От Нейтън, Южна Корея

През 2022 г. получих писмо от църквата в родния ми град, в което ме молеха за оценка на една от сестрите, Жанг Хуа. В писмото се казваше, че тя прекъсва църковния живот, като настройва хората едни срещу други и събира свои собствени привърженици. Водачите се опитали да разговарят с нея няколко пъти безуспешно и тя им отвръщала, като изтъквала техните собствени грешки. Църквата подготвяше информацията, необходима за отлъчването на Жанг Хуа, и ме помоли да ѝ напиша оценка. Когато видях писмото, осъзнах, че вероятно този път Жанг Хуа ще бъде отлъчена, защото през цялото време беше упорствала в това поведение и все още не се беше променила. Положението беше много сериозно. Когато си представих отлъчването на Жанг Хуа, не се почувствах много добре. Тя ме беше повишавала преди и винаги се опитваше да се грижи за мен. Ако разбереше, че съм разобличил злодеянията ѝ, какво щеше да си помисли за мен? Щеше ли да каже, че съм неблагодарен и безсърдечен? Като мислех за това, ми идеше просто да избегна този въпрос. Случи се така, че имах да върша и друга работа и го отлагах няколко дни.

Въпросът продължаваше да тегне над мен… Припомних си нещо отпреди десет години. Тогава Жанг Хуа беше църковен водач и ме беше повишила да работя с текстове, така че да имам възможност да практикувам повече. По-късно бях повишаван многократно и заминах да изпълнявам дълга си извън града. Мислех, че възможността да продължавам да работя с текст има нещо общо с това, че тя ме е повишавала през всички тези години преди. Помислих си за общението, за помощта и подкрепата, които тя ми даваше през годините си като водач — разбирахме се много лесно и тя се грижеше за нас и ежедневния ни живот много добре. Не само че уреждаше по-хубави къщи, в които да ни приемат, но ако ни липсваха дрехи или ежедневни потребности, тя ни ги доставяше незабавно. Помня един път, когато организира сбирка за нас. Когато чу, че имам заболяване на черния дроб, се свърза с един брат, който беше лекар, за да ми донесе дузина безплатни бутилки с лекарство за дроба. Това много ме трогна. С изключение на семейството ми никой не беше показвал толкова загриженост за болестта ми. Винаги чувствах, че тя ме уважава и оценява, и бях вечно благодарен заради това. Ето защо беше почти непоносимо неловко да бъда помолен да напиша оценка за Жанг Хуа, тъй като знаех, че тя е вършила доста злодеяния — и ако бъдеха разобличени, тя щеше да бъде отлъчена. Например в дълга си като водач тя беше немарлива и безразсъдна, което навреди тежко на църковното дело. След като я освободиха като водач, тя отиде да проповядва евангелието, но започна да следва антихристи, като съдеше и нападаше водачите като лъжеводачи в своята борба за водачество. В резултат на това водачите и работниците не можеха да изпълняват дълга си и църковното дело беше до голяма степен смутено. Сестра ѝ беше зъл човек и когато я отлъчиха, Жанг Хуа не беше доволна и я защити, като разпространяваше идеи. И така нататък. Неволно се чудех защо Жанг Хуа винаги подкрепя грешните хора. После си помислих за Божието слово: „Мнозина в църквата нямат проницателност. Когато някой се опита да подведе другите, те напротив, застават на страната на Сатана; дори се чувстват изключително онеправдани, че са наречени слуги на Сатана. Макар и да се казва, че нямат проницателност, те неизменно застават на страната на неистината, никога не застават на страната на истината в критични моменти, никога не се застъпват за истината и не я бранят. Действително ли нямат проницателност? Защо, напротив, застават на страната на Сатана? Защо не изричат нито една справедлива и разумна дума заради истината? Дали това действително се дължи на моментно объркване? Колкото по-малко проницателни са хората, толкова по-неспособни са да заемат страната на истината. Какво показва това? Не показва ли, че хората без проницателност обичат греха? Нима не доказва, че са предани изчадия на Сатана? На какво се дължи способността им все да застават откъм Сатана и да говорят неговия език? Всяка тяхна дума, всяка постъпка, израженията на лицата им са достатъчни, за да докажат, че те съвсем не са хора, които обичат истината, а по-скоро са хора, които я ненавиждат. Фактът, че могат да застанат на страната на Сатана, доказва достатъчно красноречиво, че Сатана обича тези дребни дяволи, които прекарват живота си, борейки се за неговата кауза. Не са ли пределно ясни тези факти?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината). Чрез откровението на Божиите слова и при сравнение с миналите злодеяния на Жанг Хуа и настоящото ѝ поведение, видях, че тя винаги взимаше страната на Сатана и смущаваше църковната работа. Разбрах, че тя всъщност е слуга на Сатана — зъл човек, който прекъсва и смущава църковната работа. Ако трябваше да разоблича всички злодеяния и злото поведение на Жанг Хуа, тогава, според принципите на църквата, тя със сигурност щеше да бъде премахната. След това тя нямаше да играе никаква роля в Божия дом и нямаше да има никакви шансове за спасение. Вече беше на средна възраст и нямаше семейство. Ако беше отлъчена, щеше ли да има къде да отиде? Щом си помислех за грижите и повишенията, които тя ми беше осигурила, бях в дилема. Ако я разобличах, тя вероятно щеше да бъде отлъчена за лошо поведение. Ако не го направех, нямаше да защитавам църковната работа или да съм предан на Бог. Докато мислех за това, стигнах до компромис. Бяха минали години и паметта ми не беше много добра. Вече бях забравил много подробности, така че нямаше смисъл да полагам много усилия да си ги припомням. Просто щях да опиша няколко очевидни неща и да приключа с това. При тази мисъл в сърцето ми се надигна известен укор. Не беше ли това просто измама и хитрост? Сега е последният етап на разкритото в Божието дело, когато хората се сортират според вида им. Само когато се премахнат злите хора, антихристите, неверниците и злите духове, църквата ще бъде пречистена и ще може да продължи да върши работата си гладко. Знаех много добре, че Жанг Хуа е зла, но не исках да я разоблича — исках да я предпазя, да я прикрия. Това щеше да е вземане страната на Сатана и противопоставяне на Бог. Уплаших се, като осъзнах това. Опитах се усилено да си спомня всичките ѝ действия и да ги опиша на водача.

След като изпратих описанието, се почувствах малко по-спокоен, но чувството за тъга остана. Ако един ден се върнех в родния си град и Жанг Хуа знаеше, че аз съм този, който е разобличил злодеянията ѝ, щеше ли да каже, че нямам обич и че съм неблагодарен? Дни наред, когато си помислех за това, чувствах, че сякаш съм направил нещо грешно. Продължавах да умувам. Знаех, че да се разобличават и докладват злите хора, е съгласно Божието намерение и е дълг на всички Божи избраници, тогава защо бях толкова тъжен и неохотен да я разоблича? Защо имах чувството, че ѝ дължа нещо? Докато разсъждавах за това, си припомних, че когато Бог анализира различни поговорки за моралните постъпки, Той засяга темата за отплащането за добротата, затова започнах да чета Божието слово. Божиите слова гласят: „Идеята, че на стореното добро трябва да се отвръща с благодарност, е един от класическите критерии в традиционната китайска култура, според които се оценява дали моралното поведение на даден човек е добро или лошо. Когато се преценява дали нечия човешка природа е добра или лоша и какво е моралното му поведение, един от показателите е дали се отплаща за услугите или помощта, които получава — дали е човек, който отвръща с благодарност на сторената добрина. В рамките на китайската традиционна култура и дори в рамките на традиционната култура на човечеството хората третират това като важен критерий за измерване на моралното поведение на човек. Ако някой не знае как да се отплати с благодарност за добрината, която получава, той ще бъде възприеман като неблагодарен човек, като някой, лишен от съвест и недостоен за общуване, който трябва да бъде презрян и отритнат от всички. Докато, ако човек знае, че трябва да се отплати с благодарност за добрината, която получава — тоест, след като получи услуги или помощ от друг човек, той не е неблагодарен и прави всичко възможно, за да се отплати на този човек — тогава на него гледат като на човек, който има съвест и човешка природа. Ако някой получи услуги или помощ от друг човек, но не осъзнава, че трябва да се отплати за добрината му, или просто изразява благодарността си с едно просто „благодаря“ и нищо повече, няма ли човекът, който е бил добър с него, да се почувства неприятно в сърцето си? Няма ли да си помисли: „Този човек не заслужава да му се помага, той не струва. Помогнах му толкова много, но той дори не осъзнава, че трябва да ми се отплати. Той наистина няма съвест или човешка природа и не си струва да се общува с него.“? Ако отново се натъкнат на такъв тип човек, биха ли му помогнали пак? Вероятно не биха искали. От предишното си преживяване те биха си взели поука: „Не мога да помагам на когото и да било — те трябва да знаят, че е редно да се отплащат с благодарност за добрината, която получават. Ако са от неблагодарния тип, който няма да ми се отплати за помощта, която съм му оказал, тогава е по-добре да не им помагам“. Ако се сблъскате с такъв вид ситуация, няма ли това да бъде вашият възглед? (Така е.)“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). След като прочетох Божието слово, открих причината да се чувствам толкова тъжен и така сякаш ѝ дължа нещо. Бил съм подведен и отровен от поговорката за отплащане за добротата. От детството ми до зряла възраст, когато родителите ми, по-възрастните или селяните говореха, фразата „отплащане за добротата“ се появяваше често в разговорите им. Когато чуваха как някой, който е получил помощ, по-късно се е отплатил за услугата, те го хвалеха и казваха, че е добър, че има съвест и че е достоен за приятелство. Възхищаваха се на такива хора и ги уважаваха, и щастливо ги поздравяваха, щом ги срещнеха. Но когато някой не връщаше услуга, не искаха да бъдат свързвани с него. Дискретно заклеймяваха такива хора като неблагодарни, без съвест и човешка природа, и изобщо не ги поздравяваха. Потопен в обстановката от детството си, винаги се опитвах да постъпвам според идеята за отплащане за добрината. Трябваше да помня всеки, който е помогнал на мен или на семейството ми, и да му се отплатя веднага щом е възможно. Ако не беше възможно в този момент, трябваше да изчакам и да му се отплатя по-късно, когато мога. Изглеждаше ми, че да постъпвам по този начин, е благородно, съвестно и порядъчно, и ми спечели благосклонността на хората около мен. Но по отношение на Жанг Хуа чувствах, че не съм ѝ се отплатил за повишението, загрижеността и помощта и дори съм разкрил злодеянията ѝ. Съвестта ми беше гузна, чувствах се неблагодарен. Тези идеи все още имаха толкова власт над мен, че макар да знаех, че злите хора и неверниците могат само да прекъснат църковната работа и дълга на братята и сестрите, все още не бях склонен да разоблича злодеянията ѝ. Бях силно подведен и въздържан от концепцията за отплащането за добрината.

Точно тогава прочетох още от Божието слово, което гласеше: „Поговорки за моралното поведение като „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ не казват на хората точно какви отговорности трябва да изпълняват в човешкото общество. Вместо това те изискват от хората да действат и да практикуват според тези поговорки независимо от обстоятелствата. Такива истории се предават от древен Китай. Един прегладнял малък просяк например беше приет от семейство, което го нахрани и облече, обучи го на бойни изкуства и му даде всякакви знания. Изчака, докато порасне, и след това започна да го използва като източник на приходи, като го изпращаше да върши злини, да убива хора, да прави неща против волята си. Ако разгледате това в контекста на всички добрини, които той получи, онова, което му се случи, беше нещо добро. Ако помислите обаче какво беше принуден да върши по-късно, дали наистина беше добро или беше лошо? (Беше лошо.) Но под влиянието на традиционната култура, че „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, хората не могат да направят тази разлика. На пръв поглед изглежда, че момчето е нямало друг избор, освен да върши злини и да наранява хората, да стане убиец — неща, които повечето хора не биха искали да правят. Но дали фактът, че вършеше тези лоши неща и убиваше по заповед на господаря си, не беше продиктуван от съкровеното му желание да се отплати за добрината му? Особено под въздействието на традиционната китайска култура, че „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, тези идеи няма как да не влияят на хората и да не ги контролират. Те със сигурност възпират начина, по който хората действат, както и намеренията и мотивите зад действията им. Когато това семейство го подтикна да върши зло, каква беше първата му мисъл? „Това семейство ме спаси и беше добро с мен. Трябва да се отплатя за добрината им. Тъй като им дължа живота си, трябва да им го отдам. Трябва да правя каквото и да поискат от мен; дори и да искат от мен да върша зло и да убивам хора, не мога да обмислям дали е правилно или грешно, трябва да се съсредоточа само върху това да се отплатя за добрината им. Все още ли щях да бъда достоен да се наричам човек, ако не се отплатях за такава голяма добрина?“. И така, за да се отплати за добрината им, той правеше каквото искаха от него, без да се замисля, дори ако от него се искаше да убива хора и да прави лоши неща. Само за да се отплати за добрината им, той действаше решително, без никакво колебание, без да има каквито и да било съмнения. И така, какъв възглед управляваше поведението и проявленията, с които той се ангажира, за да се отплати за добрината им? Не изпълняваше ли този критерий за морално поведение? (Така е.) Какво разбирате от този пример? Поговорката „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ нещо добро ли е, или не е? (Не е, в нея няма никакъв принцип.) Всъщност момчето имаше принцип, и той бе следният: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност. Ако някой ти стори добро, трябва да му отвърнеш със същото, в противен случай, не си човек и нямаш оправдание, ако те заклеймят за това. Поговорката гласи: „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, да не говорим за моята ситуация — добрината, която получих, не беше малка, а животоспасяваща. Трябва още повече да се отплатя с живота си“. Той не знаеше какви са границите или принципите за отплащане за добрина. Вярваше, че животът му е бил даден от това семейство, затова трябваше да им го посвети в замяна на това и да направи всичко, което поискат от него, включително и да убива или да върши други злодеяния. В отплащането за доброта по този начин няма принципи или граници. Той служеше като съучастник на злодеи и се погуби, докато го правеше. Правилно ли беше да се отплаща за добрината по този начин? Разбира се, че не. Постъпи глупаво“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). Чрез Божия пример за просяка, който се отплаща за добрината, видях, че традиционната култура за отплащането за добрината е сатанинска заблуда, която цели да ни отрови. Идеята за отплащането за добрината не само възпира душата ни, но също изкривява мислите ни, като превръща нормалната помощ между хората в задължение за благодарност, която трябва да се помни и да се връща, за да не бъде заклеймен някой, че няма съвест и човешка природа. Колко хора са загубили досег с правилните си постъпки заради тази подвеждаща и отровна традиционна култура? Който и да направи услугата, дори ако е зъл човек или човек със задни мотиви, онзи, който е облагодетелстван, трябва да се отплати с цялото си същество дори ако се налага да извърши убийство или друго зло. И така осъзнах, че заблудата на отплащането за добрината наистина отравя хората. Когато помислих как Жанг Хуа нападаше водачите и работниците и прекъсваше църковната работа, разбрах, че водачът моли за оценка, за да разбере ясно как Жанг Хуа се държи обикновено, за да прецени дали да я отлъчи или не. Но заради подвеждането и влиянието на „отплащането за добрината“ само мисълта за Жанг Хуа, която ме повиши и се грижи за мен — и за всичките ѝ услуги — ме караше да искам да прикривам злодеянията ѝ. Бях твърде объркан, за да направя разлика между добро и зло, между черно и бяло! В този момент бях в състояние да разпозная някои неща в идеята за отплащането за добрината. Виждах, че не е нещо положително, а е заблуда, която Сатана използва, за да подвежда и покварява хората. Знаех, че не бива да живея според нея, не бива да я приемам за принцип на постъпките си.

По-късно, прочетох още от Божието слово, което гласеше: „Необходимо е да се разпознае концепцията на традиционната култура, че „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Най-важната част е думата „добро“. Как трябва да се разглежда това добро? За какъв аспект и за какво естество на доброто се отнася? Каква е значимостта на отвръщането с благодарност на това добро? Хората трябва да разберат отговорите на тези въпроси и при никакви обстоятелства не бива да бъдат възпирани от тази идея за отплащане за добрината. Това е изключително важно за всеки, който се стреми към истината. Какво е „доброто“ според човешките представи? В по-малък мащаб добро е някой да ти помогне, когато си в беда. Например, някой да ти даде купа ориз, когато гладуваш, или бутилка вода, когато умираш от жажда, или да ти помогне да се изправиш, когато паднеш и не можеш да станеш. Всичко това са добрини. Голямата добрина се отнася до животоспасяваща добрина или добрината да спасиш някого. Например когато се сблъскаш с някакво бедствие и някой те спаси, като ти помогне да преминеш през него, или когато си в смъртна опасност и някой ти помогне, като по този начин предотврати смъртта ти — това са някои от нещата, които хората възприемат като големи добрини. В очите на хората този вид добрина надхвърля всяка малка материална услуга — това е голяма добрина, която не може да се измери с пари или материални неща. Хората, които я получават, изпитват такава признателност, която не може да се изрази само с няколко думи на благодарност. Правилно ли е обаче хората да мерят добрината така? (Не е правилно.) Защо казвате, че не е правилно? (Защото се основава на нормите на традиционната култура.) Този отговор се основава на теорията и доктрината и макар да изглежда правилен, не стига до същността на въпроса. И така, как може практично да се обясни това? Обмислете го внимателно. Преди време в интернет имаше видеоклип, в който един мъж изпуска портфейла си, без да разбере. Едно малко куче наблизо вижда това, взима портфейла и хуква да го гони. Мъжът погрешно си мисли, че кучето е откраднало портфейла му, и го бие. Абсурдно, нали? Мъжът има по-малко морал от кучето! Действията на кучето бяха в пълно съответствие с човешките етични норми. Един човек би извикал: „Изпусна си портфейла!“. Но тъй като кучето не можеше да говори, то просто мълчаливо вдигна портфейла и се затича след човека. Следователно, щом едно куче е способно на някои от добрите постъпки, насърчавани от традиционната култура, какво говори това за хората? Хората се раждат със съвест и разум, следователно са още по-способни да вършат това. Стига човек да има чувство за съвест, той може да изпълнява такива отговорности и задължения. Не е необходимо да се полага упорит труд или да се плаща цена, не изисква големи усилия и е просто въпрос на вършене на нещо полезно, нещо, което да помогне на другите. Дали обаче природата на това действие наистина може да се определи като „добро“? Издига ли се до нивото на постъпка от добро? (Не.) Щом не се издига, нужно ли е хората да говорят за това, че трябва да се отплатят? Би било излишно“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). Докато размишлявах върху думите Му, сърцето ми се просветли. Бог казва: „Най-важната част е думата „добро“. Как трябва да се разглежда това добро?“. Стига да можех да разбера как да гледам на идеята за „добротата“, щях да видя истината и повече нямаше да бъда подвеждан или възпиран от тази идея. Разсъждавах върху това. Смятах, че Жанг Хуа беше проявявала доброта към мен по два основни начина. Първо, тя ме повишаваше. Второ, докато бе водач, намери един брат да ми подсигури лекарства. Но бяха ли това наистина добрини? Всъщност, когато някой е болен или се сблъсква с трудности, да му подадеш ръка, за да го облекчиш, е нормално поведение — това е отговорност и здрав разум. Всеки, който има съвест и разум, може да го постигне и това едва ли представлява някаква специална доброта, за която трябва да се отплащаме. Но аз приех помощта ѝ присърце и я сметнах за специална добрина, за която трябва да се отплатя, като дори се опитвах да я задържа в църквата, прикривайки злодеянията ѝ. Като се отплащах за добротата ѝ по този начин, не жертвах ли църковните интереси за своите? Бях напълно объркан! Също така се чудех дали повишението от Жанг Хуа се брои за специална добрина. Мислех за този откъс от Божиите слова: „Трябва да сте наясно с факта, че независимо по кое време или на кой етап Бог върши Своето дело, Той винаги се нуждае от част от хората, които да Му сътрудничат. Това, че тези хора сътрудничат на Божието дело или вършат своята част в разпространяването на евангелието, е предопределено от Него. […] В момента никой от вас не изпълнява дълга си в Божия дом случайно — независимо от каква среда е дошъл всеки един от вас, за да изпълнява дълга си, това не е било случайност. Никой от хората, които изпълняват дълг в Божия дом, не е бил избран на случаен принцип от някой човек; независимо какъв дълг изпълнява даден човек, това е било предопределено от Бог преди началото на времето. Какво означава да се каже, че това е било предопределено? Какво конкретно? Означава, че в целия Си план за управление Бог отдавна е планирал колко пъти ще дойдеш на този свят, в кой род и в кое семейство ще се родиш в последните дни, какви ще бъдат условията в това семейство, дали ще си мъж или жена, какви ще бъдат силните ти страни, какво ниво на образование ще имаш, колко красноречив ще бъдеш, какви ще са заложбите ти, как ще изглеждаш, на каква възраст ще дойдеш в Божия дом и ще започнеш да изпълняваш дълга си, както и кога какъв дълг ще изпълняваш. Бог отдавна е предопределил всяка стъпка за теб. Още преди да се родиш и когато си дошъл на света в последните си няколко живота, Бог вече е бил подредил какъв дълг ще изпълняваш в този последен етап от делото“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Колкото повече обмислях Божиите слова, толкова по-ясни ставаха нещата. Моята работа с текст привидно се дължеше на повишението от Жанг Хуа, но в действителност Бог е Онзи, Който господства над всичко и подрежда всичко. Той ме водеше постепенно към тази роля. Ако домът Божи не разполагаше с тази работа, не бих могъл да изпълня този дълг. Така че не беше ли станало всичко в резултат на Божието дело? Трябваше да съм благодарен и признателен на Бог и все пак смятах Жанг Хуа за източника на тази услуга, и исках да ѝ се отплатя за нея. Не можех да видя Божията благодат, а само човешката доброта. Бях наистина сляп, невеж, безразсъден и глупав. Дългът на Жанг Хуа като църковен водач беше да развива и повишава хората според работните нужди на Божия дом — аз трябваше да съм благодарен на Бог, вместо да приписвам тази доброта на друг човек. Щом разбрах това, изпитах облекчение. Признателността, която чувствах към нея повече от десет години, благодарността, която изпитвах заради това, че ме оценява, и желанието ми да ѝ се отплатя изчезнаха. Вече не се чувствах задължен към нея, нито съжалявах, че съм разобличил злодеянията ѝ. Вината, че съм неблагодарен, също изчезна и вече не ставаше въпрос за някаква добрина между нас. Точно както казва Бог: „За Мен тази поговорка за отплащането за добрина просто е неоснователна. Не може да се каже, че отплащането за добрина е изцяло погрешно; ти просто трябва да го разглеждаш като задължение и отговорност. Това също е инстинкт на съвестта на човешката природа. Ако някой наистина проявява доброта към теб и е добър човек, тогава, когато има трудности, ти трябва да изпълниш своята отговорност и задължение и да му помогнеш според възможностите си. Това е достатъчно“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). Божието слово ме освободи от оковите на идеята да се отплащам за добротата и коригира гледището ми по този въпрос. Много съм Му благодарен.

И така, мислех, че въпросът е приключен. Но не след дълго от църквата в родния ми град отново ми писаха и ме помолиха да опиша ясно поведението на Жанг Хуа, както и моментите и местата, в които е било проявено, когато е поддържала антихристи и зли хора и е следвала антихристите, за да върши зло. Без такова доказателство щеше да е невъзможно да я окачествят и отлъчат. След като получих писмото, все още се чувствах малко неспокоен. Ако напишех това, Жанг Хуа щеше със сигурност да бъде отлъчена. Тя беше толкова добра с мен и ако го направех, нямаше ли… Но бързо осъзнах, че това е проявление на сатанинския принцип на отплащане за добрината. Трябваше да отхвърля тази идея и да практикувам според Божието слово. Припомних си, че Божието слово казва: „Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Бог мрази. Това е принципът, който хората трябва да спазват. Бог обича онези, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го мразят и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората. […] По време на Епохата на благодатта Господ Исус каза: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“. „Аз считам за Свой брат, и сестра, и майка всеки, който следва волята на Моя небесен Отец“. Тези слова са изречени още през Епохата на благодатта, а сега Божиите слова са още по-ясни: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Тези слова са недвусмислени и по същество, но често хората не могат да разберат истинското им значение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). Божието слово прави всичко много ясно: трябва да се отнасяме към хората принципно, да обичаме това, което Бог обича, и да мразим това, което Бог мрази. Онези, които се стремят към истината и я практикуват, са наши братя и сестри и към тях трябва да се отнасяме с любов. Онези, които не се стремят към истината или изобщо не я практикуват, или дори извършват злини, които прекъсват църковната работа, не са братя и сестри, а слуги на Сатана, зли хора. Те трябва да бъдат разобличавани, разпознавани и изчиствани от църквата. Само това е в съгласие с Божието намерение. След като разбрах това, не се колебах. С документа, който бях дал по-рано, и с внимателно припомняне създадох отчет за злодеянията ѝ. След като пратих отговора си, се почувствах омиротворен и спокоен. Най-накрая бях избягал от възпиранията на концепцията за отплащане за добротата и сърцето ми почувства облекчение.