Бях на 62 години, когато приех вярата в Господ. Мисълта, че Господ обещава на следовниците Си достъп до Своето царство и вечен живот ме окрили с надежда и при мисълта, че може да добия такава огромна благодат, сърцето ми ликуваше. Започнах да посещавам различни места, усърдно работех за Бог и преливах от неизчерпаема енергия. Три години по-късно имах щастието да приема делото на Всемогъщия Бог от сетните дни. Бях изключително развълнуван, че съм приветствал Господ. Бях обзет от надежда, че ще добия окончателно спасение и ще вляза в царството Му. Затова заработих още по-усърдно, търсех и се жертвах, активно споделях евангелието и изпълнявах дълга си. Седмица след седмица кажи-речи не подвивах крак и дори вечер излизах да споделям евангелието. Впоследствие братята и сестрите ме избраха за църковен водач, а после и за проповедник. Бях изключително щастлив, че на моята напреднала възраст ми възложиха такива важни задължения. На събранията виждах, че съм най-възрастният, но това не ми пречеше да ги ръководя и да помагам на другите да разрешават проблемите си. Чувствах се истински почитан. Мислех, че стига да не пестя сили, със сигурност ще бъда спасен като по-младите от мен. Затова продължих да изпълнявам дълга си с нестихващ ентусиазъм.

Неусетно се изтърколиха 7-8 години и здравето и енергията ми взеха да ме напускат. На 73 получих инсулт. Но след 2 дни в болницата на системи, симптомите ми напълно изчезнаха. Нямах никакви остатъчни увреждания. Чувствах, че Бог е видял колко предан съм на вярата и с каква радост и чистосърдечие служа и затова ме е благословил. Бях изключително благодарен и се върнах към дълга си. Но предвид здравословното ми състояние, водачът ме назначи за домакин на събранията, провеждащи се у дома. Като разбрах, че ми отнема няколко други задължения и ме оставя само като домакин, направо се отчаях. Особено като гледах младите братя и сестри — кипящи от енергия, заети с най-различни дейности, аз им завиждах. Мислех, че вече съм ненужен — заради възрастта си и здравословните си проблеми вече не можех да тичам по задачи и да изпълнявам някои видове работа. Така ми се искаше да върна времето 10 или 20 години назад, за да мога да върша всякаква работа, точно като тях. Тогава щях да имам по-добри изгледи за спасение. На моята възраст не можех да се сравнявам с младите. Тази мисъл изсмукваше жизнеността ми и неусетно изпаднах в депресия. Освен това си давах сметка, че може да получа втори инсулт, а той би ме довършил и нямаше да дочакам деня на Божията слава. Тогава как щях да добия спасение? Мислех си, щом не мога да отдам всички сили на Бог, нямам шанс за спасение. Тогава за какво ми е да вярвам в Бог? Тази мисъл ме потисна, угнети ме. Известно време дори не четях Божието слово и не слушах химните. В покрусата си се обърнах към Бог: „Боже! Чувствам, че вече нямам надежда за спасение. Толкова съм отчаян, сякаш животът изтича от мен. Боже, не искам да се отдалеча от Теб. Знам, че не съм в добро състояние, но съм безсилен да поправя това. Моля Те да ме изведеш от това лошо състояние“.

Един ден прочетох следното в Божието слово: „Желанието на Бог е всеки да бъде усъвършенстван, в крайна сметка да бъде спечелен от Него, да бъде напълно пречистен от Него, да стане един от хората, които Той обича. Независимо дали ви наричам изостанали или с ниски заложби, всичко това е факт. Когато казвам така, това не означава, че искам да ви изоставя, че съм изгубил всякаква надежда за вас, още по-малко, че не искам да ви спася. Днес съм дошъл да извърша делото на вашето спасение, с други думи, делото, което върша, е продължение на делото на спасението. Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: ако го желаете, ако се стремите към това, накрая ще можете да постигнете този резултат и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниски заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоите ниски заложби; а ако си човек с високи заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоите високи заложби; ако си невеж и необразован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоето невежество; ако си образован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с факта, че си образован; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоята възраст; ако си в състояние да оказваш гостоприемство, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с тази ти способност; ако кажеш, че не можеш да оказваш гостоприемство и можеш да изпълняваш само определена задача, независимо дали става дума за проповядване на евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие със задачата, която изпълняваш. Да бъдеш предан, да бъдеш покорен докрай и да се стремиш да постигнеш най-висшата любов към Бог — това е, което трябва да постигнеш, и няма по-добри практики от тези три“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). Божиите думи ми донесоха незабавно просветление. Бог не определя изхода на хората според това дали отдават всичко от себе си, на каква възраст са, колко работа е по силите им. Стига да са посветени на дълга си, да се покорят на Божията власт и на Неговите разпореждания и да се стремят да Го удовлетворят, те подлежат на спасение. Но аз не разбирах Божията воля и не знаех кого спасява Той. Бях живял с погрешната идея, че за да бъде спасен, човек трябва да снове навсякъде и да върши много работа. Тъй като стареех и нямах енергията на младите, реших, че не подлежа на спасение. Затънах в негативност и погрешни убеждения и дори ми мина през ума да предам Бог. Бях толкова непокорен! При все че бях стар и не можех да се меря по работоспособност с младите, Бог нямаше такива изисквания към мен. При това, Той не ме лишаваше от възможността да следвам истината и да изпълнявам дълга си. Умът ми беше бистър, разсъждавах трезво и можех да чета Божието слово и да правя всичко по силите си за дълга ми. Но без да съм потърсил Божията воля, аз се самоопределих като стар и безполезен. Реших, че съм изгубил Божието благоволение и дори бях на път да предам Бог. А не се ли усъмних в Бог поради лукавия си нрав? Бог никога не е казвал, че хората ще добият спасение при условие, че свършат много работа, или че остарее ли човек, Бог го отхвърля като негоден за спасение. Всъщност Той съвсем ясно указваше как да следваме и да изпълняваме дълга си, когато остареем. Стига да останех отдаден и покорен докрай и да се стремях към Божията любов, имах надежда за спасение. Беше глупаво от моя страна да не разглеждам нещата в светлината на Божиите думи. Приемах собствените си представи и заблуди за истина и затова погрешно бях тълкувал Божията воля. Изпитах силни угризения и се обърнах към Бог с молитва: „О, Боже! Трябва да се отърва от тази опърничавост и от негативизма, породени от грешните ми представи. До сетния си земен дъх ще изпълнявам своя дълг, ще се стремя да вървя напред и да навляза в истината“. Молитвата и напътствията в Божието слово ми донесоха известна утеха. Вече не се чувствах толкова разстроен. Мислех си, че докато съм с всичкия си и краката ме държат, ще разчитам на Бог да бъда добър домакин и ще отдам всичките си сили да Му служа от все сърце.

Все пак нещо не ми даваше мира. Защо се депресирах като видях, че нямам способностите на младите и дори допуснах мисълта да предам Бог? Каква беше първопричината за това? Търсейки я, прочетох следните Божии думи: „Хората вярват в Бог, за да бъдат благословени, възнаградени, увенчани. Нима това не съществува в сърцето на всеки? Факт е, че е така. Въпреки че хората не говорят често за това и дори прикриват мотивите и желанието си да получат благословии, това желание и този мотив винаги са били непоклатими дълбоко в сърцата им. Колкото и духовна теория да разбират хората, каквито и знания от преживявания да имат, какъвто и дълг да могат да изпълнят, колкото и страдания да понасят и каквато и цена да плащат, те никога не се отказват от мотивацията за благословии, скрита дълбоко в сърцата им, и винаги мълчаливо се трудят в нейна полза. Нима това не е заровено най-дълбоко в сърцата на хората? Как бихте се чувствали без тази мотивация да получавате благословии? С каква нагласа бихте изпълнявали дълга си и бихте следвали Бог? Какво би станало с хората, ако тази скрита в сърцата им мотивация да получават благословии бъде премахната? Възможно е много хора да станат негативни, а някои да се демотивират да изпълняват дълга си. Те ще загубят интерес към вярата си в Бог, сякаш душата им е изчезнала. Те ще изглеждат така, сякаш сърцето им е било отнето. Затова казвам, че мотивацията за благословии е нещо, което се таи дълбоко в сърцата на хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). „Антихристите вярват в Бог единствено с цел да получат печалба и благословии. Дори да изтърпят някакво страдание или да платят някаква цена, всичко това е, за да сключат сделка с Бог. Тяхното намерение и желание да получат благословии и награди е огромно и те се вкопчват силно в него. Не приемат нито една от многобройните истини, които Бог е изразил, а в сърцата си винаги мислят, че вярата в Бог е свързана с получаването на благословии и осигуряването на добра крайна цел, че това е най-висшият принцип и че нищо не може да го надмине. Те смятат, че хората не бива да вярват в Бог, освен ако не вярват заради получаването на благословии, и че ако не беше заради благословиите, вярата в Бог нямаше да има смисъл или стойност, че щеше да изгуби смисъла и стойността си. Дали тези идеи са били внушени на антихристите от някой друг? Дали те произтичат от нечие образование или влияние? Не, те се определят от изначалната природа същност на антихристите, която е нещо, което никой не може да промени. Въпреки че днес въплътеният Бог изрича толкова много слова, антихристите не приемат нито едно от тях, а вместо това им се противопоставят и ги заклеймяват. Природата им на хора, които изпитват неприязън към истината и които я мразят, никога не може да се промени. Ако те не могат да се променят, какво показва това? То показва, че природата им е нечестива. Това не е въпрос на стремеж или на отказ от стремеж към истината, а представлява нечестив нрав. Това е безочлив и шумен протест срещу Бог и опълчване на Бог. Това е природата същност на антихристите и тяхното истинско лице“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Втора част)). „Антихристите считат своя дълг за сделка. Те изпълняват дълга си с намерението да сключат сделка и да придобият благословии. Те мислят, че вярата в Бог трябва да бъде с цел придобиване на благословии и че придобиването на благословии чрез изпълнение на дълга е уместно. Те изопачават положителното нещо, което е изпълнението на дълга, и омаловажават стойността и значението на изпълнението на дълга като сътворено същество, като същевременно омаловажават и основателността на това; те превръщат в сделка дълга, който сътворените същества трябва естествено да изпълняват“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Седма част)). Сега видях, че антихристите приемат вярата само, за да получат благословения. Те са търгаши по душа и не се променят, а и не желаят да се променят, колкото и трудности и нещастие да им създава нагласата им. Изгубят ли всякакви изгледи за благословения, те реагират сякаш животът им е свършил. Решават, че няма смисъл да запазят вярата си и се опълчват срещу Бог, противят Му се. Осъзнах, че реагирам като антихрист. Когато приех вярата в Бог, бях обзет от радост, че вярата може да ми осигури достъп до Божието царство. Чувствах, че всякакво страдание си струва, за да добия Божията милост и благодат в този живот и в следващия. Да получа благословия и да вляза в Божието царство се превърна в самоцел на вярата ми и си мислех, че колкото повече се жертвам, толкова по-голяма благословия ще получа в бъдеще. Като приех делото на Всемогъщия Бог в сетните дни се засили убеждението ми, че мечтата ми за благословения ще се сбъдне, и затова се трудех още по-ревностно. По онова време бях на 66 години, но изобщо не се чувствах стар. Изпълнявах дълга си толкова усърдно и в ума ми нямаше място за тревоги. По цели дни обикалях с велосипеда по събрания и не ме беше грижа дали ще получа инсулт. Не пестях усилия и възприемах умората и изтощението като капитал, който ще разменя за благословения. Но после осъзнах, че съм остарял и вече не мога да върша толкова работа заради инсулта. Искаше ми се да продължа да пътувам, но не бях в състояние, а и полека-лека ставах все по-слаб. Реших, че надеждите ми за благословения избледняват като мираж, а не исках да го приема. Нищо не казах, но в сърцето си не желаех да приема разпореденото от Бог и затова ме обзе непокорство и униние. Неоснователно реших, че щом ми определят ролята на домакин, не ме ценят и стигнах дотам почти да предам Бог и да се откажа от вярата си. Вярата ми бе мотивирана от жаждата за благословения, от намерението да сключа сделка с Бог. Не беше ли това погрешното виждане за вярата на антихрист? Бях изопачил смисъла на нещо положително и чудесно, като изпълнението на дълга. Бях използвал своя дълг и тези свои пътувания като начин да се договоря с Бог в замяна за благословенията на царството, като средство да задоволя прекомерните си желания. Бях опиянен от надеждата за благословения. Да вляза в небесното царство беше моята идея-фикс. Интересуваше ме само дали ще добия благословения, какви ще са изходът и назначението ми. И през ум не ми минаваше да се отплатя за Божията любов и истински да проумея волята Му. Бях съвсем безсъвестен. Бог ми бе вдъхнал живот, дал ми бе шанса да изпълнявам дълг. Това е изключителна милост. Но в ламтежа си за благословения аз поставях на Бог прекомерни изисквания. Пазарях се с Него, оплаквах се, бях негативен и опърничав. Бях толкова вироглав и непокорен, със зъл нрав. Бог би постъпил праведно, ако беше ми отнел живота. Като осъзнах сериозността на проблема си, безмълвно се помолих на Бог да ме напътства, за да се освободя от стремежа към благословения и да приема разпореденото от Него. После си припомних следните Божии думи: „Аз определям крайната цел на всеки човек не според възрастта му, старшинството му или според количеството изтърпени от него страдания, а още по-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Няма друг избор, освен този“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел). Божието слово ме отрезви. Осъзнах, че Бог определя изхода и назначението на всеки от нас не според това колко сме се жертвали за Него, колко сме работили и колко сме изстрадали. Прави го според това дали сме добили истината, изживявайки Божието дело, дали поквареният ни нрав е пречистен и променен. Освен това осъзнах, че да вършиш много работа не означава да притежаваш истината и не води до промяна в нрава. Колкото и усилено да работи човек за църквата, важното е да поеме по пътя на истината. Преди изпълнявах всякакви задачи и пътувах от място на място, но не следвах истината. Исках да разменя повърхностните си усилия за добро крайно назначение. Не отчитах користната си нагласа, дълбоко скритата си съпротива спрямо Бог. Когато желаната от мен благословия взе да се изплъзва, аз захванах препирня с Бог, оказах му съпротива. Видях, че колкото и работа да върша, ако само търча насам-натам и се претрепвам от работа, без да търся истината, нравът ми няма да се промени и ще ставам все по-нагъл и себелюбив. Накрая щях да почна да увещавам Бог, да споря с Него колко работа съм свършил и бих станал още по-зъл. Точно като Павел — той свърши много работа, осъществи велико дело, но правеше това в замяна за венец. Той вършеше всичко като сделка с Бог. Не се покая до сетния си дъх и Бог му въздаде наказание. Докато Петър не работеше толкова много, но във вярата си следваше истината и във всичко търсеше Божията воля и се стремеше да е богопослушен. Не поставяше условия и не чакаше благодат. Петър изпитваше огромна любов към Бог. Така доби Божието одобрение и бе усъвършенстван от Бог. И двамата бяха вярващи, но подбудите им и стремежите им се различаваха. Затова и изходът им бе различен. Бог е праведен и само ако се стремим към истината и към промяна в нрава ни, ще можем да удовлетворим Божията воля. Докато моите стремежи и пътят, по който бях поел бяха като на Павел — грешни и абсурдни. Положително ме чакаше същият изход като неговия. Просветлението в Божието слово ми разкри волята Му и ми показа каква трябва да е позицията ми във вярата. Трябваше да се науча да се подчинявам на Божиите правила и разпоредби и да бъда разумно сътворено същество. Та не е ли това Божията любов и спасение? Щом проумях Божията воля, състоянието ми силно се подобри и Му бях много благодарен. Оттогава нататък предлагах гостоприемството си на събранията. Когато бях сам, спокойно четях Божието слово и търсех истината според състоянието си.

Един ден прочетох тези Божии слова: „Бог не просто плаща цена за всеки човек през десетилетията от раждането му до днес. Според Бог ти си се появявал на този свят безброй пъти и си се прераждал безброй пъти. Кой отговаря за това? Бог отговаря за това. Ти няма как да знаеш тези неща. Всеки път, когато идваш на този свят, Бог лично прави подредби за теб: Той подрежда колко години ще живееш, в какво семейство ще се родиш, кога ще си построиш дом и ще направиш кариера, както и какво ще правиш в този свят и как ще си изкарваш прехраната. Бог ти подрежда начин, по който да си изкарваш прехраната, така че да можеш безпрепятствено да изпълняваш мисията си в този живот. А що се отнася до това какво трябва да правиш в следващото си превъплъщение, Бог подрежда и ти дава този живот според това, което би трябвало да имаш и което би трябвало да ти се даде… Бог е правил тези подредби за теб много пъти и накрая ти си се родил в епохата на последните дни, в сегашното си семейство. Бог е подредил за теб среда, в която можеш да повярваш в Него, позволил ти е да чуеш гласа Му и да се върнеш пред Него, за да можеш да Го следваш и да изпълняваш дълг в Неговия дом. Ти си доживял до днес само благодарение на това напътстване от Бог. Не знаеш колко пъти си се раждал сред хората, нито колко пъти се е променял външният ти вид, нито колко семейства си имал, нито колко епохи и династии си преживял — но Божията ръка те е подкрепяла през цялото време и Той винаги е бдял над теб. Колко много се труди Бог заради човека! Някои хора казват: „Аз съм на шестдесет години. От шестдесет години Бог бди над мен, закриля ме и ме напътства. Когато остарея, ако не мога да изпълнявам дълг и не мога да правя нищо — ще продължава ли Бог да се грижи за мен?“. Не е ли глупаво да се каже това? Бог не само бди над човека и го закриля, и господства над съдбата му в продължение на един живот. Ако ставаше въпрос само за един живот, за един-единствен живот, това не би могло да докаже, че Бог е всемогъщ и че господства над всичко. Трудът, който Бог полага, и цената, която плаща за един човек, не е просто да подреди това, което човекът прави в този живот, а да подреди за него безброй животи. Бог поема пълната отговорност за всяка душа, която се преражда като човек. Той върши делото Си внимателно, като плаща с цената на Своя живот, напътства всеки човек и подрежда живота на всеки. Бог се труди и плаща цената по този начин заради човека и Той дарява на човека всички тези истини и този живот. Ако в тези последни дни хората не изпълняват дълга си на сътворени същества и не се върнат пред Създателя — ако накрая, независимо колко живота и поколения са преживели, те не изпълняват добре дълга си и не успяват да изпълнят Божиите изисквания — няма ли тогава дългът им към Бог да бъде прекомерно голям? Няма ли да бъдат те недостойни за всички цени, които Бог е платил? Те биха били лишени от съвест до такава степен, че да не заслужават да бъдат наричани хора, тъй като дългът им към Бог би бил твърде голям. […] Благодатта, любовта и милосърдието, които Бог проявява към човека, не са просто вид отношение — те са и факт. Какъв е този факт? Става въпрос за това, че Бог влага Своите слова в теб, като те просветлява, за да можеш да видиш какво е обичливото в Него и какво представлява този свят, така че сърцето ти да се изпълни със светлина, която да ти позволи да разбереш Неговите слова и истината. По този начин, без да знаеш, ти придобиваш истината. Бог върши толкова много работа върху теб по съвсем реален начин, като ти дава възможност да придобиеш истината. Когато придобиеш истината, когато придобиеш това най-ценно нещо, каквото е вечният живот, Божиите намерения са удовлетворени. Когато Бог вижда, че хората се стремят към истината и желаят да Му сътрудничат, Той е щастлив и доволен. Тогава Той има отношение и докато има това отношение, се заема с работа, одобрява и благославя човека. Той казва: „Ще те възнаградя с благословиите, които заслужаваш“. И тогава ти ще си придобил истината и живота. Когато познаеш Създателя и придобиеш Неговата оценка, ще продължиш ли да чувстваш празнота в сърцето си? Няма. Ще се чувстваш пълноценен и ще изпитваш наслада. Не означава ли точно това животът на човека да има стойност? Това е най-ценният и смислен живот“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да платиш цената, за да придобиеш истината, е от голямо значение). Божиите думи истински ме развълнуваха и много ме утешиха. Нищо, че бях стар и с крехко здраве — Бог нямаше да ме изостави, докато обичах и следвах истината. Бях изтълкувал грешно Божията воля. Мислех, че щом съм вече стар и безполезен, не съм работоспособен както преди, можеше да се разболея тежко или да умра, нямах изгледи за спасение. Реших, че вярата е изгубила смисъл и се отказах да търся. Разбрах, че съм възприел грешни представи и не съм разбирал Божията воля. Бях затънал в слабост и негативизъм и Сатана си играеше с мен. Преди не знаех, че като сътворено същество е мой дълг да се покоря на Бог и да Го удовлетворя. А аз не разсъждавах така. Вярвах, за да добия плътска благословия — пазарях се с Бог. Сега разбирах, че с тези подбуди, и 800 години да доживеех, животът ми би бил лишен от смисъл и от стойност. Когато Йов бе сполетян от нещастие и изгуби богатството си, той не мислеше колко е спечелил или изгубил. Когато се покри с циреи и животът му стана непоносим и безнадежден, той и за миг не обвини Бог. Покори се на Божията власт и прие разпореденото от Бог, защото вярата му в Бог беше истинска. Решително свидетелства за Бог пред Сатана и утеши Божието сърце. Накрая Бог го благослови и се яви пред него. В Петровата вяра, каквото и да разпоредеше Бог, Петър търсеше волята Му и се покоряваше. За него беше важно да практикува Божието слово. Накрая го разпънаха с главата надолу заради Бог, за послушанието му към Него, за това, че е изпълнил дълга си и е живял смислен живот. Сега вече знаех, че като вярващ трябва да съм богопослушен и да удовлетворя Бог, да изпълня дълга си на сътворено същество и докато върша това, да усвоя и да добия истината, да Му се подчиня и да Го обичам — само това придава смисъл на живота и само такъв живот се радва на Божието одобрение. Ако някой постоянно се опитва да се пазари с Бог, като се стреми да добие благодатта на царството в замяна за усърдната си работа, това е низост, която лишава живота му от смисъл и от стойност. Не биваше да мисля дали един ден ще добия благословения. Исках да търся истината през всеки един от оставащите ми дни, да отдам всичко от себе си, като се осланям се на Бог, да Му се покоря и да Го удовлетворя и да се стремя да променя нрава си, докато изпълнявам своя дълг. Дори и да се разболеех тежко, да застанех на прага на смъртта и да не можех да работя повече, пак бих се покорил на Божиите правила. А сега трябваше да изпълнявам дълга си възможно най-добре. Бог определя изхода ми, дали ще живея или ще умра. Това не е нещо, за което сътвореното същество да се замисля. Почувствах се много по-спокоен с този начин на разсъждение. След това, всеки ден спокойно четях Божието слово и слушах химни. Разкриех ли у себе си поквара, аз се молех, търсех истината, опознавах сатанинските си нрави и открито споделях всичко в общението с братята и сестрите. Постепенно постигнах известен прогрес. Общо взето, когато трябваше да изпълнявам дълга си, аз се заемах активно и усърдно се стараех да споделям евангелието с околните. Когато видях, че братята и сестрите пишеха есета със свидетелствата си, ми се прииска и аз да изложа писмено свидетелството си за Бог. Усещах, че този вид следване ще ми носи мир и удовлетворение. Един ден чух химна с Божието слово „Сътвореното същество трябва да се остави на устроеното от Бог“. Много ме трогна. Особено ме развълнува вторият откъс, споменаващ преживяното от Петър:

2  В миналото Петър бе разпънат на кръст с главата надолу заради Бог; но в тези последни дни ти трябва да удовлетвориш Бог и да изразходваш цялата си енергия заради Него. Какво може да направи за Бог едно сътворено същество? Затова трябва предварително да се предадеш на Бог, за да може Той да те устрои, както желае. Щом това прави Бог щастлив и доволен, нека Той прави с теб, каквото пожелае. Какво право имат хората да се оплакват?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, Глава 41)

Пусках си го пак и пак, не можех да му се наситя. Всяка дума ме изпълваше с вълнение и вдъхновение и очите ми се наляха със сълзи. Бях покварен от Сатаната. Дълго бях живял и още имах шанс да следвам Бог и да изживея делото Му, да свидетелствам за Бог и да Му посветя дните си. Това беше безмерна благословия! Възможността да ям и пия Божието слово, да осъзная покварата си и да променя себелюбието си и низкия стремеж към благословения сама по себе си беше благословия. Щях да славя Бог до сетния си дъх, дори и да не ми дадеше нищо. Това щеше да придаде стойност на живота ми! Ще се стремя да бъда разумно и покорно Божие създание. Каквото и да е здравословното ми състояние, какъвто и да бъде изходът ми, искам да се приема каквото Бог е разпоредил за мен.