През август 2021 г. започнах да практикувам като църковен водач. В общуването си с Лилиан, която отговаряше за евангелската работа, забелязах, че тя често вдигаше много шум за най-малките проблеми, които хората имаха, и разказваше на всички за тях. Тя не можеше да работи добре с другите и винаги казваше неща, които противоречаха на фактите. Веднъж по време на едно събрание тя каза, че предишният църковен водач не се съсредоточавал върху евангелската работа и никога не я питал как върви работата ѝ. Но в действителност този водач винаги следеше нейната работа. Освен това тя докладва на нашия водач, че работата върви много добре, и така създаде впечатлението, че нещата вървят нормално. Всъщност обаче тя не вършеше никаква действителна работа. На едно от събранията тя постоянно подчертаваше трудностите в работата си, като казваше, че евангелските работници не стават за нищо, но когато се вгледах в подробностите, установих, че имаше много работа, която не беше свършила, така че тя нямаше никакво основание да казва това. Извиках я, за да поговорим за това, че не върши действителна работа и прехвърля вината си. Тя не каза нищо в отговор. Помислих си, че ще направи малко самоанализ, но изненадващо тя изпрати на партньорката ми Мая съобщение, в което се казваше, че не иска повече да има нищо общо с мен, че съм я кастрела без основание, когато съм виждала проблем, и не съм разбирала действителните ѝ трудности. Каза също, че не можела да бъде като мен, а трябвало да се отнася към братята и сестрите с любов и търпение. Когато прочетох това, за момент просто бях зашеметена. В нейния дълг имаше толкова много проблеми. Аз само ги посочвах — това нямаше нищо общо с кастрене. Как можеше да каже, че съм я кастрела без основание? Нямаше такова нещо. Как можеше да е толкова хлъзгава и измамна? Исках да обясня нещата на Мая, но стигнах до средата на съобщението до нея и после се разколебах. Ако изпратех съобщение, в което да обясня или опиша проблемите на Лилиан, Мая можеше да си помисли, че ми липсва самосъзнание, когато има проблеми, и не се отнасям добре с хората. Като си помислих това, не изпратих съобщението. След това чух, че Лилиан използвала това, че отваряла сърцето си пред другите, като претекст да каже, че съм я скастрила неоснователно, без да знам предисторията, и това я накарало да се чувства негативна. Като чух за това, наистина се разстроих. Не знаех как да проверявам работата ѝ в бъдеще и имах чувството, че с нея е много трудно да се разберем. Няколко дни по-късно, поради работни нужди, искахме да прехвърлим няколко души от обхвата на отговорностите на Лилиан да отидат да работят по поенето. Изненадващо, в момента, в който ѝ казах, тя каза с кисел вид: „Ако искаш да ги прехвърлиш, просто го направи. Не ме интересува. Със сигурност ще имам лоши резултати при всички случаи“. По-късно тя ми каза открито, че имала проблем със сестрата, която отговаряла за работата по поенето, и затова не била съгласна с прехвърлянето. Тя също така каза, че никой не можел да я обвини, че се е отнесла твърдо към тази сестра, ако тя създавала още проблеми. Като чух заплахата в думите ѝ, почувствах, че тя е не просто несговорчива, но и че ѝ липсва човешка природа, и трябваше да внимавам, когато проследявах работата ѝ, иначе тя щеше да намери нещо, което да използва срещу мен.

Веднъж един висшестоящ водач ни възложи да извършим работа по изчистването, да разследваме и да разберем дали в църквата има зли хора или антихристи, и ако бъдат разкрити такива, да ги отлъчим от църквата. Сетих се за Лилиан. Нейната човешка природа беше лоша и тя отказваше да приеме истината. Тя се озлобяваше към всеки, който ѝ споменеше за проблеми, и изопачаваше нещата, като казваше на черното бяло и разпространяваше предубежденията си зад гърба му. Помислих си, че трябва да разгледам подробно цялостното ѝ поведение. Но после се сетих колко се противопоставяше Лилиан на това да се вглеждам в работата ѝ и как беше казала зад гърба ми, че я кастря неоснователно. Ако този път отидех да събирам оценки за нея, дали братята и сестрите щяха да си помислят, че използвам тази възможност, за да ѝ го върна? Дали партньорката ми щеше да си помисли, че твърде много обичам статуса и че търся шансове да накарам всеки, който посочи проблемите ми, да си плати? Тогава всички щяха да се страхуват от мен и да ме избягват, и щеше да е голям проблем, ако се опитат да прозрат проблемите ми и да ме докладват като лъжеводач. Помислих си, че трябва да забравя. Можех да се погрижа за това, след като някой друг прозре нейните проблеми. В противен случай, ако аз бях основният човек, който говори за това, можеше да се разбере погрешно. Затова не повдигнах въпроса. Не след дълго Мая спомена, че човешката природа на Лилиан е лоша и че иска да проучи поведението ѝ. Чувствах се едновременно щастлива и малко виновна, когато тя каза това. Вече знаех това за Лилиан и трябваше веднага да проуча поведението ѝ, но не се наех с това, защото се притеснявах хората да не си помислят, че ѝ го връщам. Не защитавах църковното дело. Но поне някой друг беше казал нещо, така че вече нямаше нужда да се тревожа за това. След като събрах оценките за Лилиан, видяхме, че повечето хора, които ги бяха написали, не я познаваха много добре и бяха предоставили много малко информация. Само няколко души бяха забелязали нейните проблеми. Знаех, че правилното нещо, което трябваше да направя при тези обстоятелства, бе да потърся хора, които бяха общували с нея по-дълго време, но се опасявах другите да не кажат, че съм я взела на прицел от лична неприязън, затова не исках да кажа нищо. В този момент Мая каза, че трябва да следим как вървят нещата, а аз не казах нищо повече.

По-късно разбрах, че и други братя и сестри бяха давали на Лилиан предложения, но тя не само не ги приемала, но и отвръщала с фалшиви контраобвинения. Веднъж един напоител даде на Лилиан обратна връзка за това, че някои от хората, на които работниците проповядвали евангелието, не отговаряли на принципите и им липсвала човешка природа. Лилиан не само отказа да приеме това, но и изказа своите предубеждения и оплаквания пред евангелските работници. Тя заяви, че всички те следвали принципите в дълга си, но тъй като напоителите не били провели ясно общение върху истината с хората, за които евангелските работници здраво се потрудили, за да ги спечелят за вярата, някои новоповярвали били подведени от слухове и се отказали. На едно събрание Мая и аз водихме общение и разнищихме същността на този проблем във връзка с поведението на Лилиан. След това още няколко пъти водихме общение с нея. Мислех, че тя ще се самоанализира, но тя изобщо не си помръдна пръста и продължи да разпространява предразсъдъците си срещу напоителите. Каза, че се чувства негативна и не знае как може да си върши работата. Заради раздора, който сееше, някои евангелски работници и някои напоители се караха помежду си и нямаше хармонично сътрудничество. Знаех, че Лилиан не беше подходяща за надзорник и че трябваше да бъде освободена веднага. Наистина съжалявах, че не бях провела бързо разследване и не я бях освободила от самото начало. Знаех, че ѝ липсва човешка природа, но ѝ дадох още шансове да продължи да прекъсва църковното дело. Чувствах се ужасно. Помолих се на Бог да ме напътства, за да се самоанализирам и да опозная себе си.

Докато търсех, видях, че в Божиите слова пише: „Що за нрав имат хората, когато не поемат отговорност за дълга си, изпълняват го нехайно, държат се като човекоугодници и не защитават интересите на Божия дом? Това е лукавство, това е нравът на Сатана. Лукавството е най-отличителната черта на човешките философии за светските отношения. Хората мислят, че ако не хитруват, има риск да обидят някого и да не могат да се защитят. Смятат, че трябва да са достатъчно хитри, за да не нараняват или оскърбяват когото и да е, и така да се предпазят, да запазят препитанието си и да затвърдят положението си сред другите. Всички невярващи живеят според философиите на Сатана. Всички те са човекоугодници и не обиждат никого. Дошъл си в Божия дом, чел си Божието слово и си слушал проповедите в Божия дом. Защо тогава не си способен да практикуваш истината, да говориш от сърце и да бъдеш честен човек? Защо непрекъснато си човекоугодник? Човекоугодниците защитават само собствените си интереси, а не интересите на църквата. Когато видят, че някой върши зло и накърнява интересите на църквата, те го пренебрегват. Харесва им да са човекоугодници и не обиждат никого. Това е безотговорно и такъв тип хора са твърде лукави и не заслужават доверие“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Разбрах от разкритието на Божиите слова, че бях избягвала да оскърбявам Лилиан в стремежа си да запазя имиджа и статуса си, и не бях се застъпила за църквата, когато видях, че тя прекъсваше делото ѝ. Вместо това се опитвах да угаждам на хората, като си затварях очите. Това беше безотговорно, коварно поведение. Невярващите хора живеят според сатанински философии, за да защитават собствените си интереси. Те внимателно наблюдават другите, когато говорят, и виждат накъде духа вятърът — това ги прави хитри и измамни. В дълга си имах същото отношение като на невярващ. Ясно виждах, че човешката природа на Лилиан не става за нищо и че тя вече бе започнала да прекъсва църковното дело. Тя трябваше да бъде освободена от длъжност. Но аз не исках останалите да си помислят, че просто ѝ отмъщавам, затова избягвах въпроса, като се опитвах да не правя нищо, което би могло да събуди подозрение, и отлагах това да се заема с Лилиан. Исках да изчакам, докато другите братя и сестри придобиеха прозрение за нея. В желанието си да защитя репутацията и статуса си, макар да знаех, че тя прекъсва църковното дело, все пак предпочитах да допусна да бъдат накърнени интересите на църквата, отколкото да спазвам принципите, да я разоблича и да се справя подобаващо със ситуацията. Бях наистина коварна, егоистична и достойна за презрение. При тази мисъл почувствах разкаяние и вина. Знаех, че не мога да продължавам да си затварям очите. Трябваше да се заема с въпроса с Лилиан съгласно църковните принципи и да спра просто да защитавам собствените си интереси.

След това Мая и аз отидохме да поговорим с Лилиан, като разобличихме как тя изопачаваше нещата и произволно разпространяваше предразсъдъците си за другите, като по този начин влошаваше отношенията между братята и сестрите, и че това бе прекъснало църковното дело. За моя изненада тя не прие нищо от това, а отвърна на удара и възмутено каза: „Споделих проблемите с вас, а вие, вместо да ги разрешите, ги използвахте, за да ме обвините. Виждам, че изобщо не вършите никаква действителна работа“. Като видяхме колко властно се държеше, без абсолютно никакво самосъзнание, ние разнищихме заедно с нея природата на думите и действията ѝ и последиците от тях, като се позовавахме на съответните Божии слова. Но тя не искаше да възприеме нищо от това — продължаваше да спори и да се оправдава.

След това прочетох два откъса от Божиите слова, които ми помогнаха да разбера същността на Лилиан. Божиите слова гласят: „Всеки, който често смущава църковния живот и навлизането в живота на Божиите избраници, е неверник и зъл човек, и той трябва да бъде премахнат от църквата. Независимо кой е човекът и как е действал в миналото, ако често смущава делото на църквата и църковния живот, ако отказва да бъде кастрен и винаги се защитава с несъстоятелни аргументи, той трябва да бъде премахнат от църквата. Този подход е изцяло в името на поддържането на нормалния ход на църковното дело и в защита на интересите на Божиите избраници и е напълно съобразен с истините принципи и с Божиите намерения“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (14)). „Каквито и грешки да са допуснали или каквито и лоши неща да са извършили, тези хора с жесток нрав няма да позволят на никого да ги разобличи или кастри. Ако някой ги разобличи и ги обиди, те ще изпаднат в ярост, ще си отмъстят и никога няма да оставят въпроса да отшуми. Те нямат търпение и толерантност към другите хора и не проявяват снизходителност към тях. На какъв принцип се основават техните постъпки? „Предпочитам да предам, отколкото да ме предадат“. С други думи, те не търпят да бъдат обиждани от когото и да било. Не е ли това логиката на злите хора? Точно такава е логиката на злите хора. На никого не е позволено да ги обижда. За тях е недопустимо някой да ги предизвика дори по най-незначителен начин и те ненавиждат всеки, който го прави. Те ще продължат да преследват този човек и никога няма да оставят въпроса да отшуми — такива са злите хора“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (14)). Видях от Божиите слова, че злите хора имат порочен нрав и не приемат истината ни най-малко. Те ненавиждат всеки, който разобличава и посочва проблемите им, и дори могат да му отмъстят, тъй като виждат в негово лице враг. Аз виждах у Лилиан тъкмо това. Тя никога не се самоанализираше и не се опознаваше, когато се сблъскваше с проблеми, и мразеше всеки, който ѝ даваше предложения, тъй като го смяташе за свой враг. Междувременно тя изкривяваше истината, казваше на черното бяло и разпространяваше предразсъдъци и оплаквания за другите, като по този начин предизвикваше проблеми в отношенията между братята и сестрите. Това водеше до дисхармония, която прекъсваше и спъваше евангелското дело. Другите много пъти ѝ даваха напътствия и ѝ помагаха, но тя не приемаше казаното от тях. Отвръщаше с враждебност и отправяше фалшиви контраобвинения без капка разкаяние. Тя мразеше истината и изпитваше неприязън към нея по природа. Беше се доказала като зъл човек и ако я оставехме в църквата, това само щеше да причини още повече неприятности на църковното дело. И така, Мая и аз проведохме общение с братята и сестрите върху нашето прозрение относно поведението на Лилиан в съответствие с принципите и я освободихме след гласуване. Възложихме ѝ да се изолира и да се самоанализира и щяхме да я премахнем, ако имаше нови смущения.

По-късно няколко братя и сестри подред казаха, че работата с Лилиан е била наистина възпираща. Тя винаги остро критикувала хората и много хора се страхували от нея. Всички се подготвяли предварително, когато тя идвала да проучва работата им, и се притеснявали да не бъдат порицани за всяко нещо, което не можели да обяснят подобаващо. Чувствах се много неспокойна. Лилиан беше извършила толкова много нечестивости, толкова много беше наранила братята и сестрите. Бях църковен водач, но когато открих един зъл човек, не успях да се справя с това. В такъв случай за какво бях аз? Не вършех действителна работа. В продължение на няколко дни разсъждавах защо се получаваше така, че можех да се справя подобаващо с други зли хора и антихристи, но избягвах и не исках да се справя с въпроса с Лилиан. Прочетох някои от Божиите слова: „Каквото и да правят, антихристите първо се съобразяват със собствените си интереси и действат едва след като са обмислили всичко; те не се покоряват истински, искрено, напълно и безусловно на истината, а го правят избирателно и под условие. Какво е това условие? Статусът и репутацията им трябва да бъдат предпазени и да не претърпят загуби. Едва след като това условие е изпълнено, те решават и избират какво да правят. Тоест антихристите сериозно обмислят как да се отнасят към истините принципи, Божиите поръчения и делото на Божия дом или как да се справят с нещата, пред които са изправени. Те не се замислят как да удовлетворят Божиите намерения, как да не навредят на интересите на Божия дом, как да удовлетворят Бог или как да облагодетелстват братята и сестрите — това не са нещата, които обмислят. Какво обмислят антихристите? Дали ще бъдат засегнати собствените им статус и репутация и дали авторитетът им ще бъде понижен. Ако нещо, което вършат в съответствие с истините принципи, е от полза за работата на църквата и за братята и сестрите, но би довело до това, че собствената им репутация ще пострада и много хора ще разберат истинския им духовен ръст и ще разберат каква е тяхната природа същност, тогава те определено няма да действат в съответствие с истините принципи. Ако извършването на някаква реална работа ще накара повече хора да ги ценят, да ги уважават и да им се възхищават, ще им позволи да придобият още по-голям авторитет или ще даде възможност на думите им да имат тежест и да накарат повече хора да им се подчиняват, тогава те ще изберат да я вършат; в противен случай никога няма да изберат да пренебрегнат собствените си интереси заради интересите на Божия дом или на братята и сестрите. Това е природата същност на антихристите. Това не е ли егоистично и долно?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). „Ако човек твърди, че обича истината и че се стреми към нея, но в същността си цели да се отличи, да се изтъкне, да накара хората да имат високо мнение за него, да удовлетвори собствените си интереси, и ако изпълнява дълга си не за да се покори на Бог или да го удовлетвори, а за да постигне слава, придобивки и статус, тогава стремежът му е грешен. При това положение действията му пречат ли на делото на църквата, или помагат за развитието му? Очевидно пречат, а не помагат да се развива. Някои хора тръбят, че вършат работата на църквата, но се стремят към лична слава, придобивки и статус, занимават се с лични дела, създават своя собствена малка група, свое собствено малко царство. Такива хора изпълняват ли дълга си? Цялата работа, която вършат, съществено прекъсва, смущава и руши делото на църквата. Какви последствия има стремежът им към слава, придобивки и статус? Първо, засяга начина, по който Божиите избраници ядат и пият нормално Божието слово и разбират истината, възпрепятства навлизането им в живота, пречи на поемането им по правилния път на вярата в Бог и ги води по грешния път, а това вреди на избраниците и ги води към гибел. И как в крайна сметка се отразява това на делото на църквата? Смущава го, уврежда го и го руши. Това е следствието от стремежа на хората към слава, придобивки и статус“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Първа част)). Божиите слова разкриват, че антихристите проявяват внимание само към собствената си репутация и статус в действията си. Ако може да направи нещо, което ще подобри репутацията му, антихристът ще направи точно това. Ако това да действа според принципите може да навреди на репутацията или статуса му, антихристът ще остави принципите настрана и ще мисли само за това, което ще защити личните му интереси, което ще му донесе полза. Той е особено егоистичен и подъл. А дали и аз не действах като антихрист? Отдавна бях разбрала, че Лилиан е човек с лоша човешка природа и че не се стремеше към истината. Мразеше всеки, който ѝ даваше предложения, намираше за какво да го обвини и използваше това, за да го съди и напада. Ако не беше заменена незабавно, тя щеше да продължи да спъва църковното дело. Но тъй като имаше нещо против мен, се притеснявах братята и сестрите да не си помислят, че просто си отмъщавам, като я разследвам. Можеха дори да ме помислят за лъжеводач. Чувствах, че позицията ми ще бъде застрашена. И заради нрава на Лилиан се тревожех, че ако я освободя, тя ще ме очерни зад гърба ми или ще намери някакъв претекст да ме заклейми или да ме докладва. Чувствах, че справянето с нея може да бъде само в моя вреда и може лесно да повлияе на репутацията и позицията ми, така че вместо това заех изчаквателна позиция и не предприех нищо. Наистина бях хитра и егоистична. Когато преди това бях откривала хора, които трябваше да бъдат премахнати или отлъчени по време на работата по изчистването, успявах да се справя с това според принципите. Така беше, защото не познавах повечето от тях, но най-вече, защото те не представляваха заплаха за репутацията и статуса ми. Ако направех така, че те да бъдат премахнати или отлъчени от църквата, братята и сестрите щяха да ме смятат за водач, който разбира истината, има проницателност и върши истинска работа. Но когато се занимавах с Лилиан — проблем, който пряко засягаше моята собствена позиция, просто си зарових главата в пясъка, като се опитвах да защитя собствените си интереси. Преди това се придържах към принципите, защото личните ми интереси не бяха застрашени, а не защото искрено исках да върша добре църковното дело. От Божиите слова осъзнах, че да се работи за защита на личния престиж и статус е в общи линии начин за саботиране и прекъсване на църковното дело. Това пречи на нормалния напредък на работата. В желанието си да защитя репутацията и позицията си не успях да се справя своевременно с един зъл човек. Естеството на този проблем е наистина сериозно. Това не е просто незначителен случай на разкриване на поквара; това всъщност е укриване на зъл човек, като му се позволява да прекъсва църковното дело. Това е човек да действа като слуга на Сатана, а и е злодеяние. Тези Божии слова бяха особено въздействащи: „Трябва да изолирате или да премахнете злите хора веднага щом установите, че притежават същността на зли хора, преди да могат да сторят някакво голямо зло. Това ще сведе до минимум вредите, които нанасят. Това е мъдрият избор. Ако водачите и работниците чакат, докато някой зъл човек причини някакво бедствие, за да се справят с него, те са пасивни. Това би доказало, че водачите и работниците са много глупави и нямат принципи в действията си“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (14)). Докато размишлявах върху Божиите слова, се почувствах ужасно и много виновна. Като водач моята работа беше да защитавам Божиите избраници от потисничество и прекъсване от страна на зли хора и да опазя нормалния живот на църквата, за да може делото ѝ да върви по правилен и организиран начин. Но когато в църквата се появи зъл човек, аз се мотаех и не правех нищо. Не изпълнявах отговорностите на един водач, което доведе до това, че братята и сестрите бяха възпирани и нападани от злия човек, а навлизането им в живота беше осуетено. Църковното дело също беше прекъснато. Това, което бях направила, беше отвратително за Бог!

По-късно продължих да обмислям нещата. Знаех, че когато един зъл човек прекъсва църковното дело, съгласно принципите трябваше бързо да се справим с въпроса. Тогава защо се страхувах, че другите ще разберат погрешно ситуацията и ще кажат, че я тормозя? И какво всъщност означава да тормозиш някого? Прочетох това в Божиите слова: „Какви други проявления са често срещани, когато антихристите работят? (Антихристите потискат и измъчват хората заради собствения си статус.) Най-обичайното нещо за антихристите е да измъчват другите хора и това е едно от конкретните им проявления. За да поддържат статуса си, антихристите винаги изискват всички да им се подчиняват и да ги слушат. Ако установят, че някой не ги слуша или е антипатичен и им се съпротивлява, те ще приемат тактиката на потискане и измъчване на този човек, за да го подчинят. Антихристите често потискат онези, чиито мнения са различни от техните. Те често потискат хората, които се стремят към истината и предано вършат дълга си. Те често потискат хората с относително благоприличие и порядъчност, които не ги ласкаят или не раболепничат пред тях. Те потискат онези, които не се разбират с тях или не им отстъпват. Антихристите не се отнасят към другите въз основа на истините принципи. Те не могат да се отнасят справедливо към хората. Когато не харесват някого, когато някой изглежда не им е отстъпил в сърцето си, те намират възможности и оправдания и дори измислят различни поводи, за да атакуват и измъчват този човек, като стигат дотам, че да вдигнат знамето на вършенето на църковното дело, за да го потиснат. Те не отстъпват, докато хората не станат податливи и не посмеят да им кажат „не“. Те не отстъпват, докато хората не признаят статуса и властта им, не ги поздравят с усмивка, не изразят одобрение и съгласие с тях и не посмеят да си помислят нищо за тях. Във всяка ситуация, във всяка група думата „справедливост“ не съществува в отношението на антихриста към другите, а думата „любящ“ не съществува в отношението им към братята и сестрите, които истински вярват в Бог. Те смятат всеки, който представлява заплаха за статуса им, за трън в очите и бодил в плътта си и ще намерят възможности и поводи да го измъчват. Ако този човек не им отстъпи, те го измъчват и не спират, докато не бъде подчинен. Това, което антихристите правят, изобщо не е съгласно истините принципи и е във вражда с истината, така че трябва ли те да бъдат кастрени? Не само това — нищо по-малко от разобличаването, разграничаването и окачествяването им няма да е достатъчно. Един антихрист се отнася към всеки според собствените си предпочитания, собствените си намерения и цели. Под неговата власт всеки, който има чувство за справедливост, всеки, който може да говори справедливо, всеки, който се осмелява да се бори с несправедливостта, всеки, който се придържа към истините принципи, всеки, който е истински талантлив и знаещ, всеки, който може да свидетелства за Бог — всички такива хора ще се сблъскат със завистта на антихриста и ще бъдат потиснати, изключени и дори стъпкани под краката на антихриста до такава степен, че да не могат да се изправят отново. Такава е омразата, с която антихристът се отнася към добрите хора и към онези, които се стремят към истината. Може да се каже, че в общи линии по-голямата част от онези, на които антихристът завижда и които потиска, са положителни личности и добри хора. Повечето от тях са хора, които Бог ще спаси, които Бог може да използва, които Бог ще усъвършенства. Като прилагат такива тактики на потискане и изключване срещу онези, които Бог ще спаси, ще използва и ще усъвършенства, не са ли антихристите противници на Бог? Не са ли те хора, които се съпротивляват на Бог?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Единадесета точка). Докато разсъждавах върху Божиите слова, осъзнах, че да тормозиш някого и да се придържаш към принципите са две различни неща. Трябва да проявим внимание към мотивите, които стоят в основата на нашето действие, а също така трябва да преценим дали начинът, по който се отнасяме към някого, е основан на Божиите слова. Ако определим някого като зъл човек или антихрист въз основа на истините принципи, тогава премахването или отлъчването му е избавяне на църквата от бича в съответствие с принципите. Това не е тормоз. Но когато антихристите и злите хора потискат и тормозят другите, това идва изцяло от техните порочни мотиви. Те завиждат на онези, които се стремят към истината и имат чувство за справедливост. Те мразят онези, които имат прозрение за тях, и се осмеляват да ги предизвикат. Те отстраняват инакомислещите, за да защитят собствената си власт и статус. Те се хващат за най-малкия проблем на другите и вдигат много шум за него. Изкривяват фактите и клеветят другите, като отправят всякакви обвинения срещу тях, за да ги премахнат или отлъчат. Мотивите и намеренията им са изцяло враждебни на истината и на Бог. Те са заклеймени и прокълнати от Бог. Аз разобличавах и освобождавах Лилиан въз основа на моето прозрение, че тя е зъл човек, в съответствие с Божиите слова. Това не беше заради лична обида и не беше тормоз спрямо нея. Виждах нещата повърхностно и не разбирах какво всъщност означава да тормозиш някого. Чувствах, че справянето с въпрос, свързан с някой, който ми има зъб, е равносилно на тормоз. Не се замислях дали той е зъл човек и каква роля играе в църквата. В резултат на погрешната ми гледна точка бях парализирана. Колко глупаво! Когато разбрах всичко това, почувствах голямо освобождение.

След това целенасочено практикувах изпълнението на дълга си според принципите. Особено в случая с работата по изчистването, ако се установеше, че някой е кандидат за премахване или отлъчване, независимо дали е имал нещо против мен, или не, щях да се справя с това според принципите. Когато приложих това на практика, се почувствах много по-спокойна. Лично съм изпитала това, че при изпълнението на даден дълг трябва да оставим настрана притесненията за репутацията и статуса, да спазваме принципите, да защитаваме църковното дело и по този начин да чувстваме мир и радост.