От Майк, Южна Корея

През октомври 2004 г. с жена ми приехме делото на Всемогъщия Бог в последните дни и двете ни деца ни последваха във вярата в Бог. Бях особено щастлив, като си мислех: „Цялото ни семейство вярва в Бог. Колко прекрасно би било, ако можем всички да бъдем спасени и да влезем в царството!“. След това и двамата с жена ми изпълнявахме дълга си. Жена ми беше по-ентусиазирана от мен и аз все чувствах, че тя се стреми към истината повече от мен.

През 2013 г., докато жена ми служеше като ръководител на екип, на едно събиране църковният водач Уан Дзин ѝ посочи отклоненията и проблемите в изпълнението на дълга ѝ. След това жена ми се хвана за случаите на разкриване на поквара от страна на Уан Дзин, съдеше ги произволно и ги разпространяваше, поради което братята и сестрите развиха предразсъдъци срещу Уан Дзин. В резултат на това много задачи бяха неизпълнени и църковният живот беше сериозно смутен. Водачът и дяконът разговаряха с нея многократно, но тя отхвърляше всичко и беше недоволна, и дори спореше и философстваше, тъй като нямаше и капка себепознание. В резултат на това църквата я освободи от позицията ѝ. След като я освободиха, тя не показа никакви признаци на покаяние и продължи да намира кусури на Уан Дзин, като разпространяваше осъдителни преценки и слухове навсякъде. Поради постоянното прекъсване и смущение на църковния живот от нейна страна някои братя и сестри я разобличиха и докладваха. По-късно, след гласуване, в което 80% от църковните членове бяха гласували „за“, жена ми беше окачествена като зъл човек и отлъчена. Когато това се случи, беше доста болезнено. Замислих се как жена ми се беше отрекла от дом и кариера, за да изпълнява дълга си, след като повярва в Бог, и понасяше всякакви трудности толкова много години. Сега, след като беше отлъчена, това не беше ли краят на всичко за нея? Вече нямаше никаква надежда за спасение. Жена ми обаче изобщо не беше загрижена и каза: „Аз вярвам в Бог. Това, че ме отлъчиха, беше безсмислено. Аз пак ще вярвам в Бог дори след като ме отлъчиха“. Като видях, че е извършила толкова много зло, а дори и тогава продължаваше да не се познава, както и че не приемаше решението на църквата и негодуваше срещу него, почувствах, че отлъчването ѝ от църквата изобщо не беше прекалено. След като я отлъчиха, много братя и сестри, които ни посещаваха у дома, разговаряха с нея и я приканваха да се самоанализира и да се опознае, но тя изобщо не го приемаше и спореше ирационално, като твърдеше, че водачите и работниците са били против нея и затова са я отлъчили. Още повече, че тя продължи да таи негодувание към Уан Дзин.

По-късно Божият дом поиска всички църкви да преразгледат членовете, които са били премахнати или отлъчени, за да се види дали някой се е покаял истински и може да бъде приет отново. Помислих си: „Дали жена ми е годна да бъде приета отново? Откакто я отлъчиха, тя не е размишлявала и не е придобила познание за действията си, а продължава да храни предразсъдъци към Уан Дзин, като я съди зад гърба ѝ. Не показва признаци на покаяние, така че според принципите тя не бива да бъде приемана обратно“. После обаче си помислих: „След като я отлъчиха, тя продължава да чете Божиите слова от време на време и ни подкрепя в изпълнението на дълга ни, а освен това поддържа домакинството и се грижи за парализираната ми майка, която е на легло. Не може ли да ѝ се даде още един шанс?“. По онова време помагах на водачите да организират материалите за отлъчените и премахнатите членове. Дъщеря ми ме попита дали майка ѝ може да бъде приета обратно в църквата, а и жена ми постоянно питаше дали може да бъде приета обратно. Като видя, че нито веднъж не казах, че може, жена ми ме обвини в безсърдечност. Почувствах се зле, като чух това. Помислих си: „Щом един мъж и една жена се оженят, любовта ги обвързва дълбоко“. Ако не помогна на жена си да бъде приета обратно, ще ме гризе съвестта, а жена ми и дъщеря ми ще се оплакват от мен“. Като си помислих това, казах на водачите следното: „Откакто е отлъчена, жена ми твърдо продължава да вярва в Бог. Може ли да бъде приета обратно в църквата?“. Водачите разговаряха с мен с думите: „Църквата има принципи за приемането на хора обратно. Само тези, които са продължили да проповядват евангелието и са показали истинско покаяние, след като са били отлъчени или премахнати, могат да бъдат приети отново. Приетите отново не трябва в никакъв случай пак да причиняват смущения в църквата. Според тези принципи, въпреки че жена ти не се е противопоставила на вярата ти и е показала известно добро поведение след отлъчването си, тя не е премислила или признала извършените от нея злодеяния, които са смутили църковния живот, и продължава да не приема отлъчването си и да недоволства от него. Тя не е човек, който трябва да бъде приет обратно“. Като чух общението на водачите, се засрамих. Знаех много добре, че откакто я отлъчиха, жена ми изобщо не беше признала предишните си злодеяния и дори продължаваше да негодува срещу водача, който я отлъчи, и никога не се беше самоанализирала, за да промени нещата, въпреки че другите разговаряха с нея. Тя все спореше според собствената си изкривена логика. Бях живял с нея толкова много години и разбирах много добре какъв човек е. Тя беше особено надменна, самонадеяна и упорито неразумна. Откакто се оженихме, тя и веднъж не беше признала, че е сгрешила, каквото и да ставаше. Успокояваше се само когато ѝ говорех мили думи. Успокоих ума си и се самоанализирах, като си мислех: „Много добре знам, че жена ми не отговаря на условията за приемане обратно в църквата, но защо продължавам да я защитавам и да говоря в нейна полза?“.

После, по време на духовната ми практика, прочетох два откъса от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора придават голямо значение на чувствата и независимо какво им се случва, те действат въз основа на чувствата си. В сърцето си прекрасно знаят, че това е погрешно, и въпреки това пак не са способни да бъдат обективни, а още по-малко да постъпват принципно. Способни ли са хората да практикуват истината, когато чувствата постоянно ги възпират? Това е изключително трудно! Неспособността на много хора да практикуват истината се дължи на чувствата. Те смятат, че чувствата са особено важни и гледат първо тях. Дали това са хора, които обичат истината? Определено не са. Каква е същността на чувствата? Тя е да се гледат първо плътските чувства и да се пренебрегват истините принципи. Проявленията на чувствата могат да се опишат с няколко думи и фрази: фаворизиране, безпринципна защита на други хора, поддържане на плътски отношения и отсъствие на справедливост. Ето това са чувствата“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност?). „Какви проблеми са свързани с чувствата? Първият е как оценявате членовете на собственото си семейство и как подхождате към нещата, които правят. Тук „нещата, които правят“ естествено включват случаите, когато те прекъсват и смущават църковното дело, когато осъждат хората зад гърба им, когато изпълняват някои от практиките на неверниците и т.н. Можеш ли да подходиш към тези неща безпристрастно? Когато е необходимо да напишеш оценка на членовете на семейството си, можеш ли да го направиш обективно и безпристрастно, като оставиш чувствата си настрана? Това е свързано с подхода ти към членовете на твоето семейство. Освен това, таиш ли чувства към онези, с които се разбираш или които са ти помагали преди? Способен ли си да разглеждаш действията и поведението им обективно, безпристрастно и точно? Ако те прекъсват и смущават църковното дело, ще можеш ли своевременно да ги докладваш или да ги разобличиш, след като откриеш това? Таиш ли също така чувства към онези, които са ти относително близки или които споделят сходни интереси с твоите? Притежаваш ли безпристрастна и обективна оценка, определение и начин да се справяш с действията и поведението им? Да предположим, че църквата се справя с хората, с които имаш сантиментална връзка, в съответствие с принципите, а изходът от това не е съгласно твоите собствени представи — как ще подходиш? Ще бъдеш ли способен да се подчиниш?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2)). Божиите слова остро разобличаваха корена на проблема. Бях възпрян от чувствата си. Много добре знаех, че жена ми беше прекъснала и смутила църковния живот, и съдеше водача, както и че никога не беше се покаяла истински дори след като я отлъчиха, поради което беше негодна да бъде приета обратно в църквата. Но понеже се страхувах, че жена ми и дъщеря ми ще ме нарекат безсърдечен, и се тревожех, че бракът ни ще се разпадне, тръгнах срещу принципите, за да я защитя. Възползвах се от дълга си, за да говоря в нейна полза, с надеждата, че ще ѝ помогна да бъде приета обратно в църквата. Чувствата ми бяха твърде силни! Божият дом изисква от нас да приемаме обратно тези, които истински са се покаяли, след като са били премахнати или отлъчени. Това е проява на Божията търпимост и милост, които дават на хората шанс да се покаят във възможно най-висока степен. Ако тези хора могат да се отвратят от собствените си действия и да съжалят за тях, като изкупят прегрешенията си чрез реални действия, това показва, че те не са загубили изцяло човешката природа и разума си и че, ако не друго, поне вярата им в Бог е истинска. Онези обаче, които не приемат истината изобщо и извършват множество злодеяния, са хора, чиято природа същност е да изпитват неприязън към истината и да я мразят, и те никога няма да се покаят. Такива хора ще бъдат отстранени. Аз бях тръгнал против принципите, като се осланях на чувствата си, и бях пожелал да приемем обратно в църквата един зъл човек, с което да ѝ позволя да продължи да смущава църковния живот. Не смущавах ли аз църковната работа, като правех това? След като го осъзнах, изпитах дълбоки угризения и не исках повече да живея според чувствата си.

По-късно прочетох Божиите слова: „Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Бог мрази. Това е принципът, който хората трябва да спазват. Бог обича онези, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го мразят и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората. […] По време на Епохата на благодатта Господ Исус каза: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“. „Аз считам за Свой брат, и сестра, и майка всеки, който следва волята на Моя небесен Отец“. Тези слова са изречени още през Епохата на благодатта, а сега Божиите слова са още по-ясни: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Тези слова са недвусмислени и по същество, но често хората не могат да разберат истинското им значение. Ако даден човек отрича Бог, противопоставя Му се и е прокълнат от Него, но ти е родител или роднина и, доколкото можеш да прецениш, той сякаш не е зъл човек и се отнася добре с теб, тогава може да се окаже, че не си способен да го мразиш и дори може да запазиш близки отношения с него, като връзката ви няма да се промени. Когато чуеш, че Бог мрази такива хора, ти ще се почувстваш разстроен, няма да можеш да застанеш на страната на Бог и няма да можеш да втвърдиш сърцето си, за да ги отхвърлиш. Винаги ще бъдеш възпиран от обич и няма да можеш действително да прекъснеш връзките си с тях. Каква е причината за това? Това се случва, защото обичта ти е твърде силна и ти пречи да практикуваш истината. Този човек е добър към теб, така че не можеш да се насилиш да го мразиш. Би могъл да го мразиш само ако ти е навредил. Щеше ли тази омраза да е съгласно истините принципи? Също така, ти все още си обвързан от традиционни представи, мислейки си, че те са твои родители или роднини, и че ако ги мразиш, ще бъдеш презрян от обществото и осъден от общественото мнение, заклеймен, че нямаш синовно отношение към родителите си, че нямаш съвест и че не си човек. Мислиш си, че ще претърпиш божествено заклеймяване и ще бъдеш наказан. Дори и да искаш да ги мразиш, съвестта ти няма да ти позволи. Откъде идва това въздействие на твоята съвест? То идва от една идея, която е посята в теб още от дете чрез наследството на семейството ти, възпитанието, дадено ти от твоите родители, и обуславянето от традиционната култура. Тази идея е вкоренена много дълбоко в сърцето ти и те кара погрешно да вярваш, че синовната почит е напълно естествена и обоснована и че всичко, наследено от предците ти, е винаги добро. Първо това си научил и то продължава да доминира и силно да препъва и смущава вярата ти и приемането на истината, поради което си неспособен да практикуваш Божиите слова, неспособен да практикуваш любов към това, което Бог обича, и омраза към това, което Той мрази“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). От Божиите слова разбрах, че Бог изисква от нас да се държим с хората според принципа да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Бог мрази. Трябва да се държим с тези, които обичат истината и поддържат работата на църквата, с любов и трябва да мразим и отхвърляме тези зли хора, които мразят истината, противят се на Бог и смущават Божието дело. Само практикуването по този начин се съобразява с Божието намерение. Аз обаче бях възпрян от чувствата си и неспособен да обичам това, което Бог обича, и да мразя това, което Бог мрази. Като знаех, че жена ми беше извършила зло, за да смути църковния живот, и че категорично беше отхвърлила истината, и че същността ѝ беше на зъл човек, който мрази истината, и че трябва да бъде отлъчена и отстранена, бях нарушил принципите, като се опитвах да помогна да я приемат обратно в църквата. Чувствата ми бяха твърде силни! Вярвах в поговорки като „щом един мъж и една жена се оженят, любовта ги обвързва дълбоко“, „близостта води до пристрастност“ и „човекът не е неодушевен предмет — как може да бъде освободен от чувства?“. Като живеех според тези сатанински отрови, бях неспособен да различа добро и зло, грешно и правилно. Във всичко живеех според чувствата си без никакви принципи. Като виждах, че жена ми продължава да подкрепя мен и децата ни в изпълнението на дълга ни, грижи се за домакинството и за парализираната ми майка, след като беше отлъчена, чувствах, че съм ѝ длъжен. Страхувах се, че децата ми ще са ми ядосани и ще негодуват срещу мен, ако не се боря за нея. За да поддържам плътските си емоционални връзки и имиджа си на добър баща и съпруг, застанах на нейна страна и я защитих. Опитвах се да ѝ помогна да я приемат обратно в църквата, като така щях да ѝ позволя да продължи да смущава църковния живот и навлизането в живота на братята и сестрите. Това беше злодеяние и наистина безсъвестно и лишено от човешка природа. Бог никога не иска от нас да показваме съвест към зли хора, нито пък казва, че е безсърдечно или нечовечно да отхвърлиш роднините си, които принадлежат на Сатана. Вместо това Той изисква да обичаме това, което Той обича, и да мразим това, което Той мрази. Когато осъзнах това, умът ми се проясни и бях готов да действам според принципите, като вече не защитавам жена си и не действам според чувствата си.

След като преживях тези неща, си помислих, че съм придобил известно прозрение за същността на чувствата. По-късно обаче се изправих пред отлъчването на голямата ми дъщеря. През декември 2020 г. изпълнявах дълга си далеч от дома. Един ден изведнъж получих писмо от вкъщи, в което пишеше, че голямата ми дъщеря, която е била разкрита като зъл човек, е отлъчена от църквата, защото прекъсва и смущава работата на църквата и е извършила многобройни злодеяния, без да се покае. Тогава бях потресен и много ме заболя, и не можех да не се оплача: „Защо и голямата ми дъщеря е отлъчена? По това време тя се отказа от образованието си, за да изпълнява дълга си. Въпреки трудностите и несгодите, тя никога не е забавяла дълга си. Сега е отлъчена — това не значи ли, че няма надежда за спасение?“. Щом си затворех очите, през ума ми минаваха сцени от миналото. Преди четиричленното ни семейство вярваше в Бог. Често четяхме Божиите слова, пеехме химни и разговаряхме за истината заедно. Сега останахме само аз и малката ми дъщеря. Като си мислех за това, изпитвах дълбока болка. Помолих се на Бог: „О, Боже! Голямата ми дъщеря беше отлъчена. Знам, че това е Твоята праведност. Но просто главата ми не може да го побере. Не мога да се избавя от чувствата си. Моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да разбера намерението Ти“. По това време снимахме постановката „Битката за отлъчването на зъл човек“. Главната героиня, изпълнена с болка и негативизъм заради отлъчването на баща ѝ, беше в състояние, подобно на моето. Като видях, че главната героиня разчита на Божиите слова, за да превъзмогне възпирането от чувствата си, бях дълбоко трогнат. Помислих си: „Аз също трябва да разчитам на Бог, да практикувам истината и да остана непоколебим в свидетелството си. Днес, знаейки, че дъщеря ми е отлъчена, се почувствах тъжен, но вярвам, че Бог е праведен. Църквата премахва или отлъчва някого въз основа на същността му и никой не е онеправдан. Трябва да се покоря и да спра да се оплаквам от Бог и да Му се противя“.

По-късно се успокоих, за да размишлявам над последователното поведение на голямата ми дъщеря. Разгледах уведомлението за отлъчването ѝ, като се уверих, че наистина е зъл човек, който беше извършил много злодеяния. Привидно изглеждаше здравомислеща и не говореше много, но когато ставаше дума за интересите ѝ, се разкриваше истинската ѝ същност. Когато жена ми беше освободена и изолирана за размисъл, Уан Дзин, водачът, разговаря с дъщеря ми за злодеянията на жена ми. Тя не само не се вслуша, но и защитаваше жена ми с думите: „Не съм виждала такова поведение. Не вярвам, че майка ми е смутила църковния живот“. Колкото и водачът да разговаря с нея, тя не го приемаше и твърдеше, че майка ѝ е потискана и онеправдана от водача, като така продължаваше да смущава църковния живот. Заради поведението ѝ църквата я освободи. Оттогава тя таеше у себе си негодувание към Уан Дзин. По-късно, външно изглеждаше, че се е подобрила и че се е избавила от това. След известно време беше избрана за църковен водач. По това време Уан Дзин беше преместена да се занимава с работа с текст, защото не успяваше да върши действителна работа, затова дъщеря ми си отмъсти на Уан Дзин. Тя не само я освободи от работата с текст, но и приготви материали, за да я отлъчат от църквата. Тогава ѝ казах: „Изчистването на църквата трябва да се основава на принципи. Ако някой е несправедливо отлъчен, това е зла постъпка и сериозно прегрешение. Уан Дзин е просто лъжеводач, неспособен да върши действителна работа, но не е зъл човек и не отговаря на критериите за отлъчване“. Разговарях с нея много пъти, но тя не слушаше, като настояваше, че Уан Дзин е зъл човек и антихрист, който заслужава отлъчване. По-нататък доказателствата ѝ срещу Уан Дзин се оказаха недостатъчни и водачите, работниците, братята и сестрите не ги одобриха. Тя не се предаваше и продължи да събира информация зад кулисите, решена да отлъчи Уан Дзин от църквата. Тя не само че искаше да отлъчи Уан Дзин, но и измъчваше и потискаше съпруга и детето ѝ, подвеждаше и подбуждаше братята и сестрите да отхвърлят и отлъчат съпруга на Уан Дзин. Дори го заплаши с освобождаване, с което причини голяма болка и негативност в семейството на Уан Дзин. По време на освобождаването на голямата ми дъщеря аз присъствах като църковен дякон. Тъй като не я защитих, тя таеше негодувание към мен. По-късно, когато пишеше характеристиките, тя ме описа като нечовечен, изключително егоистичен, безсърдечен като студенокръвно животно и ми даде много лоша характеристика.

Като размишлявах за поведението на дъщеря ми, прочетох откъс от Божиите слова: „Когато антихристите са кастрени, тяхното отношение не е на приемане и подчинение. Вместо това те се съпротивляват и изпитват неприязън към него, което поражда омраза. Дълбоко в сърцата си те мразят всеки, който ги кастри, всеки, който разкрива тайните им и разобличава действителното им състояние. Те до каква степен те мразят? Скърцат със зъби от омраза, искат ти да изчезнеш от погледа им и чувстват, че двамата не можете да съществувате заедно. Ако антихристите са такива с хората, тогава могат ли да приемат Божиите слова, които ги разобличават и заклеймяват? Не, не могат. Който и да ги разобличи, те ще го мразят само за това, че ги разобличава и им вреди, и ще му отмъстят. Иска им се да могат да накарат човека, който ги е кастрил, да се махне от погледа им. Те не могат да понасят да виждат този човек да се справя добре. Ако този човек умре или го сполети бедствие, те ще бъдат щастливи; докато този човек е жив и все така изпълнява дълга си в Божия дом и всичко продължава както обикновено, те изпитват страдание, безпокойство и досада в сърцата си. Когато няма как да отмъстят на някого, те тайно го проклинат или дори се молят Бог да му наложи наказание и възмездие и Бог да оправи несправедливостта. След като антихристите породят тази омраза, това води до поредица от действия. Тези действия включват отмъщение и проклятия, и разбира се, някои други действия, като натопяване, клеветене и заклеймяване на другите, които произтичат от омраза. Ако някой ги кастри, те ще го злепоставят зад гърба му. Когато този човек каже, че нещо е правилно, те ще кажат, че е грешно. Те ще изопачат всички положителни неща, които този човек прави, и ще ги превърнат в негативни, като разпространяват тези лъжи и причиняват смущения зад гърба му. Те ще подстрекават и привличат други, които са невежи и не могат да прозрат нещата или да ги разпознаят сами, така че тези хора да се присъединят на тяхна страна и да ги подкрепят. Ясно е, че човекът, който ги кастри, не е направил нищо лошо, но те все пак искат да му припишат някои злосторничества, така че всички погрешно да повярват, че той върши такива неща, и след това да накарат всички да се обединят, за да отхвърлят този човек. Антихристите смущават църковния живот по този начин и смущават хората при изпълнението на техния дълг. Каква е целта им? Да създадат неприятности на човека, който ги кастри, и да накарат всички да го изоставят. Има и някои антихристи, които казват: „Ти ме кастри и ми създаде неприятности, така че и аз ще ти създавам трудности. Ще те накарам да вкусиш какво е да бъдеш кастрен и изоставен. Както ти се отнасяш с мен, така и аз ще се отнасям с теб. Ако не ме оставиш на мира, не си и помисляй, че и на теб ще ти е лесно!“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (осма част)). От Божиите слова видях, че антихристите са особено жестоки и злобни, като особено мразят тези, които ги разобличават или обиждат, и не се отказват, докато не ги смачкат и съсипят. Като сравних това с поведението на голямата си дъщеря, придобих известно проницателност за нея. Понеже беше смутила църковния живот, като се застъпваше за майка си, тя беше освободена и имаше зъб на водачката Уан Дзин, и чакаше възможност да си отмъсти. След като придоби позиция, тя положи всички усилия да използва властта си, за да може да натопи и измъчва Уан Дзин и семейството ѝ. Колкото и всички да разговаряха с нея за това, че Уан Дзин не отговаря на критериите за премахване или отлъчване, тя не искаше да чуе изобщо и настояваше за отлъчването на Уан Дзин от църквата. Видях, че нравът на дъщеря ми е изключително коварен и злобен и че тя винаги е защитавала злия човек и е отмъщавала на инакомислещия, отказвайки да спре, докато не съсипе другите. Разбрах, че е дявол и наистина трябва да бъде отлъчена. Ако останеше в църквата, щеше само да продължава да смущава и прекъсва и щеше да стане напаст за църквата.

После прочетох тези Божии слова: „Ти и до днес продължаваш да се замесваш с тези демони и да се отнасяш към тях със съвест и любов, но това не е ли равнозначно на проява на доброта към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако хората са стигнали до този етап и пак не успяват да разграничат доброто от злото, и продължават да раздават насляпо обичта и милосърдието си без всякакво желание да потърсят Божието сърце и без да могат по никакъв начин да вземат Божието сърце за свое собствено, изходът им ще бъде още по-окаян. Всеки, който не вярва в Бог в плът, е враг Божи. Не си ли лишен от чувство за справедливост, щом можеш да се отнасяш към враговете на Бог със съвест и с любов? Ако съответстваш на онези, които мразя и на които се противопоставям, и все така се отнасяш към тях с любов или проявяваш към тях лични чувства, не си ли непокорен? Нима не се съпротивляваш умишлено на Бог? Такъв човек всъщност притежава ли истината? Ако хората се отнасят със съвест към враговете на Бог, с любов към демоните и милостиво към Сатана, тогава не прекъсват ли преднамерено Божието дело? Хората, които вярват само в Исус, но не и във въплътения Бог в последните дни, както и онези, които на думи твърдят, че вярват във въплътения Бог, но вършат зло — всички те са антихристи. Да не говорим за онези, които не вярват в Бог. Всички тези хора ще бъдат обект на унищожение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). В Божието семейство Христос има власт и царува истината. Църквата отлъчи дъщеря ми въз основа на същността ѝ, като следва принципите за отлъчване. Но когато това се случи на мен, не потърсих Божието намерение. Не можех да прозра дяволската същност на дъщеря си, затова ѝ съчувствах и я съжалявах. Мислех си, че вярва в Бог от детството си, че изостави образованието си, че търпеше страдание и плащаше цена досега. Как можеше да е отлъчена? Затова се оплаках от Бог в сърцето си и спорех с Него. Не беше ли точно това, което Бог разобличаваше като „проява на доброта към Сатана“ и „съюзяваш с демоните“? Не се ли противопоставях и противях на Бог? Бях вярвал в Бог от много години, бях ял и пил толкова много от словата Му и често казвах на другите: „Премахването и отлъчването на някого трябва да се основава на принципи, а не на чувства, дори да са собствените ти родители“, но когато жена ми и дъщеря ми бяха отлъчени, съзнателно наруших правилата и исках да ги запазя в църквата заради чувствата си. Не толерирах ли зли хора, които смущават работата на църквата? Това значи да си на страната на злите хора и да се противиш на Бог! Като разбрах това, малко се уплаших в сърцето си, затова се помолих на Бог, готов да се покая пред Него и да се освободя от възпирането на чувствата.

Тогава прочетох тези Божии слова: „Изходът за всеки един човек се определя според същността на делата му и винаги се определя по подходящ начин. Никой не може да поеме греховете на когото и да било, а още по-малко може да понесе наказание вместо него. Това е безусловно. […] Вършителите на праведни дела в крайна сметка са вършители на праведни дела, а злодеите в крайна сметка са злодеи. Вършителите на праведни дела в крайна сметка ще могат да оцелеят, а злодеите ще бъдат погубени. Святите са святи; у тях няма нечистотия. Нечистите са нечисти и нито една частица от тях не е свята. Обречени на унищожение са всички зли хора, докато всички оцелели са праведници, дори ако децата на злите хора са вършители на праведни дела и дори ако родителите на праведниците са вършители на злодеяния. По същество няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и невярващите им родители; тези два вида хора са несъвместими. Преди да навлязат в покоя, хората имат плътска, семейна обич, но след като навлязат в покоя, вече няма да има никаква плътска, семейна обич. Изпълняващите дълга си по същество са врагове на онези, които не вършат това; обичащите Бог и онези, които Го мразят, по същество се противопоставят едни на други. Онези, които ще навлязат в покой, и онези, които ще са били унищожени, са два несъвместими типа сътворени същества. Сътворените същества, които изпълняват своя дълг, ще оцелеят, докато неизпълнилите дълга си ще бъдат погубени; и нещо повече, това ще е така за вечни времена. […] Днес между хората съществуват както плътски, така и кръвни връзки, но в бъдеще всички те ще бъдат прекъснати. Вярващите и невярващите не са съвместими по принцип; напротив, те са противници. Всички встъпили в покой ще бъдат хора, които вярват в съществуването на Бог и Му се покоряват, докато всички, които се бунтуват срещу Него, ще бъдат унищожени. На земята вече няма да има семейства — та как биха могли да съществуват родители, деца и брачни връзки? Самата несъвместимост между вяра и липса на вяра ще пресече издъно такива плътски връзки!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). От Божиите слова разбрах, че Бог е праведен и свят. Бог определя изхода на хората без никакви плътски чувства, като се отнася с всекиго безпристрастно и справедливо. Бог не съди въз основа на това от какво човекът наглед се е отрекъл или е отдал всичко, а по-скоро въз основа на същността и действията му, за да определи изхода му, и злите хора са обречени на отстраняване. Не разбирах праведността на Бог, затова, когато чух, че дъщеря ми е отлъчена, не потърсих истината и не се съобразих с природата ѝ същност, за да видя какъв човек е наистина, а живеех според чувствата си, като ѝ съчувствах и я съжалявах. Сега ми стана ясно, че макар и дъщеря ми да е изоставила обучението си и да изпълнява дълга си, да търпи страдание и да плаща цена, всичките ѝ усилия целяха да придобие статус и репутация. Когато загуби позицията си и интересите ѝ бяха засегнати, жестоката ѝ природа беше напълно разобличена. Мислех, че цялото ни семейство вярва в Бог и че всички можем да бъдем спасени и да влезем в небесното царство, но сега видях, че това са били моите собствени представи и въображение. Ако някой не обича истината и дори я мрази, и сатанинският му нрав не се променя изобщо въпреки годините на вяра в Бог, как може да бъде спасен? Чрез преживяването ми с отлъчването на дъщеря ми и жена ми видях, че въпреки че цялото ни семейство вярваше в Бог в началото, получаваше ресурса на Божиите слова и всички изпълнявахме дълга си, след няколко години същността на всеки от нас и пътят, по който бяхме поели, постепенно се разкриха. Жена ми и голямата ми дъщеря извършиха много злодеяния и бяха разкрити като зли хора. Ние сме два несъвместими типа хора и никой не може да помогне на другия или да го спаси. Помислих си за тези Божии слова: „Един ден, когато човечеството навлезе в хубавата сфера, няма да съществуват връзките между съпруг и съпруга, баща и дъщеря, майка и син, които хората си представят, че ще намерят там. Тогава всеки човек ще бъде сортиран според вида си, а семействата вече ще са разбити. След съкрушителния си провал Сатана никога вече не ще смущава човечеството, така че хората повече няма да имат сатанински покварен нрав. Непокорните вече ще са унищожени и ще оцелеят само онези, които се покоряват. Затова ще са много малко семействата, оцелели непокътнати, така че как могат да просъществуват плътските връзки?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). Не разбирах Божието дело и поради чувствата си защитавах жена си и дъщеря си, като исках да поддържам плътските ни семейни отношения, като така почти извърших деяния на съпротива срещу Бог. Бях толкова глупав и сляп! Помислих си: „Не мога повече да бъда възпиран от чувствата си. Трябва да се освободя от оковите на чувствата и да се покоря на тази ситуация“. Постепенно състоянието ми се подобри и вече не усещах толкова много болка.

След като преживях всичко това, станах по-проницателен за моето семейство. Освободих се от чувствата си към тях от дъното на душата си. Същевременно ясно видях, че ако човек живее според чувствата си, той е неспособен да различава добро и зло, правилно и грешно, и дори може да действа срещу истините принципи, като се противи на Бог и се бунтува срещу Него. Чувствата наистина са враг на Бог. Живеенето според чувствата прави практикуването на истината невъзможно. Видях също така, че духовният ми ръст е твърде малък, чувствата ми са твърде силни, че ми липсва истинско покорство пред Бог и че трябва да изпитам Божия съд и наказание, за да променя покварения си нрав.