От Синсин, Китай

През юни 2020 г. бях избрана за църковна водачка. Отначало, когато срещах проблеми в работата, съзнателно търсех принципи и дори когато знаех как да постъпя, пак търсех съвета на съработниците си и действах едва след като постигнехме консенсус. След известно време обаче установих, че в повечето случаи моите собствени предложения са по-уместни. Освен това, тъй като в миналото бях водачка и работничка, чувствах, че схващам някои принципи, можех по-точно да преценявам хората и нещата, както и да правя разпоредби в работата. По-конкретно веднъж, когато евангелската работа не даваше добри резултати и партньорката ми сестра не знаеше как да разреши проблема, аз предложих всички братя и сестри, ангажирани с евангелската работа, да се срещнат, за да можем да разговаряме за трудностите в тази работа и да търсим истината за решения. След известно време всеки брат и сестра започна ефективно да използва силните си страни в изпълнението на дълга си и ефективността на евангелската работа значително се подобри. Несъзнателно изпаднах в състояние на гордост и самодоволство, като чувствах, че имам работоспособност и можех да организирам добре както хората, така и църковното дело.

Няколко месеца по-късно църквата трябваше да избере евангелски дякон. Преди изборите прегледах всички хора в църквата и сметнах, че сестра Ли Ян е най-подходяща. Тя вярваше от много години, можеше да се отрича и да отдава всичко, имаше и остър ум. В миналото беше ходила на много места да проповядва евангелието, с известни резултати. Сега току-що се беше върнала от друг град и вече беше обърнала във вярата няколко души, така че си помислих, че е подходяща да бъде евангелски дякон. Но след като видях няколко оценки, в които се казваше, че има много надменен нрав, често възпира другите и попарва ентусиазма на хората в изпълнението на дълга им, се поколебах. Но тогава си помислих: „Тя има добра работоспособност и може ефективно да проповядва евангелието, и дори да има тези проблеми, стига всички да помагаме, не би трябвало да е голям проблем“. След като поразмислих известно време, в крайна сметка все още чувствах, че Ли Ян е подходяща да бъде евангелски дякон. На следващия ден споделих вижданията си с партньорката си. Тя отговори: „Ли Ян силно възпира другите. Няма проблем да проповядва евангелието сама, но се притеснявам, че ще смущава евангелската работа, ако стане евангелски дякон, така че трябва да сме предпазливи“. Не ми стана много приятно, като чух партньорката ми да казва това. Помислих си: „Ти вярваш в Бог отскоро, така че виждането ти е твърде едностранчиво. Аз преценявам хората и нещата по-точно, така че няма да е грешка, ако ме послушаш“. Погледнах я с презрение и ѝ казах: „При избора на евангелски дякони най-важното е дали човекът има работоспособността и силните страни да проповядва евангелието. Ли Ян може да е надменна и да има склонност да възпира другите, но тя има работоспособност и може да постигне резултати в проповядването на евангелието. Трябва да се научим да използваме хората според силните им страни и способностите им, а не да се вторачваме в малките им проблеми“. След като чу това, партньорката ми се примири и не каза нищо повече.

След това, докато разговарях с братята и сестрите за изборите, не разговарях за принципите на изборите, а вместо това умишлено подчертах, че трябва да бъде избран този, който има работоспособност и е ефективен в изпълнението на дълга си. Повлияни от това, за което разговарях, повечето братя и сестри гласуваха за Ли Ян за евангелски дякон. По онова време бях доста щастлива. Но след това, след като висшестоящата ми водачка прочете оценката на Ли Ян, тя каза, че Ли Ян винаги възпира другите, попарва ентусиазма им, особено е надменна и не приема съветите на своите братя и сестри, така че изборът ѝ за евангелски дякон лесно може да смути делото. Помислих си: „Ти не познаваш кадровата ситуация в църквата. Ако си толкова строга през цялото време, никога няма да намерим подходящ човек за работата. Освен това Ли Ян не е напълно против предложенията на другите. Последния път, когато я кастрих, тя го прие. Тя е подходяща за ролята“. С тази мисъл бързо казах: „Ли Ян може да приеме да бъде критикувана и кастрена, а проповядването на евангелието ѝ е ефективно. В бъдеще можем да ѝ помагаме повече с нейния надменен нрав; тя все още може да се справи с тази позиция. Освен това в момента в църквата няма по-подходящ човек от нея“. След като ме изслуша, водачката каза с примирение: „Тогава нека практикува известно време и ще видим. Ако установиш, че напада хора и смущава делото, тогава я освободи незабавно“. И така, Ли Ян стана евангелски дякон.

Не след дълго партньорката ми каза: „Напоследък съм в контакт с Ли Ян и установих, че тя все още силно възпира хората. Когато евангелските работници имат недостатъци, тя не им помага чрез общение, а вместо това ги напада, като казва, че са безполезни и напредват твърде бавно. Казва, че върши цялата работа сама и че сътрудничеството с другите братя и сестри е твърде уморително, което кара всички да изпаднат в негативно състояние“. Не приех думите ѝ сериозно, като си мислех: „Всеки има поквара. Стига Ли Ян да може ефективно да изпълнява дълга си, всичко е наред. Твоето преживяване и прозрение все още са твърде повърхностни. Виждала съм много като нея. Стига често да разговаряме с нея и да я кастрим, тя все още може да върши работа“. Затова казах на партньорката си: „Нека гледаме повече силните ѝ страни. Тя е надменна, но може да проповядва евангелието. Трябва да сме толерантни към тези дребни недостатъци. В бъдеще ще разговарям повече с нея“. Партньорката ми, вече опровергана от мен, нямаше какво повече да каже. По-късно, когато видях Ли Ян, исках да разоблича и да разнищя проблемите ѝ, но щом се срещнахме, тя каза, че евангелската работа сега е много ефективна. Видях, че е много дейна в дълга си, затова само накратко споменах въпроса с нейния надменен нрав и това, че възпира другите, и разговарях с нея за това, че трябва правилно да се отнася с братята и сестрите си. След като ме изслуша, тя каза, че е готова да се промени, така че не казах нищо повече. По-късно няколко сестри последователно докладваха, че Ли Ян не само не върши реална работа, не разговаря за истината, за да разрешава проблеми, когато братята и сестрите имат трудности, но дори се ядосва, мъмри ги и ги напада, което ги кара да изпаднат в негативно състояние. В резултат на това ефективността на евангелската работа е спаднала рязко. Помислих си: „Наистина ли сгреших, като настоявах да я изберат за дякон? След като братята и сестрите са го споменали много пъти, вече не мога да се вкопчвам в своите виждания“. След това събрах оценките на всички за Ли Ян и видях, че тя често се уповава на няколкото си години опит в проповядването на евангелието, за да мъмри и да напада другите отвисоко, като ги кара да се чувстват възпирани и в негативно състояние, неспособни да изпълняват нормално дълга си. Когато другите ѝ посочвали проблемите, тя спорела и се защитавала. Няколко души ѝ провели общение, но тя не го приела. Като прочетох тези оценки, останах като гръмната. Не очаквах проблемите на Ли Ян да са толкова сериозни. След толкова много години работа избрах човек, който не е правилният човек да бъде дякон, създадох бъркотия в работата и предизвиках оплаквания сред останалите братя и сестри. Осъзнаването на всичко това ми дойде твърде много. Впоследствие, въз основа на непроменящото се поведение на Ли Ян, беше определено, че тя е неподходяща за евангелски дякон и беше освободена.

След като Ли Ян беше освободена, почувствах нещо, което не можех да обясня, сякаш бях получила силен шамар. Спомних си за всичките пъти, когато партньорката ми говореше за проблемите на Ли Ян, но аз не го приемах сериозно, като в резултат на това причиних сериозни загуби на църковното дело. Почувствах изключително съжаление и вина и се запитах: „Как можах да направя такава голяма грешка при избора на Ли Ян? Как трябва да размишлявам над тези провали и в кой аспект на истината трябва да навляза?“. Помолих се на Бог, като поисках от Него да ме просветли, за да мога да опозная себе си. Прочетох този откъс от Божиите слова: „Някои хора никога не търсят истината в своя дълг. Те просто действат според собствените си идеи и фантазии и са постоянно своеволни и безразсъдни. Изобщо не вървят по пътя на практикуване на истината. Какво означава да си „своеволен и безразсъден“? Означава да действаш така, както намериш за добре, когато се сблъскаш с даден проблем, без да обмисляш или да търсиш истината. Дори ако някой друг каже нещо правилно, това не може да те трогне или да промени решението ти. Дори когато разговарят с теб за истината, ти отказваш да я приемеш. Просто се придържаш към собствените си възгледи, като се смяташ за прав и се вкопчваш в собствените си идеи. Дори мислите ти да са правилни, ти трябва да взимаш предвид и възгледите на другите хора. Не е ли изключително самоправедно изобщо да не обмисляш тези възгледи? На хора, които са изключително самоправедни и своенравни, изобщо не им е лесно да приемат истината. Да предположим, че направиш нещо погрешно и другите те критикуват, че не действаш според истината, а ти отговаряш: „Дори и да не го правя, така или иначе ще върша нещата по този начин“, и дори отиваш и намираш някаква причина, за да ги накараш да мислят, че това, което правиш, е подходящо. Те те упрекват, като казват, че твоите действия причиняват прекъсвания и ще бъдат в ущърб на църковното дело, а ти не само че не слушаш, но и продължаваш да спориш: „Мисля, че това е правилният начин, така че точно така ще върша нещата“. Какъв нрав е това? (Надменност.) Това е надменност. Надменната природа те прави своенравен. Ти имаш надменна природа, затова се държиш своеволно и безразсъдно, без да се вслушваш в това, което някой казва“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова точно разобличиха състоянието ми. Помислих си, че след като съм била водачка дълги години, овладяла съм някои принципи и съм постигнала известни резултати в работата си, съм почувствала, че разбирам истината и че мога да виждам хората и нещата ясно. В резултат на това се доверявах на себе си. Когато се случваха неща, правех каквото си искам и нямах никакво търсещо сърце. Партньорката ми посочи, че трябва да разберем дали Ли Ян се е покаяла и променила, което беше напълно съгласно принципите, но аз не го приех и настоявах тя да ме слуша. По време на изборите умишлено подчертах собствените си виждания, за да подведа другите. След изборите висшестоящата ми водачка ми напомни, че Ли Ян не е подходяща, но аз надменно се вкопчих в собствените си виждания и намерих причини да я опровергая. След като Ли Ян стана евангелски дякон, тя възпираше другите във всички неща. Когато партньорката ми отново посочи този проблем, аз все още не размишлявах над поведението си. Чувствах, че тя има твърде малко преживяване и прозрение и не приемах думите ѝ сериозно. Дори казах, че е нормално хората с интелигентност и заложби да са малко надменни. Използвах това като извинение, за да защитавам Ли Ян и да оправдая действията ѝ. Упорито се придържах към собствените си виждания. Не гледах дали върши реална работа, или причинява смущения и прекъсвания, което доведе до това, че всички се чувстваха възпирани от нея в дълга си, с което евангелската работа беше сериозно възпрепятствана. Бях толкова надменна, самоправедна и безразсъдна. По какъв начин изпълнявах дълга си? Аз прекъсвах и смущавах църковното дело, вършех зло и се съпротивлявах на Бог, което Бог ненавижда и от което се отвращава. Щом осъзнах това, бях обзета от страх, затова бързо се помолих на Бог да се покая, като казах, че искам да променя неправилното си състояние и виждания и да търся принципите за избиране на хора.

В търсенето си прочетох Принцип 63, „Принципите за избиране на водачи и работници“, в „170 принципа за практикуване на истината“. В него се споменава: „Не бива да се слагат под един знаменател всички с надменен нрав. Ако някой е способен да приеме истината и да върши реална работа, той може да бъде избран“. Видях, че хора с надменен нрав също могат да бъдат избирани, но има предварително условие: трябва да могат да приемат истината и да вършат реална работа. Въпреки че Ли Ян имаше известна интелигентност и заложби и се справяше добре с проповядването на евангелието, нравът ѝ беше особено надменен и тя гледаше отвисоко на другите само защото имаше повече опит в проповядването на евангелието от тях. Когато другите посочваха проблемите ѝ, тя не приемаше и не се самоанализираше, а вместо това се опитваше да спори и да се оправдава. Дори понякога външно да го приемаше, след това изобщо не се променяше. Тя не беше човек, който приема истината. Тя също така имаше склонност да използва статуса си, за да възпира и напада братята и сестрите, като ги караше да живеят в негативно състояние, което сериозно засягаше евангелската работа. Хора като нея — които не могат да вършат реална работа и дори смущават и прекъсват работата — са неподходящи да бъдат използвани и не могат да бъдат избирани за евангелски дякони, дори да са талантливи. Освен това, когато избрах Ли Ян, имах погрешна гледна точка. Мислех си, че стига някой да има опит и да е ефективен в проповядването на евангелието, той може да бъде избран за евангелски дякон, но това беше изцяло моя собствена представа и фантазия. Това, че Ли Ян можеше да довежда нови вярващи, като проповядва евангелието, означаваше само, че се справя добре с проповядването на евангелието, а не, че е подходяща да отговаря за евангелската работа. Колкото и опит да имаше в проповядването, ако имаше лоша човешка природа, възпираше и нападаше другите от своя сатанински нрав и не приемаше кастрене, тогава това щеше да е проблемно. Използването на такъв човек можеше само да прекъсне и да смути църковното дело. Когато ми се случваха неща, не търсех истината. Виждах хората и нещата въз основа на собствените си представи и фантазии. Що за вяра в Бог бе това? Докато размишлявах над това, почувствах тъга дълбоко в сърцето си. Помолих се на Бог, като казах, че искам да търся истините принципи и повече да не действам произволно по своя воля.

Въпреки че имах желание да се променя, собствената ми воля все още беше твърде силна, така че не след дълго отново направих същите стари грешки. Един ден, докато висшестоящата ми водачка се запознаваше с работата ни, видя, че сестра Сю Дзие, която отговаряше за работата с текст, имаше слаби заложби. Тя беше развивана дълго време, но не показваше очевиден растеж и не вършеше ефективна работа. Моята водачка ми предложи бързо да намеря някого с по-добри заложби и прозрение, когото да развивам, и каза, че няма значение, ако времето му за практикуване е кратко. Помислих си: „Въпреки че Сю Дзие няма добри заложби, тя изпълнява този дълг от дълго време и може да носи бреме, така че е по-добра от всеки нов на тази работа. Новите не схващат принципите и нямат опит в работата, така че ще е необходимо време, за да бъдат развити. В сравнение с тях Сю Дзие все пак е по-подходяща за ролята. Може би напоследък е неефективна, защото е в лошо състояние. Щом коригира състоянието си, резултатите ѝ естествено ще се подобрят“. Така че не преназначих Сю Дзие от нейния дълг. След известно време водачката изпрати друго писмо, с което ме молеше да преназнача Сю Дзие, и препоръчваше сестра Син Ю, като казваше, че тя има добри заложби и добри писателски умения и че в миналото е вършила работата с текст и си заслужава да се развие. Видях, че Син Ю вярва в Бог отскоро и има малко опит, затова се усъмних дали наистина може да се справи с работата. С тази мисъл в главата настоявах да запазя Сю Дзие и не развивах Син Ю. Едва в края на месеца разбрах, че работата с текст е почти в застой. Моята водачка ме кастри, като каза, че съм твърде настоятелна в своите виждания, че тя два пъти е предложила да преназнача Сю Дзие и да развия Син Ю, но аз не съм го направила, като сериозно съм възпрепятствала работата с текст. Като чух това, се почувствах ужасно. Моята водачка два пъти ми беше напомнила, че Сю Дзие има слаби заложби и не е подходяща за развиване. Защо не можех да го приема? Защо винаги настоявах да използвам хора според собствената си воля? Изправена пред огромната загуба, причинена на делото, почувствах голямо угризение, затова се помолих на Бог, като исках от Него да ме просветли и напътства, за да мога да размишлявам над своите проблеми.

По-късно прочетох някои от Божиите слова: „Ти служиш на Бог с твоя вроден характер и според твоите лични предпочитания. Нещо повече, ти винаги мислиш, че нещата, които желаеш да правиш, са приятни за Бог и че нещата, които не желаеш да правиш, са Му ненавистни; твоята работа се ръководи изцяло от собствените ти предпочитания. Може ли това да се нарече служене на Бог? В крайна сметка няма да има и най-малката промяна в твоя живот нрав; напротив, твоето служене ще го направи още по-упорит, като по този начин ще вкорени твоя покварен нрав дълбоко в теб, вследствие на което в теб ще се формират правила за служене на Бог, които се основават предимно на твоя собствен характер, и опит, извлечен от служенето ти според собствения ти нрав. Това са опитът и поуките на човека. Това е философията на човека за светските отношения. Такива хора са фарисеи и религиозни служители. Ако веднага не се събудят и не се покаят, те със сигурност ще се превърнат в лъжехристите и антихристите, които подвеждат хората в последните дни. Лъжехристите и антихристите, за които се говори, ще произлязат измежду такива хора. Ако тези, които служат на Бог, следват собствения си характер и действат според собствената си воля, те рискуват да бъдат отстранени по всяко време. Онези, които разчитат на дългогодишния си опит в служене на Бог, за да спечелят на своя страна сърцата на другите, да ги поучават и да ги възпират, както и да въздигат себе си, и които никога не се покайват, не изповядват греховете си и не се отказват от ползите от статуса, ще паднат пред Бог. Те са от същия тип като Павел, като злоупотребяват със старшинството си и използват квалификациите си, за да се налагат над останалите. Бог не усъвършенства такива хора. Такова служене представлява прекъсване на Божието дело. Хората винаги се придържат към старото. Те се придържат към представите от миналото, към всичко от отминалите времена. Това е голяма пречка за тяхното служене. Ако не ги отхвърлиш, тези неща ще съсипят целия ти живот. Дори да си счупиш краката от тичане напред-назад, да се съсипеш от тежък труд или дори да станеш мъченик заради „служенето“ на Бог, Бог изобщо няма да те одобри. Точно обратното: Той ще каже, че си злодей“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Религиозното служене трябва да бъде премахнато). „Ако някой не обича истината и често действа според собствените си идеи, тогава често ще оскърбява Бог. Той ще го отритне и ще го остави настрана. Действията на такива хора често не биват признати от Бог и ако нямат волята да се покаят, скоро ще бъдат изправени пред наказание“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Докато размишлявах над Божиите слова, се уплаших малко. Помислих си, че след като съм изпълнявала дълга си дълго време и имам известен опит, това означава, че разбирам истината, затова се придържах към собствените си представи и ги практикувах, сякаш те са истината, и се отнасях към опита в работата си като към капитал. В резултат на това ставах все по-надменна. Когато ми се случваха неща, нямах място за Бог в сърцето си — не търсех истините принципи, не приемах предложения от другите и упорито правех каквото си искам. Всичко това причини загуби на църковното дело. Най-накрая разбрах, че наличието на опит в работата не означава, че разбирам истината и притежавам реалности. Като не се стремях към истината и действах въз основа на собственото си преживяване и воля, можех само да смущавам и прекъсвам църковното дело. Истината царува в Божия дом и истината е критерият за действията на хората, но аз все още бърках собствения си опит в работата и собствената си воля с истината. Що за вяра в Бог бе това? Това беше вяра в самата себе си! Спомних си как антихристите, отлъчени от църквата, бяха всички надменни, самонадеяни и произволни. В своя дълг те пренебрегваха принципите на Божия дом и действаха безразсъдно, и колкото и другите да им напомняха или да ги кастреха, те никога не се покайваха. В крайна сметка те сериозно смущаваха църковното дело, като в резултат на това бяха отлъчени и отстранени. Нямах ли същия нрав като тези антихристи? Имах! Аз също вървях по пътя на антихриста! Почувствах особено съжаление и вина и се намразих, задето бях толкова надменна и самоправедна.

По-късно видях друг откъс от Божиите слова и научих как да практикувам. Божиите слова гласят: „Когато другите изразяват различни мнения, как трябва да практикуваш, така че да не действаш своенравно или безразсъдно? Първо трябва да бъдеш смирен, да оставиш настрана това, което смяташ за правилно, и да оставиш всички да общуват. Дори да вярваш, че си прав, не бива да държиш на собствените си възгледи. Това е напредък. То показва нагласа на търсене на истината и нагласа на отричане от себе си и удовлетворяване на Божиите намерения. Щом имаш тази нагласа, като същевременно не се придържаш към собствените си възгледи, трябва да се молиш, да търсиш истината от Бог, да търсиш основа в Божиите слова и да определиш как да действаш въз основа на Божиите слова. Това е най-подходящият и точен начин за практикуване. Ако хората са способни да търсят истината и да поставят на разглеждане проблем, за да могат всички да разговарят за него и да търсят заедно, по това време Светият Дух предоставя просветление. Бог просветлява хората според принципи — Той гледа твоята нагласа. Ако упорито се придържаш към своето, независимо дали възгледите ти са правилни или погрешни, Бог ще скрие лицето Си от теб и ще те пренебрегне. Той ще те накара да се сблъскаш с препятствие, за да те разкрие, като разобличи твоята грозота. Ако, от друга страна, ти имаш правилна нагласа — нито настояваш на собствените си възгледи, нито си самоправеден, своеволен или безразсъден — имаш нагласа на търсене и приемане на истината и общуваш с всички, тогава Светият Дух ще върши делото Си сред вас и може да ти позволи да видиш светлината чрез думите на някого. Понякога, когато Светият Дух те просветлява, Той ти позволява да разбереш същността на даден въпрос само с няколко думи или фрази, или като ти даде идея. В този миг ти се пробуждаш и осъзнаваш, че това, в което си се вкопчвал, е неправилно, и в същото време разбираш какъв е най-подходящият начин да действаш. Като достигнеш такова ниво, не си ли избегнал вършенето на зло и в същото време не си ли избегнал понасянето на последствията от дадена грешка? Това не е ли Божия закрила? (Да.) Как се постига това? Това се постига само когато имаш богобоязливо сърце и когато търсиш истината със сърце на покорство. След като получиш просветлението на Светия Дух и определиш принципите на практикуване, твоята практика ще бъде съгласно истината и ще удовлетворява Божиите намерения“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова видях, че каквото и да ни се случва, трябва да поддържаме богобоязливо сърце, да търсим Божието намерение и да търсим истините принципи. Особено когато нашите братя и сестри правят предложения, които се различават от нашите, трябва първо да се отречем от себе си и да ги приемем. Дори да мислим, че сме прави, трябва да се откажем от себе си и да търсим и да разговаряме с нашите братя и сестри. Само по този начин можем да придобием Божието напътствие и просветление. Вярвах в Бог от години, но дори сега не можех да приема предложения, които бяха съгласно истината. Все още живеех изцяло според своя надменен нрав. Въпреки че бях толкова бедна, жалка, мръсна и покварена, все още гордо си мислех, че съм добра, и все още силно вярвах в себе си, когато действах. Като се замислих, осъзнах, че това е безсрамно. Взех решение никога повече да не се доверявам на себе си и във всичко да търся истините принципи и да разговарям повече с другите, за да мога да изпълнявам добре дълга си.

След това започнах да търся как разумно да разпределям дълга въз основа на заложбите и силните страни на всеки. Намерих тези Божии слова: „Всеки трябва да изпълнява ролята си и да допринася според възможностите си. Трябва да бъде уреден подходящ дълг за хората въз основа на техните дарби, таланти, заложби, възраст и продължителността на времето, през което са вярвали в Бог. Тези подредби трябва да бъдат съобразени с всички типове хора и адаптирани, за да се приспособят към техните различия, като им позволяват да изпълняват своя дълг в Божия дом и да приведат в действие най-големите си функции“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). „Някои хора са убедени, че владеят писменото слово, и затова упорито настояват да изпълняват дълг, свързан с това. Разбира се, Божият дом няма да ги разочарова. Той цени талантливите хора и каквито и дарби или силни страни да притежават, ще им даде възможност да ги приложат, и затова църквата им осигурява работа с текст. След известно време обаче се оказва, че всъщност този човек не притежава това умение и не е способен да върши подобаващо този дълг, а е напълно неефективен. Талантът и заложбите му го правят напълно некомпетентен в тази работа. И така, как трябва да се постъпи при такива обстоятелства? Възможно ли е просто да се примирите с него и да му кажете: „Имаш страст и макар да нямаш голям талант и заложбите ти да са на средно ниво, стига да имаш желание и да си склонен да работиш усърдно, Божият дом ще те търпи и ще те остави да продължиш да вършиш този дълг. Няма значение, ако не го правиш добре. Божият дом ще си затвори очите и не се налага да те сменя.“? Това ли е принципът, по който Божият дом се справя с проблемите? Очевидно не. При такива обстоятелства обикновено му се определя подходящ дълг в зависимост от заложбите му и силните му страни; това от една страна. Не е достатъчно обаче да се разчита само на това, защото в много случаи самите хора не знаят какъв дълг са способни да вършат, а дори и да смятат, че са добри в нещо, то може да не е непременно вярно. Затова би било правилно да опитат и да се обучават известно време, за да се вземе решение в зависимост от това дали са ефективни, или не са. Ако се обучават известно време и не постигнат никакви резултати или нямат напредък, и ако се потвърди, че няма смисъл да бъдат развивани, трябва да се направи корекция във възложения им дълг и трябва да им се намери подходящ дълг. Това преподреждане и коригиране на дълга на хората е правилно и съответства на принципите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: Те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). В Божиите слова видях, че църквата разпределя дълга въз основа на човешката природа, заложбите и силните страни на всеки човек, така че всеки да може най-добре да изиграе роля на правилното място. Някои хора вършат работа с текст, но след като са развивани известно време, все още не отбелязват растеж. Те нямат заложбите и не са на висотата на работата, така че не могат да продължат в тази роля. Вместо това трябва да им бъде уреден подходящ дълг въз основа на техните заложби, което е от полза както за тях, така и за църковното дело. Според принципите, въпреки че Сю Дзие имаше добра човешка природа и носеше бреме в дълга си, тя имаше слаби заложби, затова макар че вършеше работа с текст от години, напредъкът беше твърде бавен, което означаваше, че наистина не е подходяща да отговаря за работата с текст. Въпреки че Син Ю вярваше по-кратко време от Сю Дзие, тя разбираше истината чисто, беше проницателна, имаше добри заложби и обичаше да пише. Въпреки че все още не беше пригодна за работата, ако бъдеше развивана известно време, можеше да покаже напредък и да стане компетентна. Щом разбрах принципите за използване и развиване на хора, поставих Син Ю начело на работата с текст и преназначих Сю Дзие на друг дълг. След известно време работата с текст постепенно се подобри.

По-късно видях, че сестра Уан Чън от друга група пише добре, и счетох, че може да бъде развивана за работата с текст, затова я препоръчах. Партньорката ми обаче каза, че е надменна и самоправедна, склонна е да възпира хората и винаги кара другите да я слушат, така че е неподходяща да бъде развивана. Като я чух да казва това, се почувствах малко нещастна и си помислих: „Въпреки че е вярно, че Уан Чън е малко надменна и е склонна да възпира хората, това поведение е в миналото. Сега тя може да приеме кастрене и е показала известна промяна. Мисля, че е много подходяща за работата с текст“. Затова исках да се вкопча в своето виждане, но тогава си помислих: „Винаги съм избирала хора въз основа на собствената си воля, което е причинило загуби на църковното дело. Сега отново разпределям дълг на Уан Чън, без да търся принципи. Взех това решение едностранно. Все още действам произволно! Не мога повече да се вкопчвам в собствените си виждания. Трябва да търся истината в това. Единственият точен начин да определя това е според принципите“. По-късно прочетох в Божиите слова: „Друг тип хора, които може да се повишават и развиват, са онези, които притежават специални таланти или дарби, или които са усвоили някои професионални умения. Какво ниво изисква Божият дом, за да развива такива хора за ръководители на екипи? Първо погледнете човешката им природа — стига донякъде да обичат положителните неща и да не са зли хора, това е достатъчно. Някои хора може да попитат: „Защо не се изисква да са хора, които се стремят към истината?“. Защото ръководителите на екипи не са църковни водачи или работници, нито са напояващи, и да се изисква от тях да отговарят на нивото за стремеж към истината би било твърде високо изискване, което не е по силите на повечето от тях. Това не е наложително за хората, които извършват работа от общ характер или конкретни елементи на професионална работа, в противен случай едва малцина щяха да отговарят на изискванията, така че нивото трябва да се понижи. Достатъчно е да разбират от професията си и да са способни да поемат работата, да не вършат зло и да не предизвикват смущения. За хората, които имат опит в някои умения и професии и имат някои силни страни, ако ще извършват работа, която изисква известно ниво на умения и е свързана с професиите им в Божия дом, е достатъчно да бъдат сравнително откровени и почтени що се отнася до характера им, да не са зли, да нямат изопачено разбиране, да могат да понасят страдания и да са готови да платят цена“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). Божият дом развива хора със специални умения въз основа на този принцип: те трябва да имат приемлива човешка природа, разбиране без изопачаване, да се отнасят сериозно към дълга си и да обичат положителните неща. Уан Чън имаше донякъде надменен нрав, но ако това, което другите предлагаха, беше правилно и съгласно истината, тя все пак можеше да го приеме. Тя имаше талант за работата с текст, можеше да страда и да плаща цена в дълга си, и можеше да поддържа църковното дело, така че беше съгласно този принцип. По-късно използвах принципа, за да разговарям с висшестоящата си водачка и няколко партньори за моите виждания и всички се съгласиха, че Уан Чън може да бъде развивана, затова ѝ възложих да върши работа с текст. Тя оцени високо възможността и постигна добри резултати в новия си дълг. Видях, че когато търсим Божието намерение във всичко и изпълняваме дълга си според истините принципи, ще получим напътствието на Светия Дух и сърцата ни ще бъдат спокойни и умиротворени.