От Бриана, САЩ

Правех видеоклипове в църквата, но тъй като известно време нямаше много работа, водачът ме преназначи да поя новодошлите. По-късно, предвид нуждите на видеообработката, отново ме пратиха да правя видеоклипове и когато работата не беше натоварена, ме пращаха обратно към поенето на новодошлите. Така два пъти ме преназначиха напред-назад. Тогава една сестра ми каза: „Ти просто отиваш там, където имат нужда от теб!“. По онова време не се замислих много върху това. Но след по-малко от месец видеообработката отново намаля и не можех да не се притеснявам, че скоро няма да имаме нужда от толкова много хора и аз ще бъда изпратена обратно да поя новодошлите. При тази мисъл в гърлото ми заседна буца. Защо бях толкова безполезна? Веднага щом работата малко намалееше и бяха нужни по-малко хора, аз бивах преназначена. Бях излишна на екипа. Ако наистина ме преназначаха отново, какво щяха да си помислят останалите за мен? Нямаше ли да се чудят защо все преназначават мен, а не други хора? Щяха да си помислят, че е защото не съм добра и нямам важна роля в екипа. Тези мисли наистина ме разстроиха и не исках да се изправя пред тази ситуация.

Веднъж обсъждахме някакви въпроси в един видеоклип и всеки изказваше мнението си — беше оживена дискусия. Но дори след като мислих цяла вечност, все още нямах добри идеи или нещо, което да кажа. Смутих се и просто си замълчах. Всички се включваха, а аз нямах никакъв принос. Чувствах се така, сякаш дори не съществувам. Помислих си: „Тая няма да я бъде. Трябва да кажа нещо. Трябва да споделя нещо проницателно, за да не ме пренебрегват“. Наистина си блъсках главата и накрая успях да изразя някаква идея, но никой не се съгласи с мен. Много се смутих. Помислих си: „Това бе толкова неловко — какво ли ще си помислят за мен?“. Бяха минали осем месеца, откакто за последен път бях правила видеообработка, така че професионалните ми умения и разбирането на принципите бяха по-лоши, отколкото когато напуснах екипа. Много бях изостанала от останалите. Уменията за правене на видеоклипове могат да се подобрят единствено чрез постоянно учене. Другите се бяха занимавали с видеообработка през цялото време и усвояването им на уменията и принципите непрекъснато се подобряваше, докато аз прекарвах малко време тук и малко време там. Не бях практикувала на едно място дълго време, така че не бях особено опитна в нито една област. Щом работата намалееше, аз бях първата, която преназначаваха. Те се справяха — с мен или без мен. Предвид натовареността смятах, че надзорникът може да ме изпрати обратно да поя новодошлите по всяко време. Тази идея наистина ме разстрои и не можех да спра да плача. Чудех се: „Защо все на мен ми се случва това?“. Някои хора в екипа имаха професионални умения, някои имаха работоспособност, други бяха опитни и изпълняваха този дълг от известно време, някои бяха наистина ефективни… Всички те се открояваха по един или друг начин, но що се отнася до мен, моите заложби не бяха толкова добри колкото техните, не бях толкова квалифицирана и винаги бях една крачка зад тях. Така че когато натовареността намаля и бяха необходими по-малко хора, естествено, аз бях първата, която преназначиха. Ако имах високи заложби и професионални умения като тях, нямаше постоянно да ме преназначават, но за съжаление нямах. Защо не бях толкова квалифицирана, колкото останалите? Колкото повече си мислех така, толкова по-тъжна се чувствах и започнах да разбирам погрешно Бог.

След това, въпреки че изпълнявах дълга си, не се чувствах мотивирана. Просто следвах предписанията във всичко и се задоволявах с това, което успеех да свърша. Не се замислях как да работя по-ефективно, за да постигам повече. Не давах всичко от себе си, за да разрешавам проблемите, с които се сблъсквах. Не знаех колко дълго ще остана в екипа, затова просто оставях нещата така, както са. По това време се чувствах много притеснена, когато ръководителят на екипа идваше да говори с мен, като си мислех, че може би ще говори за преназначаването ми на друг дълг. Сърцето ми се разтуптяваше, докато не научех, че това е просто нормален работен разговор. Това се случваше отново и отново, което правеше всеки ден изтощителен. Спях достатъчно, но по време на духовната си практика постоянно се унасях и не получавах просветление от Божиите слова. Бях наясно, че състоянието ми е погрешно, затова побързах да се изправя пред Бог, за да се моля, да търся и да размишлявам върху проблема си. По-късно прочетох един откъс от Божиите слова, който ми помогна да разбера себе си. Всемогъщият Бог казва: „Според какви принципи постъпвате? Трябва да постъпвате подобаващо на положението си, да намерите полагащото ви се място и да изпълнявате добре дълга, който трябва да изпълнявате. Само така сте разумни хора. Например, ако си вещ в определени професионални умения и разбираш принципите, трябва да поемаш отговорността си и да извършваш подходяща проверка в съответната област; ако можеш да даваш идеи и прозрения, които вдъхновяват останалите, така че да могат да изпълняват дълга си по-добре, трябва да даваш идеи. Ако успееш да намериш подходящото за теб място и да си сътрудничиш хармонично с братята и сестрите си, ще изпълняваш дълга си добре — това означава да постъпваш според положението си. Първоначално може да си способен да предложиш само някои идеи, но все пак да искаш да предложиш нещо друго и да откриеш, че не можеш, въпреки че много се стараеш. Когато другите предлагат тези неща, може да се почувстваш разстроен и да не искаш да ги слушаш, вътрешно да си наскърбен и възпиран и да се оплакваш от Бог и да казваш, че Бог е неправеден. Това е амбиция. Кой нрав поражда амбицията у хората? Надменният нрав я поражда. Тези състояния определено могат да се появят у вас по всяко време и ако не търсите истината, за да се справите с тях, ако нямате никакво навлизане в живота и не можете да се промените в това отношение, тогава нивото, което можете да достигнете в дълга си, и чистотата, с която го изпълнявате, ще бъдат ниски, а и резултатите няма да са много добри. Това означава, че не изпълнявате дълга си съгласно критериите и че Бог не е придобил слава от вас. Бог е дал на всеки различни силни страни и дарби. Някои хора имат силни страни в две или три области, други — в една, а трети изобщо нямат силни страни. Ако можете да се отнасяте правилно към тези въпроси, значи сте разумни. Разумният човек ще е способен да намери своето място, да постъпва според положението си и да изпълнява добре дълга си. Човек, който никога не може да намери мястото си, е човек, който все таи амбиции. В сърцето си той все се стреми към статус и ползи. Никога не се задоволява с това, което има. Алчно се домогва, за да извлече повече ползи, и винаги иска да задоволи прекомерните си желания. Смята, че ако хората притежават дарби и добри заложби, би трябвало да се радват на повече Божия благодат и че не е грешно да имат някое-друго прекомерно желание. Има ли разум такъв човек? Не е ли безсрамно все да таи прекомерни желания? Хората, които имат съвест и разум, могат да почувстват, че е безсрамно, и те могат да търсят истината, за да се избавят от прекомерните си желания. Ако човек разбира истината, той няма да върши тези глупости. Ако се надяваш да изпълняваш дълга си отдадено, за да се отплатиш за Божията любов, това не е прекомерно желание. То съответства на съвестта и разума на нормалната човешка природа. Това е богоугодно. Ако наистина искаш да изпълняваш дълга си добре, първо трябва да застанеш на правилното си място, а след това да направиш каквото можеш с цялото си сърце и душа, като вложиш всички сили и дадеш най-доброто от себе си — това отговаря на критериите и в изпълнението на дълга по този начин има отдаденост. Така трябва да постъпва едно истинско сътворено същество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). Божиите слова ми показаха, че се чувствах унила, защото моите амбиции и желания не бяха удовлетворени. Другите не ми се възхищаваха и не ме ценяха, а аз не бях в състояние да променя обстоятелствата си, затова разбирах погрешно Бог и се оплаквах от Него, защото чувствах, че това, което Той ми е дал, не е достатъчно добро. Два пъти ме преназначаваха на друг дълг, тъй като работата беше намаляла, и вероятно бях изправена пред трето преназначаване по-малко от месец след завръщането си. В тази ситуация чувствах, че съм най-зле от всички в екипа, че съм излишна и че съществуването ми няма никаква стойност. Просто не можех да приема тази реалност и бях нещастна. При обсъжданията на работата не исках да изглеждам твърде некомпетентна, затова си блъсках главата и се опитвах да изразявам някои ценни, проницателни идеи, но предложенията ми бяха отхвърляни и аз се чувствах съвсем унизена. А като виждах колко много изостават уменията ми от тези на останалите, се почувствах неуравновесена и обидена. Мислех, че не съм много умела в нищо, защото постоянно ме преназначаваха на друг дълг, че където и да отидех, бях на най-ниското стъпало, и че могат да ме преназначат всеки момент. Тайно се сравнявах с останалите. Чувствах, че всички те имат силни страни и се справят отлично в определени области, а аз съм посредствена във всяко отношение. Освен това имах и един фатален недостатък — бях бавна във всичко. Понеже не желаех да се изправя пред тази реалност, се оплаквах от Бог, че не ми е дал добри заложби. Чувствах се унила и онеправдана и нямах устрем в дълга си. Но всъщност Бог дава на всеки различни дарби, силни страни и заложби. Повелено ни е да изпълняваме различен дълг — това е съгласно Божието върховенство и подредби. Разумният човек има покорно сърце. Той заема своето място и използва способностите си ефективно. Но аз изобщо не се покорявах — не желаех да бъда най-последната. Стремях се към място в сърцата на другите — към тяхното уважение и възхищение — и станах негативна и се отпуснах, когато не ги получих. Бях наистина лишена от разум! Бог не ми беше дал високи заложби, но и не изискваше много от мен. Той просто искаше да намеря правилното за мен място и да влагам всичко от себе си в изпълнението на дълга си. Достатъчно беше просто да правя каквото мога. Но аз бях толкова надменна и лишена от разум. Не бях добра в нищо и не исках да се изправя пред реалността. Хранех диви амбиции да стана успешна за една нощ и да спечеля уважението на другите. В резултат на това изразходвах много енергия, но така и не постигнах това и се чувствах негативна. Измъчвах се.

По-късно се зачудих: „Защо винаги завиждам на дарбите и силните страни на другите? Защо винаги се опитвам да спечеля място в сърцата на хората и не искам да изоставам? Каква е първопричината за това?“. Като потърсих, открих това в Божиите слова: „Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта, към която се стремят през целия си живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи — и това е причината, поради която обмислят нещата по този начин. Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко неща, които за тях са външни, без които биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. Статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. […] Ако почувстват, че не са спечелили слава, придобивки или статус, че никой не благоговее пред тях, не ги уважава и не ги следва, те се обезсърчават и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и вътрешно се чудят: „Провалих ли се, като вярвам в Бог по този начин? Няма ли надежда за мен?“. В сърцата си те често пресмятат такива неща. Пресмятат как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, как да накарат хората да ги слушат, когато говорят, и да ги възхваляват, когато действат, как да накарат хората да ги следват, където и да се намират, как да имат влиятелен глас в църквата, да имат слава, придобивки и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Това преследват такива хора“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Бог разкрива, че антихристите наистина милеят за престижа и статуса. Във всичко, което правят, те мислят за своето място сред другите. Превръщат престижа и статуса в свой живот и обект на своя стремеж. Ако нямат престиж или възхищението на хората, се чувстват унили до степен да загубят всякакъв интерес към нещата. Не се ли държах точно така и аз? Когато ме преназначаваха напред-назад на друг дълг, имах чувството, че съм се превърнала в излишен, маргинален човек, без никакъв статус и очевидно маловажен, затова наистина се разстроих. Когато обсъждахме въпроси, нямах никакви ценни идеи, с които да допринасям и никой не приемаше идеите, които изразявах. Имах чувството, че се справям най-зле от всички в екипа и че никой не ме цени, нито ме уважава, и изглеждаше, като че ли присъствието ми няма никаква стойност. Станах слаба и негативна, разбирах погрешно Бог и се оплаквах от Него. Превърнах престижа и статуса в свой живот, а когато не ги получавах, ставах негативна, отпусках се и не намирах мотивация. Държах прекалено много на тези неща. Винаги ги преследвах, защото бях станала жертва на влиянието на сатанински отрови като: „Стреми се да изпъкнеш и да се отличиш“, „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ и „Живей като герой сред хората и умри като доблестен дух сред призраците“. Мислех, че това са най-основателните цели в живота и че да ги преследваш, означава да имаш стремеж. Учех наистина усърдно в училище. Често имах най-добрите резултати в класа на тестове в прогимназията и в гимназията. Бях много популярна и често получавах похвали от съучениците и учителите си. Чувствах се изключително удовлетворена. След като се присъединих към църквата и поех дълг, продължих да живея според тези сатанински отрови и наистина се интересувах от мястото, което заемах в сърцата на другите, като винаги се опитвах да накарам хората да ми се възхищават. Въпреки че не бях ръководител на екип или надзорник, трябваше да бъда някакъв важен човек, когото другите биха одобрили. Когато не получих слава, придобивки и статус и амбициите ми останаха неудовлетворени, се оплаквах от Божието върховенство и подредбите Му и бях недоволна от тях. Не смеех да кажа нищо, но в сърцето си се противопоставях на Бог и станах негативна и отпусната в дълга си. Навлякох си само нещастие и мъки, като живеех според тези сатанински отрови, и бях от грешната страна на Бог, като се опитвах да споря и да се пазаря с Него, като дори се съмнявах в Неговата праведност и несъзнателно Му се противопоставях. Ако продължах в този дух, щях да оскърбя Божия нрав и да бъда отстранена от Него. Помислих си за Божиите слова: „Хората в никакъв случай не бива да таят амбиции или празни мечти, не бива да преследват слава, придобивки и статус, нито да се стремят да се издигнат над тълпата. Още повече, те не бива да се стремят да бъдат свръхчовеци или велики личности, да превъзхождат останалите и да карат другите да ги боготворят. Това е, за което копнеят покварените хора, и това е пътят на Сатана; Бог не спасява такива хора. Ако хората непрестанно преследват слава, придобивки и статус и упорито отказват да се покаят, тогава те не подлежат на изкупление и за тях има само един изход: отстраняване“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Преди никога не съм осъзнавала колко сериозни са последствията от преследването на репутация и статус. Мислех, че не извършвах голямо зло като антихрист, нито че прекъсвах работата на църквата и че най-много просто се чувствах негативна, слаба и разстроена, когато не можех да придобия възхищението на другите. Но после видях, че това съвсем не е така. На пръв поглед не изглеждаше да съм направила някакво голямо зло, но бях недоволна от ситуацията, която Бог беше нагласил, и все се оплаквах. В сърцето си вървях срещу Бог. Съпротивлявах се на Бог! Спомних си за една сестра, с която бях работила преди. Отначало тя ентусиазирано изпълняваше дълга си и я избраха за водач, но по-късно беше освободена и преназначена, и загуби статуса си. Постоянно беше негативно настроена, защото не можеше да спечели възхищението на другите, и в крайна сметка предаде Бог и напусна. Очевидно е много опасно за хората винаги да преследват престиж и статус; и щом амбициите им не са удовлетворени, те стават негативни, разбират погрешно Бог и се оплакват от Него. Съпротивляват се на Бог и дори Го предават. В този момент осъзнах, че се намирам в опасно състояние. Не исках да продължавам да се бунтувам срещу Бог, да се съпротивлявам на Бог, исках да се отърва от възпирането на престижа и статуса.

Един ден по време на духовната си практика прочетох няколко откъса от Божиите слова: „Когато Бог изисква хората да изпълняват своя дълг правилно, Той не иска от тях да свършат определен брой задачи или да осъществят някакви велики начинания, нито да постигнат някакви новаторски успехи. Това, което Бог иска, е хората да могат да правят всичко по силите си по практичен начин и да живеят според Неговите слова. Бог няма нужда да бъдеш велик или благороден, или да извършваш някакви чудеса, нито иска да вижда някакви приятни изненади в теб. Той не се нуждае от такива неща. Всичко, от което Бог се нуждае, е да практикуваш според Неговите слова, здраво стъпил на земята. След като си разбрал Божиите слова, действай според тях и ги изпълнявай, или след като си чул Божиите слова, запомни ги добре и когато дойде време да практикуваш, прави го според Божиите слова. Нека те станат твоят живот, твоите реалности и това, което изживяваш. Така Бог ще бъде удовлетворен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). „Ако Бог те е направил глупав, то в твоята глупост има смисъл; ако те е направил интелигентен, то в твоята интелигентност има смисъл. Каквито и силни страни да ти е дал Бог, в каквото и да си добър, колкото и висок да е твоят коефициент на интелигентност, Бог е имал Своята цел, за да го направи така. Всички тези неща са били предопределени от Бог. Ролята, която играеш в живота си, и дългът, който можеш да изпълняваш, също отдавна са били предопределени от Бог. Някои хора виждат, че другите имат силни страни, които те нямат, и се чувстват възмутени. Те искат да променят нещата, като учат повече, виждат повече и са по-усърдни. Но има граница на това, което могат да постигнат, колкото и усърдни да са, и те не могат да надминат онези с дарби и силни страни. Колкото и усилия да полагаш, е безполезно. Ти си това, което Бог е предопределил да бъдеш, каквото и да е то. Той дава на всеки различни дарби и силни страни и никой не може да направи нищо, за да промени това. Независимо в какво си добър, именно там трябва да полагаш повече усилия. Независимо за какъв дълг си подходящ, това е дългът, който трябва да изпълняваш. Не се опитвай да се насилваш за неща, в които не си добър, и не завиждай на другите. Всеки има своя функция. Недей да си мислиш, че можеш да правиш всичко добре или че си съвършен и по-добър от другите. Недей винаги да искаш да заместиш другите и да се изтъкваш. Това е покварен нрав. Има и такива, които смятат, че не могат да правят нищо добре и че нямат абсолютно никакви силни страни. В такъв случай просто трябва да бъдеш човек, който слуша и се покорява смирено. Изпълнявай добре нещата, на които си способен, и давай всичко от себе си. Това е достатъчно. Бог ще бъде удовлетворен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). От Божиите слова видях, че намерението Му не е да станем велики хора. Той се надява, че ще постъпваме и ще изпълняваме дълга си според позицията си, здраво стъпили на земята, ще се съсредоточим върху практикуването на Неговите слова и ще бъдем покорни сътворени същества. Всички наши заложби и работоспособността ни са под Божието върховенство и подредбите Му. Трябваше да се науча да приемам, да се покорявам, да използвам добре всичко, което Бог ми е дал, въз основа на силните ми страни, и да давам най-доброто от себе си. Моите умения не бяха толкова добри, колкото на другите, но не бях неспособна да върша работата. Тъй като църквата беше разпоредила аз да изпълнявам този дълг, трябваше непоколебимо да давам всичко от себе си и да правя каквото мога. Когато обсъждах работата, трябваше да говоря само за нещата, които разбирах. Ако ми липсваше проницателност или не знаех принципите, трябваше да се допитвам до останалите и да общувам с тях, да изслушвам техните идеи и да се уча от техните силни страни, за да компенсирам моите слабости. При тази мисъл сърцето ми се озари и имах път и посока за практикуване. Преди си мислех, че е срамно да те преназначат. Когато се случваше, аз го приемах като доказателство, че се справям най-зле от всички и затова нямах правилен подход към ситуацията. Като се замисля сега, проблемът беше в моята гледна точка. Бог дава на всеки различни дарби, силни страни и заложби и има различни изисквания към всеки. Вярно е, че моите умения не бяха толкова добри, така че когато екипът нямаше много работа, църквата ме преназначи на друг дълг съобразно силните ми страни. Това беше в съответствие с принципите и беше от полза за работата на църквата. Трябваше да подходя правилно. Освен това Бог измерва човек не само според способността му да върши добре дадена работа, а според това дали се стреми към истината, дали истински Му се покорява и дали е предан в дълга си. Мисълта за това озари сърцето ми и вече не се чувствах възпряна. Също така знаех към какво точно трябва да се стремя. Помолих се на Бог: „О, Боже, благодаря Ти, че ме просветли и ми помогна да разбера намерението Ти. Не знам кога ще ме преназначат, но съм готова да се покоря на върховенството и подредбите Ти. Където и да изпълнявам дълга си, искам само да дам всичко от себе си и да Те удовлетворя!“.

След като промених нагласата си, състоянието ми, докато изпълнявах дълга си, също се промени. Преди винаги мислех, че не съм като другите, че съм просто временен член на екипа, който може да напусне по всяко време. Имах усещането, че съм на най-ниското стъпало и нямах чувство за принадлежност. Разбирах погрешно Бог, чувствах се отдалечена от Него и не давах всичко от себе си в дълга си. Но от днес нататък вече не се чувствам по този начин. Независимо къде или колко дълго изпълнявам даден дълг, зад него стои Божието добро намерение, така че трябва да се науча да се покорявам. Дори и да се наложи да напусна по-късно, в момента правя видеоклипове и всеки ден трябва да давам най-доброто от себе си, да влагам сърце в изпълнението на моя дълг, както и във всяка ситуация, която преживявам. Когато отново изпълнявах дълга си, често се молех на Бог да ме напътства, за да стана по-ефективна. Също така се замислях за това какви проблеми има в работата ми, така че бързо да мога да обобщя и поправя отклоненията. Когато не разбирах принципите, се допитвах до останалите и общувах с тях. Чувствах се спокойна, като изпълнявах дълга си по този начин, и се чувствах по-близо до Бог.

След време на едно събрание прочетох откъс от Божиите слова, който наистина ме трогна. Всемогъщият Бог казва: „Какво трябва да правят хората, що се отнася до Божието върховенство над техните съдби и подредбите Му за съдбите им? (Да се покорят на устройването и подредбите на Бог.) Първо трябва да потърсиш защо Създателят ти е подредил подобна съдба и среда на живот, защо прави така, че да се сблъскаш с определени неща и да ги преживееш, и защо съдбата ти е такава, каквато е. От това трябва да разбереш за какво копнее и от какво се нуждае сърцето ти и да опознаеш Божието върховенство и подредбите Му. След като разбереш и опознаеш тези неща, това, което трябва да правиш, не е да правиш собствени избори, да бъдеш предизвикателен, да отказваш, да се съпротивляваш или да се опитваш да избягаш ‒ разбира се, също така не е и да се опитваш да се пазариш с Бог. Вместо това трябва да се покориш. Защо трябва да се покориш? Защото ти си сътворено същество, не можеш да устройваш съдбата си и не можеш да господстваш над нея. Бог има последната дума за твоята съдба. Пред лицето на съдбата си ти си пасивен и не можеш да избираш. Единственото, което трябва да направиш, е да се покориш. Не бива да правиш свой собствен избор относно съдбата си, нито да бягаш от нея, не бива да се пазариш с Бог и не бива да изпитваш съпротива или да се оплакваш. Разбира се, най-вече не бива да казваш неща като например: „Съдбата, която Бог ми е отредил, е лоша. Тя е нещастна и е по-лоша от съдбата на другите“ или „Съдбата ми е лоша и не мога да се наслаждавам на щастие или благоденствие. Бог е подредил зле нещата за мен“. Тези думи са осъдителни и като ги изричаш, превишаваш допустимото за положението си. Това не са думи, които трябва да се изричат от сътворено същество, и едно сътворено същество не е редно да има такава гледна точка или отношение. Вместо това трябва да се откажеш от тези различни погрешни разбирания, определения, възгледи и схващания за съдбата. В същото време ти трябва да си способен да възприемеш правилно отношение и позиция, така че да се покориш на всички неща, които ще се случат като част от съдбата, която Бог е подредил за теб. Не бива да се противопоставяш и със сигурност не бива да униваш и да се оплакваш, че Небето не е справедливо, че Бог е подредил зле нещата за теб и не ти е предоставил най-доброто. Що се отнася до съдбата, сътворените същества нямат право да избират. Бог не ти е възложил подобно задължение и не ти е дал такова право. Затова не бива да се опитваш да правиш избор, да спориш с Бог или да отправяш допълнителни изисквания към Него. Каквито и да са Божиите подредби, трябва да се адаптираш към тях и да ги посрещнеш по съответния начин. Трябва да се изправиш пред всичко, което Бог е подредил, и да се опиташ да го преживееш и проумееш. Трябва напълно да се покориш на всичко, подредено от Бог за теб, което трябва да преживееш. Трябва да действаш в съответствие със съдбата, която Бог е подредил за теб. Дори и нещо да не ти харесва или да страдаш заради него, или дори то да оспорва и да потиска достойнството и гордостта ти, щом трябва да го преживееш, щом Бог го е устроил и подредил за теб, трябва да му се покориш и не можеш да избираш. Тъй като съдбите на хората са подредени от Бог и Той господства над тях, с Него не може да се преговаря за тях. Следователно, ако хората са здравомислещи и притежават разума на нормалната човешка природа, не бива винаги да се оплакват, че съдбата им е лоша; нещо повече, не бива да подхождат с унило отношение към дълга си, към живота си, към пътя, по който вървят във вярата си в Бог, към всички ситуации, които Бог е подредил, или към Неговите изисквания към човека, понеже смятат, че съдбата им е лоша“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). Размишленията върху Божиите слова ми показаха по-ясно как да подхождам към Божието върховенство и подредбите Му. Съдбата на всеки от нас е в Божиите ръце. В какво семейство се ражда човек, какво образование получава, дарбите и силните му страни, кога идва в църквата и поема дълг и какъв дълг изпълнява — всичко е под върховенството на Бог и е подредено от Него и зад него стои Божието добро намерение. Преди никога не разбирах защо постоянно ме преназначаваха, но след като се замислих внимателно, видях, че всъщност точно от това имах нужда. Без тези преживявания нямаше да видя колко силно е желанието ми за престиж и статус. Пак щях да си мисля, че съм се променила малко, и да не осъзнавам колко дълбоко сатанинските философии са се вкоренили в мен, както и че са ме накарали да загубя разума на нормалната човешка природа и да споря с Бог и да Му се противопоставям, и нямаше да разбера, че щях да бъда отстранена, ако продължавах да ги преследвам. Като преминах през това, придобих известна яснота относно погрешните си възгледи за преследването на престиж и статус и осъзнах, че това не е правилният път — това е начин Сатана да покварява хората и да им вреди. Също така разбрах, че трябва да подхождам правилно към собствените си заложби, да приемам Божието върховенство и подредбите Му и да им се покорявам, да мога да стоя на мястото си и да бъда разумно сътворено същество. Независимо дали в бъдеще ще бъда преназначена и какъв дълг ще изпълнявам, трябва да се покорявам на Божието върховенство и подредбите Му, да търся Неговото намерение, да се приспособявам към всички ситуации, които Той подрежда за мен, да ги преживявам и да се потапям в тях, и да се стремя да придобия нещо и да опознавам себе си чрез тях.