От Соня, Южна Корея

В края на 2019 г. ми възложиха да отговарям за видеообработката в църквата. Почувствах се много стресирана, защото това изискваше умения, които никога преди не бях изучавала. Напрежението от сблъсъка с тази непозната работа беше като огромна тежест върху гърдите ми. Когато проследявах работата, ръководителите на групата често обсъждаха технически въпроси, а аз просто седях там, като само бегло разбирах за какво говорят. Когато имаше разногласия, искаха моята гледна точка и предложения и това страшно ме изнервяше, защото не можех да разбера какъв е проблемът. Понякога правех предложения въз основа на инстинкт, но не ги приемаха. Срамувах се всеки път, когато това се случеше. Бях църковен водач, какво биха си помислили братята и сестрите за мен, щом не можех да видя тези проблеми или да предложа начини за справяне с тях? След като нещо подобно се случи няколко пъти, не исках да участвам в работни дискусии. Помислих си: „Не разбирам наистина тези технически проблеми и е твърде късно да се науча сега. Те са тези, които правят видеоклиповете, така че ще ги оставя да положат усилия, за да обсъдят тази част от работата. Не мога да ги напътствам в тази сфера, но мога да им помогна повече за навлизането им в живота. Ако състоянието им е нормално и могат да се справят с техническите аспекти, дали все пак не бях изпълнила дълга си? Така няма да се злепоставям пред тях“. При тази мисъл ги оставих да обсъждат работата, без да участвам.

След известно време установих, че създаването на видеоклипове напредва много бавно, бях възникнали някои принципни проблеми и братята и сестрите не работеха хармонично заедно. Няколко сестри една след друга ми докладваха ръководителката на групата, сестра Сара, като казваха, че била деспотична и принуждавала другите да я слушат в някои работни дискусии, което постоянно водело до преработване на видеоклиповете. Помислих си: „Сара има добри заложби. Въпреки леко наддменният ѝ нрав, е доста квалифицирана. Нормално е хората с някакъв талант да са надменни. Просто трябва да общувам с нея“. Затова се позовах на Божиите слова и общувах с нея как да сътрудничи с другите и какви са уроците, които трябва да научи. Сара изрази готовността си да приеме думите ми и да се промени. Не след дълго обаче при мен дойде сестра Елси и каза, че е вложила време и усилия да направи един видеоклип, а Сара само го погледнала и го отхвърлила напълно, без да ѝ даде възможност да преговаря. Елси беше много разстроена и ме попита как да премине през това. Помислих си: „Дали наистина има нещо нередно във видеоклипа, направен от Елси, или Сара разчита на надменния си нрав, за да се справи с нещата?“. Исках Елси да ми разкаже подробно ситуацията, за да разбера точно какъв е проблемът, но тогава си спомних, че не бях запозната с тази част от работата. Ако ми разкаже и не успея да разбера проблема, какво ще да си помисли за мен? „Забрави“, помислих си, „Ще ги оставя да обсъдят тези въпроси помежду си. Няма да е проблем, ако просто общувам с Елси за нейното състояние и ѝ кажа да преживее това като кастрене. Ако успее да подходи правилно към ситуацията, това ще реши проблема ѝ в работата със Сара“. И така, общувах с Елси, като ѝ казах да приема съветите на другите, да не бъде възпирана от гордост, първо да практикува истината и активно да сътрудничи с останалите. След като чу това, Елси остана намръщена и си тръгна разочарована. Аз също бях много разстроена, защото знаех, че проблемът ѝ не е разрешен. Исках да видя какъв е проблемът с видеоклипа на Елси, но се притеснявах, че няма да мога да го разбера и ще изглеждам некомпетентно. Помислих си: „Забрави, просто ще ги оставя да изговорят проблема помежду си“. След това проведох общение със Сара, за да разреша нейното състояние. Посочих, че нравът ѝ е надменен, казах ѝ да работи в хармония с другите, че всеки трябва да се учи от силните страни на другия, и че дори когато има добри предложения, трябва да ги обсъжда с останалите. Сара обеща да се съсредоточи върху промяната, но след това продължи да бъде много надменна и убедена, че тя знае най-добре. Считаше се за квалифицирана и опитна и че другите са по-нисши от нея, и винаги искаше последната дума, когато работеше с тях. Ако братята и сестрите се съгласяваха на план за продукцията, различен от нейния, тя го отхвърляше и настояваше да бъде преработен според нейните изисквания. Ако другите смятаха, че планът ѝ не е подходящ и предлагаха съвет, тя никога не гприемаше и ги определяше като безполезни. Братята и сестрите не можеха да общуват с нея и често трябваше да преработват всичко. Състоянията на всички се влошаваха и живееха в негативизъм. Като виждах, че Сара е надменна, самоправедна и прави каквото си поиска, което сериозно засягаше напредъка на работата, бях изключително притеснена, но не можех да схвана техническите въпроси. По това време имах смътно усещане, че Сара не приема истината и не се е покаяла и променила и може би вече не беше подходяща да изпълнява този дълг. Ала тогава си помислих, че тя е по-добра от другите в това и се зачудих дали ако бъде освободена, някой друг ще да може да поеме работата. Чувствах се несигурна и исках да я докладвам на висшестоящите водачи, но се притеснявах, че ако видят бъркотията, която бях сътворила в нашата работа, можеше да ме скастрят и освободят. След тази вътрешна борба реших отново да проведа общение със Сара. Затова отидох при нея и ѝ посочих надменни ѝ нрав, разобличих я, че винаги е била тиранична и е искала последната дума и ѝ казах, че върви по пътя на антихриста. Тя не обели нито дума, след като чу това, но беше ясно, че се съпротивлява. След това продължаваше да прави нещата по свой собствен начин и често се самоизтъкваше и принизяваше другите. Повечето братя и сестри се чувстваха възпрени и не искаха да работят с нея. Поради смущенията и прекъсванията от нейна страна, видеообработката беше забавена и в крайна сметка нямах друг избор, освен да докладвам за проблема на висшестоящите водачи. След проучването им Сара бе освободена от поста си като ръководител на групата, а аз бях освободена за това, че не вършех истинска работа и не решавах реални проблеми.

След освобождаването ми признах единствено, че заложбите ми са слаби, че не разбирам тази сфера на работа и че не мога да върша истинска работа. Нямах никакво разбиране за собствените си проблеми. По-късно, когато прочетох Божието общение за разпознаване на различните проявления на лъжеводачите, започнах да размишлявам и да разбирам точно какво бях направила. Всемогъщият Бог казва: „Лъжеводачите са добри в повърхностната работа, но никога не вършат истинска работа. Те не отиват да проверят, да надзирават или да ръководят различните професионални дейности, нито своевременно да открият какво се случва в различните екипи, да проверят как напредва работата, какви проблеми съществуват, дали надзорниците на екипите са компетентни в работата си и как братята и сестрите докладват за надзорниците или ги оценяват. Те не проверяват дали някой е възпиран от ръководителите на екипи или от надзорниците, дали се приемат правилните предложения, които хората правят, дали някой, който е талантлив или се стреми към истината, не е потискан или отхвърлян, дали някой простодушен човек не е тормозен, дали хора, които разобличават лъжеводачи и съобщават за тях, не са нападани, подложени на отмъщение, премахвани или отлъчвани, дали ръководителите на екипи или надзорниците не са зли хора и дали някой е измъчван. Ако лъжеводачите не вършат нищо от тази конкретна работа, те трябва да бъдат освободени. Да кажем например, че някой съобщи на лъжеводача, че има надзорник, който често възпира и потиска хората. Надзорникът е направил някои неща погрешно, но не позволява на братята и сестрите да дават каквито и да било предложения и дори търси извинения, за да се оправдае и защити, като никога не признава грешките си. Не трябва ли такъв надзорник да бъде незабавно освободен? Това са проблеми, които водачите трябва да решават своевременно. Някои лъжеводачи не позволяват надзорниците, които са назначили, да бъдат разобличавани, независимо какви проблеми са възникнали в работата им, и със сигурност не позволяват да бъдат докладвани на по-висшестоящите — те дори казват на хората да се научат да се покоряват. Ако някой все пак разобличи проблемите с даден надзорник, тези лъжеводачи се опитват да защитят надзорника или да скрият истинските факти, като казват: „Това е проблем на надзорника с навлизането в живота. Нормално е той да има надменен нрав — всеки, който има някакви заложби, е надменен. Това не е голям проблем, просто трябва да проведа кратко общение с него“. В общението надзорникът изразява своята позиция, като казва: „Признавам, че съм надменен. Признавам, че има моменти, когато мисля за собствената си суета, гордост и статус и не приемам предложенията на другите хора. Но другите хора не са добри в тази професия, често правят безполезни предложения, така че има причина да не ги слушам“. Лъжеводачите не се опитват да разберат напълно ситуацията, не гледат резултатите от работата на надзорника, а още по-малко каква е неговата човешка природа, нрав и стремеж. Всичко, което правят, е да омаловажават нещата, като казват: „Това ми беше докладвано, така че ще те държа под око. Давам ти още един шанс“. След разговора им надзорникът казва, че е готов да се покае, но дали наистина впоследствие се покайва или просто лъже и мами — това е нещо, на което лъжеводачите не обръщат внимание“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). „Лъжеводачите вършат работата по изключително монотонен и повърхностен начин: те привикват хората за разговори, консултират малко хората относно начина им на мислене, увещават ги малко и смятат, че това означава да вършат истинска работа. Това е повърхностно, нали? И какъв проблем се крие зад тази безсъдържателност? Не е ли наивност? Лъжеводачите са изключително наивни и също така гледат на хората и нещата по невероятно наивен начин. Нищо не се преодолява по-трудно от покварения нрав на хората: окраската на леопарда не може да се промени. Лъжеводачите изобщо не могат да прозрат този проблем. Затова, когато става въпрос за този тип надзорници в църквата, които постоянно причиняват смущения, които винаги възпират и измъчват хората, лъжеводачите не правят нищо друго, освен да говорят с тях, да ги кастрят с няколко думи и това е всичко. Те не адаптират незабавно възложения им дълг или не ги освобождават. Този подход на лъжеводачите причинява огромна вреда на църковното дело и често води до това, че работата се задържа, бави се, нарушава се и се възпрепятства да напредва нормално, гладко и ефективно поради смущенията от някои зли хора — което е тежко последствие от това, че лъжеводачите действат въз основа на чувствата си, нарушават истините принципи и използват погрешните хора. Лъжеводачите външно не дават вид, че умишлено вършат безброй злини или че действат по свой начин, като установяват собствено независимо царство, както правят антихристите. Лъжеводачите обаче не са способни своевременно да разрешат различните проблеми, които възникват в църковното дело, а когато възникнат проблеми с надзорниците на различни екипи и когато тези надзорници не са способни да поемат работата си, лъжеводачите не са способни незабавно да адаптират възложения им дълг или да ги освободят, което носи сериозни загуби за църковното дело. И всичко това се дължи на занемаряването на отговорността от страна на лъжеводачите“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). Когато прочетох тези Божии слова, се почувствах особено тъжна и съкрушена. Почувствах, че лъжеводачът, когото Бог описваше, бях аз. Бог разкрива, че лъжеводачите не вършат истинска работа, никога не проверяват, надзирават или направляват работата и никога не се опитват да разберат реалните проблеми от първа ръка или да проследяват конкретни задачи. Когато някой докладва за проблем с надзорник, те никога не извършват задълбочено проучване и не прозират същността на надзорника, нито последиците от неговата работа. Всичко, което правят, е да общуват с него, да вършат някаква идеологическа работа и да смятат, че това ще разреши проблема. Това означава, че те не преназначават своевременно неподходящите надзорници, което причинява сериозни вреди на работата. Моето поведение беше точно това, което Бог разкриваше. Рядко се включвах в работата, често не питах как върви и не предлагах напътствия. Знаех, че създаването на видеоклипове върви бавно и хората бяха докладвали, че Сара е надменна, че настоява на своето и че това се отразява на работата, но всичко, което направих, бе да общувам за нейното състояние. Не съм проучвала споровете им за процеса на създаване на видеоклипове или какъв е източникът на проблема, а единствено общувах, че трябва да познаят покварения си нрав и да научат уроци. Мислех за общението и вършенето на идеологическа работа като за начин за решаване на проблеми и вършене на истинска работа и не питах и не разрешавах реалните проблеми, които пречеха на напредъка на работата. Не преназначих и не се справих с ръководителката на групата, която прекъсваше и смущаваше нещата — просто я оставих да прподължи да пречи на видеообработката. Дали аз не съм лъжеводачът, разкрит в Божието слово? По това време повече от един човек ми каза, че е възпрян от Сара. Всички видеоклипове трябваше да бъдат одобрени от нея и ако другите вземеха решения без Сара, тя ги отхвърляше. Каквото и да обсъждаха, братята и сестрите трябваше да чакат нейното мнение, което значително бавеше работата. Всъщност тя вече държеше властта в групата и имаше последната дума. Другите постоянно докладваха за проблеми с нея, но аз бях сляпа и невежа и рядко имах дълбоко разбиране за работата, така че гледах на тези проблеми само повърхностно и не можех да прозра изключително сериозните проблеми на Сара. Продължавах да смятам, че е опитна, но че нравът ѝ е малко надменен, и че с някакво общение, тя можеше да се самоанализира и да придобие определено себепознание. Тъй като не можех ясно да видя природата на това, което тя правеше, колкото и да общувах, просто бълвах думи и доктрини, без изобщо да разрешавам действителния проблем. В резултат на това, в продължение на половин година много хора бяха възпрени от нея, чувстваха се негативни и слаби, продукцията беше неефективна и видеообработката беше сериозно възпрепятствана и смутена. Едва тогава ясно видях, че тази огромна вреда бе нанесена, защото не бях свършила истинска работа и не бях преназначила неподходящия ръководител на групата навреме. Бях същински лъжеводач. В началото мислех, че съм се провалила в работата си само защото заложбите ми са слаби и не разбирам тази сфера на работа. Едва след като се съпоставих с Божието слово, видях, че дори не съм се опитала да разбера проблемите от първа ръка, нитода разреша действителните проблеми. Не ставаше въпрос просто за слаби заложби, а за това, че не бях вършила действителна работа.

Продължих да се самоанализирам: „Защо изпитвам неохота да науча повече за тази работа?“. Като си припомних някои от моите мисли и поведения от преди, едва тогава осъзнах, че дълбоко в себе си винаги съм имала погрешна гледна точка. Чувствах, че не разбирам тази сфера на работа, затова исках да избегна проблеми, свързани с нея, не исках да я проучвам или изучавам. Боях се, че ако обсъдя тези проблеми с хора, които разбират, ще разкрия колко съм невежа. Затова, макар работата да беше нещо, за което трябваше да поема отговорност, пак исках да я пренебрегна. По-късно прочетох в Божието слово: „Основната характеристика на работата на лъжеводачите е да бръщолевят за доктрини и да скандират празни лозунги. След като издадат заповедите си, те просто си измиват ръцете по темата. Не задават въпроси за последващото развитие на работата. Не питат дали са възникнали някакви проблеми, отклонения или трудности. Считат, че задачата им е приключила с възлагането на работата. Всъщност като водач, след като организираш работата, трябва да проследиш нейния напредък. Дори да не си запознат с тази област на работа — дори да нямаш никакви познания за нея — можеш да намериш начин да си свършиш работата. Можеш да намериш някого, който наистина я схваща, който разбира въпросната професия, за да извърши проверка и да направи предложения. Въз основа на неговите предложения можеш да определиш подходящите принципи и по този начин ще можеш да проследиш работата. Независимо дали си запознат с въпросната професия или дали я разбираш, или не, най-малкото трябва да ръководиш работата, да я проследяваш, непрекъснато да правиш справки и да задаваш въпроси за нейния напредък. Трябва да схващаш тези въпроси. Това е твоя отговорност, това е част от твоята задача. Да не проследяват работата, да не правят нищо повече, след като е възложена, да си измият ръцете — това е начинът, по който лъжеводачите вършат нещата. Да не проследяват работата или да не предоставят ръководство относно нея, да не се интересуват от възникналите проблеми или да не ги разрешават, да не схванат напредъка или ефективността на работата — това също са проявления на лъжеводачите“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). От Божието слово разбрах, че да не проследявам конкретни задачи с мотива, че не разбирам тези сфери, и да не разрешавам реални проблеми, които съществуват в работата, е проявление на лъжеводач, който е безотговорен и избягва задълженията си. Като водач, най-малкото, което трябва да направиш, е да ръководиш и да проследяваш работата, да питаш за напредъка ѝ и да намираш и разрешаваш проблемите в нея. Дори и да не разбираш добре дадена сфера, можеш да помолиш тези, които разбират, да направят проверки да дадат предложения, да работиш с тях, за да компенсираш недостатъците си. Така все още можеш да вършиш добра работа. Ала аз се опитвах да избегна всичко, свързано с техническа работа и не участвах в конкретни задачи на базата на това, че не ги разбирам. Правех го, за да прикрия слабостите и недостатъците си и да запазя образа и статуса си, и защото се боях, че братята и сестрите ще ме гледат отвисоко, ако не можех да ги напътствам. При проблеми с продукцията, когато братята и сестрите не бяха съгласни с нещо, не можеха да сътрудничат и напредъкът се бавеше, вместо действително да решавам нещата, аз възприемах пасивен подход. Нима не бях точно лъжеводачът, разкрит в Божието слово? Всъщност всички църковни дела включват истините принципи, така че просто овладяването на специализирани знания не е достатъчно, за да се свърши една задача добре. Като водач, дори и да не разбираш дадена сфера на работа, трябва да знаеш съответните истини принципи, така че да можеш да я напътстваш и да я проверяваш. Някои водачи не разбират дадена сфера на работа в началото, но учат усърдно и овладяват съответните истини принципи, след което действително могат да я напътстват и да я проверяват, а работата продължава да се подобрява. Запитах се: „Винаги съм казвала, че не разбирам тази сфера на работа, но дали някога се опитах да я изучавам? Дали вложих усилия или платих цена? Когато не знаех как да проверя нещата, търсех ли истините принципи?“. Не бях направила нито едно от тези неща. Бях хлъзгава в дълга си, не се опитвах да постигна напредък, а когато не разбирах нещата, не се опитвах да се уча от другите, камо ли да търся истините принципи. Използвах незнанието си в тази сфера на работа като извинение в защита на моята слава, придобивки и статус, което означаваше, че много реални проблеми и трудности, които възникваха, докато другите изпълняваха дълга си, не можеха да бъдат разрешени бързо и това сериозно се отразяваше на резултатите от видеообработката. Това бяха последствията от папагалското повтаряне лозунги, без да върша истинска работа или да решавам реални проблеми.

След това прочетох и в Божието слово: „Когато Бог иска хората да загърбят славата, придобивките и статуса си, Той не го прави, за да ги лиши от правото на избор, а по-скоро защото, докато се стремят към слава, придобивки и статус, те прекъсват и смущават делото на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници и дори могат да повлияят на това как още хора ядат и пият Божиите слова и как разбират истината, и следователно на постигането им на Божието спасение. Това е неоспорим факт. Когато хората се стремят към собствена слава, придобивки и статус, те определено няма да се стремят към истината и няма да изпълняват дълга си предано. Те ще говорят и действат само в името на славата, придобивките и статуса си. Цялата работа, която вършат, без никакво изключение, е заради тези неща. Подобно поведение и такива постъпки несъмнено означават, че тези хора следват пътя на антихристи. Това прекъсва и смущава Божието дело, а всевъзможните последствия от него възпрепятстват разпространяването на евангелието на царството и извършването на Божията воля в църквата. Затова определено може да се каже, че пътят, който следват хората, които се стремят към слава, придобивки и статус, е пътят на съпротива срещу Бог. Те умишлено Му се противопоставят и Го отричат, а така съдействат на Сатана да се съпротивлява и противопоставя на Бог. Това е естеството на стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Грешката при хората, които се стремят към собствените си интереси, е, че целите, които преследват, са целите на Сатана, а те са нечестиви и несправедливи цели. Когато хората се стремят към лични интереси като например слава, придобивки и статус, те несъзнателно се превръщат в инструмент, проводник и дори във въплъщение на Сатана. Те играят негативна роля в църквата. Смущават и рушат делото на църквата, нормалния църковен живот и нормалния стремеж на Божиите избраници и им оказват неблагоприятно и негативно влияние“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (първа част)). Докато обмислях Божиите слова, видях, че всичко, което правех в моя дълг, е да поддържам образа и статуса си и изобщо не защитавах църковното дело, което му бе нанесло вреда. Бях действала като слуга на Сатана, като прекъсвах и възпрепятствах църковното дело. Тъй като се боях, че другите ще ме гледат отвисоко, ако не разбирам дадена сфера на работа, не участвах в работни дискусии, нито проследявах конкретни задачи. Когато виждах, че ръководителката на групата прави каквото си поиска, прекъсва работата, и че не мога да разреша това, се боях, че висшестоящите водачи ще разберат, че не мога да върша истинска работа и ще ме освободят, затова не докладвах за проблема нагоре и не потърсих решение, а просто гледах как църковното дело страда. Безочливо прикривах фактите, като мамех тези над и под мен и карах хората да вярват, че работата, която надзиравах, е безпроблемна и напредва нормално, за да мога да защитя позицията си на водач. Докато правех всичко възможно да защитя образа и статуса си, братята и сестрите ми бяха възпрени и нямаха път напред в дълга си. Живееха в болка и мизерия, страдаха по отношение на навлизането си в живота и работата беше силно възпрепятствана, но нищо от това не ме интересуваше. Нима това не бе проявление на лъжеводачество? Докато размишлявах върху тези неща, се почувствах леко уплашена, разкаяна и изпълнена със съжаление. Мразех се, защото бях толкова егоистична и измамна. Съвестта ми бе станала толкова безчувствена и безразлична! Видеобработването играе ключова роля в разпространението на евангелието. Изпълнявах толкова важен дълг, но не проявявах внимание към Божиите намерения. Поддържах образа и статуса си във всичко и прекъсвах и смущавах църковното дело. Мисълта за това как съм се държала в дълга си и за вредата, която съм нанесла на църковното дело, беше болезнена като нож, забит в сърцето ми. Почувствах се много засрамена. През сълзи на разкаяние се помолих на Бог: „Боже, бях лукава и коварна в дълга си, не вършех истинска работа и вече е твърде късно да поправя вредите, които съм нанесла на църковното дело. Искам да се покая пред Теб в дълга ми в бъдеще и Те моля да ме проучиш внимателно“.

По-късно открих някои пътища на практикуване и навлизане в Божието слово. Всемогъщият Бог казва: „Как можете да сте обикновени и нормални хора? Как можете, както казва Бог, да заемете правилното място на сътворено същество? Как можете да не се опитвате да бъдете свръхчовек или някоя велика личност? Как трябва да практикувате, за да бъдете обикновени и нормални хора? Как може да стане това? […] Първо, не си поставяйте титла и не се обвързвайте с нея, като казвате: „Аз съм водачът, аз съм ръководителят на екипа, аз съм отговорникът, никой не познава тази работа по-добре от мен, никой не е по-умел от мен“. Не се вкопчвай в титлата, която сам си си определил. Щом го направиш, това ще върже ръцете и краката ти и ще се отрази на всичко, което казваш и правиш. Ще засегне и нормалното ти мислене и преценка. Трябва да се освободиш от възпирането на този статус. Първо, слез по-ниско от официалната си титла и позиция и заеми мястото на обикновен човек. Ако го направиш, манталитетът ти ще стане донякъде нормален. Трябва и да признаваш и да казваш: „Не знам как да направя това, не разбирам и онова. Ще трябва да проуча и да изследвам“ или „Никога не съм се сблъсквал с това, затова не знам какво да правя“. Когато си способен да кажеш това, което наистина мислиш, и да говориш честно, ще притежаваш нормален разум. Останалите ще те познават истински и така ще имат нормална представа за теб, няма да се налага да се преструваш, няма да си под голям натиск и така ще можеш да общуваш нормално с хората. Такъв живот е свободен и лесен. Всеки, който смята, че животът е изтощителен, сам си го е причинил. Не се преструвай и не се прави на такъв, какъвто не си. Първо, разкрий най-съкровените си и истински мисли, така че всички да ги узнаят и разберат. В резултат на това притесненията ти ще изчезнат, както и преградите и подозренията между теб и останалите. Още нещо те препъва. Все се мислиш за ръководител на екипа, за водач, за работник или за човек с титла, статус и положение. Не се ли принизяваш, ако кажеш, че не разбираш или не можеш да направиш нещо? Ефектът и атмосферата са различни, когато загърбиш тези окови в сърцето си, когато престанеш да се възприемаш като водач или работник, когато престанеш да мислиш, че си по-добър от останалите, и почувстваш, че си обикновен човек, същият като всички останали, и че в някои области си по-нискостоящ в сравнение с други хора, когато разговаряш с тази нагласа за истината и въпросите, свързани с работата. Ако в сърцето ти все се таят опасения, ако все се чувстваш напрегнат и препъван, и ако искаш да се избавиш от тези неща, но не можеш, трябва да се молиш сериозно на Бог, да размишляваш над себе си, да видиш недостатъците си и да се стремиш към истината. Ако можеш да практикуваш истината, ще постигнеш резултати“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми се почувства много по-ведро. Винаги съм се поставяла в позицията на водач. Винаги съм искала да се преструвам, че знам всичко, за да накарам другите да ми се възхищават и не исках да видят истинското ми аз. Вярвах, че за да бъда водач, трябва да съм над другите и да съм способна на всичко, но се заблуждавах. Истината е, че не бях по-добра от другите. Поквареният ми нрав бе същия като този на моите братя и сестри и имаше много неща, които не можех да видя ясно или да разбера. Да бъдеш водач е само възможност да практикуваш. Трябваше да оставя ранга си настрана, да бъда честна, да споделя истинското ми аз с другите и да работим с всички на равни начала, докато изпълняваме дълга си. Ако не разбирам нещо, трябва да го призная и да оставя на тези, които разбират, да общуват повече. По този начин не само мога да разреша бързо проблемите с работата, а мога и да се изправя срещу собствените си недостатъци. Ако има проблем, който не мога да разбера или реша, трябва да го докладвам бързо на висшестоящите, за да избегна сериозни последици от ненавременното му разрешаване.

Сега отново съм избрана за църковен водач. Много съм благодарна и знам, че Бог ми е дал тази възможност, за да мога да се покая. Не мога да компенсирам миналите си прегрешения, затова искам да дам най-доброто от себе си в бъдеще, когато изпълнявам дълга си. Дадох си обет: „Боже, готова съм да направя всичко, което мога и трябва, за да изпълнявам добре този дълг. Ако се уповавам на покварения си нрав и отново стана безотговорна в дълга си, се надявам да ме укориш и дисциплинираш“. Сега има доста задачи в дълга ми, за които не знам много. Понякога, когато братя и сестри идват при мен, за да обсъдят работата, не разбирам достатъчно добре някои от тях и все още имам желанието да ги избегна и да не участвам. Ала когато помисля за уроците, които съм научила от предишните си неуспехи, се чувствам леко уплашена и бързо се моля на Бог. Моля Го да ми помогне да бъда спокойна, да слушам внимателно и да работя с моите братя и сестри, за да намерим начини за разрешаване на тези проблеми. Когато поемам бреме и действително се занимавам с тези задачи, не само мога да разбера какъв е проблемът, а понякога мога да дам разумни предложения. Когато има принципни въпроси, които не мога да видя ясно или да разреша, ги докладвам на висшестоящите водачи и търся помощ. По този начин работата не се забавя и проблемът се разрешава бързо.