяло се е превърнала в основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Божието слово ми показа, че въпреки че бях вярваща, не приемах истината на Божието слово като критерий за постъпки и действия. Продължавах да постъпвам и да действам според концепциите на Сатана като: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Печалбата е най-важна“ и „Разумните хора умеят да се защитят, защото се стремят единствено да не допускат грешки“. Живеех въз основа на тези сатанински отрови. Смятах, че в живота си хората трябва да мислят за себе си и да се научат да защитават собствените си интереси, за да не пострадат. Това е единственият начин да проявиш разум, да не пострадаш. Чрез този урок обаче видях, че живеенето според тези сатанински отрови може и да е било в мой интерес за известно време, но ме беше накарало да се откажа от основните принципи в постъпките си. Бях станала егоистична, измамна и подла, и дори действах противно на съвестта си, като бях нечестна. Станах човек без характер и достойнство, който не заслужаваше доверие, и в крайна сметка навредих на живота на братята и сестрите и сериозно смутих църковната работа, като извърших прегрешение, за което никога не можех да се реванширам. Ненавиждах факта, че Сатана ме бе покварил толкова дълбоко, че нямах съвест и не бях достойна за живот пред Бог. А това преживяване ми показа, че изобщо не разбирах Бог, че не вярвах, че Той внимателно проучва всичко. Притеснявах се, че ако разговарям с другите за моята проницателност за Гуан Син, щяха да си помислят, че се опитвам да си отмъстя, като умишлено я възпирам да се издигне. В Божия дом обаче властва истината и Бог внимателно проучва всичко. Стига сърцето ми да бе на правилното място и да действах съобразно истините принципи, останалите щяха да ме подкрепят, когато разберат истината. Дори някои от тях да ме бяха разбрали погрешно в началото, Бог внимателно проучваше сърцето ми и съвестта ми щеше да е чиста. Като разбрах това, станах по-спокойна и реших, че в бъдеще определено ще се придържам към принципите.

След всичко това се сетих за Ли Сяо — евангелския дякон, който така и не прие истината и нямаше бреме за дълга си. Тя трябваше да бъде освободена въз основа на принципите. Споделих мислите си с някои други дякони. Дяконите казаха: „Ако я освободим сега, няма да има подходящ заместник в църквата. Нека засега да ѝ помогнем и да я подкрепим“. Смятах, че вече съм ѝ помагала и съм я подкрепяла няколко пъти, но тя не възприемаше. Ако продължаваше да служи като евангелски дякон, просто щеше да възпира работата по-дълго. В църквата обаче наистина нямаше други добри кандидати за евангелски дякон. Ако всички останали не бяха съгласни, а аз настоявах за това, нямаше ли да си кажат, че съм твърде надменна и самоправедна? Известно време не знаех как да постъпя, така че отново се обърнах към Бог в молитва и търсене. След молитвата си осъзнах, че отново бях започнала да защитавам собствените си интереси. Трябваше да се придържам към истините принципи в дълга си — не можех да размивам границите между правилното и грешното. От гледна точка на принципите Ли Сяо бе разкрита като лъжеработник. Ако я оставехме на тази позиция, евангелската работа щеше да бъде засегната. Не можех да откажа да вземам мерки за това от страх другите да не кажат, че съм арогантна — трябваше да отстоявам принципите. Така че разговарях с партньорите си за съответните истини и те се съгласиха да освободим евангелския дякон. След това висшестоящият водач възложи на сестра от друга църква нашата евангелска работа. Тя имаше бреме в дълга си и схващаше някои принципи. Евангелската ни работа постепенно потръгна. Освен това почувствах, че най-накрая мога да приложа една част от истината на практика и изпитах спокойствие и лекота.