През август 2015 г. научих, че един водач, Никол, е била уволнена за това, че не е вършила практическа работа, състезавала се е с други за слава и статус и е разпространявала преценки за своя партньор сред братята и сестрите, които смущавали и разстройвали църковното дело. След като Никол беше отстранена, чрез разговори, кастрене и разправяне с нея, тя придоби известно разбиране за своето прегрешение и покварени нрави, почувства силно угризение и вина и беше готова да се покае. Алина, моята партньорка, някога беше партньорка на Никол. Когато чу, че Никол е класифицирана като лъжеводач, тя каза: „След като Никол стана водач, тя се държеше така, сякаш е над всички. Обикновено ме игнорираше, когато говорех с нея, винаги пренебрегваше другите и беше много арогантна. Дори сформира клики и сееше спорове, за да увеличи престижа си. Само антихрист би направил такива неща. Не е достатъчно да я наречем лъжеводач. Тя трябва да бъде призната за антихрист“. Тя дори планираше да помоли старшите водачи да преоценят Никол. Друг партньор, Рейчъл, също се съгласи с всичко казано от Алина. Тогава си мислех, „Никол е самонадеяна и нейният нрав е доста арогантен, но тя не е причинила големи злини, нито е създавала системно проблеми, и след като беше уволнена, можеше да се покае, да размишлява и да опознае себе си. Тя не е човек, който изобщо не приема истината. Ако я класифицираме като антихрист само въз основа на нейното прегрешение и временна поквара, няма ли да е прекалено? Вземането на това погрешно решение би означавало да навредим несправедливо на добър човек“. И така, споделих моите виждания с тях. Но Алина не прие казаното от мен и продължи: „Ти не разбираш част от поведението на Никол. Трябва да се придържаме към принципите. Не бива да позволим никой от антихристите да остане ненаказан“. По онова време се чувствах малко неспокоен, но това, което Алина направи след това, ме изненада още повече.

Тогава Алина помоли Рейчъл да събере оценки за Никол, и тя направи това, без да пита старшите водачи. След това тихомълком организира събиране, на което всички да разпознаят и да анализират Никол. На събирането, Алина повтори как Никол се е държала арогантно преди, и също така подчерта, че Никол е действала своеволно, но не каза дали Никол е показала тази поквара еднократно или постоянно, нито пък спомена дали по-късно Никол е успяла да приеме истината и да се покае. Нищо от това не беше споменато. След срещата една сестра забеляза, че това събиране има за цел да заклейми Никол, и специално напомни на Рейчъл: „Какво се опитваш да постигнеш с това? Това съответства ли на Божията воля? Без достатъчно доказателства не можеш произволно да характеризираш другите. Твърде лесно е да обидиш Бог по този начин“. Рейчъл малко се уплаши след като чу това. Тя също смяташе, че да се третира така Никол е прекалено, така че тя сподели своите съмнения с Алина и мен. Тя отговори гневно: „Всеки път, когато искаме да практикуваме истината, Сатана ни пречи“. Накрая тя отново анализира поведението на Никол и подчерта, че тъй като Никол завиждала на партньора си, тя образувала клика, осъдила я и я потискала. Алина също каза, че е действала своеволно, не е обсъждала нещата с други, уволнявала е хора самоволно… Поведението, за което Алина говореше, беше много сериозно, така че Рейчъл беше убедена и отново взе страната на Алина. По това време също бях малко неуверен. Ами ако мнението на Алина беше правилно? Особено когато я чух да използва Божиите думи, разкриващи образуването на клики от антихристи, за да даде правдоподобно звучащо общение, още повече се обърках. Чувствах, че анализът ѝ може да е правилен. Възможно ли е старшите водачи да не са я разпознали, погрешно да са осъдили антихриста като лъжеводач и да са я оставили в църквата? Ако беше така, дали не бях станал някой, който говори за антихристи, без да разпознава антихриста? Можеше да не успея да запазя позицията си и щях да бъда обвинен, че защитавам антихрист. Тогава репутацията ми щеше бъде съсипана. Мислех, че може би е по-добре да съм на страната на Алина и Рейчъл. По този начин, ако грешах, вината нямаше да е само моя. Това щеше да е по-добре, отколкото да се разкрие, че съм сбъркал и да нося лично цялата вина. Тъкмо когато щях да се съглася с тях, изпитах известно неспокойство. Помислих си, че тъй като нещата още не са ясни, не мога просто да се вслушам в нечии думи. Ако Никол не беше антихрист и аз сляпо следвах другите в характеризирането ѝ, щях произволно да осъдя и съсипя някого, а това е нещо, което оскърбява Бог. Веднъж направено, прегрешението никога не може да бъде заличено. Чувството ми за неодобрение ми попречи да последвам Алина.

След това потърсих истината за това как да разпознавам антихристите. В Божието слово чета: „Човек, който има само нрав на антихрист, не може да бъде окачествен, че в същността си е антихрист. Само онези, които имат природата същност на антихристи, са истински антихристи. Със сигурност има разлики в човешката природа на двата типа и под въздействието на различни видове човешка природа нагласите, които тези хора таят към истината, също не са едни и същи. А когато нагласите, които хората таят към истината, не са едни и същи, пътищата, които избират, са различни. И когато пътищата, които хората избират, са различни, произтичащите от това принципи и последици от действията им също имат своите различия. Тъй като човек само с нрав на антихрист има действаща съвест, разум и чувство за чест и, относително казано, обича истината, когато разкрие покварения си нрав, в сърцето му има укор за това. В такива моменти той може да се самоанализира и да опознае себе си и може да признае покварения си нрав и разкриването на покварата си, което му позволява да се опълчи на плътта и на покварения си нрав и да стигне до практикуване на истината и покорство пред Бог. При антихриста обаче не е така. Тъй като той няма будна съвест или съвестно съзнание, а още по-малко пък чувство за чест, когато разкрие покварения си нрав, той не преценява според Божиите слова дали разкриването му е правилно или грешно, дали е покварен нрав или нормална човешка природа, или дали е в съгласие с истината. Той никога не се самоанализира за тези неща. И така, как се държат той? Упорито счита, че поквареният нрав, който разкрива, и пътят, който избира, са правилните. Смята, че каквото и да прави, е правилно, че каквото и да казва, е правилно. Упорито се придържа към своето. И така, колкото и голяма грешка да допусне, колкото и тежък покварен нрав да разкрие, няма да осъзнае сериозността на въпроса и със сигурност няма да разбере покварения нрав, който е разкрил. Нито, разбира се, ще загърби желанията си, ще се опълчи на амбицията или на покварения си нрав, и вместо това ще избере пътя на покорство пред Бог и истината. От тези два различни изхода може да се види, че ако човек с нрав на антихрист обича истината в сърцето си, той има шанс да постигне разбиране за нея и да я практикува, и да постигне спасение, докато човекът със същност на антихрист не може да разбере истината или да я приложи на практика, нито може да постигне спасение. Това е разликата между двата типа“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пети екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на техния нрав същност (втора част)). „Някои водачи и работници в миналото често са разкривали нрав на антихристи: бяха необуздани и своеволни и винаги ставаше по тяхному. Те обаче не извършваха никакви явни злини и човешката им природа не беше ужасна. Чрез кастрене, чрез помощта на братята и сестрите, чрез адаптиране на възложения им дълг или освобождаването им, като са били негативни за известно време, те най-накрая осъзнават, че това, което са разкривали преди, е покварен нрав, стават склонни да се покаят и си мислят: „Най-важното е да постоянствам в изпълнението на дълга си, независимо от всичко. Въпреки че вървях по пътя на антихриста, не бях окачествяван като такъв. Това е Божията милост, затова трябва да работя усърдно във вярата и стремежа си. Няма нищо грешно в пътя на стремежа към истината“. Лека-полека те се обръщат, а след това се покайват. В тях има добри проявления, те са способни да търсят истините принципи, когато изпълняват дълга си, и също така търсят истините принципи, когато общуват с другите. Във всяко отношение те навлизат в положителна посока. Не са ли се променили тогава? Те са се върнали от пътя на антихристите към пътя на практикуването на истината и стремежа към нея. За тях има надежда и шанс да постигнат спасение. Можете ли да окачествите такива хора като антихристи само защото някога са показали някои проявления на антихрист или са вървели по пътя на антихристите? Не. Антихристите по-скоро биха умрели, отколкото да се покаят. Те нямат чувство за срам. Освен това са с порочен и нечестив нрав и изпитват неприязън към истината в крайна степен. Може ли някой, който изпитва такава неприязън към истината, да я практикува или да се покае? Това би било невъзможно. Това, че изпитват такава категорична неприязън към истината означава, че никога няма да се покаят“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Истинските антихристи имат зъл нрав, отровна човешка природа и са злодеи. Те нямат съвест и срам, и без значение колко зло правят или колко вреда причиняват на делото на църквата или на навлизането в живота на другите, съвестта им не ги тревожи. Те са уморени от истината и я мразят до крайна степен, никога не я приемат и никога не признават грешката си, нито се разкайват, независимо колко зло са причинили. Но хората с нрав на антихрист не са зли в човешката си природа или злодеи в същината си. Въпреки че понякога имат прояви на антихрист, като произвол, самоволия и отхвърляне на несъгласието, чрез кастрене и разправяне с тях, или уволнение и приспособяване, те могат да търсят истината и да разсъждават върху себе си, да изпитват угризения за своите нечестиви дела и след това искрено да се покаят и променят. Някои лъжеводачи могат да размишляват и да разберат себе си, след като са били уволнявани няколко пъти, и в крайна сметка те могат да вървят по пътя на следване на истината. Ако ги определим като антихристи, понеже някои от постъпките им напомнят тези на антихристите, ние ги обвиняваме несправедливо. След това препрочетох колекцията от файлове на Алина за поведението на Никол, и открих, че повечето просто показват поквара, като да бъдеш арогантен, да гледаш отвисоко на другите, да правиш неща своеволно, прехвърляне на хора без да е обсъдено с колеги и т.н. Тя също включи братята и сестрите си в осъждането на партньора ѝ, което внесе смут в църковния живот — това със сигурност беше злодеяние, но това не беше нейното обичайно поведение. В миналото тя никога не бе потискала или съдила другите. След уволнението си тя успя да се замисли върху своето прегрешение и покварен нрав, и успя да намрази себе си и да се покае. Тя не беше човек, който отказва да се промени или да приеме истината. Въз основа на това, тя имаше само някои антихристски прояви, а не антихристска същина. Ако тя беше наречена антихрист поради това прегрешение, би било преувеличено и в разрез с принципите на истината. Би означавало да я потискаме и осъждаме, което е злодеяние.

След това, старшите водачи отново ни говориха за разликата между покварените прояви и същини. Помислих си: „Сега Алина би трябвало да разбере и повече да не настоява“. Неочаквано, след събирането, Алина ни каза, „Старшите водачи защитават Никол. Те не гледат на проблемите в светлината на поведението ѝ. Не знам дали не я закрилят, защото смятат, че Никол има някакви качества“. Помислих си: „Защо Алина се хваща за това единствено прегрешение на Никол и не се отказва? Водачите не обясниха ли ясно? Поведението на Никол просто показваше поквара. Това беше временно прегрешение. Тя изобщо не може да бъде класифицирана като антихрист“. Но Алина и нейната клика не можеха да го приемат. Тя каза още, че ако водачите не се справят с Никол, те ще докладват по-нагоре. Тя проявяваше голям инат и другите двама партньори също бяха на нейна страна. Аз бях единственият, който не беше съгласен с тях. Това дълбоко ме обезпокои. Ако продължах да одобрявам начина, по който постъпваха моите водачи, щяха ли Алина и нейната клика да кажат, че боготворя статуса, че ми липсва проницателност и повтарям всичко, което водачите казват? Но ако се съгласях с тяхната гледна точка, нямаше ли да осъдя сляпо един човек? Реших, че ще е най-добре да кажа, че не знам как да направя разликата. По този начин те нямаше да знаят истинските ми възгледи и нямаше да кажат, че ми липсва проницателност или съм на страната на един антихрист. И така, с колеблив тон, казах: „Не знам достатъчно за поведението на Никол, така че не знам как да я определя“. Изражението на Алина веднага се промени, когато видя, че не я последвах. След това умишлено ме избягваха, когато обсъждаха как да докладват Никол. Имах чувството, че съм изолиран и беше много неудобно, „Нещо лошо ли направих? Защо се държат с мен така?“. Това ме безпокоеше и не можех да бъда спокоен при изпълнение на дълга си. Притеснявах се, че ще кажат, че разбирам истината твърде повърхностно и ми липсва проницателност. Щяха ли да продължат да ме отхвърлят заради това? Когато си мислех за това, сърцето ми се свиваше още повече: „Забрави, ако не се вслушват в предложенията ми и не искат да участвам, няма да си правя труда и те няма да измислят причини да искат моето уволнение, защото съм ги обидил. Да се отнасят с Никол както си искат. Не е моя работа“. Но след като направих този избор, почувствах укор в сърцето си. „Това не е ли бягство? Аз не браня делото на църквата“. По-късно се доверих на моите водачи и разговарях с тях за моето състояние, и те ми напомниха да търся Божията воля и да подкрепям работата на църквата, и че ако пасивно се оттегля или дори искам да избягам, защото Алина ме изолира, бих пренебрегнал отговорността си. След като чух какво казаха водачите, осъзнах, че мисля само за личните си интереси. Видях, че потискат Никол, но не ми пукаше. Исках да избягам, за да не ме изолирват. Бях толкова егоистичен и презрян! По-късно прочетох откъс от Божието слово, и едва тогава видях природата си малко по-ясно. Бог казва: „Що за нрав имат хората, когато не поемат отговорност за дълга си, изпълняват го нехайно, държат се като човекоугодници и не защитават интересите на Божия дом? Това е лукавство, това е нравът на Сатана. Лукавството е най-отличителната черта на човешките философии за светските отношения. Хората мислят, че ако не хитруват, има риск да обидят някого и да не могат да се защитят. Смятат, че трябва да са достатъчно хитри, за да не нараняват или оскърбяват когото и да е, и така да се предпазят, да запазят препитанието си и да затвърдят положението си сред другите. Всички невярващи живеят според философиите на Сатана. Всички те са човекоугодници и не обиждат никого. Дошъл си в Божия дом, чел си Божието слово и си слушал проповедите в Божия дом. Защо тогава не си способен да практикуваш истината, да говориш от сърце и да бъдеш честен човек? Защо непрекъснато си човекоугодник? Човекоугодниците защитават само собствените си интереси, а не интересите на църквата. Когато видят, че някой върши зло и накърнява интересите на църквата, те го пренебрегват. Харесва им да са човекоугодници и не обиждат никого. Това е безотговорно и такъв тип хора са твърде лукави и не заслужават доверие. За да защитят собствената си суета и гордост, както и за да запазят репутацията и статуса си, някои хора с удоволствие помагат на другите и са готови да поемат и куршум за приятелите си, да платят каквато и да било цена за тях. Когато обаче трябва да защитят интересите на Божия дом, истината и справедливостта, добрите им намерения ги няма, те са напълно изчезнали. Когато трябва да практикуват истината, те изобщо не я практикуват. Какво се случва? За да защитят собственото си достойнство и гордост, те ще платят всяка цена и ще понесат всяко страдание. Когато обаче трябва да свършат истинска работа и да се занимават с практически дела, да бранят делото на църквата и положителните неща, да защитават и да предоставят ресурс на Божиите избраници, защо вече нямат сили да платят каквато и да било цена и да понесат каквото и да било страдание? Това е немислимо. Всъщност те имат такъв тип нрав, който изпитва неприязън към истината. Защо казвам, че техният нрав изпитва неприязън към истината? Защото винаги, когато нещо включва свидетелстване за Бог, практикуване на истината, защита на Божиите избраници, борба срещу кроежите на Сатана или защита на делото на църквата, те бягат и се крият, без да се погрижат за никакви важни въпроси. Къде е техният героизъм и дух да понесат страдание? Къде прилагат тези неща? Това е лесно да се види. Дори някой да ги порицае, като каже, че не бива да бъдат толкова егоистични и низки да защитават себе си, а че трябва да защитават делото на църквата, тях всъщност не ги интересува. Те си казват: „Аз не правя тези неща и те нямат нищо общо с мен. Каква полза от това да действам така ще има за моя стремеж към слава, придобивки и статус?“. Те не са хора, които се стремят към истината. Харесва им само да преследват слава, придобивки и статус и изобщо не вършат работата, която Бог им е поверил. Затова, когато са необходими, за да вършат работата на църквата, те просто избират да избягат. Това означава, че в сърцата си те не обичат положителните неща и не се интересуват от истината. Това е ясно проявление на изпитване на неприязън към истината. Само онези, които обичат истината и притежават истината реалност, могат да предложат услугите си, когато това се изисква от делото на Божия дом и от Божиите избраници, само те могат да се изправят смело и по дълг, да свидетелстват за Бог и да разговарят за истината, да водят Божиите избраници по правилния път, като им позволят да постигнат покорство към Божието дело. Само това е отношение на отговорност и проявление на внимание към Божиите намерения“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Чрез Божието слово видях, че съм особено коварен и подъл. Алина и останалите искаха да определят Никол за антихрист. Явно не бях съгласен с тях, знаех и че несправедливо и безпричинно осъждат Никол, но се страхувах да не ги обидя и да не бъда заклеймен или отхвърлен от тях. За да защитя статуса и престижа си, промених това, което щях да кажа, и говорех двусмислено. Не смеех да остана верен на правилната гледна точка. Във всичко гледах собствените си интереси и се опитвах да защитя себе си, а не защитих делото на църквата и не се замислих колко много можеха да му навредят. По един важен въпрос, свързан с делото на църквата и влизането в живота на моите братя и сестри, аз се престорих на объркан, за да не обидя или нараня някого и, за да запазя позицията си, се пуснах по течението и говорих против принципите. Наистина бях твърде коварен. Бях не само коварен, бях уморен от истината. Знаех, че практикуването на истината и защитата на църковното дело е праведно и положително, но когато видях, че собствените ми интереси ще бъдат застрашени, не го правех и дори си мислех, че ще страдам, за да подкрепя праведността. Това не беше ли именно неприязън към положителните неща и истината? Изпитвах силни угризения и вина.

След това моите водачи ми напомниха, че след уволнението на Никол, Алина я беше докладвала за антихрист и не се спря, докато не я отлъчиха, което не беше обикновена проява на поквара. Ако намерението на Алина наистина беше да различи антихрист и да поддържа делото на църквата, но не е можела да различи точно, тогава, след като водачите говориха за принципите на истината, тя трябваше да може да види грешките си и да види правилно прегрешението на Никол. Вместо това тя изобщо не прие общението и не престана да преследва Никол, което по същество е потискане и наказване на хората. Водачите ме помолиха да разследвам Алина и да открия истината по въпроса и аз се съгласих. Но когато се наканих да питам другите за това, ми се прииска отново да се оттегля. До този момент не само Рейчъл не беше разпознала Алина. Дори някои братя и сестри в църквата бяха застанали на нейна страна. Ако се опитах да разбера тайно истината по въпроса и те кажеха на Алина за моето разследване, дали Алина и нейната клика нямаше да се опитат да ме отстранят? Щом си помислих за това, отново започнах да се колебая. По-късно си спомних Божието слово: „Всички казвате, че сте загрижени за Божието бреме и ще защитавате свидетелството на църквата, но кой от вас наистина е загрижен за Божието бреме? Запитай се: загрижен ли си за бремето Му? Можеш ли да практикуваш праведност заради Него? Можеш ли да се изправиш и да говориш от Мое име? Способен ли си непоколебимо да практикуваш истината? Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана? Можеш ли да загърбиш чувствата си и да разобличиш Сатана заради Моята истина? Можеш ли да оставиш намеренията Ми да бъдат удовлетворени в теб? Пожертва ли сърцето си в най-решаващия момент? Следваш ли Моята воля? Задай си тези въпроси и по-често размишлявай върху тях“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 13). Божието слово развълнува сърцето ми. Пред лицето на Божиите въпроси се чувствах като жалък страхливец. Винаги, когато нещо се случваше, исках да избягам. Изобщо не мислех за Божието бреме. Не защитих църковното дело от страх, че ще обидя другите и ще навредя на себе си. Бях толкова егоистичен и презрян! Божието слово ме пробуди. Разбрах, че това е ситуация, уредена от Бог, и също така е изпитание за мен. Поведението на Алина предизвикваше смут в църковния живот. Ако не се изправех срещу нея сега, Алина щеше да причини още по-голяма вреда на делото на църквата. Моята плахост и страх бяха липса на вяра в Бог. Не вярвах, че всичко е в Божиите ръце, така че винаги съм се боял да не бъда потиснат от другите. Бог е праведен, истината управлява в Божия дом и негативните хора и злосторниците никога не могат да намерят почва тук, но вярата ми беше твърде малка. Затова се обърнах към Бог и се помолих, „Боже, сърцето ми е изпълнено със страх и трепет. Моля те, дай ми вяра, за да мога да се изправя в защита на делото на църквата“. След като се помолих, се сетих за един водач на група, който беше доста добросъвестен и имаше известна проницателност. Затова го помолих да работи с мен в разследването на проблема. След като проверихме докладите на Алина за антихристските прояви на Никол, нямаше как да не ахнем от това, което открихме. Открихме, че някои от тези доклади не отговарят на фактите. Някои бяха просто прояви на поквара, а не проблеми с нейната същина. Като осъждаше Никол като антихрист въз основа на тези неща, не изопачаваше ли тя фактите, за да я потисне? Дяконът по общите въпроси също видя, че Алина е непреклонна към Никол, и ѝ напомни и я предупреди да не върши зло, но Алина беше безразлична и все така настояваше Никол да бъде осъденакато антихрист. Видяхме, че Алина мразеше Никол толкова много, че искаше да я отлъчат, така че започнахме да проучваме партньорството на Алина с Никол. Открихме, че когато са били партньори, тъй като качествата и работоспособността на Никол са били много по-добри от нейните, старшите водачи са поверявали много важни задачи на Никол. Алина смяташе, че Никол я е затъмнила, затова ѝ завиждаше и недоволстваше от нея. Никол също често изтъкваше проблеми в работата ѝ, така че Алина чувстваше, че Никол я гледа отвисоко и таи злоба срещу нея, и винаги търсеше възможност да си отмъсти. Когато Никол наруши принципите и се прояви като лъжеводач, Алина искаше да се възползва от шанса да определи Никол като антихрист и да я отлъчи. В началото винаги чувствах, че тя осъжда Никол, защото не разбира истината. Сега видях, че желанието на Алина за отмъщение е толкова силно, че тя изопачава фактите, за да обърка и привлече хората да осъдят Никол с нея. Същността на това беше толкова зла!

След това, чрез откровението в Божието слово, видях същината на Алина по-ясно. Бог казва: „Какво представлява инакомислещият? Кои са хората, които антихристът смята за инакомислещи? Най-малкото това са онези, които не приемат насериозно антихриста като лидер, което означава, че не го гледат с уважение и не му се кланят, а го третират като обикновен човек. Това е единият вид. После има и такива, които обичат истината и се стремят към нея, стремят се към промяна в нрава си и към любов към Бог. Те поемат по път, различен от този на антихриста, и в очите на антихриста са инакомислещи. Има ли някакви други? (Тези, които винаги правят предложения на антихристите и които се осмеляват да ги разобличават.) Всички, които се осмеляват да направят предложения на антихристите и да ги разобличат или чиито възгледи са различни от тези на антихристите, са смятани от тях за инакомислещи. А има и друг вид: такива, които са равностойни на антихристите по заложби и способности, чиито умения за говорене и действия са подобни на техните или които те смятат за по-горе от тях, и които могат да ги разпознаят. За антихриста това е абсолютно неприемливо, заплаха за статуса му. За антихриста такива хора са най-големите инакомислещи. Антихристът не смее да подценява такива хора или изобщо да се отпуска. Той ги смята за трън в очите, за постоянен дразнител, нащрек е и се пази от тях по всяко време, и ги избягва във всичко, което те правят. Особено когато антихристът види, че някой инакомислещ ще го разпознае и разобличи, го обзема особена паника; той отчаяно се опитва да отхвърли и нападне такъв инакомислещ, така че няма да се задоволи, докато не премахне този инакомислещ от църквата. […] За антихриста инакомислещият е заплаха за неговия статус и власт. За всеки, който заплашва техния статус и власт, независимо кой е той, антихристите ще използват всякакви мерки, за да се „погрижат“ за него. Ако тези хора наистина не могат да бъдат подчинени или вербувани, тогава антихристите ще ги повалят или премахнат. В крайна сметка антихристите ще постигнат целта си да имат абсолютна власт и сами да са си господари. Това е един от похватите, които антихристите обикновено използват, за да запазят статута и властта си — те нападат и отхвърлят инакомислещите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втора точка: те нападат и отхвърлят инакомислещите). „Жестокият човек не приема с благодарност или смирение никакви добронамерени увещания, обвинения, поучения или помощ, а се гневи от срам и изпитва крайна враждебност, омраза и дори си отмъщава. […] Разбира се, когато отмъщават на друг поради омраза, това не е защото таят омраза към този човек или стара вражда с него, а защото този човек е разобличил грешките им. Това показва, че самият акт на разобличаване на антихриста, независимо кой го прави и каква е връзката му с антихриста, може да предизвика омразата му и да провокира отмъщение. Независимо за кого се отнася, дали той разбира истината, или дали е водач, работник или обикновен член на Божиите избраници, стига някой да разобличи и да кастри антихриста, той ще се отнася с този човек като с враг. Дори открито ще каже: „Ще бъда твърд с всеки, който ме кастри. Никога няма да оставя на мира никого, който ме кастри, разобличи тайните ми, причини отлъчването ми от дома на бог или ме лиши от моя дял от благословиите. Такъв съм и в светския живот: никой не смее да ми създава проблеми. Човекът, който смее да ме притеснява, още не се е родил!“. Това са типът безмилостни думи, които антихристите изричат, когато са изправени пред кастрене. Когато изричат тези безмилостни думи, това не е, за да сплашат другите, нито се изпускат, за да се защитят. Те наистина са способни да вършат зло и ще прибегнат до всякакви налични средства. Това е жестокият нрав на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). Само чрез откровението на Божието слово успях да видя ясно мотивите на Алина. Тя каза, че иска да защити делото на църквата и да не пусне антихрист на воля, но използваше общественото правосъдие за лично отмъщение. Тя негодуваше само защото Никол изтъкна слабостите в работата ѝ, затова използва уволнението на Никол, за да вдигне такъв шум и се хвана за моментното прегрешение на Никол, за да я характеризира като антихрист. След като нашите водачи обясниха ясно разликата между покварата и злодеянията, тя не се спря и продължи да опитва с всички средства да събере информация за Никол. Тя преувеличи и неоснователно заклейми Никол, измами и привлече братята и сестрите да се присъединят към нейното заклеймяване в опита си да отстрани Никол. Когато водачите не се отнесоха с Никол както се надяваше, тя остана недоволна и започна да разпространява слухове сред работниците, че водачите защитават Никол, заблужди някои да застанат до нея и да бъдат предубедени към водачите. Когато изложих различно мнение за Никол, тя ме отхвърли и изолира. Когато някои братя и сестри ѝ напомниха и я предупредиха, тя не само не го прие, но каза, че това е намеса на Сатана. От тези факти видяхме, че Алина мразеше истината и имаше много злобен нрав. Ако някой я разпознаеше или представляваше заплаха за статуса ѝ, тя ставаше враждебна, нападаше, изключваше, наказваше и отмъщаваше на такива хора. Алина беше злодей. След това докладвах научените факти на водачите, които след това отстраниха Алина, поставиха я в изолация, и наблюдаваха поведението ѝ, така че ако тя предизвикаше допълнителни смущения, щеше да бъде отлъчена. Чрез общение Рейчъл също придоби проницателност към Алина. Когато видя, че е последвала Алина в извършването на зло, тя се разкая и намрази себе си.

Въпреки че това се случи преди много време, когато си помисля как по време на този процес предпочитах да видя църковното дело да страда, за да защитя собствените си интереси, много се срамувам! Без помощта и общуването с моите братя и сестри, дори нямаше да имам смелостта да защитя делото на църквата. Божието слово ми даде принципите на практика. Без значение колко истина разбирам, ако са засегнати интересите на църквата, трябва да се изправя и да ги защитавам. Това е неотменно задължение.