Понастоящем всички хора в различна степен са навлезли в порицание. Точно както каза Бог: „Аз вървя с човека рамо до рамо“. Това е абсолютно вярно, но хората все още не са в състояние да разберат напълно този момент. В резултат на това част от делото, което са извършили, е било ненужно. Бог казва: „Аз ги подкрепям и се грижа за тях в съответствие с техния духовен ръст. Тъй като хората са главните герои на целия Ми план за управление, давам повече насоки на онези, които са поставени в ролята на „човек“, за да могат да играят тази роля с цялото си сърце и по най-добрия начин“, както и: „Въпреки това отказвам да критикувам съвестта им директно. По-скоро продължавам да ги напътствам търпеливо и систематично. В края на краищата хората са слаби и неспособни да вършат каквото и да било дело“. Божият начин на мислене е следният: дори и накрая Той да изтреби всички тези хора, делото Му на земята ще продължи в съответствие с първоначалния Му план. Бог не върши безполезно дело; всичко, което Бог върши, е добро. Както каза Петър: „Дори ако Бог си играеше с хората като с играчки, какви оплаквания щяха да имат те? Какво право биха имали?“. В днешно време Бог не постига ли точно това с човечеството? Могат ли хората наистина да имат такива възгледи? Защо Петър, който живя преди няколко хиляди години, можеше да каже такова нещо, а днешните „Петровци“, които живеят в тази високотехнологична, модернизирана ера, не могат? Не съм в състояние да кажа със сигурност дали историята напредва или се връща назад, както и никой все още не може да отговори на въпроса дали науката се движи напред или назад. Всичко, което Бог е сътворил в човечеството, има за цел да направи хората позитивни и да позволи животът им да достигне зрелост. Нима хората не могат да разберат това? Всичко, което те кара да бъдеш негативен, е твоя слабост, жизненоважна уязвима точка, която Сатана ще атакува. Виждаш ли ясно това? Защо Бог говори по този начин? „Моля хората с цялата Си сериозност и искреност. Наистина ли те не са в състояние да изпълнят това, което искам?“. Какво означават тези думи? Защо Бог задава този въпрос? Той показва, че човечеството има твърде много отрицателни аспекти, а един-единствен отрицателен фактор е достатъчен, за да накара хората да се препънат. Можеш и да погледнеш и да видиш какво ще стане, ако останеш негативен. Всичко, което Бог прави, Той го прави в името на усъвършенстването на човечеството. Нуждаят ли се тези думи от допълнително обяснение? Не, както виждам, няма нужда! Може да се каже, че хората са обладани от Сатана, но много по-добре би било да се каже, че хората са завладени от негативизъм. Това е една от проявите на човечеството, придатък на човешката плът. Затова всички хора несъзнателно изпадат в негативизъм, а впоследствие и в порицание. Това е капан, който Бог е подготвил за човечеството, и именно в този момент хората страдат най-много. Тъй като хората живеят в негативизъм, за тях е трудно да избегнат порицанието. Дали нещата в наши дни не стоят точно така? Но как хората могат да пренебрегнат Божиите думи: „В днешно време Сатана се е развихрил до краен предел. Защо да не се възползвам от тази възможност, за да покажа фокуса на Моето дело и да разкрия Моята сила?“. Казвам няколко думи за напомняне и веднага хората от църквите навлизат в порицание. Това е така, защото след два месеца на Божие дело вътрешно хората все още не са се преобразили съществено. Те просто анализират Божиите думи с ума си, но всъщност състоянието им изобщо не е променено. Те остават негативни. Ето защо, когато Бог споменава, че е близо времето на порицанието, хората веднага се притесняват и си мислят: „Не знам дали съм предопределен от Бог, нито пък знам дали ще мога да издържа на това порицание. Още по-трудно е да знам какви методи ще използва Бог, за да порицае хората“. Всички хора се страхуват от порицанието, но не са в състояние да се променят. Те просто страдат мълчаливо, но също така се страхуват, че няма да могат да устоят твърдо. При тези обстоятелства, без да ги е сполетяло порицанието и без мъчението на думите, хората несъзнателно са навлезли в порицанието. Затова всички те са нервни и неспокойни. Това се нарича „да пожънат онова, което са посели“, защото хората изобщо не разбират Божието дело. Всъщност Бог не е склонен да хаби повече думи за тези хора. Изглежда, че Бог е възприел друг начин да се справи с тях, начин, който не е истинско порицание. Това е все едно човек да хване пиленце и да го вдигне, за да провери дали е кокошка или петел. Може да не изглежда като нещо важно, но въпреки това малкото пиленце ще бъде толкова уплашено, че ще се мъчи да се освободи, ужасено, сякаш стопанинът му ще го убие и изяде. Това е така, защото пиленцето не познава себе си. Защо някой би убил и изял пиленце, което тежи само няколко грама? Не е ли безсмислено? Точно както казва Бог: „Защо тогава хората постоянно Ме избягват? Дали защото ще се отнасям с тях като с малки пиленца, които трябва да бъдат убити веднага щом бъдат уловени?“. Следователно цялото човешко страдание е „безкористна“ отдаденост и може да се нарече безполезна цена, която трябва да се плати. Именно защото хората не познават себе си, те изпитват страх. В резултат на това не могат да рискуват живота си. Това е слабостта на човечеството. Дали думите, изречени от Бог: „В крайна сметка нека хората да опознаят себе си. Това е Моята крайна цел“, са остарели? Кой наистина познава себе си? Ако човек не познава себе си, тогава какво му дава право да бъде порицан? Вземете например агнетата. Как могат да бъдат заклани, ако не са се превърнали в овце? Как едно дърво, което не е дало плод, може да се ползва от хората? Всички отдават твърде голямо значение на „ваксинирането“. По този начин хората вършат делото на поста и гладуват. Това е пример, че жънат това, което са посели, че вредят на себе си, а не е Божията жестокост или безчовечност. Ако един ден хората изведнъж опознаят себе си и затреперят от страх пред Бог, тогава Бог ще започне да ги порицава. Само по този начин хората с готовност ще приемат трудностите, покорни по сърце и реч. Но какво да кажем за днешния ден? Всички хора са порицавани против волята си, като деца, които са накарани да приготвят храна. При това положение как да не се чувстват зле? Всички си мислят: „О, добре! Щом съм порицан, може и да склоня глава и да се призная за виновен! Какво мога да направя? Дори и да плача, все пак трябва да удовлетворя Бог, така че какво мога да направя? За добро или лошо, това е пътят, по който съм поел сега. О, добре! Просто ще го отдам на лошия си късмет!“. Нима хората не мислят по този начин?

Както казва Бог: „човечеството е добре възпитано. Никой не смее да Ми се противопостави. Всички са под Моето ръководство и изпълняват „работата“, която съм им възложил“. Това е достатъчно, за да покаже, че нито един човек не е порицан доброволно, нещо повече, че това порицание идва от Бог, защото всички хора искат да живеят в спокойствие, а не в смут и хаос. Бог казва: „Кой не се страхува от смъртта? Могат ли хората наистина да заложат живота си на карта?“. Това е абсолютно вярно. Всеки се страхува да умре, освен, разбира се, когато е обзет от гняв или отчаяние. Това е същността на човечеството и е изключително трудно да се разреши. Днес Бог е дошъл именно за да разреши това затруднение. Всички хора са безсилни, затова Бог специално създаде сред тях специализирана болница, където могат да бъдат излекувани от тази болест. Хората не могат да се измъкнат от примките на тази болест, поради което всички са толкова разтревожени, че устата им е възпалена, а коремите им — подути. С течение на времето обемът на газовете в корема им нараства, което води до повишаване на налягането и накрая стомахът им се пръсва и всички умират. Следователно тогава Бог ще е излекувал това сериозно човешко заболяване, защото всички ще са умрели. Не е ли това лек за човешката болест? Бог умишлено дойде да извърши това дело. Тъй като хората силно се страхуват от смъртта, Самият Бог е дошъл да извърши това дело заедно с хората. Понеже те имат толкова малко смелост, Той първо им демонстрира, за да наблюдават. Хората са готови да се подчинят едва след като видят Божия прецедент. Поради тази причина Бог казва: „Тъй като никой не би могъл да изпълни Моето дело, Аз лично стъпих на бойното поле, за да вляза в борба на живот и смърт със Сатана“. Това е решителна битка, така че или рибата умира, или мрежата се къса. Това е сигурно. Тъй като духът ще триумфира накрая, плътта неизбежно трябва да бъде завладяна от смъртта. Разбирате ли последиците от това? И все пак не бъдете прекалено чувствителни. Може би горното изречение е просто, а може би е сложно. Така или иначе, хората не могат да го проумеят — това е сигурно. В страданието хората могат да приемат облагородяването на Божието слово, което някой може да нарече свое щастие, а друг — свое нещастие. И все пак бих искал да напомня, че Божието намерение в крайна сметка е правилно — за разлика от намеренията на хората, които винаги правят планове и приготовления за собствена изгода. Това трябва да е съвсем ясно. Не изпадайте в безкрайни размишления. Не е ли именно това слабостта на хората? Всички те са такива. Вместо да изпитват голяма любов към Бог, те изпитват голяма любов към себе си. Той е Бог, Който ревнува от хората, затова винаги поставя изисквания към тях. Колкото повече хората обичат себе си, толкова повече Бог изисква от тях да Го обичат и толкова по-строги са Неговите изисквания към тях. Сякаш Бог нарочно дразни хората. Ако хората наистина Го обичат, Той като че ли не ги признава. Поради това хората се почесват по главите и изпадат в дълбок размисъл. Това е разказ за Божия нрав, само кратко споменаване на едно-две неща. Това е Божията воля. Това е, което Бог изисква от хората да знаят, и то е наложително. Това е нова задача и хората трябва да работят усилено върху нея, за да пробият и да постигнат нов напредък. Разбирате ли това? Имате ли нужда да ви кажа повече по темата?

За предишните ери Бог каза: „нито един човек не бе избран от Мен; всички бяха отхвърлени от Моето мълчаливо писмо. Това е така, защото хората в миналото не Ми служеха изключително, така че Аз в замяна не ги обичах изключително. Те приемаха „подаръците“ на Сатана, а след това се обръщаха и ги предлагаха на Мен. Не беше ли това клевета срещу Мен?“. Как могат да бъдат обяснени тези думи? Както каза Бог: „Всички дарове идват от Сатана“. Миналите поколения апостоли и пророци бяха изцяло зависими от даровете, за да вършат делото си, и през вековете Бог използва техните дарове, за да извършва Своето дело. Ето защо е казано, че службата на всички хора с дарби произлиза от Сатана. Въпреки това, поради Божията мъдрост, „използвам хитростта на Сатана като Свой контрастиращ предмет“. Така Бог нарече службата на хората с дарби „дарове от Сатана“ и само защото те принадлежат на Сатана, Бог нарича това действие „клевета“. Това не е неоснователно обвинение срещу хората, а напротив — добре обосновано и подходящо обяснение. И така, „Аз не разкрих отвращението Си; напротив, Аз обърнах тяхната схема в Моя полза, като добавих тези „подаръци“ към материалите на Моето управление. По-късно, след като бъдат обработени машинно, Аз ще изгоря шлаката в тях“. Ето какво е толкова прекрасно в Божието дело. Тази точка най-малко се съгласува с човешките представи, защото никой не би си помислил, че тези, които управляват като царе, не са хора с дарби или че са ненадарени хора, които Бог обича. Както може да се види, идеите или надеждите на Уитнес Лий и Уочман Ний са се превърнали в пепел, а същото важи и за хората с дарби днес. Сега Бог започна това дело и постепенно оттегля цялото дело на Светия Дух в хората, които служат като контрастиращи предмети на Неговото дело. Когато Божието дело бъде напълно завършено, всички тези хора ще се върнат на първоначалното си място. Въпреки това призовавам хората да не действат безразсъдно заради думите Ми. Трябва да следвате естествения ход на нещата в съответствие със стъпките на Божието дело, за да не го прекъсвате. Разбирате ли този въпрос? Защото това са стъпките и методът на Божието дело. Когато Бог „обработи“ тези „дарове“ в „готови продукти“, всички Негови намерения ще станат очевидни и всички дарове, които Му служат, ще бъдат премахнати. Бог обаче ще има готовите продукти, на които да се наслаждава. Разбирате ли това? Това, което Бог иска, са готовите продукти, а не изобилните подаръци, които хората Му предлагат. Едва когато всеки заеме полагащото му се място, което означава, когато Бог се върне на първоначалната Си позиция и дяволът също седне на мястото си, както и ангелите, без изключение, едва тогава на лицето на Бог ще се появи доволна усмивка, защото волята Му ще е удовлетворена, целта Му ще е постигната. Бог вече няма да търси „помощ“ от „дявола“, защото Божиите намерения ще са напълно разкрити на хората и те никога повече няма да бъдат принуждавани да ги предават. По това време плътските тела на хората ще станат едно цяло с техните духове. Това е, което Бог разкрива на хората. Това е крайното местоназначение на духа, душата и тялото. Това е обобщение на първоначалното значение на думата „човечество“. Не е необходимо това да се изследва подробно. Достатъчно е да се знаят едно-две неща за него. Разбирате ли?