От Ян Фан, Китай

Когато започнах да практикувам медицина, винаги се стремях усърдно да имам добро и професионално отношение. Освен това се отнасях към хората добре и поставях точни диагнози. Не след дълго спечелих доверието на всички в квартала. Години по-късно открих, че всичките ми колеги си бяха купили коли и живееха в големи къщи, а ние със семейството ми все още живеехме в старото си бунгало и аз все още карах колело. Синовете ми, близнаци, растяха бързо и имаше толкова много неща за плащане, но аз все още нямах много пари. Като се замислех за финансите ни, не можех да ям, нито да спя. Чудех се: „Защо аз едва успявам да свързвам двата края, а всички останали лекари правят толкова много пари?“.

Веднъж разговарях с някои от колегите, мои приятели. Попитах ги как успяват да изкарват толкова много пари. Доктор Сун каза: „Централните власти са казали: „Няма значение дали котката е бяла, или черна; стига да може да лови мишки, тя е добра котка“. Парите са всичко в днешното общество. Да печелиш пари, само по себе си е умение. Но ако позволиш на съвестта си да ти пречи, ще бъдеш беден цял живот!“. Другият, доктор Ли, каза: „Ако искаш да печелиш повече, трябва да задържаш пациентите. Докато ги лекуваш, им давай малко хормони. Това ще ги излекува бързо и пациентите ще бъдат доволни. Ще си спечелиш добра репутация, ще дойдат още пациенти и ще получаваш повече пари“. Друг лекар, доктор Дзин, каза: „Има и друг трик: да лекуваш малките болести с големи лекове. Ако дойде някой с кашлица, причинена от настинка, нормалното лечение няма да ти донесе много пари. Лекувай го сякаш е пневмония. Лечението ще проработи, ще спечелиш повече пари, а и пациентът също ще бъде доволен. Всички печелят“. Като чух, че всички имат свои собствени начини за правене на пари, бях доста обезпокоен. Дали е етично от медицинска гледна точка да се правят пари от пациенти така безсъвестно? Така ли трябва да се държат лекарите? Не е ли това едно наистина долно поведение? Но също така си помислих за големите къщи, в които живееха, хубавите коли, които караха и колко уверено говореха всички. Докато аз все още карах колело и бях толкова беден. Ако не правех както казваха, тогава как щях да спечеля повече пари? Кога щях да мога да осигуря на семейството си добър живот? Освен това изглеждаше, че всички са такива. Дори и да продължавах да практикувам медицина етично, не можех да променя обществото. С обещанието за повече пари започнах да пренебрегвам съвестта си и реших да изпробвам методите, на които колегите ми ме бяха научили. Лекувах пациентите повече, отколкото беше необходимо, и им продавах излишни лекарства, за да направя повече пари.

Един ден дойде пациент със зъбобол. Беше гингивит, който можеше да се излекува с някакво евтино лекарство. Но се сетих какво беше казал доктор Дзин: „Лекувай малките болести с големи лекове“. Така че предписах както западна, така и традиционна китайска медицина, и няколко мускулни инжекции. Страхувах се, че пациентът ще откаже да вземе толкова много лекарства, затова се престорих на състрадателен и казах: „Това са много лекарства, но ще излекуват корена на симптомите ти“. Пациентът просто стисна бузата си и кимна, след това плати парите и си тръгна, без да каже и дума. Като го видях да си тръгва, тревогата, която изпитвах, започна бавно да отслабва. Въпреки че бях малко неспокоен, бях изкарал много повече пари от обикновено и това чувство скоро изчезна. Друг път дойде майка с петгодишния си син. Той беше настинал и кашляше, така че трябваше само да взема няколко дни някое евтино лекарство. Но тогава си спомних, че този вид лечение няма да ми донесе много пари. Така че казах на майката на детето: „Синът ви има трахеит. Трябва веднага да го сложим на система, иначе ще се превърне в пневмония“. Тя беше шокирана, но повярва на всичко, което ѝ казах, без да го постави под съмнение, и аз сложих сина ѝ на система за четири дни. Видях, че парите, които изкарвам, са няколко пъти повече от това, което изкарвах преди. Почувствах се неспокоен, но отново си помислих за това, което другите лекари бяха казали: „Съвестта не може да плати сметките или да ти купи храна. Ако я слушаш, винаги ще бъдеш беден“. Когато си помислих за това, което ми бяха казали, чувството ми на безпокойство изчезна. В това общество трябва да мамиш хората, за да забогтееш. Нямах друг избор. По-късно дойде пациентка с хроничен бронхит. Състоянието ѝ изискваше само да продължи да приема някакво обикновено лекарство. Но разбира се, това нямаше да ми донесе много пари. Така че ѝ казах: „Трябва да Ви сложа на система, иначе може да се превърне в емфизем, който в тежки случаи може да причини сърдечно заболяване“. С моето насърчение тя с удоволствие се съгласи да я сложа на система за седем дни. Спомням си, че на последния ден от лечението тя хвана ръката ми в своята и каза: „Благодаря Ви, докторе. Благодарение на Вас бях излекувана навреме. Сега се чувствам много по-добре. Ако това се беше превърнало в емфизем или сърдечно заболяване, наистина щях да пострадам“. Като чух това, съвестта ми ме загриза и лицето ми пламна в яркочервено. Но отново си помислих: „В това общество кой не лъже и не мами? Да печелиш пари, само по себе си e умение“. Като си помислих за това, безпокойството, което чувствах, започна да се изпарява. По този начин затъвах все по-дълбоко и по-дълбоко в стремежа си към пари. След няколко години бях направил много пари. Имах по-голяма къща, децата ми бяха женени и животът беше добър. Но често чувствах болка и вина. Бях в постоянно състояние на тревожност. Тревожех се, че някой е разбрал какво правя и разказва на всички зад гърба ми. Тази мисъл трудно можеше да се понесе.

Един ден една сестра от нашето село ми проповядваше евангелието на царството на Всемогъщия Бог и започнах често да чета Божиите слова. Веднъж на едно събрание прочетохме откъс от Божиите слова за това, че човек трябва да бъде честен: „Трябва да знаете, че Бог харесва онези, които са честни. Бог притежава същност на истинност, следователно на Неговите слова може да се вярва винаги; Неговите действия освен това са безпогрешни и неоспорими, поради което Бог харесва онези, които са абсолютно честни с Него. Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да не бъдеш неискрен към Бог по отношение на което и да било, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща, които са просто опит да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората. Това, което казвам, е много просто, но за вас това е двойна трудност. Много хора биха предпочели да бъдат осъдени да отидат в ада, отколкото да говорят и постъпват честно. Нищо чудно, че имам подготвено друго отношение за онези, които са нечестни. […] Каква ще бъде съдбата на човек накрая, зависи от това дали има честно и кървавочервено сърце и дали има чиста душа. Ако си много нечестен човек, със злобно сърце, с нечиста душа, тогава със сигурност накрая ще отидеш на място, където човек търпи наказание, както е записано в летописа на твоята съдба. Ако твърдиш, че си много честен, и въпреки това никога не успяваш да постъпиш в съответствие с истината или да кажеш истинна дума, още ли очакваш Бог да те възнагради? Още ли се надяваш Бог да те цени като зеницата на окото Си? Не е ли абсурдно подобно мислене? Ти мамиш Бог във всички неща; как би могъл Божият дом да приеме такъв като теб, чиито ръце са нечисти?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). Докато четях Божиите слова, разбрах, че Божията същност е вярна и Той харесва честните хора. Бог иска от нас да приемаме Неговата внимателна проверка в речта и действията си и да не лъжем Бог или другите. Трябва да бъдем честни и заслужаващи доверие хора, защото само такива хора могат да бъдат спасени и да влязат в Божието царство. Като се замислих за това, което Бог изисква от нас, се сетих как, като лекар, не бях проявил внимание към това да лекувам пациентите си или да облекча страданието им, а към това как да спечеля повече пари за себе си. За да спечеля повече пари, дори бях мамил пациентите, докато ги лекувах. Бях използвал страховете на хората, представях най-безобидни състояния като сериозни и използвах това, за да пробутвам скъпи лекарства и да удължавам лечението. Бях ги накарал да си прахосват парите, а те въпреки това ми благодаряха. Това беше срамно и достойно за презрение поведение! Въпреки че си осигурих комфортен живот, докато правех това, постоянно бях напрегнат, изпадах в параноя и не можех да се отпусна. Бях се държал напълно безсъвестно. Божиите слова ми показаха, че Бог мрази хората, които лъжат и мамят другите, и че тези хора няма да срещнат добър край. Само честните хора могат да получат Божията похвала и Неговото спасение. Оттогава пожелах да бъда честен човек. Реших, че никога повече няма да мамя никого, че ще спра да мамя пациентите за пари. Исках да практикувам медицина честно и почтено.

Малко по-късно осъзнах, че откакто спрях да подлъгвам пациентите и да ги лекувам повече, отколкото е нужно, доходът ми беше много по-нисък. По това време резултатите на главната болница бяха обвързани с продажбите на лекарства в нашите клиники. Един ден болницата организира събрание за оценка на резултатите. Председателят ме обвини, че спъвам болницата, и свали табелата, която ни обозначаваше като „напреднала клиника“. Болницата беше започнала да дава стимули на персонала си. Например, ако лекар успееше да надхвърли месечните си квоти за продажба на лекарства, петдесет процента от допълнителните приходи щяха да му бъдат дадени като комисиона. Ако започнех отново да лекувам пациентите повече, отколкото е необходимо, щях да получавам над 4 000 юана допълнително всеки месец, което означаваше, че можех да печеля 50 000 юана допълнително всяка година. Но ако не започнех да го правя отново, никога нямаше да постигна определените за нас цели и щях да загубя много пари. Колкото повече мислех за това, толкова повече усещах, че да бъда честен човек, е невъзможно в моята сфера на работа и че ако не мамя хората, няма да печеля никакви пари. След това тръгнах против онова, което Бог изискваше от мен. Пренебрегнах съвестта си и се върнах към старите си навици.

Един ден семейна двойка доведе сина си при мен. Той беше настинал, което беше довело до респираторна инфекция, и можеше да се излекува с някакво лекарство. С престорена загриженост аз извадих стетоскопа си и преслушах гърдите и гърба на детето. След тази имитация на преглед, казах на родителите много строго: „Детето ви има детска пневмония. Вече се е разпространила. Трябваше да дойдете по-рано! Още един ден и щеше да е в истинска беда! За щастие, все още има време. Ще го сложим на система за няколко дни и ще се оправи“. Отново измъквах пари от пациентите с увещания, просто ей така. Умишлено бях представил болестта на детето за тежка. По-късно се упреквах. Страхувах се, че това, което бях направил, ще бъде разoбличено, и затова прекарвах всеки ден на ръба. Понякога си казвах, че това е за последно и после ще спра. Но не можех да устоя на изкушението на парите и никога не съумях да се спра да извършвам тези грехове. Животът ми се превърна в борба. Знаех, че Бог изисква от нас да бъдем честни хора, но не можех да се контролирам, нито да спра да мамя пациентите си.

По-късно прочетох Божиите слова: „Човекът, който е роден в такава мръсна земя, е заразен от обществото в значителна степен, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, презряната философия за светските отношения, напълно безполезното съществуване и низки обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно вредят на неговата съвест и я нападат. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-безскрупулен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се покори на Бог, и дори няма нито един човек, който доброволно да търси явяването на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът преследва удоволствия до насита и безгрижно покварява плътта си в блатото. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в мрака, нямат никакво желание да я практикуват и не са склонни да търсят дори когато видят, че Бог вече се е явил. Как може едно толкова извратено човечество да има каквато и да било възможност за спасение? Как може едно толкова упадъчно човечество като това да живее в светлината?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог). „След няколко хиляди години поквара човекът е станал безчувствен и слабоумен; превърнал се е в демон, който се противопоставя на Бог — дотолкова, че непокорството на човека спрямо Бог е документирано в историческите книги и дори самият човек е неспособен напълно да си даде сметка за своето непокорно поведение, защото човекът е бил дълбоко покварен от Сатана и е бил подведен от Сатана така, че не знае накъде да тръгне. И днес човекът продължава да предава Бог: Когато човек вижда Бог, той Го предава, а когато не може да види Бог, той пак Го предава. Има дори такива хора, които, след като са станали свидетели на Божиите проклятия и Божия гняв, продължават да Го предават. Ето защо казвам, че разумът на човека е изгубил първоначалното си предназначение и че съвестта на човека също е изгубила първоначалното си предназначение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог). Божиите слова ми разкриха, че обществото, в което живеем, е покварено от Сатана. „Няма Богтство без хитрост,“ „Парите са на първо място,“ и „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — всички тези философии за светските отношения, които са популярни в обществото, идват от Сатана. Повлияни и отровени от тези възгледи, нашите разбирания и ценности за живота се изкривяват. Поставяме парите над всичко. Изоставяме съвестта и морала в името на това да извлечем максимални ползи за себе си. Лъжем и мамим, като ставаме все по-егоистични, измамни, алчни и жестоки, и губим все повече и повече от човешката си природа. Дългът на лекаря е да лекува пациентите си и да практикува медицинска етика, и той не може да не запази поне минимална човешка съвест. Но, под магията на парите, повечето лекари лекуват пациентите повече, отколкото е необходимо, и предписват излишно много лекарства, дори ги подлъгват да приемат хормони. Макар пациентите да не виждат опасността отначало, с течение на времето, използването на твърде много лекарства и хормоналното лечение ще увредят сериозно телата им. Токсините в лекарствата ще се натрупат в телата им и често ще причиняват хронични заболявания. Това е форма на бавно убийство. Колкото повече мислех за това, толкова повече се плашех. Когато учех медицина, първоначално исках да помагам на обикновените хора. Но под контрола на сатанинските възгледи „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните,“ „Парите са на първо място“, и „Няма значение дали котката е бяла, или черна; стига да може да лови мишки, тя е добра котка“, започнах отчаяно да се стремя към пари. Превръщах тридневни болести в петдневни, само за да направя пари. Предписвах на пациентите по-скъпи лекарства, отколкото беше необходимо. Сатана наистина ме беше покварил дотам, че бях изгубил цялата си съвест и разум. След като приех Божието дело от последните дни, знаех, че Бог изискваше да бъдем честни хора. Но все още не можех да устоя на примамливостта на парите или личната изгода и отново продължих да мамя пациентите си. Отровите на Сатана бяха станали част от самата ми природа. Ако не бях чел Божиите слова и не бях видял колко омразни и опасни са лъжите ми, щях да продължа да живея като мошеник. Щях да изпитвам тревожност и разкаяние през целия си живот и щях да отида в ада, и да бъда наказан за злото си поведение. Най-накрая разбрах колко е важно желанието на Бог да бъдем честни. Когато сме честни и вършим честни дела, това ни дава почтеност и достойнство. Това е единственият начин да получим Божията похвала и да успокоим сърцата си. След като разбрах Божието намерение, аз Му се помолих. Бях готов да започна отначало, да се опълча на себе си, да практикувам истината и да бъда честен човек.

Един ден дойде пациент от друго село. След внимателен преглед установих, че има венозна язва на крака. Това обикновено се нарича „гниене на крака“. Тя е упорита и трудна за лечение, но аз знаех тайно и много евтино лечение, което щеше да го излекува веднага. Пациентът ми каза, че е ходил при окръжни лекари, както и няколко шарлатани, и беше похарчил хиляди юани без резултат. Като чух това, започнах да си мисля: „Той вече е похарчил хиляди юани, без да го излекуват, така че ако му взема няколкостотин за лечението, това няма да е толкова лошо, нали? Би било жалко да оставя тези пари да отидат на вятъра“. Като си помислих това, сърцето ми подскочи. „Ще измамя само този човек за последно, а след това ще бъда честен“. Но докато се подготвях да му дам рецептата, си спомних за решението, което бях взел пред Бог. Започнах да се моля на Бог: „Мили Боже, все още имам желание да лъжа. Знам, че не мога да продължавам да нарушавам обещанието си и да Те разочаровам. О, Боже, моля Те, помогни ми да оставя личните си интереси настрана и да бъда честен човек“. Тогава ми дойде наум откъс от Божиите слова: „Искрено вярващите в Бог непрестанно Го носят в сърцата си, винаги имат богобоязливи и боголюбиви сърца. Вярващите в Бог трябва да пристъпват към всичко с предпазливост и благоразумие и всичко, което вършат, трябва да е съобразено с Божиите изисквания, за да удовлетворят Неговото сърце. Не бива да са вироглави и да постъпват, както им се нрави; това не подобава на светото благоприличие“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината). Този откъс от Божиите слова ми показа, че истинските вярващи имат богобоязливи сърца; те са честни и надеждни. Правят нещата открито, като приемат Божията внимателна проверка и не мамят другите. Те правят всичко с благоприличието на светци и се държат в съответствие с Божиите изисквания. Те не правят неща, които биха опозорили Бог. Бях много благодарен за напътствието и просветлението на Бог и вътрешно се помолих на Бог още веднъж: „О, Боже! Преди лъжех и мамех заради пари, и изживявах подобие на Сатана. Но от днес искам да бъда честен човек и да унижа Сатана“. След като се помолих, казах искрено на пациента: „Въпреки че тази болест е трудна за лечение, имам рецепта, която гарантирам, че ще Ви излекува. И не струва почти нищо“. Ако това се беше случило преди, подобна рецепта със сигурност щеше да струва многократно повече. Но сега Божиите слова ми бяха дали увереността да практикувам истината, да бъда честен и почтен човек. Вече нямаше да мамя хората за пари. Когато пациентът си тръгна с лекарството си, бях толкова невероятно щастлив и спокоен отвътре. Десет дни по-късно пациентът се върна и каза с благодарност: „Бях ходил навсякъде, за да получа лечение за тази болест, но нямах никакъв късмет. Дори не използвах цялото лекарство, което ми дадохте, и раната ми е излекувана! Това е чудодейно лекарство! Благодаря Ви, толкова много! Ще разкажа на всички, които познавам, за Вас. Вие не само, че сте висококвалифициран лекар, но и предоставяте достъпно лечение“. Когато чух тези думи, се почувствах изключително благодарен на Бог и знаех, че тази малка промяна в мен се дължеше на напътствието на Божиите слова.

Спомних си как преди мислех: „Парите са на първо място“, „Няма Богтство без хитрост“, и „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. В плен на тези отрови изгубих съвестта, почтеността и морала си. Станах коравосърдечен. Словата и спасението на Бог възстановиха съвестта и разума ми и ми помогнаха да намеря принципите на поведение. Оттогава нататък лекувах съвестно всеки пациент, който идваше при мен. Давах им само това, от което се нуждаеха, и бях честен за състоянието им. Запазих стандарта си на честен човек. След като практикувах известно време по този начин, се чувствах наистина уравновесен, спокоен и освободен от тревожността. Също така, много от вече здравите пациенти, които бях излекувал, разказваха на другите за преживяването си с мен. Хора от всички околни села искаха аз да ги лекувам. Научих, че само когато човек е честен и казва истината, той може да бъде личност с истинско човешко подобие. Отхвърлянето на лъжите и казването на истината бяха първата стъпка към това да бъда честен човек и знам, че все още трябва да работя усилено в съответствие с Божиите изисквания и да се стремя наистина да бъда честен човек.