От Дейзи, САЩ

През октомври 2022 г. двама надзорници на видеообработката бяха освободени. Стана така, защото водачът многократно беше изтъквал значението на тази работа, но те никога нямаха чувство за спешност. Грижеха се само за общите дела и не разрешаваха никакви проблеми, нито участваха реално във видеопродукциите, което бавеше работата. Водачът беше много ядосан и каза, че хора като тях са хлъзгави и безотговорни, не се ангажират с работата си и не са подходящи за надзорници, затова незабавно ги освободи. Бях шокирана да чуя това. Мислех си, че те изпълняват нормално дълга си. Дори да бяха малко неефективни, пасивни и да не носеха бреме, това не беше чак такъв проблем. Всеки бе такъв до известна степен. Наистина ли заслужаваха да бъдат освободени заради това? По-късно водачът ни попита как обикновено изпълняваме дълга си: полагаме ли всички усилия, раздаваме ли се, наистина ли работим здраво? Опитваме ли се да бъдем възможно най-продуктивни и ефективни? От тези въпроси така се притесних, че не смеех да вдигна глава. Знаех, че дори не се доближавам до подобни нива, а от това, че водачът разобличаваше и разнищваше тези надзорниците като неангажирани и безотговорни в дълга си и като такива, които действат без никаква спешност, се притесних още повече. Осъзнах, че и аз съм изпълнявала дълга си така. Неотдавна водачът ми беше възложил да проследявам видеообработката и отначало аз търсех принципите, усвоявах съответните умения и мислех как да свърша работата бързо. Но след няколко дни започнах да размислям: „Видеопродукцията е много сложна. Тъкмо започнах и все още не съм запозната с доста неща, проблемите са неизбежни. Просто ще правя каквото мога. Така или иначе водачът ще го провери. Дори и да има проблеми, той ще разбере“. И така, просто правех рутинно нещата всеки ден. Говорех за спешността на работата, но когато водачът не ни притискаше, нашата работна ефективност намаляваше незабелязано. Работа, която можеше да се свърши за седмица, ни отнемаше двойно повече, а и спрях да следя работата по поенето, за която отговарях. Понякога се чувствах виновна, но тъй като чувствах, че работата не се бавеше твърде много, не се тревожех за това. По-късно водачът ми възложи друга работа и аз запазих същото отношение. Макар че външно изглеждах заета, не действах с усещане за неотложност и не решавах много реални проблеми. Понякога се чудех: „Отговорна съм за повече работа и програмата ми трябва да е по-запълнена, би трябвало да имам повече неща, за които да се тревожа, и трябва да се чувствам по-напрегната. Защо не се чувствам така? В края на деня съм доста отпусната“. Мислех да планирам времето си по-мъдро и да позатегна графика си, за да съм по-ефективна и да върша повече работа. Но после помислих: „Достатъчно съм заета. Защо да искам толкова много от себе си?“. Затова изоставих идеята. Не чувствах никаква неотложност в дълга си, докато онези двама надзорници не бяха освободени. Водачът беше поставил два стандарта за дълга ни: трябваше да полагаме усилия и да даваме всичко от себе си и да бъдем възможно най-ефективни и продуктивни. Аз не постигах нито един от двата. В дълга си бях основно хлъзгава и нехайна. Нямах богобоязливо сърце, да не говорим за преданост. Почувствах се обзета от неописуем страх. Ако водачът откриеше моето отношение, щях ли да съм следващата освободена? Ако не променях поведението си, можех да бъда разкрита всяка секунда. Изправих се пред Бог в молитва: „Боже, напоследък съм толкова хлъзгава в дълга си. Страхувам се, че един ден ще бъда разкрита и отстранена. Но това, което усещам в сърцето си е страх и тревога, и нямам истинско познание или омраза към покварения си нрав. Моля Те, води ме, за да позная себе си и да поправя неправилното си състояние“.

По-късно се зачудих: „Защо освобождаването на тези надзорници ме накара да се страхувам и да се отнасям с такова подозрение към Бог?“. Осъзнах, че това е отчасти защото не съм можела да прозра същността на техните проблеми. Мислех, че проблемите им не са толкова сериозни, затова не бях в състояние да приема истински какво се случи с тях. Открих подходящи Божии слова за този проблем. Божието слово казва: „Сега всички Божии избраници практикуват изпълнение на дълга си, а чрез тяхното изпълнение на дълга им Бог усъвършенства една група хора и отстранява друга. Ето защо именно изпълнението на дълг е това, което разкрива всеки тип човек, и всеки тип измамен човек, неверник и зъл човек бива разкрит и отстранен докато изпълнява дълга си. Хората, които изпълняват дълга си отдадено, са честни хора; тези, които постоянно са нехайни, са измамни и хлъзгави хора, и са неверници; а онези, които причиняват прекъсвания и смущения при изпълнението на дълга си и отказват да покажат и най-малко разкаяние, са зли хора и антихристи. В момента при много от хората, които изпълняват дълга си, все още съществува широк кръг от проблеми. Някои винаги са много пасивни в изпълнението на дълга си, винаги седят и чакат, и разчитат на другите. Каква нагласа е това? Това е безотговорност. Божият дом е уредил да изпълняваш даден дълг, но минават няколко дни, а ти все така не си свършил никаква конкретна работа. Няма и следа от теб на работното място и много хора не могат да те намерят, когато имат проблеми, които трябва да разрешиш. Не си поел тази работа. Ако някой водач те попита за нея, какво ще му кажеш? Добре осъзнаваш, че това е работа, която трябва да свършиш, но не я вършиш. Какво изобщо си мислиш? Не я ли вършиш, защото не си способен за нея? Или просто желаеш да се отдадеш на удобство? Какво точно е отношението ти към своя дълг? Говориш само за думи и доктрини и казваш само приятно звучащи неща, но не вършиш никаква действителна работа. Ако не желаеш да изпълняваш дълга си, трябва да подадеш оставка. Недей да заемаш длъжността си, без да вършиш никаква реална работа. Не нанася ли това вреда на Божиите избраници и не забавя ли работата на църквата? По начина, по който говориш, изглежда, че разбираш от всякакви доктрини, но когато от теб се поиска да изпълниш дълг, ти си нехаен и изобщо не си добросъвестен. Това искрено отдаване на всичко на Бог ли е? Не си искрен, когато става въпрос за Бог, но се преструваш на такъв. Способен ли си да Го измамиш? По начина, по който обикновено говориш, изглежда, че имаш толкова голяма вяра и дори се устремяваш към това да бъдеш стожер на църквата и нейна опора. Когато обаче изпълняваш дълг, си по-безполезен от кибритена клечка. Не е ли това опит да измамиш Бог с широко отворени очи? Знаеш ли какво ще последва от това, че се опитваш да измамиш Бог? Той ще те отритне и ще те отстрани! В изпълнението на дълга си всички хора биват разкрити — стига човек да е поел дълг, не след дълго ще се разкрие дали той е честен или измамен човек, и дали обича истината, или не“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие). Божието слово изясни всичко: онези, които винаги са нехайни и хлъзгави в дълга си и се задоволяват само да паразитират на гърба на църквата с малкото, което правят, имат лоша човешка природа, хлъзгави и измамни са по природа и не отдават истински всичко на Бог. Накрая всички те биват отстранени от Бог. Помислих си за освободените надзорници. Те отговаряха за толкова важна работа, а поемаха само поста „надзорник“. Не носеха бреме в сърцето си и изпълняваха рутинно дълга си всеки ден, без да проверяват защо работата им е толкова неефективна, какви проблеми имат другите в техния дълг или как трябва да ръководят или да проследяват работата. Другите все им напомняха да са по-инициативни, да планират работата си мъдро и да увеличат ефективността си. Те обещаваха да го направят, но после не променяха нищо. Бяха пасивни и трябваше да ги подтикват, за да работят. Една от тях конкретно беше красноречива, надарена и имаше заложби, но след повече от месец като надзорник тя все още не познаваше основите на работата или как членовете на екипа бяха организирани. Беше много нехайна и безотговорна. Помислих си колко е ясно общението в Божието слово за отговорностите на водачите и как нашият водач често е говорил за значението и важността на изпълнението на дълга ни. Те знаеха всичко това и все пак бяха нехайни. Не бяха хора, които обичат истината или се стремят към нея и изобщо нямаха богобоязливи сърца. Спомних си, че Бог казва: „Ако се отнасяш лекомислено към Божиите поръчения, това е най-тежкото предателство спрямо Бог. Като правиш това, си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Преди мислех, че само онези, които отказват да изпълняват дълга си или се отказват от него, предават Бог, но от Божиите слова видях, че когато църквата дава на човек важна задача, а той е муден, невнимателен, отношението му винаги е нехайно и причинява загуби на работата, тогава това е небрежност и предателство. Водачът не постъпи сурово, като освободи тези надзорници. Това беше в съответствие с Божието слово и принципите. Не можех да го приема, защото не виждах хората и нещата според Божието слово, което ме накара да се отнасям с подозрение към Бог. Бях наистина невежа! Осъзнах, че поведението ми е като тяхното, затова трябваше бързо да размишлявам върху проблемите в моя дълг.

По-късно намерих Божии слова, които се отнасяха до моето състояние и отношението ми към моя дълг, които да практикувам и в които да навляза. Божието слово казва: „Ако хората не влагат сърцето си в четенето на Божиите слова и не разбират истината, те няма да се самоанализират и да опознаят себе си. При изпълняването на дълга си те просто ще се задоволят само с това да полагат някакви усилия, да не вършат зло и да нямат прегрешения, като приемат това за свой капитал. Ще работят всеки ден по объркан, замаян и механичен начин; никога няма да вложат сърцето си в това да изследват себе си или да положат усилия да опознаят себе си, нито ще вложат сърцето си в търсенето на истините принципи. Винаги ще бъдат нехайни. Ако изпълняват дълга си по този начин, тяхното изпълнение никога няма да отговаря на критериите. За да изпълнява човек дълга си по начин, който отговаря на критериите, той първо трябва да разбере истината и да схване принципите и тогава може да го изпълнява с цялото си сърце и сила. Само когато разберат истината, хората имат стимул в сърцата си, и едва тогава могат да вършат нещата с цялото си сърце и сила. Днес има такива, които са започнали да влагат сърцето си в изпълняването на своя дълг и са започнали да размишляват как правилно да изпълняват дълга на сътворено същество, за да удовлетворят Божието сърце. Те не са негативни и небрежни, не чакат пасивно Горното да издава заповеди, а поемат известна инициатива. Съдейки по вашето изпълнение на дълга ви, вие сте малко по-ефективни отпреди и макар че все още е под критериите, има малко подобрение, което е добре. Но не бива да се задоволявате със статуквото, трябва да продължавате да изследвате, да продължавате да растете — само тогава ще изпълнявате дълга си по-добре и по начин, който отговаря на критериите. Някои хора обаче, когато изпълняват дълга си, никога не се раздават напълно и не дават всичко от себе си, те влагат само 50 или 60 процента от усилията си и просто отбиват номера и го смятат за свършено. Те никога не могат да поддържат нормално състояние: когато няма кой да ги наглежда или да им предлага подкрепа, те се отпускат и губят стимула си; когато има някого, който да разговаря за истината с тях, те се мотивират, но ако известно време никой не разговаря за истината с тях, те стават вяли. Винаги се лашкат напред-назад по този начин — какъв е проблемът тук? Такива са хората, когато не са придобили истината, и всички те живеят въз основа на ентусиазъм, който е невероятно трудно да се поддържа. Те трябва да имат някого, който да им проповядва и да разговаря с тях всеки ден; щом няма кой да ги пои и да им предоставя ресурс, и няма кой да ги подкрепя, сърцата им отново изстиват, те отново се отпускат. Когато сърцето на човека се отпусне, той става по-малко ефективен в дълга си; ако полага повече усилия, неговата ефективност се увеличава, дългът му дава повече резултати и той придобива повече“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Във вярата в Бог най-важното е да се практикуват и да се преживяват Неговите слова). От Божието слово научих, че трябва да поемаме инициатива да изпълняваме дълга си по начин, който е съгласно критериите. Трябва да сме готови да работим усилено, да страдаме и да плащаме цена. Също така трябва да правим най-доброто във всичко, да влагаме цялото си сърце в него, да изпълняваме отговорностите си и да постигаме резултати, а не просто да заблуждаваме другите и да отбиваме номера. Това означава да изпълняваме дълга си по начин, който е съгласно критериите. Когато водачът ми възложи ръководството на видеообработката, първоначално исках да стана по-добра в проследяването на работата и наистина изучавах уменията и принципите, но след като го правих известно време, открих, че видеообработката е много трудна. Тъкмо бях започнала, все още не знаех толкова много и трябваше да страдам и да плащам цена, затова започнах да се поотпускам и графикът ми беше рехав. Макар че изглеждах заета всеки ден, не работех ефективно и не свършвах достатъчно истинска работа. Дори имах време да мисля какво ще ям или пия, а когато имаше време, почивах, отивах на разходка или се забавлявах. Носех длъжността надзорник, но бях по-бездейна в дълга си от другите. Когато се сблъсквах с трудности в работата, не ми хрумваше да търся принципите или да намеря някого, който разбира, за помощ, стремях се към „прилично“ и „горе-долу“, а после оставях на водача да проверява. Тъй като бях нехайна и не търсех истински резултати в дълга си, водачът винаги намираше проблеми в работата ми и трябваше да я връща за преработване, което забавяше напредъка на видеообработката. Не влагах всички усилия в дълга си, да не говорим за цялото си сърце. Вършех го по нехаен, нечист начин и не плащах цена истински. Дори ако полагах известни усилия, не постигах реални резултати. Какво изпълнение на дълг беше това? Ясно беше, че заблуждавам и мамя Бог! Почувствах се толкова виновна, когато осъзнах това. Църквата ме развиваше за надзорник с надеждата, че ще съм отговорна и ще помогна за правилното изпълнение на църковната работа, но аз само се мотаех. Бях наистина безсъвестна. Отнасях се към дълга си като невярващ, работещ за началник, а моето изпълнение дори не бе съгласно критериите на полагане на труд. Припомних си един откъс от Божието слово: „Стандартът, който Бог изисква за изпълнението на дълга ти, е то да бъде „съгласно критериите“. Какво означава да бъде „съгласно критериите“? Означава да отговаря на Божиите изисквания и да Го удовлетворява. Изпълнението на твоя дълг трябва да бъде оценено от Бог като отговарящо на критериите и трябва да получи Неговото одобрение, едва тогава то ще бъде съгласно критериите. Ако Бог каже, че не е съгласно критериите, независимо колко дълго си изпълнявал дълга си или колко висока цена си платил, то не е съгласно критериите. Тогава какъв ще бъде резултатът? Всичко това ще бъде класифицирано като полагане на труд. Само малка част от полагащите труд с отдаденост ще оцелеят. Ако човек не е отдаден при полагането на труд, тогава няма надежда за оцеляване. Нека го кажа направо, те ще бъдат унищожени при бедствие“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). Божието слово ме накара да осъзная, че не постигам дори най-базовия стандарт за съвест в дълга си. Тази нагласа беше омразна за Бог и ме правеше недостойна за спасение. Отстраняването на двамата надзорници беше предупреждение за мен. Видях, че онези, които са нехайни и невнимателни в дълга си, не могат да останат непоколебими в църквата. В крайна сметка биват разкрити и отстранени. Макар че изпълнявах дълга си в църквата, това не означаваше, че го правя по начин, който е съгласно критериите. Ако не поправех състоянието си при първа възможност, дори и църквата да не ме отстранеше, Бог щеше да го направи. Това се определя от праведния нрав на Бог. Като осъзнах това, се помолих на Бог: „Боже, не плащам истинска цена в дълга си, толкова съм нехайна и изпитвам толкова много съжаления. Сега осъзнавам колко е опасно състоянието ми и че не мога да продължавам да имам такова отношение към дълга си. Искам да се покая подобаващо и да изпълнявам дълга си по най-добрия начин“.

След това се зачудих: „Знам колко важни са отговорностите ми, но често не мога да не се поотпусна и да не искам да платя цена в дълга си. Каква е причината за това?“. Прочетох Божието слово: „Какви проявления и характеристики имат хората, които са прекалено мързеливи? На първо място, каквото и да правят, те действат нехайно, бавят се, действат с лежерно темпо, почиват си и отлагат, когато е възможно. На второ място, не обръщат внимание на църковната работа. За тях всеки, който се тревожи за такива неща, може да го прави. Те обаче няма да го правят. Когато наистина се тревожат за нещо, то е заради собствената им слава и придобивките и статуса им — за тях е важно само да могат да се наслаждават на ползите от статуса. На трето място, те избягват трудностите в работата си. Не могат да приемат тя да бъде дори малко уморителна, а ако е такава, ги изпълва силно негодувание и не са способни да понесат трудностите или да платят цената. На четвърто място, не са способни да упорстват, независимо каква работа вършат, винаги се отказват по средата и не могат да доведат нещата докрай. Ако временно са в добро настроение, може да свършат някаква работа за забавление, но ако нещо изисква дългосрочен ангажимент и ги държи заети, ако изисква много мислене и уморява плътта им, с течение на времето ще започнат да роптаят. Например някои водачи са отговорни за църковната работа и отначало я намират за нова и интересна. Те са много мотивирани в своето общение за истината и когато видят, че братята и сестрите имат проблеми, те са способни да помогнат и да ги разрешат. Но след като упорстват известно време, започват да намират ръководната работа за твърде изтощителна и стават негативни — искат да преминат на по-лесна работа и не са готови да понасят трудности. На такива хора им липсва постоянство. На пето място, друга характеристика, която отличава мързеливите хора, е нежеланието им да вършат практическа работа. Веднага щом плътта им започне да страда, те измислят оправдания, за да се измъкнат и да избегнат работата си или да я прехвърлят на някой друг. А когато този човек свърши работата, самите те безсрамно пожънват облагите. Това са петте основни характеристики на мързеливите хора. Трябва да проверите дали сред водачите и работниците в църквите има такива мързеливци. Ако откриете такива хора, те трябва да бъдат освободени незабавно. Могат ли мързеливите хора да вършат добра работа като водачи? Без значение какви заложби притежават и какво е качеството на човешката им природа, ако са мързеливи, те няма да са способни да вършат добре работата си и ще забавят изпълнението на работата и важните въпроси. Работата на църквата е многостранна. Всеки аспект от нея включва много подробни задачи и изисква общение за истината, за да се разрешат проблемите и работата да бъде свършена добре. Затова водачите и работниците трябва да бъдат усърдни — трябва да говорят много и да вършат много работа всеки ден, за да осигурят ефективността ѝ. Ако говорят или вършат твърде малко, няма да има резултати. Така че, ако един водач или работник е мързелив човек, той със сигурност е лъжеводач и не е способен да върши практическа работа. Мързеливите хора не вършат практическа работа, а още по-малко отиват сами на работните места, и не желаят да разрешават проблеми или да се ангажират в конкретна дейност. Те нямат ни най-малко разбиране или схващане на проблемите в която и да е работа. Те имат само повърхностна, смътна представа в главите си от слушането на това, което другите са казали, и отбиват номера, като просто проповядват малко доктрина. Способни ли сте да различите този тип водачи? Способни ли сте да разпознаете, че те са лъжеводачи? (До известна степен.) Мързеливите хора са нехайни в изпълнението на какъвто и да е дълг. Независимо какъв е той, в тях няма постоянство, работят на приливи и отливи и се оплакват винаги, когато се сблъскат с някаква трудност, като не спират да си изливат болката. Сипят ругатни върху всеки, който ги критикува или кастри, подобно на скандалджийка, която обижда хората по улиците, като винаги искат да излеят гнева си върху другите и не искат да изпълнят дълга си. Какво показва това, че не искат да изпълняват дълга си? Показва, че не носят бреме, не желаят да поемат отговорност и са мързеливи хора. Не искат да понасят трудности или да плащат цената. Това се отнася най-вече за водачите и работниците: ако не понасят бреме, могат ли да изпълняват отговорностите на водачи или работници? Категорично не“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Като разсъждавах върху Божието слово, осъзнах защо ми липсваше постоянство в дълга и защо след кратък изблик на усърдие вече не исках да плащам цена за него. Беше основно защото бях толкова мързелива и твърде много жадувах за плътски удобства. Не се стремях към ефективност в работата си. Ако никой водач не ме подтикваше или кастреше, не чувствах неотложност. По-специално, когато се сблъсквах с някои проблеми в работата, изпитвах голяма неохота да изразходвам умствена енергия за тях, винаги си угаждах с извинението, че тъкмо съм започнала, и отнасях проблемите към водача. Мислех си: „Трябва да се забавляваме, докато сме още живи. Колкото и спешна да е работата, не бива да се държим зле със себе си и да се преработваме. Следователно, докато не ме отстранят, е достатъчно просто да полагам малко усилия и да върша малко работа“. Никога не се стремях да напредна, поради което подобрението ми бе много бавно. Мислех за братята и сестрите си: някои от тях влагаха толкова много време и енергия, за да завършат задачите си, винаги съсредоточени в дълга си. Дори когато приключеха работата си, продължаваха да умуват дали в нея няма отклонения или проблеми и как могат да я свършат по-добре. Мислеха само как да изпълнят дълга си добре. Вършеха добра работа, имаха човешка природа и бяха предани на дълга си. Лесно придобиваха напътствията на Светия Дух в работата си и с времето показваха подобрение и имаха придобивки. На мен обаче църквата беше възложила видеообработката, но аз нямах съвест, възгледите зад стремежа ми бяха като на животните. Когато имах време, мислех за плътските си желания и изобщо не мислех за дълга си. Имах позиция, но не вършех действителна работа, което не само ни пречеше да постигнем добри резултати, но и забавяше работата. Бях толкова себелюбива и достойна за презрение! Ако продължавах така, нямаше да мога да поемам никаква работа, нямаше да постигна нищо и щях да съм обречена да бъда отстранена от Бог. Изправих се пред Бог в молитва: „Боже, моята мерзка природа е твърде сериозна. Аз съм безотговорна и хлъзгава в толкова важна работа и нямам и следа от богобоязливо сърце. Преди знаех, че мерзостта ми е сериозна, но не я мразех истински. Сега знам това. Боже, искам да се променя. Искам да поправя отношението и възгледите си към своя дълг и да го върша правилно. Моля Те, напътствай ме, за да преодолея покварения си нрав и да изживея някакво човешко подобие“.

По-късно си припомних друг откъс от Божието слово, който бях прочела: „При изпълнението на дълга си трябва поне да си с чиста съвест и трябва поне да си достоен за трите си хранения на ден, а не да паразитираш. Това се нарича да имаш чувство за отговорност. Независимо дали заложбите ти са големи или малки и дали разбираш истината или не, във всеки случай трябва да имаш следното отношение: „Щом тази работа е възложена на мен, трябва да се отнеса сериозно към нея, трябва да я приема присърце и трябва да използвам цялото си сърце и сила, за да я свърша добре. Що се отнася до това дали мога да я свърша идеално, не смея да дам гаранция, но моето отношение е, че ще направя всичко възможно, за да я изпълня добре, и със сигурност няма да бъда нехаен. Ако възникне проблем в работата, тогава трябва да поема отговорност и да гарантирам, че ще си извлека поука от това и ще изпълня добре дълга си“. Това е правилното отношение. Вие притежавате ли такова отношение? Някои хора казват: „Не е задължително да свърша добре работата, която ми е възложена. Просто ще направя каквото мога и крайният резултат ще бъде такъв, какъвто е. Няма нужда да се уморявам толкова много, нито да бъда обзет от безпокойство, ако направя нещо погрешно, и няма нужда да поемам толкова много стрес. Какъв е смисълът да се уморявам толкова? В края на краищата аз винаги работя и не паразитирам“. Този вид отношение към дълга е безотговорно. „Ако ми се работи, ще поработя малко. Просто ще направя каквото мога и крайният резултат ще бъде такъв, какъвто е. Няма нужда да го приемам толкова на сериозно“. Такива хора нямат отговорно отношение към дълга си и им липсва чувство за отговорност. Какъв тип хора сте вие? Ако сте от първия тип, тогава сте хора с разум и човешка природа. Ако сте от втория тип, тогава не се различавате от типа лъжеводачи, който току-що разнищих. Вие просто пропилявате дните си в безделие. „Ще избягвам умората и несгодите и просто ще се наслаждавам повече. Дори един ден да бъда освободен от длъжност, няма да съм загубил нищо. Поне ще съм се наслаждавал на предимствата на статуса няколко дни, няма да е загуба за мен. Ако бъда избран за водач, така ще действам“. Какво мислите за нагласата на този тип хора? Такива хора са неверници, които ни най-малко не се стремят към истината. Ако наистина имаш чувство за отговорност, това показва, че имаш съвест и разум. Независимо колко голяма или малка е задачата, независимо кой ти я възлага, дали Божият дом ти я поверява, или църковен водач или работник ти я възлага, твоето отношение трябва да бъде: „Щом този дълг е възложен на мен, това е Божия възхвала и благодат. Трябва да го изпълня добре според истините принципи. Въпреки че имам средни заложби, съм готов да поема тази отговорност и да дам всичко от себе си, за да я изпълня добре. Ако не изпълня добре задачата, трябва да поема отговорност за това, а ако се справя добре със задачата, това не е моя заслуга. Това е, което трябва да направя“. Защо казвам, че начинът, по който човек се отнася към своя дълг, е въпрос на принцип? Ако наистина имаш чувство за отговорност и си отговорен човек, тогава ще можеш да поемеш църковното дело и да изпълниш дълга, който трябва да изпълниш. Ако приемаш дълга си лекомислено, тогава възгледът ти за вярата в Бог е неправилен и отношението ти към Бог и към твоя дълг е проблематично“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). От Божието слово разбрах, че отговорните хора вършат нещата усърдно. Без значение дали харесват работата и дали са добри в нея и независимо от заложбите им, те подхождат с честност и добросъвестно дават най-доброто от себе си, за да я изпълняват добре. Тези хора държат на думата си, благонадеждни са и могат да спечелят Божието одобрение. И обратно, ако човек се съгласи да поеме дълг, но после прави само колкото да поддържа имиджа си и не върши нищо действително, и не търси резултати или ефективност, тогава той е просто като безделниците и лентяите в света. Те са неблагонадеждни и на тях не може да се разчита. Аз изпълнявах дълга си по този начин. Винаги обръщах внимание на плътта и рядко практикувах истината. Живеех с все по-малко и по-малко човешко подобие. Трябваше да поправя отношението си към своя дълг. Независимо от работоспособността ми, църквата ми беше поверила тази задача, затова трябваше да се опитвам с всички сили да я свърша добре и да вложа цялата си енергия в нея. Сега е съдбовен момент за изпълнение на дълга ни. Ако продължавах да не давам най-доброто от себе си и чаках Божието дело да приключи, за да започна да влагам повече усилия, щеше да е твърде късно да се покая. След тази мисъл преработих програмата си, за да върша колкото може повече работа. Когато ми се мързелуваше, се молех на Бог и мислех за думите Му, които ме правеха бдителна и способна да се опълча на плътта. Молех Му се преди всяка задача, като Го призовавах внимателно да проучва сърцето ми в опит да свърша добра работа, а не да отбивам номера. Като практикувам по този начин, съм по-спокойна.

Макар че исках да изпълнявам дълга си правилно, понякога не успявах. Например един ден проверявах работата по поенето: един от новодошлите все още имаше много религиозни идеи, с чието разрешаване напоителят ме помоли да помогна. Първоначално исках да се опитам да помогна с всички сили, без значение колко мога да постигна. Но когато действително говорих с новодошлия, имах само откъслечно познание за някои от проблемите и не можех да общувам ясно. Неволно си помислих: „Разбирането ми на истината е повърхностно; това е всичко, което мога да постигна. Водачът ще проследи това така или иначе. Ще му оставя да разреши тези проблеми“. Но водачът беше зает и не можеше да дойде, така че от нас зависеше да ги разрешим. Знаех, че зад тази ситуация стои Божието намерение. Бях свикнала да избирам лесни и праволинейни задачи в дълга си, а не да се напрягам или да му се посвещавам изцяло. Този път не можех да се съобразявам с плътта или да се отдавам на удобства. Трябваше да направя всичко, което можех, без значение какво съм в състояние да постигна. Тогава партньорката ми и аз потърсихме напоителя за общение и намерихме Божие слово и евангелски клипове, свързани с религиозните представи на новодошлите. След известно обсъждане всички си изяснихме този аспект от истината и накрая проблемите на новодошлия бяха разрешени. След като преживях това, разбирам, че някои неща може да изглеждат трудни, но ако се уповавам на Бог и наистина плащам цена, мога да постигна резултати. Ако работя усилено и въпреки това не съм на висота, тогава съвестта ми ще е чиста.

Като виждах провалите на някои братя и сестри около мен, научих някои уроци, размишлявах над отношението, което имах към дълга си, и видях колко далеч съм от това да го изпълнявам по начин, който е съгласно критериите. И видях колко дълбоко вкоренена беше мерзката ми природа. Макар че сега съм се разкаяла, все още не отговарям на Божиите изисквания. От сега нататък трябва да приема Божията внимателна проверка и да се опитам да изпълнявам дълга си по начин, който е съгласно критериите!