През 2014 г., когато бях църковна водачка, бях сравнително ефективна в изпълнението на дълга си, бях натрупала известен опит и имах чувството, че разбирам истината. Когато се сблъсквах с проблеми, не търсех истините принципи и често правех каквото си исках. Тогава някой съобщи, че водачите на две църкви имали лоша човешка природа и потискали и възпирали другите. Бях предубедена и повярвах на това, което чух, без да разбирам в детайли действителната ситуация. Затова освободих от длъжност един от водачите, който умееше да върши действителна работа, и за малко да направя грешката да отлъча и другия водач. Това се отрази сериозно на работата и на двете църкви. Висшестоящите водачи ме скастриха много сериозно за това, че проявих безразсъдство и своеволие в изпълнението на дълга си, не се справях с нещата според истините принципи и произволно освобождавах и отлъчвах хората. Но аз наистина не познавах себе си и се опитвах да споря с тях и да се оправдавам. В края на краищата кой не прави грешки при изпълнение на дълга си? Тъй като не приемах истината, често нарушавах принципите в работата си, бях безразсъдна и своенравна и прекъсвах и смущавах църковното дело, висшестоящите водачи ме освободиха от длъжност. След като бях освободена, висшестоящите водачи не ми възложиха да изпълнявам никакъв дълг, а ме оставиха да се самоанализирам. Тогава не разбирах Божието намерение и бях много негативно настроена. Чувствах, че през всичките тези години на вяра в Бог се бях отказала от семейството и кариерата си и често изпълнявах дълга си дори когато бях болна. Може и да не бях допринесла много, но със сигурност работех здраво. Не стига, че ме освободиха, но защо дори не ми беше възложен някакъв дълг, който да изпълнявам? Направих само две грешки, така че не беше ли прекалено сурово да се отнасят с мен по този начин? Особено когато виждах братя и сестри, които никога не бяха ставали водачи, но все пак изпълняваха своя дълг, докато аз, бивша водачка, нямах никакъв дълг, който да изпълнявам, си помислих: „Изглежда не мога да бъда водач. Като водач трябва да отговаряш на високи стандарти и строги изисквания. Ако един ден си малко невнимателен, животът ти като вярващ в Бог може да приключи. Как може това да доведе до добър край и добра крайна цел? Каквото и да става, аз никога повече няма да бъда водач“. През следващите няколко години все работех с текстове в църквата и въпреки че имаше възможности да се кандидатирам за водач или работник, винаги избягвах да участвам. Тогава не осъзнавах проблемите си и си мислех, че това е мъдра постъпка.

През май 2020 г. църквата щеше да избира водачи. Сърцето ми изпадна в смут: „Работата ми с текстовете е доста добра и не искам да участвам в изборите. Ако ме изберат за водач, това би било лошо. Да бъдеш водач, е трудна, неблагодарна задача. Очаква се да я вършиш добре, а ако църковното дело се забави, водачът трябва да поеме отговорност. Така че наистина е вярно, че „Всички извличат ползите, но само един човек поема вината“. По-рано, когато бях водач, извърших няколко прегрешения. Ако отново служех като водач и направех нещо, което нарушава принципите и би причинява голяма вреда на църковното дело, в най-добрия случай щях бъда освободена от длъжност. В най-лошия случай щях да бъда отлъчена и да загубя шанса си за спасение“. При тези мисли намерих извинение и казах, че сърдечното ми заболяване се е влошило напоследък, затова не мога да участвам в изборите. Тогава се почувствах малко виновна. „Не е ли това избягване на изборите?“. Но си мислех, че наистина не съм в състояние да бъда водачка, и наистина напоследък имах някакъв дискомфорт в сърцето, така че имах причина да не отида. Тези мисли ми помогнаха да се справя с притеснението и вината, които изпитвах. По-късно, когато имаше нови избори, аз пак не исках да участвам, тъй като чувствах, че да си водач е опасно! Беше свързано с много работа, имаше много проблеми, с които трябваше да се справям, и можех да бъда разобличена по всяко време. Преди да станат водачи, някои от братята и сестрите около мен изглежда нямаха никакви проблеми. Но щом станаха водачи, някои от тях бяха разкрити като лъжеводачи и освободени от длъжност, а други бяха разкрити като нечестиви или антихристи и бяха премахнати или отлъчени. Изглежда, че статусът наистина разкриваше какви са хората в действителност! Накрая се отказах и не участвах в изборите.

Скоро след като се прибрах у дома, внезапно се разболях. Имах диария и треска, а приемът на лекарства не помогна. След като боледувах няколко дни, накрая се оправих. Но след това ръцете и вратът ми се покриха с малки червени точки. Състоянието ми ставаше все по-тежко и щом започнех да се потя, усещах пареща болка по цялото тяло. След няколко дни бях напълно изтощена от борбата с болестта си и осъзнах, че тя не беше случайна — тя беше Божието дисциплиниране. Но не знаех какво да направя, за да размишлявам и да разбера. Помолих се на Бог да ме напътства, за да опозная себе си и да си взема поука.

Когато моята водачка научи, че съм болна, тя ми напомни да размишлявам върху отношението си към изборите и намери откъс от Божието слово, отнасящ се до моето състояние: „Със сатанинската си природа, щом хората придобият статус, те са в опасност. И така, какво трябва да се направи? Нима те нямат път, който да следват? След като веднъж попаднат в тази опасна ситуация, няма ли път назад за тях? Кажете Ми, щом покварените хора придобият статус — независимо кои са те — тогава стават ли антихристи? Това безусловно ли е? (Ако не се стремят към истината, ще станат антихристи, но ако се стремят към истината, няма да станат.) Това е абсолютно вярно: ако хората не се стремят към истината, те със сигурност ще станат антихристи. А дали е вярно, че всички, които вървят по пътя на антихристите, го правят заради статуса? Не, това е така главно защото не обичат истината, защото не са правилните хора. Независимо дали имат статус, всички хора, които не се стремят към истината, вървят по пътя на антихристите. Колкото и проповеди да са чули, такива хора не приемат истината, не вървят по правилния път, а са решени да поемат по кривия път. Това е подобно на начина, по който хората се хранят: някои не консумират храна, която може да подхрани тялото им и да поддържа нормалното им съществуване, а вместо това настояват да консумират неща, които им вредят, като в крайна сметка сами се прострелват в крака. Не е ли това техният собствен избор? След като бъдат отстранени, някои водачи и работници разпространяват представи, като казват: „Не бъди водач и не си позволявай да придобиваш статус. Хората са в опасност в момента, в който придобият какъвто и да е статус, и Бог ще ги разкрие! Веднъж разкрити, те няма да са компетентни да бъдат дори обикновени вярващи и няма да получат никакви благословии“. Що за изказване е това? В най-добрия случай то представлява погрешно разбиране за Бог, а в най-лошия — сквернословие срещу Него. Ако не вървиш по правилния път, не се стремиш към истината и не следваш Божия път, а вместо това настояваш да вървиш по пътя на антихристите и накрая се оказваш на пътя на Павел, като в крайна сметка стигаш до същия изход, същия край като Павел, като все още се оплакваш от Бог и отсъждаш, че Бог е неправеден, тогава не си ли истинският образец за антихрист? Такова поведение е прокълнато! Когато хората не разбират истината, те винаги живеят със своите представи и фантазии, често тълкуват Бог погрешно и смятат, че Божиите действия са в противоречие с техните собствени представи, което поражда у тях негативни емоции. Това се случва, защото хората имат покварен нрав. Те казват негативни неща и се оплакват, защото вярата им е твърде слаба, духовният им ръст е твърде малък и разбират твърде малко истини — всичко това е простимо и не се помни от Бог. И все пак има и такива, които не вървят по правилния път, които изрично вървят по пътя на това да мамят Бог, да се противопоставят на Бог, да предават Бог и да се борят срещу Бог. Тези хора в крайна сметка са наказани и прокълнати от Бог, и са хвърлени в погибел и унищожение. Как стигат до този момент? Причината е, че никога не са се самоанализирали и не са опознали себе си, че изобщо не приемат истината, а са безразсъдни и своенравни, упорито отказват да се покаят и дори се оплакват от Бог, след като бъдат разкрити и отстранени, като казват, че Бог не е праведен. Могат ли такива хора да бъдат спасени? (Не.) Не могат. И така, дали всеки, който е разкрит и отстранен, не подлежи на спасение? Не може да се каже, че тези хора са напълно отвъд изкуплението. Има хора, които разбират твърде малко истини и са млади и неопитни, и които — щом станат водачи или работници и имат статус — се ръководят от покварения си нрав, стремят се към статус и се наслаждават на този статус, и така естествено вървят по пътя на антихристите. Ако са способни, след като бъдат разобличени и съдени, да се самоанализират и наистина да се покаят, като се отрекат от нечестивостта подобно на хората от Ниневия, и повече не вървят по пътя на злото, както са правели преди, тогава те все още имат възможност да бъдат спасени. Но какви са условията за тази възможност? Те трябва истински да се покайват и да са способни да приемат истината. Ако това е така, все още имат някаква надежда. Ако са неспособни да се самоанализират, изобщо не приемат истината и нямат намерение да се покаят истински, ще бъдат напълно отстранени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса). След като прочетох Божието слово, водачката ми напомни: „Винаги си мислиш, че като водач е лесно да бъдеш разобличен, освободен от длъжност или отстранен. Това ли е правилната гледна точка? Дали хората ще бъдат разобличени и отстранени, зависи от това дали се стремят към истината и по какъв път поемат. Няма нищо общо с това дали са водачи. Ако даден човек е водач, но не се стреми към истината и не върви по правилния път, ако върши зло, прекъсва и смущава църковното дело и отказва да се покае, той със сигурност ще бъде разобличен и отстранен. Въпреки че някои водачи се отклоняват при изпълнението на дълга си и извършват прегрешения, ако съумеят да приемат истината, да се самоанализират и опознаят себе си, и наистина се покаят, църквата ще им даде възможности да продължат да практикуват. Дори и да имат ниски заложби и да не са квалифицирани да бъдат водачи, те ще бъдат прехвърлени да изпълняват подходящ дълг. При толкова много водачи в църквата защо някои от тях все повече разбират истината и изпълняват дълга си все по-добре? Защо някои хора многократно вършат зло, разобличават ги като лъжеводачи и антихристи и в крайна сметка биват отстранени? Дали техните провали имат нещо общо с това, че са водачи? Църквата е отстранила много зли хора, много от които не са били водачи. Те са били отстранени, защото природата им е била на хора, които изпитват неприязън и враждебност към истината, не са вървели по правилния път и докато са изпълнявали дълга си, безразсъдно са извършвали злодеяния и са предизвиквали прекъсвания и смущения. Какво общо има това с длъжността на водач?“.

След като чух общението на водачката, аз се развълнувах. Тя беше права — това, че някой става водач и има статус, не означава, че ще бъде разобличен и отстранен. Това се случва, защото след като хората придобият статус, те не вървят по правилния път и не се стремят към истината. Те жадуват само за облагите на статуса, правят каквото си искат, безразсъдно вършат злодеяния и предизвикват прекъсвания и смущения. Това ги превръща в лъжеводачи и антихристи, които биват освобождавани от длъжност и отстранявани. Помислих си за брат Фан Сюн, който беше освободен преди известно време. Като водач той винаги се изтъкваше и омаловажаваше и маргинализираше братята, с които работеше. Това ги караше да се чувстват възпрени, така че не можеха да изпълняват нормално дълга си. Водачите многократно провждаха общение с Фан Сюн, но той така и не се промени и затова впоследствие беше освободен от длъжност. Моето освобождаване от позицията ми на водач също беше поради това, че често бях проявявала безразсъдство и своенравност. Когато братята и сестрите ми съобщаваха за проблеми с двама църковни водачи, аз не следвах принципите, нито разследвах и проверявах тези доклади. Вместо това сляпо ги осъдих и дори освободих единия от длъжност, а другия почти отлъчих. В резултат на това навредих и на двамата водачи и предизвиках хаос в църквите. Сега, като се замисля, всичко, което направих, беше зло, прекъсна църковното дело и навреди на братята и сестрите. За щастие тези две грешки бяха открити и поправени. В противен случай последствията щяха да бъдат катастрофални! Осъзнах, че освобождаването ми всъщност нямаше нищо общо с това, че имах статус или с това, че бях водачка. Бях освободена, защото нравът ми беше твърде надменен, а когато се сблъсквах с проблеми, не търсех истината и не правех нещата въз основа на принципите. Вместо това действах своеволно и безразсъдно извършвах злодеяния, с което смущавах църковното дело. А когато ме скастриха, не се самоанализирах. Освобождаването ми е в съответствие с принципите и показва Божията праведност. Но през цялото това време аз не опознах себе си. Винаги бях в отбранителна позиция спрямо Бог, разбирах Го погрешно и си мислех, че бях разобличена, тъй като бях водачка. Отношението ми беше толкова абсурдно и неразумно! Едва сега осъзнах, че в онзи момент, ако не бяха ме освободили веднага и не ми бяха попречили да върша зло, предвид надменния ми нрав може би щях да направя много по-голямо зло! Освобождаването ми беше Божият начин да ме закриля, а също и добра възможност да се самоанализирам и да опозная себе си. Помислих си и за сестра Уан Жуей, с която работех преди. Тя също беше освободена, но след провала си успя да се самоанализира, да опознае себе си, да си вземе поука и да се покае пред Бог. По-късно, когато отново беше водачка, тя беше способна да търси истината и да работи въз основа на принципите и постигна явен напредък. След като се замислих за тези неща, разбрах, че причината някой да бъде разкрит и отстранен не е неговият статус — той е жертва на собствения си покварен нрав. Ако един покварен нрав не бъде разрешен, дори и човек да не е водач и да не върши зло със статуса си на водач, той все пак ще бъде отстранен заради това, че не се стреми към истината. Щом осъзнах това, състоянието ми малко се промени, но все пак имах някои притеснения: „Моето разбиране за истината е повърхностно. Църквата има много проблеми, които изискват от водачите да вземат решения, и ако нещата не са уредени добре, и църковното дело бива прекъсвано и смущавано, могат да се случат прегрешения. Ако човек не е водач и не участва в такава работа, тази работа няма да го накара да върши зло или да се противопоставя на Бог. Така че е по-добре да не се кандидатирам на изборите“. След това водачката ми показа друг откъс от Божието слово: „Не искам никой от вас да се чувства сякаш Бог го е оставил навън на студа, че го е изоставил или го е презрял. Едничкото Ми желание е да видя как всеки от вас поема по пътя на стремежа към истината и се стреми да опознае Бог, като решително крачи напред, без да се колебае и да се обръща назад. Каквито и да са прегрешенията ти, в колкото и погрешни посоки да си тръгнал и както и да си прегрешил, не ги носи със себе си като бреме, като допълнителен товар по своя път към познаването на Бог. Продължавай да крачиш напред. Във всеки един момент Божието намерение да спаси човечеството остава непроменено. Това е най-ценният аспект от Божията същина“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Бях дълбоко развълнувана от Божиите слова. Бог няма да се откаже да спасява хората заради техните моментни провали и прегрешения. Вместо това Той им дава шансове да се покаят. Хората не трябва да се страхуват от това, че може да допуснат грешки и да извършат прегрешения при изпълнение на дълга си. Стига да могат да се променят, Бог ще продължи да ги напътства. Въпреки че бях извършила няколко прегрешения, църквата все пак ми даде шанс да се самоанализирам и покая. Тя не ме заклейми и не ме отстрани за тези прегрешения. Но аз не се самоанализирах, продължих да се защитавам от Бог, разбирах Го погрешно и не желаех да бъда водач или работник. Бях толкова упорита! Когато осъзнах това, почувствах разкаяние и вина, затова се помолих на Бог: „О, Боже! Прекалено съм непокорна. Вече не искам да Те разбирам погрешно и да се защитавам от Теб. Сега съм готова да се покая. Моля Те да ме напътстваш и да ме поправиш там, където съм сгрешила“.

След това се зачудих защо през цялото време бях разбирала Бог погрешно и се бях защитавала от Него. Каква беше първопричината? Тогава моята водачка прочете един откъс от Божието слово, който беше от голяма полза за мен. Всемогъщият Бог казва: „Ако си измамен, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да призная такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако си склонен да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора. Ти правиш догадки за това дали Бог може да бъде като човека: непростимо грешен, с дребнав характер, лишен от справедливост и разум, без чувство за справедливост, отдаден на порочни тактики, коварен и хитър, доволен от злото и тъмнината и т.н. Причината хората да имат такива мисли не е ли, защото им липсва и най-малко познаване на Бог? Такава вяра не е нищо друго освен грях!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да се познае Бог на земята). Божието слово ме накара да разбера, че имах известна защитна нагласа спрямо Бог и Го разбирах погрешно, защото природата ми е твърде измамна. След като веднъж бях освободена от длъжност, аз не се самоанализирах относно пътя, по който бях поела преди и който водеше до провал, нито си взех поуките, които трябваше да си взема, за да не повтарям същите грешки. Вместо това мислех, че ако съм водачка, това означава, че лесно ще бъда разобличена и отстранена, така че именно титлата „водач“ ме превърна в жертва. Дори си представях, че Бог е като някакъв светски владетел, който осъжда хората на смърт, щом направят някаква малка грешка. Затова, щом някой споменеше за избори, изпадах в ужас и се страхувах, че ако бъдех избрана за водачка, тогава и най-малката небрежност от моя страна щеше доведе до това да ме разобличат и да нямам добра крайна цел. Затова наблюдавах внимателно и продължавах да се отбранявам. Измислях извинение след извинение, за да избегна ситуацията, и отказвах да се кандидатирам за изборите. Бях толкова измамна! Причината, поради която църквата обучава водачи и работници, е да им дава възможности да практикуват, за да могат да разберат истината и да навлязат в реалността възможно най-бързо. Но аз наистина си мислех, че Бог иска да ме разобличи и да ме отстрани. Не беше ли това неразбиране и хулене на Бог? Вярвах в Бог, но винаги гледах на Него през очите на неправедните, като Го подозирах и се отбранявах от Него, с което разкривах сатанинския си нрав. Не е ли този вид вяра в Бог всъщност като противопоставяне на Бог?

По-късно, след като прочетох още от Божиите слова, разбрах малко по-добре Неговото намерение. Божиите слова гласят: „Понякога Бог използва определен въпрос, за да те разкрие или да те дисциплинира. Означава ли това, че си бил отстранен? Означава ли, че е дошъл краят ти? Не. […] Всъщност в много случаи загрижеността на хората произтича от тяхната собствена корист. Най-общо казано, това е страхът, че те няма да имат изход. Те винаги мислят: „Ами ако Бог ме разкрие, ако ме отстрани и отхвърли?“. Това е твоето погрешно тълкуване на Бог. Това са само твои едностранчиви предположения. Трябва да разбереш какво е Божието намерение. Когато Той разкрива хората, не го прави, за да ги отстрани. Той разкрива хората, за да изобличи техните недостатъци, грешки и тяхната природа същност, да ги накара да опознаят себе си и да станат способни на истинско покаяние. Затова разкриването на хората е с цел да помогне на живота им да израства. Ако хората нямат чисто разбиране, те са склонни да тълкуват погрешно Бог и да стават негативно настроени и слаби. Те дори могат да се поддадат на отчаянието. Всъщност, да си разкрит от Бог не означава непременно, че ще бъдеш отстранен. То е, за да ти помогне да опознаеш собствената си поквара и да те накара да се покаеш. Често, тъй като хората са непокорни и не търсят да намерят решение в истината, когато разкриват поквара, Бог трябва да ги дисциплинира. И така, понякога Той разкрива хората, като разобличава тяхната грозота и окаяност, кара ги да опознаят себе си, което помага на живота им да израства. Разкриването на хората има две различни последствия: за злите хора да бъдат разкрити означава да бъдат отстранени. За онези, които са способни да приемат истината, това е напомняне и предупреждение. Те са принудени да се замислят за себе си, да видят истинското си състояние и да престанат да бъдат своенравни и безразсъдни, защото да продължават по същия начин би било опасно. Разкриването на хората по този начин има за цел да им напомни да не би, докато изпълняват дълга си, да станат объркани и небрежни, да не приемат нещата насериозно, да се задоволяват само с няколко резултата и да си мислят, че са изпълнили дълга си на приемливо ниво, когато всъщност те далеч не са изпълнили Божиите изисквания, но въпреки това са все така самодоволни и смятат, че се справят добре. При такива обстоятелства Бог ще дисциплинира, ще предупреждава и ще напомня на хората. Понякога Бог разкрива тяхната грозота, което очевидно служи за напомняне. В такива моменти трябва да се самоанализираш: да изпълняваш дълга си по този начин е незадоволително, в теб има непокорство, има твърде много негативни елементи, всичко, което правиш, е нехайно и ако все така не се каеш, трябва да бъдеш наказан. От време на време, когато Бог те дисциплинира или те разкрива, това не означава непременно, че ще бъдеш отстранен. Към този въпрос трябва да се подходи правилно. Дори и да бъдеш отстранен, трябва да го приемеш, да му се покориш и да побързаш да размислиш и да се покаеш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез практикуване на истината и покорство на Бог може да се постигне промяна в нрава). Докато четох Божието слово, бях доста развълнувана и се почувствах особено засрамена и виновна. Бог разобличава, кастри и дисциплинира хората, за да могат те да разберат себе си, да се покаят и да се променят. Когато мен ме скастриха и преживях разочарование и провал, не разбирах добрите намерения на Бог да спаси човечеството. Просто продължих да се придържам към лъжите и дяволските думи на Сатана като „Колкото по-голям си, толкова по-лошо падаш“ и „На върха е самотно“. Представях си, че да си водач в църквата е като да си служител в светския свят и че колкото по-висока е длъжността на човека, толкова по-голям е рискът за него, и колкото по-дълго някой е водач, толкова по-бързо ще бъде разобличен и отстранен. През последните няколко години винаги разбирах Бог погрешно и се отбранявах от Него, а сърцето ми през цялото време беше затворено за Бог. Многократно отказвах да се кандидатирам на изборите за водачи. Въпреки че изпълнявах дълга си, имах опасения, затова не можех да дам всичко от себе си и винаги имах хладно отношение спрямо стремежа към истината. Бях хваната в сатанинската примка и страдах от ръката на Сатана, а дори не знаех колко много това вредеше на живота ми. Сега бях в опасност и вече не можех да си позволя да не разбирам правилно Бог и да Го наранявам. Мълчаливо се помолих на Бог: „О, Боже, искам да се покая пред Теб и да се отнасям правилно към изборите. Независимо дали ще бъда избрана, или не, ще се покоря на Твоите подредби“.

Когато дойде време за изборите, все още бях раздвоена: „Този път, ако наистина ме изберат, трябва да приема поста. Но способностите ми да върша работата и заложбите ми са средни, така че ако не се представя добре, тогава какво? Най-добре ще е да оставя някой друг да я свърши. По този начин няма да бъда разобличена отново“. В дилемата си изведнъж се сетих за Божиите слова: „Когато Божият народ изпълнява дълга си в Царството и сътворените същества изпълняват дълга си пред Създателя, те трябва да вървят напред спокойно с богобоязливо сърце. Те не бива да се помайват, да се отдръпват или да са на тръни. Ако знаеш, че това състояние е погрешно, и се тревожиш постоянно за него, вместо да търсиш истината, за да го разсееш, тогава си възпиран и обвързан от него и няма да можеш да изпълниш дълга си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ми послужиха като напомняне. Винаги се бях тревожила за изборите и в критичния момент отново исках да се оттегля и да избягам. За сътворените същества изпълнението на дълга е правилно и подобаващо — това е чест. Но в действителност аз избягвах отговорността, бях плаха, отбраняваща се и подозрителна. Беше толкова глупаво и жалко! Трябваше да се обърна обратно към Бог, да бъда простодушен и честен човек, да спра да се тревожа за бъдещето и крайната си цел и да отдам сърцето си на Него. Независимо дали щях да бъда избрана, или не, вече не можех да бягам и да се крия. Ако ме изберяха, трябваше да го приема и да изпълнявам добре дълга си. Когато приех напълно тази нагласа, усетих как от сърцето ми се пада голяма тежест и се освободих от бремето си.

Този път, когато излязоха резултатите от изборите, аз и още една сестра бяхме избрани. Вече не бях затънала в неразбиране и отбранителност спрямо Бог и не се страхувах, че ще бъда отстранена, ако не изпълнявам добре дълга си. Вместо това исках да оценя тази възможност, да направя всичко по силите си, за да изпълнявам дълга си добре, и да изплатя това, което дължа на Бог. По-късно прочетох Божието слово: „Страхувате ли се да тръгнете по пътя на антихристите? (Да.) Полезен ли е страхът сам по себе си? Не — страхът сам по себе си не може да разреши проблема. Нормално е да се страхувате да вървите по пътя на антихристите. Това показва, че обичате истината, че сте човек, който е готов да се стреми към истината и да я търси. Ако в сърцето си изпитвате страх, тогава трябва да търсите истината и да намерите пътя на практикуването. Трябва да започнете, като се научите да си сътрудничите с другите в хармония. Ако има проблем, разрешавайте го с общение и обсъждане, за да може всеки да знае принципите, както и конкретните аргументи и планове за разрешаването му. Това не те ли предпазва от самоволни и еднолични действия? Освен това, ако имаш богобоязливо сърце, ти ще можеш по естествен начин да приемеш Божията проверка, но трябва и да се научиш да приемаш и надзора на Божиите избраници, което изисква от теб да бъдеш търпелив и толерантен. […] Без съмнение е необходимо да приемаш надзор, но най-важното е да се молиш на Бог и да се осланяш на Него, като постоянно се подлагаш на изследване. Особено когато си тръгнал по кривия път или си направил нещо лошо, или когато възнамеряваш да действаш самоволно и еднолично и някой наоколо ти го спомене и те предупреди, трябва да го приемеш и веднага да размислиш върху себе си, да признаеш грешката си и да я поправиш. Така можеш да се предпазиш от това да тръгнеш по пътя на антихристите. Ако някой ти помага и те предупреждава по този начин, не получаваш ли защита, без да осъзнаваш? Да, получаваш — това е твоята защита“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Божието слово посочва принципа за практикуване, който помага да се избегне поемането по грешен път: Търсете истината, независимо от проблемите, с които се сблъсквате, обсъждайте нещата заедно с братята и сестрите, имайте хармонично сътрудничество и изпълнявайте дълга си в съответствие с истините принципи; не действайте произволно въз основа на надменния си нрав, не вземайте решения едностранно и приемайте надзор от братята и сестрите, докато изпълнявате дълга си. Ако не изпълнявате дълга си само защото се страхувате да не поемете по пътя на антихриста, и се боите да не бъдете разобличени, това не само няма да доведе до разрешаване на проблемите, но и ще провали шанса ви да придобиете истината и да бъдете спасени. Не е ли това все едно да спрете да ядете, защото се страхувате да не се задавите? След това си взех поуки от предишните си неуспехи и когато изпълнявах дълга си, имах много по-правилно отношение. Ако се натъкнех на проблеми, можех съзнателно да обсъждам с всички, да сътруднича хармонично и да търсим истините принципи заедно. След известно време видях Божието напътствие и изпълнявах дълга си ефективно.

Това преживяване ме накара да се самоанализирам и да опозная собствения си покварен нрав, което ми позволи да разбера Божието намерение, да отстраня погрешното си разбиране за Бог и отбранителното си отношение към Него и да изпълнявам дълга си с лекота. Благодаря на Бог!