43. Кръстопът
Преди имах щастливо семейство и съпругът ми беше много добър към мен. Отворихме си семеен ресторант, който вървеше доста добре. Завиждаха ни и приятели, и роднини. Но объркващото беше, че винаги чувствах ужасна празнота отвътре. Всеки ден беше абсолютно същият като предишния сякаш животът нямаше смисъл, а аз нямах представа какъв е правилният начин на живот. После, в края на 2010 г., преживях трудно раждане и получих кръвоизлив. Тогава от болницата издадоха уведомление, че състоянието ми е животозастрашаващо. Майка ми, страшно разтревожена, ми прошепна в ухото: „Скъпа, моли се на Всемогъщия Бог!“. В сърцето си призовах Всемогъщия Бог да ме спаси сякаш се хващах за сламка. Не след дълго кървенето спря и от все сърце благодарих на Бог. Оттогава започнах всеки ден да чета словата на Всемогъщия Бог и редовно се събирах с братя и сестри и общувах с тях. С времето осъзнах, че Бог е създал човека и че всичко, което човек има, идва от Бог. Трябва да вярваме в Бог, да Го почитаме и да изпълняваме дълга си на сътворени същества; само тогава животът има смисъл. Затова поех дълга да проповядвам евангелието и всеки ден се чувствах наистина пълноценна. Семейството ми не беше приело евангелието, но не се противопоставяше на вярата ми.
В края на 2012 г. китайската Компартия започна поредната яростна вълна на репресии срещу Църквата на Всемогъщия Бог и изфабрикува какви ли не слухове, за да оклевети и опетни църквата. Много радиостанции и телевизии разпространиха тези лъжи. Оттогава съпругът ми ме посрещаше от събиранията с намръщено лице и мълчание. Един ден по обяд се върнах в ресторанта от събиране и той ме сграбчи, завлече ме пред телевизора и каза: „Виж този Бог, в Когото вярваш!“. Видях, че излъчват всякакви богохулни слова и клевети на китайската Компартия срещу Църквата на Всемогъщия Бог, които бяха абсолютно безпочвени и напълно изопачаваха истината. Много се ядосах, обърнах се и му казах: „Новините са пълни с лъжи. Това са просто слухове, измислени от Компартията. Те мразят Бог и Му се съпротивляват повече от всичко, а откакто дойдоха на власт, жестоко преследват религиозната вяра. Как можеш да вярваш на нещо, което казват и с което заклеймяват църквата? След толкова години в бизнеса сме видели достатъчно — много добре знаеш какви са правителството и Партията. Изфабрикували са всякакви несправедливи, фалшиви, неправомерни съдебни дела и фалшифицирани доклади. Да не говорим пък за Културната революция, а и в настоящето — инцидентът на площад Тянанмън, бруталното потушаване на тибетските протести и други. Винаги започват с лъжи, изкривяват истината, за да очернят дадена група и да предизвикат възмущение, а после идва ред на жестоко потисничество. Същото е и с отношението им към Църквата на Всемогъщия Бог. Това е обичайната им тактика за потушаване на несъгласието. Освен това си бил вкъщи, докато сме се събирали с братята и сестрите в дома ни. Знаеш, че просто се събираме и четем Божиите слова, общуваме за истината и пеем химни. Приличаме ли по нещо на онова, което казва Партията?“. Но съпругът ми вече беше напълно заблуден от лъжите на Компартията и не искаше да ме изслуша. Продължи да ме укорява, че трябва просто да живея добре, вместо да настоявам да вярвам в Бог, и че щом правителството забранява вярата, трябва да се откажа от нея. Каза, че ако продължа да ходя на събирания, ще ми счупи електрическия скутер, за да не мога да ходя до там. Дори каза, че ще ме затвори вкъщи. В началото не ми повлия особено. Мислех, че семейството ми е просто временно заблудено от лъжите на Партията, че гневът им е от загриженост за мен и всичко ще отмине след няколко дни. Но нещата не се оказаха толкова прости. По телевизията и в интернет се излъчваха все повече лъжи, които атакуваха и опетняваха Църквата на Всемогъщия Бог, и имаше много съобщения за арестувани вярващи. Семейството ми ме притискаше още повече, когато виждаше това. За да ме накарат да се откажа от вярата си, съпругът ми скъса книгата с Божиите слова и счупи MP3 плейъра, на който слушах химните. Разпространяваше партийните лъжи и сред съседите, така че не можех да им проповядвам евангелието. И те бяха заблудени от лъжите и ме избягваха, сякаш бях прокажена. Поведението на съпруга ми силно ме шокира. Винаги е бил изключително простодушен и откровен — как можеше да се промени толкова много, толкова рязко? След толкова години брак как можеше да бъде толкова лишен от разбиране и уважение? С времето постоянно ме притискаше, дори обвиняваше мен и вярата ми за всичко, което не вървеше у дома. Когато бизнесът започна да запада, той обвини вярата ми и не ме пускаше в ресторанта, като казваше, че нося лош късмет. Родителите му също бяха сърдити, крещяха ми и блъскаха с гняв каквото сварят. Не ми позволяваха да излизам и щом направех крачка навън, ми се обаждаха, за да ме разпитват къде съм и с кого съм. По онова време се намирах под тяхно наблюдение. Не можех да чета Божиите слова, нито да се свържа с братя и сестри. Нямах абсолютно никаква лична свобода. Беше голямо изпитание за мен. Питах се защо вярата е толкова трудна, защо е такава борба и кога ще мога да живея нормално. Понякога си мислех просто да спра да ходя на събирания и да изпълнявам дълга си за известно време, но усещах, че това няма да е съгласно Божието намерение. В болката си отчаяно се молех на Бог да ме напътства. Спомних си един откъс от Божиите слова: „Днес повечето хора нямат това знание. Те вярват, че страданието няма стойност, светът ги е изоставил, семейният им живот е проблемен, не са възлюбени от Бог и перспективите им са мрачни. Страданието на някои хора стига до крайност и мислите им се обръщат към смъртта. Това не е истинска любов към Бог; такива хора са страхливци, не са постоянни, а са слаби и безсилни! […] Затова през тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх трябва да продължавате да сте верни на Бог и да се оставяте на устроеното от Бог; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и отекващо свидетелство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост). Дълбоко се развълнувах, докато обмислях Божиите слова. Осъзнах, че намерението на Бог не е да ни кара да страдаме, а да усъвършенства вярата ни чрез преследване и мъки, за да имаме възможност да свидетелстваме за Бог. Не можех да се поддам на Сатана, защото се страхувах от страдание; трябваше да имам вяра в Бог и да остана на този път докрай, колкото и трудно да беше.
По-късно, тъй като продължих да проповядвам евангелието, натискът от страна на съпруга ми се засили още повече. Един ден, когато се прибрах от събиране, той избухна срещу мен и ми се развика: „Как може да говориш за Бог в ресторанта? Всички говорят, че си вярваща. Как можа да ме унизиш така? Чуваш какво казват по телевизията — ако продължаваш така, ще видиш, че ще те арестуват!“. Видях, че се разстройваше все повече, затова не му отговорих и се прибрах в стаята си. Това, което видях там, ме порази. Беше скъсал книгите ми с Божиите слова и подът беше осеян с разпилени страници В този момент дойде свекърът ми и още щом влезе, каза: „Искахме синът ни да се ожени и да води добър живот. Това семейство ще бъде съсипано, ако те арестуват заради вярата ти. Или се откажи от нея, или веднага се развеждай“. После започна да изрича богохулни думи. Не можах да сдържа гнева си и го прекъснах: „Откакто се омъжих в това семейство, се отнасям към теб само с уважение. Никога не съм се ядосвала или спорила с теб. Ако съм се провалила в дълга си към това семейство, имаш право да ме порицаеш, но няма нищо лошо във вярата ми и не трябва да ми пречиш, камо ли да богохулстваш…“. Преди да успея да довърша, изражението му се промени и той извика: „Какво лошо има в това да си кажа мнението за твоя Бог? Ще видим дали не мога да се справя с теб!“. Хвана ме за дрехите и опита да ме завлече в полицейския участък, но аз се отскубнах. Като видя, че съм решена и че нямам намерение да отстъпя, си тръгна ядосан. Веднага след това чух тъп удар и точно се обръщах, когато видях съпруга ми, който се беше засилил към мен, за да ме удари право в лицето, което ме повали на пода. Притъмня ми, ушите ми започнаха да пищят, а лицето ми гореше от болка. Умът ми беше напълно празен. Не можех да повярвам, че го направи. Бяхме заедно почти десет години и той никога не беше вдигал ръка срещу мен, а сега го направи заради вярата ми. Като го погледнах, имах чувството, че пред мен стои непознат. Като обезумял той ме сграбчи и ме вдигна насила, притисна ме към стената и каза свирепо: „Казвам ти, днес ще го решим веднъж завинаги. Или се отказваш от вярата си, или се развеждаме още сега. Казвай — ще вярваш ли още или не? Искаш ли вярата си или това семейство?“. Докато говореше, започна яростно да ме блъска в стената. Гледах до болка познатото му лице, което изглеждаше зловещо, и отговорих спокойно: „Избирам вярата си“. Обезумял от гняв, той ме хвърли на леглото и стисна здраво шията ми с ръце. Не можех да дишам и се опитвах да се измъкна, но той беше много по-силен. Нямаше как да се преборя с него. Задъхвах се и ме обзе ужасен страх. Помислих си: „Май ще умра така днес“. Точно тогава се събуди тригодишният ни син. Изправи се и започна да вика: „Мамо! Мамо!“. Когато видя, че баща му ме души, започна да го удря и бута, като се опитваше отчаяно да се вмъкне в прегръдките ми. Като го видя, съпругът ми ме пусна и злобно каза: „Ако не беше синът ни, днес щеше да умреш от ръцете ми“. Излезе, а аз останах да осмислям какво току-що се беше случило. Сърцето ми се сви от студ. Тъй като преследването на вярата ми накърняваше личните му интереси, шокиращо, той наистина беше готов да ме удуши до смърт. Нима това не е дявол, който се разкрива? Колкото повече ме удряше, толкова повече виждах какъв човек е и толкова повече исках да следвам Бог докрай.
Свекърва ми дойде да ме види на следващия ден и веднага щом влезе, каза: „Не можеш ли просто да спреш да вярваш в Бог? Знам, че е хубаво да имаш вяра, но така Партията ще те арестува и ще ти причини ужасни неща. Какво ще кажеш?“. Отговорих: „Знаеш колко тежко беше раждането ми; болницата издаде известие за критично състояние. Всемогъщият Бог спаси и мен, и сина ми. Трябва да отвърна на Божията любов; не мога да действам без съвест. Всемогъщият Бог е единственият истински Бог, Който е създал небесата, земята и всички неща, и Той е Спасителят, Който се е върнал, за да спаси човечеството. Бедствията стават все по-големи и само Бог може да спаси хората. Дори да бъдем арестувани и да страдаме за това, че следваме Бог, това ще бъде само временно. Това би било по-добре, отколкото да отидем в ада със Сатана“. Тя отвърна: „Разбирам какво казваш, но като жена трябва да мислиш за детето си и за мъжа си. Синът ти е толкова малък. Наистина ли би могла да го изоставиш просто така?“. Като я чух да го казва, наистина ми се прииска да заплача, но сълзи така и не се появиха. Помислих си: „Наистина ли аз го изоставям? Компартията е тази, която арестува и преследва вярващите. Синът ти е този, който вярва на партийните лъжи, настоява за развод и разкъсва това семейство. Как можеш да обвиняваш за това вярата ми?“. Но така като я гледах — с белите ѝ коси и болезненото изражение — и като си помислех за това, че синът ми ще бъде отнет от майка си на толкова крехка възраст, се чувствах все по-нещастна. Започнах да ставам по-слаба. Мълчаливо призовах Бог, молейки Го да ме води. Сетих се за един откъс от Неговите слова: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка. […] Когато Бог и Сатана се сражават в духовния свят, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Замислих се върху Божиите слова и видях, че на повърхността всичко, което ми се случваше днес, изглеждаше сякаш хората ми пречат и ме преследват, но зад всичко това стояха хитростите на Сатана. Сатана използваше семейството ми, за да ми пречи, да ме смущава, като използваше моята обич към сина ми и семейството ми, за да ме заплашва, като се опитваше да ме накара да предам Бог и да загубя шанса си за спасение. Знаех, че не мога да вляза в капана на Сатана; трябваше да имам вяра в Бог, да остана непоколебима в свидетелството си и да унижа Сатана. И така, казах на свекърва си: „Човекът е създаден от Бог, така че трябва да имаме вяра и да Го почитаме. Освен това животът ми беше даден от Бог, затова, каквото и да се случи, ще Го следвам докрай. Не си хаби силите да ме убеждаваш в противното“. Тя поклати глава, след което се обърна и си тръгна.
Тази нощ съпругът ми разбра, че все още чета Божиите слова и много се ядоса. Каза ми: „Все още имаш наглостта да го правиш? Не се ли досещаш, че това ще те вкара в затвора? Не те ли е грижа дали ще живееш, или ще умреш? Ако теб не те е грижа, добре, но не намесвай мен и детето ни. Ако знаех, че ще станеш вярваща, никога нямаше да се оженя за теб!“. После ме избута през входната врата и каза с омраза: „Ако продължаваш да се държиш за вярата си, тогава се махай от тази къща!“. И после затръшна вратата и я заключи. Като видях колко безсърдечен беше мъжът ми и като чух сина ми да крещи „Мамо“ с пълно гърло, сърцето ми щеше да се пръсне. Беше късно, след 2 часа сутринта, и нямах никакви пари у себе си. Тогава се чудех дали наистина напускам дома си и оставям сина ми завинаги. Не знаех какво да правя и се чувствах невероятно отчаяна, докато мислех за това. Осъзнах, че телефонът ми е у мен, затова се обадих на майка си. В момента, в който чух гласа ѝ, от очите ми бликнаха сълзи, а болката и огорченията, които бях потискала толкова дълго, изведнъж избухнаха. Докато едва се сдържаше да не заплаче, тя каза: „Миличка, успокой се. Той не би те довел дотук, само за да те изостави. Просто Му вярвай и разчитай на Него“. С утехата и насърчението на майка ми, която ми казваше да вярвам в Бог и да Му се доверя, болката в сърцето ми намаля.
На следващия ден се скитах безцелно по улиците — премръзнала и гладна; тогава случайно се натъкнах на една от сестрите. Тя ме заведе у тях и ми прочете няколко откъса от Божиите слова, което ми помогна да разбера през какво преминавам. Всемогъщият Бог казва: „Как в такова мрачно общество, където демоните са безмилостни и безчовечни, царят на дяволите, който убива хора, без да му мигне окото, би могъл да търпи съществуването на Бог, Който е обичан, мил и свят? Как би могъл да аплодира и да се радва на Божието идване? Тези лакеи! Те отвръщат на добротата с омраза, отдавна са започнали да се отнасят към Бог като към враг, злоупотребяват с Бог, крайно жестоки са, не изпитват ни най-малко уважение към Бог, нападат и плячкосват, загубили са всякаква съвест, вървят срещу всякаква съвест и изкушават невинните до изпадането им в кома. Предци от древността? Любими водачи? Всички те се противопоставят на Бог! Тяхната намеса е оставила всичко под небето в състояние на мрак и хаос! Религиозна свобода? Законните права и интересите на гражданите? Всичко това са трикове за прикриване на злото! […] Защо се поставя такова непреодолимо препятствие пред Божието дело? Защо се използват различни трикове, за да се измами Божият народ? Къде са истинската свобода и законните права и интереси? Къде е безпристрастността? Къде е утехата? Къде е топлината? Защо се използват измамни схеми, за да се мамят Божите хора? Защо се използва сила, за да се потули идването на Бог? Защо не се остави Бог да броди свободно по земята, която е създал? Защо се преследва Бог, докато Той няма къде да си отдъхне?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8)). „Бог ще събуди тези хора, силно обременени от страдания, ще ги буди, докато се събудят напълно, и ще ги накара да излязат от мъглата и да отхвърлят големия червен змей. Те ще се събудят от съня си, ще разберат същността на големия червен змей, ще станат способни да отдадат цялото си сърце на Бог, ще се издигнат от потисничеството на силите на мрака, ще се изправят в Източната част на света и ще станат доказателство за Божията победа. Само по този начин Бог ще спечели слава“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (6)). Божиите слова ми помогнаха да разбера, че Бог се е въплътил и е дошъл на земята в последните дни, за да работи и да изразява истината, за да пречисти и спаси човека. Компартията се опасява, че всички ще приемат истината, ще последват Бог и ще бъдат спасени от Него. И тогава ще бъдат свободни от контрола и вредата на Партията. Затова безумно потискат и арестуват вярващите и измислят всякакви лъжи, за да заклеймят и оклеветят Църквата на Всемогъщия Бог, като заблуждават и подстрекават хората да отричат Бог и да Му се съпротивляват заедно с тях. Компартията е наистина отвратителна! Семейството ми се отнасяше така с мен само защото бяха заблудени от Компартията. Партията използва всякакви лъжи и заблуди, за хвърля прах в очите на хората, за да може всеки да се съпротивлява на Бог заедно с тях, а след това да бъде наказан в ада. Това беше хитростта на Сатана. В този момент ми стана кристално ясно, че Компартията е просто глутница демони, които се съпротивляват на Бог и вредят на хората. Знаех, че не мога да вляза в капана ѝ, и както и да ме преследваше семейството ми, нямаше как да предам Бог; трябваше да продължа да Го следвам и да изпълнявам дълга си.
По-късно, за да ме накара да се откажа от вярата си, съпругът ми се обади на някои мои роднини и приятели от родния ми град с молба да ме разубедят. Обадиха ми се и започнаха да се редуват на телефона, като всеки ме притискаше с въпроси По-големият ми брат каза: „Толкова си млада и можеш да правиш всичко. Защо ти е да вярваш в Бог? Ти си домакиня и е твоя отговорност да раждаш деца и да се грижиш за семейството. Защо изобщо вярваш в Бог? Ако е така, Компартията ще те арестува и ще те хвърли в затвора. Ние сме просто едни обикновени хора — как бихме могли да ѝ се противопоставим?“. Леля ми взе телефона и ми се развика: „Да не си полудяла? Как можеш да съсипеш едно нормално семейство заради вярата си! Не те ли е грижа за семейството ти? Толкова си твърдоглава!“. Другата ми леля ми извика: „Омъжена си отскоро, а синът ти е още мъничък. Ако влезеш в затвора, какво ще стане с него? Послушай ни — за твое добро е!“. След това по-големият ми брат грабна телефона и добави: „Ако държиш на това, съпругът ти ще се разведе с теб, а дори не си помисляй после да се връщаш при нас. Ще прекъснем всякакви връзки с теб!“. Дори 80-годишната ми баба се включи, като плачеше в слушалката: „Не можеш да вярваш. Ами ако те арестуват? Послушай ме. Искаме най-доброто за теб“. След като затворих телефона, се почувствах съвсем съкрушена. Искаше ми се да им кажа толкова много неща. Например: „Казвате, че е за мое добро, но наистина ли е така? Ако Всемогъщият Бог не ме беше спасил, отдавна да съм мъртва. Щях ли изобщо да съм жива днес? Кой всъщност разбива този напълно чудесен дом? Кой всъщност разкъсва това семейство? Не съм аз — това е Компартията. Тя е тази, която арестува и преследва вярващите, а вие, вместо да я ненавиждате, заставате на нейна страна, преследвате мен и се опитвате да ме принудите да предам Бог, дори заплашвате да прекъснете всички връзки с мен и да ме отлъчите от семейството. Как е възможно да не различавате между правилно и грешно? Наистина ли искате най-доброто за мен? Какво семейство сте вие? Животът ми беше даден от Бог, така че какво лошо има в това да изпълнявам дълга си, за да отвърна на Божията любов? Какво нередно има във вярата ми и в това да вървя по правилния път в живота?“. През следващите няколко дни роднините ми не спираха да ми звънят и да ме заливат с обвинения. Наистина агонизирах, затова усърдно се молех на Бог да пази сърцето ми. В крайна сметка продължих да ходя на събиранията и да изпълнявам дълга си.
Скоро съпругът ми подаде споразумение за развод, което сам беше изготвил, и каза: „Ако държиш на вярата си, да се развеждаме. След това няма да имаш право да виждаш сина ни. И все пак, ако си готова да спреш да вярваш във Всемогъщия Бог, ще се направя, че нищо не е било“. Взех споразумението и го разгледах: Съпрузите нямаха общи активи, нито общ бизнес, нито общо имущество; синът оставаше при бащата, а съпругата си тръгваше с празни ръце. Но ако се откажех от развода, той щеше да предаде мен и майка ми на полицията — като вярващи във Всемогъщия Бог. Разбрах, че беше планирал всичко това много отдавна, като тайно беше прехвърлил цялото ни имущество, така че след развода да няма нищо, което да се дели. Докато разглеждах споразумението за развод в ръцете си, отново започнах да се измъчвам. Ако подпишех този документ, това щеше да означава да напусна този дом и повече да не мога да виждам сина си. Той беше толкова малък — нямаше да понеса раздялата с него. Бях в пълна агония. Призовах Бог с молба да ме напътства, за да успея да остана непоколебима. Тогава си спомних тези откъси от Божиите слова: „Докато преминават през изпитания, за хората е нормално да са слаби, да изпитват негативизъм в себе си или да нямат яснота за Божиите намерения или за пътя на практикуване. Но в общи линии ти трябва да имаш вяра в Божието дело и също като Йов да не се отричаш от Бог. […] В преживяванията на хората, независимо на какво облагородяване са подложени от Божиите слова, общо взето, това, което Бог иска, е тяхната вяра и боголюбиви сърца. Това, което Той усъвършенства, като работи по този начин, е вярата, любовта и решителността на хората“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). Божиите слова ме утешиха и насърчиха и ми посочиха път за практикуване. Осъзнах, че заплахите на съпруга ми с развод са нещо, което Бог допуска да ми се случи. Спомних си, когато Йов е бил подложен на изпитание. Всичко, което е притежавал, е било разграбено от разбойници и всичките му деца са загинали за една нощ. Седял е в купчина пепел, покрит с циреи. Дори жена му го е отхвърлила, а неговите приятелите му се присмивали и го осъждали. Но въпреки всичките си страдания, той пак е възхвалявал Бог с тези слова: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Само това е истинската вяра. Бях дала тържествен обет и решително заявих на Бог, че ще Го следвам докрай, независимо от всичко. Но като се сблъсках със заплахите на съпруга ми, бях затънала в негативност и слабост. Това не беше искрена вяра в Бог. Откакто беше чул лъжите на Партията, не само беше скъсал книгите ми с Божиите слова, но и беше проявил насилие към мен — едва не ме удуши. От страх, че може да бъде замесен заради вярата ми, той не просто поиска развод, но и щеше да ме остави без пукната пара и да ме отдели от сина ми. Ако не се съглася, щеше да ме предаде. Кой съпруг постъпва така? Не беше ли по-скоро като демон? Спомних си словата, които Бог казва: „Вярващите са несъвместими с невярващите; те са по-скоро противници“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Разбрах, че съпругът ми ме заплашваше с развод, защото се беше вслушал в Компартията и мразеше Бог. Така че, макар да бяхме съпруг и съпруга, той следваше Партията и беше тръгнал по път, враждебен на Бог, който води право в ада, докато аз вървях по пътя на следване на Бог, за да придобия истината и вечен живот. Вярващите и невярващите вървят по различни пътища. Знаех, че повече не мога да му позволявам да ме възпира. Колкото повече ме преследваше, толкова по-решена бях да следвам Бог докрай, да остана непоколебима в свидетелството си и да посрамя Сатана. Затова му казах, че се съгласявам на развода.
В деня, в който отидохме в Бюрото по гражданско състояние, за да финализираме развода, нямаше как да не почувствам известно безпокойство, че оставам с празни ръце. Как щях да се справя отсега нататък? Като си помислех колко усилия бях положила през годините за нашия дом и бизнес, а накрая оставах без нищо, ми беше наистина трудно да се примиря. Тогава си спомних Божиите слова: „Можеш ли заради Мен да се откажеш от обмислянето, планирането или подготовката за бъдещия си път за оцеляване?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (2)). Този въпрос от Бог наистина ме засрами. Всички казват, че трудностите изпитват искреността, но когато се сблъсках с преследване и несгоди, мислех само за личните си интереси. Това ли беше истинска вяра в Бог? Всичко, което съм, беше в Божиите ръце, така че бях решена да се покоря на Неговите устройвания и подредби и да спра да се тревожа за собствения си изход. След като подписахме всички документи, го попитах: „Защо толкова държеше да се разведем?“. Той каза: „Братовчед ми ми каза, че правителството е издало поверителни документи, в които се казва, че вярващите във Всемогъщия Бог са престъпници с висок приоритет и че всеки член на Партията, за когото се установи, че има вярващ в семейството си, ще бъде незабавно изключен. Всички държавни служители ще бъдат уволнени, децата им няма да влязат в университет, пенсиите на родителите им ще бъдат спрени, а семейното имущество ще бъде конфискувано. Преди се е казвало, че заради един престъпник страдат девет поколения. Сега, ако някой вярва във Всемогъщия Бог, ще бъдат засегнати всичките му роднини. Трябваше да се откажа от теб, за да защитя останалите. Иначе по-големият ми брат щеше да бъде изключен от Партията“. Така се ядосах, като чух думите му. Бог е дошъл да спаси човечеството, което е толкова прекрасно нещо и благословия за цялото човечество. Но Компартията яростно се съпротивлява на Бог и Го мрази. Използва всякакви достойни за презрение средства, за да прекъсне и унищожи Божието дело, и няма да се спре пред нищо. Те са шайка убийци — хладнокръвни демони! Наистина видях истинското лице на големия червен змей и повече не можеше да ме измами и заблуди. Реших да изпълнявам добре дълга си, за да отплатя Божията любов и да посрамя Сатана. След това напуснах дома си и продължих да изпълнявам дълга си и да проповядвам евангелието. Благодаря на Бог!
