Глава 33

В действителност, въз основа на това, което Бог е направил в хората, на това, което им е дал, както и на това, което хората притежават, може да се каже, че Неговите изисквания към хората не са прекомерни, че Той не изисква много от тях. Как тогава те не биха могли да се опитат да угодят на Бог? Бог дава сто процента на човека, но изисква от хората само част от процента — нима това е прекалено голямо искане? Нима Бог прави проблеми от нищо? Често хората не познават себе си, не се изпитват пред Бог и затова често има моменти, когато те попадат в капана — как може това да се смята за сътрудничество с Бог? Ако някога имаше момент, в който Бог не поставяше тежко бреме върху хората, те щяха да се разпаднат като кал и нямаше да се заемат да намират неща за вършене. Ето какви са хората — или пасивни, или негативни, винаги неспособни да си сътрудничат активно с Бог, винаги търсещи негативна причина да се предадат на себе си. Наистина ли си човек, който прави всичко не за себе си, а за да удовлетвори Бог? Наистина ли си някой, който не разчита на емоциите, който няма свои лични предпочитания и който изпълнява нуждите на Божието дело? „Защо хората винаги се опитват да се пазарят с Мен? Нима Аз съм главният управител на търговски център? Защо изпълнявам с цялото Си сърце това, което хората изискват от Мен, а Аз не искам нищо от тях?“ Защо Бог иска такива неща няколко пъти подред? Защо Той вика с тревога по този начин? Бог не е спечелил нищо в хората; единственото, което вижда, е делото, което те подбират и избират. Защо Бог казва: „а Аз не искам нищо от тях?“ Запитайте се: кой може да свърши от начало до край делото, което е негов дълг, делото, над което няма абсолютно никакъв избор? Кой не действа по силата на чувствата в сърцето си? Хората дават воля на личността си и никога не се придържат към това, което правят, сякаш ловят риба три дни, а след това изоставят мрежите си и прекарват следващите два дни в бездействие. Те са непостоянни: когато са горещи, са способни да изпепелят всичко на земята, а когато са студени, са способни да замразят всички води на земята. Това не е функцията на човека, но все пак това е най-подходящата аналогия за състоянието на човека. Нима това не е факт? Може би имам „представи“ за хората, може би ги очерням, но независимо от това „с истината ще обходиш целия свят; без истината доникъде няма да стигнеш“. Макар че това е човешки афоризъм, смятам, че е удачно да се използва тук. Аз не обезсърчавам умишлено духа на хората и не отричам делата им. Позволете Ми да се консултирам с вас по някои въпроси: кой вижда Божието дело като дело на собствения си дълг? Кой може да каже: „Докато съм в състояние да угодя на Бог, ще давам всичко от себе си“? Кой е в състояние да каже: „Независимо от другите, аз ще направя всичко, от което Бог се нуждае, и без значение дали продължителността на Божието дело е голяма или малка, аз ще изпълня своя дълг; довеждането на Неговото дело до край е Божа работа и не е нещо, за което мисля“? Кой е способен на такова знание? Няма значение какво мислите — може би имаш по-висши прозрения, в такъв случай се съгласявам, признавам поражението Си, но трябва да ти кажа, че това, което Бог иска, е вярно сърце, искрено и страстно, а не вълче сърце, което е неблагодарно. Какво знаете за този „пазарлък“? От началото до края вие сте „обиколили света“. В един момент сте в град „Кунмин“ с неговата вечна пролет, а в следващия миг сте пристигнали в потискащо студения, покрит със сняг „Южен полюс“. Кой никога не се е връщал назад към себе си? Това, което Бог иска, е дух на „Без покой до смърт“; това, което Той иска, е дух, в който хората „не се обръщат назад, докато не се ударят в южната стена“. Естествено, Божието намерение не е хората да поемат по грешен път, а да възприемат такъв дух. Точно както казва Бог: „Когато сравнявам „даровете“, които дават, с Моите неща, хората мигновено разпознават Моята скъпоценност и едва тогава виждат Моята неизмеримост“. Как могат да бъдат обяснени тези думи? Може би четенето на горните думи ти дава известно познание, защото Бог изважда цялото човешко сърце за дисекция и тогава хората опознават тези думи. Но поради дълбокия вътрешен смисъл на Божиите думи хората продължават да не са наясно със старата плът, тъй като не са учили в медицински университет, нито пък са археолози, и затова чувстват, че този нов термин е неразбираем, и едва тогава отстъпват малко. Защото хората са безсилни пред старата плът; макар че тя не е като свиреп звяр, нито е способна да заличи човечеството като атомна бомба, те не знаят какво да правят с нея и сякаш са безсилни. Но за Мен има начини да се справя със старата плът. Фактът, че човекът никога не полага усилия да помисли за противодействие, е довел до това, че различните особености на човека постоянно проблясват пред очите Ми; точно както каза Бог: „Когато им показвам Своята цялост, те Ме гледат с широко отворени очи, застанали пред Мен неподвижно, като стълб от сол. А когато виждам тяхната странност, едва се сдържам да не се разсмея. Тъй като те протягат ръце, за да поискат нещо от Мен, Аз им давам нещата, които са в Моята ръка, а те ги притискат към гърдите си, грижейки се за тях като за новородено бебе — движение, което правят само за миг“. Не са ли това действията на старата плът? Като се има предвид, че днес хората имат разбиране, защо не се отказват, а вместо това продължават? Всъщност част от Божиите изисквания не са непостижими за човека, но хората не им обръщат внимание, защото „затова не порицавам човека с лека ръка. Именно поради тази причина хората винаги дават воля на плътта си. Те не изпълняват Моята воля, но винаги Ме ласкаят пред Моя съд“. Не е ли това духовният ръст на човека? Не че Бог е умишлено придирчив, това е реалността — трябва ли Бог да обяснява това? Точно както Бог казва: „Това е така, защото „вярата“ на хората е така велика, че те са „възхитителни“. По тази причина се подчинявам на Божиите разпоредби и затова не казвам много за това; заради „вярата“ на хората се възползвам от това, като използвам вярата им, за да ги накарам да изпълняват функциите си, без да им напомням. Грешно ли е да правя това? Не е ли точно това, от което се нуждае Бог? Може би, след като чуят такива думи, някои хора биха се почувствали преситени, затова ще говоря за нещо друго, за да ги разтоваря малко. Когато всички избрани от Бог хора във вселената преминат през порицание и когато състоянието в човека се поправи, хората тайно ще се радват в сърцата си, сякаш са избегнали изпитанието. В този момент хората вече няма да избират сами, защото точно такъв е ефектът, постигнат по време на последното Божие дело. С напредването на Неговите стъпки до днес всички Божии синове и хора са навлезли в порицанието, а израилтяните също не могат да избегнат тази фаза, защото хората са опетнени от нечистотата в себе си и затова Бог води всички хора да навлязат във великата топилна пещ за облагородяване, което е необходим път. След като това премине, хората ще бъдат възкресени от смъртта, което е точно това, което Бог предсказва в „словата на седемте духа“. Няма да говоря повече за това, за да не предизвиквам недоволство у хората. Тъй като Божието дело е чудно, пророчествата, изречени от Божиите уста, в крайна сметка трябва да бъдат постигнати; когато Бог поиска от хората да говорят за своите представи още веднъж, те онемяват и затова никой не бива да се тревожи или безпокои. Точно както казах: „От цялото Ми дело имало ли е някога стъпка, извършена от човешки ръце?“. Разбираш ли същността на тези думи?

Предишна: Глава 32

Следваща: Глава 36

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger