Винаги съм бил болнав. На 11-годишна възраст бях диагностициран с апластична анемия, така че имунната ми система е много слаба. Физически съм слаб — липсва ми сила в цялото тяло, а при малко по-дълго ходене се изморявам. Когато състоянието ми се влоши, на практика съм на легло. Лекарят ми каза, че в тези моменти мога да прихвана някаква инфекция поради ниския си имунитет, което води до продължителна треска. Той каза също, че е възможно кървенето да не спре, ако се нараня, което може да бъде животозастрашаващо. След като приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни, състоянието ми се подобри и също така поех дълг в църквата. Изминаха много години, а аз не изпитвах никакви симптоми на заболяване. Бях много благодарен на Бог.

По-късно започнах да се занимавам с видеопродукция. Това беше голяма чест за мен, тъй като филмите и видеоклиповете на църквата свидетелстваха за Божието дело, и тази работа беше особено значима. В същото време мислех, че ако работя усилено, за да отдавам всичко на Бог, и правя добри видеоклипове, свидетелстващи за Бог, щях да имам дял в тези важни добри дела. По този начин щях да получа Божията закрила и със сигурност щях да бъда спасен, и да преживея големите бедствия. Затова работих усилено върху професионалните си умения и принципи и се стремях да създавам още видеоклипове, свидетелстващи за Бог. Всеки път, когато излизаше завършен видеоклип и виждах сегмент, за чието създаване бях помогнал, бях изпълнен с радост и се чувствах още по-мотивиран да изпълнявам дълга си. За да да подобря работата си още повече, се хвърлих в проучвания и развиване на уменията си и обсъждах нещата с моите братя и сестри, понякога до три часа сутринта. Тъй като бях слаб, да стоя толкова до късно беше твърде много за тялото ми. Но после се замислих: „През последните няколко години не съм имал никакви здравословни проблеми и оставам до толкова късно само за да изпълнявам по-добре дълга си. Освен това съм сравнително ефективен, така че съм сигурен, че Бог ще ме закриля. Стига да постигам добри резултати и да имам значителен принос в дълга си, имам голяма надежда за спасение. Ще си заслужава, дори ако това означава да страдам повече сега“.

Един ден моят надзорник ми каза: „Сяо Чън, здравето ти не е добро. Работното ни натоварване в момента е много голямо и се притесняваме, че ако продължаваш така, болестта ти може да рецидивира. Защо не отидеш на преглед в болницата? Ако всичко е наред, можеш да продължиш да изпълняваш дълга си. А ако не, отдели известно време за възстановяване и прави каквото можеш, докато се лекуваш“. Като чух това, се разтревожих. Помислих си: „Това е критичен момент за нас, а братята и сестрите са заети с дълга си. Ако се окаже, че имам сериозен здравословен проблем, тогава няма да мога повече да изпълнявам дълга си. Дали ще мога все пак да бъда спасен?“. Почувствах се малко негативно при тази мисъл. Затова се помолих на Бог да ме просветли, за да мога да позная намерението Му, да разбера собствения си покварен нрав и да се покоря на Неговото устройване и подредби.

Прочетох тези Божии слова: „В днешно време повечето хора са в такова състояние: за да придобия благословии, трябва да отдам всичко на Бог и да платя цена за Него. За да придобия благословии, трябва да изоставя всичко заради Бог, трябва да извърша това, което Той ми е възложил, и трябва да изпълня добре дълга си. Това състояние е доминирано от намерението за получаване на благословии, което е пример за отдаване на всичко за Бог изцяло с цел получаване на награди от Него и получаване на корона. Такива хора нямат истината в сърцата си и е сигурно, че тяхното разбиране се състои от няколко думи и доктрини, които те демонстрират навсякъде, където отидат. Това е пътят на Павел. Вярата на такива хора е акт на постоянно усилие и дълбоко в себе си те чувстват, че колкото повече правят, толкова повече то ще доказва предаността им към Бог, че колкото повече правят, толкова повече Той със сигурност ще бъде удовлетворен, и че колкото повече правят, толкова повече ще заслужават да им бъде дадена корона пред Бог и толкова по-големи ще бъдат благословиите, които ще получат. Те мислят, че ако могат да понесат страдание, да проповядват и да умрат за Христос, ако могат да жертват собствения си живот и ако могат да изпълнят всеки дълг, който Бог им е възложил, тогава те ще бъдат онези, които ще получат най-големите благословии и със сигурност ще им бъдат дадени корони. Точно това е, което Павел си представяше и към което се стремеше. Това е точният път, по който той вървеше, и под ръководството на такива мисли работеше, за да служи на Бог. Тези мисли и намерения не произхождат ли от сатанинска природа? Това е съвсем като светските хора, които вярват, че, докато са на земята, трябва да се стремят към знанието и че след като го получат, те могат да се откроят от тълпата, да станат длъжностни лица и да имат статус. Те смятат, че след като имат статус, могат да реализират амбициите си и да доведат бизнеса и семейните си практики до определено ниво на просперитет. Нима всички невярващи не вървят по този път? Тези, които са доминирани от тази сатанинска природа, могат да бъдат само като Павел във вярата си. Те мислят: „Трябва да се отрека от всичко, за да отдам всичко на бог. Трябва да съм отдаден на бог и в крайна сметка ще получа големи награди и големи корони“. Това е същото отношение като това на светските хора, които се стремят към светски неща. Те изобщо не са различни и са подчинени на една и съща природа. Когато хората имат този вид сатанинска природа, в светския живот те ще се стремят да получат познание, знания, статус и да се откроят от тълпата. Ако вярват в Бог, те ще се стремят да получат големи корони и големи благословии. Ако хората не се стремят към истината, когато вярват в Бог, те със сигурност ще поемат по този път. Това е непроменим факт, това е естествен закон. Пътят, по който поемат хората, които не с естремят към истината, е диаметрално противоположен на този на Петър“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Божиите слова разкриха точно моето състояние. Мислех, че като понасях трудности, плащах цена, за да правя видеоклипове с добро качество, и давах своя принос за разпространението на евангелието на царството, това ми гарантираше, че ще бъда похвален и благословен от Бог и че накрая ще бъда възнаграден и спасен. За тази цел понасях стоенето до късно нощем без оплакване, но когато се оказа, че може да не мога да продължа по здравословни причини, почувствах, че желанието ми да бъда благословен бе разбито, така че волята ми да изпълнявам дълга си беше изчезнала — не исках да давам повече от себе си. Осъзнах, че вярата ми в Бог винаги е била с користни цели. Работех усилено, за да създам добри видеоклипове, така че църквата да ми даде важна роля и да мога да поискам благодат и благословии от Бог. Винаги казвах, че съм готов да страдам и да отдавам всичко на Бог, но само за да получа Неговата благословия. Мамех и използвах Бог. Намеренията ми бяха достойни за презрение! Като мислех за това, осъзнах, че не можех повече да продължавам да се съпротивлявам на тази ситуация, а трябваше да се покоря. Трябваше да потърся истината и да се справя с покварения си нрав и с примесите в моята вяра в Бог.

След това отидох на преглед в болницата. Кръвните тестове показаха, че редица показатели бяха по-ниски, отколкото трябваше да бъдат, а броят на тромбоцитите ми беше доста под нормата. Лекарят каза, че без подходящи грижи дори най-незначително нараняване може да доведе до сериозен кръвоизлив. Моят надзорник, братята и сестрите ми предложиха да се лекувам известно време и да продължа да изпълнявам дълга си, след като възстановя здравето си. И така, аз се прибрах у дома за лечение, като периодично се връщах за допълнителни прегледи. След няколко месеца нещата все още не се бяха подобрили и започнах да се тревожа, затова отидох при един възрастен лекар по традиционна китайска медицина за лекарства. Той каза: „Възстановяването Ви ще бъде бавен процес. Здравето Ви е лошо и ще отнеме доста време, за да се подобрите“. Това беше огромно разочарование за мен. Мислех, че състоянието ми ще се подобри, след като се прибера у дома за лечение, и че ще мога да се върна към видеообработката. Вече се бях подложил на почти едногодишно лечение, така че защо не се оправях? През тази година в Божия дом бяха създадени много филми и видеоклипове, но поради здравословното си състояние аз не можех да участвам. Страхувах се, че в бъдеще няма да мога да изпълнявам този дълг. Ако нямах достатъчно добри дела, можех ли все пак да бъда спасен, когато Божието дело приключи? Колкото повече мислех за това, толкова по-негативен ставах. Напът за вкъщи се чувствах безпомощен и опустошен и не можех да не се оплача: „Защо съм така болен, а братята и сестрите са здрави?“. Чувствах се много онеправдан. Нищо не можеше да повдигне настроението ми, когато се прибрах у дома. Мислех си: „Просто тялото ми е такова. Не мога да променя това положение, колкото и да се старая. Ако не мога да участвам в някаква важна работа, каква надежда имам да бъда спасен?“. Започнах напълно да се предавам. Всеки ден прекарвах времето си в гледане на светски филми и телевизия и в разговори с хора онлайн. Връзката ми с Бог охладняваше, а сърцето ми ставаше все по-мрачно и празно. Един ден изведнъж осъзнах: „Това състояние, в което се намирам, не е ли същото като на невярващ? Какво общо има това с вярващите? Ако продължа по този път, само ще ставам все по-пропаднал и накрая Бог ще ме отстрани“. Тази мисъл най-накрая предизвика известен страх в сърцето ми. Знаех, че не мога повече да продължавам така, а трябваше да размишлявам подобаващо и да потърся истината, за да разреша проблемите си.

Докато търсех, прочетох един откъс от Божиите слова: „Когато хората не са способни да приемат истината, това е най-бунтовното нещо и те са в най-голяма опасност. Ако никога не са способни да приемат истината, тогава те са неверници. Ако желанието на такъв човек да бъде благословен се разбие на пух и прах, той ще остави Бог. Защо е така? (Защото това, към което се стреми, е да бъде благословен и да се радва на благодат.) Такива хора вярват в Бог, но не се стремят към истината. За тях спасението е украшение и хубаво звучаща дума. Това, към което се стреми сърцето им, са награди, венец и желани неща — те искат да получат стократно повече в този живот и искат да получат вечен живот в идния свят. Ако не могат да получат тези неща, тогава няма да вярват; истинското им лице ще се прояви и те ще оставят Бог. Това, в което вярват в сърцето си, не е Божието дело, нито са истините, които Бог изразява, а това, към което се стремят, не е спасение, камо ли доброто изпълнение на дълга им като сътворени същества; по-скоро е същото като при Павел — да бъдат богато благословени, да притежават голяма власт, да носят голям венец и да бъдат на едно ниво с Бог. Това са техните амбиции и желания. Затова всеки път, когато в Божия дом има някаква облага или нещо, което желаят, те се борят да го получат, започват да класират хората според пригодността и старшинството им и размишляват: „Аз съм пригоден. Трябва да имам дял от това. Трябва да се боря, за да го получа“. Те поставят себе си на първо място в Божия дом, след което смятат, че е съвсем редно да се радват на тези облаги на Божия дом. […] Ясно е, че сърцето му вече беше изпълнено с тези неща, към които се стремеше, и е достатъчно да се покаже, че нещата, към които се стремеше, са напълно несъвместими с истината. Без значение колко работа вършеше, неговата цел и намерение не бяха нищо повече от това да получи венец — също като целта и намерението на Павел — и той се беше вкопчил в това и никога не се отказваше. Без значение как му се говореше за истината, без значение как беше кастрен, разобличаван и разнищван, той все така упорито се придържаше към намерението да бъде благословен и не го пускаше. Когато не получи Божието одобрение и видя, че желанието му да бъде благословен е разбито на пух и прах, той стана негативен и се отдръпна, изостави дълга си и избяга. Той не беше изпълнил истински добре дълга си, нито беше служил добре при разпространяването на евангелието на царството и това напълно разкрива, че той нямаше истинска вяра в Бог, не се покоряваше истински и нямаше нито грам истинско свидетелство за преживяване — той беше просто вълк в овча кожа, който се спотайваше в стадо овце. В крайна сметка човек, който беше неверник до мозъка на костите си, беше напълно разкрит и отстранен и животът му като вярващ приключи“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Пета част)). Божиите слова напълно разкриха достойните за презрение намерения в мен. Въпреки че се съгласих да се прибера у дома, за да се възстановя, в сърцето си все още се надявах да оздравея бързо и да започна отново да участвам във видеопродукцията. Мислех си, че трябва да изпълнявам повече дълга си, ако искам да имам добри перспективи да бъда спасен. Като не получих желаните резултати след многократните лечения, почувствах, че вече няма шанс да изпълнявам важен дълг; всяка надежда да бъда благословен беше напълно разбита и вече нямах мотивация да вярвам в Бог. Чувствах, че Бог е несправедлив към мен; чувствах се изгубен и извън равновесие, затова започнах да се отказвам. Вече не исках да ям или да пия от Божието слово и нямах интерес към молитвата. Дори изливах недоволството си от Бог, като се стремях към светските тенденции. Видях, че имах вяра и изпълнявах дълга си само за да получа благословии. Когато това не се случи, станах враждебен към Бог и не проявявах нищо друго освен сатанински нрав. Нямах никаква съвест или разум. Това доказваше, че всичките ми предишни усилия бяха неискрени и имаха за цел да измамят Бог. През всичките ми години на вяра Бог ми беше предоставил толкова много истина и ме беше дарил с такава благодат. Без Божията закрила здравето ми щеше да бъде съсипано много по-рано, а аз не само не съумявах да благодаря и да се отплатя на Бог, а и се оплаквах. Бях напълно неразумен и ми липсваше човешка природа! Мисълта за това ме изпълни с разкаяние и омраза към себе си. Исках наистина да разгледам мотивите си за придобиване на благословии и да спра да се бунтувам срещу Бог, затова помолих Бог да ме просветли, за да опозная себе си.

Тогава прочетох този откъс от Божиите слова: „След като да бъдат благословени не е подходяща цел, към която да се стремят хората, каква е подходящата цел? Стремежът към истината, стремежът към промяна в нрава и способността за покоряване на всичко, устройвано от Бог, и на всички Негови подредби: това са целите, към които хората трябва да се стремят. Да кажем например, че кастренето ти създава представи и погрешни разбирания, и ти ставаш неспособен да се покориш. Защо не можеш да се покориш? Защото усещаш, че твоята крайна цел или мечтата да бъдеш благословен е разклатена. Ставаш негативен и разстроен и искаш да обърнеш гръб на работата си и да се откажеш от дълга си. Каква е причината за това? Има проблем с твоя стремеж. Тогава как може да се преодолее това? Задължително е незабавно да изоставиш тези погрешни идеи и незабавно да потърсиш истината, за да разрешиш проблема с покварения си нрав. Трябва да си кажеш: „Не бива да обръщам гръб на работата си, трябва да продължавам да изпълнявам добре дълга си, както е длъжно да прави едно сътворено същество, и да обърна гръб на желанието си да бъда благословен“. Когато се откажеш от желанието си да бъдеш благословен и тръгнеш по пътя на стремежа към истината, от раменете ти пада тежест. Ще бъдеш ли все още способен на негативност? Макар че все още има моменти, когато си негативен, не позволяваш на това да те възпира и в сърцето си продължаваш да се молиш и бориш, като променяш целта на стремежа си от стремеж към благославяне и получаване на крайна цел в стремеж към истината, и си мислиш: „Стремежът към истината е дълг на едно сътворено същество. Няма по-голяма жътва от това да разбера определени истини днес, това е най-голямата благословия. Дори ако Бог не ме иска и нямам добра крайна цел, и надеждите ми да бъда благословен са разбити, все пак ще изпълнявам правилно дълга си, задължен съм. Каквато и да е причината, няма да позволя тя да повлияе върху правилното ми изпълнение на моя дълг, няма да позволя тя да ми попречи да довърша Божието поръчение. Това е принципът, според който се държа“. И не сте ли надхвърлили възпиранията на плътта така?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В живота може да се навлезе само с практикуване на истината). Когато прочетох това, успях да разбера защо се оплаквах, станах негативен и дори се предадох, когато надеждата ми да бъда благословен беше разбита. Коренът на проблема беше погрешният ми възглед за стремежа. Стремях се към благословия и добра крайна цел, така че щом изгубих надежда за това, станах твърде негативен, за да продължа. Желанието ми за благословии просто беше твърде силно. Аз обаче съм сътворено същество и независимо дали получавам благословия и имам добра крайна цел, или не, така или иначе трябва да изпълнявам дълга си. Дори и да не придобивам благословии, стига да изпълнявам отговорностите и дълга си, поне няма да съжалявам. Тази мисъл беше просветление за мен. Трябваше да практикувам в съответствие с пътя, посочен в Божието слово, да се откажа от желанието си за благословии, да променя погрешните си възгледи за стремежа и да изпълнявам такъв дълг, на какъвто съм способен. Дори състоянието ми да се влошеше някой ден, не можех да обвинявам Бог. Това е разумът, който едно сътворено същество трябва да притежава. Сега не можех да изпълнявам друг дълг, но можех да практикувам писане на статии у дома, да записвам преживяванията и знанията си, за да ги споделям с братята и сестрите по време на събрания. По този начин пак давах своя принос. Това беше голямо облекчение за мен.

Година по-късно, когато отидох в болницата за някакви лекарства, лекарят каза: „Вие сте се възстановили и вече не е необходимо да приемате лекарства. Просто бъдете по-внимателен към здравето си и не се изтощавайте“. Да чуя това от лекаря, беше толкова вълнуващо за мен и аз благодарих на Бог отново и отново. После прочетох това в Божието слово: „Аз определям крайната цел на всеки човек не според възрастта му, старшинството му или според количеството изтърпени от него страдания, а още по-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Няма друг избор, освен този“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел). Точно така. Бог определя изхода на хората в зависимост от това дали притежават истината, и онези, които в крайна сметка не са способни да придобият истината, не могат да бъдат спасени. Ако не се стремя към истината или към промяна на нрава във вярата си, и ако поквареният ми нрав не бъде пречистен в крайна сметка, тогава не мога да бъда спасен, независимо колко много допринасям или отдавам всичко от себе си. Но аз исках да измамя Бог, за да ми даде благословии и благодат чрез упорита работа. Не е ли това чиста глупост? Това не беше нищо друго освен моето пожелателно мислене! На пръв поглед изглеждаше, че съм изгубил шанса да изпълнявам дълга си поради болест, но погрешните ми възгледи и поквареният ми нрав се разкриха чрез лошото ми здраве, което ми позволи да се върна назад навреме и да започна да се съсредоточавам върху стремежа към истината. Това беше великата Божия защита и спасение за мен. Това остави у мен огромно чувство на разкаяние и дълг, затова се молех: „Боже! Искам да променя погрешните си възгледи за стремежа. Вече не искам да преследвам благословии и награди. Какъвто и дълг да изпълнявам в бъдеще, искам да се стремя към истината, да се стремя към промяна на нрава си и да изпълнявам дълга си, за да Те удовлетворя“.

След това прочетох някои от Божиите слова за това как да подхождам към дълга си, които ми отвориха очите. Божиите слова гласят: „За да изпълняваш дълга си по начин, който отговаря на критериите, няма значение колко години си вярвал в Бог, колко дълг си изпълнил, нито колко много си допринесъл за Божия дом, още по-малко значение има колко опитен си в дълга си. Основното, което Бог гледа, е пътят, по който върви човек. С други думи, Той гледа отношението на човека към истината и принципите, посоката, произхода и отправната точка зад действията му. Бог се съсредоточава върху тези неща. Именно те определят пътя, по който вървиш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). „Човекът си мисли, че трябва да бъде възнаграден всеки, дал своя принос към Бог, и че колкото по-съществен е този принос, толкова по-гарантирано е Божието благоволение. В същността си хората са склонни да се пазарят и не се стремят активно да изпълнят дълга си на сътворени същества. За Бог, колкото повече хората се стремят към искрена любов към Него и пълно покорство пред Него, което означава и да се стремят към изпълнение на дълга си като сътворени същества, толкова по-достойни са за Неговото одобрение. Позицията на Бог е да изисква човекът да възвърне изначалния си дълг и положение. Човекът е сътворено същество, следователно не бива да престъпва границата, отправяйки каквито и да е изисквания към Бог и не трябва да прави нищо повече от това да изпълнява дълга си на сътворено същество. Крайните цели на Павел и Петър бяха преценени според способността им да изпълнят дълга си на сътворени същества, а не според размера на приноса им; крайните им цели бяха определени в съответствие с изначалните им стремежи, а не според това колко работа са свършили или според дадените им от другите хора оценки. Така че активният стремеж на човек да изпълни дълга си на сътворено същество е пътят към успеха; най-верният път е този на стремеж към искрена любов към Бог; стремежът към промяна на досегашния нрав на човека и стремежът към чиста любов към Бог са пътят към успеха. Този път към успеха е път към възстановяване на изначалния дълг на човека и на изначалния вид на сътворено същество. Това е пътят на възстановяване и е цел на цялото Божие дело от началото до края“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек). След като прочетох Божиите слова, видях, че наистина няма разлика между висш и низш дълг на хората. Дали те могат да бъдат спасени, не зависи от това какъв дълг изпълняват или колко велико е делото им. Стига човек да се стреми към истината, да изпълнява дълга си на сътворено същество и да постигне промяна в живота си нрав, той може да бъде спасен от Бог. Отговорност на сътворените същества е да изпълняват дълг. Всеки човек трябва да прави това. Това не е инструмент за лично облагодетелстване, нито е разменна монета за награди. Независимо дали съм благословен, или не, аз трябва да изпълнявам дълга си. След това църквата ми възложи подходящ дълг въз основа на физическото ми състояние.

Сега вече не се тревожа постоянно за това дали ще имам добро бъдеще и крайна цел. Знам, че какъвто и дълг да изпълнявам, разбирането и придобиването на истината е най-важното нещо. Дали ще имам добър изход в бъдеще, или не, стига да мога да изпълнявам задълженията си в рамките на своя дълг, аз се чувствам спокоен и умиротворен. Благодаря на Бог!