От Саманта, Япония

Веднъж, докато обобщавахме работата си, един църковен водач посочи, че евангелската ни работа напоследък не върви много добре и ме попита каква е причината. Едва тогава осъзнах, че ефективността ни е спаднала. След събирането побързах да проверя въпроса и установих, че в сравнение с предходния месец ефективността ни е спаднала наполовина. Това доста ме разтревожи: „Дали ако продължаваме така и се представяме толкова зле, ще бъда освободена? Така няма да стане… Трябва да стигна до същината на въпроса и отново да повиша ефективността ни“. Затова разговарях поотделно с братята и сестрите, като ги разпитвах за всякакви проблеми или трудности в дълга им. На събиранията разговарях специално за тези въпроси и карах онези, които се справят добре, да споделят опита си. През следващите няколко дни започнахме да подобряваме работата си и най-накрая се поуспокоих: „Ако нещата продължат така, ще се представим малко по-добре от миналия месец. Ако поддържам това ниво, не върша зло и не прекъсвам работата, ще мога да остана в църквата и няма да бъда отстранена“. След това напрежението ми започна да спада. Към края на месеца забелязах, че резултатите от работата ни са същите като предходния месец. Помислих си: „Ако този месец се справим добре, следващия месец ще трябва да се справим още по-добре, за да изглежда, че напредвам. Това означава да положа още повече усилия. Наистина ли ми трябва това напрежение? Както и да е, този месец се справихме добре — няма да бъда освободена или отстранена“. След като възприех тази гледна точка, напълно се отпуснах. При изпълнението на дълга си просто действах по инерция, станах самодоволна и спрях да проследявам работата ни толкова отблизо. Когато братята и сестрите споменаваха своите трудности, не разговарях с тях, за да ги разреша. Понякога, когато установях, че някои от тях нарушават принципите в дълга си, не правех нищо по въпроса. Просто си мислех, че това са изолирани проблеми и че всичко е наред, стига да не влияе на общата ни ефективност. Понякога забелязвах, че братята и сестрите ми стават мързеливи в своя дълг и нямат чувство за неотложност. Знаех, че това е проблем, с който трябва да се занимая, но щом си припомнех, че постигаме прилични резултати, решавах, че е нормално да сме небрежни и си затварях очите. Докато живеех в това състояние, чувствах истинска духовна тъмнина. Не получавах никакво просветление или озарение от Божиите слова. Нито пък откривах някакви проблеми в работата си — дори ми се доспиваше и се унасях, докато обобщавахме работата. Едва когато видях, че ефективността ни продължава да спада, започнах да се паникьосвам и се втурнах да проверявам братята и сестрите, за да открия къде грешим.

Тогава чух една сестра да говори по време на събиране: „Когато някои хора осъзнаят, че не са се справяли добре в дълга си, те се страхуват да не бъдат преназначени или освободени. И едва тогава започват да полагат усилия. Но щом постигнат някакви резултати, започват да ламтят за удобство и захвърлят бремето си. Това е лукав начин да изпълняваш дълга си — това е измамно поведение“. Думите ѝ разбуниха някои чувства в мен. Можех единствено да се самоанализирам: Когато ефективността ни спадна, събрах цялата си енергия от страх да не бъда преназначена или освободена. Исках да постигна по-добри резултати. Когато постигнах по-добри резултати или запазих същите, заламтях за удобство, действах по инерция в дълга си и се размотавах. Мислех си, че е достатъчно да показвам постоянни резултати всеки месец, за да не бъда освободена. Нима това не беше лукавство и изплъзване? Осъзнах, че всеки път, когато се сблъсквах с такава ситуация, това, което разкривах, и начинът, по който се държах, бяха еднакви. В този момент изпитах лек страх.

По време на духовната си практика прочетох Божиите слова: „В момента нямаш много възможности за изпълнение на дълг, така че трябва да се възползваш от тях, когато ти се представят. Именно когато се изправиш пред дълга, трябва да се постараеш. Това е моментът, когато трябва да се посветиш изцяло, да дадеш всичко от себе си за Бог и да платиш цената, ако е необходимо. Не задържай нищо в себе си, недей да таиш коварни планове, не си позволявай свобода на действие, не си търси начини за измъкване. Ако си позволяваш свобода на действие, ако си уклончив и отпуснат, тогава със сигурност ще свършиш работата зле. Да предположим, че си кажеш: „Никой не ме видя, че съм уклончив и отпуснат. Колко яко!“. Що за мислене е това? Мислиш ли, че си заблудил не само хората, но и Бог? Знае ли Бог всъщност какво си направил? Да, Той знае. Всъщност всеки, който общува с теб известно време, ще разбере за твоята поквара и низост и въпреки че може да не го каже направо, в сърцето си ще ти даде оценка. Много хора бяха разкрити и отстранени, защото много други започнаха да ги проумяват. Когато всички прозряха същността им, те разобличиха тези хора такива, каквито са, и ги изгониха. Затова независимо дали се стремят към истината или не, хората трябва да изпълняват добре своя дълг според възможностите си; трябва да вършат практични неща, както повелява съвестта им. Може да имаш недостатъци, но ако изпълняваш ефективно дълга си, няма да бъдеш отстранен. Ако винаги мислиш, че всичко е наред, че със сигурност няма да бъдеш отстранен, ако все още не размишляваш или не се опитваш да се опознаеш и ако пренебрегваш своите истински задачи, ако винаги си нехаен, когато Божиите избраници наистина загубят търпението си към теб, те ще разобличат това, което си, и най-вероятно ще бъдеш отстранен. Това е така, защото всеки те е прозрял и ти си загубил своето достойнство и почтеност. Ако никой не ти вярва, може ли Бог да ти вярва? Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце: Той в никакъв случай не може да вярва на такъв човек“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга). Божиите слова казват, че хората трябва да влагат сърцето си в своя дълг и да плащат цена, да дават всичко от себе си. Ако могат да постигнат добри резултати с плащане на малко по-висока цена, но се въздържат, ако са доволни да постигат само малко в своя дълг, тогава те играят игрички с Бог и са лукави. Можех да видя собственото си поведение в своя дълг — бях доволна да постигна малко, колкото да съм сигурна, че няма да бъда преназначена или освободена. Не намирах начини да разреша проблемите и трудностите на братята и сестрите. Когато обобщавахме работата си, просто действах по инерция и когато видях някои от тях да нарушават принципите в своя дълг или да са мързеливи, мислех, че всичко е наред, след като не влияе на общите ни постижения. Затварях си очите за тези неща. Ясно беше, че ако вложа сърцето си в работата и платя малко по-висока цена, това може да подобри резултатите ни, но не исках да се уморявам или да се стресирам, затова прибягвах до хитрости. В своя дълг таях дребнава хитрост, интриганствах и заблуждавах Бог. Това беше наистина измамно! Когато възлагат задачи на другите, всички искат да намерят честен и надежден човек — човек, на когото може да се разчита и който вдъхва спокойствие. Но ако възложиш задача на някого, който таи дребнави хитрости и играе игрички, той не само че няма да изпълни задачата, но може дори да я провали. Такъв човек няма съвест или разум, нито дори основни норми на поведение. На него нито можеш да му се довериш, нито да му възложиш каквото и да било. Видях, че съм точно такава. Поех дълг, но не дадох всичко от себе си. Играех игрички с Бог и бях лукава. Изглеждаше, че постигам някакви резултати в своя дълг, и другите хора не забелязваха никакви проблеми, но Бог вижда всичко. Ако продължавах да съм нехайна дълго време, в крайна сметка щях да бъда разкрита и отстранена от Бог. Припомних си Божиите слова: „Веднъж Господ Исус каза: „Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има“ (Матей 13:12). Какво е значението на тези думи? Те означават, че ако дори не изпълняваш собствения си дълг или работа или не им се посвещаваш, Бог ще ти отнеме това, което някога е било твое. Какво означава „да ти отнеме“? Как се чувстват хората от това? Може да се окаже, че не можеш да постигнеш това, което биха ти позволили твоите заложби и дарби, че не чувстваш нищо и си просто като един невярващ. Ето какво означава да ти бъде отнето всичко от Бог. Ако при изпълнението на дълга си проявиш небрежност, не платиш цена и не си искрен, Бог ще ти отнеме това, което някога е било твое, ще ти отнеме правото да изпълняваш дълга си, няма да ти даде това право“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). Бог е праведен. Бях лукава и нехайна в дълга си, като не правех това, което трябваше, нито това, което можех, така че вече не забелязвах очевидни проблеми, все ми се доспиваше в дълга ми и ефективността ми спадна. Това беше Бог, който ми разкриваше Своя нрав. Застанах пред Бог в молитва, готова да се покая пред Него, с молба да ме напътства да опозная по-добре себе си.

След това по време събиране прочетох един откъс от Божиите слова, който наистина ми въздейства. Божиите слова гласят: „Бог харесва честните хора и ненавижда измамните и хитрите хора. Ако си лукав човек и хитруваш, Бог няма ли да те ненавижда? Божият дом просто така ли ще те остави? Рано или късно ще ти бъде потърсена отговорност. Бог харесва честните хора и не харесва лукавите хора. Всеки трябва ясно да разбере това и да излезе от обърканото си състояние и да спре да върши глупости. Временната неосведоменост е извинима, но ако човек изобщо не приема истината, тогава той е прекалено твърдоглав. Честните хора могат да поемат отговорност. Те не мислят за собствените си придобивки и загуби. Те просто опазват делото и интересите на Божия дом. Те имат добри и честни сърца, които са като купи с чиста вода, в които човек може да види дъното от пръв поглед. В техните действия има и прозрачност. Измамният човек винаги хитрува, винаги се преструва, прикрива и укрива неща и се обвива невероятно плътно. Никой не може да прозре такъв човек. Хората не могат да прозрат вътрешните ти мисли, но Бог може да проучи внимателно нещата в най-съкровените кътчета на сърцето ти. Когато Бог види, че не си честен човек, че си хитър, че никога не приемаш истината, че винаги участваш в измами спрямо Него и никога не Му предаваш сърцето си, Той не те харесва, ненавижда те и те изоставя. Що за хора са всички онези, които успяват сред невярващите, и онези, които са сладкодумни и съобразителни? Ясно ли ви е това? Каква е тяхната същност? Може да се каже, че всички те са изключително непроницаеми, че всички те са изключително измамни и лукави, че са истински дяволи и сатани. Може ли Бог да спаси такива хора? Няма нещо, което Бог да ненавижда повече от дяволите — хора, които са измамни и лукави — и Той определено няма да спаси такива хора. В никакъв случай не бива да бъдете такива хора. […] Какво е Божието отношение към хората, които са измамни и лукави? Той ги отритва, оставя ги настрана и не им обръща внимание, счита ги за принадлежащи към същия клас като животните. В Божиите очи такива хора просто носят човешка кожа, а в същността си са дяволи и сатани, те са ходещи трупове и Бог категорично няма да ги спаси. И така, в какво състояние са тези хора сега? В сърцата им има мрак, липсва им истинска вяра и каквото и да им се случи, те никога не са просветлени или озарени. Когато се сблъскат с бедствия и мъки, те се молят на Бог, но Бог не е с тях и в сърцата си те нямат нищо, на което наистина да се уповават. За да получат благословии, те се опитват да се представят добре, но не могат да се сдържат, защото са лишени от съвест и разум. Те не биха могли да бъдат добри хора, дори да искат. Дори да искат да спрат да вършат лоши неща, не биха могли да се контролират, това не би се получило. Ще са способни ли да опознаят себе си, след като бъдат отпратени и отстранени? Макар да знаят, че са заслужили това, те няма да го признаят пред никого и дори да изглежда, че са способни да изпълняват малко от дълга си, пак ще хитруват и работата им няма да доведе до явни резултати. И така, какво ще кажете: способни ли са тези хора истински да се покаят? Категорично не. Това е така, защото те не притежават съвест или разум и не обичат истината. Бог не спасява такъв тип лукави и зли хора. Каква надежда има във вярата в Бог за такива хора? Тяхната вяра вече е лишена от смисъл и те са обречени да не придобият нищо от нея. Ако през цялата си вяра в Бог хората не се стремят към истината, тогава колкото и години да вярват, това няма да даде резултат. Дори да вярват до самия край, няма да придобият нищо“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). Думите „хитруваш“, „измамен“, „изключително хитри“, „Бог никога няма да ги спаси“ и „те са обречени да не спечелят нищо“ пронизаха сърцето ми. Почувствах се сякаш Бог ме разобличава и заклеймява. Винаги съм си мислила, че не трябва да бъдеш твърде откровен, че трябва да бъдеш пресметлив и да имаш скрити козове. Живеех според сатанинската философия: „Никога не изтегляй късата клечка“ и преди да направя каквото и да било, преценявах дали ще имам полза, като очаквах да получа най-голямата възвръщаемост за най-малкото усилие. Вярвах, че това прави човека умен. Продължих да прилагам тази житейска философия и след като придобих вярата си. Мислех си, че не мога да бъда твърде честна в дълга си или да влагам цялата си енергия в него, че това би било глупаво. Ако накрая се окажеше, че не съм благословена, нямаше ли това да бъде огромна загуба? Не можех да понеса да загубя. По-добре беше да положа малко усилия, но да получа големи благословии — това е умният начин! Затова влагах усилия в дълга си само когато сметнех, че е необходимо, и винаги преценявах дали те са необходими. Бях много пресметлива. Когато ефективността беше висока, се наслаждавах на няколко дни почивка. Дори когато виждах, че има проблеми в работата, ако това не влияеше на ефективността ни и нямаше да бъда освободена и отстранена, нямах никакво чувство за неотложност и просто се носех по течението. Ако се представяхме зле и аз щях да понеса последствията, работех усилено, намирах причините за това и решавах проблемите. Щом постигнехме някакви резултати, безпокойството ми се уталожваше и започвах да се наслаждавам на удобствата си и да продължавам да си почивам. Бях толкова лукава и измамна! Що за изпълняване на дълг или посветеност на Бог бе това? Мислех си, че съм съобразителна, но Бог вижда всичко. Бог категорично няма да спаси хора, които са винаги лукави в своя дълг. Бог харесва честните хора — честните хора отварят сърцата си за Бог. Те са всеотдайни в своя дълг. Изпълняват отговорностите си и дават всичко, което имат; не си оставят изход, нито обмислят дали ще бъдат благословени. Бог ще благослови такива хора. Аз бях отговорна за евангелската работа, а като бях лукава, нехайна и незаинтересована от напредъка, бях попречила на другите да разрешат навреме негативното си състояние и проблемите си и бях причинила спад в ефективността на работата ни. Това не само навреди на братята и сестрите, но и попречи на евангелското дело на църквата. Когато се замислих за това, изпитах огромно съжаление и самообвинение. Казах на Бог в молитва, че съм готова да се покая, и се заклех пред Него, че от сега нататък ще влагам цялата си енергия в своя дълг и ще спра да бъда лукава и нехайна.

След това прочетох един откъс от Божиите слова в духовната си практика, който ми помогна да разбера смисъла на изпълняването на дълга. Божиите слова гласят: „Какъвто и дълг да изпълнява човек, това е най-правилното нещо, което би могъл да направи, най-красивото и най-справедливото нещо сред хората. Като сътворени същества хората трябва да изпълняват дълга си и само така могат да получат одобрението на Създателя. Сътворените същества живеят под господството на Създателя и приемат всичко, което е осигурено от Бог, и всичко, което идва от Него, така че трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Това е напълно естествено и оправдано и е постановено от Бог. Оттук се вижда, че за хората изпълнението на дълга на сътворено същество е по-справедливо, по-красиво и по-благородно от всичко останало, което правят, докато живеят на земята; нищо сред човечеството не е по-смислено или по-достойно и нищо не придава по-голям смисъл и стойност на живота на един сътворен човек от изпълнението на дълга му на сътворено същество. На земята само групата хора, които истински и искрено изпълняват дълга си на сътворени същества, са онези, които се покоряват на Създателя. Хората в тази група не следват светските тенденции; те се покоряват на водачеството и напътствията на Бог, слушат само словата на Създателя, приемат истините, изразени от Него, и живеят според словата Му. Това е най-истинското, най-гръмкото и най-доброто свидетелство за вяра в Бог. Това, че едно сътворено същество е способно да изпълни дълга си на сътворено същество, да удовлетвори Създателя, е най-хубавото нещо сред човечеството и трябва да се разпространява сред хората като приказка, която да бъде възхвалявана. Всичко, което Създателят поверява на сътворените същества, трябва да се приема от тях безусловно; за човечеството това е въпрос на щастие и чест, а за всички, които изпълнят дълга на сътворени същества, няма нищо по-хубаво и по-достойно да бъде запомнено — то е нещо положително. […] Толкова красиво и толкова велико нещо е изкривено от подобните на антихристите в сделка, в която те търсят венци и награди от Божията ръка. Такава сделка превръща нещо най-красиво и справедливо в нещо най-уродливо и нечестиво. Не правят ли точно това антихристите? Ако съдим по това, не са ли нечестиви антихристите? Те наистина са доста нечестиви! Това е проявление на тяхната нечестивост“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Седма част)). Разкриващите слова на Бог имаха голямо въздействие върху мен. Бог тихо дава всичко от Себе Си, за да спаси поквареното човечество; подхранва ни с това, от което се нуждаем, и ни дава шанс да изпълняваме дълг, така че в изпълнението му да можем да се стремим към истината и да преодолеем покварения си нрав, да Му се покорим, да Му се посветим и да спечелим Неговото спасение. Изпълнението на дълг в църквата е наша отговорност, наше задължение и това е Бог, който ни дава шанс да придобием истината и да бъдем спасени. Това е най-прекрасната, най-справедливата задача, която човек може да поеме. Но антихристите вземат това красиво, справедливо нещо и го превръщат в бизнес, в някаква сделка. Те се придържат към надеждата да бъдат благословени във вярата и дълга си. Не могат да бъдат искрени, нито да страдат и да плащат цена. Те са типични неверници и опортюнисти. Като погледнех как постъпвам в своя дълг, не бях ли точно като тях? Не проявявах внимание към Божиите намерения в дълга си и премълчавах нещо. Исках да получа много в замяна на съвсем малко. Не превръщах ли дълга си в някаква сделка? Винаги съм си мислила, че докато имам резултати в своя дълг, докато мога да остана в църквата и не бъда освободена или отстранена, мога да бъда спасена. Но най-накрая видях, че това са мои собствени представи и фантазии, които не съответстват на Божиите слова. Бог никога не е казвал, че да постигнеш малко в дълга си, без да вършиш зло и без да бъдеш освободен или отстранен, означава, че ще бъдеш спасен. Бог определя дали хората могат да бъдат спасени въз основа на това дали се стремят към истината, дали в своя дълг навлизат в истината реалност и дали преодоляват покварения си нрав. Няма други преки пътища. Бог иска хората да бъдат искрени. Ако хората винаги са лукави и нехайни в своя дълг, въпреки че могат да постигнат някои неща, Бог ги ненавижда. Накрая те ще бъдат разкрити и отстранени от Бог. Спомних си нещо, което Господ Исус е казал: „Понеже си хладък — нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си“ (Откровение 3:16). Не мислех за напредъка в своя дълг и просто действах по инерция. Не беше ли отношението ми нито горещо, нито студено, а просто хладко? Нямаше ли Бог да ме изплюе от устата Си? Беше плашещо да знам, че Божият нрав не търпи оскърбление. Отправих молитва: „Боже, искам да се покая. Отсега нататък ще влагам всичко в работата си. Моля Те, дисциплинирай ме, ако се размотавам“.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова, който ми даде път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Когато хората изпълняват дълга си, те всъщност правят това, което трябва. Ако го правиш пред Бог, ако изпълняваш дълга си и се подчиняваш на Бог честно и чистосърдечно, няма ли отношението ти да е много по-правилно? И така, как трябва да прилагаш това отношение към ежедневния си живот? Трябва да превърнеш „почитането на Бог честно и чистосърдечно“ в своя реалност. Щом ти се прииска да се отпуснеш и да действаш през пръсти, щом ти хрумне да хитруваш и да се отдадеш на мързела си, щом се разсееш или предпочетеш да се забавляваш, помисли си: „Дали не съм ненадежден, като се държа така? Дали влагам сърце в дълга си? Дали не съм неотдаден, като постъпвам така? Дали съм достоен за поръчението, което Бог ми е възложил, като правя това?“. Така трябва да разсъждаваш върху себе си. Ако установиш, че постоянно си невнимателен и небрежен в дълга си, че не си отдаден и че си наранил Бог, какво трябва да направиш? Трябва да кажеш: „В онзи момент усетих, че нещо не е наред, но не мислех, че това е проблем, и го подминах с пренебрежение. Едва сега осъзнавам, че съм бил нехаен и небрежен, че не съм бил достоен за отговорността, която съм поел. Наистина съм лишен от съвест и разум!“. Открил си проблема и си се опознал до някаква степен; сега вече можеш да се промениш! Отношението ти към изпълнението на дълга ти е било погрешно. Бил си нехаен към него, като към допълнителна работа, и не си влагал сърцето си в него. Ако отново допуснеш да си така нехаен и небрежен, трябва да се помолиш на Бог и да Му позволиш да те дисциплинира и укори. Трябва да имаш тази решимост в изпълнението на дълга си. Само тогава можеш истински да се покаеш. Можеш да се промениш коренно само когато съвестта ти е чиста и отношението ти към изпълнението на дълга ти се е променило. И докато се каеш, трябва и да мислиш често дали наистина си вложил цялото си сърце, целия си ум и цялата си сила в изпълнението на дълга си; тогава, като използваш Божиите слова като критерий и ги приложиш към себе си, ще научиш с кои проблеми в изпълнението на дълга си все още не си се справил. Като винаги решаваш проблемите си по този начин, според Божието слово, не превръщаш ли в реалност изпълнението на дълга си с цялото си сърце, ум и сила? Да изпълняваш дълга си по този начин — не си ли го направил вече с цялото си сърце, ум и сила?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само в честото четене на Божиите слова и размишляването върху истината има път напред). Божиите слова ми дадоха ясен път за практикуване. Трябва да използвам сърцето си и да бъда честна в своя дълг, да бъда готова да платя цена, да бъда внимателна и отговорна и да влагам цялата си енергия, за да мога да изпълнявам добре дълга си и да удовлетворявам Бог. Също така, когато искам да съм нехайна и мързелива, трябва да се моля, да се опълчвам на плътта и да търся Божията дисциплина и укор. По този начин ще е малко вероятно да следвам плътта.

След това последвах Божиите слова. Обмислих как да изпълнявам добре дълга си и да бъда по-ефективна. Знаех, че всички братя и сестри в екипа имат своите силни и слаби страни, затова помислих как да организирам работата им, за да позволя на силните им страни да процъфтяват, и им дадох реални напътствия и помощ в областите, в които нещо не им достигаше. Освен това преди се чувствах като надзорник — стига да имах добър контрол над работата и другите да се справяха добре със своите задължения, това означаваше, че и аз се справям добре и можех да се наслаждавам на малко свободно време. Сега си поставих за цел да изпълнявам дълга си по най-добрия начин. Всекидневният ми график стана неимоверно запълнен и по-натоварен от преди, и понякога се уморявах много, но се чувствах наистина спокойна и умиротворена. И за моя изненада следващия месец ефективността ни забележимо се повиши. Бях във възторг. Виждах, че Бог иска да сме искрени. Когато промених гледната си точка и искрено изпълнявах дълга си, можех да видя Неговото напътствие и да получа резултати в своя дълг. Благодаря на Бог!