От Ли Син, Китай

През декември 2011 г. братя и сестри от няколко църкви бяха арестувани един след друг. Нашата църква уреди сестра Чън Си, сестра Лян Син и аз да се справим с последиците поотделно. На 25-и, точно след обяд, ми се обадиха по телефона. Гласът от другия край на слушалката заговори припряно и каза: „Ли Син, имам лоши вести!“. Когато чух Чън Си да казва това, сърцето ми се качи в гърлото. Тя ми съобщи завоелирано, че същата сутрин полицияа е арестувала Лян Син и е иззела и парите на църквата. Чън Си каза, че вероятно я следят и ме помоли да намеря начин да се справя с последиците и бързо да си тръгна.

Свлякох се на дивана и си помислих: „Полицията вероятно ни следи и наблюдава от известно време и са дошли подготвени. Знам място, където се съхраняват църковни книги и имущество. Чън Си и Лян Син са били там. Трябва бързо да преместя тези неща на сигурно място или полицията може да ги конфискува всеки момент“. Ала после се замислих: „Това място може да е било разкрито и от полицията. Ако отида сега, дали няма просто да се озова в ръцете им? Ако бъда заловена, полицията със сигурност ще ме изтезава. Ако не мога да понеса мъченията и предам Бог, няма да постигна добър край и крайна цел, нали?“. Колкото повече мислех за това, толкова повече се плашех. Помислих си, че може би ще е по-добре да остана където съм и да изчакам нещата да се успокоят. Ала се чувствах особено неспокойна, защото сега, когато интересите на църквата бяха претърпели загуби, имах отговорност да ги защитя. Как можех да си позволя да бъда страхливка в този момент? Разкъсвах се между собствената си безопасност и интересите на църквата и не знаех какво да правя. Ала после си припомних откъс от Божиите слова: „Когато изпълнявате задълженията си, вие мислите за собствените си интереси, за личната си безопасност, за членовете на семейството си. Какво си направил някога за Мен? Кога си мислил за Мен? Кога си бил отдаден, независимо от цената, на Мен и Моето дело? Къде са доказателствата за това, че Ми съответстваш? Къде е истината за твоята вярност към Мен?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да търсиш път да съответстваш на Христос). Божието слово точно разкриваше моето състояние. Изправена пред вероятността да бъда арестувана и подложена на гонения от големия червен змей, не мислех как да проявя внимание към Божиите намерения или да защитя църковното дело. Вместо това мислех единствено за собствените си интереси. Ужасявах се, че ще ме арестуват и изтезават, а още повече се боях, че мъченията ще ме пречупят, че ще стана Юда и по този начин никога няма да постигна добър край и крайна цел. Всичките ми страхове бяха, за да защитя собствените си интереси. В този критичен момент, за да защитя себе си, пренебрегвах интересите на църквата и исках да избягам от дълга си. Бях толкова егоистична и достойна за презрение! Колкото и жестока да бе полицията, тя все пак беше в Божиите ръце и без Божието разрешение, не можеше да пипне и косъм от главата ми. При тази мисъл се почувствах по-спокойна и по-малко уплашена. Помислих си как Господ Исус е бил разпнат, за да завърши делото на изкуплението за цялото човечество. Защо Господ Исус е бил в състояние безрезервно да положи живота Си, за да завърши Божието поръчение? Потърсих да прочета подходящи части от Божието слово, които гласяха: „Исус успя да извърши Божието поръчение — делото на изкуплението на цялото човечество — защото можеше да прояви внимание към Божиите намерения, без да прави планове или спогодби за Себе си. Затова Той също беше близък довереник на Бог — Самият Бог — и всички вие добре разбирате това. (Всъщност Той беше Самият Бог, засвидетелстван от Бог. Споменавам го тук, за да използвам обстоятелството с Исус като илюстрация по темата.) Той постави управленския план на Бог в центъра и винаги се молеше на небесния Отец и търсеше волята Му. Той се помоли и каза: „Отче Боже! Завърши това, което е Твоята воля, и постъпвай не според Моите желания, а според Твоя план. Човекът може да е слаб, но защо да Те е грижа за него? Как може човекът да е достоен за твоята загриженост, човекът, който е като мравка в ръката Ти? В сърцето Си желая само да изпълня волята Ти и желая да можеш да извършиш това, което искаш да извършиш в Мен според Своите Собствени желания“. По пътя към Ерусалим Исус агонизираше, сякаш сърцето Му беше прободено с нож, но въпреки това нямаше ни най-малко намерение да измени на думата Си; мощна сила постоянно Го подтикваше към мястото, където щеше да бъде разпънат. Накрая Той беше прикован на кръста и стана подобие на греховна плът, като изпълни делото на изкуплението на човечеството. Той се освободи от оковите на смъртта и Хадес. Пред него смъртта, адът и Хадес загубиха силата си и бяха победени от Него“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения). След като прочетох този откъс от Божиите слова, бях доста развълнувана. За да изкупи човечеството, което е живяло под властта на Сатана, Господ Исус е позволил да бъде разпнат и е станал принос за грях за човечеството, като е понесъл толкова много болка и унижение. Той е поставил изпълнението на Божието поръчение преди всичко, без условия или извинения и без оглед на Своите придобивки или загуби. Междувременно, когато получих своя дълг, не се опитах да проявя внимание към Божиите намерения или да изпълня своята отговорност. Мислех само за собствената си безопасност и крайна цел. В този момент се засрамих от себе си и се почувствах особено разкаяна и задължена на Бог. Веднага паднах на колене и се помолих на Бог, за да се покая.

В този момент си спомних молитвата на Петър, когато е бил подложен на огромни мъчения по време на процеса срещу него: „Знаеш какво мога да направя и освен това знаеш каква роля мога да играя. Искам да се поставя под милостта на Твоето устройване и ще Ти посветя всичко, което имам. Само Ти знаеш какво мога да направя за Теб. Въпреки че бях така изигран от Сатана и се бунтувах срещу Теб, вярвам, че не помниш прегрешенията ми заради това и отношението Ти към мен не се основава върху това. Искам да посветя целия си живот на Теб. Не искам нищо, както и нямам други надежди или намерения. Искам само да действам според намеренията Ти и да следвам волята Ти. Ще пия от горчивата Ти чаша и оставам на Твоите заповеди“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как Петър опозна Исус). Молитвата на Петър ме развълнува и вдъхнови. Бог знаеше моята сила и какъв дълг можех да изпълнявам и тъй като този дълг ми бе отреден, знаех, че трябва да го изпълня без колебание. В този момент намерих своята решителност да загърбя личните си интереси и да проявя внимание към Божиите намерения. На следващия ден се втурнах да местя книгите и имуществото. По това време бях много притеснена. Боях се, че нещо може да се обърка по пътя, затова постоянно се молех на Бог. Сетих се за Божието слово: „Не се страхувай от едно или друго, Всемогъщият Бог на войнството непременно ще бъде с теб — Той е силата, която ви крепи, и вашият щит“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 26). Тези Божии слова веднага ми дадоха вяра. Бях изцяло в ръцете на Бог и от Него зависеше дали ще има опасност по пътя. Моята работа бе да завърша задачата си по най-добрия начин и да направя каквото мога. С Божията помощ нямаше от какво да се боя. По-късно, след като книгите и имуществото бяха преместени на сигурно място, сърцето ми най-сетне се успокои.

Година по-късно, през декември 2012 г., се оказах в период, в който евангелието се разпространяваше усилено и много хора из цялата страна приемаха делото на Всемогъщия Бог. Компартията беше бясна. Тя използваше медийните си глашатаи, за да напада и да очерня Църквата на Всемогъщия Бог, и трескаво потискаше и арестуваше братя и сестри. В града, в който живеех, бяха арестувани повече от десетима братя и сестри. Един ден, докато бях извън града за събиране, изведнъж получих телефонно обаждане от сестра Тиен Хуей. Тя нервно каза: „Имам лоши вести, нещо се случи…“. Осъзнах, че вероятно не може да ми каже ясно по телефона, затова затворих и се втурнах обратно. След като се срещнах с Тиен Хуей, научих, че полицията издирва две сестри, които разпространяват евангелието. Полицията бе разлепила съобщения за издирването им на пропагандни табла, телефонни стълбове, врати на фабрики и навсякъде по улиците. Използваха и снимките им, за да проверяват преминаващите коли и пешеходците един по един на кръстовищата в окръга. Тиен Хуей ми каза, че братята и сестрите са помогнали на тези две сестри да намерят временно убежище. Въпреки това, много членове на семействата на нашите братя и сестри бяха чули новината, че правителството извършва все повече арести на вярващи и бяха много притеснени, че членове на техните семейства също ще бъдат арестувани, така че държаха братята и сестрите у дома и не им позволяваха да излизат на събирания. Обсъдихме какво да правим с Тиен Хуей и решихме да поим и подкрепяме братята и сестрите поотделно, за да може всеки да разбере истината, да не бъде възпрян от тъмните сили на големия червен змей и да може да остане непоколебим в такава среда.

Един ден отидох да подкрепя една сестра и докато приключим общението си, вече беше минало полунощ. Вървях сама по тихия и пуст път, като си мислех: „Трябваше да подкрепя тази сестра толкова късно през нощта, а все още има толкова много братя и сестри, които се нуждаят от поене и подкрепа. Средата в момента е сурова, така че ако продължавам да тичам по този начин от къща на къща и ме хванат, не знам на какви мъчения ще ме подложи полицията. Дали Компартията щеше да ме пребие до смърт, защото мрази хората, които вярват в Бог? Ако бъда пребита до смърт, няма да мога да видя раждането на красотата на царството, нали? Изпълнението на този дълг е твърде опасно! Никой не е уредил изрично да подкрепям братята и сестрите си в момента, така че защо поемам този риск?“. Колкото повече мислех за това, толкова повече се плашех. Когато се прибрах вкъщи, получих писмо от една сестра. Тя и повече от дузина братя и сестри бяха арестувани за проповядване на евангелието. Тя току-що беше освободена. В писмото си казваше, че братята и сестрите в затвора ни казват да не се тревожим за тях. Въпреки че бяха арестувани, хвърлени в затвора и търпяха трудности, те смятаха, че е чест да бъдат подложени на гонения заради проповядването на евангелието. Сестрата също казваше, че след известно време, когато се увери, че полицията е спряла да я следи и наблюдава, ще продължи да проповядва евангелието. Когато прочетох писмото ѝ, се почувствах много виновна. Тези братя и сестри страдаха в затвора, но вместо да се оплакват, гледаха на гоненията срещу тях заради проповядването на евангелието като слава. Тогава се замислих за себе си. Просто подкрепях братята и сестрите си и вършех някаква работа, за да се справя с нещата след вълна от арести, но непрекъснато се притеснявах, че ще бъда арестувана и бита до смърт. Мислех единствено за собствените си интереси, край и крайна цел. Колкото повече мислех за това, толкова по-разкаяна и виновна се чувствах. Бях толкова егоистична, достойна за презрение и недостойна за Божието поене и хранене. Тогава си припомних откъс от Божието слово: „Възхищавам се на лилиите, които цъфтят по хълмовете; цветя и треви се простират по склоновете, но именно лилиите придават блясък на славата Ми на земята преди настъпването на пролетта — може ли човекът да постигне това? Може ли да свидетелства за Мен на земята преди Моето завръщане? Би ли могъл да се посвети заради името Ми в страната на големия червен змей?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 34). Прочетох и друг откъс: „Тъй като е започнато в земя, която се противопоставя на Бог, цялото Божие дело се сблъсква с огромни пречки и много от Неговите слова не могат да се осъществят веднага; така в резултат на Божиите слова хората се облагородяват, което също е част от страданието. За Бог е изключително трудно да върши делото Си в земята на големия червен змей — но именно чрез тази трудност Бог изпълнява един етап от Своето дело, за да може да разкрие Своята мъдрост и Своите удивителни деяния, и Бог използва тази възможност, за да направи тази група хора пълноценни“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?). След като обмислих Божиите слова, разбрах малко за Божието намерение. Бог позволява на големия червен змей да ни преследва, за да усъвършенства нашата вяра и покорство. В последните дни Бог усъвършенства група от хора в победители, които, без значение колко опасна или ужасна е ситуацията, могат да изпълняват дълга си, да практикуват истината и да остават непоколебими в свидетелството си. Сега беше времето да остана непоколебима в свидетелството си за Бог, но в името на собствената си безопасност исках да изоставя дълга си и да избягам от тази ситуация. Бях наистина егоистична и достойна за презрение! Замислих се за цветята и растенията край пътя. Независимо от студа или жегата, без значение колко сурова е околната среда, стига да е сезонът, в който Бог им е отредил да растат, те растат и цъфтят, като свидетелстват за делата на Създателя. Тогава защо се чувствах измъчена и слаба в момента, в който ситуацията се усложни дори малко? Защо не можех да изпълня малка част от дълга на едно сътворено същество? Наистина бях по-нисша от цветята и растенията край пътя. Как можех да съм достойна да живея в Божието присъствие? Почувствах силно разкаяние, затова се самоанализирах: Защо, всеки път, когато се сблъсквах с ареста и гоненията на големия червен змей и трябваше да изпълня дълга си, не само проявявах внимание единствено към собствените си интереси, а и не успявах да защитя църковното дело?

По-късно прочетох откъс от Божието слово: „Бог е завинаги върховен и завинаги почитан, докато човекът е завинаги низък и завинаги безполезен. Това е така, защото Бог вечно се посвещава и се отдава на човечеството, докато човекът вечно моли и се старае единствено за себе си. Бог вечно полага усилия за оцеляването на човечеството, но човекът никога не допринася с нищо за справедливостта или за светлината и дори временно да полага усилия, те не могат да издържат на нито един удар, защото усилията на човека винаги са заради самия него, а не заради другите. Човекът винаги е егоист, докато Бог е вечно безкористен. Бог е началото на всичко справедливо, добро и красиво, докато човекът е този, който наследява и изразява цялата грозота и зло. Бог никога няма да промени Своята същност на справедливост и красота, но човекът сам може да предаде справедливостта и да се отдалечи от Бог по всяко време и във всяка ситуация“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се разбере Божия нрав). След като прочетох този откъс от Божиите слова, се трогнах дълбоко. За да спаси човечеството от властта на Сатана, Бог дваж е станал плът и колкото и унижение и страдание да е понесъл, винаги е изразявал истината, работил е за спасението на хората и никога не се е отказвал от целта Си да ги спаси. Неговата същност е безкористна и добра. Междувременно аз съм живяла според сатанински философии като „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Никога не си мърдай пръста без награда“. Винаги съм проявявала внимание към собствените си интереси на първо място във всичко, без изобщо да проявявам внимание към църковните дела. Когато нещо не изискваше голямо страдание и не засягаше моето бъдеще и крайна цел, можех да отдам всичко или да се отрека от малко. Щом бъдех изправена пред заплахата да бъда арестувана и подложена на гонения, непрекъснато се боях да не бъда заловена бита до смърт и никога да не постигна добър край и крайна цел. Неведнъж исках да изоставя дълга си. Не мислех за негативността и слабостта на моите братя и сестри, нито за тревогите на Бог. Проявявах внимание единствено към собствените си интереси. Как може да се каже, че имам съвест? Като си помислих за това, се почувствах особено засрамена, затова коленичих и се помолих на Бог: „Боже! Аз съм егоистична, достойна за презрение и нямам човешка природа. Искам да се покая пред Теб и да поя и подкрепям моите братя и сестри“. След като се помолих, се сетих за химн с Божието слово:

Трябва да се отречеш от всичко заради истината

1  Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да можеш да обмисляш живота си и да подхождаш към него внимателно — като обмисляш как да се принесеш на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър. Днес ти не можеш да се задоволяваш само с това, че си завоюван, но трябва да обмисляш и как трябва да вървиш по пътя, който лежи пред теб. Трябва да имаш решимостта и смелостта да бъдеш доведен до съвършенство. Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш.

2  Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Като разсъждавах върху Божиите слова, се почувствах дълбоко развълнувана. Дори един ден действително да бъдех арестувана и хвърлена в затвора, или дори измъчвана до смърт, това все пак би било смърт в мъченичество за изпълнението на дълга на едно сътворено същество, което е нещо почтено. Да съм способна да преодолея възпирането на смъртта и да изпълнявам дълга на сътворено същество е силно и гръмко свидетелство, сто пъти по-добро от това да живея в капана на покварения си нрав и да протакам едно безславно съществуване. След като осъзнах тези неща, почувствах дълбоко чувство на освобождаване.

На следващия ден поканихме няколко братя и сестри да се съберат. Чрез общение върху Божиите слова всеки разбра, че Божията мъдрост се проявява въз основа на сатанинските хитрини, че Бог позволява гоненията и изпитанията да дойдат при нас, за да усъвършенстват вярата ни и че големият червен змей е само средство за обслужване в Божието дело. След това общение всички бяха готови да изпълнят дълга си, за да подкрепят другите братя и сестри. Когато видях как братята и сестрите излизат от своята негативност и слабост и стават по-силни, бях особено развълнувана. Видях, че никоя враждебна сила не може да потисне властта и силата на Божиите слова. След тази вълна от гонения и арести всички имаха повече вяра в Бог и знаех, че всичко това е по Божията благодат. Припомних си Божието слово: „Тъй като Божият народ съзрява все повече, това доказва, че големият червен змей се срива още повече — това е ясно видимо за човека. Съзряването на Божия народ е предзнаменование за вражеската гибел“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, Глава 10). Бог използва яростните арести на големия червен змей в служба на усъвършенстването на Неговите избраници. Чрез неговите гонения Бог усъвършенства вярата и покорството на моите братя и сестри и всеки постигна напредък в живота си. Именно това е ефектът, който Божието дело цели да постигне. Като виждах, че Божиите думи се изпълняват, вярата ми растеше и мотивацията ми да изпълнявам дълга си беше по-голяма от всякога.

Малко след инцидента получих вести, че полицията е установила града, в който двете сестри се криеха, чрез следене по телефона, и че обикалят от къща на къща, за да ги намерят. Полицията също така бе завардила пътя с контролни пунктове. Някои братя и сестри поеха риска да отведат двете сестри в пещера извън града. Времето беше много студено тези два дни, двете сестри бяха изтощени от криенето и живота в бягство и не можеха да получат нищо за ядене, така че бе невъзможно да останат в пещерата задълго. Трябваше да ги спасим. Помислих си: „Навсякъде по улиците са разлепени обяви за издирването на моите сестри и полицията проверява преминаващите превозни средства. Ако се опитаме да ги изведем с кола и бъдем хванати от полицията, със сигурност ще ни обвинят в укривателство на бегълци. След като полицията ни арестува, ще бъдем бити на косъм от смъртта и ако в крайна сметка ме пребият до смърт, как ще се стремя към истината и ще бъда спасена?“. Когато ми хрумна тази мисъл, осъзнах, че съм егоистична, достойна за презрение и отново мисля само за себе си, затова веднага отправих тиха молитва към Бог и го помолих да закриля сърцето ми, за да мога да застана на Негова страна, без да се проявявам внимание към собствените си интереси. В този момент се сетих за откъс от Божиите слова: „Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово изпратено от небесата призвание и той трябва да го изпълни, без да търси отплата и без условия или причини. Само това може да се нарече изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до благословиите, на които човек се радва, когато е доведен до съвършенство след преживяване на съд. Понасянето на несгоди се отнася до наказанието, което човек получава, когато нравът му не се променя след преминаването през наказание и съд — тоест когато не е доведен до съвършенство. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и не бива да отказваш да изпълняваш дълга си от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). Призванието на едно сътворено същество е да изпълнява своя дълг и ние не бива да поставяме никакви условия за това. Без значение колко опасна е средата или дали имаме добър край и крайна цел, трябва да изпълняваме дълга си. Това е разумът, който едно сътворено същество трябва да притежава. Мой дълг беше да защитавам сестрите си. Дори и да бъдех заловена, докато придружавах сестрите си и бъдех бита до смърт, щях да умра в изпълнение на дълга си като сътворено същество, което е нещо славно! Като разбрах Божието намерение, отидох с другите да спася двете сестри. Скрихме ги в багажника на колата и от страх, че полицията ще ни открие, избягвахме главните пътища и минахме по малък път през гората. През цялото време се молех на Бог да ни закриля. След около час успешно закарахме нашите сестри до крайната им цел и сякаш от мен падна огромна тежест. По пътя наобратно, колата ни беше спряна от полицията, но в нея нямаше никой от издирваните, затова ни пуснаха. Разминахме се на косъм!

Чрез моето преживяване видях, че с разрушаването на Божието дело, потискането и арестуването на вярващи в Бог, Компартията бе стигнала до лудост, но колкото и да беснееше, тя все още бе подчинена на върховната подредба на Бог и бе само средство за обслужване в Божиите ръце. Най-накрая разбрах и какво е имал предвид Бог, като е рекъл: „Във всички Мои планове големият червен змей е Мой контрастиращ предмет, Мой враг, но и Мой слуга; затова Аз и за миг не облекчавам „изискванията Си“ към него. Следователно, заключителният етап на делото на въплъщението Ми, приключва в неговия дом — това повече способства големият червен змей да Ми служи правилно чрез което Аз ще го завоювам и ще изпълня плана Си“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 29). В последните дни е от голямо значение Бог да извърши делото си в Китай — леговището на големия червен змей. Бог използва службата на големия червен змей, за да усъвършенства вярата ни и да усъвършенства група от хора в победители. Бог е наистина мъдър! Благодаря на Всемогъщия Бог!