От Кристен, Италия

През октомври 2021 г. започнах да практикувам поене на новодошли. След една седмица осъзнах, че има твърде много неща, които трябва да науча. Трябваше да се запозная с всякакви истини принципи, а също така трябваше да практикувам общение за истината, за да разрешавам различните им проблеми и трудности, но разбирането ми за истината беше повърхностно и да разговарям не ми беше силна страна. Открих, че това е наистина труден дълг, особено когато ръководителката на екипа искаше да разрешавам бързо проблемите и трудностите на новодошлите. Всички новодошли имаха доста проблеми, така че, за да ги разрешавам, трябваше да търся много подходящи истини и да обмисля как да разговарям ясно. Каква цена трябваше да платя, за да го направя? Открих, че всичко това е наистина трудно за постигане, затова казах на ръководителката на екипа, че ми липсват заложби и не мога да го направя добре. Тя разговаря с мен, като каза, че трябва да нося бреме в дълга си и не трябва да се страхувам от страдание. След като изслушах нейното общение, неохотно се съгласих, но в сърцето си не исках да плащам цена. На събиранията продължавах да разговарям с новодошлите, както винаги, и тъй като не познавах техните трудности, просто говорех безцелно в общението си и не постигах резултати, и това доведе до намаляване на броя на новодошлите, които редовно посещаваха събиранията. Когато ръководителката на екипа откри проблема, тя ме помоли веднага да им помогна и да ги подкрепя, но аз си помислих: „Евангелските работници вече са им дали много общение за истината относно виденията на Божието дело, но те все още не идват на събиранията. Тогава ще постигне ли нещо моето общение? Освен това всички тези новодошли не са се събирали напоследък, така че да отида да разговарям с тях със сигурност ще отнеме много време, което ще бъде изтощително“. При тази мисъл просто им изпратих съобщения, за да ги поздравя накратко, и оставих настрана тези, които не отговориха, без да им обръщам внимание. Тези, които имаха повече проблеми, оставях последни в списъка си за общение или просто ги стоварвах на евангелските работници, за да ги подкрепят. Не след дълго някои новодошли спряха да се събират, защото проблемите им оставаха нерешени толкова дълго. Чувствах се виновна и разстроена винаги когато забелязвах, че новодошлите не се събират, и усещах, че трябва да платя по-голяма цена, за да разреша проблемите им. Но когато си помислех каква досада ще е това, просто го подминавах.

Спомням си една новодошла, бивша католичка, която разви представи за въплътения Бог, явяващ Се и работещ в последните дни, и спря да се събира. Колкото и да ѝ изпращах съобщения или да ѝ се обаждах, тя просто ме пренебрегваше. Два дни по-късно тя ми остави следното съобщение: „Родена съм в католическо семейство. Католичка съм от малка и вече са минали 64 години. Вярвам само в Господ Исус — няма да вярвам във Всемогъщия Бог“. Моят отговор беше: „Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Единственият начин да бъдеш спасена и да влезеш в небесното царство е да приемеш явяването и делото на Господ в последните дни“. След това тя не отговори. Потърсих я още няколко пъти, но тя все така ме пренебрегваше. Затова прехвърлих този проблем на ръководителката на екипа. Неочаквано тя ми изпрати някои подходящи откъси от Божиите слова с молба да търся истината, за да разреша това. Като видях, че трябва да се въоръжа с много истини и да обмисля как да разговарям, за да постигна резултати, всичко това ми се стори много изтощително. Новодошлата не ми отговаряше и дори да отделях време да се въоръжа, тя все още можеше да не изслуша общението ми, затова просто я оставих настрана и я пренебрегнах. Имаше една новодошла, която беше много заета с работа всеки ден и никога нямаше време да присъства на събиранията, на които я канех. Отначало продължавах да ѝ изпращам Божии слова и химни всеки ден, но тя всеки път отговаряше просто с „Амин“, а след това не се появяваше на събиранията. В крайна сметка спрях да ѝ изпращам Божиите слова. Чувствах, че е твърде заета с работа и че това е нейната реална ситуация, и че без значение колко време влагам, не мога да реша този проблем. Всъщност знаех, че трябва да организирам подходящи часове за събирания спрямо нейните трудности, а след това да намеря уместни откъси от Божиите слова, за да разговарям с нея за нейните представи, и че това е единственият начин да постигна резултати. Но чувствах, че да го правя е твърде сложно и досадно, затова не исках да платя тази цена. Въпреки това, ако не разговарях с нея и водачката разбереше, тя щеше да ме скастри, че не върша реална работа. Затова трябваше да се насиля да разговарям с новодошлата няколко пъти и когато видях, че тя все още не посещава събиранията, почувствах, че не жадува за истината и че това не е липса на усилия от моя страна. Така просто я пренебрегнах. Винаги съм била нехайна в дълга си, като избягвах всички трудности. Когато срещах новодошли с представи или реални трудности, не исках да полагам усилия да обмислям как да разреша проблемите им и просто прехвърлях тези проблеми на ръководителката на екипа. След няколко месеца много малко новодошли се събираха нормално. След като откри този проблем, водачката ме скастри и разобличи. Тя каза, че съм твърде нехайна в дълга си и трябва веднага да се променя. Затова реших, че ще се опълча на плътта си и ще поя добре новодошлите. Но когато се сблъсквах с новодошли с много проблеми, все още не желаех да платя цена за разрешаването им. Вместо това просто намирах извинение и казвах, че ми липсват заложби и не съм подходяща за този дълг. Като видя, че оставам нехайна, не се променям и от дълга ми нищо не става, водачката ме скастри сурово с думите: „Твърде нехайна си в дълга си! Никога не разпитваш за проблемите на новодошлите и дори когато научиш малко за тях, не полагаш усилия да ги разрешиш. Що за дълг изпълняваш? Ти просто вредиш на новодошлите! Ако не се промениш, ще бъдеш освободена“. След като бях скастрена и предупредена по този начин, се почувствах едновременно виновна и уплашена. Започнах да се самоанализирам: защо не можех да изпълнявам добре този дълг и винаги чувствах, че е твърде труден?

Един ден по време на духовните си практики прочетох този откъс от Божиите слова: „Някои хора нямат никакви принципи, когато изпълняват дълга си. Постоянно следват собствената си воля и действат безразсъдно. Това не е ли нехайство? Не мамят ли Бог? Замисляли ли сте се някога за последствията от подобно поведение? В изпълнението на вашия дълг вие наистина не проявявате абсолютно никакво внимание към Божиите намерения и сте безсърдечни. Вие сте неефективни във всичко, което правите, като ви липсва и капка пълно посвещаване и усилие. Така можете ли да получите Божието одобрение? Много хора изпълняват дълга си неохотно и не могат да постоянстват. Не могат да понесат дори най-малкото страдание и винаги чувстват, че са претърпели голяма загуба, нито търсят истината, за да разрешат трудностите. Могат ли да следват Бог докрай, като изпълняват дълга си по този начин? Редно ли е да са нехайни във всичко, което правят? Може ли това да бъде приемливо за съвестта? Дори измерено с човешки еталон, подобно поведение не отговаря на критериите — може ли тогава да се смята за изпълняване на дълга съгласно критериите? Ако изпълняваш дълга си по този начин, никога няма да придобиеш истината. Дори полагането на труд от твоя страна няма да отговаря на критериите. Как тогава би могъл да получиш Божието одобрение? В изпълнението на дълга си много хора се страхуват от трудности, твърде мързеливи са и ламтят за физически комфорт. Те никога не плащат цена, за да усвоят професионални умения, и не влагат сърцата си в това да размишляват над истината в Божиите слова. Смятат, че да бъдат нехайни по този начин им спестява главоболия — не е нужно да правят никакви проучвания или да търсят съвет от другите, не е нужно да използват умовете си или да полагат каквито и да е умствени усилия и си спестяват хиляди усилия, не понасят никакви физически страдания и въпреки това успяват да завършат задачата. Но в крайна сметка резултатите не отговарят на критериите. Ако ги кастриш, те не желаят да го признаят и продължават да спорят с думите: „Не бях мързелив или бездеен, задачата беше свършена — защо ми намираш кусури? Не издребняваш ли просто? Аз вече се справям достатъчно добре, като изпълнявам дълга си по този начин. Защо не си доволен?“. Смятате ли, че такива хора могат да постигнат някакъв по-нататъшен напредък? Те постоянно изпълняват дълга си по нехаен начин, като същевременно са пълни с оправдания. Когато възникнат проблеми, отказват да позволят на когото и да било да ги критикува. Що за нрав е това? Това не е ли сатанински нрав? Могат ли хората да изпълняват дълга си съгласно критериите с подобен нрав? Могат ли да удовлетворят Бог?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само този, който изпълнява добре дълга си с цялото си сърце, ум и душа, е човек, който обича Бог). Бог разобличава много хора за това, че са твърде мързеливи в дълга си, че винаги се отдават на плътски удобства, липсва им усърдие и се задоволяват да изглеждат заети. По този начин никога не могат да изпълняват добре дълга си. Осъзнах, че причината, поради която не постигах резултати в дълга си, не беше, защото ми липсваха заложби, а по-скоро защото просто бях мързелива и се страхувах от страдание. Чувствах, че поенето на новодошли означава, че трябва да знам много истини, че трябва да се науча да разрешавам различните им проблеми и трудности и това го правеше наистина изтощителен дълг, затова просто го претупвах. Ръководителката на екипа искаше да се погрижа за проблемите на новодошлите възможно най-скоро и можех да го направя, ако бях работила усърдно. Но когато виждах, че това изисква повече време и усилия, го стоварвах на ръководителката на екипа или на евангелските работници. Виждах, че новодошлите не посещават събиранията, защото имаха представи или се сблъскваха с трудности и проблеми, и въпреки това бях безразлична. Бях неотзивчива, когато другите ми показаха пътища за разрешаване. Понякога изпращах на новодошлите Божии слова или химни, но след няколко дни не можех да поддържам усилието и просто ги пренебрегвах. Видях, че наистина бях мързелива, алчна за плътски удоволствия и че изобщо не бях искрена в дълга си. Просто бях измамна, носех се по течението в църквата. Бях толкова отвратителна и омразна за Бог!

След това прочетох следния откъс в Божиите слова: „Сега няма много възможности за изпълнение на дълг, затова трябва да ги сграбчиш, когато можеш. Именно когато се изправиш пред дълга, трябва да положиш истински усилия; това е моментът, в който трябва да се посветиш изцяло и да отдадеш всичко на Бог и в който трябва да платиш цената. Не задържай нищо в себе си, недей да таиш коварни планове, не си оставяй изход, не си търси начини за измъкване. Ако си оставяш изход, правиш номера или се измъкваш и се скатаваш, тогава със сигурност ще свършиш работата зле. Да предположим, че си кажеш: „Никой не ме видя, че се измъквам и се скатавам. Колко яко!“. Що за мислене е това? Мислиш ли, че си заблудил не само хората, но и Бог? В действителност обаче знае ли Бог какво си направил? Знае. Всъщност всеки, който общува с теб известно време, ще научи за твоята поквара и грозота; просто може да не го каже направо: ще има своята оценка за теб в сърцето си. Имало е много хора, които са били разкрити и отстранени, защото повечето хора са могли да прозрат тяхната същност и така са разобличили тези хора какви са в действителност и са ги премахнали от църквата. Така че, независимо дали се стремят към истината, или не, хората трябва да изпълняват своя дълг добре, като дават всичко от себе си; те трябва да бъдат водени от съвестта си и да вършат някои реални неща. Може да имаш недостатъци, но ако можеш да бъдеш ефективен в изпълнението на дълга си, няма да бъдеш отстранен. Ако ти винаги си мислиш, че си добре, че със сигурност няма да бъдеш отстранен, ако никога не се самоанализираш или не се опитваш да опознаеш себе си и все още пренебрегваш същинските си задачи и винаги си нехаен, тогава, когато Божиите избраници наистина загубят толерантността си към теб, ще те разобличат какъв си и ще бъдеш отстранен. Тогава ще бъде твърде късно за съжаления, защото всички ще са те прозрели и ти ще си загубил цялото си достойнство и почтеност. Ако никой не ти се доверява, би ли ти се доверил Бог? Бог проучва внимателно най-съкровените кътчета на човешкото сърце: Той категорично не би се доверил на такъв човек. […] Надеждните хора са тези, които имат човешка природа, а хората, които имат човешка природа, притежават съвест и разум и би трябвало да е много лесно за тях да изпълняват добре дълга си, защото се отнасят към своя дълг като към нещо, което им се полага, и влагат сърце в изпълнението му. Хората без съвест или разум неизбежно ще изпълняват дълга си лошо. Те не действат отговорно, независимо какъв дълг изпълняват. Другите винаги трябва да се тревожат за тях, да ги надзирават и да се интересуват от работата им; ако ли не, те биха могли да създадат проблеми, докато изпълняват дълга си, и да направят нещо лошо, докато работят по дадена задача, което би донесло повече неприятности, отколкото ползи. Казано накратко, хората винаги трябва да изследват себе си, когато изпълняват своя дълг: „Изпълнил ли съм този дълг съгласно критериите? Вложил ли съм сърцето си в него? Бил ли съм в нехайно състояние?“. Ако винаги си нехаен, ти си в опасност. Най-малкото това означава, че си неблагонадежден и че хората не могат да ти се доверят. И, което е още по-сериозно, ако винаги си нехаен, когато изпълняваш дълга си, и ако винаги мамиш Бог, тогава си в голяма опасност! Какви са последствията от това откровено да мамиш? Всички могат да видят, че съзнателно постъпваш погрешно. Ти живееш изцяло според собствения си покварен нрав и в дълга си не си нищо повече от нехаен, и изобщо не практикуваш истината — това означава, че си лишен от човешка природа! Ако това се проявява в теб през цялото време — не правиш никакви големи грешки, но не спираш с малките и от началото до края не се покайваш, тогава ти си зъл човек, неверник и трябва да бъдеш премахнат — това е тежко последствие. Ти си напълно разкрит и отстранен като неверник и зъл човек“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга). „Как трябва да се отнасяш към Божиите поръчения е изключително важно. Това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог ти е поверил, тогава не заслужаваш да живееш в Неговото присъствие и трябва да приемеш наказанието си. Напълно естествено и обосновано е хората да изпълняват поръченията, които Бог им поверява. Това е върховна отговорност на човека и е също толкова важна, колкото и самият му живот. Ако се отнасяш лекомислено към Божиите поръчения, това е най-тежкото предателство спрямо Бог. Като правиш това, си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Изправена пред разобличението на Божиите слова, можех да почувствам Неговото отвращение и гняв към хората, които са нехайни в дълга си. Те нямат съвест, разум, почтеност и достойнство и са напълно ненадеждни. Ако не се разкаят, те са зли хора, неверници и трябва да бъдат отстранени. Поенето на новодошли е важна работа. Те току-що са приели новото Божие дело и се нуждаят от повече поене, за да пуснат корени в истинския път, за да не ги залови Сатана. Освен това приемането на Божието дело не е съвсем лесно или гладко за никого: всичко става чрез Божието просветление и напътствие и с помощта на редица братя и сестри, които плащат цена, за да поят хората, да им предоставят ресурс, да ги поддържат и да им помагат. Едва тогава те могат да бъдат доведени пред Бог. Поенето на новодошли беше моя отговорност като напоител. Особено когато виждах новодошли с трудности, трябваше да имам чувство за неотложност и да намирам начини да разреша тези проблеми. Но вместо това аз избягвах трудните задачи и хитрувах. Когато виждах новодошлите да се сблъскват с трудности, винаги избирах проблемите, които бяха лесни за разрешаване, а трудните въпроси оставях настрана и ги пренебрегвах. Още по-лошо, явно хитрувах и бях безотговорна в дълга си, което караше някои новодошли да не посещават събиранията и дори да отпаднат. Но аз избягвах отговорността, като казвах, че те не жадуват за истината или че ми липсват заложби и не мога да разреша проблемите им, за да заблудя другите и да се оправдая за нехайството си. Нима не изпълнявах дълга си точно както един невярващ работи за своя началник? Играех номера и избутвах дните, без никакво съзнание за съвест. След всичките си години на вяра все още се опитвах да заблудя и измамя Бог, без да ми мигне окото. Бях толкова хитра и измамна! Нямах никаква човешка природа. Спомням си, че когато за първи път приех Божието евангелие от последните дни, бях заета с работа всеки ден, а родителите ми възпрепятстваха вярата ми. Чувствах се наистина стресирана и дори мислех да се откажа от събиранията. Но братята и сестрите търпеливо разговаряха с мен за истината отново и отново и организираха събирания, които да отговарят на графика ми. Понякога не можех да присъствам, защото бях твърде заета с работа, затова братята и сестрите изминаваха дълги разстояния с велосипеди, за да разговарят с мен за Божието слово, за да ми помогнат и да ме подкрепят. И аз бавно научих за Божието дело и видях, че единственият начин да бъда спасена е да се стремя към истината. После станах готова да посещавам събирания и да поема дълг. Църквата винаги подчертава, че поенето на новодошли изисква търпение и голямо внимание към техните трудности, че трябва да им помагаме с любов и да ги насърчаваме да посещават събирания, за да могат възможно най-скоро да пуснат корени в истинския път. Видях, че Бог е изпълнен с любов и милост към нас и че Той ни спасява във възможно най-голяма степен. Той е невероятно съвестен към всеки един човек, който изследва истинския път. Той няма да се откаже, дори да има и най-малката надежда. Но аз бях толкова студена и нямах никакво чувство за отговорност към новодошлите. Изобщо не се интересувах от навлизането им в живота, което означаваше, че проблемите им не се решаваха своевременно и че някои от тях вече не искаха да посещават събиранията. Въз основа на поведението ми, беше ли изобщо това изпълняване на дълг? Просто вършех зло, опитвайки се да заблудя и измамя Бог! Почувствах се толкова виновна, когато осъзнах това, и се намразих, че толкова ми липсва човешка природа.

По-късно прочетох този откъс от Божиите слова: „Доволен ли си да живееш под влиянието на Сатана, с мир и радост и малко плътски комфорт? Не си ли ти най-презреният от всички хора? Никой не е по-глупав от онези, които са видели спасението, но не се стремят към придобиването му; това са хора, които се отдават на плътта и се наслаждават на Сатана. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви трудности или мъки, нито до най-малкото страдание. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си прекомерни мисли пред истината. Нямаш никаква стойност! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко слова са били изречени сред вас? Само малко дело ли е свършено сред вас? Колко ресурс съм предоставил сред вас? Тогава защо не си го придобил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си придобил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е, защото твоите мисли са твърде прекомерни? Дали не е защото си твърде глупав? Ако не успееш да придобиеш тези благословии, можеш ли да виниш Бог, че не те е спасил? […] Аз ти дарявам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Все още ли си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти дарявам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. Не си ли от същия вид като прасетата и кучетата? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дарих истинския път, но ти не го придоби, оставаш с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е достоен за презрение и низък, живееш сред скверност и разврат и не се стремиш към никакви цели, а при това положение твоят живот не е ли най-низкият от всички? Имаш ли дързостта да се изправиш пред Бог? Ако продължаваш да преживяваш по този начин, нищо ли няма да придобиеш? Истинският път ти е дарен, но дали накрая ще успееш да го придобиеш, зависи от собствения ти стремеж“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда). Като четях укорителните Божии слова, почувствах силна вина и самообвинение. За да пречисти и преобрази нашите покварени нрави, за да ни даде шанс за спасение, Бог ревностно и грижовно ни е предоставил страшно много истини, разговарял е много подробно за всеки аспект на истината с опасението, че няма да я разберем. Бог е изразходвал толкова много от кръвта на сърцето Си за нас. Всеки с човешка природа трябва да полага усилия да се стреми към истината и да бъде предан на дълга си. Но аз бях напълно лишена от съвест. Изобщо не се стремях към истината, отдавах се само на плътски удобства и все още живеех само според сатанинските философии, като: „Живей живота на автопилот“ и „Животът е кратък, затова му се наслаждавай, докато можеш“. Приемах тези сатанински философии като мъдри слова, според които да живея, като мислех, че трябва да се отнасяме добре към себе си през малкото десетилетия, които имаме на земята, и да не се напрягаме твърде много, и че трябва да направим живота си безгрижен и щастлив. Изпълнявах дълг при условие, че няма да страдам от плътски неудобства или умора. Правех каквото беше най-лесно. Всеки път, когато трябваше да си блъскам главата над нещо, започвах да се съпротивлявам и бягах, като или прехвърлях проблема на някой друг, или го оставях настрана и го пренебрегвах. Изобщо не приемах дълга си сериозно, така че проблемите на някои новодошли не бяха разрешени и те спряха да посещават събиранията. Едва тогава видях, че тези сатанински философии ме бяха направили все по-покварена. Отдавах се на удобства по цял ден и изобщо не се стремях към истината, обърках напълно дълга си и не бях дори най-малко загрижена за това. Не желаех да уча и бях некомпетентна, като не придобивах истините, които трябваше да съм придобила, и не изпълнявах отговорностите си. Нима не бях пълна некадърница? Наистина преживях това, че отдаването на плътски удобства вреди на мен самата и съсипва шанса ми за спасение. Да срещаш трудности в дълга всъщност е добра възможност да се опреш на Бог и да търсиш истината. Трудностите, които ме принуждаваха да търся истината и да се науча да следвам принципите в дълга си, бяха за мен добри начини да се стремя към истината и навлизането в живота. Но аз се отнасях към тези неща като към неприятност и бреме, което трябва да се отхвърли. Като осъзнах това, наистина съжалих, че бях глезила плътта си и бях загубила толкова много добри възможности да разбера истината. Не исках да продължавам да се нося по течението. Трябваше да се опълча на плътта и да вложа сърцето си в дълга си.

Един ден прочетох откъс от Божиите слова, който разобличава лъжеводачите и който ме накара да разбера по-добре последиците от нехайството в дълга ми. Божиите слова гласят: „Има работа, която може да бъде свършена за един месец от един човек. Ако тя бъде извършена за шест месеца, то разходите за останалите пет месеца не съставляват ли загуба? Нека дам пример с проповядването на евангелието. Да речем, че един човек е готов да изследва истинския път и вероятно може да бъде въведен във вярата чрез проповеди само за един месец, след което ще влезе в църквата и ще продължи да получава поене и приток, а след шест месеца би могъл да положи основа. Но ако евангелският работник се отнася към този въпрос с пренебрежение и нехайство и водачите и работниците също пренебрегват своите отговорности, и в крайна сметка, за да бъде спечелен този човек отнема половин година, тази половин година не съставлява ли загуба за живота му? Ако се сблъска с големите бедствия и все още не е положил основа на истинския път, той ще бъде в опасност и тогава онези хора няма ли да са го провалили? Такава загуба не може да се измери с пари или материални неща. Ако разбирането на истината на този човек е забавено с половин година и полагането му на основа и началото на изпълнението на дълга му е забавено с половин година, кой ще поеме отговорността за това? Могат ли водачите и работниците да си позволят да поемат отговорност за това? Никой не може да си позволи да носи отговорност за задържането на нечий живот“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). От Божиите слова се почувствах засрамена и разкаяна. Бях точно като лъжеводач, който не вършеше реална работа, бях небрежна в дълга си и безотговорна, в резултат на което новодошлите не се събираха, а някои дори напуснаха вярата, защото проблемите им не бяха разрешени. Нима поенето на новодошли по този начин не им вредеше? Въпреки че някои не напуснаха вярата, животът им претърпя загуби, защото се придържаха към представи и не се събираха дълго време. Това са загуби, които няма как да компенсирам. Ако не се бях грижила толкова много за плътта си, ако можех да плащам цена и се бях отнесла сериозно към проблемите на всеки новодошъл, тогава може би някои от тях щяха да могат да разберат истината и да пуснат корени в истинския път по-рано, да живеят църковен живот, да изпълняват дълг, да подготвят добри дела по-рано и нещата нямаше да се развият така, както се развиха. Но в този момент беше твърде късно за думи. Почувствах се истински разстроена и виновна, и невероятно задължена на Бог. Това беше прегрешение, петно, което бях оставила върху дълга си! Бях изпълнена със съжаление, а също и страх. Чувствах се сякаш съм създала огромни проблеми. Помолих се през сълзи: „Боже, винаги се отдавам на удобства и съм нехайна в дълга си, което Те отвращава. Искам да се покая пред Теб. Моля Те, проучи внимателно сърцето ми. Ако продължа да бъда нехайна, моля Те, укорявай ме и ме дисциплинирай“.

След това направих списък с новодошлите, които бяха негативни, слаби и не посещаваха събирания, и потърсих съответните Божии слова, за да разреша проблемите им. Също така потърсих принципи и подходи от сестри, които бяха добри в поенето. По-късно потърсих новодошлата с религиозни представи, която не ходеше на събирания. Изпратих ѝ няколко съобщения, но тя не отговори на нито едно. Чувствах се някак обезкуражена и си мислех, че трябва да забравя за това. Нали тя беше тази, която спря да отговаря — поне това беше вярно. После изпратих на новодошлата, която беше заета с работа, друго съобщение и когато видях, че отхвърля поканата ми за събиране, вече не исках да плащам никаква допълнителна цена, за да я подкрепя. В този момент си спомних молитвата си към Бог, както и тези Негови слова: „Когато изпълняваш дълга си, всъщност правиш това, което трябва. Ако го правиш пред Бог, ако изпълняваш дълга си и се покоряваш на Бог честно и чистосърдечно, няма ли отношението ти да е много по-правилно? И така, как можеш да приложиш това отношение към истинския живот? Трябва да превърнеш „почитането на Бог честно и чистосърдечно“ в своя реалност. Щом ти се прииска да бъдеш нехаен, щом ти хрумне да хитруваш и да се отдадеш на мързела си, щом се разсееш или искаш да се забавляваш, помисли си: „Дали не съм ненадежден, като се държа така? Дали влагам сърце в дълга си? Не проявявам ли липса на отдаденост, като постъпвам така? Не разочаровам ли Бог като не изпълнявам поръчението, което Бог ми е поверил?“. Така трябва да разсъждаваш върху себе си. Ако узнаеш, че постоянно си нехаен в дълга си, че не си отдаден и че си наранил Бог, какво трябва да направиш? Трябва да кажеш: „Тогава усетих, че тук нещо не е наред, но не мислех, че това е проблем, и го подминах с пренебрежение. Едва сега осъзнавам, че наистина съм бил нехаен, че не съм изпълнил отговорността си. Наистина съм лишен от съвест и разум!“. Открил си проблема и си се опознал до някаква степен; сега вече трябва да се промениш! Отношението ти към изпълнението на дълга ти е било погрешно. Отнасял си се към него като към допълнителна работа и си положил само повърхностни усилия, а не си влагал сърцето си в него. Ако отново допуснеш да си така нехаен и небрежен, трябва да се помолиш на Бог и да Му позволиш да те дисциплинира и укори. Само ако имаш тази решимост в изпълнението на дълга си, можеш истински да се покаеш. Ще си постигнал обрат едва когато съвестта ти е чиста и отношението ти към изпълнението на дълга ти се е променило“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез често четене на Божиите слова и размишляване върху истината може да има път, който да се следва). Божиите слова ми помогнаха да видя, че да изпълняваш добре дълга си не е трудно, че трябва да бъдем честни, да приемаме Божията внимателна проверка и да правим всичко възможно, за да изпълним това, което знаем, това, което можем, да не използваме хитрост или да бъдем нехайни и че се нуждаем от такъв тип отношение, за да изпълняваме добре дълга си. Затова реших, че този път няма да разочаровам Бог отново. Дори тези новодошли да не посещаваха събиранията след моята помощ и подкрепа, все пак щях да съм изпълнила отговорността си и да не съжалявам.

Отидох да говоря с друга сестра, за да потърся път за практикуване, а също така потърсих новодошлата с религиозни представи за общение. Разкрих ѝ собствените си преживявания на вярата. За моя изненада, тя отговори на съобщенията ми. Тя всъщност наистина се наслаждаваше на събиранията, но имаше няколко неразрешени представи и обърквания. Наистина бях развълнувана от сърдечните думи на тази новодошла и споделих общение, насочено към нейните представи. Накрая тя се съгласи да посещава събирания и не след дълго пое дълг. Когато видях, че нещата се развиват по този начин, изпитах неописуемо усещане. Почувствах едновременно радост и разкаяние. Без просветлението и озарението на Божиите слова, които ми позволиха да опозная себе си и промениха отношението ми към дълга ми, щях да съм извършила още едно прегрешение. След това отново потърсих новодошлата, която беше заета с работа. Преди винаги я бях притискала да посещава събирания, без да вземам предвид трудностите ѝ. Този път разговарях за Божиите слова, за да ѝ помогна въз основа на действителната ѝ ситуация, и напаснах времето за събирания по подходящ начин. Ако тя нямаше време за събиране, четях Божиите слова с нея, когато имаше свободно време, и търпеливо споделях общение с нея. Тогава тя стана готова да отвори сърцето си пред мен и да говори за Божиите слова, които беше чела. Тя също ми каза с радост, че независимо от всичко няма просто да се откаже от събирането или от яденето и пиенето на Божиите слова. След това тя никога повече не пропусна събиране и независимо колко напрегната беше работата ѝ, отделяше време да размишлява върху Божиите слова. С този вид подкрепа и помощ за новодошлите някои от тях отново станаха готови да посещават събирания. Щом поправих отношението си, опрях се на Бог и положих истински усилия, получих по-добри резултати в дълга си.

Преди винаги бях изплъзваща се и нехайна в дълга си. Въпреки че не страдах физически, винаги живеех в трудност. Не можех да получа Божието напътствие, постигах все по-малко в дълга си и винаги се тревожех, че Бог ще ме изостави и отстрани. Бях толкова потисната и изпитвах болка. Щом вложих сърцето си в дълга си, можех да почувствам Божието присъствие и напътствие. Също така постигнах напредък в дълга си и придобих чувство на мир и стабилност. Преживях истински колко важно е отношението ни към дълга. Когато се сблъскваме с трудности, само като платим реална цена и проявим внимание към Божието намерение, можем да получим просветлението и напътствието на Светия Дух и да изпълняваме ефективно дълга си.