Божиите слова карат хората да се почесват по главите; когато говори, Бог сякаш избягва човека и говори на въздуха, сякаш изобщо не мисли да обръща повече внимание на човешките дела и не се интересува от човешкия духовен ръст, сякаш думите, които изрича, не са насочени към човешките представи, а избягват човека в съответствие с първоначалното Божие намерение. По безброй причини Божиите слова са неразбираеми и непроницаеми за човека. Това не е изненадващо. Първоначалната цел на всички Божии слова не е хората да придобият познание или да научат номера от тях; напротив, те са едно от средствата, чрез които Бог работи от самото начало до днес. Разбира се, хората наистина придобиват нещо от Божиите слова: неща, свързани с тайни, или неща, отнасящи се до Петър, Павел и Йов, но това е, което те трябва да постигнат и което са способни да постигнат, и, както подобава на техния духовен ръст, те вече са стигнали толкова далеч, колкото могат, при постигнето на тези неща. Защо изискванията на Бог за резултата, който иска, са ниски, но Той изрича толкова много думи? Това е свързано с наказанието, за което Той говори, и естествено всичко това се постига по начин, който човекът не осъзнава. Днес хората понасят по-големи страдания под напора на Божиите слова. На пръв поглед изглежда, че никой от тях не е кастрен, че хората започват да стават свободни да вършат делата си и полагащите труд се издигат до Божия народ, и по този начин хората сякаш са навлезли в радостта. Всъщност реалността е такава, че от облагородяване всички те са навлезли в по-сурово наказание. Точно както Бог казва: „Стъпките на Моето дело са тясно свързани една с друга, всяка една от тях е все по-висока“. Бог издигна обслужващите от бездънната яма и ги захвърли в езерото от огън и жупел, където наказанието е по-тежко. Така те понасят още по-големи изпитания, от които едва успяват да се измъкнат. Не е ли такова наказание по-тежко? След като са навлезли в по-висш свят, защо хората изпитват по-скоро скръб, отколкото някакво щастие? Защо се казва, че след като са избавени от ръцете на Сатана, те са предадени на големия червен змей? Спомняте ли си, когато Бог каза: „Последната част от делото е завършена в дома на големия червен змей“? Спомняте ли си, когато Бог каза: „Последното изпитание е даването на силно, звучно свидетелство за Бог пред големия червен змей“? Ако хората не бяха дадени на големия червен змей, как биха могли да свидетелстват пред него? Кой някога е казвал думи като „победих дявола“, след като се е самоубил? Да видиш в собствената си плът враг и след това да се самоубиеш — къде е практическото значение на това? Защо Бог говори така? „Аз не гледам белезите на хората, а онази част от тях, която не е белязана, и от това получавам удовлетворение“. Ако беше вярно, че Бог желае тези, които са без белези, да бъдат Негов израз, защо щеше търпеливо и искрено да изрече толкова много думи от гледна точка на човека, за да нанесе удар върху представите на хората? Защо щеше да се занимава с това? Защо би Си създавал излишни проблеми, за да прави такова нещо? По този начин се показва, че въплъщението на Бог има практическо значение, че Той не би „отписал“ плътта, след като стане плът и завърши делото Си. Защо е казано, че „златото не може да бъде чисто и човекът не може да бъде съвършен“? Как могат да бъдат обяснени тези думи? Когато Бог говори за същността на човека, какво означават думите Му? За невъоръжените очи на хората плътта изглежда неспособна на каквото и да било или пък изглежда твърде недостатъчна. За Божиите очи това изобщо не е важно и все пак за хората това е въпрос от огромно значение. Те сякаш са напълно неспособни да го разрешат, сякаш с него трябва да се заеме лично небесното тяло — нима това не е човешка представа? „В очите на хората Аз съм само една „малка звезда“, която е слязла от небето; малка звезда на небето, а днешното Ми пристигане на земята е поръчение от Бог. В резултат на това хората са измислили повече тълкувания на думите „Аз“ и „Бог“. Щом като хората не значат нищо, защо Бог разкрива представите им от различни гледни точки? Възможно ли е това също да е Божията мъдрост? Не са ли смешни подобни думи? Както казва Бог: „Въпреки че Си намерих място в сърцата на хората, те не се нуждаят от Мен там. Вместо това сърцата им очакват внезапната поява на „Светия“. Тъй като личността Ми е твърде „незабележима“, Аз не отговарям на изискванията на хората и затова съм отстранен от тях“. Тъй като оценката на хората за Бог е „твърде висока“, много неща са „недостижими“ за Бог, което Го поставя „в затруднение“. Хората не знаят, че това, на което искат Бог да бъде способен, са техните представи. Не е ли това действителното значение на „Умният човек може да стане жертва на собствената си изобретателност“? Това наистина е случай на „щеше да си умен, ако не беше глупав“! В проповедта си искате хората да се освободят от Бог в представите си, но нима Богът от вашите представи си е отишъл? Как могат да се тълкуват думите на Бог, че „изискванията, които имам към човека, в никакъв случай не са големи“? Те нямат за цел да направят хората негативни и разпуснати, а да им дадат чисто възприемане на Божиите слова, разбирате ли? Дали въплътеният Бог наистина съм „Аз, който е велик и могъщ“, както си представят хората?

Въпреки че има хора, които са прочели всички думи, изречени от Бог, и могат да ги опишат в общи линии, кой може да каже каква е крайната цел на Бог? Това е, което липсва на човечеството. Независимо от каква гледна точка говори Бог, Неговата обща цел е да накара хората да познаят Бог в плът. Ако в Него нямаше нищо човешко — ако всичко, което притежаваше, бяха качествата на Бог в небесата — тогава нямаше да има нужда Бог да говори толкова много. Може да се каже, че онова, което липсва на хората, служи като материали от първа ръка, които кореспондират с Божиите думи. Това означава, че това, което се проявява в човека, е фон на онова, което Бог казва за представите на хората, и по този начин хората служат на Божиите слова. Естествено, това се основава на онова, което Бог казва за представите на хората — само по този начин може да се каже, че това е комбинация от теория и реалност; само така хората могат по-ефективно да бъдат накарани да приемат сериозно познанието за себе си. Какъв би бил смисълът, ако Бог в плът беше съвместим с човешките представи и ако Бог също свидетелстваше за Него? Именно поради това Бог работи от негативната страна, като използва представите на хората, за да подчертае Своята велика сила. Не е ли това Божията мъдрост? Всичко, което Бог прави за всички, е добро, така че защо да не въздадем хвала в този момент? Ако нещата стигнат до определен момент или ако дойде денят, ще можеш ли, подобно на Петър, да изричаш молитви от дълбините на душата си сред изпитанията? Само ако, подобно на Петър, все още си в състояние да хвалиш Бог, когато си в ръцете на Сатана, ще се разкрие истинското значение на това „да бъдеш освободен от робството на Сатана, да победиш плътта и да победиш Сатана“. Не е ли това по-истинско свидетелство за Бог? Само това е ефектът, постигнат от „божествеността, излизаща да действа, и седемкратно укрепения Дух, действащ в човека“, а също така е и ефектът, постигнат от „Духа, излизащ от плътта“. Нима тези действия не са реални? Някога обръщахте внимание на действителността, но имате ли днес истинско познание за нея? „Изискванията, които имам към човека, в никакъв случай не са големи, но хората вярват в обратното. По този начин тяхното „смирение“ се разкрива във всяка тяхна стъпка. Те винаги са склонни да вървят пред Мен, показвайки Ми пътя, дълбоко страхувайки се, че ще се загубя, ужасени, че ще бродя в древните гори дълбоко в планините. В резултат на това хората винаги Ме водят напред, ужасени, че ще попадна в тъмницата“. Какво е вашето познание за тези прости думи, наистина ли сте в състояние да схванете корените на Божиите думи в тях? Обръщали ли сте внимание на това за кои ваши представи Бог е изрекъл тези думи? Насочвате ли вниманието си към този ключов момент всеки ден? В едно от изреченията на следващата част, която следва непосредствено след това, Бог казва: „Въпреки това хората не познават намеренията Ми и продължават да се молят за неща от Мен, сякаш нещата, които им дарих, не са в състояние да задоволят изискванията им, сякаш търсенето надвишава предлагането“. В това изречение може да се види какви са представите във вас. Бог не помни и не разследва какво сте правили в отминали времена, така че не мислете повече за въпроси от миналото. От по-голямо значение е дали сте в състояние да създадете „духа на Петър в последната епоха“ по пътя на бъдещето. Имате ли вярата да постигнете това? Това, което Бог иска от човека, не е нищо повече от подражание на Петър, за да могат хората в крайна сметка да прокарат пътека, по която да посрамят големия червен змей. Именно заради това Бог казва: „Надявам се само хората да имат решимостта да Ми сътрудничат. Не ги моля да Ми приготвят вкусна храна или да Ми осигурят място, където да положа глава […]“. В света от хората се иска да внесат „духа на Лей Фън“ в 90-те години на ХХ век, но в Божия дом Бог иска от вас да създадете „уникалния стил на Петър“. Разбирате ли Божието намерение? В състояние ли сте наистина да се стремите към това?

„Аз се движа над вселените и докато вървя, наблюдавам хората от цялата вселена. Сред тълпите от хора на земята никога не е имало такива, които да са подходящи за Моето дело или които истински да Ме обичат. Затова в този момент въздъхвам ужасено и хората веднага се разпръскват, за да не се събират повече, дълбоко уплашени, че ще ги „уловя всички в една мрежа“. На повечето хора може би им е много трудно да разберат тези думи. Те се питат защо Бог не иска много от човека, но въздиша в ужас, защото няма подходящи за Неговото дело. Има ли противоречие тук? Буквално казано, има, но в действителност няма никакво противоречие. Може би вие все още си спомняте как Бог каза: „Всичките Ми думи ще имат ефекта, който желая“. Когато Бог действа в плът, хората се взират във всяко Негово действие, за да видят какво точно ще направи. Когато Бог извършва новото Си дело, насочено срещу Сатана в духовната сфера, там, с други думи, се произвеждат всякакви представи сред хората на земята заради Бог в плът. Когато Бог въздъхва тревожно, тоест когато говори за всички човешки представи, хората се опитват всячески да ги кастрят и дори има такива, които считат себе си за безнадеждни, защото Бог казва, че всички, които имат представи за Него, са Негови врагове — и така, как хората да не се „разпръснат“ заради това? Особено днес, когато е дошло наказанието, хората още повече се страхуват, че Бог ще ги заличи. Те си мислят, че след като бъдат наказани, Бог ще ги „улови всички в една мрежа“. Но фактите не са такива: Както казва Бог: „Не желая да „задържам“ хората сред Моето наказание, така че те никога да не могат да избягат. Тъй като в Моето управление липсват човешки действия, делото Ми не може да бъде завършено успешно и това Ми пречи да го продължа ефективно“. Божието намерение не е делото Му да приключи, след като всички хора бъдат умъртвени — какъв би бил смисълът от това? Като работи в хората и ги наказва, Бог след това прави ясни Своите дела чрез тях. Тъй като хората никога не схващат, че в тона на Божиите слова вече има наказание, те никога не са навлезли в съзнанието им. Хората са неспособни да изразят своята решимост и по този начин Бог не може да каже нищо пред Сатана, а това пречи на Божието дело да се придвижи напред. Така Бог казва: „Веднъж поканих човека на гости в дома Си, но той бягаше насам-натам заради призивите Ми, сякаш вместо да го поканя на гости, го бях довел на мястото за екзекуции. Така домът Ми остана празен, защото човекът винаги Ме отбягваше и винаги се пазеше от Мен. Това Ме остави без средства за извършване на част от делото Ми“. Именно заради грешките на човека в работата му Бог ясно поставя Своите изисквания към човека. И именно защото хората не успяват да изпълнят тази стъпка от делото, Бог добавя още слова — това е именно „другата част от делото върху човека“, за която Бог говори. Но няма да говоря надълго и нашироко за „улавянето на всички в една мрежа“, за което говори Бог, защото това има малко отношение към делото на днешния ден. Естествено, в „Думите на Бог към цялата вселена“ много от Неговите слова кастрят човека, но хората трябва да разбират Божиите намерения; независимо от това, което Той казва, намеренията Му винаги са добри. Може да се каже, че тъй като средствата, чрез които Бог говори, са толкова много, хората не са стопроцентово сигурни в Божиите слова и смятат, че повечето от Божиите слова са изречени поради нуждите на Неговото дело и съдържат малко истински неща. Това ги оставя объркани и обременени от мислите им, защото в техните представи Бог е толкова мъдър и толкова напълно недостъпен, че сякаш не знаят нищо и нямат представа как да ядат Божиите слова. Хората правят Божиите слова абстрактни и сложни — както казва Бог: „Хората винаги искат да добавят подправки към Моите слова“. Тъй като идеите им са твърде сложни и „едва постижими“ за Бог, част от Божиите слова са ограничени от човека, което не Му оставя друг избор, освен да говори по начин, който е директен. Тъй като изискванията на хората са „твърде високи“ и тъй като въображението им е твърде богато — сякаш са в състояние да преминат в духовния свят, за да съзерцават делата на Сатана — това е намалило Божиите слова, защото колкото повече говори Бог, толкова по-меланхолични стават лицата на хората. Защо не могат просто да се покорят, вместо да размишляват за своя край? Къде е ползата от това?