От Сяоли, Китай

През 1998 г. аз и трите ми сестри приехме делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Често разговаряхме за Божиите слова, пеехме химни и заедно възхвалявахме Бог, а също така се насърчавахме една друга да търсим усърдно истината и спасението. По-късно всяка от нас започна да изпълнява дълг в църквата и когато се срещахме, си говорехме за текущата си ситуация и за това, което бяхме научили в дълга си. Но когато не се оплакваше от трудностите в дълга си, най-малката ми сестра, Сяо Джъ, най-често говореше за проблемите на другите хора. Веднъж тя каза, че се е сблъскала с много проблеми, когато е започнала работа като ръководител на екип по поенето, но водачът на църквата не ѝ е помогнал. Оплака се също, че братята и сестрите не схващали принципите в своя дълг, че водачът не провеждал общение, за да разреши този проблем, и че не бил способен да върши истинска работа. Аз обаче познавах водача на нейната църква и той всъщност беше способен да върши истинска работа. Като виждах как сестра ми не се опитва да се поучи от преживяването си, а вместо това само търси грешките на своя водач, си помислих, че просто ѝ липсва опит и все още не се е опознала, затова често ѝ помагах и разговарях с нея за Божиите слова. Казвах ѝ, че трябва да спре да се съсредоточава върху другите хора, а да започне да се съсредоточава върху собственото си навлизане в живота и да се опитва да се учи от всички трудности, които среща. С времето престанахме да се виждаме толкова често, защото и двете бяхме доста заети.

Един ден през август 2018 г. случайно видях писмо, написано от един водач до сестра Сян Юсюн, в което я молеше да предостави повече подробности за досието на зъл човек, който предстои да бъде отлъчен. За моя изненада злият човек беше най-малката ми сестра, Сяо Джъ. Тогава не можах да повярвам на очите си. Никога и през ум не ми беше минавало, че сестра ми може да бъде отлъчена. Разгледах по-подробно доклада на Юсюн и видях, че докато Сяо Джъ е била надзорник на работата по поенето, често е използвала позицията си, за да се кара на хората и да ги потиска. Когато една сестра споменала недостатъците ѝ, Сяо Джъ не само не приела критиката, а дори ѝ се подиграла и я нападнала. В крайна сметка сестрата се почувствала толкова възпряна и нещастна, че вече не искала да изпълнява дълга си. Други братя и сестри също се чувствали възпрени в различна степен от Сяо Джъ и самите те били обезсърчени. Когато видях тази информация, не можех да повярвам, че Сяо Джъ би сторила такива злини и дори си изградих определени представи за Юсюн, като си помислих: „Да не би да си предубедена към сестра ми? Тя може да няма голямо навлизане в живота, но не е зъл човек. Не преувеличаваш ли нещата?“. Колкото повече мислех за това, толкова повече се разстройвах. През онази нощ не можах да заспя. Мислех си как сестра ми беше напуснала семейството и работата си и колко ѝ беше трудно през всичките тези години да пътува, за да разпространява евангелието и да изпълнява дълга си. Спомних си как веднъж един зъл човек я беше издал, докато разпространяваше евангелието, и тя беше принудена да се крие цяла нощ в някаква порутена къща, за да избегне арест. През годините на споделяне на евангелието беше удряна и обиждана от религиозни хора, спала беше в купи сено и в кочини и често оставаше без храна. Може да нямаше какво толкова да покаже за дългите си години като вярваща, но поне се беше трудила усърдно. Как можеше сега да бъде отлъчвана като зъл човек? Тогава обаче се замислих, че църквата действа в съответствие с принципите и че отлъчването винаги се основава на модела на поведение на даден човек и на неговата природа същност. Църквата никога не обвинява несправедливо хората. Нима Сяо Джъ наистина беше зъл човек? Сърцето ми се свиваше от мъка при тази мисъл. Ако наистина я отлъчеха, тя нямаше да бъде спасена и всички трудности, които беше претърпяла, щяха да са напразни. През следващите дни се чувствах ужасно, щом се сетех за това, сякаш камък ми тежеше на сърцето.

Само няколко дни по-късно получих писмо от друга от сестрите ми, Сяо Юе, в което се казваше, че най-малката ни сестра е много болна и се нуждае от операция. Като прочетох писмото, си помислих: „Ако Сяо Джъ може да използва тази болест, за да се самоанализира и да се покае пред Бог, може би ще избегне отлъчването?“. Веднага писах на Сяо Джъ, като използвах Божиите слова, за да ѝ разкажа за Божия праведен нрав. Казах ѝ, че трябва да използва болестта си като възможност за самоанализ и покаяние, вместо да търси външни причини за нея. Но проблемът със Сяо Джъ не беше толкова прост, колкото си мислех. Когато посетих дома си два месеца по-късно, Сяо Юе ми разказа за поведението на малката ни сестра. Нравът на Сяо Джъ бил особено надменен. След като поела работата по поенето, тя настоявала всичко да се прави по нейния начин. Когато една сестра, с която си партнирала, имала работни несъгласия с нея и не подкрепила възгледите ѝ, тя се изпълнила с негодувание към нея и започнала да я напада и отхвърля. Дори се опитала да настрои другите срещу сестрата, като разпространявала предразсъдъци срещу нея сред тях, така че те били подведени и я осъждали заедно със Сяо Джъ. По-късно, когато тази сестра не била в добро състояние, Сяо Джъ не само че не ѝ помогнала, но и създала раздор между нея и останалите, като казала, че сестрата не може да изпълнява дълга си, защото е в лошо състояние, и не оставяла останалите да ѝ помагат. Заради това сестрата станала още по-негативна, докато повече не можела да изпълнява дълга си и била освободена. Когато друга сестра казала, че се чувства възпряна от Сяо Джъ, Сяо Джъ силно негодувала и използвала всяка възможност да отвърне на удара и да я напада. Тя също така осъждала и очерняла сестрата пред другите братя и сестри. Когато сестрата се огорчила и в резултат на това станала негативна, Сяо Джъ се възползвала от възможността да каже на водача и на останалите, че тя е изгубила делото на Светия Дух и не е подходяща за дълга си, и казала, че иска да я освободят. Братята и сестрите били негативно повлияни от постоянните нападки и наказания на Сяо Джъ, както и от начина, по който ги отхвърляла и очерняла, в резултат на което не успявали да напреднат в работата си. Работата по поенето в църквата била сериозно прекъсната. Нейният водач многократно посочил проблемите ѝ и се опитал да ѝ помогне, но освен че не приемала неговите забележки, тя непрекъснато спорела с него. До самото си отстраняване тя не проявила никакво самопознание и запазила предизвикателното си отношение. Дори се заяждала с недостатъците на водача и го критикувала зад гърба му. Когато Сяо Юе се опитвала да ѝ посочи проблемите, тя се оплакала, че Сяо Юе не я разбира и не говори в нейна защита. Дори заявила: „В църквата не можеш да говориш честно. Бях освободена просто защото казвах открито това, което мисля“. Бях шокирана, когато чух това. Не осъзнавах, че най-малката ми сестра е толкова обсебена от статуса, че има толкова жестока природа и е способна да напада и тормози тези, които не са съгласни с нея. Това не беше обикновена поквара, това беше проблем в самата ѝ природа! Когато след време се срещнах с нея, спешно проведох общение и я посъветвах да размисли върху нечестивите си дела. Казах ѝ, че ако не се покае, ще бъде отлъчена и ще изгуби шанса си за спасение. За моя изненада, вместо да приеме съвета ми, тя възмутено отговори: „Ти не знаеш какво се е случило и не искам да говоря повече за това. Ако кажа още нещо, всички ще решите, че се опитвам да се измъкна с аргументи“. Бях шокирана да я видя толкова огорчена. Нямах представа, че е така упорита и изобщо не приема истината. Нима не подлежеше на изкупление? При това духът ми посърна. Спомних си, че когато се събирахме, тя винаги критикуваше другите хора, раздаваше присъди и никога не се самоанализираше. Също така винаги търсеше недостатъците на водача. Спомних си Божиите слова, които казват: „Онези, които развързват езици в отровни и зловредни изказвания в църквата, разпространяват слухове, сеят неразбирателство и оформят групички сред братята и сестрите — всички те е трябвало да бъдат отлъчени от църквата. Но тъй като сега е различна епоха от Божието дело, тези хора биват ограничавани, защото безспорно трябва да бъдат отстранени. Всички покварени от Сатана са с покварен нрав. Някои просто са с покварен нрав, докато други са различни: те не просто са с нрав, покварен от Сатана, но са и изключително злобни по природа. Те не само разкриват покварения си сатанински нрав чрез думите и действията си, а са същински дяволи и сатани. Поведението им прекъсва и смущава Божието дело, смущава навлизането в живота на братята и сестрите и вреди на нормалния живот на църквата. Рано или късно тези вълци в овчи кожи трябва да бъдат изчистени; към тези слуги на Сатана трябва да проявяваме безпощадно отношение и отхвърляне. Само тогава ще сме застанали на Божията страна, а неуспелите да направят това се въргалят в тинята със Сатана“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината). Чрез Божиите слова научих, че поведението на най-малката ми сестра не е просто моментно разкриване на покварен нрав, а по-скоро отражение на дълбоко жестоката ѝ природа. Тя наказваше и тормозеше другите и им отмъщаваше, отхвърляше и нападаше всеки, който не беше съгласен с нея или накърняваше интересите ѝ. Тя изопачаваше фактите, за да осъжда и заклеймява другите, докато те не изпаднеха в състояние на негативност. Водачът и останалите няколко пъти я кастреха и ѝ помагаха във връзка с поведението ѝ, но тя никога не призна, че е виновна, винаги се съпротивляваше и спореше. Не се разкайваше или самоанализираше, и дори мразеше и нападаше водача. Сяо Юе и аз няколко пъти провеждахме общение и ѝ помагахме, но тя не приемаше това, което казвахме, и се изпълни с негодувание и съпротива към нас, като мислеше, че ѝ създаваме проблеми. След като беше освободена, тя не успя да се самоанализира и изопачаваше фактите, като казваше, че в църквата не можеш да говориш откровено и че е била освободена само защото е казвала каквото мисли. Нима това не беше изопачаване на истината и подвеждане на другите? Нима не отричаше Божията праведност и не отричаше, че в Божия дом царува истината? В миналото винаги съм си мислела, че ѝ липсва навлизане в живота и че злите ѝ постъпки са просто моментно разкриване на поквара, затова продължавах да ѝ помагам и да я подкрепям. Но сега осъзнах, че тук не става въпрос за неадекватно навлизане в живота или за моментно разкриване на поквара. Тя изпитваше неприязън и мразеше истината, а имаше същност на зъл човек.

В миналото си мислех, че щом най-малката ми сестра е правила жертви, отдавала е всичко, страдала е много в дълга си и се е трудила усърдно, макар и без да постигне нещо значимо, Бог ще я запомни, дори и да не се стреми към истината. По-късно обаче, докато четох Божиите слова, осъзнах, че това мое разбиране е изопачено. Божиите слова казват: „Аз определям крайната цел на всеки човек не според възрастта му, старшинството му или според количеството изтърпени от него страдания, а още по-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Няма друг избор, освен този. Трябва да разберете, че всички онези, които не следват Божията воля, ще бъдат наказани, без изключение. Това е нещо, което никой човек не може да промени. Затова всички, които са наказани, са наказани заради Божията праведност и като възмездие за многобройните им зли дела“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел). Божиите слова ме научиха, че Бог не решава крайната цел на всеки човек въз основа на старшинството му или на това колко е страдал, или колко е жертвал и е отдавал, а по-скоро на това дали има промяна в нрава и дали е постигнал истината. Всички, които приемат истината, практикуват истината и в крайна сметка постигат промяна в нрава, могат да получат спасение. Що се отнася до онези зли хора, неверници и антихристи, които изпитват неприязън към истината и я мразят, колкото и да страдат, в крайна сметка ще бъдат отстранени и няма да получат спасение, защото вършат всякакво зло и не постигат и най-малката промяна. Спомних си как най-малката ми сестра следваше вярата в продължение на няколко години и въпреки че правеше привидни жертви, отдаваше всичко и страдаше за дълга си, тя по никакъв начин не се стремеше към истината, не опозна себе си и не изпита никакво угризение или разкаяние за това, че е причинила толкова много смущения в делото на църквата. Това, че се беше стигнало до отлъчване, беше нещо, за което тя можеше да вини единствено себе си. Това беше Божията праведност. Винаги съм вярвала, че способността ѝ да прави жертви, да отдава всичко и да страда в дълга си означава, че е истинска вярваща, но едва сега осъзнах, че е правила всичко това за слава и статус, а не за да се стреми към истината и да постигне промяна в нрава. Колкото и дълго да беше пазила вярата или да беше страдала, тя изобщо не беше приела истината, не се беше покаяла и променила истински, и в крайна сметка неизбежно щеше да бъде отстранена. Спомних си как Павел правил привидни жертви, отдавал всичко и работил усърдно в дълга си, след като обиколил половин Европа в разпространение на евангелието, и как — понеже не постигнал промяна на нрава и не се стремял да изпълнява дълга си като сътворено същество, а се отдавал на преследване на венец и благословиите на небесното царство — съумял да каже следното: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Павел безсрамно изисквал венец от Бог и в жертвите, които правел, нямало никаква искреност или покорство към Бог — всичко било сделка, водена от амбиция и желание. Той вървял по пътя на съпротива срещу Бог и в крайна сметка накърнил Божия нрав и изпаднал във вечно наказание. Тогава осъзнах, че от вярата не произлиза нищо, ако човек не търси и не приема истината и вместо това се фокусира върху показните жертви и страдания. Може дори да завърши с наказание, защото по този начин човек е склонен да извърши всякакви злини.

По-късно намерих един откъс от Божиите слова, който ми даде път за практикуване. Божиите слова казват: „Кой е Сатана, кои са демоните и кои са Божиите врагове, ако не противници, които не вярват в Бог? Не са ли те онези хора, които се бунтуват срещу Бог? Не твърдят ли те, че са вярващи, но всъщност са лишени от истината? Нима единственият им стремеж не е да добият благословение, но са неспособни да свидетелстват за Бог? Ти и до днес продължаваш да общуваш с тези демони и да се отнасяш с тях със съвест и любов, но нима това не е проява на добри намерения към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако хората са стигнали дотам и пак не успяват да разграничат доброто от злото, и продължават да раздават напосоки обичта и милосърдието си без всякакво желание да потърсят Божиите намерения и без да могат да вземат Неговите намерения за свои собствени, изходът им ще бъде още по-окаян. Всеки, който не вярва във въплътения Бог, е враг Божи. Нима не ти липсва усещане за справедливост, щом успяваш със съвест и с обич да общуваш с врага? Ако съответстваш на онези, които ненавиждам и с които не съм съгласен, и още изпитваш любов и лични чувства към тях, не се ли бунтуваш и ти? Нима не се противиш умишлено на Бог? Такъв човек всъщност притежава ли истината? Нима хората, които се отнасят съвестно към враговете, хората, които обичат демоните и които са милостиви към Сатана, преднамерено не прекъсват Божието дело?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). След като прочетох Божиите слова, изпитах дълбока вина. Бог иска от нас да обичаме това, което Той обича, и да мразим това, което Той мрази. Онези, които не приемат и дори презират истината, са зли хора; те са от рода на дявола Сатана и трябва да бъдат обект на нашето отвращение. Най-малката ми сестра вършеше всякакво зло, не се покая и беше разобличена като зъл човек, но аз не прозрях истинската ѝ същност според Божиите слова и непрекъснато твърдях, че е онеправдана, защото е страдала много в дълга си, направила е много жертви и е работила усърдно, въпреки че няма какво да покаже. Нима не бях добра със Сатана и не заставах на негова страна, като се противях срещу Бог? Бях вярваща от много години, бях яла и пила много от Божиите слова, но не можех да проявявам внимание към хората и ситуациите в светлината на Неговите слова. Вместо това оставях моята обич да диктува думите ми, не можех да разгранича доброто от злото и нямах ни най-малка представа за принципите. Бях объркана и разстроена и Бог ме презираше и ненавиждаше. След като осъзнах това, успях да се освободя от част от обичта си към най-малката си сестра и да възприема отлъчването ѝ с правилната нагласа.

Един ден три месеца по-късно, когато случайно дочух сестрата, с която си партнирах, да казва, че цялата информация, необходима за отлъчването на най-малката ми сестра, е подредена, ме обзе силна тъга. „Сега за нея всяка надежда за спасение е изгубена“, помислих си. Колкото повече мислех за това, толкова повече съжалявах най-малката си сестра. Дори продължавах да се надявам, че събраната информация за отлъчване може би няма да е достатъчна и тя ще може да продължи да полага труд в църквата. Но тогава осъзнах, че нагласата ми е погрешна. Ясно знаех, че най-малката ми сестра в същността си е зъл човек и няма да бъде приемник на Божието спасение, но все още ѝ съчувствах и я съжалявах, като се надявах да я задържа в църквата. Нима не изпитвах съчувствие към един дявол и не се противопоставях на Бог? Затова бързо се помолих на Бог да ме напътства в преодоляването на ограниченията на моята обич. След молитвата се сетих за следните откъси от Божиите слова: „Цялото човечество живее в състояние на чувства — и затова Бог не избягва нито един от тях и разкрива тайните, скрити в сърцата на цялото човечество. Защо на хората им е толкова трудно да се разграничат от чувствата си? Дали това надхвърля стандартите на съвестта? Може ли съвестта да изпълни Божията воля? Могат ли чувствата да помогнат на хората да преминат през нещастия? В Божиите очи чувствата са Негов враг — нима това не е ясно заявено в Божиите слова?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разкривания на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 28). „Не давам на хората възможност да изразят чувствата си, защото Аз нямам плътски чувства и съм намразил чувствата на хората. Именно заради чувствата между хората Аз съм отхвърлен настрани и така станах „друг“ в техните очи; именно заради чувствата между хората Аз съм забравен; именно заради чувствата си човекът се възползва от възможността да намери отново „съвестта“ си; именно заради чувствата си човекът винаги изпитва неприязън към Моето наказание; именно заради чувствата си човекът Ме нарича несправедлив и неправеден и казва, че не се съобразявам с човешките чувства, когато се занимавам с нещата. Имам ли и Аз роднини на земята?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 28). Чрез разкриването на Божиите слова научих, че нашите чувства са най-голямата пречка за практикуването на истината. Не сме способни да разглеждам хората и ситуациите в светлината на истините принципи, когато живеем според чувствата си. Когато научих, че най-малката ми сестра ще бъде отлъчена от църквата, ѝ съчувствах и я съжалявах, дори се надявах, че нейният случай няма да отговаря на критериите за отлъчване и че ще може да остане в църквата. Всичко това се дължеше на прекомерната ми обич към нея. Тъй като живеех според сатанински отрови, като „човекът не е неодушевен, как може да е свободен от чувства?“ и „кръвта вода не става“, станах неспособна да различавам доброто от злото и да знам какво трябва да се обича и какво — да се презира. Когато Юсюн представи информация за най-малката ми сестра, аз я защитих срещу това, което смятах за несправедливост, без първо да разбера фактите за ситуацията. Мислех, че Юсюн е преувеличила случая в доклада си, и се оплаквах, че не помага на сестра ми. Всъщност братята и сестрите няколко пъти бяха разговаряли с нея и ѝ бяха помагали, но тя не беше приела помощта им и продължи да ги критикува зад гърба им. Наистина изопачавах ситуацията и говорех от името на Сатана. Въпреки че сестра ми беше извършила толкова много злини, аз не я мразех и дори исках тя да остане в църквата; позволих на обичта си да ме победи. Всеки ден, в който на зъл човек като нея се позволяваше да остане в църквата, щеше да бъде още един ден, в който се върши зло, което щеше да донесе още по-голяма вреда на братята и сестрите и на църковното дело. Нима не угаждах на злодеянията на Сяо Джъ, като исках тя да остане в църквата? Нима не ѝ позволявах да продължи да прекъсва църковното дело? Бях взела участие в злоупотребите на един зъл човек! Тогава най-накрая разбрах какво се има предвид в Божиите слова под израза: „Чувствата са Негов враг“. Осъзнах, че ако не търся истината и позволявам на обичта си да диктува действията ми, когато се сблъскам с проблеми, съм отговорна за извършването на зло и се противя на Бог по всяко време.

По-късно видях един откъс от Божиите слова, който гласи: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който хората трябва да спазват. Бог обича онези, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го мразят и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората. Ако родителите ти не вярват в Бог, ако знаят много добре, че вярата в Бог е правилният път и че тя може да доведе до спасение, и не само са невъзприемчиви, но и съдят и заклеймяват вярващите в Бог, то те несъмнено са хора, които изпитват неприязън към истината и я мразят, и несъмнено са хора, които се съпротивляват на Бог и Го мразят — и Бог, разбира се, ги ненавижда и ги мрази. Би ли могъл да ненавиждаш такива родители? Те се противопоставят на Бог и Го хулят, а щом е така, те определено са демони и сатани. Би ли могъл да ги ненавиждаш и проклинаш? Всички тези въпроси са практически. Как трябва да се отнасяш към родителите си, ако ти пречат да вярваш в Бог? Трябва да следваш Божието изискване — обичай това, което Бог обича, и мрази това, което Той мрази. По време на Епохата на благодатта Господ Исус каза: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“. „Който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка“. Тези слова са изречени още през Епохата на благодатта, а сега Божиите слова са още по-ясни: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Тези слова са недвусмислени и по същество, но често хората не могат да разберат истинското им значение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). Чрез Божиите слова усетих Неговата праведност. Бог се отнася към хората според принципите и иска от нас да правим същото. Онези, които търсят истината, искрено вярват в Бог и изпълняват предано своя дълг, трябва да бъдат обичани от нас; точно както всички онези, които постоянно прекъсват църквата, като наказват и нападат братята и сестрите, докато мразят истината и Бог, са зли хора, които трябва да бъдат отритнати и презирани от нас. Дори ако те са наши роднини, ние трябва да ги възприемаме в светлината на Божиите слова, като обичаме това, което Бог обича, и мразим това, което Бог мрази. Но аз не притежавах истината. Възприемах всичко от гледната точка на моята обич. Нямах принципи и проницателност, проявявах любов и съчувствие към един зъл човек, към един дявол, който беше ясно разобличен. Това беше сляпа обич! Когато осъзнах това, възхвалих Божията праведност и се убедих лично, че истината и праведността царуват в Божия дом, така че никой зъл човек да не може да се укрепи в него. Сега с помощта на Божиите слова успях да се освободя от оковите на обичта и да придобия известно разбиране за себе си. Благодаря на Бог!