От Ли Ян, Китай

Роден съм в земеделско село, където израснах в бедно семейство. Родителите ми бяха простодушни фермери, които често бяха тормозени. Като дете се заклех, че като порасна, ще постигна нещо значимо и ще накарам останалите селяни да ни видят в друга светлина, да спрат да ни гледат отвисоко и да ни тормозят. Започнах да изучавам бойни изкуства, когато бях на 11, и макар че беше изтощително и често се наранявах, така и не се отказах, колкото и трудно да ставаше. По-късно, решен да започна бизнес и да се откроя от тълпата, обикалях, взимах заеми, правех подаръци и развивах връзки. През 1999 г. най-сетне успях да регистрирам школа по бойни изкуства.

Щом отвори врати, благодарение на усърдното ми управление тя процъфтя, а печалбите растяха все повече и повече. Това спечели одобрението на местните, а родителите ми се гордееха с мен и чувстваха, че съм донесъл чест на семейството. Учениците и родителите им ме ласкаеха, а градското спортно бюро и кметът ме ценяха високо и винаги ме посрещаха с усмивка. Тази всеобща почит ме караше да се чувствам важен и уважаван и напълно удовлетворяваше желанието ми за статус. Бях изключително щастлив — усещах, че най-сетне бях успял в живота. Участвах в много обществени събития, за да спомогна за утвърждаване позицията на школата, подкупвах различни ведомства и изпращах подаръци на ръководителите по празниците, за да ми дават грамоти и да популяризират школата. За да угоднича пред тях, изричах и вършех безброй неща в разрез със собствените ми убеждения, като се страхувах, че ако сбъркам пред някой чиновник, бизнесът, статусът и репутацията, които толкова упорито съм развивал, ще рухнат за миг. Постоянно бях на тръни и не можех да се отпусна. Това беше изтощително и физически, и психически — един труден и уморителен начин на живот. По онова време бях объркан: бизнесът ми беше успешен и бях постигнал и име, и придобивки — защо тогава животът ми беше толкова труден и изтощителен?

После през май 2012 г. приех евангелието на Всемогъщия Бог в последните дни. Като се събирах и взаимодействах с братята и сестрите от Църквата на Всемогъщия Бог, виждах, че това е място без измама, без сделки за власт и пари. Всички бяха съсредоточени единствено върху стремежа към истината. Когато някой разкриеше покварен нрав, можеше открито да разговаря за себепознанието си и търсеше истината, за да разреши проблемите си. Не бях виждал такова нещо в обществото. Почувствах, че пътят на вярата е правилният път, по който да вървим в живота. Като четях Божиите слова, научих, че в последните дни Бог е извършвал делото по възнаграждаване на доброто и наказване на злото. Само онези, които искрено вярват в Бог и се стремят към истината, ще имат Божията грижа и закрила и накрая ще бъдат спасени и съхранени в големите катаклизми. За онези, които нито вярват, нито се стремят към истината, колкото и успешно да управляват бизнес или колкото и пари да печелят, всичко това накрая ще се окаже безполезно и няма да може да им спаси живота. След като разбрах всичко това, вече не бях толкова съсредоточен върху развитието на школата. Вместо това, когато разполагах с допълнително време, излизах да споделям евангелието.

Отначало моето семейството подкрепяше вярата ми. По-късно обаче най-големият ми син видя по новините, че правителството потиска и арестува вярващите. От страх, че вярата ми щеше да застраши школата, синът ми започна да ѝ се противопоставя, дори заплашваше да ме докладва на полицията. Един чиновник, с когото бях в добри отношения, също ме посъветва: „В тази страна вярата не е позволена. Трябва да се откажеш от нея. Арестуват ли те, не само че ще бъдеш осъден, но и школата ти вероятно ще бъде затворена. Няма ли това да унищожи семейството ти?“. Казах му, че моята вяра е истинският път и съм решен да я пазя докрай. Когато не успя да ме убеди, той каза на съпругата ми някои от лъжите на Компартията, които клеветяха Църквата на Всемогъщия Бог. Каза също, че вярващите в „Източната светкавица“ са основна цел за арести от страна на правителството и че това ще се отрази негативно на следващите поколения на техните семейства — децата им няма да бъдат допуснати да посещават колеж, да влязат в армията или да станат чиновници. Щом жена ми чу това, се изплаши, че вярата ми ще се отрази негативно на децата ни. Тя започна огромен спор с мен, дори ме заплаши с развод. Всичко това беше изключително болезнено за мен: „Вторият ми син си намери чудесна работа, след като завърши магистратурата си. Ако изгуби всичко заради вярата ми, със сигурност ще се обърне срещу мен. Също така школата, която съм изградил с толкова усилия, в момента процъфтява. Ако я закрият заради вярата ми в Бог, няма ли всички тези години труд да отидат напразно? Какво ще си помислят съседите за мен?“. В онзи период нямах никакъв апетит и не можех да спя. Изпитвах такова вътрешно страдание, че дори ми мина през ума да се откажа от вярата си, но в същото време знаех, че тя е единственият път към спасението, така че не можех да спра да вярвам.

На едно събиране се открих за състоянието си. Водачът разговаря с мен за много от Божиите слова, включително и за следния откъс: „От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш отговорностите си. Ти играеш ролята си и започваш жизнения си път в името на Божия план и Неговото предопределение. Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, във всеки случай никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). Тя обясни в общение: „Съдбите ни са изцяло в Божиите ръце. Още от момента на раждането ни всичко, което ще преживеем в този живот — пред какви неуспехи и трудности ще се изправим — всичко е предопределено от Бог. Това, че сега сме способни да имаме вяра и да приемаме Божието спасение, също е предопределено от Него. Фактът, че сме в Китай и сме подложени на такова потисничество и страдание заради вярата си, е с Божието позволение и Той използва това потисничество, за да усъвършенства вярата и предаността на Божиите избраници. Дали ще бъдеш арестуван, дали ще закрият школата ти, какви ще бъдат перспективите на децата ти — всичко това е изцяло в Божиите ръце. Никой човек не може да определи това и дори правителството няма последната дума“. Божиите слова и общението на водача ме просветлиха: „Наистина е така. Вече съм изживял половината си живот, минал съм през толкова много неща и осъзнавам, че нищо от това, което ми се е случило, не е било наистина под мой контрол. Например, като бях в армията, тренирах усилено и се представях добре. Трябваше да се издигна до офицерски чин, но тогава някой друг несправедливо зае моето място. От друга страна, преминах през какви ли не трудности, докато изградя школата си, но в крайна сметка тя заработи гладко и сега върви отлично. Тези успехи и провали бяха извън човешкия контрол“. Като се замислих над всичко това, осъзнах, че всичко, което преживяваме в живота, се определя от Божието ръководство и ние нямаме право на глас. Да се тревожа дали ще ме арестуват, или не, беше безполезно. Бог е решил това отдавна, така че трябваше да оставя всичко в Божиите ръце и да се покоря на Неговите подредби. След това водачът разговаря с мен за нещо друго: „Истинският път е бил потискан от древни времена. Колкото по-сигурно е, че това е истинският път, толкова по-жестоко го преследват силите на Сатана. Как би могъл Сатана да се примири с това, че Бог спасява хората? Когато Господ Исус е дошъл да извършва делото си, римското правителство и религиозният свят яростно са Му се противопоставяли и са Го преследвали, както и Неговите последователи. Днес ние вярваме в истинския Бог, затова неизбежно ще бъдем арестувани и преследвани от сатанинския режим на Компартията. Бог използва това преследване, за да ни помогне да придобием проницателност — да можем ясно да видим демоничната, богопротивна същност на партията“.

По-късно прочетох този откъс от Божиите слова: „Това е мръсна земя от хиляди години. Тя е непоносимо мръсна, мизерията е навсякъде, навсякъде вилнеят призраци, които мамят и заблуждават, отправят безпочвени обвинения, безмилостни са и са жестоки, тъпчат този призрачен град и го оставят осеян с трупове. Вонята на разложение се носи над земята и прониква във въздуха, а той е строго охраняван. Кой може да види света отвъд небето? Дяволът завързва плътно цялото тяло на човека, превързва очите му и запечатва здраво устните му. Царят на дяволите е вилнял в продължение на няколко хиляди години, та чак до днес, когато все още следи отблизо призрачния град, сякаш е непробиваем дворец на демони. Същевременно тази глутница кучета пазачи с гневни погледи е дълбоко уплашена, че Бог ще ги свари неподготвени и ще ги изтреби всички, че ще ги остави без спокойно и щастливо място. Как изобщо хората на призрачен град като този биха могли да видят Бог? Наслаждавали ли са се някога на нежността и обичливостта на Бог? Как биха могли да разберат въпросите на човешкия свят? Кой от тях може да разбере нетърпеливите Божии намерения? Затова не е чудно, че въплътеният Бог остава напълно скрит: как в такова мрачно общество, където демоните са безмилостни и безчовечни, царят на дяволите, който убива хора, без да му мигне окото, би могъл да търпи съществуването на Бог, Който е обичан, мил и свят? Как би могъл да аплодира и да се радва на Божието идване? Тези лакеи! Те отвръщат на добротата с омраза, отдавна са започнали да се отнасят към Бог като към враг, злоупотребяват с Бог, крайно жестоки са, не изпитват ни най-малко уважение към Бог, нападат и плячкосват, загубили са всякаква съвест, вървят срещу всякаква съвест и изкушават невинните до изпадането им в кома. Предци от древността? Любими водачи? Всички те се противопоставят на Бог! Тяхната намеса е оставила всичко под небето в състояние на мрак и хаос! Религиозна свобода? Законните права и интересите на гражданите? Всичко това са трикове за прикриване на злото!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8)). Божиите слова ми показаха, че Компартията е една атеистична партия, враг на Бог, която не допуска съществуването Му. Твърди, че разрешава религиозната свобода, но това е просто една заблуждаваща лъжа. Страхува се, че ако хората придобият вяра, четат Божиите слова и научат истината, ще разберат, че партията е самият Сатана, който вреди на хората, ще се разбунтуват срещу нея и ще я отхвърлят. Тогава амбицията и целта й завинаги да контролира хората ще бъдат разбити на пух и прах. Затова, за да попречи на хората да вярват в Бог и да го следват, тя яростно арестува и преследва Божиите избраници, и използва медиите, за да злепоставя и клевети Църквата на Всемогъщия Бог. Дори заплашва семействата на вярващите, като ги кара да потискат и да се противопоставят на вярващите, докато се откажат от вярата си, изгубят Божието спасение и заедно с партията бъдат погубени в ада. Компартията е изключително подла и нечестива! Семейството ми беше подведено от нея и започна да ме потиска. Ако се бях поддал на потисничеството на семейството си, щях просто да падна в капана на Сатана. Не можех да позволя това. Независимо как моето семейство заставаше на пътя ми, знаех, че трябваше да запазя вярата си и да продължа да изпълнявам дълга си.

Като виждаше колко бях решен да следвам Бог, най-големият ми син засили преследването. Един ден дори ме изгони от школата пред погледите на учениците ми. Изкрещя ми с гняв: „Правителството не разрешава религия, но ти настояваш да вярваш! Ако те арестуват, цялото семейство ще бъде замесено, дори и моите деца. Това приемливо ли е? Ако искаш да запазиш вярата си, трябва да напуснеш школата и да не ни забъркваш в това!“. Просто не можех да повярвам на ушите си — собственият ми син каза нещо толкова безсърдечно и ме изгони само заради това, че вярвам в Бог. Бях истински наранен: „Ако ме изхвърлят от собствената ми школа, това няма ли да означава, че всичките ми усилия през годините са били на вятъра? Кой би ме наричал „директор“ и би ме гледал с уважение? Вече нямаше да мога да се радвам на тези неща. Щях да се върна към живота на обикновен фермер. Как щях да погледна приятелите и познатите си в очите?“. Тези мисли бяха непоносимо болезнени за мен. „Къде щях да отида, ако синът ми ме изгони? Дали просто да не го послушам?“. Докато разсъждавах за всичко това, се сетих за Божиите слова: „Ако хората нямат никаква увереност, не е лесно да продължат по този път. Сега всеки може да види, че Божието дело ни най-малко не съответства на представите и въображението на хората. Бог е извършил толкова много дела и е изрекъл толкова много думи, и макар хората да признават, че те са истина, в тях все още могат да се появят представи за Бог. Ако хората искат да разберат истината и да я придобият, те трябва да имат увереността и силата на волята, за да могат да отстояват това, което вече са видели, и това, което са придобили от опита си. Без значение какво извършва Бог в хората, те трябва да отстояват това, което самите те притежават, да бъдат искрени пред Бог и да Му останат предани докрай. Това е дългът на човечеството. Хората трябва да поддържат това, което трябва да правят“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог). „Не се обезсърчавай, не бъди слаб и Аз ще ти разкрия неща. Пътят към царството не е толкова гладък, нищо не е толкова просто! Ти искаш благословиите да идват при теб лесно, нали? Днес всеки ще се срещне с горчиви изпитания. Без такива изпитания любящото сърце, което имате за Мен, няма да стане по-силно и няма да имате истинска любов към Мен. Дори и тези изпитания да се състоят само от незначителни обстоятелства, всеки трябва да премине през тях. Просто интензивността на изпитанията ще е различна“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 41). Божиите слова ми помогнаха да се успокоя. Наистина е така — пътят на вярата в Бог не е съвсем гладък. Трябва да понесем някои страдания, а без вяра е трудно да останем на този път. Ако бях станал негативен и се бях оттеглил заради това потисничество, къде щеше да е моята вяра? Преди да повярвам в Бог, когато години наред се борех в този свят, за да постигна успех, водех труден, изтощителен и безнадежден начин на живот. Сега имах късмета да се сблъскам с тази възможност, която се случва веднъж в живота — Бог, Който идва да спаси човечеството. Как бих могъл да се откажа от нея просто ей така? Ако го направех, как щях да бъда спасен от Бог? Господ Исус е казал: „Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?“ (Матей 6:26). Бог е създал птиците, които нито сеят, нито жънат, но Той все пак им е осигурил препитание. Сега, след като вярвах в Бог и изпълнявах дълга си, Бог щеше да отвори път за мен. Ако синът ми ме изгони от дома, вярвах, че Бог ще ме води и няма от какво да се тревожа. Тази мисъл възроди вярата ми и вече не се чувствах възпиран от него. Щом видя, че оставам непоколебим във вярата си, той гневно ме избута към входа на школата. Нямах друг избор, освен да я оставя зад гърба си и да остана в дома на родителите си за известно време.

Същата вечер, докато мислех за тежкото си положение, се чувствах нещастен. Помолих се на Бог: „Боже, не знам какво е Твоето намерение в това. Знам, че с вярата си в Теб, вървя по правилния път — тогава защо синът ми се държи така с мен? Моля Те, напътствай ме да разбера Твоето намерение“. Тогава си спомних един откъс от Божиите слова, който някои братя и сестри бяха споделили с мен: „Всяка стъпка от делото, което Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад всяка стъпка от делото и всичко, което се случва, стои облог, направен от Сатана пред Бог, и това изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от делото, което Бог върши у вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Докато разсъждавах върху Божиите слова, осъзнах, че на пръв поглед изглеждаше така, сякаш синът ми беше заблуден от лъжите на Компартията, потискаше вярата ми и я възпрепятстваше, и ме гонеше от собствената ми школа. Но всъщност това беше Сатана, който смущаваше, подвеждаше и манипулираше ситуацията само за да види какво щях да избера — дали щях да запазя семейните си отношения, да защитя името и статуса си и да предам Бог? Или щях да се откажа от личните си интереси и щях да продължа да следвам Бог? Моята ситуация ме тревожеше и разстройваше, защото ми липсваше истинска вяра в Бог и не ми достигаше решимост да се откажа от всичко заради Него. Сатана се целеше в слабите ми места — желанието ми за репутация и статус и загрижеността ми за семейството — за да ме подтикне да предам Бог и да Го изоставя. А после в крайна сметка щеше да ме погуби и да ме погълне. Сатана е толкова коварен и зъл! Това осъзнаване ме накара да се почувствам малко по-добре. Реших, че каквото и да направи семейството ми, за да ме спре, и пред каквито и страдания да се изправя занапред, ще остана силен във вярата си и ще следвам Бог докрай, като посрамя Сатана.

Тъй като не можех да остана дълго в дома на родителите си, трябваше да се върна в школата. Като се върнах, продължих да посещавам събирания и да споделям евангелието. Най-големият ми син и съпругата му засилиха потисничеството, щом видяха, че не се отказвам от вярата си. Често ми говореха ужасни неща, проклинаха ме и ме гонеха. Освен това поеха контрола върху финансите на школата и не ми оставиха нито стотинка. Често казваха болезнени неща само за да ме разстроят и за известен период от време не спирах да се ядосвам, трудно се хранех и така здравето ми се влоши. Когато вървях, ми причерняваше и няколко пъти едва не припаднах. Развих гастрит, а болките вечер бяха толкова силни, че единственият начин да ги облекча беше да притискам възглавница към стомаха си. Когато не можех да заспя нощем, отивах до двора на школата и гледах сградата за тренировки, кабинетите, кафенето и общежитията. Да гледам школата, която бях изградил с толкова труд, определено ми тежеше. Замислих се колко пътища бях изминал, колко връзки бях създал и колко много бях изстрадал, за да открия тази школа. А сега, когато бях постигнал някакъв успех, той щеше да ми бъде отнет от собствения ми син. Това беше делото на живота ми. Сега, ако исках да запазя вярата си, рискувах да изгубя всичко. Тези мисли пронизваха сърцето ми като нож. В онзи период бях много слаб и тайно плачех всяка нощ. Молех се на Бог през сълзи: „О, Боже, ще изгубя бизнеса, който съм градил цял живот, и просто не мога да понеса да го изоставя. Моля Те, напътствай ме да преодолея тази ситуация“.

По-късно братята и сестрите споделиха с мен част от Божиите слова, които ми дадоха път за практикуване. Божиите слова гласят: „Сега вече трябва да виждаш ясно точно какъв път бе избрал Петър. Ако виждаш ясно пътя му, значи ще си сигурен в делото, което се извършва днес, и няма да се оплакваш, да бъдеш негативен или да копнееш за каквото и да било. Трябва да изпиташ настроението, което тогава бе завладяло Петър: той беше поразен от мъка, вече не питаше за бъдещето и не искаше благословения. Той не търсеше изгода, щастие, слава или късмет в този свят, а се стремеше единствено да живее възможно най-смислен живот, тоест да се отплати за Божията любов и да посвети на Бог всичко най-ценно, което имаше. Само тогава сърцето му щеше да се изпълни с удовлетворение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как Петър опозна Исус). Премислянето на Божиите слова ми отвори очите. По онова време Петър също е страдал от потисничеството на семейството си заради вярата си. Семейството му е искало той да се прочуе и да донесе слава на дома, но той не е бил възпиран от тях. Когато Господ Исус го е призовал, той се е отказал от всичко, за да последва Господ и да се стреми към смислен живот. Преживяването на Петър за мен беше просветляващо. Петър е имал истинска вяра в Бог и е бил способен да се откаже от всичко, за да Го последва. Той се е стремял към истината, познал е Бог и го е обикнал, като накрая е придобил Божието одобрение. Бях вярващ отскоро и имах повърхностно разбиране за истината, но като си помислих за нещастието, което предишният ми стремеж към име и статус ми беше донесъл, и след това видях пътя, по който е поел Петър и който му е донесъл Божието одобрение, това наистина ме вдъхнови. Исках да последвам примера на Петър, да се откажа от името и репутацията и да се стремя към истината. По-късно реших да напусна школата и да продължа да практикувам вярата си и да изпълнявам дълга си.

Няколко дни по-късно някои от старите ми приятели военни много се разгневиха, като разбраха, че синът ми ме е изгонил от школата и започнаха да мислят всякакви идеи, за да си я върна. Приятелите и роднините ми негодуваха срещу тази несправедливост, а секретарят на селото ми помогна, като ми издаде официално удостоверение, че сам съм построил школата и никой друг няма дял в нея. Когато чух всичко, което казваха, си помислих: „Сега с това удостоверение, ако военните ми приятели ми помогнат да си върна школата, ще си възвърна целия престиж, който загубих“. Осъзнах, че отново имам желание да се стремя към име и статус, затова тихо се обърнах към Бог с молба да ми даде сили да се опълча срещу плътта. След молитвата се сетих за преживяването на Йов. Всичките му притежания са били отнети за една нощ и макар да е било изключително болезнено, той не се е уповавал на себе си, за да си ги извоюва обратно. Вместо това той се е молил и се е покорил на Божиите подредби. Моите притежания не бяха нищо в сравнение с Богтството на Йов, но ако в тази ситуация не се молех и не търсех Бог, а вместо това бях поискал да си ги върна със собствени сили, що за покоряване на Бог би било това изобщо? Освен това, ако наистина си върнех школата и трябваше да я ръководя по цял ден, нямаше да имам енергия да практикувам вярата си и да изпълнявам дълга си. Сега, след като синът ми беше отнел школата, можех с цялото си сърце да практикувам вярата си и да изпълнявам дълга си. Това беше нещо прекрасно. Тази мисъл силно озари сърцето ми. Осъзнах, че никога не съм можел да се откажа от школата, защото бях твърде дълбоко покварен и твърде много държах на репутацията и статуса си.

По-късно прочетох този откъс от Божиите слова: „Човекът, който е роден в такава мръсна земя, е заразен от обществото в значителна степен, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, презряната философия за светските отношения, напълно безполезното съществуване и низки обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно вредят на неговата съвест и я нападат. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-безскрупулен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се покори на Бог, и дори няма нито един човек, който доброволно да търси явяването на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът преследва удоволствия до насита и безгрижно покварява плътта си в блатото. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в мрака, нямат никакво желание да я практикуват и не са склонни да търсят дори когато видят, че Бог вече се е явил. Как може едно толкова извратено човечество да има каквато и да било възможност за спасение? Как може едно толкова упадъчно човечество като това да живее в светлината?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог). Божиите думи разкриха точното ми състояние. Още от малък моите родители и учители ме учеха на неща като: „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“, „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“, „Изпъкни над останалите“ и „Донеси чест на предците си“. Тези сатанински философии се бяха вкоренили дълбоко в сърцето ми, като бяха създали в мен изкривена перспектива за живота и неговите ценности. Мислех, че да напредваш, да бъдеш по-добър от другите и да придобиеш репутация и статус е единственият начин да водиш почтен и стойностен живот. Бях готов да понеса всякакви страдания, за да успея да си създам име. Когато ръководех школата за бойни изкуства, всеки мой ден беше особено уморителен. Използвах парите, които бях изкарал с пот на челото, за да угоднича на чиновниците, подмазвах им се, ласкаех ги — живеех без капка достойнство. Трябваше предварително да изпращам подаръци за празниците на държавните ръководители, защото се страхувах да не си навлека неприятности дори за най-малкия пропуск. Поддържането на тези сложни междуличностни взаимоотношения беше изтощително както психически, така и физически, но аз бях затънал дълбоко в тях и не можех да се измъкна. Хората около мен безразсъдно вършеха всевъзможни злини, след като се сдобиеха с име и статус, участваха в корупция и подкупи, срещаха се с проститутки и играеха хазарт — за тях нямаше граници. Това е изцяло начинът, по който Сатана покварява хората и им вреди. Заграбването на школата, която бях построил със собствените си ръце, от сина ми също се дължеше на това, че той беше победен от съблазънта на придобивките и статуса. Заради тези придобивки той пренебрегна любовта между баща и син. Това ми напомни за древните императорски фамилии, в които братя, бащи и синове се убивали един друг, за да завземат трона. Това бяха заблудите и дяволските слова на Сатана, които покваряваха хората до степен да загубят всякаква човешка природа и разум. В този момент разбрах, че репутацията и статусът са окови, с които Сатана оковава човешката природа. Ако живеем според философиите на Сатана и търсим репутация и статус, просто ще ставаме все по-покварени, а животът ни — все по-болезнен. Бог не искаше повече да ме вижда покварен от Сатана и затова, когато бях затънал в калта на репутацията и статуса, Божиите слова ми показаха, че стремежът към истината е правилният път, единственият начин да водя смислен живот. Бях обвързан и възпиран от сатанински философии, затова, когато изгубих удоволствията от парите, репутацията и статуса, ми беше трудно да се откажа от тях и бях нещастен. Дори исках да заведа съдебно дело, за да си върна тези неща. Бях толкова глупав. Ако бях продължил по този начин, просто щях да продължа да позволявам на Сатана да ми вреди и накрая щях да бъда унищожен заедно с него. Господ Исус е казал: „Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). Вярно е. Колкото и пари или репутация да има човек, те не могат да купят истината или живота! Днес изгубих притежанията, репутацията и статуса, които бях изграждал през по-голямата част от живота си, но чрез това преживяване разбрах как тези неща вредят на хората и колко плашещи могат да бъдат последствията от стремежа към тях. Научих също значението и стойността на стремежа към истината и станах способен да се откажа от материалните притежания, за да следвам Бог и да изпълнявам дълга си. Това е великото Божие спасение за мен. В момента, в който разбрах Божието намерение, вече не исках да се карам със сина си, нито да го съдя. Единствено исках да се покоря на Божието върховенство и подредби, да се стремя правилно към истината и да изпълнявам дълга си.

Оттогава споделям евангелието в църквата и изпълнявам своя дълг. Макар вече да не се радвам на възхищението на другите, се чувствам по-спокоен от всякога и всеки мой ден е пълноценен. В сърцето си съм сигурен, че да имаш вяра и да следваш Бог е най-добрият избор и най-смисленият начин да живееш. Благодаря на Бог!