От Синчън, Китай

През юли 2020 г. бях избрана за църковна водачка и заедно със сестра Чън Шъ отговарях за църковното дело. Когато започнах да изпълнявам този дълг, не разбирах ясно много принципи и обсъждах с нея всеки въпрос. С готовност приемах всеки съвет, който ми даваше. След известно време започнах да постигам известни резултати в дълга си; почувствах, че имам работоспособност и мога да действам самостоятелно. След това, когато възлагах работа, просто се справях сама, без да обсъждам с Чън Шъ. Дори в някои случаи, в които трябваше да вземем решение заедно, аз решавах сама. Като виждаше, че не действам според принципите, Чън Шъ често ми напомняше да спра да взимам несъгласувани решения. Понякога дори казваше това пред дяконите. Чувствах, че ме е нарочила — не зачиташе достойнството ми и ме засрамваше. Затова изпитвах известна съпротива към нея. Понякога, когато обсъждахме работата, тя отхвърляше идеите ми, а аз се опълчвах, като си мислех: „И двете отговаряме за църковното дело, защо това, което ти казваш, да е правилно, а моето — погрешно? Ти постоянно отхвърляш идеите ми — това не те ли прави да изглеждаш по-добра от мен? Няма ли братята и сестрите да си помислят, че съм лоша водачка? Как ще се изправя пред всички тогава?“. Развих предубеждение към нея. След това, когато обсъждахме работата, щом някоя моя идея беше отхвърлена, просто замлъквах. Въпреки че понякога смятах, че е права, мисълта да ѝ отстъпя ме караше да се чувствам неудобно. С времето предубеждението ми към нея само растеше. Не исках да говоря с нея, камо ли да обсъждам работа. Тя беше наистина възпирана от мен, а аз също се чувствах много скована и потисната.

През януари 2021 г., поради здравословни проблеми, продължителната ни липса на хармонично сътрудничество и защото се чувстваше възпирана от мен, Чън Шъ се поддаде на пристъп на негативност, от който така и не се възстанови. В крайна сметка тя напусна поста си, като обвиняваше себе си за това. През октомври църквата провеждаше избори за попълване на свободното място за водач. Една висшестояща водачка спомена Чън Шъ, като попита за положението ѝ. Една съработничка, сестра Уан Джъсин, каза: „Състоянието ѝ напоследък значително се подобри и тя носи по-голямо бреме в дълга си“. Това ме разтревожи малко: „Предполагам, че тя има високо мнение за Чън Шъ. Като чуе това, водачката със сигурност ще реши, че Чън Шъ е подходяща за поста. Ако наистина я изберат, няма ли това да означава, че отново ще работим заедно?“. Като си спомних за времето ни заедно, се ужасих: „Преди, когато имахме различни мнения как да продължим с работата, повечето съработници заставаха на страната на Чън Шъ, а мен никой не ме слушаше. Тя има и чувство за справедливост. Когато забележеше, че не действам според принципите, ми го посочваше, което ме караше да изпитвам срам. Беше наистина мъчително да работя с нея. Ако трябва да работя с нея отново, няма ли да е същото? Ако тя постоянно посочва проблемите ми, няма ли образът, който съм изградила сред братята и сестрите, да бъде съсипан?“. Като осъзнах това, наистина не исках да работя с Чън Шъ. Помислих си: „Така не става, трябва да разкажа на всички за покварата, която беше разкрила преди, в противен случай ще бъде истинска мъка, ако я изберат“. След тази мисъл бързо описах всичките ѝ случаи на лошо поведение, включително как се интересуваше от статуса си и не носеше бреме в дълга си, и други. Притеснена, че не съм достатъчно конкретна, дадох и някои реални примери, за да подкрепя думите си. Водачката прецени, че не мога да се отнеса справедливо към Чън Шъ, и проведе общение с мен за принципа за справедливо отношение към другите, но аз не го възприех. Няколко дни по-късно изборите започнаха официално и сестра Ли Мин ме попита за положението на Чън Шъ. Помислих си: „Тя не е близка с Чън Шъ и не я познава добре. Трябва да ѝ кажа, че Чън Шъ не е подходяща за водачка. Така няма да гласува за нея“. Затова ѝ разказах за всички случаи на лошо поведение на Чън Шъ отпреди, включително това, че не носеше бреме в дълга си. Но точно тогава една сестра наблизо каза: „Тогава Чън Шъ не носеше бреме, защото беше в лошо състояние. Напоследък състоянието ѝ се е подобрило и тя носи бреме в дълга си. Освен това търпеливо провежда общение с нас и ни помага, когато има нещо, което не разбираме в своя дълг“. Като чух това, се разтревожих: „Защо постоянно хвалиш Чън Шъ? Да не си гласувала вече за нея? Дали и Ли Мин ще гласува за нея, след като чу какво каза? Ако наистина я изберат, отново ще работим заедно. Тогава не само че няма да мога да се изтъкна, но и тя постоянно ще ме поправя. По-добре да изберат нов партньор. Така, понеже съм водачка от известно време и разбирам повече принципи, през повечето време той ще се съгласява с моите мнения. Дори да направя нещо нередно, вероятно няма да го види ясно и няма да ме критикува директно, така че статусът ми няма да бъде оспорен“. Колкото повече мислех за това, толкова повече чувствах, че не мога да позволя Чън Шъ да бъде избрана. Затова веднага казах, че Чън Шъ няма много преживяване на живота и споделя само думи и доктрини. Като видях, че Ли Мин кимна с глава, се почувствах малко облекчена, защото си мислех, че това вероятно означава, че няма да гласува за Чън Шъ. За моя изненада накрая Чън Шъ и една друга сестра получиха равен брой гласове. Още повече се притесних, че Чън Шъ ще бъде избрана и отново ще работи с мен. След малко водачката ме попита: „Ако Чън Шъ наистина бъде избрана, как ще се почувстваш?“. Въпросът ме разтревожи, че може наистина да изберат Чън Шъ, затова побързах да кажа: „Чън Шъ няма много преживяване на живота и има сериозно покварен нрав…“. Водачката усети колко се съпротивлявам на Чън Шъ и отново ме разобличи: „Ти забелязваш само слабостите на хората и никога не отбелязваш силните им страни. Така няма да можеш да си сътрудничиш добре с никого. Ти си надменна и самонадеяна“. Като чух водачката да казва, че няма да си сътруднича добре с никого, това ме засегна силно. Почувствах, че тя е разкрила намеренията ми и със сигурност няма да има добро мнение за мен. Сега и братята и сестрите, и водачите харесваха Чън Шъ, така че как щях да продължа да изпълнявам дълга си? Чувствах се ужасно и дори вече не исках да бъда водачка. Помислих си: „Щом всички я мислите за толкова добра, просто я изберете“. Затова казах на водачката: „Нямам добра човешка природа и не мога да си сътруднича с никого. Не мога повече да изпълнявам този дълг. Мисля, че трябва да изберете друга водачка, която да ме замести“. Водачката проведе общение с мен, като каза: „Не те наричам надменна и самонадеяна, за да те огранича, а за да те подтикна да търсиш истината и да преодолееш покварения си нрав…“. Като чух това, осъзнах, че изливам гнева си върху дълга си, и се почувствах малко виновна и неспокойна. Но когато се замислех, че ще работя с Чън Шъ, се разстройвах. Не исках да се справям с тази ситуация, затова под предлог, че имам друга работа, си тръгнах. Вътрешно се чувствах много мрачна — осъзнах, че се противопоставям на Бог и Той е скрил лицето Си от мен. Също така избягвах ситуацията, която Той беше нагласил за мен. Ако не направех обрат, Бог щеше да ме възненавиди и щях да загубя делото на Светия Дух. В този момент се уплаших малко, затова застанах пред Бог в молитва: „Боже, трябва да си взема поука от ситуацията, която си нагласил за мен днес. Грешно е да я избягвам и да ѝ се съпротивлявам, но не съм сигурна как да се самоанализирам и да разбера себе си. Моля Те, напътствай ме да се покоря на Твоите подредби и да си извлека поука в този процес“. След молитвата се почувствах малко по-спокойна.

Резултатът от изборите беше обявен на следващия ден: Чън Шъ беше избрана за водачка. Новината не ме засегна толкова много. Започнах да се самоанализирам: постоянно критикувах покварата и недостатъците на Чън Шъ, но никога не споменавах силните ѝ страни и достойнства. Не я ли изключвах? Затова потърсих откъси от Божиите слова за това как антихристите изключват инакомислещите. Един откъс от Божиите слова наистина ме уцели право в сърцето. Всемогъщият Бог казва: „Как антихристите изключват и нападат хората, които се стремят към истината? Те често използват методи, които другите смятат за разумни и правилни, и дори прибягват до дебати за истината с цел осигуряване на преимущество, за да нападат, заклеймяват и подвеждат хората. Антихристът смята например, че ако партньорите му са хора, които се стремят към истината, те могат да застрашат статуса му и затова ще произнася възвишени проповеди и ще обсъжда духовни теории, за да подведе хората и да се издигне в очите им. Така може да принизи и потисне своите партньори и сътрудници, както и да внуши на хората, че макар и партньорите на техния водач да са хора, които се стремят към истината, те не са му равни по заложби и умения. Някои хора дори казват: „Проповедите на нашия водач са възвишени и никой не може да се мери с него“. За един антихрист е изключително удовлетворяващо да чуе подобен коментар. Той си мисли: „Ти си мой партньор. Не притежаваш ли някакви истини реалности? Защо не можеш да говориш така красноречиво и възвишено като мен? Сега си напълно унизен. Макар да нямаш нужната способност, ти се осмеляваш да се съревноваваш с мен!“. Ето какво си мисли антихристът. Каква е целта му? С всички възможни средства той се опитва да потисне и принизи другите хора и да се постави над тях. Ето как се отнася към всеки, който се стреми към истината или му сътрудничи. […] Освен тези злодеяния антихристите вършат и нещо още по-подло, а именно, че все търсят начин да си осигурят преимущество пред хората, които се стремят към истината. Например, ако някой е прелюбодействал или е извършил някакво друго прегрешение, антихристът се възползва от това, за да го нападне и да търси възможности да го обиди, разобличи и оклевети, да му лепне етикет, за да потуши ентусиазма му да изпълнява дълга си и да го накара да се чувства негативно. Антихристът също така кара Божиите избраници да го дискриминират, отбягват и отхвърлят, за да изолира онзи, който се стреми към истината. Накрая антихристът постига целта си, когато всички, които се стремят към истината, се почувстват негативно настроени и слаби, вече не изпълняват активно дълга си и не желаят да посещават събирания. Тъй като хората, които се стремят към истината, вече не представляват заплаха за неговия статус и за властта му, и никой не смее да го докладва или разобличи, антихристът може да се чувства спокоен. […] В обобщение, въз основа на тези проявления на антихристите можем да определим, че те не изпълняват дълга си на водачи, защото не водят хората да ядат и пият Божиите слова или да разговарят за истината, не ги поят и подхранват, за да им позволят да придобият истината. Вместо това те прекъсват и смущават църковния живот, разрушават и унищожават делото на църквата и препъват хората по пътя им на стремеж към истината и получаване на спасение. Те искат да отклонят Божиите избраници и да им отнемат шанса да получат спасение. Такава е крайната цел, която антихристите искат да постигнат с това, че прекъсват и смущават делото на църквата“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трета точка: Те изключват и нападат онези, които се стремят към истината). Този откъс от Божиите слова наистина ме засегна на болното място. Бог разобличава това как антихристите потискат и изключват инакомислещите, като намират недостатъци и омаловажават онези, които се стремят към истината, за да затвърдят собствения си статус. Нима аз не се отнасях точно така към Чън Шъ? По време на изборите, когато видях как всички се изказват благоприятно за нея, си спомних как преди, докато работехме заедно, през повечето време другите приемаха нейните идеи и цялото внимание беше насочено към нея, а не към мен. Тя също така постоянно посочваше недостатъците ми и ме засрамваше. Притеснявах се, че ако я изберат отново, ще бъде същото като преди — братята и сестрите ще слушат само нея и ще се възхищават само на нея, а мен никой повече няма да ме слуша. Затова, когато една съработничка каза, че Чън Шъ може да носи бреме, и когато една друга сестра реши да гласува за нея, почувствах, че съм в криза, и направих всичко възможно да отрека силните ѝ страни, като наблегнах на предишните ѝ разкривания на поквара. Казах, че няма много преживяване на живота и че не се стреми към истината, като се опитвах да накарам всички да развият предубеждение към нея, за да не гласуват за нея. Когато водачката забеляза проблема ми и ме кастри, че се отнасям несправедливо към Чън Шъ, видях, че не съм постигнала желаното, след което станах неразумна и исках да изоставя дълга си. Всичко, което казвах, беше пълно с лукавство и скрити мотиви. Всичко беше, за да защитя гордостта и статуса си. С какво това се различаваше от антихристите, които, за да затвърдят статуса си, нападат онези, които се стремят към истината? Сега имаше спешна нужда от хора, които да си сътрудничат в църковното дело; въпреки че Чън Шъ беше разкрила поквара и имаше недостатъци, тя имаше чувство за справедливост и носеше бреме в дълга си. Тя търсеше истината, когато се сблъскваше с проблеми, и беше човек, който се стреми към истината, така че отговаряше на изискванията за водачка. Аз обаче се притеснявах, че тя ще застраши статуса ми в очите на другите, затова направих всичко възможно да я принизя и да я изключа, без ни най-малко да се съобразявам с църковното дело. Изобщо не бях проявила внимание към Божиите намерения — по какъв начин изпълнявах дълга си? Аз смущавах и прекъсвах църковното дело; вършех зло! Като осъзнах това, изведнъж почувствах колко ужасна съм била наистина. В миналото винаги съм смятала, че изключването и измъчването на хора са действия на антихрист, но сега осъзнах, че и аз имах нрав на антихрист и вървях по пътя на антихриста. Ако не се покая, щях само да бъда отритната и отстранена от Бог. Осъзнаването на това ме ужаси, но също така разбрах, че това, че съм била кастрена и разкрита, е възможност да се самоанализирам и да се покая. Трябваше да търся истината, за да преодолея покварения си нрав, и да си сътруднича правилно с Чън Шъ, за да свършим добре църковното дело и да компенсирам предишните си грешки.

След това се открих пред братята и сестрите за разкриването на моята поквара, за да могат те да имат проницателност за предишните ми изказвания за Чън Шъ и да се отнесат правилно към нея. Спрях да изключвам Чън Шъ и да ѝ се съпротивлявам, когато я виждах, и активно питах и се интересувах за състоянието ѝ, обсъждах работата и си сътрудничех с нея. Постепенно започнахме да се разбираме много по-добре и аз се почувствах много по-спокойна. По-специално по време на събиранията, когато Чън Шъ говореше много практично за своето разбиране за преживяванията, аз изпитах дори още по-голям срам — едва не бях лишила сестра си от тази възможност да практикува като водачка. Едва не бях извършила зло.

По-късно продължих да търся истината и да се самоанализирам. Попаднах на този откъс от Божиите слова: „Милеенето на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля това на обикновените хора и е част от техния нрав същност. То не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, то е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта, към която се стремят през целия си живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи — и това е причината, поради която обмислят нещата по този начин. […] Макар антихристите да вярват в Бог, те приравняват преследването на статус и репутация към вярата в Бог и поставят тези две неща на равна нога. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че в сърцата на антихристите стремежът към истината във вярването в Бог е преследване на репутация и статус, а преследването на репутация и статус е и стремеж към истината — да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не са спечелили слава, придобивки или статус, че никой не благоговее пред тях, не ги уважава и не ги следва, те се обезсърчават и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и вътрешно се чудят: „Провалих ли се, като вярвам в Бог по този начин? Няма ли надежда за мен?“. В сърцата си те често пресмятат такива неща. Пресмятат как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, как да накарат хората да ги слушат, когато говорят, и да ги възхваляват, когато действат, как да накарат хората да ги следват, където и да се намират, как да имат влиятелен глас в църквата, да имат слава, придобивки и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Това преследват такива хора“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Бог разобличава това как антихристите ценят славата, придобивките и статуса и как всичко, което правят, служи на преследването им на власт. Те искат всички да им се подчиняват и да имат място за тях в сърцата си. По същество те правят всичко това, за да установят свое собствено независимо царство и да се борят с Бог за хората — да накарат хората да им се покланят. Видях как моите проявления бяха точно като тези, които Бог разобличи. Винаги се опитвах да защитя имиджа си в очите на другите, като се стремях към статус и това да имам последната дума. Исках да бъда в центъра на вниманието на всички. Когато се появеше някой по-талантлив от мен, го виждах като заплаха за статуса си и го нападах и изключвах. Точно така се отнасях към Чън Шъ. Притеснявах се, че няма да мога да се изтъкна, ако я изберат за водачка, затова наблегнах на предишните ѝ прояви на поквара, за да подведа другите да не гласуват за нея. Дори се надявах, че ще бъде избран нов партньор. Така, като се има предвид, че бях водачка много по-дълго, каквото и да кажех или направех, дори да не беше в съгласие с принципите, новата ми партньорка нямаше да вижда нещата ясно и нямаше да ме разобличи или критикува. Тогава аз щях да бъда главната фигура в църквата, щеше да става, каквото аз кажех, и щях да мога да правя каквото си искам. Моите амбиции и желания бяха напълно извън контрол — бях в сериозна опасност! За да запази автократичното си управление, ККП позволява на хората само да я следват и да ѝ се покоряват. Тя категорично забранява на хората да вярват в Бог и да Го следват, а тези, които вярват, биват жестоко арестувани и преследвани. Аз също можех дори да потискам и изключвам хора, за да запазя собствения си статус. Просто не можех да повярвам колко ужасна бях станала заради статуса. Като църковна водачка трябваше да работя заедно с онези, които се стремят към истината, в единомислие, за да свършим добре църковното дело и да доведем братята и сестрите пред Бог. Но всичко, за което мислех, беше репутация и статус — в сърцето ми нямаше място за църковното дело или за навлизането в живота на братята и сестрите ми и изобщо нямах богобоязливо сърце. Вярвах в Бог от години, но въпреки това потисках сестра си заради статуса си. Това, което направих, наистина отвращаваше Бог!

Осъзнах, че имаше и друга причина да потискам и изключвам Чън Шъ: тя постоянно ме критикуваше, разобличаваше ме и ме унижаваше. Намерих следния откъс от Божиите слова относно това състояние: „Какво трябва да направиш, ако искаш да избегнеш пътя на антихриста? Трябва да поемеш инициативата да се сближиш с хора, които обичат истината, хора, които са порядъчни, да се сближиш с хора, които могат да ти посочат проблемите, които могат да говорят с теб откровено и да те укорят, когато открият проблемите ти, и особено с хора, които могат да те кастрят, когато открият проблемите ти — това са хората, от които имаш най-голяма полза, и трябва да ги цениш. Ако отхвърлиш такива добри хора и се отървеш от тях, тогава ще загубиш Божията закрила и постепенно ще те сполети бедствие. Ако се сближиш с добри хора и хора, които разбират истината, ще имаш мир и радост и ще можеш да държиш бедствието на разстояние, а ако се сближиш с подлеци, безсрамници и ласкатели, ще си в опасност. Не само че лесно ще те мамят и лъжат, но и всеки момент може да те сполети бедствие. Трябва да знаеш какъв вид хора могат да са ти най-полезни — т.е. хора, които могат да те предупредят, когато направиш нещо нередно или когато се превъзнасяш и свидетелстваш за себе си и подвеждаш останалите. От тях можеш да имаш най-голяма полза. Сближаването с такива хора е правилният път, по който трябва да поемеш. Способни ли сте да го направите? Що за проявление е това, ако някой каже нещо, което накърнява репутацията ти, и прекараш остатъка от живота си в негодувание срещу него, като казваш: „Защо ме разобличи? Никога не съм се отнасял зле с теб. Защо все трябва да ми създаваш трудности?“, и ако в сърцето си му имаш зъб, отчуждаваш се и постоянно си мислиш: „Аз съм водач, имам такава идентичност и такъв статус и няма да ти позволя да ми говориш така.“? Това означава, че не приемаш истината и се противопоставяш на другите; че си донякъде глух за разума. Нима мисълта ти за статус не създава проблеми? Това показва, че нравът ти е твърде тежко покварен. Хората, които постоянно таят мисли за статус, притежават сериозен нрав на антихрист. Ако вършат и злодеяния, много бързо ще бъдат разкрити и отстранени. Толкова е опасно хората да отхвърлят истината и да не я приемат! Непрекъснатото желание да се съревноваваш за статус и да искаш да се отдаваш на предимствата на статуса са признаци на опасност. Дали човек все още може да практикува истината и да се справя с всичко според принципите, ако статусът постоянно възпира сърцето му? Дали даден човек не е очевиден антихрист, който показва истинското си лице, ако не е способен да практикува истината и ако постоянно действа в името на славата, придобивките и статуса и винаги използва властта си, за да постигне нещо?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: Те се превъзнасят и свидетелстват за себе си). Като прочетох Божиите слова, осъзнах, че братята и сестрите не ме разобличаваха и критикуваха, за да ми се подиграват, да ме принизяват или засрамват, а за да ми помогнат да опозная себе си. Това би било от полза за живота ми и щеше да гарантира, че няма да тръгна по погрешен път. Спомних си, когато с Чън Шъ си сътрудничехме, и тя ме разобличи директно, след като забеляза, че съм надменна, самонадеяна и действам несъгласувано. Това беше любящата помощ, която ми оказа. Да имам до себе си такъв човек, който да ме надзирава, беше от полза за израстването ми в живота. Но тогава не го приех от Бог и постоянно чувствах, че тя ме засрамва, като ме критикува и разобличава пред другите, затова развих предубеждение към нея и я изключих. Всичко това бяха проявления на моя антихристки нрав. Божиите слова ми дадоха път за практикуване: трябваше да прекарвам повече време с честни, почтени хора, които се стремят към истината, и когато правех нещо нередно и нарушавах принципите, трябваше да се откажа от статуса и гордостта си и да се вслушвам в техните мисли. По този начин можех да избегна да върша зло. Помислих си, че въпреки че бях водачка, все още ми липсваше проницателност по много въпроси и бях под контрола на покварения си нрав, и затова нямаше как да не причиня известни прекъсвания и смущения в дълга си. Само като работя хармонично с другите и се включвам във взаимната помощ и подкрепа, ще мога да изпълнявам дълга си и да върша добре църковното дело. След като разбрах Божието намерение, се открих пред Чън Шъ и ѝ се извиних, като ѝ разказах цялата история за това как съм я нападала и изключвала. Като чу това, тя проведе общение за собственото си преживяване, за да ми помогне. Като се открихме и проведохме общение, успяхме да премахнем бариерата помежду ни.

Имаше един период, когато бях пренебрегнала работата по общите дела, защото бях заета с друга работа. Сестра Ян Йен’и, която отговаряше за тази работа, без заобикалки ме разкритикува: „Два месеца не си провеждала събиране с нас, не си разрешила трудностите, които имахме в дълга си, и това се отрази негативно на живота ни. Божиите слова казват, че лъжеводачите и лъжеработниците възлагат работа и след това не я проследяват, така че ти не си ли лъжеводачка?“. Като чух сестрата да казва това, отказах да го приема и се оправдах пред себе си: „През тези два месеца съм питала за вашето състояние, просто не толкова често. Освен това бях заета с друга работа. Не можеш да ме наричаш лъжеводачка само заради това. Като се държиш така, как да смея да проследявам работата ви в бъдеще? Ако ме хванеш да направя нещо нередно отново и отидеш при висшестоящите водачи да ме докладваш и да ме изобличиш като лъжеводачка, няма ли да загубя статуса си? Така не става, не мога да ти позволя да си начело на работа в бъдеще“. Но тогава се сетих как преди бях нападала и изключвала Чън Шъ, а ето че сега отново не исках да позволя на Йен’и да бъде начело на работата, след като тя изрази мнението си за мен. Нима все още не нападах и не изключвах хората с различни възгледи? Спомних си един откъс от Божиите слова: „Трябва да се сближаваш с хора, които могат да говорят с теб правдиво. Да имаш такива хора до себе си е от голяма полза за теб. По-специално, ако имаш до себе си такива добри хора, с достатъчно смелост да те укорят и да те разобличат, когато забележат проблем при теб, това може да те предпази да не се отклониш от пътя. Тях не ги интересува статусът ти и веднага щом открият, че по някакъв начин си престъпил истините принципи, ще те укорят и ще те разобличат, ако е необходимо. Само такива хора са порядъчни и имат чувство за справедливост. Независимо как те разобличават и те укоряват, всичко това ти помага и е с цел да те надзирават и да те тласкат напред. Трябва да се сближиш с такива хора; с такива хора до себе си, които да ти помагат, ставаш по-защитен — ето какво е да имаш Божията закрила“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: Те се превъзнасят и свидетелстват за себе си). Като разсъждавах върху Божиите слова, постепенно се успокоих. Размислих внимателно, че въпреки че Йен’и ме беше кастрила доста грубо, тя беше казала истината. През тези два месеца не бях разбрала нейното състояние или разрешила нейните проблеми. Навлизането ѝ в живота наистина беше засегнато неблагоприятно. Като църковна водачка моя отговорност беше да съм в течение на състоянието на братята и сестрите и да разрешавам трудностите им в навлизането в живота — не можех да избягам от отговорността си, колкото и да бях заета. Но не бях проявила никакво внимание към Йен’и. Когато тя ми даде някои предложения, исках да ѝ отмъстя с нападки, защото си мислех, че уронва репутацията и статуса ми, и че ако ме изобличи, ще загубя статуса си. Бях наистина злобна! Когато Йен’и ме кастри, тя надзираваше работата ми и практикуваше истината. Ако я нападнех и търсех отмъщение, щях да се противопоставя на истината и да върша зло. Като осъзнах това, се помолих на Бог: „Мили Боже, осъзнах, че имам злобна природа. За да запазя статуса си, исках да нападна Йен’и и да ѝ отмъстя. Това означава да измъчваш хора. О, Боже, вече не желая да действам според покварения си нрав. Готова съм да практикувам истината и да приема предложенията на Йен’и“. След молитвата се почувствах особено виновна и исках да се извиня, но за моя изненада тя се извини първа, като каза, че е била малко груба и че е говорила с покварен нрав. Аз също ѝ се извиних: „Ти беше права да ме кастриш. Наистина не свърших реална работа и трябва да размишлявам върху това“. Почувствах, че това, че братята и сестрите ме кастрят и ми помагат, е, за да мога да осъзная, че не съм свършила реална работа. Това идваше от Бог и беше Неговата закрила за мен. Благодаря на Бог!

Чрез тези преживявания осъзнах, че съм била дълбоко покварена от Сатана и че съм била твърде жадна за слава, придобивки и статус. Когато ставаше въпрос за гордостта и статуса ми, можех дори да потискам и изключвам хора. Също така осъзнах, че независимо пред каква ситуация се изправяме, трябва да се съсредоточим върху самоанализа, себеопознаването и върху търсенето на истината, за да преодолеем покварения си нрав. Само тогава можем да избегнем да вършим зло и да се съпротивляваме на Бог. Благодаря на Бог!