От Сяоциу, Китай

Съпругът ми и аз приехме делото на Всемогъщия Бог от последните дни през май 2012 г. Постоянно четяхме Божиите слова заедно и пеехме химни във възхвала на Бог, и се чувствах невероятно щастлива и удовлетворена. Не след дълго поех дълг в църквата и често излизах, за да посещавам събирания и да споделям евангелието. Съпругът ми наистина ме подкрепяше. Но по-късно заради потисничеството на Комунистическата партия, семейството ми започна с опити да ме възпрепятства да практикувам вярата си и от този момент нататък нашият някога хармоничен и спокоен живот беше напълно разбит.

Един ден по-големият ми брат ни се обади и каза, че е видял по новините, че правителството сериозно репресира вярващите във Всемогъщия Бог, че ги арестува и след това ги осъжда на затвор. Той каза: „Ако един човек е вярващ, бъдещите поколения също са засегнати. Децата му не могат да влязат в университет и тогава перспективите им за работа или добро бъдеще са провалени. Не можете да продължавате да практикувате тази религия“. Съпругът ми работеше в едно училище и когато чу какво каза моят брат, ми каза загрижено: „Вярата е хубаво нещо, но Комунистическата партия арестува вярващи като обезумяла. Дори бъдещето на децата ни ще бъде засегнато. Не искам повече да практикувам тази религия, а ти трябва да спреш да посещаваш събирания. Ако искаш да следваш Бог, просто го прави тайно у дома“. Аз отговорих: „Мога ли изобщо да се нарека вярваща, ако не ходя на събирания? Мога ли да науча истината по този начин? Да вярваш в Бог и да се стремиш към истината — това е правилният път в живота. Трябва да ходя на събирания“. Като видя, че няма да отстъпя, той взе един стол и едно фенерче и ги счупи от гняв. На следващия ден, след като се прибра от училището, ми каза: „Днес имахме съвещание в училище. Централният комитет е издал официален документ, в който се казва, че вярващите във Всемогъщия Бог се считат за политически престъпници и са обект на мащабна национална репресия Учителите и техните семейства нямат право на религия и всеки, за когото се установи, че е религиозен, ще бъде отлъчен и вкаран в черен списък за наемане на работа. Децата му няма да бъдат допускани в колеж и никое училище няма да ги приеме. Не можеш да продължаваш да практикуваш религията си. Ако някой разбере и те докладва, ще загубя работата си и бъдещето на децата ни ще пострада. Това ще съсипе семейството ни“. При тези негови думи се замислих, че заплатата на съпруга ми ни е необходима, за да покриваме семейните си разходи. Ако наистина го уволнят заради вярата ми, как ще да се справяме? И нямаше ли децата да ме намразят, ако не могат да влязат в университет или да си намерят работа? Тези мисли наистина ме разстройваха, затова призовах Бог в сърцето си с молба да ме напътства, за да разбера Неговото намерение. След молитвата си спомних нещо от Божиите слова: „Съдбата на човека е в Божиите ръце. Ти не си способен да се контролираш: дори човек винаги да се суети и занимава със себе си, той остава неспособен да се контролира. Ако ти знаеше какво те очаква в бъдеще, ако можеше да контролираш собствената си съдба, щеше ли още да се наричаш сътворено същество?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). Като премислих всичко това, ми стана ясно, че съдбите на хората са изцяло в Божиите ръце. Каквато и работа да има съпругът ми и каквото и бъдеще да имат децата ни, всичко зависи от Божието господство и подредби — тези неща не зависят от нито един човек. Не можех да се откажа от вярата си, за да защитя работните им места или бъдещето им. Чувствах се готова да оставя бъдещето ни в Божиите ръце и да се покоря на Неговото устройване. Като погледнах нещата по този начин, не се разтревожих толкова и продължих да посещавам събирания и да изпълнявам дълга си както обикновено.

След това един ден през юли 2013 г. бях арестувана заедно с няколко други сестри, докато бяхме на едно събиране. Същата вечер капитан Джао от полицейското управление ме разпитваше с настойчиви въпроси: „Кой те обърна към вярата? Кой е твоят църковен водач?“. Не отговорих. Тогава той продължи: „Съпругът ти ми беше учител. Разкажи ми всичко за църквата и мога да те пусна да се прибереш у дома, тъй като той ме е учил“. Разбрах, че това е един от номерата на Сатана — да се опита да ме накара да продам братята и сестрите и да предам Бог — не можех да се хвана на това. Отново и отново се молех мълчаливо на Бог да бди над мен и да ми помогне да остана непоколебима в свидетелството си. След това каквото и да ме питаше капитан Джао, просто го игнорирах. Накрая той ме върна в стаята за задържане. На следващата сутрин дойде един полицай от Общинското бюро за обществена сигурност, за да ме разпита. Стъписах се, когато видях, че това е братовчед ми. Когато видя, че съм аз, очите му изскочиха от гняв и ми каза, като ме сочеше: „Каква изненада! Ти си религиозна? Кога започна да вярваш? Кой те обърна към вярата?“. Аз го игнорирах. Той каза още няколко неща, като хулеше Бог, а след това продължи: „Националното правителство отдавна издаде официални документи, в които се казва, че ако за някого се установи, че вярва във Всемогъщия Бог, три поколения от неговите потомци ще бъдат замесени. По-големият ти син току-що завърши колеж и си търси работа, а по-малкият ти син е на път да отиде в колеж. Трябва да мислиш за бъдещето на децата си. Комунистическата партия е много мощна — да настояваш да вярваш, когато си изправена пред нещо такова, е подобно на яйце, което се опитва да счупи камък. Трябва да се откажеш от това!“. Когато чух всичко това, си помислих, че ако продължа да практикувам вярата си, това със сигурност ще се отрази на бъдещето на синовете ми. Бях платила доста висока цена за образованието им — нямаше ли всички тези години на кръв, пот и сълзи да са били напразни, ако действително накрая не можеха да си намерят работа? Тази мисъл беше наистина мъчителна за мен. Помолих се на Бог да бди над сърцето ми и да ме напътства, за да разбера Неговото намерение и да знам какво трябва да направя. Тогава ми дойде на ум този откъс от Божиите слова: „От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш отговорностите си. Ти играеш ролята си и започваш жизнения си път в името на Божия план и Неговото предопределение. Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, във всеки случай никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело. […] Сърцето и духът на човек са в ръцете на Бог и всичко в живота му се вижда от Божиите очи. Независимо дали вярваш на всичко това, или не, всяко едно и всички неща, било то живи или мъртви, ще се преместят, променят и обновят и ще изчезнат в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог господства над всички неща“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). От Божиите слова разбрах, че абсолютно всички неща са в Неговите ръце, а това не включваше ли бъдещето и съдбата на синовете ми? Колко страда човек в живота си и каква работа върши, всичко това е предопределено от Бог. Не можех да се тревожа за тези неща. Колкото и добри да са образованието и работата на един човек на света, това не означава, че той ще има добро бъдеще и благосклонна съдба. Без да вярва в Бог и без да приеме Божието спасение, човек просто ще загине в бедствията, когато те дойдат, и няма да има никакво бъдеще, за което да говори. Единственият начин наистина да имаш бъдеще е да застанеш пред Бог, да приемеш истината и да бъдеш спасен от Него. Затова казах на братовчед си: „Каквото и да е бъдещето на синовете ми, това е тяхната съдба — не зависи от когото и да било. Моята вяра в Бог и стремежът ми към истината са правилният път и аз съм напълно решена на това. Не си прави труда да ме съветваш!“. Когато видя колко твърдо решена бях да запазя вярата си, той не отговори. Държаха ме там един ден и една нощ, след което ме изпратиха обратно у дома.

Щом се върнах вкъщи, съпругът ми хвана един стол и тъкмо се канеше да ме удари с него, когато по-големият ни син го спря. Съпругът ми започна да ме ругае и каза: „Заради вярата ти бях напълно опозорен и бъдещето на синовете ни рано или късно ще бъде унищожено от теб. Ако продължаваш с тази вяра, ще те пребия до смърт!“. Щом го видях го в това състояние, си помислих, че явно връзката ни като двойка беше твърде слаба, за да се изправим пред истински трудности. Когато ме арестуваха заради вярата ми и това се отрази на собствените му интереси и репутация, той заплашваше да ме пребие. Това ли беше любовта между съпруг и съпруга? В този момент по-малката ми сестра беше вкъщи и се намеси: „Не можеш ли просто да се откажеш от вярата си? Ако продължаваш с това, ще съсипеш бъдещето на синовете си!“. Казах им: „Всичко, което правя, е да посещавам събирания и да чета Божиите слова. Това е правилният път в живота — не съм направила нищо лошо. Как би могло това да излага на риск бъдещето на децата ми? Комунистическата партия е тази, която потиска вярващите и дори не щади семействата им. Ако децата ни не могат да си намерят работа в бъдеще, това е заради Комунистическата партия. Защо не можете да различите правилното от грешното?“. След това по-малкият ми брат се обади на съпруга ми и каза: „Ако сестра ми продължава да следва тази религия, просто ѝ счупи краката. Да видим тогава как ще ходи на тези събирания“. А жена му каза злобно: „Пребий я до смърт, ако продължава така. Нашата страна на семейството няма да се опитва да ти отмъщава“. Сърцето ми застина. Мислех, че семейството ми ще ме разбере. Никога не си бях представяла, че ще слушат Комунистическата партия, че ще станат толкова безсърдечни само за да защитят собствените си интереси, и че дори не ги е грижа, дали ще живея или ще умра, стига да ми попречат да практикувам вярата си. Къде беше тяхната човешка природа? На следващия ден по-големият ми брат се обади на моя съпруг и каза: „Ако сестра ми запази религията си, ще прекъснем връзките си с нея. Ако искаш развод, ще те подкрепя. Не ѝ оставяй нищо и я изритай. Да видим как ще се справя след това“. Около обяд братовчед ми дойде с полицейска кола и каза на съпруга ми да ме държи под око и да не ме оставя да практикувам вярата си; в противен случай цялото семейство щяло да бъде замесено. Съпругът ми каза: „В името на децата ни и на това семейство днес трябва да погледнеш братовчед си в очите и да заявиш, че се отказваш от вярата си“. Казах му: „Да следваш Бог е правилно и редно. Няма да се откажа от вярата си“. Като видя, че не може да ме накара да отстъпя, той каза гневно: „Ако държиш да вярваш в Бог и пренебрегваш бъдещето на децата ни, ще трябва да се разведа с теб“. Той взе споразумение за развод и ми каза да го подпиша. Споразумението гласеше, че ще си тръгна, без да взема нищо със себе си. И двамата бяхме работили усилено, за да изградим дома си — как щях да живея, ако си тръгнех с празни ръце? Но тогава отново си помислих за това как Бог вече е определил колко ще страда човек в живота си и независимо от всичко не можех да спра да вярвам в Бог и трябваше да запазя вярата си и да продължа да се стремя към истината. Тъкмо щях да подписвам, когато съпругът ми забеляза, че нямам намерение да отстъпвам, затова каза: „Тогава да не се развеждаме. Ако искаш да си вярваща, не мога да те спра. Давай“. Той каза така, но всъщност все повече ме контролираше. У дома не ми позволяваше да казвам думата „Бог“ и ме удряше всеки път, когато казвах нещо, което не му харесва. Спря да ходи където и да било по време на ваканциите си и просто стоеше вкъщи, за да ме държи под око. Когато ме видя да чета Божиите слова, той грабна книгата с Божиите слова от мен и каза: „Ако видя това още веднъж, ще изгоря тази книга!“. За известно време не можех да излизам, за да присъствам на събирания, нито да имам някакъв контакт с братята и сестрите, или да чета Божиите слова у дома. Нямах абсолютно никаква свобода.

Една вечер се промъкнах в спалнята, за да почета Божиите слова, когато съпругът ми внезапно нахлу вътре и каза много нападателно: „Още смееш да четеш това! Ако те арестуват отново, край с работата ми и бъдещето на децата ни! Комунистическата партия е способна на абсолютно всичко“. Казах му: „Просто чета Божиите слова. Как би могло това да се отрази на твоето бъдеще и на това насиновете ни?“. Неочаквано той дотича и обви врата ми с двете си ръце, като го стискаше и казваше: „Просто ще те удуша и да се приключва с това“. Не бях достатъчно силна, за да се освободя, и не можех да изрека нито дума. Той не ме пусна, докато не спрях да дишам и дори да се движа. Борех се за въздух и изпитвах невероятно силна емоционална болка. Чувствах, че в Китай е твърде трудно да бъдеш вярващ и да вървиш по правилния път. Бях арестувана от Комунистическата партия, семейството ми заставаше на пътя ми, вече не можех да изпълнявам дълг, а сега дори бях лишена от правото си да чета Божиите слова. Какъв смисъл имаше да живея? Чувствах, че е по-добре да умра. Грабнах бръснача на съпруга си с намерението да си прережа вените и да се самоубия. Тогава внезапно ми дойде на ум този откъс от Божиите слова: „Днес повечето хора нямат това знание. Те вярват, че страданието няма стойност, светът ги е изоставил, семейният им живот е проблемен, че Бог не ги счита за угодни и перспективите им са мрачни. Някои хора страдат до определена степен, дори желаят да умрат. Това не е истинска любов към Бог; такива хора са страхливци, не са постоянни, а са слаби и некомпетентни! Бог желае човек да Го обича, но колкото повече човек Го обича, толкова по-големи са страданията му, и колкото повече Го обича, толкова по-големи са изпитанията му. […] Затова през тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх пак трябва да сте предани на Бог и да се оставяте на устроеното от Бог; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и отекващо свидетелство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост). Благодарение на Божиите слова, които ме събудиха точно в подходящия момент, не предприех това глупаво действие. Исках да се самоубия, защото бях нещастна и измъчена, неспособна да понасям насилието. Колко страхлива бях. Липсваше ми всякаква вяра и нямах никакво свидетелство. Бог се надява хората да не губят вярата си в Него, когато преминават през мъки и трудности, и да могат да свидетелстват за Него. Как бих могла да свидетелствам, ако умра? Нямаше ли да стана посмешището на Сатана? С осъзнаването на това реших, че както и да ме преследваха съпругът и роднините ми занапред, както и да се опитваха да възпрепятстват вярата ми и колкото и да се налагашеда страдам, до последния си дъх щях да живея живота си добре и да следвам Бог докрай. Но тъй като след ареста ми полицията ме наблюдаваше и моето семейството ме възпираше, не можех да водя пълноценен църковен живот в продължение на три години. Трябваше да се промъквам до къщата на баща си, за да чета там тайно Божиите слова. След това през лятото на 2016 г. най-накрая установих контакт с братята и сестрите. Успях да възобновя църковния си живот и отново да поема дълг.

По-нататък съпругът ми все още продължаваше да ме преследва. Спомням си как веднъж, след като се върнах от едно събиране, той ме заведе в къщата на по-големия ми брат и видях, че той е там с другите ми двама братя и техните съпруги — всички те ме гледаха сърдито. Знаех, че отново ще се опитат да ме принудят да се откажа от вярата си, затова си казах една молитва наум с молба Бог да ме напътства, така че каквото и да ми направеха, да не се оставям да ме спрат. По-големият ми брат ме изгледа свирепо и каза: „Комунистическата партия е атеистична. Тя потиска религиозните вярвания от години насам и никой не може да я промени. Ако някой вярва в Бог под управлението на Партията, той със сигурност ще бъде арестуван, а останалата част от семейството му също ще бъде замесена. Не си ли търсиш просто белята?“. Зет ми продължи: „Синът ми се яви на изпит за колеж и трябваше да попълни проверка за политическа благонадеждност; попитаха го за религиозни членове на семейството. Полицията откри досието ти за вяра във Всемогъщия Бог и не го допуснаха. Трябваше да използвам връзките си и да изпратя подаръци — отне ми страшно много усилия и едва тогава той успя да мине. В Китай, ако някой вярва в Бог, въвличат цялото му семейство в това. Трябва да се откажеш от вярата си!“. Тогава по-малкият ми брат ме попита: „Не можеш ли да помислиш малко за нашето семейство, за бъдещето на синовете си? Спри да вярваш в Бог! Какво ще стане, ако се откажеш от вярата си? Това ще те убие ли?“. И тогава аз им казах: „Знаете ли какво е добро бъдеще? Мислите, че да притежаваш добра работа, хубава храна и дрехи е да имаш добро бъдеще? Бедствията непрекъснато се множат и всеки, който не е вярващ, ще попадне в тях. Само онези, които вярват в Бог и които Той спаси, ще оцелеят и само те ще имат добро бъдеще и съдба“. Съпругът ми отговори: „Не знам какво ще се случи по-късно — виждам единствено това, което е точно пред мен. Това е настоящата политика на Комунистическата партия — ако си вярваща, ще те арестуват, ще ти отнемат работата и това семейство също ще бъде замесено. Години наред никой не е успял да промени тази тяхна политика, а те са много по-силни от нас! Просто се откажи от вярата си! Кажи тук пред всички, че ще го направиш“. Веднага щом спря да говори, всички останали започнаха да казват какво ли не, като ме убеждаваха повече да не вярвам в Бог. Някога бяхме голямо и щастливо семейство, но потисничеството на Комунистическата партия беше обърнало всичко наопаки. Съпругът ми постоянно ме удряше и ми крещеше и нямахме нито един спокоен ден. Кога щеше да свърши това? Все повече се разстройвах, затова се помолих на Бог и тогава си спомних този откъс от Неговите слова: „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). Божиите слова ми помогнаха да разбера Неговото намерение. Твърдо следвах Бог и изпълнявах дълга си — бях на пътя на стремежа към истината. Членовете на семейството ми се стремяха към пари и репутация. Бяхме на различни пътища и беше неизбежно семейството ни да се разпадне. Трябваше да приема това страдание, за да придобия истината. То имаше смисъл. Не можех да се откажа от вярата заради семейството си. Затова им казах: „Сигурна съм, че Всемогъщият Бог е истинският Бог, Спасителят, дошъл да спаси човечеството. Няма абсолютно никакъв начин да се откажа от вярата си!“. Когато видяха, че нямаше как да променят решението ми, всички те си тръгнаха.

Когато една вечер се върнах у дома от събиране, съпругът ми се беше разплул на масата, пиян и разплакан. Той каза: „Всеки ден ходиш на събирания. Ако те арестуват отново, не се знае кога домът ни ще бъде съсипан заради теб“. След това гневно преобърна масата, сграбчи ме за дрехите с едната ръка и ме зашлеви с другата. Преди дори да успея да си поема дъх, той ме блъсна жестоко на пода в банята, удари ме силно в главата и каза яростно: „Откажи се от вярата си! Готов съм да рискувам всичко тази вечер — ще те пребия до смърт. И без това собственото ти семейство не го е грижа дали ще живееш или ще умреш!“. Бях замаяна и зрението ми беше замъглено от ударите. Той ме завлече до върха на стълбите и ме блъсна надолу с думите: „Ако паднеш и умреш, просто ще занеса тялото ти да го изгорят и ще хвърля праха ти в реката!“. Щом го чух да казва това, наистина се уплаших — молех се отново и отново на Бог. Благодарение на Божията закрила успях да сграбча една лента на парапета в последната секунда, което ме спаси от падане по стълбите. Тогава по-малкият ни син дойде и каза на съпруга ми: „Да не си си загубил ума от пиене? Мама не е направила нищо лошо във вярата си. Защо я удряш?“. Отговорът му беше: „Не искам да я удрям, но ако я арестуват отново, с теб и брат ти е свършено. Нямам избор“. Докато синът ми стоеше до мен, той не посмя да продължи с ударите, но взе една стъклена маса и я счупи в стената, след което цялата стая се изпълни със счупени стъкла.

По-късно прочетох това в Божиите слова: „Вярващите са несъвместими с невярващите; те са по-скоро противници“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Обмислих това и разбрах в сърцето си, че макар съпругът ми да вярваше в Бог в началото, това беше само защото искаше да получи благословии. Не беше истински вярващ. Когато чу, че вярата може да се отрази на бъдещите му перспективи и на тези на синовете ни, той направи пълен обрат. Не само, че се отказа от вярата си, но и се опита да спре и мен да вярвам в Бог. Когато не можа да ме спре, стана жесток към мен и започна да се отнася с мен като с враг, защото вярата ми засягаше личните му интереси. Видях, че по същество съпругът ми мразеше истината, както и Бог. Той следваше Комунистическата партия, за да защити собствения си начин на живот; стремеше се към светско бъдеще и интереси. Аз вярвах в Бог и се стремях към истината, докато вървях по правилния път в живота — бяхме на два различни пътя. Съпругът ми и останалата част от семейството, които ме преследваха по този начин заради вярата ми, ясно ми показаха, че имат зла природа същност и че са против Бог. Съпругът ми беше ходил на събирания и знаеше, че Всемогъщият Бог е истинският Бог. Бях споделила евангелието с роднините си и им бях прочела доста от Божиите слова. Никой от тях не стана вярващ и в момента, в който вярата ми изложи на риск техните интереси, те веднага се присъединиха към Комунистическата партия, като започнаха да ме преследват и да говорят за прекъсване на връзките с мен. Какви близки ми бяха те? Те бяха изцяло съучастници на Сатана, заемаха страната на Комунистическата партия и се противопоставяха на Бог. Бог сега се е въплътил и изразява истини, като разобличава природата същност на всеки тип човек, и също така ми показа, че вървя по различен път от този на семейството ми — вярващите и невярващите са различен тип хора. Когато осъзнах всичко това, вече не се чувствах толкова възпряна от тях и изпитах чувство на освобождение.

По-късно прочетох този откъс в Божиите слова: „Това е мръсна земя от хиляди години. Тя е непоносимо мръсна, мизерията е навсякъде, навсякъде вилнеят призраци, които мамят и заблуждават, отправят безпочвени обвинения, безмилостни са и са жестоки, тъпчат този призрачен град и го оставят осеян с трупове. Вонята на разложение се носи над земята и прониква във въздуха, а той е строго охраняван. Кой може да види света отвъд небето? Дяволът завързва плътно цялото тяло на човека, превързва очите му и запечатва здраво устните му. Царят на дяволите е вилнял в продължение на няколко хиляди години, та чак до днес, когато все още следи отблизо призрачния град, сякаш е непробиваем дворец на демони. Същевременно тази глутница кучета пазачи с гневни погледи е дълбоко уплашена, че Бог ще ги свари неподготвени и ще ги изтреби всички, че ще ги остави без спокойно и щастливо място. Как изобщо хората на призрачен град като този биха могли да видят Бог? Наслаждавали ли са се някога на нежността и обичливостта на Бог? Как биха могли да разберат въпросите на човешкия свят? Кой от тях може да разбере нетърпеливите Божии намерения? Затова не е чудно, че въплътеният Бог остава напълно скрит: как в такова мрачно общество, където демоните са безмилостни и безчовечни, царят на дяволите, който убива хора, без да му мигне окото, би могъл да търпи съществуването на Бог, Който е обичан, мил и свят? Как би могъл да аплодира и да се радва на Божието идване? Тези лакеи! Те отвръщат на добротата с омраза, отдавна са започнали да се отнасят към Бог като към враг, злоупотребяват с Бог, крайно жестоки са, не изпитват ни най-малко уважение към Бог, нападат и плячкосват, загубили са всякаква съвест, вървят срещу всякаква съвест и изкушават невинните до изпадането им в кома. Предци от древността? Любими водачи? Всички те се противопоставят на Бог! Тяхната намеса е оставила всичко под небето в състояние на мрак и хаос! Религиозна свобода? Законните права и интересите на гражданите? Всичко това са трикове за прикриване на злото!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8)). Божиите слова са толкова практични. Това, че Комунистическата партия е на власт, означава че на власт е Сатана, дяволът. Тя ненавижда Бог и не може да толерира хората да имат вяра и да следват Бог. Тя иска да бъде единственото нещо, което хората следват и на което се покланят. Комунистическата партия се преструва, че развява знамето на религиозната свобода, но тайно и яростно потиска и арестува вярващи и замесва семействата им. Тя дори измисля слухове и лъжи, за да подвежда хората, които не знаят истината, за да накара китайския народ да се надигне и да се противопостави на хората на вярата. Толкова много хора са били манипулирани и експлоатирани от Комунистическата партия и те се присъединяват към Партията в отричането на Бог и Му се противопоставят, и потискат вярващите. Всички те ще посрещнат гибелта си заедно с Комунистическата партия — ще бъдат наказани и унищожени от Бог. Някога имахме щастливо семейство, но заради потисничеството и арестите от страна на Комунистическата партия, те се уплашиха да не си навлекат неприятности и също започнаха да ме потискат, като по този начин се превърнаха в инструменти на Сатана. Ясно видях злата същност на Комунистическата партия, която мрази истината и Бог, и също така видях, че само Бог изпитва истинска любов към човешките същества. Божиите слова ме водеха отново и отново, като ми даваха вяра, позволиха ми да разбера истината и да прозра триковете на Сатана. Съпругът ми все още се опитва да застава на пътя на вярата ми, но вече не може да ме спре. Продължавам да ходя на събирания и да изпълнявам дълга си и съм още по-твърда в решимостта си да следвам Бог. Благодаря на Бог от сърце!