През октомври 2004 г. с жена ми приехме делото на Всемогъщия Бог в последните дни и двете ни деца ни последваха във вярата в Бог. Бях особено щастлив, като си мислех: „Цялото ни семейство вярва в Бог. Колко прекрасно би било, ако можем всички да бъдем спасени и да влезем в царството!“. След това и двамата с жена ми изпълнявахме дълга си. Жена ми беше по-ентусиазирана от мен и аз все чувствах, че тя се стреми към истината повече от мен.

През 2013 г., докато жена ми служеше като водач на група, на едно събрание църковният водач Уан Дзин ѝ посочи отклоненията и проблемите в изпълнението на дълга ѝ. След това жена ми се хвана за случаите на разкриване на поквара от страна на Уан Дзин, правеше произволни преценки и ги разпространяваше, поради което братята и сестрите развиха предразсъдъци срещу Уан Дзин. В резултат на това много задачи бяха неизпълнени и църковният живот беше дълбоко смутен. Водачът и дяконът разговаряха с нея многократно, но тя отхвърляше всичко и беше недоволна, и дори спореше и философстваше, тъй като нямаше и капка себепознание. В резултат на това църквата я освободи от позицията ѝ. След като я освободиха, тя не показа никакви признаци на покаяние и продължи да обвинява Уан Дзин, като разпространяваше осъдителни преценки и слухове навсякъде. Поради постоянното прекъсване и смущение на църковния живот от нейна страна някои братя и сестри я разобличиха и докладваха. По-късно, след гласуване, в което 80% от църковните членове бяха гласували „за“, жена ми беше определена като зъл човек и отлъчена. Когато това се случи, беше доста болезнено. Замислих се как жена ми се беше отрекла от кариерата си, за да изпълнява дълга си, след като повярва в Бог, и понасяше всякакви трудности толкова много години. Сега, след като беше отлъчена, това не беше ли краят на всичко за нея? Вече нямаше никаква надежда за спасение. Жена ми обаче изобщо не беше загрижена и каза: „Аз вярвам в Бог. Това, че ме отлъчиха, беше безсмислено. Аз пак ще вярвам в Бог дори след като ме отлъчиха“. Като видях, че е извършила толкова много зло, а продължаваше да не се познава и беше скептична и презрителна към решението на църквата, почувствах, че отлъчването ѝ от църквата изобщо не беше прекалено. След като я отлъчиха, много братя и сестри, които ни посещаваха у дома, разговаряха с нея и я приканваха да се самоанализира и да се опознае, но тя изобщо не го приемаше и спореше ирационално, като твърдеше, че водачите и работниците са били против нея и затова са я отлъчили. Още повече, че тя продължи да таи презрение към Уан Дзин.

По-късно Божият дом поиска всички църкви да преразгледат членовете, които са били премахнати или отлъчени, за да се види дали някой се е покаял истински и може да бъде приет отново. Помислих си: „Дали жена ми е годна да бъде приета отново? Откакто я отлъчиха, тя не е размишлявала и не е придобила познание за действията си, а продължава да храни предразсъдъци към Уан Дзин, като я съди зад гърба ѝ. Не показва признаци на покаяние, така че според принципите тя не бива да бъде приемана обратно“. После обаче си помислих: „След като я отлъчиха, тя продължава да чете Божиите слова от време на време и ни подкрепя в изпълнението на дълга ни, а освен това поддържа домакинството и се грижи за парализираната ми майка, която е на легло. Не може ли да ѝ се даде още един шанс?“. По онова време помагах на водачите да организират материалите за отлъчените и премахнатите членове. Дъщеря ми ме попита дали майка ѝ може да бъде приета обратно в църквата, а и жена ми постоянно питаше дали може да бъде приета обратно. Като видя, че нито веднъж не казах, че може, жена ми ме обвини в безсърдечност. Почувствах се зле, като чух това. Помислих си: „Щом един мъж и една жена се оженят, любовта ги обвързва дълбоко. Ако не помогна на жена си да бъде приета обратно, ще ме гризе съвестта, а жена ми и дъщеря ми ще ме презират“. Като си помислих това, казах на водачите следното: „Откакто е отлъчена, жена ми твърдо продължава да вярва в Бог. Може ли да бъде приета обратно в църквата?“. Водачите разговаряха с мен с думите: „Църквата има принципи за приемането на хора обратно. Само тези, които са продължили да проповядват евангелието и са показали истинско покаяние, след като са били отлъчени или премахнати, могат да бъдат приети отново. Приетите отново не трябва в никакъв случай пак да причиняват смущения в църквата. Според тези принципи, въпреки че жена ти не се е противопоставила на вярата ти и е показала известно добро поведение след отлъчването си, тя не е обмислила или признала извършените от нея злодеяния, които са смутили църковния живот, и продължава да е скептична към отлъчването си и да недоволства от него. Тя не е човек, който трябва да бъде приет обратно“. Като чух общението на водачите, се засрамих. Знаех много добре, че откакто я отлъчиха, жена ми изобщо не беше признала предишните си злодеяния и дори продължаваше да презира водача, който я отлъчи, и никога не се беше самоанализирала, за да промени нещата, въпреки че другите разговаряха с нея. Тя все спореше според собствената си изкривена логика. Бях живял с нея толкова много години и разбирах много добре какъв човек е. Тя беше особено надменна, самонадеяна и упорито неразумна. Откакто се оженихме, тя и веднъж не беше признала, че е сгрешила, каквото и да ставаше. Успокояваше се само когато ѝ говорех мили думи. Успокоих ума си и се самоанализирах, като си мислех: „Много добре знам, че жена ми не отговаря на условията за приемане обратно в църквата, но защо продължавам да я защитавам и да говоря в нейна полза?“.

После, по време на духовната ми практика, прочетох два откъса от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора придават голямо значение на чувствата и реагират на всичко, което им се случва, въз основа на чувствата си. В сърцето си прекрасно знаят, че това е погрешно, и въпреки това пак не са способни да бъдат обективни, а още по-малко да постъпват принципно. Способни ли са хората да практикуват истината, когато чувствата постоянно ги възпират? Това е изключително трудно! Неспособността на много хора да практикуват истината се дължи на чувствата. Те смятат, че чувствата са особено важни и ги поставят на първо място. Дали това са хора, които обичат истината? Определено не са. Какво представляват чувствата по същество? Те са вид покварен нрав. Проявленията на чувствата могат да се опишат с няколко думи: фаворизиране, безпринципна защита на други хора, поддържане на плътски отношения и пристрастност. Ето какво са чувствата“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност?). „Какви проблеми са свързани с чувствата? Първият е как оценявате членовете на собственото си семейство и как подхождате към нещата, които правят. Тук „нещата, които правят“ естествено включват случаите, когато те прекъсват и смущават църковното дело, когато осъждат хората зад гърба им, когато изпълняват някои от практиките на неверниците и т.н. Можеш ли да подходиш към тези неща безпристрастно? Когато е необходимо да напишеш оценка на членовете на семейството си, можеш ли да го направиш обективно и безпристрастно, като оставиш чувствата си настрана? Това е свързано с подхода ти към членовете на твоето семейство. Освен това, таиш ли чувства към онези, с които се разбираш или които са ти помагали преди? Способен ли си да разглеждаш действията и поведението им обективно, безпристрастно и точно? Ако те прекъсват и смущават църковното дело, ще можеш ли своевременно да ги докладваш или да ги разобличиш, след като откриеш това? Таиш ли също така чувства към онези, които са ти относително близки или които споделят сходни интереси с твоите? Притежаваш ли безпристрастна и обективна оценка, определение и начин да се справяш с действията и поведението им? Да предположим, че църквата се справя с хората, с които имаш сантиментална връзка, в съответствие с принципите, а изходът от това не е съгласно твоите собствени представи — как ще подходиш? Ще бъдеш ли способен да се подчиниш?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2)). Божиите слова остро разобличаваха корена на проблема. Бях възпрян от чувствата си. Много добре знаех, че жена ми беше прекъснала и смутила църковния живот, и съдеше водача, както и че никога не беше се покаяла истински дори след като я отлъчиха, поради което беше негодна да бъде приета обратно в църквата. Но понеже се страхувах, че жена ми и дъщеря ми ще ме нарекат безсърдечен, и се тревожех, че бракът ни ще се разпадне, тръгнах срещу принципите, за да я защитя. Възползвах се от дълга си, за да говоря в нейна полза, с надеждата, че ще ѝ помогна да бъде приета обратно в църквата. Чувствата ми бяха твърде силни! Божият дом изисква от нас да приемаме обратно тези, които истински са се покаяли, след като са били премахнати или отлъчени. Това е проява на Божията търпимост и милост, които дават на хората шанс да се покаят във възможно най-висока степен. Ако тези хора могат да се отвратят от собствените си действия и да съжалят за тях, като се реваншират за прегрешенията си чрез реални действия, това показва, че те не са загубили изцяло човешката природа и разума си и че, ако не друго, поне вярата им в Бог е истинска. Онези обаче, които не приемат истината изобщо и извършват множество злодеяния, са хора, чиято природа същност е да изпитват неприязън към истината и да я мразят, и те никога няма да се покаят. Такива хора ще бъдат отстранени. Аз бях тръгнал против принципите, като се осланях на чувствата си, и бях пожелал да приемем обратно в църквата един зъл човек, с което да ѝ позволя да продължи да смущава църковния живот. Не смущавах ли аз църковната работа, като правех това? След като го осъзнах, изпитах дълбоки угризения и не исках повече да живея според чувствата си.

По-късно прочетох Божиите слова: „Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да се спазва. Бог обича хората, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го мразят и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората. […] По време на Епохата на благодатта Господ Исус каза: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“. „Който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка“. Тези слова са изречени още през Епохата на благодатта, а сега Божиите слова са още по-ясни: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Тези слова са недвусмислени и по същество, но често хората не могат да разберат истинското им значение. Ако даден човек отрича Бог, противопоставя Му се и е прокълнат от Него, но ти е родител или роднина и сякаш не е зъл човек и се отнася добре с теб, тогава може да се окаже, че не си способен да го мразиш и дори може да запазиш близки отношения с него, без да се промени връзката ви. Когато чуеш, че Бог мрази такива хора, ще се притесниш и няма да си способен да застанеш на страната на Бог и безмилостно да отхвърлиш този човек. Винаги си възпиран от чувства и не можеш напълно да се освободиш от тях. Каква е причината за това? Това се случва, защото чувствата ти са твърде силни и ти пречат да практикуваш истината. Този човек е добър с теб и затова не можеш да го намразиш. Ще можеш да го мразиш само ако те нарани. Дали тази омраза ще съответства на истините принципи? Освен това си обвързан от традиционните представи и си мислиш, че той е родител или роднина, така че ако го мразиш, обществото ще те презре и общественото мнение ще те порицае и осъди като лишен от синовна почит, безсъвестен и дори като безчовечен. Смяташ, че ще понесеш Божието осъждане и наказание. Дори и да искаш да го мразиш, съвестта ти няма да го допусне. Защо съвестта ти функционира така? Защото още от детството ти у теб е насаден определен начин на мислене като наследство от семейството ти, чрез възпитанието, което са ти дали родителите ти, и чрез внушенията на традиционната култура. Този начин на мислене се е вкоренил много дълбоко в сърцето ти и те кара погрешно да вярваш, че синовната почит е напълно естествена и обоснована и че всичко, което си наследил от предците си, винаги е добро. Първо това си научил и то продължава да доминира и силно да препъва и смущава вярата ти и приемането на истината, поради което си неспособен да практикуваш Божиите слова, да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Той мрази“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). От Божиите слова разбрах, че Бог изисква от нас да се държим с хората според принципа да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Бог мрази. Трябва да се държим с тези, които обичат истината и поддържат работата на църквата, с любов и трябва да ненавиждаме и отхвърляме тези зли хора, които мразят истината, противят се на Бог и смущават Божието дело. Само практикуването по този начин се съобразява с Божието намерение. Аз обаче бях възпрян от чувствата си и неспособен да обичам това, което Бог обича, и да мразя това, което Бог мрази. Като знаех, че жена ми беше извършила зло, за да смути църковния живот, и че категорично беше отхвърлила истината, и същността ѝ беше на зъл човек, който мрази истината, и че трябва да бъде отлъчена и отстранена, бях нарушил принципите, като се опитвах да помогна да я приемат обратно в църквата. Чувствата ми бяха твърде силни! Вярвах в поговорки като „Щом един мъж и една жена се оженят, любовта ги обвързва дълбоко“, „Кръвта вода не става“ и „Човекът не е неодушевен предмет — как може да бъде освободен от емоции“. Като живеех според тези сатанински отрови, бях неспособен да различа добро и зло, грешно и правилно. Във всичко живеех според чувствата си без никакви принципи. Като виждах, че жена ми продължава да подкрепя мен и децата ни в изпълнението на дълга ни, грижи се за домакинството и за парализираната ми майка, след като беше отлъчена, чувствах, че съм ѝ длъжен. Страхувах се, че децата ми ще са ми ядосани и ще ме презират, ако не се боря за нея. За да поддържам плътските си емоционални връзки и имиджа си на добър баща и съпруг, застанах на нейна страна и я защитих. Опитвах се да ѝ помогна да я приемат обратно в църквата, като така щях да ѝ позволя да продължи да смущава църковния живот и навлизането в живота на братята и сестрите. Това беше злодеяние и наистина безсъвестно и лишено от човешка природа. Бог никога не иска от нас да показваме съвест към зли хора, нито пък казва, че да отхвърлиш сатанински роднини, е безсърдечно или нечовечно. Вместо това Той изисква да обичаме това, което Той обича, и да мразим това, което Той мрази. Когато осъзнах това, умът ми се проясни и бях готов да действам според принципите, като вече не защитавам жена си и не действам според чувствата си.

След като преживях тези неща, си помислих, че съм придобил известно прозрение за същността на чувствата. По-късно обаче се изправих пред отлъчването на голямата ми дъщеря. През декември 2020 г. изпълнявах дълга си далеч от дома. Един ден изведнъж получих писмо от вкъщи, в което пишеше, че голямата ми дъщеря, която е била разкрита като зъл човек, е отлъчена от църквата, защото прекъсва и смущава работата на църквата и е извършила многобройни злодеяния, без да се покае. Тогава бях потресен и много ме заболя, и не можех да не се оплача: „Защо и голямата ми дъщеря е отлъчена? По това време тя се отказа от образованието си, за да изпълнява дълга си. Каквото и да е ставало, тя никога не е забавяла дълга си. Сега е отлъчена — това не значи ли, че няма надежда за спасение?“. Щом си затворех очите, през ума ми минаваха сцени от миналото. Преди четиричленното ни семейство вярваше в Бог. Често четяхме Божиите слова, пеехме химни и разговаряхме за истината заедно. Сега останахме само аз и малката ми дъщеря. Като си мислех за това, изпитвах дълбока болка. Помолих се на Бог: „О, Боже! Голямата ми дъщеря беше отлъчена. Знам, че това е Твоята праведност. Но просто главата ми не може да го побере. Не мога да се избавя от чувствата си. Моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да разбера намерението Ти“. По това време снимахме постановката „Битката за отлъчването на зъл човек“. Главната героиня, изпълнена с болка и негативизъм заради отлъчването на баща си, беше в състояние, подобно на моето. Като видях, че главната героиня разчита на Божиите слова, за да превъзмогне възпирането от чувствата си, бях дълбоко трогнат. Помислих си: „Аз също трябва да разчитам на Бог, да практикувам истината и да съм непоколебим в свидетелството си. Днес, знаейки, че дъщеря ми е отлъчена, се почувствах тъжен, но вярвам, че Бог е праведен. Църквата премахва или отлъчва някого въз основа на същността му и никой не е онеправдан. Трябва да се покоря и да спра да се оплаквам от Бог и да Му се противя“.

По-късно се успокоих, за да размишлявам върху системното поведение на голямата ми дъщеря. Разгледах писмото за отлъчването ѝ, като се уверих, че наистина е зъл човек, който беше извършил много злодеяния. Привидно изглеждаше рационална и не говореше много, но когато ставаше дума за интересите ѝ, се разкриваше истинската ѝ същност. Когато жена ми беше освободена и изолирана за размисъл, Уан Дзин, водачът, разговаря с дъщеря ми за злодеянията на жена ми. Тя не само не се вслуша, но и защитаваше жена ми с думите: „Не съм виждала такова поведение. Не вярвам, че майка ми е смутила църковния живот“. Колкото и водачът да разговаря с нея, тя не го приемаше и твърдеше, че майка ѝ е потискана и онеправдана от водача, като така продължаваше да смущава църковния живот. Заради поведението ѝ църквата я освободи. Оттогава тя хранеше в себе си презрение към Уан Дзин. По-късно, външно изглеждаше, че се е подобрила и че се е избавила от това. След известно време беше избрана за църковен водач. По това време Уан Дзин беше преместена да се занимава с работа с текст, защото не успяваше да върши действителна работа, затова дъщеря ми си отмъсти на Уан Дзин. Тя не само я освободи от работата с текст, но и приготви материали, за да я отлъчат от църквата. Тогава ѝ казах: „Изчистването на църквата трябва да се основава на принципи. Ако някой е несправедливо отлъчен, това е зла постъпка и сериозно прегрешение. Уан Дзин е просто лъжеводач, неспособен да върши действителна работа, но не е зъл човек и не отговаря на критериите за отлъчване“. Разговарях с нея много пъти, но тя не слушаше, като настояваше, че Уан Дзин е зъл човек и антихрист, който заслужава отлъчване. По-нататък доказателствата ѝ срещу Уан Дзин се оказаха недостатъчни и водачите, работниците, братята и сестрите не одобриха. Тя не се предаваше и продължи да събира информация зад кулисите, решена да отлъчи Уан Дзин от църквата. Тя не само че искаше да отлъчи Уан Дзин, но и наказваше и потискаше съпруга и детето ѝ, подвеждаше и подбуждаше братята и сестрите да отхвърлят и изгонят съпруга на Уан Дзин. Дори го заплаши с освобождаване, с което причини голяма болка и негативност в семейството на Уан Дзин. По време на освобождаването на голямата ми дъщеря аз присъствах като църковен дякон. Тъй като не я защитих, тя таеше презрение към мен. По-късно, когато пишеше оценки, тя ме описа като нечовечен, изключително егоистичен, безсърдечен като студенокръвно животно и ми даде много ниска оценка.

Като размишлявах за поведението на дъщеря ми, прочетох откъс от Божиите слова: „Когато антихристите са кастрени, тяхното отношение не е на приемане и подчинение. Вместо това те се съпротивляват и изпитват неприязън към него, което поражда омраза. Дълбоко в сърцата си те мразят всеки, който ги кастри, всеки, който разкрива тайните им и разобличава действителното им състояние. Те до каква степен те мразят? Скърцат със зъби от омраза, искат ти да изчезнеш от погледа им и чувстват, че двамата не можете да съществувате заедно. Ако антихристите са такива с хората, тогава могат ли да приемат Божиите слова, които ги разобличават и заклеймяват? Не, не могат. Който и да ги разобличи, те ще го мразят само за това, че ги разобличава и не е благосклонен към тях, и ще му отмъстят. Иска им се да могат да накарат човека, който ги е кастрил, да се махне от погледа им. Те не могат да понасят да виждат този човек да се справя добре. Ако този човек умре или го сполети бедствие, те ще бъдат щастливи; докато този човек е жив и все така изпълнява дълга си в Божия дом и всичко продължава както обикновено, те изпитват страдание, безпокойство и досада в сърцата си. Когато няма как да отмъстят на някого, те тайно го проклинат или дори се молят Бог да му наложи наказание и възмездие и Бог да удовлетвори жалбите им. След като антихристите породят тази омраза, това води до поредица от действия. Тези действия включват отмъщение и проклятия, и разбира се, някои други действия, като натопяване, клеветене и заклеймяване на другите, които произтичат от омраза. Ако някой ги кастри, те ще го злепоставят зад гърба му. Когато този човек каже, че нещо е правилно, те ще кажат, че е грешно. Те ще изопачат всички положителни неща, които този човек прави, и ще ги превърнат в негативни, като разпространяват тези лъжи и причиняват смущения зад гърба му. Те ще подстрекават и привличат други, които са невежи и не могат да прозрат нещата или да ги разпознаят сами, така че тези хора да се присъединят на тяхна страна и да ги подкрепят. Ясно е, че човекът, който ги кастри, не е направил нищо лошо, но те все пак искат да му припишат някои злосторничества, така че всички погрешно да повярват, че той върши такива неща, и след това да накарат всички да се обединят, за да отхвърлят този човек. Антихристите смущават църковния живот по този начин и смущават хората при изпълнението на техния дълг. Каква е целта им? Да създадат неприятности на човека, който ги кастри, и да накарат всички да го изоставят. Има и някои антихристи, които казват: „Ти ме кастри и ми създаде неприятности, така че и аз ще ти създавам трудности. Ще те накарам да вкусиш какво е да бъдеш кастрен и изоставен. Както ти се отнасяш с мен, така и аз ще се отнасям с теб. Ако не ме оставиш на мира, не си и помисляй, че и на теб ще ти е лесно!“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). От Божиите слова видях, че антихристите са особено порочни и злонамерени, като особено мразят тези, които ги разобличават или обиждат, и не се отказват, докато не ги смачкат и съсипят. Като сравних това с поведението на голямата си дъщеря, придобих известно прозрение за нея. Понеже беше смутила църковния живот, като се застъпваше за майка си, тя беше освободена и имаше зъб на водачката Уан Дзин, и чакаше възможност да си отмъсти. След като придоби позиция, тя използва силата си, за да може злобно да натопи и тормози Уан Дзин и семейството ѝ. Колкото и всички да разговаряха с нея за това, че Уан Дзин не отговаря на критериите за премахване или отлъчване, тя не искаше да чуе изобщо и настояваше за отлъчването на Уан Дзин от църквата. Видях, че нравът на дъщеря ми е изключително коварен и злобен и че тя винаги е защитавала злия човек и е отмъщавала на противника, отказвайки да спре, докато не съсипе другите. Разбрах, че е дявол и наистина трябва да бъде отлъчена. Ако останеше в църквата, щеше само да продължава да смущава и прекъсва и щеше да стане напаст за църквата.

После прочетох тези Божии слова: „Ти и до днес продължаваш да общуваш с тези демони и да се отнасяш с тях със съвест и любов, но нима това не е проява на добри намерения към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако хората са стигнали дотам и пак не успяват да разграничат доброто от злото, и продължават да раздават напосоки обичта и милосърдието си без всякакво желание да потърсят Божиите намерения и без да могат да вземат Неговите намерения за свои собствени, изходът им ще бъде още по-окаян. Всеки, който не вярва във въплътения Бог, е враг Божи. Нима не ти липсва усещане за справедливост, щом успяваш със съвест и с обич да общуваш с врага? Ако съответстваш на онези, които ненавиждам и с които не съм съгласен, и още изпитваш любов и лични чувства към тях, не се ли бунтуваш и ти? Нима не се противиш умишлено на Бог? Такъв човек всъщност притежава ли истината? Нима хората, които се отнасят съвестно към враговете, хората, които обичат демоните и които са милостиви към Сатана, преднамерено не прекъсват Божието дело? Хората, които вярват само в Исус, но не и във въплътения Бог в последните дни, както и онези, които на думи твърдят, че вярват в Него, но вършат зло — всички те са антихристи. Да не говорим за онези, които изобщо не вярват в Бог. Всички тези хора са обречени на погибел“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). В Божието семейство Христос има власт и царува истината. Църквата отлъчи дъщеря ми въз основа на същността ѝ, като следва принципите за отлъчване. Но когато това се случи на мен, не потърсих Божието намерение. Не можех да прозра дяволската същност на дъщеря си, затова ѝ съчувствах и я съжалявах. Мислех си, че вярва в Бог от детството си, че изостави образованието си, че търпеше страдание и плащаше цена досега. Как можеше да е отлъчена? Затова се оплаках на Бог в сърцето си и спорех с Него. Не беше ли точно това, което Бог разобличаваше като: „проява на добри намерения към Сатана“ и „съюзяване с демоните“? Не се ли противопоставях и противях на Бог? Бях вярвал в Бог от много години, бях ял и пил толкова много от словата Му и често казвах на другите: „Премахването и отлъчването на някого трябва да се основава на принципи, а не на чувства, дори да са собствените ти родители“, но когато жена ми и дъщеря ми бяха отлъчени, съзнателно наруших правилата и исках да ги запазя в църквата заради чувствата си. Не оправдавах ли зли хора, които смущават работата на църквата? Това значи да си на страната на злите хора и да се противиш на Бог! Като разбрах това, малко се уплаших в сърцето си, затова се помолих на Бог, готов да се покая пред Него и да се освободя от възпирането на чувствата.

Тогава прочетох тези Божии слова: „Изходът за всеки един човек се решава според същината, проявяваща се в постъпките му, и винаги се определя по съответен начин. Никой не може да поеме греховете на ближния си, а още по-малко може да понесе наказание вместо него. Това е безусловно. […] Накрая праведните са си праведни, а злосторниците са си злосторници. На вършителите на праведност ще бъде позволено да оцелеят, а злосторниците ще бъдат погубени. Светият човек е свят; у него няма нечистотия. Нечистите са нечисти и нито една частица от тях не е свята. Обречени на унищожение са всички зли хора, докато всички оцелели са праведници, дори и децата на злите хора да вършат праведни дела и дори ако родителите на праведниците вършат зло. Няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и невярващите им родители; тези два вида хора са напълно несъвместими. Преди да навлязат в покоя, хората имат плътска, семейна обич, но след като навлязат в покоя, вече няма да има никаква плътска, семейна обич. Изпълняващите дълга си са врагове на онези, които не вършат това; обичащите Бог са противници на ненавиждащите Го. Сътворените същества, допуснати до покой, са несъвместими с тези, които са обречени на унищожение. Сътворените същества, които изпълняват своя дълг ще оцелеят, докато неизпълнилите дълга си ще бъдат погубени; и нещо повече, това ще е така за вечни времена. […] В бъдеще съществуващите физически и кръвни връзки между днешните хора ще бъдат разкъсани. Вярващите са несъвместими с невярващите; те са по-скоро противници. Встъпилите в покой ще вярват в съществуването на Бог и ще се покорят на Бог, докато всички, които се бунтуват срещу Него, ще бъдат унищожени. На земята вече няма да има семейства — та как биха могли да съществуват родители, деца и брачни връзки? Самата несъвместимост между вяра и липса на вяра ще пресече издъно такива физически връзки!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). От Божиите слова разбрах, че Бог е праведен и свят. Бог определя изхода на хората без никакви плътски чувства, като се отнася с всекиго честно и справедливо. Бог не съди въз основа на това от какво човекът наглед се е отрекъл или колко е отдал от себе си, а по-скоро въз основа на същността и действията му, за да определи изхода му, и злите хора са обречени на отстраняване. Не разбирах праведността на Бог, затова, когато чух, че дъщеря ми е отлъчена, не потърсих истината и не проявих внимание към природата ѝ същност, за да видя какъв човек е наистина, а живеех според чувствата си, като ѝ съчувствах и я съжалявах. Сега ми стана ясно, че макар и дъщеря ми да е изоставила обучението си и да изпълнява дълга си, да търпи страдание и да плаща цена, всичките ѝ усилия целяха да придобие статус и репутация. Когато загуби позицията си и интересите ѝ бяха засегнати, порочната ѝ природа беше напълно разобличена. Мислех, че цялото ни семейство вярва в Бог и че всички можем да бъдем спасени и да влезем в небесното царство, но сега видях, че това са били моите собствени представи и въображение. Ако някой не обича истината и дори я мрази, и сатанинският му нрав не се променя изобщо въпреки годините на вяра в Бог, как може да бъде спасен? Чрез преживяването ми с отлъчването на дъщеря ми и жена ми видях, че въпреки че цялото ни семейство вярваше в Бог в началото, получаваше ресурса на Божиите слова и всички изпълнявахме дълга си, след няколко години същността на всеки от нас и пътят, по който бяхме поели, постепенно се разкриха. Жена ми и голямата ми дъщеря извършиха много злодеяния и бяха разобличени като зли хора. Ние сме два несъвместими типа хора и никой не може да помогне на другия или да го спаси. Помислих си за тези Божии слова: „Един ден, когато човечеството навлезе в хубавата сфера, няма да съществуват връзките между съпруг и съпруга, баща и дъщеря, майка и син, които хората си представят, че ще намерят там. Тогава всеки човек ще следва сходните с него, а семействата вече ще са в миналото. След съкрушителния си провал Сатана никога вече не ще обезпокои човечеството и хората ще се освободят от покварения си нрав завинаги. Непокорните вече ще са унищожени и ще останат само отдадените на Бог. Затова ще са единици семействата, оцелели непокътнати; как биха могли да просъществуват физическите връзки?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Не разбирах Божието дело и поради чувствата си защитавах жена си и дъщеря си, като исках да поддържам плътските ни семейни отношения, като така почти извърших деяния на съпротива срещу Бог. Бях толкова глупав и сляп! Помислих си: „Не мога повече да бъда възпиран от чувствата си. Трябва да се освободя от оковите на чувствата и да се покоря на тази ситуация“. Постепенно състоянието ми се подобри и вече не усещах толкова много болка.

След като преживях всичко това, станах по-проницателен за моето семейство. Освободих се от чувствата си към тях от дъното на душата си. Същевременно ясно видях, че ако човек живее според чувствата си, той е неспособен да различава добро и зло, правилно и грешно, и дори може да действа срещу истините принципи, като се противи на Бог и се бунтува срещу Него. Чувствата наистина са враг на Бог. Живеенето според чувствата прави практикуването на истината невъзможно. Видях също така, че духовният ми ръст е твърде малък, чувствата ми са твърде силни, че ми липсва истинско покорство пред Бог и че трябва да изпитам Божия съд и наказание, за да променя покварения си нрав.