От Келвин, Перу

Цялото ми семейство бяхме католици, както и повечето други хора в нашето село. Но тъй като католическата църква там нямаше свещеник, който да я ръководи, дълго време никой не ходеше на църква, за да изучава Библията. На 22 май 2020 г. прочетох словата на Всемогъщия Бог онлайн и чрез словата Му се уверих, че Господ Исус се е завърнал, че Той е Христос от последните дни, Всемогъщият Бог, и с радост приех делото Му от последните дни. По-късно прочетох това в словата на Всемогъщия Бог: „Тъй като човекът вярва в Бог, той трябва да следва плътно стъпките на Бог, стъпка по стъпка; той трябва да „следва Агнеца, където и да отиде“. Само те са хората, които търсят истинския път, само те познават делото на Светия Дух“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека). Знаех, че като вярващи трябва да познаваме Божието дело и да следваме Божиите стъпки. В селото имаше толкова много вярващи, но никой от тях не беше чул Божия глас, нито беше приветствал завръщането на Господ Исус, затова много исках да споделя с тях тази невероятна новина. Но малко се страхувах. Имах чувството, че тъй като бях млад и не знаех как да споделям евангелието, те определено нямаше да ме слушат. Тревожех се, че ще ме гледат отвисоко и ще кажат: „Толкова си млад. Защо тичаш наоколо да проповядваш, вместо да ходиш на училище или да си намериш работа?“. Освен това те бяха вярващи от години. Така че дали щяха да слушат свидетелството ми за завръщането на Господ Исус? Как щяха да се отнесат с мен? Как можех да проведа общение, за да разреша всякакви представи или обърквания, които можеха да имат? Какво щях да правя, ако се противопоставеха на вярата ми във Всемогъщия Бог и на това да споделям евангелието? Много мислих за това, но знаех, че Божието намерение е да разпространявам евангелието. Трябваше да споделя евангелието с тях и да свидетелствам за Бог.

Затова се помолих на Бог и чрез четене на словата на Всемогъщия Бог вярата ми се укрепи. Прочетох това в словата Му: „Осъзнаваш ли бремето, което лежи на плещите ти, даденото ти поръчение и своята отговорност? Къде е усетът ти за историческа мисия? Как ще служиш правилно като господар в следващата епоха? Имаш ли силно развито чувство за това да бъдеш господар? Как би обяснил господаря на всички неща? Наистина ли е господар на всички живи същества и на всички материални неща в този свят? Какви са плановете ти за напредъка на следващата фаза на делото? Колко хора очакват да ги пасеш? Тежка ли е задачата ти? Тези хора са бедни, окаяни, слепи и объркани, те ридаят в тъмнината: „Къде е пътят?“. Как копнеят те за светлината, която, подобно на падаща звезда, внезапно да се спусне и да разпръсне силите на тъмнината, които са потискали хората в продължение на толкова много години. Те трепетно се надяват и копнеят за това ден и нощ. Кой може да знае пълната степен на това? Дори в деня, когато редом прехвърча светлината, тези дълбоко страдащи хора остават затворени в подземията на мрака, без надежда за освобождение. Кога ще спрат риданията им? Страшно е нещастието на тези крехки духове, които никога не са получавали покой, и те отдавна са затворени в това състояние от безмилостни връзки и замръзнала история. И кой е чувал техните ридания? Кой е виждал окаяното им състояние? Замислял ли си се някога колко натъжено и обезпокоено е Божието сърце? Как търпи Той да гледа как невинното човечество, създадено от собствените Му ръце, е подложено на такова мъчение? В крайна сметка хората са жертвите, които са били отровени. И макар че са оцелели до днес, кой би могъл да знае, че човечеството отдавна е тровено от лукавия? Нима си забравил, че ти си една от жертвите? Нямаш ли желание, от любов към Бог, да се опиташ да спасиш всички тези оцелели? Не си ли готов да посветиш всичките си сили, за да се отплатиш на Бог, който обича човешкия род като Своя плът и кръв? След всичко изречено и направено, какво е разбирането ти за това да бъдеш използван от Бог, за да живееш своя необикновен живот? Наистина ли притежаваш решителността и увереността да живееш изпълнения със смисъл живот на благочестив човек, който служи на Бог?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как трябва да се отнасяш към бъдещата си мисия?). Разбрах, че е наш дълг да споделяме евангелието. Много хора все още не бяха чули Божия глас и още по-малко имаха представа, че Господ се е завърнал и че извършва делото на правосъдието и пречистването на хората. Те все още живееха в покварата и нещастието на Сатана. Бог се надява, че всички ние можем да проявим внимание към Неговото намерение, да се изправим и да Му сътрудничим. Независимо с какви проблеми или трудности се сблъскваме, можем да се молим повече, да се уповаваме на Бог и да направим всичко възможно, за да разпространим евангелието на царството. Но аз не разбирах Божието намерение — имах чувството, че съм твърде млад, за да споделям евангелието. Страхувах се, че селяните няма да ме послушат и ще ме гледат отвисоко, така че бях раздвоен между тези трудности и собственото си въображение, обременен от тревоги. Мислех само за собствените си трудности, без да проявявам внимание към Божието намерение, и не помислих да се помоля на Бог и да се уповавам на Него в тези борби, за да изпълня дълга и отговорността си. Когато се замислих колко много хора копнеят за това Господ да се завърне и те да бъдат спасени от тъмнината, изпитах усещане на неотложност. Реших да направя всичко възможно, за да разпространявам Божието евангелие от последните дни и да свидетелствам за него, както и да вложа цялото си време и енергия в това дело.

След това започнах да правя планове как да споделя евангелието с хората в моето село. Първо отидох в копирен център, за да отпечатам няколко покани за десет семейства, които да чуят проповед в моята къща. Всички бяха доста изненадани и похвалиха това, което правех. Бях толкова щастлив. По-късно си помислих: „Ако тази вечер дойдат много хора, ще бъде трудно всички да четат Божиите слова, докато слушат проповедта, само от моя малък мобилен телефон“. Затова отидох да помоля един приятел да ми заеме лаптопа си. Същата вечер дойдоха 13 души да чуят проповедта и по време на събирането всички с удоволствие четяха Божиите слова. Всеки, който искаше да чете, просто се изправяше и го правеше доброволно. След това всички бяха много щастливи. Казаха, че Божиите слова са прекрасни и че са придобили много от четенето им. Казаха, че е чудесно да могат да се събират, за да ги четат, и дори искаха да доведат членове на семействата си на следващия ден, за да чуят и те словата Му. Бях много щастлив да видя колко много всички копнеят за Божиите слова. Но тогава осъзнах, че не е възможно да продължавам да заемам лаптопа на приятеля си. Исках да си купя мой собствен, но когато събрах всичките си пари, те все още не бяха достатъчни. Бях в леко затруднение. След като поразпитах, разбрах, че проекторите са малко по-евтини от компютрите, и реших да взема заем, за да си купя такъв, така че съселяните ми да могат да четат Божиите слова по този начин. Отидох в града, за да взема заема, и си купих проектор. Подготвих всичко, преди да започна следващото събиране и не след дълго селяните започнаха да се появяват. Присъстваха 19 души, които изпълниха цялата стая. В онзи момент разбрах, че Бог беше подредил всичко това, и бях толкова развълнуван. Побързах да намеря високоговорител, за да могат всички да слушат Божиите слова. Проведохме общение върху истината за това как пророчествата за завръщането на Господ са се изпълнили, как да Го посрещнем, как да сме сигурни, че Господ Исус се е завърнал и как Божието дело на съда от последните дни щеше да разкрие всеки тип човек. Присъстващите участваха с ентусиазъм в четенето на Божиите слова, а и някои от децата също ги четяха с вълнение. Като видях колко много копнеят за словата Му, знаех, че всичко това е Божието дело. Няколко души останаха, след като събирането приключи, и казаха, че много им е харесало да слушат. Някои хора бяха много трогнати, включително кметът на селото, който искаше да накара всички селяни да дойдат и да послушат Божиите слова. Беше толкова приятна изненада. Този резултат напълно разби моите представи и фантазии и се почувствах засрамен. Наистина бях станал свидетел на Божието дело и напътствие и продължавах да придобивам все повече увереност, за да споделям евангелието. След това всеки ден канех селяни да слушат проповеди и започнаха да идват все повече и повече хора. Всички бяха развълнувани и казваха: „Никога преди не съм чел нещо подобно. Бог сега се е въплътил и се е завърнал, а ние сме изправени лице в лице с Него. Толкова сме благословени, че можем да посрещнем Господ“. Те също планираха събитие, за да поканят повече хора от околните градове на събиране. Казаха ми: „Толкова си млад, но правиш това за селяните, като помагаш на всички да чуят Божиите слова; а и си толкова съвестен в това. Никой досега не е правил нещо подобно за нас. Никога не сме мислили, че млад човек като теб би могъл да направи това — прекрасно е“. Знаех, че всичко това е дело на Бог, затова се развълнувах и добих повече увереност да разпространявам евангелието.

Но когато поях тези нови вярващи, се сблъсквах с всякакви трудности. Понякога интернет връзката ми не беше добра и трябваше да ходя от врата на врата, за да провеждам събирания. Още по-лошо беше, че там валеше много и пътищата се превръщаха в кал, което затрудняваше ходенето. Когато излизах да поя новодошлите, трябваше да тичам от къща на къща. Понякога бързах до къщата на някой нов вярващ, преди да е заваляло, а понякога трябваше да чакам, защото още не се бяха прибрали. След това, когато събиранията приключеха, не беше лесно да се прибирам по мокрите от дъжда пътища. Понякога, когато бях изтощен, се чувствах малко негативен и слаб, затова се молех и четях Божиите слова. Тогава прочетох това в словата на Всемогъщия Бог: „Не се обезсърчавай, не бъди слаб и Аз ще изясня нещата за теб. Пътят към царството не е толкова гладък, нищо не е толкова просто! Ти искаш благословиите да идват при теб лесно, нали? Днес всеки ще се срещне с горчиви изпитания. Без такива изпитания любящото сърце, което имате за Мен, няма да стане по-силно и няма да имате истинска любов към Мен. Дори и тези изпитания да се състоят само от незначителни обстоятелства, всеки трябва да премине през тях. Просто интензивността на изпитанията ще е различна. Изпитанията са благословия от Мен, а колко от вас идват често пред Мен и молят на колене за Моите благословии? Глупави деца! Вие винаги мислите, че няколко благоприятни думи се считат за Моята благословия, но не мислите, че горчивината е една от Моите благословии“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 41). „Когато се сблъскваш със страдание, трябва да можеш да оставиш настрана грижата за плътта и да не се оплакваш от Бог. […] Независимо какъв е реалният ти ръст, първо трябва да притежаваш както тази решимост да понасяш трудностите, така и тази истинска вяра, а също така трябва да имаш решимостта да се опълчиш на плътта. Трябва да си готов лично да страдаш и да преживяваш загуби, свързани с личните ти интереси, за да удовлетвориш Божиите намерения. Също така трябва да можеш да изпитваш разкаяние за себе си в сърцето си: в миналото не си успял да удовлетвориш Бог и сега можеш да се разкайваш за себе си. Не трябва да ти липсва нито едно от тези неща — именно чрез тях Бог ще те усъвършенства. Ако не успееш да изпълниш тези критерии, тогава ти не можеш да бъдеш усъвършенстван“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). Божиите слова ме насърчиха и утешиха да не губя куража и силата си и че Бог ще ме напътства и ще ми помага. Бях изпитал някакъв физически дискомфорт и бях платил известна цена, за да споделям евангелието, но това беше смислено и ценно; беше най-справедливото нещо, което можех да направя, и това, което най-много би ми помогнало да придобия Божието одобрение. Спомних си за Петър, Матей и другите апостоли на Господ Исус, които са пострадали толкова много, за да разпространяват евангелието. Някои дори загинали в усилията си да го споделят, но останали силни и никога не отстъпили. В сравнение с тях, това, което бях изстрадал, дори не си струваше да се споменава. Благодарение на Божията благодат имах щастието да приема Неговото дело от последните дни и можех да изпълнявам дълга си, като разпространявам евангелието на царството. Не можех да продължавам да проявявам внимание към собствената си плът и да се страхувам и от най-малките трудности. Трябваше да имам воля да страдам. Не можех да се обезсърчавам пред каквито и да било трудности. Дори и да изпитвах физически дискомфорт, пак трябваше да споделям евангелието, да свидетелствам за Бог и да изпълнявам дълга си, за да Го удовлетворя.

Веднъж се разболях и бях настинал няколко дни. Вечер имах температура, главоболие и болки в корема. Дори не можех да говоря. Една сестра видя, че съм зле, и ми каза: „Не трябва да ходиш на събирането тази вечер“. Тогава се съгласих, но след това мисълта да оставя новоповярвалите да се събират сами ме накара да се чувствам неспокоен. Мислех си как това, че не се чувствах добре, беше изпитание за мен и въпреки това пак трябваше да изпълнявам добре дълга си. Спомних си, че преди, когато бях болен или с наранен крак, пак излизах да играя футбол. Тогава защо да не мога да изпълнявам дълга си сега? При тази мисъл се качих на мотоциклета си и отидох на събирането. За моя изненада, когато пристигнах, не се чувствах толкова зле. Бях много щастлив и се оправих само за няколко дни.

След повече от месец упорита работа по разпространението на евангелието, повечето селяни, освен тези, които работеха извън селото, бяха приели евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. Исках повече хора да чуят Божия глас, защото все още има много, които не знаят, че Господ Исус се е завърнал, че изразява толкова много истини и извършва делото по изчистването и спасението на човечеството. Затова реших да отида да споделя евангелието в други села. Помолих се в сърцето си: „Всемогъщи Боже, моля Те, напътствай ме, за да не загубя вяра и да мога да продължа напред. Уверен съм, че ще ми помогнеш да разреша всички трудности, пред които се изправя“. След това отидох в съседното село, за да споделям евангелието. Вървях 30 минути надолу по кален път, за да им проповядвам евангелието, но първите три домакинства казаха, че нямат време, и любезно ме отпратиха. Чувствах се наистина разочарован и някак обезсърчен. Прибрах се много късно същата вечер. Сестра Ани ми се обади, за да ме попита как е минало споделянето на евангелието, като също проведе общение с мен върху Божиите слова, насърчи ме и ми помогна. Прочетох нещо в словата на Всемогъщия Бог: „Това, което желая, е твоята преданост и покорство сега, твоята любов и свидетелство сега. Дори и да не знаеш в този момент какво е свидетелство или какво е любов, трябва да Ми донесеш всичко от себе си и да Ми предадеш единственото съкровище, което имаш: твоята преданост и покорство. Трябва да знаеш, че свидетелството за Моята победа над Сатана лежи в рамките на предаността и покорство на човека, както и свидетелството за Моето пълно завоюване на човека. Задължението на твоята вяра в Мен е да свидетелстваш за Мен, да бъдеш предан на Мен и на никой друг, и да бъдеш покорен докрай. Преди да започна следващата стъпка от делото Си, как ще свидетелстваш за Мен? Как ще Ми бъдеш предан и покорен? Посвещаваш ли цялата си преданост на функцията си или просто ще се откажеш? Би ли се покорил на всяка Моя подредба (дори да е смърт или унищожение), или ще избягаш посред пътя, за да избегнеш наказанието Ми? Аз те наказвам, за да свидетелстваш за Мен и да Ми бъдеш предан и покорен. Нещо повече, настоящото Ми наказание е за да разгърна следващата стъпка от Моята работа и да позволя на работата да напредва безпрепятствено. Затова те увещавам да бъдеш благоразумен и да не се отнасяш нито към живота си, нито към значението на съществуването си като към безполезен пясък. Можеш ли да знаеш точно какво ще бъде делото Ми в бъдеще? Знаеш ли как ще работя в идните дни и как ще се развие делото Ми? Трябва да знаеш значението на твоето преживяване на делото Ми и още повече — значението на вярата си в Мен. Направих толкова много; как бих могъл да се откажа по средата, както си представяш? Свърших толкова много работа; как мога да я унищожа? Наистина, дойдох, за да сложа край на тази епоха. Това е вярно, но освен това трябва да знаеш, че трябва да започна нова епоха, да започна нова работа и най-вече да разпространявам евангелието на царството. Така че трябва да знаеш, че настоящата работа е само да започне една епоха и да постави основата за разпространение на евангелието в бъдещето и за да доведе и бъдещата епоха до край. Работата Ми не е толкова проста, колкото си мислиш, нито е толкова безполезна или безсмислена, както може би смяташ. Затова все още трябва да ти кажа: трябва да отдадеш живота си на Моето дело и нещо повече, трябва да посветиш себе си на Моята слава. Отдавна копнея да свидетелстваш за Мен и още повече копнея да разпространяваш Евангелието Ми. Ти трябва да разбереш какво е в сърцето Ми“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?). Като прочетох това в Божиите слова, получих известна сила. Имах чувството, че Бог ми казва, че трябва да имам вяра в Него и че независимо с какви трудности се сблъсквам, не мога да бъда слаб или негативен, не мога да бъда обезсърчен или разстроен, защото Бог ни напътства. Стига да проявявах внимание към Божието намерение и да излизах да разпространявам евангелието на Неговото царство, Той щеше да ми отвори път. Чрез Божиите слова видях, че споделянето на евангелието не е лесен път, то изисква страдание и плащане на цена. Ной проповядвал евангелието 120 години и понасял подигравки, клевети и хули от хората. Той пострадал толкова много. И въпреки че не обърнал никого във вярата, той все пак не се отказал и не загубил силата си, а продължил да споделя евангелието. Ной останал силен в своята преданост и покорство към Бог. Той изпълнил дълга си като сътворено същество и придобил Божието одобрение и благословия. Когато Бог изпратил потопа, за да унищожи света, осемчленното семейство на Ной било спасено от Бог и оцеляло. След това се замислих за себе си. Току-що бях споделил евангелието с три семейства и бях изгубил кураж, след като те не го приеха. Нямах истинска вяра в Бог. Всъщност Бог беше допуснал тази ситуация и тези трудности да ме сполетят, за да усъвършенства вярата и предаността ми към Него. Така че, независимо дали приемаха евангелието, или не, трябваше да отида да го проповядвам. Това беше моят дълг.

Божиите слова ми дадоха сила. На следващия ден отидох в друго село, за да споделя евангелието. Също така се помолих на Бог да просветли и потенциалните приемници на евангелието, за да разберат словата Му. Същата вечер намерих някой, който се интересуваше да чуе евангелието, и след като проведох общение и му свидетелствах за Божието явяване и дело, продължих да намирам други, с които да споделя евангелието, и онази вечер обърнах във вярата шестима души. Бях толкова изненадан, защото някои приемници на евангелието бяха католици и имаха много представи, но след като проведох общение с тях за Божиите слова, те разбраха и приеха евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. След това отидох на друго място. И всеки път, когато излизах да споделям евангелието, се молех на Бог да ме просветли и напътства, за да знам как да проповядвам и да свидетелствам за словата Му. С приемането на Божието евангелие от все повече хора, вярата ми растеше. Въпреки че понякога, когато отивах в други села да проповядвам на непознати, бях малко срамежлив и уплашен, напътствието на Божиите слова ми даваше увереност и смелост да се изправя пред това. Знаех, че това е моят дълг и че ако не споделям евангелието, няма да получа повече практика и няма да науча и да придобия повече истини. След това, като практикувах постоянно споделяне на евангелието, спрях да бъда толкова нервен и уплашен и започнах да разбирам истината за виденията все по-ясно. Чувствах се наистина спокоен и свободен. Наистина придобих толкова много чрез този процес на споделяне на евангелието.

Благодарение на това, че споделях евангелието, преживях толкова много и се сблъсках с много трудности. Но се научих да се уповавам на Бог и да възлагам надеждите си на Него в тези моменти, опознах всемогъщото Му върховенство и също така разбрах колко е важно да изпълнявам дълга си.