От Christina, САЩ

През април 2021 г. живеех в една къща с Харлоу и още няколко сестри. В началото често я виждах да говори с другите за състоянието си, а понякога бъбреше за това на масата. Помислих си как успява да оползотворява дори времето за хранене — определено се съсредоточаваше върху навлизането в живота и беше човек, който търси истината. След това веднъж, докато си бъбрехме, Харлоу ми каза, че е прекомерно загрижена за изражението на лицето и мнението на другите, и ако някой ѝ говори с лош тон, тя обикновено предполага, че я гледат отвисоко. Тя ми каза, че е измамна. Каза също, че все се състезава с другите за слава и придобивки и е твърде загрижена за репутацията и статуса си. Мислех си: „Не се познаваме отдавна, така че това, че може да ми разкаже за слабото си място и недостатъците си, означава, че е простодушна и открита“. В последващите ни взаимодействия забелязах, че наистина има сложен начин на мислене. Определено бе прекомерно загрижена за изражението и мнението на хората и беше подозрителна към тях. Когато понякога братята и сестрите посочваха проблемите ѝ, тя се чудеше дали я гледат отвисоко, а след това се откриваше с думите, че винаги е подозрителна към другите, че е много измамна и така нататък. Отначало си мислех, че е просто чувствителен и крехък човек. Усещах, че всеки си има недостатъци и проблеми и че като братя и сестри трябва да сме по-толерантни един към друг и да си прощаваме. Освен това тя можеше да се открие и да разбере себе си след разкриване на поквара, затова я смятах за човек, който може да приеме истината. Така че не му мислих много. Обикновено, когато ми разказваше за състоянието си, търпеливо слушах как излива сърцето си. В разговор се отнасях внимателно и към настроението ѝ; страхувах се да не бъда непредпазлива и да не кажа нещо, което да я нарани. Поради тази причина тя обичаше да говори с мен. От думите ѝ и от това, което те загатваха, личеше, че тя ме смята за човек с добър темперамент и индивидуалност, намира ме за великодушна и харесва хора като мен. Въпреки това всеки път, когато си бъбрехме, ставаше дума за състоянието ѝ на подозрителност или за загрижеността ѝ за репутацията. Понякога една кратка раздумка се проточваше час и това наистина забавяше дълга ми. Но като виждах колко много ми се доверява, се страхувах, че ще я нараня, ако не я изслушам, затова ми беше неудобно да я прекъсна. По-късно се случиха някои неща, които постепенно промениха начина, по който я възприемах.

Веднъж Харлоу разкритикува сестра Кей, че не е сгънала добре завивката си, но Кей не го прие твърде на сериозно. Харлоу се ядоса, не отстъпи и настоя Кей да направи това, което искаше. Кей видя, че Харлоу обикновено кара хората да ѝ угаждат и да се съгласяват с нея, за да е доволна. Кей ѝ каза, че е твърде съсредоточена върху статуса и все иска хората да са около нея, което по същество означава, че иска да ги контролира. След това Харлоу отиде да се открие пред Кей, като плачеше и обясняваше, че не е такава, за каквато я смята Кей, и че Кей я е разбрала погрешно. Кей се извини, но Харлоу все още не можеше да го преглътне и спря да ѝ говори. След това тя често се изолираше и не приказваше много с нас. Веднъж, докато говореше с мен за състоянието си, тя каза, че е видяла как другите сестри често беседват с Кей, затова подозира, че всички харесват Кей, а нея я гледат отвисоко и я изключват. Тогава тя умишлено започна да избягва всички и смяташе, че в разговор Кей е неискрена с нея. След това каза, че има лоша човешка природа и че да подозира Кей по този начин, е наистина измамно. Но впоследствие така и не се промени. Сърди ни се половин месец заради това и всички се чувстваха много възпрени. Бях доста изненадана и не можех да го проумея. Защо не търсеше истината и не си вземаше поука, когато се сблъскваше с проблеми? След това се замислих за нейната склонност да се цупи и сърди и за това, че всички сме братя и сестри, и просто трябва повече да ѝ помагаме с любов. Веднъж възникнаха проблеми в един изработен от нея видеоклип. На едно събиране ръководителят на екипа каза, че създателите трябва да поемат основната отговорност за проблемите във видеоклиповете. Харлоу предположи, че това е насочено към нея — че ръководителят на екипа смята заложбите ѝ за слаби и че я гледа отвисоко. Тя беше навъсена и мрачна в продължение на дни. След това един водач разговаря с нея и каза, че тя не приема истината, че е прекалено чувствителна и че ще бъде опасно за нея да остане такава. При тези думи Харлоу започна да плаче. Тя каза, че е твърде покварена и няма да бъде спасена от Бог. Като видя, че е толкова разстроена, водачът разговаря с нея за Божието намерение, за да не разбере Бог погрешно, да може да размишлява повече върху проблема си и да има навлизане. Тогава тя не каза нищо и водачът си помисли, че тя ще може да се промени. Изненадващо обаче на едно събиране тя сподели, че не може да приеме думите на водача за себе си, и беше негативна в продължение на дни. По-късно каза на някои братя и сестри, че ръководителят на екипа не я харесва заради слабите ѝ заложби, което я кара да се чувства възпряна. Не знаеше как да премине през това и плачеше, докато изричаше тези думи. Братята и сестрите проявиха съчувствие. Такива неща се случваха постоянно. След като някой разговаряше с нея, тя винаги „познаваше“ себе си и си признаваше проблема. Но няколко дни по-късно, когато се случеше друга неприятност, тя отново се цупеше.

Бях много объркана, когато я виждах да се държи така. След като изглеждаше, че обикновено познаваше себе си, защо никога не се променяше? Ако другите кажеха нещо, което засягаше гордостта ѝ, тя предполагаше, че я гледат отвисоко, а след това приемаше всичко погрешно. Имаше ли проблем с човешката ѝ природа и възприемането ѝ? Не успявах напълно да разбера това, затова се молех на Бог в търсене и търсех и разговарях с други, които разбираха истината. Една сестра ми каза, че след години на вяра Харлоу разбираше всичко, но не практикуваше истината и често беше негативна. Това означаваше, че тя не се познава истински. Тази сестра ми изпрати и един откъс от Божиите слова: „Когато разговарят за себепознанието си, някои хора изтърсват: „Аз съм дявол, жив Сатана, и се съпротивлявам на Бог. Аз се бунтувам срещу Него и Го предавам. Аз съм змия, зъл човек. Заслужавам да бъда прокълнат“. Това ли е истинско себепознание? Те говорят само общи приказки. Защо не дават примери? Защо не разкриват срамните неща, които са вършили, и не ги разнищват и оголват? Като ги чуят, някои непроницателни хора си мислят: „Ето това е истинско себепознание! Дори смята себе си за дявол и се проклина. До какви висоти е стигнал!“. Много хора, особено новоповярвалите, са склонни да се подвеждат от тези думи. Те смятат, че говорещият е чист и има духовно разбиране, че обича истината и може да бъде водач. След като общуват с него известно време обаче, те установяват, че човекът не е такъв, какъвто са си го представяли, а е изключително лъжлив и измамен, умел в прикриването и преструвките, и това силно ги разочарова. На каква основа да преценим дали хората действително познават себе си? Не можете просто да вземете предвид какво твърдят — най-важното е да гледате дали са способни да приемат истината и дали могат да я приложат на практика, след като я разберат. Хората, които действително разбират истината, не само могат да имат истинско себепознание, но и са способни да практикуват истината, което е най-важното. Те не само говорят за истинското си разбиране, но и са способни действително да вършат това, което казват. Тоест техните действия напълно съответстват на думите им. Ако казаното от тях звучи добре и разумно, но не постъпват в съответствие с него и не го изживяват, те са станали фарисеи и лицемери и съвсем не са хора, които действително познават себе си. Много хора звучат разумно, когато разговарят за истината, но не осъзнават кога разкриват покварен нрав. Това хора, които познават себе си, ли са? Дали хората разбират истината, ако не познават себе си? Всички, които не познават себе си, не разбират истината, и всички, които говорят празни приказки за себепознание, имат фалшива духовност и са лъжци. Някои хора звучат особено разумно, когато говорят думи и доктрини, но що се отнася до състоянието на духа им, те са несъобразителни и недосетливи, те са невъзприемчиви и не реагират на никакви въпроси. Може да се каже, че са несъобразителни, но понякога звучат така, сякаш духът им е доста буден. Например, когато нещо се случи, такъв човек е способен веднага да се познае, като каже: „Току-що ми се разкри една идея. Обмислих я и осъзнах, че е измамна и че мамя Бог“. Когато чуят това, някои непроницателни хора завистливо казват: „Този човек веднага разбира, когато разкрива поквара, и е способен да се открие и да разговаря за това. Реакциите му са толкова бързи, духът му е буден. Той е много по-добър от нас. Този човек наистина се стреми към истината“. Дали това е правилен начин за преценяване на хората? (Не е.) И така, каква трябва да е основата за преценяване дали човек наистина познава себе си? Не бива да разчитате само на това, което казва. Трябва да проверите и какво действително се проявява в него. Най-простият начин е да проверите дали е способен да практикува истината. Това е най-важното. Ако може да практикува истината, това доказва, че действително познава себе си, защото тези, които наистина се познават, проявяват покаяние, а само когато хората проявяват покаяние, те наистина познават себе си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Себепознанието е от съществено значение в стремежа към истината). От Божиите слова научих, че когато преценяваме дали някой обича и приема истината и дали наистина познава себе си, въпросът не е в това да видим колко добре може да познава себе си на думи или колко добре изрича думи и доктрини. А по-скоро в това какво всъщност изживява, когато се сблъска със събития, дали може да практикува истината, дали наистина се покайва и променя и дали разбирането, за което говори, и действителното му навлизане съвпадат. Някои хора декламират всички правилни думи и доктрини, но когато се сблъскат с нещо, изобщо не практикуват истината, а вместо това действат въз основа на сатанинския си нрав. Такъв човек не приема истината. Каквито и мисли да разкрият, някои хора могат да се откриват и да познават покварата си, което кара другите да ги мислят за простодушни. Те обаче не казват нищо за истинските си мотиви и изобщо не разнищват същността на покварения си нрав. Изглеждат простодушни и открити, но реално подвеждат и лъжат хората, и са наистина измамни. Самопознанието на някои хора е само илюзия — те признават грешките си на думи, казват, че са дяволи и сатани, проклинат и осъждат себе си, и се признават за пълна бъркотия; но не обелват и дума за конкретните зли неща, които са направили, скритите мотиви и цели зад тях или последствията, до които са довели. Що се отнася до Харлоу, тя обичаше да говори с хората за състоянието си и изглеждаше, че наистина се стреми към истината и я търси. Винаги казваше неща като: „Имам лоша човешка природа, измамна съм, злобна съм“. Отстрани изглеждаше, че наистина може да познава себе си, но изобщо не практикуваше истината, нито имаше навлизане, когато се сблъскваше със събития. Изобщо не преодоляваше собствения си покварен нрав. Преди две години другите я бяха оценили като подозрителна към хората и съсредоточена върху репутацията и статуса, но все още никак не се беше променила. Бе очевидно, че обикновено говореше само за доктрини. Това създаваше у хората погрешно впечатление и тя ги заблуждаваше. Познанието, за което говореше, и това, което всъщност изживяваше, изобщо не съвпадаха.

По-късно прочетох едно общение от Бог за това кои хора са истински братя и сестри и кои не са, и придобих известна проницателност за Харлоу. Божиите слова гласят: „Само онези, които обичат истината, са хора на Божия дом; те са истински братя и сестри. Мислиш ли, че всички онези, които често посещават събирания в Божия дом, са братя и сестри? Не е задължително. Кои хора не са братя и сестри? (Онези, които изпитват неприязън към истината, и онези, които не приемат истината.) Онези, които не приемат истината, и онези, които изпитват неприязън към нея, са все зли хора. Всички те са хора без съвест или разум. Никой от тях не е сред онези, които Бог спасява. Тези хора са лишени от човешка природа, те не се занимават със същинската си работа и вилнеят, като вършат лоши неща. Те живеят изцяло според философиите на Сатана. Всичко, което правят, е да използват подмолни тактики и да експлоатират, да подмамват с ласкателства и да мамят другите. Те изобщо не приемат истината и проникват в Божия дом единствено с цел да придобият благословии; те са неверници. Защо казвам, че са неверници? Защото вярват в Бог само с цел да придобият благословии и въпреки това изобщо не приемат истината, и каквото и да им се случи, те никога не търсят истината, и винаги когато се разговаря за истината, не проявяват интерес, изпитват неприязън към нея и не я възприемат, и смятат, че е скучна, и не могат да седят мирно. Тези хора очевидно са неверници и невярващи. Категорично не бива да се отнасяш към тях като към братя и сестри. […] Тогава според какво живеят винаги? Със сигурност според философиите на Сатана; те винаги прибягват до дребни трикове и хитри кроежи, като не живеят така, както биха живели хората с нормална човешка природа. Никога не се молят на Бог, нито търсят истината, а се справят с всичко чрез човешки кроежи, човешки тактики и философии за светските отношения; по този начин животът им е изтощителен и изпълнен със страдание. Взаимодействат си с братята и сестрите по същия начин, по който си взаимодействат с невярващите. Винаги разчитат на философиите на Сатана, за да лъжат и да мамят, и обичат да сеят раздори с клюки и да издребняват. Независимо сред коя група хора живеят, винаги наблюдават кой на чия страна е, кой с кого се съюзява. Когато говорят, винаги следят нагласата на околните и стъпват внимателно, като се опитват да не оскърбят никого. Винаги следват тези философии за светските отношения, за да се справят с всичко около себе си и с отношенията си. В резултат на това животът им е толкова изтощителен. Въпреки че може да изглеждат жизнени сред другите хора, в действителност трудностите им са известни само на тях самите. Достатъчно е само да се вгледаш внимателно в живота им, за да се почувстваш изтощен: когато става въпрос за слава и придобивки или тяхната гордост, те държат да спорят кой е коректен, кой е прав или греши, или кой е по-старши, и просто трябва да спечелят спора. Другите не искат да слушат това, като казват: „Не можеш ли просто да не усложняваш нещата? Можеш ли да минеш направо на въпроса? Защо трябва да навлизаш в толкова много тривиални подробности и толкова да усложняваш всичко?“. Тяхното мислене е толкова сложно и заплетено и те живеят толкова изтощителен живот, но въпреки това не осъзнават, че в живота по този начин има проблем. Защо не могат да търсят истината и да бъдат честни хора? Защото изпитват неприязън към истината и не искат да бъдат честни хора. Тогава според какво живеят? (Философии за светските отношения и човешки методи.) Разчитането на човешки методи за вършене на нещата е най-лесният начин човек да стане за смях и да изглежда нелепо. Така че, ако се вгледаш внимателно в нещата, които правят, и дейностите, с които постоянно се занимават, ще видиш, че всички те са свързани с тяхната собствена гордост, слава и придобивки, и суета. Сякаш живеят в мрежа, като постоянно се защитават заради това нещо или се оправдават заради онова, като говорят само заради себе си. Мислите им са сложни и представляват заплетена бъркотия и говорят твърде много безсмислици. Винаги се замесват в спорове за това кое е вярно и кое не, без никога да отстъпват; ако не се борят да защитят имиджа си, те се борят за репутация или статус — винаги живеят за тези неща. И какъв е крайният резултат? Може да изглежда, че са защитили имиджа си, но омръзват на всички и всички ги прозират, като могат ясно да видят, че те изобщо не притежават истина реалност и че не са хора, които искрено вярват в Бог. Когато водачите и работниците или други братя и сестри ги кастрят с няколко думи, те никак не могат да го приемат; продължават да се опитват да се защитават и оправдават и да се опитват да прехвърлят вината на друг. Дори спорят, опитват се да се защитят и сеят раздори по време на сбирки, като клюкарят, причинявайки големи вълнения сред Божиите избраници, като през цялото време си мислят: „Наистина ли няма къде да изложа своите аргументи?“. Що за човек е това? Това някой, който обича истината, ли е? Това някой, който вярва в Бог, ли е? Когато чуят някого да казва нещо, което не отговаря на собственото им мислене, те винаги искат обяснение и се забъркват в спорове за това кое е правилно и кое не; просто не търсят истината и не се отнасят към въпроса според истините принципи. Независимо колко е прост даден въпрос, те трябва толкова да го усложнят — само си търсят белята и заслужават да бъдат толкова изтощени!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова разобличават, че някои хора обичат да се препират за това кое е правилно и кое грешно. Те не приемат истината, а по-скоро изпитват неприязън към нея. Не търсят истината, когато се сблъскат с нещо, нито се самоанализират или опознават. Винаги се защитават и оправдават заради репутацията и статуса си. Този тип хора имат сложен начин на мислене и измамна природа. Това е уморително не само за тях; те причиняват на другите болка и предизвикват антипатия. Такъв човек не е истински брат или сестра. Отново се замислих за Харлоу. Когато нечия неволна забележка засягаше гордостта ѝ и я нараняваше, тя подозираше, че не я харесват, и се настройваше срещу хората. После лъжливо се откриваше, за да се оправдае и защити, или обясняваше, че познава себе си като повод да спомене чуждите проблеми. Винаги се препираше относно това кое е правилно и кое грешно. Например, когато ръководителят на екипа ѝ даде някои предложения за работата, тя заподозря, че той не я харесва, и се разсърди. След това на едно събиране разпространи чрез „разкриване“, че ръководителят на екипа я презира, за да може всички да ѝ съчувстват и да си изградят критично мнение за въпросния ръководител. Хората обикновено трябваше да ходят на пръсти около нея в общуването си, да следят изражението на лицето ѝ и да се съобразяват с гордостта ѝ от страх, че някоя неуместна дума може да повлияе на състоянието ѝ. Общуването с нея беше наистина потискащо и никак не бе освобождаващо. Пък и фактът, че винаги лесно ставаше негативна и премисляше прекалено нещата, сериозно влияеше на напредъка на работата. Преди си мислех, че е просто чувствителна и крехка и че просто има склонност да се цупи и сърди, щом нещата не стават по нейния начин. Мислех, че това е недостатък в нормалната човешка природа и не представлява някакво реално смущение или прекъсване за братята и сестрите или за църковното дело. Но като го съпоставих с фактите, видях, че тя вече е смутила състоянието на братята и сестрите, както и църковния живот. Също така беше повлияла на нормалния напредък на църковното дело. Като съдех по постоянното ѝ поведение, тя изобщо не приемаше истината и определено беше измамна. Беше едно смущение за братята и сестрите и изобщо не играеше положителна роля — беше неверник. В крайна сметка водачът научи за общото ѝ поведение, отне ѝ дълга и я изолира за размишление.

След това прочетох един откъс от Божиите слова, който разобличава покварения нрав на хората. Чрез това придобих малко повече проницателност за нрава, скрит зад думите на Харлоу. Божиите слова гласят: „Измамността обикновено може да се види отвън: някой говори с недомлъвки или използва цветист език, но никой не може да разчете какво мисли. Това е измамност. Коя е основната характеристика на нечестивостта? Тя е, че думите им звучат особено приятно и всичко изглежда правилно на повърхността. Изглежда, че няма никакъв проблем и нещата изглеждат доста добре от всеки ъгъл. Когато правят нещо, не виждате да използват някакви особени средства и външно няма признаци за слабости или недостатъци, и все пак постигат целта си. Те вършат нещата по изключително потаен начин. Това е начинът, по който антихристите подвеждат хората. Подобни хора и неща са най-трудни за разпознаване. Някои хора често казват правилните неща, използват добре звучащи оправдания и прилагат определени доктрини, твърдения или действия, които отговарят на човешката обич, за да замажат очите на хората. Те се преструват, че правят едно, докато правят друго, за да постигнат скритата си цел. Това е нечестивост, но повечето хора смятат, че това поведение е измамно. Хората разбират и анализират нечестивостта по сравнително ограничен начин. Всъщност нечестивостта е по-трудна за разпознаване от измамността, защото е по-прикрита, а методите и действията ѝ са по-изтънчени“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пета точка: Те подвеждат, привличат, заплашват и контролират хората). Божиите слова разобличават, че хората със зъл нрав привидно говорят приятни, правилни и угодни неща, но зад тях има скрити мотиви, които не могат лесно да бъдат разпознати. Нямаше как да не се сетя за поведението на Харлоу. По принцип обичаше да говори с хората за състоянието си, за да видят те, че е особено съсредоточена върху навлизането в живота и че търси истината и се стреми към нея. Но в действителност тя умишлено създаваше тази псевдодуховна външност, за да заблуди другите и да ги благоразположи към себе си, за да я ценят високо. Преструваше се, че говори за състоянието си, но всъщност се оплакваше, търсеше утеха, изливаше недоволството си и търсеше съчувствие. Дори отнемаше от времето на хората, които изпълняваха дълга си. Но тогава не можех да прозра мотивите ѝ, нито да разпозная какъв човек беше всъщност. Просто винаги общувах с нея любезно, помагах ѝ и я подкрепях. Помагах ѝ с ентусиазъм, когато я виждах да се бори с трудности в живота, и винаги ѝ давах предимство, когато имаше нещо от полза. От разобличаването на Божиите слова най-накрая видях, че тя имаше зла природа, че беше подвеждаща както на думи, така и на дела, и че заблуждаваше и мамеше всички.

След това се самоанализирах. Защо нямах никаква проницателност относно Харлоу? Докато се самоанализирах, забелязах една моя погрешна гледна точка. Бях приела способността ѝ да говори за състоянието си като простодушие и откритост и като практикуване на истината и не се бях опитала да проявя проницателност към думите ѝ. Едва чрез Божиите слова видях какво е да си наистина простодушен и открит. Божиите слова гласят: „Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да не бъдеш неискрен към Бог по отношение на което и да било, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш висшестоящите и да укриваш неща от нисшестоящите, и да не правиш неща, които са просто опит да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората. […] Ако думите ти са изпълнени с извинения и оправдания без стойност, тогава казвам, че си човек, който изпитва неохота към прилагането на истината на практика. Ако имаш много лични въпроси, за които ти е трудно да говориш, ако изпитваш силна неприязън към разкриването на своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, на когото ще му бъде много трудно да постигне спасение и на когото ще му бъде много трудно да излезе от мрака“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). От Божиите слова разбрах, че да си простодушен и открит по същество означава да се откриваш в общение, когато се сблъскаш с проблеми или трудности, или да разкриеш поквара, без да се прикриваш или премълчаваш факти. По същество откриването е търсене на истината за бързото разрешаване на проблеми и трудности. Като се откриват, хората позволяват на другите да видят същността на покварата им и така братята и сестрите могат да разкрият сърцата си един на друг. Откриването по този начин е назидателно и полезно. Да си простодушен и открит зависи главно от намеренията и мотивите на човека и от постигнатите резултати. Ако хората говорят за предразсъдъци, дребни битовизми и клюки, без никакъв истински самоанализ или разбиране, те не са истински простодушни и открити. Те просто изливат недоволството си и прикрито критикуват другите за собствените си проблеми. В този вид откритост няма никакво назидание или помощ за хората. Някои дори се преструват, че са открити, за да се представят за честни хора, които приемат истината, така че другите да ги гледат с уважение. Като се откриват по този начин, те прикрито се възвеличават и хвалят и подвеждат хората. Що се отнася до това как Харлоу се откриваше за самопознанието си, то беше най-вече за неоснователните ѝ подозрения към другите, както и за мислите и идеите, които разкриваше. Тя никога не говореше за покварения си нрав, скритите си намерения или мотивите си. Не се откриваше, за да търси истината и да разреши покварата си, а по-скоро, за да се оплаква на воля, така че хората да я съжаляват, да я утешават и да ѝ съчувстват. Тя също така използваше откриването за оправдание и защита, за да не бъде разбрана погрешно. По този начин можеше да защити имиджа си в очите на другите. Нейната откритост не разрешаваше покварения ѝ нрав и не носеше никакви ползи или назидание на братята и сестрите. Така че тя не беше простодушна и открита — тя си играеше игрички и беше коварна. Щом осъзнах това, придобих известна вътрешна яснота. Видях ясно, че Харлоу не е човек, който търси истината, и че не е простодушна и открита. Всъщност тя беше наистина измамна и зла.

След това се самоанализирах. Общувах с Харлоу почти цяла година и обикновено имах известно разбиране за общите ѝ проблеми. Така че защо досега не бях придобила никаква проницателност за нея? Докато размишлявах над това, осъзнах, че не бях гледала на хората и събитията през призмата на Божиите слова. А по-скоро бях гледала външното представяне на хората през собствените си представи и фантазии. Бях възприела повърхностното ѝ откриване и желанието ѝ да споделя състоянието си с другите като любов и търсене на истината. Не бях погледнала какви са мотивите и подбудите ѝ в нещата, нито какъв е постигнатият резултат. Също така не бях погледнала последователните методи и подходи, които използваше на думи и на дела, за да проявя проницателност въз основа на Божиите слова. Ето защо не можех да прозра същността ѝ, нито да придобия проницателност за нея, и дори се отнасях с нея като със сестра, винаги ѝ правех отстъпки, помагах ѝ и я подкрепях с любов. Бях толкова глупава! Чрез това преживяване разбрах, че проявяването на проницателност за това дали даден човек обича и се стреми към истината не е свързано с това колко много той обича да търси хора в общение или колко добре говори за самопознание А по-скоро дали може да търси истината и да практикува Божиите слова, когато се сблъска с нещо, и дали по-късно има истинско навлизане и промяна. Също така осъзнах колко е важно да се проявява проницателност за същността на човека въз основа на Божиите слова. Ще те подведат, ако не можеш да проявяваш проницателност за различните видове хора. Ще обичаш хората сляпо и ще помагаш на онези, които не са правилни хора, и ще ги подкрепяш като братя и сестри. Това в крайна сметка ще прекъсне и смути църковното дело. Само гледането на хората и нещата през Божиите слова е прецизно — това е единственият начин да се проявява проницателност за различните видове хора и единственият начин да знаеш как да се отнасяш правилно към хората и да общуваш с другите. Благодаря на Бог!