От Сун Ю, Китай

Станах християнка през 2000 г. Южнокорейски пастори споделяха проповеди с нас доста често. По време на служба един пастор прочете пасаж от Писанието, след което ни каза да бъдем толерантни и търпеливи във всичко — че не само като слушаме проповеди, а като ги прилагаме на практика, ние прославяме Бог. Само тогава можем да влезем в небесното царство в бъдеще. От този момент нататък започнах да се отнасям към близките и приятелите си с любов и доброта. Ако някой ме обидеше, аз се молех на Господ да ми помогне да му простя. Веднъж или два пъти не беше проблем. Но не можех да се сдържам твърде дълго. Понякога избухвах и им четях конско за някоя дреболия. След това се чувствах виновна. Чудех се: „Постоянно съгрешавам и се изповядвам, не мога да се освободя от оковите на греха. Тогава ще бъда ли грабната в небесното царство, когато дойде Господ?“. Говорих с моя пастор и го попитах как да разреша проблема с греха. Той ми каза да се изповядам и да се покая, да се моля повече, да чета повече Библията и да бъда толерантна и търпелива. Всеки път, когато казваше това, без да ме насочва по определен път, аз бях разочарована. Мислех за Божиите слова: „Бъдете святи, защото Аз съм свят“ (Левит 11:45). А в Евреи звучи така: „Без освещение никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). Чувствах, че човек като мен, който все съгрешава и се изповядва и е неспособен да практикува словото на Господ, не може да навлезе в царството небесно. Бях нещастна и лицето ми беше намръщено всеки ден. Тогава забелязах, че църквата е разкъсвана от завист и междуособици. В борба за амвона проповедник хвърли на земята Библията на по-възрастен проповедник по време на служба и го принуди да си тръгне. Някои дори търгуваха в църквата. Сетих се за словата на Господ Исус: „Писано е: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го правите разбойнически вертеп“ (Матей 21:13). Как можеше такава църква да има делото на Светия Дух? Не беше ли това бърлога на крадци? Почувствах, че няма как да придобия подхранване от тези служби и проблемът ми с греха никога нямаше да бъде разрешен. Исках да намеря църква с делото на Светия Дух. По-голямата ми сестра ме заведе в някои други църкви, но те всички бяха еднакви. Когато ги питах как да се отърва от греха, никоя от тях не можеше да ми посочи път. Казваха, че Господ Исус вече е опростил греховете ни — просто трябва да се молим и да се изповядаме. След като ги изслушах, се почувствах празна отвътре и вече дори не исках да ходя на служба. Един ден внезапно ми хрумна: може би Бог не работи в църквите наоколо? Когато корейските пастори ни посещаваха по-рано, те изглеждаха много благочестиви и бяха дошли чак в Китай, за да пастируват църквите. Имаха толкова много вяра. Бог работеше ли в корейските църкви? Трябваше да отида в Корея и да потърся там църква с делото на Светия Дух.

През 2007 г. по-голямата ми сестра и аз отидохме със семействата си в Корея. Тя ме въведе в църква, чиито служби посещаваха много китайци. Членовете на църквата помагаха на китайците да си намерят работа, което им помагаше да задоволят основните си потребности. Членовете на тази църква бяха наистина любящи, така че започнах да посещавам техните служби — може би имаха делото на Светия Дух. По време на служба пасторът каза: „При последното ми пътуване до Китай чух, че Бог вече се е върнал, че Той се е явил и работи в Китай и е наречен Всемогъщият Бог. Но Китай е изостанала страна. Народът ѝ е с лоши заложби. Бог е толкова благороден — как е възможно Той да се яви и да работи там? Мнозина проповядват Източна светкавица. Не ги слушайте. С малък ръст като вашия, веднъж замесени, никога няма да се измъкнете“. Когато го чух да казва това, напълно се съгласих, като си помислих: „В толкова много църкви в Китай липсва делото на Светия Дух. Правителството там потиска вярващите, а китайският народ се покланя на идоли. Може ли Бог да се яви и да работи в Китай? Струваше ми се невъзможно“. Скоро обаче открих, че макар пасторът да проповядваше красноречиво, това, което правеше след това, нямаше нищо общо с проповедта; той не практикуваше пътя на Господ. Бях толкова обезсърчена. Когато попитах пастора как да преодолея греховността, той каза раздразнено: „Всички са покварени. Да грешиш е нормално. Изповядай се пред Господ и ще ти бъде простено. Тъй като си готова да се покаеш, Господ вече е простил греховете ти“. Това, което каза пасторът, ме отврати. Помислих си: „Защо казваше абсолютно същото като китайските пастори? Човек не може да се отърве от греха за миг, а трябва да се стремим поне донякъде да се променим. Защо да си правим труда да се изповядваме, ако след изповедта не променяме нищо? Това не ни ли прави същите като невярващите? Какъв е смисълът да се вярва в Господ по този начин?“. Отново се разочаровах, но не исках да се откажа. Вярвах, че Господ няма да ме изостави, че един ден ще намеря църква с делото на Светия Дух. След това дълго обмислях този въпрос. Докато вървях по улиците, търсех кръстове, християнски църкви, и ако чуех положителни неща за проповедите на някой пастор, вървях през вятър, дъжд, сняг или суграшица, вкопчена в частица надежда, да слушам, жадувайки моето объркване да бъде разрешено. Посетих над 40 църкви в Корея, без да открия нито една с делото на Светия Дух. Никой от пасторите не можа да разреши проблема ми. Обезнадеждена се мятах в леглото в безсънните нощи. Извиках от цяло сърце: „О, Господи, къде си, за бога? Изостави ли ме?“. През онези години сърцето ми беше натежало — бях угнетена и изпитвах болка.

Всред тази болка и отчаяние през юни 2015 г. по-голямата ми сестра дойде у дома и ми каза щастливо: „Имам страхотна новина! Господ се върна отдавна. Той се яви и работи в Китай, като изразява много истини. Евангелието вече стигна до Корея“. Помислих си: „Бог работи в Китай? Как е възможно това?“. Аз упорствах: „Един пастор ни каза през 2009 г., че няма как Бог да работи в Китай, защото Китай е изостанал и хората са с лоши заложби. Бог е благороден и велик — защо ще работи в Китай?“. После просто отидох да измия чиниите. Тя извади една книга и каза търпеливо: „Тази книга съдържа слова, изразени от Бог в последните дни и тя е свитъкът, разгърнат от Агнеца. Ще ти прочета част от нея“. Като каза това, тя започна да чете Божиите слова: „Когато Исус дойде в света на хората, Той въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В сетните дни Бог отново се въплъти и с това въплъщение сложи край на Епохата на благодатта и въведе Епохата на царството. Всички, които са способни да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като при това ще могат лично да приемат Божието напътствие. При все че Исус дойде сред хората и свърши много дела, Той завърши единствено делото на изкуплението на цялото човечество и послужи като принос за грях на човечеството; Той не освободи човека от целия му покварен нрав. За пълно спасение на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да извърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от покварения му от Сатана нрав. И така, след като човешките грехове бяха опростени, Бог отново се въплъти, за да поведе хората към новата епоха, и започна делото на наказанието и правосъдието. Това дело въведе човека в по-висш свят. Всички, покорили се на Неговото господство, ще се радват на по-висша истина и ще получат по-големи благословии. Те наистина ще живеят в светлината и ще придобият истината, пътя и живота“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие). „Останат ли заклещени в Епохата на благодатта, хората никога няма да се отърват от покварения си нрав, а още по-малко ще познаят присъщия Божи нрав. Ако хората непрестанно живеят сред изобилна благодат, но нямат пътя на живота, който им позволява да познаят Бог или да Го удовлетворят, те никога няма истински да придобият Бог във вярата си в Него. Този вид вяра наистина е достойна за съжаление. Когато си дочел тази книга и си преживял всяка стъпка от делото на въплътения Бог в Епохата на царството, ще почувстваш, че най-сетне са осъществени желанията, които си таил толкова много години. Ще почувстваш, че чак сега наистина си видял Бог лице в лице; едва сега си съзрял Неговия лик, чул си словата, произнесени от Самия Него, оценил си мъдростта на делото Му и действително си почувствал колко практически и всемогъщ е Той. Ще почувстваш, че си придобил много неща, които хората в минали времена никога не са виждали, нито са притежавали. Тогава ясно ще осъзнаеш какво е да вярваш в Бог и да си в съгласие с Божиите намерения. Разбира се, ако си се вкопчил в стари възгледи и отхвърляш и не приемаш факта на второто Божие въплъщение, ще останеш с празни ръце, няма да добиеш нищо и в крайна сметка ще бъдеш осъден за това, че се противиш на Бог. Онези, които съумеят да се покорят на истината и да се покорят на Божието дело, ще принадлежат на името на втория въплътен Бог — Всемогъщия. Те ще могат да приемат личните напътствия на Бог, ще придобият повече и по-висша истина, както и истински човешки живот. Те ще съзрат видението, което хората от миналото никога не са виждали: „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга до петите дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16). Това видение е израз на цялостния нрав на Бог, а изразът на Неговия цялостен нрав е също и израз на Божието дело в настоящото Му въплъщение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие). Като чух това, бях изненадана. Това разкриваше тайните в „Откровение“. Беше толкова властно, никой човек не би могъл да изрече тези слова! Мислех за властността, с която Господ Исус говореше, когато дойде, за да работи, и се чудех дали това наистина бяха Божии слова. Веднага духът ми се повдигна и започнах да слушам внимателно. Особено когато сестра ми прочете някои пророчества от „Откровение“, си помислих, че те не са нещо, което всеки човек би могъл да разбули. В „Откровение“ се казва: „Ето, лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, победи, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата“ (Откровение 5:5). Само Агнецът, само Бог може да разбули тези тайни. Бяха ли това Божии слова? Възможно ли е Той да се е явил и да работи в Китай? Можех ли да намеря отговора на това, което ме озадачаваше през всичките тези години, в тази книга? Изпитах силно любопитство. Точно тогава сестра ми прочете следното: „Първата част от настоящата книга е и изпълнение на следните думи от Откровението: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“. Тези думи представят началния етап на делото, което Бог започва в Епохата на царството“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие). Това още повече ме заинтересува — не беше ли то пророчеството в „Откровение“? Бяха ли изпълнени пророчествата в „Откровение“? Бяха ли това Божии слова? Реших да прочета това задълбочено и помолих сестра ми да ми остави книгата.

Много се зарадвах, когато тя ми подаде книгата. Нямах търпение да я отворя. Но имах и някои притеснения. Тази книга наистина ли съответстваше на Писанието? Сложих Библията и тази книга на леглото една до друга и започнах да ги сравнявам. В книгата прочетох следния откъс: „Едва когато премина в новото небе и в новата земя, Аз ще взема другата част от Своята слава и ще я разкрия първо в Ханаан, като изпратя искрица светлина, която да засияе в цялата тъмна като в рог земя. Това е, за да може цялата земя да дойде към светлината. Това е, за да могат хората по цялата земя да черпят от силата на светлината, позволявайки на славата Ми да се усили още повече и наново да се яви пред всеки един народ, и цялото човечество да осъзнае, че отдавна съм дошъл в света на хората и отдавна съм пренесъл славата Си от Израел на Изток, защото тя сияе от Изтока и беше пренесена от Епохата на благодатта до днешния ден. Но Аз потеглих именно от Израел и оттам пристигнах в Изтока. Едва когато светлината от Изтока постепенно стане бяла, тъмнината по цялата земя ще започне да прелива в светлина и чак тогава човекът ще открие, че отдавна съм напуснал Израел и се въздигам отново в Изтока. Няма как Аз, след като веднъж съм слязъл в Израел и после съм го напуснал, отново да се родя там, защото делото Ми направлява цялата вселена и нещо повече, светкавицата идва от Изтока и проблясва чак до Запада. Ето затова слязох в Изтока и донесох Ханаан на Моите избраници в Изтока. Ще доведа Моите избраници от цял свят в Ханаан и тъй ще продължа да изричам словата Си в Ханаан, за да контролирам цялата вселена. По това време няма светлина по цялата земя. С изключение на онези в Ханаан, всички хора са застрашени от студ и глад. Аз дарих Израел със славата Си, а след това я отнех — така доведох израилтяните, а и доведох цялото човечество в Изтока, като доведох всички хора до светлината, за да се обединят отново с нея и да бъдат свързани с нея, и да не търсят повече. Ще направя така, че всички търсещи отново да могат да съзрат светлината и да видят славата, която имах в Израел, да видят, че отдавна съм слязъл на бял облак сред човечеството, и да видят купищата бели облаци и плодовете в изобилните им гроздове. Дори нещо повече — ще направя така, че да могат да видят Израилевия Бог Йехова, да видят „Учителя“ на евреите, да видят бленувания Месия, и да видят пълното Ми явяване, Аз, Който съм преследван от царе през всички епохи. Ще върша делото Си върху цялата вселена и ще извърша велико дело, като в последните дни ще разкрия пред човечеството цялата Своя слава и всички Свои дела и ще разкрия целия Си славен лик на тези, които са Ме очаквали много години, на тези, които са копнели да дойда върху бял облак, на Израел, който е копнял за повторното Ми явяване, а също и на цялото човечество, което Ме преследва, за да може всички да узнаят, че преди много време взех славата Си и я пренесох в Изтока и че тя вече не е в Юдея, защото последните дни вече настъпиха!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Екотът на седемте гръма — предсказващ, че евангелието на царството ще се разпространи из цялата вселена). След това го сравних с едно пророчество в Библията: „Както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27). Това съвпадаше със словата на Господ Исус — напълно съответстваше на Библията. Кой, освен Бог, би могъл да разбули тези тайни? Тези слова ме привлякоха — колкото повече четях, толкова повече ми се искаше да чета. Имах чувството, че в тази книга ще намеря отговор на объркването в сърцето си.

След това прочетох друг пасаж: „Тъй като търсим стъпките на Бог, следва да търсим Божиите намерения, Божиите слова и Неговото слово. Това е защото където има нови слова, изречени от Бог, там е Божият глас, а където са стъпките на Бог, там са и Божиите дела; където е Божият израз, там се явява Бог, а където се явява Бог, там са истината, пътят и животът. В търсенето си на Божиите стъпки вие сте пропуснали словата „Бог е истината, пътят и животът“. Следователно мнозина, дори когато получат истината, не вярват, че са открили стъпките на Бог, а още по-малко признават явяването Му. Каква сериозна грешка! Явяването на Бог не може да се съобразява с представите на човека, още по-малко е възможно Бог да се яви по начина, по който човек изисква да го направи. Бог прави собствени избори и има собствени планове, когато върши делото Си. Нещо повече, Той има Свои собствени цели и методи. Каквото и дело да върши, Той няма нужда да го обсъжда с човека или да търси неговия съвет, още по-малко да уведомява всеки един човек за делото Си. Такъв е Божият нрав и още повече трябва да бъде разпознат от всички. Ако искате да бъдете свидетели на явяването на Бог и да следвате стъпките Му, първо трябва да се отдалечите от собствените си представи. Не бива да изискваш Бог да прави това или онова, още по-малко трябва да Го поставяш в собствените си граници и да Го ограничаваш до собствените си представи. Вместо това трябва да изискате от себе си как следва да търсите стъпките на Бог, как следва да приемете Неговото явяване и как следва да се покорите на новото Му дело: това трябва да направи човекът. Тъй като човекът не е истината и не притежава истината, той трябва да търси, да приема и да се покорява“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 1: Явяването на Бог възвестява нова епоха). Прочетох този пасаж два пъти подред. Мислех си, че навсякъде, където може да се намери гласът на Бог, могат да бъдат намерени и Неговите стъпки. Там се явява Бог. Това наистина ли бяха Божиите слова? Никой освен Бог не може да каже нещо подобно. Това четат в Църквата на Всемогъщия Бог, така че може би Бог се е явил в тази църква. Бях развълнувана и продължих да чета.

По-късно попаднах на този пасаж: „Днес Бог се е върнал сред хората, за да извърши делото Си, и първата Му спирка в Неговото дело е олицетворение на диктатурите: Китай — здравият бастион на атеизма. Бог е придобил група хора чрез Своята мъдрост и могъщество. През този период Той е преследван с всички средства от управляващата партия на Китай и е подлаган на всевъзможни страдания, без да има къде да положи глава и къде да се подслони. Въпреки това Бог все пак продължава делото, което възнамерява да изпълни — Той говори и изрича слова и разпространява евангелието. Никой не може да проумее всемогъществото на Бог. В Китай — държава, считаща Бог за свой враг, Той никога не е прекратявал делото Си. Напротив, повече хора са приели Неговото дело и слово, защото Бог спасява всеки един представител на човечеството във възможно най-голяма степен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). Но когато прочетох този откъс, „Днес Бог се е върнал сред хората, за да извърши делото Си, и първата Му спирка в Неговото дело е олицетворение на диктатурите: Китай“, веднага спрях, разочарована. С очи, вперени в това изречение, аз просто си мислех: „Бог, в Китай? Как е възможно това? Може би не трябва да го чета — ами ако се подведа?“. Но тогава си помислих, че тези слова звучаха като гласа на Бог. Ако не проучех това и Господ наистина се беше върнал, нямаше ли да пропусна шанса си? Чувствах се невероятно раздвоена и не можех да спра да се чудя: защо Бог би се явил и работил в Китай? Сравних това с Библията и прочетох какво каза Господ Исус: „Както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27). Беше ли „изток“ препратка към Китай? Но Китай беше толкова изостанал и атеизмът тотално властваше в страната. Би ли могъл Бог да се яви и да работи в Китай? В тази книга ясно се твърдеше това. И все пак се колебаех — да продължа ли, или да се откажа? Тогава си помислих през колко много трудности бях преминала в търсенето си през всичките тези години. Така че докато имаше искрица надежда, не можех да се откажа. Затова реших да отида в Църквата на Всемогъщия Бог, за да проуча нещата.

На следващия ден отидох в Църквата на Всемогъщия Бог. Един брат проповядваше, като говореше точно за това, което ме притесняваше — как да се освободим от греха. Той четеше словата на Всемогъщия Бог: „В Епохата на благодатта демоните бяха пропъдени от човека чрез полагане на ръце и молитва, но поквареният нрав на човека все още оставаше. Човекът беше изцелен от болести и му бяха простени греховете, но що се отнася до това как човек да се отърве от сатанинския покварен нрав в себе си, това дело още предстоеше да бъде извършено върху него. Човекът просто получи спасение и прошка на греховете си чрез вярата си, но греховната човешка природа не беше премахната и все още оставаше в него. Греховете на човека бяха опростени чрез въплъщението на Бог, но това не означаваше, че в човека вече нямаше грях. Греховете на човека можеха да бъдат опростени чрез приноса за грях, но що се отнася до това как да се накара човекът да не съгрешава повече, как може напълно да се отърве от покварения си нрав и греховната си природа и как може донякъде да се промени неговият живот нрав, той няма как да реши този проблем. Заради делото на Божието разпятие на кръста греховете на човека са опростени, но той продължава да живее в стария си сатанински покварен нрав. Следователно човекът трябва да бъде напълно спасен от своя сатанински покварен нрав, трябва да се отърве напълно от греховната си природа и тя никога повече да не се развива, а неговият нрав трябва да претърпи трансформация. Това изисква човек да разбере пътя на израстване в живота, да разбере пътя на живота и начина на промяна на своя нрав. Изисква също така човек да практикува в съответствие с този път, за да може нравът му постепенно да се промени и той да заживее под огряването на светлината, за да може всичко, което върши, да бъде в съответствие с Божиите намерения, за да се отърве от сатанинския си покварен нрав и за да се освободи от тъмното влияние на Сатана, като по този начин напълно излезе от греха. Само тогава човек ще е получил пълно спасение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (4)). Той сподели в общение: „Виждаме от словата на Всемогъщия Бог, че в Епохата на благодатта Бог извърши само делото на изкуплението. Господ Исус проповядваше евангелието на небесното царство, като казваше на хората да се изповядат и да се покаят. Той лекуваше болните, изгонваше демони и прости греховете на хората. Той също дари човечеството с изобилна благодат. Накрая Той беше разпнат като принос за грях за цялото човечество. Оттогава, за да ни бъдат опростени греховете и да се радваме на Божията благодат и благословии, трябва само да се молим и да се изповядваме. Това беше делото на Господ Исус в Епохата на благодатта. И така, завършването на делото на изкуплението на Господ Исус означава ли, че Божието дело на спасението е извършено? Разбира се, че не. Делото на изкуплението само опрости греховете ни, но коренът на греховността ни и нашата грешна природа не бяха преодолени. Все още постоянно съгрешаваме против волята си. Ние сме арогантни, хвалим се, лъжем и мамим. Понякога изпитваме чувства като завист и омраза. Живеем в състояние на грях през деня и изповядване през нощта, от което не можем да се измъкнем. В Евреи 12:14 се казва: „Без освещение никой няма да види Господа“. Бог е свят и праведен. С какво ние, толкова мръсни и покварени, сме достойни да влезем в небесното царство? Всемогъщият Бог дойде в последните дни, изразявайки истини и извършвайки делото на правосъдието, за да преодолее нашата греховна природа, да ни позволи напълно да отхвърлим оковите и възпирането на греха, да бъдем пречистени и да ни отведе в Божието царство. Това изпълнява пророчествата на Господ Исус: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). „Не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:47-48). В последните дни Всемогъщият Бог изрече милиони слова, изрази всички истини, необходими за пречистване и пълно спасение на човечеството. Той съди и разобличава целия ни покварен нрав и сатанинска природа, които се противопоставят на Бог, като напълно разобличава корена на нашата греховност и съпротива срещу Бог. Той ни насочва и към пътя на отърването от греха и получаването на Божието спасение. Единственият начин да видим истината за нашата поквара е да приемем правосъдието и наказанието на Божиите слова, тогава можем да изпитаме угризения, да намразим себе си и да се покаем пред Бог, да се отървем от покварата и да бъдем пречистени. Божието дело на правосъдието в последните дни е единственият ни път към пречистване, спасение и навлизане в небесното царство“. Да чуя общението на този брат беше толкова просветляващо, сякаш голяма тежест падна от раменете ми. Оказва се, че Господ Исус е извършил делото на изкуплението и човешките грехове само са били опростени чрез Него като принос за грях, но човешката греховна природа си оставаше. Приемането на Божието правосъдие от последните дни беше единственият начин да се разреши проблемът с греха, да се избегнат оковите и възпирането на греха, да се пречисти човекът и да бъде достоен да влезе в небесното царство. Само Бог лично може да отключи тайните на Своето дело на управлението и само Бог може напълно да пречисти и да спаси човечеството. Бях сигурна, че това е Божие дело — бях развълнувана.

На следващия ден една сестра от Църквата на Всемогъщия Бог ми прочете пасаж от Божиите слова: „Христос от последните дни използва различни истини, за да учи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези слова съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и за мъдростта и нрава на Бог. Всички тези слова са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено словата, които разобличават това как човекът отхвърля Бог, са насочени още повече към това, че човекът е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не обяснява изцяло природата на човека с няколко думи; Той разобличава и кастри дълго. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи; по-скоро истината, която човекът изобщо не притежава, се използва, за да извърши това дело на разобличаване и кастрене. Само такива методи могат да се наричат правосъдие; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден относно Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, до което води делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието позволи на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайните, които са непонятни за него. То също така позволи на човека да разбере и да опознае своята покварена същност и корена на своята поквара, както и да открие грозното си лице. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже същността на това дело в действителност е делото на разкриването на Божията истина, път и живот пред всички онези, които вярват в Него“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината). След като прочете това, тя сподели общение и свидетелство с мен, което ми даде повече яснота. В последните дни Бог изразява истини и върши делото на правосъдието, за да се справи с грешната природа на човека. Ако не приемаме Божието правосъдие, а прекарваме целия си живот в религията, няма да се отървем от греха и да бъдем пречистени. Благодарение на Божията милост и благодат най-накрая намерих пътя към пречистване от греха. Бях толкова развълнувана, че не можех да сдържа сълзите си. Спомних си за това как през последните осем години бях ходила в безброй църкви, големи и малки, в търсене на пътя към избавление от греха и влизане в небесното царство. Но всеки път отивах с надежда и се връщах разочарована. Божията благодат беше тази, която ми позволи да чуя гласа Му и да видя явяването Му. Бях невероятно благословена! Чувствах се като изгубено дете, което най-после се е завърнало при майка си след години скитане. Изпитах неописуемо чувство на мир и радост.

Но продължавах да тая известно объркване, за което не намирах решение. Попитах тази сестра: „Китайците са с лоши заложби и са против Бог. Защо Бог би се явил и работил там в последните дни?“. Тя ми прочете пасаж от словата на Всемогъщия Бог: „Делото на Йехова беше сътворяването на света, това бе началото. Този етап от делото е краят на делото, той е и завършването. Първоначално Божието дело беше извършвано сред избраните от Израил и беше зората на една нова епоха в най-святото от всички места. Последният етап от делото се извършва в най-нечистата от всички страни, за да съди света и да сложи край на епохата. Първият етап от Божието дело бе извършен в най-светлото от всички места, а последният етап се извършва в най-мрачното от всички места и този мрак ще бъде прогонен, и ще бъде внесена светлина, и всички хора ще бъдат завоювани. Когато хората на това най-нечисто и най-тъмно от всички места бъдат завоювани и цялото население признае, че Бог съществува и че Той е истинският Бог, и всеки човек е напълно убеден в това, тогава този факт ще бъде използван, за да се извърши делото на завоюването на цялата вселена. Този етап от делото е символичен: когато работата през тази епоха приключи, шестхилядолетното дело на управлението ще приключи напълно. След като хората в най-тъмното от всички места бъдат завоювани, несъмнено същото ще се случи и навсякъде другаде. Така че само делото на завоюването в Китай има символично значение. Китай олицетворява всички сили на мрака, а китайският народ символизира всички, които са от плът, от Сатана и от плът и кръв. Именно китайският народ е най-покварен от големия червен змей, в най-голяма степен противопоставен на Бог и чиято човешка природа е най-низка и нечиста, поради което той е типичен представител на цялото покварено човечество. Това не означава, че другите народи нямат никакви проблеми. Представите на човека навсякъде са едни и същи. Въпреки че хората от тези народи може да притежават добри заложби, то ако не познават Бог, значи се противопоставят на Него. […] Именно в китайския народ покварата, нечистотата, неправедността, противопоставянето и непокорството се проявяват най-пълно и се разкриват във всичките си разнообразни форми. От една страна, това са хора с бедни заложби, а от друга, животът и начинът им на мислене са изостанали, а навиците им, социалната им среда, родното им семейство — всичко това е лошо и най-изостанало. И статусът им е нисък. Делото на това място има символичен характер и след като това пилотно дело бъде напълно завършено, последващото Божие дело ще бъде много по-лесно. Ако този етап от делото може да бъде завършен, то последващото дело лесно ще бъде завършено. След като този етап от делото бъде завършен, напълно ще бъде постигнат голям успех и делото на завоюването в цялата вселена ще бъде напълно завършено. Всъщност, щом делото сред вас се увенчае с успех, това ще бъде равносилно на успех в цялата вселена. Именно в това се състои значимостта на причината, поради която искам от вас да действате като образец и модел“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (2)). Тогава тя каза в общение: „Божиите слова са много ясни. Напълно смислено е Бог да се яви и да работи в Китай през последните дни. Божието дело сега е дело на правосъдие и пречистване. Той изразява истини, за да разобличи човешката анти-Божия, сатанинска природа и разнообразния ни покварен нрав. Той ни разкрива Своя праведен, величествен и гневен нрав, който не търпи оскърбления. Затова Той трябваше да избере хора, които са най-дълбоко покварени и против Бог, за да ги даде като типични примери. Делото сред тези хора е единственият начин да се разобличи всеки вид поквара в човечеството и по-добре да се разкрие Божията святост и праведност. Така Той може да постигне най-добри резултати в Своето правосъдно дело. Освен това Китай е леговището на големия червен змей и китайците са най-дълбоко покварени от Сатана. Те най-много отричат и се съпротивляват на Бог и имат най-лоша човешка природа. Китайците са олицетворение на поквареното човечество. Така Бог се явява, върши делото Си, изразява истини в Китай, и разобличава всяка частица от покварата и бунтарството на китайския народ, за да завоюва по-добре човечеството. Това може да покаже по-ефективно същността и истината за дълбоко покварения от Сатана човек. Освен това, работейки в най-мръсната, най-покварената, най-антибожествената страна, чрез завоюване, пречистване и трансформиране на дълбоко покварения народ на Китай, който има най-лоши заложби, народите на други страни ще бъдат спасени по-лесно. Като работи по този начин, Бог позволява на цялото човечество да види Божието могъщество и да бъде напълно убедено. Това разкрива Божията власт и могъщество, както и Неговата мъдрост и всемогъщество“.

След това тя прочете още от Божиите слова: „Китайците никога не са вярвали в Бог; те никога не са служили на Йехова и никога не са служили на Исус. Те просто се кланят, кадят тамян, палят ритуални банкноти и почитат Буда. Те просто се кланят на идоли — всички те са крайно непокорни. Затова, колкото по-ниско е положението на хората, толкова повече показва, че това, което Бог получава от вас, е още повече слава. […] Според човешките представи трябва да се родя в хубава страна, за да покажа, че съм с висок статус, да покажа, че съм много ценен, да покажа честта, светостта и величието Си. Ако се бях родил на място, което Ме признава, в елитно семейство, и ако бях с високо положение и статут, тогава щяха да се отнасят с Мен много добре. Това не би било от полза за Моето дело. Пак ли щеше да е възможно да се разкрие такова велико спасение тогава? Всички, които Ме видят, щяха да Ми се покорят и нямаше да са изцапани с мръсотия. Трябваше да се родя на такова място. В това сте убедени вие. Но помислете за това: Бог за удоволствие ли дойде на земята, или за да извърши дело? Ако работех на такова лесно и удобно място, можех ли да придобия пълната Си слава? Щях ли да съм способен да завоювам всички сътворени същества? Когато Бог дойде на земята, Той не беше от света и не се въплъти, за да се наслаждава на света. Той би се родил там, където Неговото дело би разкрило Неговия нрав и би било най-значимо, независимо дали земята е била свята, или мръсна. Където и да извършва делото Си, Той е свят. Всички неща в света са били сътворени от Него, макар че са покварени от Сатана. Въпреки това всички неща все още принадлежат на Бог; всички те са в Неговите ръце. Той идва в мръсна земя и извършва делото Си там, за да разкрие Своята святост; Той прави това само заради Своето дело, което означава, че Той понася голямо унижение само за да извърши това дело, за да спаси хората на тази мръсна земя. Това се прави заради свидетелството, заради цялото човечество. Това, което такова дело показва на хората, е Божията праведност, и още по-добре може да демонстрира, че Бог е върховен. Неговото величие и Неговата порядъчност се проявяват именно в спасяването на група нисши хора, които другите презират. Това, че се е родил в мръсна земя, не доказва, че е нисш; то просто позволява на всички сътворени същества да видят Неговото величие и Неговата истинска любов към човечеството. Колкото повече го прави, толкова повече се разкрива Неговата чиста любов, Неговата безупречна любов към човека. Бог е свят и праведен, въпреки че Той е роден в мръсна земя и въпреки че живее с онези хора, които са изпълнени с мръсотия, точно както Исус живя с грешници в Епохата на благодатта. Нима всяка частица от Неговото дело не е извършвана в името на оцеляването на цялото човечество? Нима всичко това не е, за да може човечеството да получи велико спасение? Преди две хиляди години Той живя с грешници в продължение на няколко години. Това беше в името на изкуплението. Днес Той живее с група мръсни, нисши хора. Това е в името на спасението. Нима цялото Негово дело не е заради вас, хората? Ако не за да спаси човечеството, защо Той би живял и страдал с грешници толкова много години, след като се е родил в ясла? И ако не за да спаси човечеството, защо Той би се върнал в плът втори път, роден на тази земя, където се събират демоните, и защо би живял с тези хора, които са дълбоко покварени от Сатана? Нима Бог не е верен? Коя част от Неговото дело не е заради човечеството? Коя част не е заради вашата съдба? Бог е свят — това е неизменно! Той е неосквернен от мръсотията, въпреки че е дошъл на мръсна земя; всичко това може да означава единствено, че Божията любов към човечеството е изключително безкористна, а страданието и унижението, които Той понася, са изключително големи!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Значението на спасяването на потомците на Моав). Тогава тя сподели в общение: „Божиите слова ни казват, че това, че Бог се въплъщава в последните дни, явява се и работи в Китай, има огромно значение. Китайците са хора, които най-много се съпротивляват на Бог и Го мразят. Най-много им липсват заложби и човешка природа, но Бог се въплъти там, отиде в Китай да върши делото Си, да изрази истината с невероятна толерантност и търпение. Бог изтърпя огромно унижение, за да спаси тях, най-скверните и най-покварените хора, които имат най-лоши заложби. Това допълнително разкрива колко смирен и скрит е Бог и ни показва Неговата святост и праведност, Неговата безкористна, истинска любов към човечеството. Освен това виждаме, че Бог е Създателят. Той има правото да върши делото Си във всяка страна, сред всеки народ, но в която и страна да се явява и работи, Неговото дело е за цялото човечество — то е за спасението на цялата човешка раса. В последните дни Всемогъщият Бог се яви и работи в Китай, изразявайки истини. Той вече е създал група от победители и сега Неговото евангелие се разпространява из цялата вселена. Делото и словата на Всемогъщия Бог са като могъща светлина, проблясваща от изток на запад. Все повече хора чуват Божия глас, обръщат се към Всемогъщия Бог, приемат Божието пречистване и спасение. Ако следваме идеите и фантазиите си, и мислим, че щом предишните два етапа на Божието дело бяха в Израел, Той е Богът на израилтяните и Той няма да се яви и да работи в Китай, това не Го ли ограничава? Бог каза: „Моето име ще бъде велико сред езичниците“ (Малахия 1:11). Как тогава ще бъде изпълнено това? Това, че в последните дни Бог се въплъти и върши делото Си в Китай, където властват атеисти, напълно разбива човешките представи. То ни показва, че Бог не е само Бог на израилтяните, а е и Бог на езичниците. Той е Бог на цялото човечество, а не само на една страна или един народ. Бог да се въплъти в Китай, да се яви и да работи там, е невероятно значимо!“.

Наистина изпитах неудобство и срам, след като чух общението ѝ. Не разбирах Божието дело, а просто се съгласявах с пасторите в ограничаването на Бог, като мислех, че Той не може да работи в Китай. Колко арогантно и невежо от моя страна! Само мисълта за това е страшна. Благодарение на Божията благодат имах щастието да чуя гласа Му и да приема делото Му от последните дни. В противен случай все още щях да ограничавам Бог заради собствените си представи, да осъждам Неговото явяване и работа и нямаше да имам надежда да спечеля Неговото спасение. Благодарна съм за Божието спасение от сърце! Също така лично съм преживяла казаното от Господ Исус: „Който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори“ (Матей 7:8). Тези слова са толкова реални и Бог е верен. Стига да търсим, Бог ще ни води и просветлява. Благодаря на Всемогъщия Бог!