От Су Цан, Китай

През юни 2021 г. започнах обучение по поене на новодошлите. Знаех, че имам много недостатъци, затова често се молех на Бог и се посветих на яденето и пиенето на Божиите слова. След известно време започнах да разбирам някои от истините принципи и съумявах да хвърля малко светлина върху определени проблеми в общението си. Братята и сестрите ми казваха, че общувам много добре. Въпреки че казвах: „Благодаря на Бог! Всичко това е Божието просветление“, вътрешно бях много доволен от себе си. Винаги бях най-забележимият член на всяко събиране, а другите ми се възхищаваха — това ми даваше още по-голям хъс да изпълнявам активно дълга си. По-късно ме събраха с брат Сян Мин. Той беше нов във вярата и все още нямаше опит, що се отнасяше до общуване за истината, така че му беше доста трудно, когато за първи път започна да се обучава в поене на новодошлите, но беше посветен на стремежа към истината и напредваше бързо. Той също така беше много прям човек, споделяше и говореше открито, когато разкриваше покварата си и се съсредоточаваше върху търсене на истината и размишление върху себепознанието, когато се натъкнеше на проблеми. Братята и сестрите го оценяваха като човек, който се стреми към истината. Когато наблюдавах това, се чувствах леко заплашен: „Сян Мин е толкова целеустремен — ако това продължи, ще ме настигне за нула време. Тогава кой ще ми се възхищава? Няма да стане тая, трябва бързо да се въоръжа с истината. Не мога да го оставя да ме задмине“. След това работих още по-усърдно отпреди.

Веднъж Сян Мин ми каза: „Започнах да разбирам много истини, докато изпълнявам дълга си редом с братята и сестрите и се чувствам щастлив и освободен. Наистина искам да напусна работа и да започна да изпълнявам дълга си пълноценно, но има няколко препятствия по пътя и не съм сигурен как да продължа“. Когато чух това, веднага си помислих: „Ако започне да изпълнява пълноценно дълга си, ще напредне още по-бързо и ще ме настигне за нула време. Какво ще правя, ако другите започнат да му се възхищават и забравят за мен? По-добре е да изчака още малко, преди да напусне работа“. Затова му казах: „Трябва да практикуваме покорство и търпение. Моли се на Бог и Той ще ти подготви подходящ момент“. Щом го казах обаче, се почувствах малко виновен. Помислих си: „Дали не преча умишлено на Сян Мин да се стреми към истината?“. Ала все още се притеснявах, че може да застраши статуса ми, така че не казах нищо повече. След това Сян Мин успя да реши проблемите си, като се уповаваше на Бог и напусна работа едва седмица по-късно. Когато чух за това, не само, че не се зарадвах за Сян Мин, а в действителност се почувствах леко обезсърчен. Тъй като се тревожех, че Сян Мин ще ми открадне славата, не споделях някои неща в съвместната ни работа. Когато виждах определени откъси от Божиите слова, които се отнасяха до неговото състояние по време на богослужения, не ги споделях с него, както преди. Когато идваше при мен с въпроси за проблемите, които имаше, не споделях всичките си прозрения с него, като си мислех: „Отне ми две години да придобия тези няколко прозрения. Ако му кажа всичко, той ще напредне твърде бързо и всички братя и сестри ще му се възхищават. Какво ще правя, ако това се случи?“. След известно време със Сян Мин се отдалечихме. Спряхме да говорим свободно един с друг и вече не си помагахме. Освен когато трябваше да изпълняваме дълга си, рядко си общувахме. Състоянието ми се влоши малко и не получавах ясно чувство за просветление, когато ядях и пиех Божиите слова. По онова време обаче не осъзнавах, че нещо не е наред с моето състояние и не дойдох пред Бог, за да търся и размишлявам.

По-късно, поради изискванията на работата, Сян Мин и аз трябваше да се разделим и да поим новодошлите поотделно. Когато чух, че ще се разделяме, тайно се зарадвах: „Занапред няма да се налага да подготвям съдържание за събирания с него. Без моята помощ, естествено, той няма да напредва толкова бързо. Просто трябва упорствам, да подобрявам резултатите си и да не го оставям да ме настигне. Всеки ще видят, че е некомпетентен и усилията, които полага, ще бъдат напразно“. Веднъж, след събиране, докато се прибирахме към дома, със Сян Мин разговаряхме как протичат събиранията ни с новодошлите. Той каза, че се чувства наистина тъжен, защото някои от новодошлите, за които е отговорен, не присъстват на събирания и не може да ги напои ефективно. Когато чух това, си помислих: „Той има някои проблеми и става негативен, трябва веднага да му помогна“. Ала в същото време тайно се почувствах доста щастлив, като си помислих: „Моето събиране мина доста успешно днес и водачът каза, че съм общувал наистина добре“. След това Сян Мин ме попита как е протекло моето събиране. Осъзнах, че ако му кажа, че е минало добре, ще стане още по-негативен, но просто не можех да не се изтъкна поне малко. Исках да му покажа колко по-напред съм от него и да разклатя морала му. Затова, със самодоволен тон, му казах: „Всъщност събирането ми мина много добре“. Когато чу това, Сян Мин сякаш стана по-потиснат и не каза нищо повече. Когато видях унилото му изражение, се почувствах малко виновен и си помислих: „Защо просто не мога да си държа устата затворена? Дали това няма да повлияе на ентусиазма на Сян Мин в работата му? Това беше просто ужасно от моя страна!“. Когато се прибрахме вкъщи, общувахме още малко, но състоянието на Сян Мин така и не се подобри. Помислих си: „Общувах с него, доколкото можах, така че не е мой проблем, ако състоянието му все още е лошо“.

Няколко дни по-късно, докато се прибирахме вкъщи след нашите събирания, попитах Сян Мин как е протекло неговото. Той каза, че е провел общение върху Божиите слова по въпроса за новодошлите, които не искат да присъстват на събирания, и всичко е минало добре. Като чух това, се почувствах някак недоволен. Имах чувството, че това означава, че не мога да съпоставя собственото си успешно събиране с по-малко ефективното. Затова просто директно посочих проблемите в общението му. В резултат на това състоянието му потъна обратно в униние, след като тъкмо бе отбелязало известно подобрение. Сян Мин отговори: „Това е всичко, което знам в момента, и мога да общувам с новодошлите само за това, което знам“. Когато каза това, се почувствах малко виновен, като си помислих: „Отново помрачавам ентусиазма на Сян Мин! Като се има предвид, че той е сравнително нов във вярата, да получи някакви резултати от събирания е знак за напредък. Трябва да го насърчавам“. Наистина исках да му се извиня, но се почувствах леко смутен и притеснен какво може да си помисли за мен. Дали щеше да си помисли, че съм лош човек, ако му кажа? След като премислих въпроса, в крайна сметка реших да не му казвам нищо. Когато се прибрах вкъщи, се зачудих: „Защо помрачавам ентусиазма на някого по този начин?“. Осъзнах, че не мога да понеса да видя някой друг да се справя добре и завиждах на Сян Мин. Притеснявах се, че ако промени състоянието си и започне да постига добри резултати, братята и сестрите ще му се възхищават, ще го хвалят и ще забравят за мен. За да се уверя, че няма да се отличи, го нападах и го карах да става негативен. Като осъзнах това, се почувствах ужасен и виновен. Когато се прибрах вкъщи, се помолих на Бог, като Му казах, че съм готов да се покая и да се променя и Го помолих да ме напътства, за да разпозная покварения си нрав.

Насред търсенето се натъкнах на част от Божиите слова: „Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и отхвърлят останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и достойно за презрение? Що за нрав е това? Това е злоба. Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и не са обичани от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). „Ако човек твърди, че обича истината и че се стреми към нея, но в същността си цели да се отличи, да се изтъкне, да накара хората да имат високо мнение за него, да удовлетвори собствените си интереси, и ако изпълнява дълга си не за да се покори на Бог или да го удовлетвори, а за да постигне слава, придобивки и статус, тогава стремежът му е грешен. При това положение действията му пречат ли на делото на църквата, или помагат за развитието му? Очевидно пречат, а не помагат да се развива. Някои хора тръбят, че вършат работата на църквата, но се стремят към лична слава, придобивки и статус, занимават се с лични дела, създават своя собствена малка група, свое собствено малко царство. Такива хора изпълняват ли дълга си? Цялата работа, която вършат, съществено прекъсва, смущава и руши делото на църквата. Какви последствия има стремежът им към слава, придобивки и статус? Първо, засяга начина, по който Божиите избраници ядат и пият нормално Божието слово и разбират истината, възпрепятства навлизането им в живота, пречи на поемането им по правилния път на вярата в Бог и ги води по грешния път, а това вреди на избраниците и ги води към гибел. И как в крайна сметка се отразява това на делото на църквата? Смущава го, уврежда го и го руши. Това е следствието от стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Когато изпълняват дълга си така, дали не може да се определи като следване на пътя на антихриста? […] Грешката при хората, които се стремят към собствените си интереси, е, че целите, които преследват, са целите на Сатана, а те са нечестиви и несправедливи цели. Когато хората се стремят към лични интереси като например слава, придобивки и статус, те несъзнателно се превръщат в инструмент, проводник и дори във въплъщение на Сатана. Те играят негативна роля в църквата. Смущават и рушат делото на църквата, нормалния църковен живот и нормалния стремеж на Божиите избраници и им оказват неблагоприятно и негативно влияние“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (първа част)). Божиите слова идеално разобличаваха настоящото ми състояние. Когато забелязвах, че Сян Мин напредва бързо в живота и братята и сестрите го уважават, се притеснявах, че ще открадне славата ми и ще ме лиши от възхищението на другите, затова умишлено се дистанцирах от него. Когато получех просветление чрез ядене и пиене на Божиите слова, не исках да го споделям с него. Когато той изрази желание да се отдаде изцяло на дълга си, умишлено казах някои неща в опит да му попреча. Когато се натъкваше на трудности в дълга си, не постигаше добри резултати и изпадна в униние, дори се хвалех колко добре върви работата ми пред него, което го караше да бъде още по-унил. След това, когато най-накрая започна да променя състоянието си и да постига напредък, умишлено го нападнах, като изтъкнах недостатъци в общението му. Дали не завиждах на един талантлив човек, точно както Божиите слова бяха разобличили? Тъй като проявявах внимание единствено към собствената си репутация и статус, не осъзнавах, че животът на Сян Мин в негативизъм би повлиял на работата му по поенето и би попречило на новодошлите да постигнат напредък в живота си. Бях наясно колко важна е работата по поенето и все пак нападах Сян Мин. Дали не действах като един от слугите на Сатана и не смущавах и унищожавах църковните дела? Колко егоистичен, достоен за презрение и жесток бях! Църквата ме бе събрала със Сян Мин, за да можем взаимно да допълваме силните и слабите си страни и да поим добре новодошлите. Ала не само че не успях да се поуча от силните страни на Сян Мин и ни пречех да си помагаме един на друг и да навлизаме в истината заедно, но и бях изпълнен със завист и неприязън към него и не споделях истината, която знаех, от страх, че ще ме надмине. Бях затънал в едно завистливо, егоистично и достойно за презрение състояние. Неслучайно сърцето ми беше станало тъмно и потиснато и не можех да получа ясно просветление от яденето и пиенето на Божиите слова. Бог ми бе обърнал гръб. Бях в наистина опасно състояние и трябваше да се покая пред Бог възможно най-бързо.

По-късно се натъкнах на част от Божиите слова: „Публичното потискане на хората, отхвърлянето им, нападките срещу хората и разобличаването на техните проблеми от страна на антихристите са все целенасочени. Без съмнение те използват подобни средства, за да се прицелят в онези, които се стремят към истината и които могат да ги разпознаят. Като пречупват тези хора, те постигат целта да укрепят собствената си позиция. По своята природа нападането и отхвърлянето на хора по този начин е злобно. В езика и начина им на говорене има агресия: разобличаване, заклеймяване, клевети и злословия. Те дори изопачават фактите, като говорят за положителните неща, сякаш са негативни, и за негативните неща, сякаш са положителни. Като представят бялото за черно и бъркат правилното с погрешното по този начин, антихристите постигат целта си да провалят хората и да съсипят името им. От каква нагласа се поражда това нападение и отхвърляне на инакомислещите? В повечето случаи то идва от завистлива нагласа. При жесток нрав завистта носи със себе си силна омраза, а в резултат на завистта си антихристите нападат и отхвърлят хора. В подобна ситуация, ако антихристите бъдат разобличени, докладвани, изгубят статуса си и понесат удар, те ще бъдат дръзки и недоволни и ще им бъде още по-лесно да станат жестоко отмъстителни. Отмъстителността е вид нагласа, а също така и вид покварен нрав. Когато антихристите видят, че това, което някой е направил, им е навредило, че други хора са по-способни от тях или че нечии твърдения и предложения са по-добри или по-мъдри от техните и всички са съгласни с твърденията и предложенията на този човек, антихристите считат, че позицията им е застрашена, в сърцата им се пораждат завист и омраза и те нападат и си отмъщават. Когато си отмъщават, антихристите обикновено нанасят изпреварващ удар по целта си. Те действат инициативно, когато нападат и пречупват хората, докато другата страна не се покори. Едва тогава считат, че са изпуснали парата. Какви други проявления на нападане и отхвърляне на хората съществуват? (Омаловажаване на другите.) Омаловажаването на другите е един от начините на проявление. Независимо колко добре си вършиш работата, антихристите пак ще те омаловажат или заклеймят, докато не станеш негативен и слаб и не можеш да търпиш повече. Тогава те ще бъдат щастливи и ще са постигнали целта си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втора точка: те нападат и отхвърлят инакомислещите). „Всичко, което антихристите правят, е с цел да спечелят сърцата на хората, да нападат и изключват инакомислещите, да затвърдят статуса си, да завземат властта и да контролират хората. Каква е природата на тези действия? Те практикуване на истината ли са? Водят ли те Божиите избраници в навлизането в Божиите слова и идването пред Бог? (Не.) И така, какво правят те? Те се борят с Бог за Неговите избраници, състезават се за сърцата на хората и се опитват да създадат свое собствено, независимо царство. Кой трябва да има място в сърцата на хората? Бог трябва да има място. Но всичко, което правят антихристите е точно обратното на това. Те не позволяват на Бог или на истината да заемат място в сърцата на хората; вместо това те искат човекът, водачът, какъвто са те, и Сатана да заемат място в сърцата на хората“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първа точка: опитват се да спечелят сърцата на хората). Чрез Божиите слова разбрах, че антихристите завиждат на по-талантливите от тях. За да защитят и укрепят собствения си статус, те нападат и изолират другите. По същество те искат място в сърцата на всички и се съревновават с Бог за хората. Нима това не бе начинът, по който се държах със Сян Мин? Точно когато той започна да постига някои резултати в своя дълг и стана по-малко негативен, умишлено изтъкнах грешките в работата му и го молех да изпълни стандарт, който все още не можеше да достигне. Като го накарах да мисли, че работата по поенето е трудна и че може да не се справи със задачата, отново го подтикнах към негативизъм. Като размишлявах защо нападах Сян Мин, осъзнах, че искам всички братя и сестри да ми се възхищават и да ме почитат. Исках да мислят за мен всеки път, когато някой попиташе кой е най-ефективен в работата си и най-усърден в стремежа към истината. Исках да имам място в сърцето на всеки брат и сестра. В управленските закони, които Бог е издал по време на Епохата на царството, Той е постановил, че човек може да възхвалява само Бог, но аз продължавах да се опитвам да накарам всички да ме уважават и почитат. Дали не се съпротивлявах на Бог? Самият Сян Мин беше новодошъл и не беше положил дълбоки основи — ако потънеше в продължителен период на негативност поради моите нападки, това би повлияло на вярата му в Бог и неговия дълг. Можеше дори да обмисли да напусне църквата. Дори и да беше непоколебим във вярата си, моите нападки все пак щяха да възпрепятстват навлизането му в живота и да повлияят върху напредъка в живота на новодошлите. Божието дело е към своя край и не остава много време хората да се стремят към истината. Ако не помогна на братята и сестрите си да изпълняват добре дълга си и дори помрачавам ентусиазма им, дали това няма да забави и да повлияе на навлизането им в живота? Сатана е вперил поглед в нас и иска до един да изпаднем в негативност и слабост, да се отдалечим от Бог и да го предадем. И аз все пак играех ролята на Сатана и му бях слуга — бях толкова ужасен! Моите действия ясно разобличаваха нрава ми на антихрист. Наистина вървях по пътя на антихриста и ако не се покаех скоро, Бог щеше да ме отритне. Като осъзнавах това, малко се уплаших и затова бързо се помолих на Бог: „О, Боже! Бях егоистичен, достоен за презрение и твърде обсебен от славата и статуса. Готов съм да се разбунтувам срещу себе си и да живея според словата Ти. Моля Те, напътствай ме“.

След молитвата се натъкнах на следните откъси от Божиите слова: „Когато у теб се породи егоизъм и кроеж за собствена изгода и осъзнаеш това, трябва да се помолиш на Бог и да потърсиш истината, за да се справиш с него. Първото нещо, с което трябва да си наясно, е, че по същество подобно поведение е нарушаване на истините принципи, че то е вредно за работата на църквата, че е егоистично поведение, достойно за презрение, и че не е това, което хората със съвест и разум би следвало да правят. Трябва да загърбиш собствените си интереси и егоизъм и да помислиш за работата на църквата — това е съгласно Божиите намерения. След като се помолиш и се самоанализираш, ако наистина осъзнаеш, че да действаш по този начин е егоистично и достойно за презрение, ще бъде лесно да загърбиш егоизма си. Когато загърбиш егоизма и кроежите си за изгода, ще се почувстваш здраво стъпил на земята, ще бъдеш спокоен и радостен и ще усетиш, че човек със съвест и разум трябва да мисли за работата на църквата, че не бива да се фиксира върху личните си интереси, което би било толкова егоистично, достойно за презрение и лишено от съвест или разум. Да си безкористен и способен да проявяваш внимание към работата на църквата в действията си, и да вършиш нещата изключително в угода на Бог, е почтено и честно, и ще донесе стойност на твоето съществуване. Когато живееш по този начин на земята, ти си порядъчен и откровен, изживяваш нормална човешка природа и подобие на истински човек, и не само имаш чиста съвест, но си достоен за всички неща, с които Бог те е дарил. Колкото повече живееш по този начин, толкова по-ведър и здраво стъпил на земята ще се чувстваш, толкова по-спокоен и радостен ще бъдеш. По този начин няма ли да си стъпил на правилния път на вярата в Бог?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). „Ако наистина си способен да проявяваш внимание към Божиите намерения, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек и му позволиш да се обучи и да изпълнява дълг, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш преданост към дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Божиите слова ми дадоха път на практикуване — трябваше да изоставя стремежа към личния си интерес, да се вслушам в Божиите намерения и да защитавам църковното дело. Сян Мин има заложби, така че трябва да му помагам повече, за да може да поеме работата по поенето на новодошлите възможно най-скоро. Това трябва да направи човек с човешка природа. Сетих за Божиите слова, които гласят: „Функциите не са еднакви. Има едно тяло. Всеки изпълнява задължението си, всеки е на мястото си и върши всичко по силите си — за всяка искра има един проблясък на светлината — и да се стреми към зрялост в живота. Така ще бъда доволен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 21). Бог дава на всеки един от нас различни таланти, за да можем да ги използваме, за да изпълняваме добре всеки наш дълг в църквата. Това трябва да направим като сътворени същества. Двамата със Сян Мин имахме определени роли в църквата, затова не трябваше да му завиждам и да го изолирам. Трябваше да сътруднича с него хармонично и да работим заедно, за да изпълним дълга си и да свидетелстваме за Бог — само така работата има стойност.

По-късно споделих в общение със Сян Мин за състоянието ми през това време и какво съм разбрал за себе си. След нашето общение се чувствах много по-омиротворен и заземен. Чувствах се така, сякаш отново живея в светлина, сякаш най-сетне можех да поема дълбока глътка чист въздух след дълъг пристъп на паника и задух. Най-накрая се почувствах спокоен и със Сян Мин отново много се сближихме. След това решихме да си сътрудничим хармонично, за да поим новодошлите. От този момент нататък често си разказвахме един на друг за настоящите ни състояния и споделяхме различни пътища на практикуване, които бяхме открили за поене на новодошлите. Всеки път, когато Сян Мин срещаше трудности, аз правех всичко възможно да общувам върху истината, за да му помогна. Аз също се възползвах от силните страни на Сян Мин. Така например придобих много от определени прозрения, които той споделяше по време на общение, за които никога не бих се сетил. Чрез това осъзнах, че споделянето и общението с другите за нашите преживявания и неща, които сме придобили, не е въпрос само на осигуряване на другите, но е и начин за практикуване на истината, който може да ни помогне да подобрим собствените си слабости и да получим повече от делото на Светия Дух. В действителност, като поставяме правилните намерения, учим от силните страни на другите, за да компенсираме собствените си слабостите и практикуваме според Божиите слова, всички ние печелим и напредваме в живота си.