От Ма Дзие, Китай

Бях избран за водач на група през февруари 2021 г. и не след дълго сестра Син И ми разказа за поведението на Лиу Хуа, водач на нейния екип. Син И беше забелязала, че Лиу Хуа не върши никаква действителна работа и че потиска и изключва онези, чиито възгледи не съвпадат с нейните. Когато един брат разобличи някои от проблемите на Лиу Хуа, тя се хвана за най-малкото несъвършенство в дълга му и вдигна голяма врява за това, прицелваше се в него и го изключваше при всяка възможност, което го накара да изпадне в негативизъм. Имаше една сестра, която не беше съгласна с Лиу Хуа и отказа да я слуша по време на обсъждането на работата. Лиу Хуа изпитваше неприязън към нея и често я атакуваше. Винаги, когато тази сестра не беше съгласна с Лиу Хуа и отказваше да се съгласи с идеите ѝ, Лиу Хуа я хокаше и мъмреше. Веднъж дори я посочи и злобно каза: „Ти си с лоши заложби, а все пак се месиш!“. Тя безмилостно мъмреше тази сестра до такава степен, че сестрата се чувстваше възпряна и се страхуваше да изпълнява дълга си заедно с Лиу Хуа. Лиу Хуа беше атакувала и други братя и сестри и търсеше отмъщение срещу онези, които се опитваха да ѝ дават предложения или отказваха да следват заповедите ѝ. Тя обвини някои от тях, че вървят по пътя на антихриста, а други наказваше, като умишлено не им възлагаше дълг. Тези братя и сестри наистина страдаха в резултат на това и се чувстваха потиснати. Нейното безразсъдно потисничество и наказание спрямо тези братя и сестри беше повлияло сериозно на ефективността на църковното дело. Бях бесен, когато чух за поведението на Лиу Хуа. След това разговаряхме с тези, които бяха замесени или знаеха за ситуацията, и доказахме, че всички тези неща наистина са верни. Лиу Хуа имаше зловеща, злобна природа и дълбоко желание за статус. Тя таеше злоба и търсеше отмъщение срещу всеки, който заплашваше нейния статус и репутация, като не се подчиняваше на волята ѝ или не се съгласяваше с нея, и го атакуваше, изключваше и наказваше. Прочетох някои Божии слова, които гласят: „Само злите хора и антихристите притежават такъв жесток нрав. Жестокият човек не приема с благодарност или смирение никакви добронамерени увещания, обвинения, поучения или помощ, а се гневи от срам и изпитва крайна враждебност, омраза и дори си отмъщава. […] Разбира се, когато отмъщават на друг поради омраза, това не е защото таят омраза към този човек или стара вражда с него, а защото този човек е разобличил грешките им. Това показва, че самият акт на разобличаване на антихриста, независимо кой го прави и каква е връзката му с антихриста, може да предизвика омразата му и да провокира отмъщение. Независимо за кого се отнася, дали той разбира истината, или дали е водач, работник или обикновен член на Божиите избраници, стига някой да разобличи и да кастри антихриста, той ще се отнася с този човек като с враг. Дори открито ще каже: „Ще бъда твърд с всеки, който ме кастри. Никога няма да оставя на мира никого, който ме кастри, разобличи тайните ми, причини отлъчването ми от дома на бог или ме лиши от моя дял от благословиите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). „Каквито и грешки да са допуснали или каквито и лоши неща да са извършили, тези хора с жесток нрав няма да позволят на никого да ги разобличи или кастри. Ако някой ги разобличи и ги обиди, те ще изпаднат в ярост, ще си отмъстят и никога няма да оставят въпроса да отшуми. Те нямат търпение и толерантност към другите хора и не проявяват снизходителност към тях. На какъв принцип се основават техните постъпки? „Предпочитам да предам, отколкото да ме предадат“. С други думи, те не търпят да бъдат обиждани от когото и да било. Не е ли това логиката на злите хора? Точно такава е логиката на злите хора. На никого не е позволено да ги обижда. За тях е недопустимо някой да ги предизвика дори по най-незначителен начин и те ненавиждат всеки, който го прави. Те ще продължат да преследват този човек и никога няма да оставят въпроса да отшуми — такива са злите хора“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (14)). Чрез Божиите слова видях, че злите хора имат особено злобна природа и че мразят истината и тези, които се стремят към нея. Те таят злоба срещу всеки, който ги обиди, и намират възможности да ги атакуват и да си отмъстят, като изключват и наказват този човек, докато той не стане негативен и победен. Въз основа на последователното поведение на Лиу Хуа беше ясно, че тя ще атакува и изключва всеки, който не е съгласен с нея или заплашва нейните интереси. Тя също така изкривяваше фактите, за да осъжда и заклеймява хората безмилостно, докато не станат негативни. Видях, че Лиу Хуа имаше злобна човешка природа и че по същност тя беше зъл човек, който мразеше истината и не я приемаше. Тя трябваше да бъде отлъчена от църквата. Знаех, че не мога да седя отстрани и да гледам как зъл човек като Лиу Хуа вилнее в църквата и трябваше бързо да докладвам това, така че по-късно докладвахме проблемите на Лиу Хуа на нашия надзорник.

За моя голяма изненада обаче само няколко дни по-късно получих писмо от нашия надзорник Мън Жан, в което се казваше: „Лиу Хуа е компетентна и способна да разреши някои реални проблеми. Въпреки че понякога действа според покварения си нрав, което кара хората да се чувстват възпрени, стига да е склонна да се промени, трябва да ѝ се даде шанс да се покае“. Просто не можех да разбера това. Лиу Хуа очевидно вършеше зло. Това не беше еднократно прегрешение, тя постоянно се държеше така. Както и да общуваха и да я съветваха братята и сестрите, тя изобщо не се покая и дори ги потискаше и наказваше. Според Божиите слова Лиу Хуа по същност беше зъл човек, така че защо Мън Жан не предприе нищо по въпроса с нея? Изглеждаше, че Мън Жан явно защитаваше зъл човек. По това време някои братя и сестри съобщиха за някои злодеяния на Мън Жан. Преди няколко години Мън Жан беше провокирала раздори в църквата, сформирала фракция, намерила неща, които да използва срещу водачите и работниците, и ги атакувала, за да заграби ръководна позиция за себе си. Действията ѝ бяха прекъснали църковния живот и съответно ѝ беше наредено да размишлява в изолация. Когато това се случи, Син И беше научила за поведението на Мън Жан и след това беше общувала с братята и сестрите, и го беше разпознала. Поради това Мън Жан таеше неприязън към нея. По-късно Мън Жан се престори, че се разкайва, за да си върне доверието на братята и сестрите, и стана надзорник. След това се зае да отмъщава на Син И. Веднъж, когато Син И посочи някои отклонения и проблеми в работата на Лиу Хуа, Лиу Хуа не се предаде и влезе в спор с нея. Мън Жан знаеше, че Лиу Хуа има проблеми в дълга си, но избра да застане на нейна страна и да изолира и потисне Син И. Това накара Син И да се чувства много потисната и нещастна и тя се разболя сериозно. След това Мън Жан не само не се самоанализира, но дори се възползва от възможността да се подиграе на Син И и несправедливо ѝ сложи етикет на антихрист, злоупотребявайки с Божиите слова. Тя строго укори Син И, че върви по пътя на антихриста, и подведе другите братя и сестри също да критикуват Син И. Въз основа на тези действия беше ясно, че Мън Жан има жесток нрав.

Няколко дни по-късно Мън Жан се присъедини към нас на събрание и защити Лиу Хуа с думите: „Не можете да кажете, че това е само проблем на Лиу Хуа, и други хора са виновни. Трябва да ѝ дадем шанс да се покае! През последните дни тя изглежда се държи доста добре и е много активна в дълга си…“. Когато се опитах да общувам с Мън Жан относно принципите за различаване на злите хора, изглеждаше, че тя изобщо не слуша онова, което казвах. Това ни накара да се почувстваме още по-убедени, че Мън Жан съзнателно защитава Лиу Хуа. Мън Жан беше надзорник и ясно виждаше, че Лиу Хуа е зъл човек, но не направи нищо по въпроса и вместо това действаше като неин щит. Освен това самата Мън Жан имаше особено жестока природа — тя не приемаше истината, постоянно прекъсваше и смущаваше църковното дело и потискаше и наказваше братята и сестрите. Според принципите тя също най-вероятно беше зъл човек. Предвид настоящата ситуация знаех, че трябва да докладвам това на моя водач и да разоблича действията на Мън Жан и Лиу Хуа, за да защитя интересите на църквата. Но тогава ми хрумна, че Мън Жан е надзорник — тя можеше да ме потисне, както беше направила с другите, ако я обидя, като докладвам проблемите ѝ. Можех да бъда освободен, преди тези въпроси дори да бъдат решени. Ако Мън Жан намереше извинение да възпрепятства изпълнението на дълга ми, как щях да продължа да търся истината и да постигна спасение? Осъзнавайки това, въздъхнах и си помислих: „Е, както се казва: „Вятърът брули високите дървета“. Трябва просто да го оставя това. Колкото по-малко проблеми, толкова по-добре. Важно е да защитя себе си“. Започнах да чувствам желание да отстъпя и да направя компромис и нямах смелостта да практикувам истината. Но когато си помислих за братята и сестрите, потискани от Лиу Хуа и Мън Жан, и как живеят в постоянно страдание, започнах да чувствам вина. Но тогава ми хрумна, че Мън Жан е надзорник — ако не докладвах този въпрос, нямаше да защитя интересите на църквата, но ако го докладвах, можех да бъда лишен от дълга си и тогава нямаше да имам добри перспективи или добра крайна цел. Тогава осъзнах, че нещо не е наред със състоянието ми — не действах ли като страхливец? Липсваше ми чувство за справедливост и не проявявах внимание към Божиите намерения. Не можех да бъда толкова безгръбначен и лишен от съвест, трябваше да застана твърдо, за да защитя интересите на църквата. Но когато действително дойде време да докладвам за Лиу Хуа и Мън Жан, се почувствах неуверен и уплашен, затова дойдох пред Бог и Го помолих да ме води и да ми даде вяра и смелост. След това си припомних откъс от Божиите слова: „Всички казвате, че сте загрижени за Божието бреме и ще защитавате свидетелството на църквата, но кой от вас наистина е загрижен за Божието бреме? Запитай се: загрижен ли си за бремето Му? Можеш ли да практикуваш праведност заради Него? Можеш ли да се изправиш и да говориш от Мое име? Способен ли си непоколебимо да практикуваш истината? Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана? Можеш ли да загърбиш чувствата си и да разобличиш Сатана заради Моята истина? Можеш ли да оставиш намеренията Ми да бъдат удовлетворени в теб? Пожертва ли сърцето си в най-решаващия момент? Следваш ли Моята воля? Задай си тези въпроси и по-често размишлявай върху тях“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 13). Когато си помислих за Божиите въпроси, се почувствах доста укорен. Често казвах на другите, че трябва да бъдем внимателни към Божието бреме и да имаме чувство за справедливост, че трябва да практикуваме истината, да разобличаваме и докладваме антихристите и злите хора, за да защитаваме интересите на църквата. Но когато се случи нещо, което заплашваше собствените ми интереси, се почувствах уплашен и отстъпих. Бях различил, че Лиу Хуа е зъл човек, но когато видях, че Мън Жан я защитава, се уплаших от статуса и властта на Мън Жан и не посмях да се придържам към принципите. Тревожех се, че ще бъда потиснат, лишен от дълга си и ще загубя възможността си да постигна спасение, така че се поддадох на нейния статус и власт. Не правех ли компромис със Сатана и не свеждах ли глава пред него? Не защитавах интересите на църквата в дълга си, мислех само за собствените си перспективи и съдба. В този ключов момент не бях приоритизирал интересите на църквата и бях стоял безучастно, докато зли хора прекъсваха църковното дело и потискаха братята и сестрите. Не хапех ли ръката, която ме храни? Бях толкова егоистичен и достоен за презрение — къде бяха съвестта и разумът ми? Като обмислих всичко това, изпитах голямо разкаяние и знаех, че трябва да застана твърдо и да защитя интересите на църквата. Трябваше да докладвам злодеянията на Лиу Хуа и Мън Жан; не можех да ги оставя да продължават да извършват зло в църквата. След това докладвахме Лиу Хуа и Мън Жан на нашия водач.

Когато водачът получи писмото ни, тя каза, че ще дойде да се погрижи за въпроса възможно най-скоро, но в крайна сметка се забави заради други въпроси. Дните продължаваха да минават и аз загубих търпение. Започнах да чувствам безпокойство и се чудех: „Защо отнема толкова време на водача да дойде и да реши тези проблеми? Ако първо отиде да проучи ситуацията с други хора и Мън Жан разбере, че сме я докладвали, ще ни накаже ли?“. Точно когато се чувствах особено измъчен, изведнъж си припомних откъс от Божиите слова: „Когато се сблъскваш с проблеми в реалния живот, как трябва да познаваш и разбираш Божията власт и Неговото върховенство? Когато се сблъскаш с тези проблеми, но не знаеш как да ги разбереш, решиш и преживееш, какво трябва да е твоето отношение, за да демонстрираш, че имаш намерението и желанието да се покориш на върховенството и подредбите на Бог и че покорството ти е истинско? Преди всичко трябва да се научиш да чакаш. След това трябва да се научиш да търсиш и след това — да се подчиняваш“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Като размишлявах върху Божиите слова, се почувствах засрамен. Мислех, че когато докладвам проблема, той ще бъде решен много бързо, така че започнах да се тревожа, когато пристигането на водача продължаваше да се отлага. Живеех в състояние на безпокойство, като мислех само да защитя себе си, без ни най-малко истинска вяра в Бог. От четенето на Божиите слова разбрах, че всички неща се случват поради Божието върховенство и уредби. Когато преживяваме неща, трябва да имаме вяра в Божието върховенство и да се научим да чакаме и да се покоряваме. След като осъзнах това, се помолих на Бог, като Му поверих този въпрос и се обърнах към Него. За моя изненада скоро след това Лиу Хуа беше принудена да напусне по редица причини, сред които неспособността ѝ да върши реална работа. След това братята и сестрите бяха освободени от нейното потисничество и можеха нормално да изпълняват дълга си. Видях, че всичко беше в Божиите ръце и беше резултат от Неговото върховенство и уредби, и вярата ми стана по-силна. Но въпреки че Лиу Хуа беше напуснала, нейните злодеяния все още не бяха класифицирани и разгледани, а проблемите на Мън Жан все още не бяха решени. Знаех, че трябва да продължим да докладваме това, докато тези проблеми не бъдат решени веднъж завинаги.

Няколко дни по-късно Ся Ю, нашият водач, дойде да проучи ситуацията и ние я информирахме за подробностите относно злодеянията на Лиу Хуа и Мън Жан. И все пак, когато обсъждахме поведението на Мън Жан, бяхме шокирани да открием, че Ся Ю не е съгласна с освбождаването ѝ. Тя твърдеше, че Мън Жан е доста компетентна, и дори каза: „Мислите ли, че е лесно да развием надзорник? Прекарахме близо две години в развиването на Мън Жан. Ако я отстраним само защото вие ни молите, къде се предполага да намерим неин заместник? Мислите, че нашата работа е лесна ли?“. Като чух това, си помислих: „Ти вземаш предвид само повърхностната компетентност на Мън Жан и не отчиташ нейната човешка природа и нейната природа същност. Ако не различаваш и не се отнасяш към хората въз основа на тяхната същност, какви принципи има в това?“. След това Ся Ю каза, че трябва да проучи въпроса по-подробно, и събранието бързо приключи. По-късно общувахме с Мън Жан още два пъти, но тя не само не го прие, но дори ни скастри. Видях, че Мън Жан постоянно отказваше да бъде кастрена и че изпитваше неприязън към истината и я мразеше — тя се проявяваше като зъл човек. И все пак, когато докладвахме ситуацията на нашия водач, отново бяхме напълно шокирани от нейния отговор. Ся Ю ни писа, че Лиу Хуа наистина е извършила някои злодеяния, но показва желание да се покае. Ся Ю каза, че не смята, че Лиу Хуа е зъл човек по същност, а че просто има много покварен нрав. Тя ни каза, че на Лиу Хуа трябва да се даде още един шанс да се покае. В писмото се посочваше също, че въпреки че Мън Жан е проявявала някакво поведение на зъл човек, това са били просто разкрития на нейния покварен нрав. В края на писмото Ся Ю ни призоваваше да размислим и да придобием познание за себе си, да се отнасяме справедливо към хората и да правим повече, за да помагаме на другите. След като прочетох писмото, бях смаян и се почувствах потиснат и унил. Ако Ся Ю не се съгласеше да направи нещо по въпроса с Лиу Хуа и Мън Жан, те щяха да бъдат свободни да продължат да тормозят църквата, да наказват и потискат братята и сестрите и да прекъсват църковното дело. Не оправдаваше ли Ся Ю злодеянията на злите хора? Мислех си, че тъй като Ся Ю е водач, тя ще ни помогне да се справим с тези зли хора и ще защити братята и сестрите. Никога не съм си представял, че тя ще подходи към въпроса по този начин. Беше много обезпокоително да гледам как нищо не се предприема по отношение на Лиу Хуа и Мън Жан и не знаех какво да правя по-нататък. Бях в трудно положение — не исках повече да се замесвам в този въпрос, но се чувствах неспокоен и смятах, че трябва да упорствам в докладването му на по-горните нива. Но нещата ставаха все по-сложни; не можех да си позволя да обидя надзорник, камо ли водач. Ако продължавах да докладвам тези въпроси, щях ли накрая да си понеса последствията? Това, че ми правят живота труден, би било най-малката ми грижа — можеше дори да ме лишат от дълга ми, да ме потиснат и отлъчат. Как тогава щях да постигна спасение? Колкото повече мислех за това, толкова по-притеснен, уплашен, потиснат и измъчен се чувствах. Осъзнах, че състоянието ми е погрешно, и бързо се помолих на Бог да ме води в практикуването на истината.

Един ден попаднах на откъс от Божиите слова, който гласеше: „С какво отношение трябва да подхождат хората към един водач или работник? Ако това, което прави водачът или работникът, е правилно и съответства на истината, тогава може да му се подчиниш, а ако това, което прави, е грешно и не съответства на истината, не бива да му се подчиняваш и можеш да го разобличиш, да му се противопоставиш и да изразиш различно мнение. Ако не е способен да върши действителна работа или върши злодеяния, които смущават работата в църквата, и се разкрие, че е фалшив водач, фалшив работник или антихрист, тогава можеш да го прозреш, да го разобличиш и да съобщиш за него. Някои от Божиите избраници обаче не разбират истината и са особено страхливи. Опасяват се, че фалшивите водачи и антихристи ще ги потискат и измъчват и затова не смеят да отстояват принципите. Те си казват: „Ако водачът ме изгони, с мен е свършено и ако накара всички да ме разобличат или да ме изоставят, повече няма да съм способен да вярвам в Бог. Ако ме отлъчат от църквата, Бог няма да ме иска и няма да ме спаси. И няма ли да е напразна вярата ми тогава?“. Не е ли нелепо такова мислене? Такива хора имат ли истинска вяра в Бог? Дали фалшивият водач или антихрист би представлявал Бог, когато те отлъчва? Когато някой фалшив водач или антихрист те измъчва и те отлъчи, това е дело на Сатана и няма нищо общо с Бог. Когато хората са премахнати или отлъчени от църквата, това е в съответствие с Божиите намерения само тогава, когато има съвместно решение на църквата и всички Божии избраници и когато премахването или отлъчването е в пълно съответствие с работните разпоредби на Божия дом и истините принципи в Божиите слова. Как би могло отлъчването от фалшив водач или антихрист да означава, че не можеш да бъдеш спасен? Това е преследване от страна на Сатана и антихриста и не означава, че няма да бъдеш спасен от Бог. От Бог зависи дали ще бъдеш спасен или не. Нито един човек не е компетентен да решава дали можеш да бъдеш спасен от Бог. Трябва да си наясно с това. И не разбираш ли неправилно Бог, ако приемаш отлъчването си от лъжеводач или антихрист като отлъчване от Бог? Така е. И това не е само погрешно разбиране на Бог, а и бунтуване срещу Него. То е и вид богохулство. И не е ли невежо и глупаво да Го разбираш така погрешно? Защо не потърсиш истината, когато те отлъчи фалшив водач или антихрист? Защо не потърсиш някой, който разбира истината, за да придобиеш известна проницателност? И защо не съобщиш за това на висшестоящите? Това доказва, че не вярваш, че истината има върховна власт в Божия дом, показва, че нямаш истинска вяра в Бог и че не вярваш истински в Него. Ако вярваш в Божието всемогъщество, защо тогава се боиш от отмъщението на лъжеводач или антихрист? Могат ли те да определят съдбата ти? Ако имаш проницателност и откриеш, че действията им са в разрез с истината, защо не разговаряш с Божиите избраници, които разбират истината? Имаш уста, тогава защо не смееш да говориш? Защо толкова се боиш от лъжеводач или антихрист? Това доказва, че си страхливец, никаквец, лакей на Сатана. […] Ако вярваш в Бог, но вместо да Му се покоряваш, се поддаваш и се подслоняваш при Неговите врагове — антихристите — и в резултат на това биваш манипулиран и тормозен от тях, тогава сам си си го причинил. Нима не го заслужаваш? Ако се отнасяш към антихриста като към свой господар, като към свой водач, като към рамо, на което да се опреш, тогава ти се подслоняваш при Сатана, следваш Сатана, което означава, че си се залутал, поел си по грешния път и си стъпил на пътя, от който няма връщане назад. Какво отношение трябва да имаш към антихристите? Трябва да ги разобличиш и да се бориш срещу тях. Ако сте само един или двама и сте твърде слаби, за да се изправите срещу антихристите сами, трябва да обедините силите си с няколко души, които разбират истината, за да ги докладвате и разобличите, и да продължите, докато бъдат премахнати“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трета точка: те отхвърлят и нападат онези, които се стремят към истината). Божиите слова разобличиха неправилните ми гледни точки. Що се отнася до докладването на тези зли хора, отново и отново се провалях в отстояването на принципите, практикуването на истината и защитата на интересите на църквата, защото се страхувах, че водачите и работниците ще ме потиснат, ще ми създадат трудности или дори ще ме заклеймят и отлъчат, и така ще ме лишат от възможността да постигна спасение. В резултат на това просто си затварях очите за действията им и не смеех да отстоявам принципите и да продължавам да ги докладвам и разобличавам. Често говорех за това как истината и Христос царуват в Божия дом, но когато се сблъсках с реална ситуация, ми липсваше истинско познание и вяра в Бог и не вярвах, че Бог управлява всички неща и ръководи нашите съдби. Гледах на статуса и властта на злите хора като на много значими и се страхувах от тях. Всъщност, без значение колко статус и власт постигат лъжеводачите, антихристите и злите хора, те пак не могат да контролират нашите съдби или да решават дали ще постигнем спасение. Колкото и свирепи да стават, те не могат да надмогнат Божията власт. Дори да бях потиснат от зли хора и временно да не можех да изпълнявам дълга си, това не означаваше, че ще загубя шанса си да бъда спасен. Бог проучва внимателно всички неща, така че, докато търся и практикувам истината, в крайна сметка все пак мога да постигна Божието спасение. Освен това тези зли хора не могат да си стъпят здраво на краката в църквата и всички те в крайна сметка ще бъдат разобличени и отстранени. Но аз погрешно вярвах, че водачът контролира моите перспективи и съдба и че щом я обидя, ще загубя дълга си и всякакъв шанс да постигна спасение. Колко глупав и объркан бях! По какъв начин имах истинска вяра в Бог? В този момент размислих защо не бях успял да практикувам истината по този въпрос и какъв беше източникът на моя проблем.

По-късно попаднах на този откъс от Божиите слова: „Сатана покварява хората чрез образованието и влиянието на националните правителства и на известните и великите личности. Техните дяволски думи са станали живот и природа на човека. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ е добре известна сатанинска поговорка, която е втълпена на всички, и това се е превърнало в човешки живот. Има и други подобни думи от различни философии за светските отношения. Сатана използва традиционната култура на всеки народ, за да образова, подвежда и покварява хората, като ги кара да паднат в безкрайна бездна на унищожение и да бъдат погълнати от нея, а накрая Бог унищожава хората, защото те служат на Сатана и се противопоставят на Бог. […] Все още има много сатанински отрови в живота на хората, в техните постъпки и поведение. Например техните философии за светските отношения, начини на действие и максими са изпълнени с отровите на големия червен змей и всичките идват от Сатана. Така всички неща, които преминават през костите и кръвта на хората, са от Сатана. Всички тези служители, хората с власт и хората, които са постигнали успехи, имат свои собствени пътища и тайни за успех. Нима тези тайни не дават отлична представа за тяхната природа? Те са направили толкова големи неща в света и никой не може да разгадае схемите и интригите, които стоят зад тях. Това показва колко коварна и отровна е тяхната природа. Човечеството е дълбоко покварено от Сатана. Отровата на Сатана тече в кръвта на всеки човек и може да се каже, че човешката природа е покварена, нечестива, антагонистична и противоположна на Бог, изпълнена с философиите и отровите на Сатана и потопена в тях. Тя изцяло се е превърнала в природа същност на Сатана. Това е причината хората да се противопоставят на Бог и да застават срещу Него. Хората могат лесно да опознаят себе си, ако природата им се анализира по този начин“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Чрез разобличението на Божиите слова открих основната причина за неспособността си да практикувам истината: бях твърде дълбоко покварен от Сатана. От малък бях образован в училище и обучен от обществото, което ми беше внушило много от отровите на Сатана, като например: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Колкото по-малко проблеми, толкова по-добре“, „Остави нещата да си вървят, ако не те засягат лично“ и „Разумните хора са добри в това да се предпазват от допускането на грешки“. Тъй като живеех според тези сатанински отрови, винаги защитавах собствените си интереси и обмислях първо перспективите и съдбата си, когато ми се случваха неща, вместо да мисля за интересите на църквата. Бях разпознал, че Лиу Хуа и Мън Жан са зли хора, че са възпрепятствали църковното дело и са му навредили и че братята и сестрите са страдали неописуемо поради тяхното потисничество, но избрах да избягвам и пренебрегвам ситуацията, за да защитя собствените си интереси. Не защитавах църковното дело. Божието намерение е всички антихристи, зли хора и неверници да бъдат изчистени от църквата, за да могат братята и сестрите да живеят нормален църковен живот, да се стремят към истината и да изпълняват дълга си. И все пак аз бях плах и прекалено предпазлив и не смеех да застана твърдо и да разоблича тези зли хора, дори след като ги видях да потискат другите и да прекъсват църковното дело, само за да защитя собствените си интереси. Не стоях ли на страната на Сатана и не одобрявах ли тези зли хора, докато те тормозеха църквата? Не действах ли като техен съучастник? На думи вярвах в Бог и Го следвах, но в действителност защитавах Сатана и стоях на страната на злите хора. В решаващ момент обърнах гръб на църквата и бях защитил само себе си, вместо да мисля за интересите на църквата. Осъзнах, че съм бил толкова измамен и егоистичен. Божието царство иска тези, които са честни и имат чувство за справедливост. Измамните, егоистични хора, които защитават само собствените си интереси, са от Сатана и Бог няма да ги спаси.

След това попаднах на следния откъс от Божиите слова: „Антихристите имат изключително зъл нрав. Ако се опиташ да ги кастриш или да ги разобличаваш, ще те намразят и ще впият зъби в теб като отровни змии. Няма да си способен да ги отхвърлиш или да се отървеш от тях, колкото и да се опитваш. Когато се сблъскате с такива антихристи, изпитвате ли страх? Някои хора наистина се страхуват и казват: „Не смея да ги кастря. Те са толкова свирепи, като отровни змии са, и ако се увият около мен, с мен е свършено“. Какви са тези хора? Те имат твърде малък духовен ръст, не стават за нищо, не са добри войници на Христос и не могат да свидетелстват за Бог. И така, какво трябва да направите, когато се сблъскате с такива антихристи? Ако те заплашат или се опитат да ти отнемат живота, ще се уплашиш ли? В такива ситуации трябва бързо да се обединиш с твоите братя и сестри и да се изправите, да разследвате, да събирате доказателства и да разобличавате антихриста, докато той не бъде премахнат от църквата. Това е пълно разрешаване на проблема. […] Божиите избраници винаги трябва да имат предвид Божието поръчение. Изчистването на злите хора и антихристите е най-решаващата битка в борбата срещу Сатана. Ако тази битка бъде спечелена, тя ще се превърне в свидетелство на победителя. Битката срещу сатаните и злите дяволи е свидетелство за преживяване, което Божиите избраници трябва да имат. Това е истина реалност, която победителите трябва да притежават. Бог е дарил толкова много истина на хората, водил те е толкова дълго време и ти е предоставил толкова много ресурс с цел да свидетелстваш и да пазиш делото на църквата. Оказва се, че когато злите хора и антихристите вършат злодеяния и смущават работата на църквата, ти ставаш плах и се отдръпваш, като побягваш, покрил главата си с ръце — ти си нищожество. Не можеш да победиш сатаните, не си свидетелствал и Бог те ненавижда. В този критичен момент ти трябва да се изправиш и да поведеш война срещу сатаните, да разобличиш злодеянията на антихристите, да ги заклеймиш и да ги прокълнеш, като не им дадеш възможност да се скрият и да ги изчистиш от църквата. Само това може да се счита за придобиване на победа над сатаните и прекратяване на тяхната съдба. Ти си един от Божиите избраници, последовател на Бог. Не може да се страхуваш от предизвикателствата. Трябва да действаш в съответствие с истините принципи. Ето какво означава да бъдеш победител. Ако се страхуваш от предизвикателства и правиш компромиси, защото се страхуваш от отмъщението на зли хора или антихристи, тогава ти не си последовател на Бог и не си един от Божиите избраници. Ти си едно нищожество, което стои още по-ниско от обслужващите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). Божиите слова ми вдъхнаха вяра и сила. Трябваше да спра да се страхувам от силите на мрака на Сатана, трябваше да спра да защитавам себе си и да бъда безполезен. Трябваше да застана твърдо, за да разоблича злите хора в църквата и да защитя интересите на църквата — това беше мой дълг и отговорност. Божиите слова също ми показаха път за практикуване: силата на един човек сама по себе си е ограничена, но можех да се обединя с други братя и сестри, които имат чувство за справедливост, за да докладват и разобличат тези зли хора, и по този начин да защитим нашия църковен живот, да попречим на братята и сестрите да бъдат прекъсвани от силите на Сатана и да се уверим, че злите хора са третирани по подходящ начин. Дори да бях потиснат и наказан, нямаше да се поддам на силите на Сатана. След това спрях да бъда възпиран от мрачното влияние на Сатана и вече не мислех за собствените си перспективи и съдба. Обединих се с други братя и сестри и докладвах проблемите на Мън Жан на друг водач. След като проучи ситуацията, водачът отстрани Мън Жан. Изпаднах във възторг, когато видях, че Мън Жан най-накрая е освободена, и бях изпълнен с благодарност към Бог. След това помогнахме на водача да направи преглед на всички злодеяния на Лиу Хуа и Мън Жан. И двете впоследствие бяха класифицирани като зли хора и отлъчени, а Ся Ю беше освободена за това, че е лъжеводач, защото не беше успяла да върши реална работа и толерираше зли хора да беснеят и да вършат лоши неща в църквата. Освободени от прекъсването на тези зли хора, мирът и спокойствието се завърнаха в нашия църковен живот и братята и сестрите можеха нормално да изпълняват дълга си. Скоро след това всеки проект в църквата започна да дава резултати.

Чрез това преживяване видях, че всички неща са подчинени на Божието върховенство и уредби и също така станах свидетел на Божията праведност. Злите сили на Сатана не могат да стъпят на здрава основа в Божия дом — тези, които трябва да бъдат разобличени, в крайна сметка биват разобличени и отстранени. Като си спомням как Мън Жан ни възпрепятстваше, когато докладвахме и разобличавахме Лиу Хуа, и как Ся Ю се опита да ни попречи да докладваме Мън Жан — тогава не разбирах защо Бог би позволил това да се случи, но сега виждам, че чрез Лиу Хуа Бог разобличи зъл човек и лъжеводач, които бяха по-дълбоко скрити, един след друг. Чрез това придобих проницателност и научих ценни уроци. Бог е наистина мъдър! Въпреки че процесът на докладването им беше пълен с обрати, през този процес Божиите слова ме водеха на всяка крачка и ми вдъхнаха познание за Божията мъдрост и всемогъщество. Видях, че истината и праведността наистина царуват в Божия дом. Това ми даде още по-дълбока вяра в Бог и ми помогна да придобия разбиране за моята егоистична, измамна природа. Никога не бих могъл да науча нищо от това в удобна среда. Благодаря на Бог!