Божият нрав преминава през всички Божии слова, но основната нишка на Неговите думи е разкриването на бунта на цялото човечество и изобличаването на неща като непослушанието, неподчинението, нечестието, неправедността и неспособността на хората да обичат истински Бог, така че Божиите думи са стигнали дотам, че Той казва, че всяка пора в тялото на хората съдържа противопоставяне на Бог, че дори капилярите им съдържат противопоставяне на Бог. Ако хората не се опитат да изследват тези неща, те никога няма да са способни да ги опознаят и никога няма да могат да ги отхвърлят. Това означава, че вирусът, който е в опозиция на Бог, ще се разпространи в тях и накрая ще се получи така, сякаш белите им кръвни телца са погълнали червените кръвни телца, оставяйки цялото им тяло без червени кръвни телца; накрая те ще умрат от левкемия. Това е истинското състояние на човека и никой не може да го отрече. След като е роден в земята, в която лежи свит големият червен змей, във всеки човек има поне едно нещо, което е типично и е пример за отровата на големия червен змей. Така на този етап от делото основната нишка в Божиите думи е човек да се познава, да се отрече от себе си, да изостави себе си и да се срази. Може да се каже, че това е основното Божие дело през последните дни и че този етап от делото е най-всеобхватен и задълбочен от всички — това показва, че Бог планира да доведе епохата до край. Никой не очакваше това, но в същото време то е нещо, което хората очакваха в чувствата си. Въпреки че Бог не го каза изрично, сетивата на хората са силно изострени — те винаги усещат, че времето е кратко. Мога да кажа, че колкото повече човек усеща това, толкова по-ясно познава епохата. Това не означава да виждаш света като нещо нормално и по този начин да отричаш Божиите думи, а по-скоро да познаваш съдържанието на Божието дело чрез средствата, с които Бог действа. Това се определя от тона на Божиите думи. В тона на Божиите слова има тайна, която никой не е открил и това е нещото, в което хората най-трудно могат да навлязат. Същността на причината, поради която хората не могат да разберат Божиите думи, се състои в това, че те не разбират тона, с който Бог говори — ако овладеят тази тайна, те ще бъдат способни на известно познание за Божиите думи. Божиите думи винаги следват един принцип: да накарат хората да разберат, че Божиите думи са всичко и да разрешат всички човешки трудности чрез Божиите думи. От гледната точка на Духа Бог прави Своите дела ясни; от гледната точка на човека Той разобличава представите на хората; от гледната точка на Духа Той казва, че човекът не се съобразява с Неговата воля; а от гледната точка на човека Той казва, че е опитал сладкия, киселия, горчивия и острия вкус на човешкия опит и че идва с вятъра и Си отива с дъжда, че е преживял преследването на семейството и е изпитал възходите и паденията на живота. Това са думи, изречени от различни гледни точки. Когато Той говори на Божия народ, е като домакин, който се кара на робите, или като комедиен скеч; думите Му оставят хората изчервени, без да имат къде да се скрият от срама си, сякаш са били задържани от феодалните власти на един отминал режим, за да направят признания под жестоки изтезания. Когато говори на Божия народ, Бог е толкова невъздържан, колкото протестиращи университетски студенти, които разкриват скандали в централата власт. Ако всички Божии думи бяха подигравателни, хората по-трудно щяха да ги приемат; затова думите, изречени от Бог, са откровени; те не съдържат шифри за човека, а директно посочват действителното състояние на човека — това показва, че Божията любов към човека не е само на думи, а е истинска. Въпреки че хората ценят реалността, в любовта им към Бог няма нищо реално. Именно това липсва на човека. Ако любовта на хората към Бог не е истинска, тогава съвкупността от всичко ще бъде празна и илюзорна, сякаш всичко ще изчезне заради това. Ако любовта им към Бог превъзхожда вселените, тогава и техният статус и идентичност ще бъдат истински, а не празни, и дори тези думи ще бъдат истински, а не празни — виждате ли това? Видяхте ли Божиите изисквания към човека? Човекът не трябва просто да се наслаждава на предимствата на статута, а да живее в реалността на статута. Това е, което Бог изисква от Божия народ и от всички хора, и това не е някаква велика празна теория.

Защо Бог казва тези думи: „сякаш всичко, което правя, е в опит да им се харесам, в резултат на което винаги са отвратени от постъпките Ми“? В състояние ли си да говориш за реалните прояви на човешкото отвращение към Бог? В представите на хората човекът и Бог са „страстно влюбени“, а днес копнежът на хората по Божиите думи е стигнал дотам, че те нетърпеливо желаят да погълнат Бог на един дъх, но Бог казва следните думи: „Човекът Ме презира. Защо отплатата за Моята любов е човешката омраза?“. Не е ли това минерално находище в хората? Не е ли това, което трябва да се изкопае? Това е дефектът в стремежа на хората; това е основният проблем, който трябва да бъде решен и това е лъвът, който стои на пътя на човешкото познание за Бог и който трябва да бъде изгонен заради човека — не е ли това, което трябва да се направи? Тъй като, подобно на свиня, човекът няма памет и винаги жадува за удоволствия, Бог му дава лекарство за амнезия — Той говори повече, казва повече, хваща хората за ушите и ги кара да слушат внимателно, и ги снабдява със слухови апарати. Що се отнася до някои от Неговите думи, изричането им само веднъж не може да реши проблема; те трябва да се казват отново и отново, защото „хората винаги страдат от забрава в живота си и дните от живота на цялото човечество са в безпорядък“. По този начин хората могат да бъдат спасени от състоянието, в което „четат, когато имат време, слушат, когато са свободни и не обръщат внимание на думите, когато нямат време; ако думите са изречени днес, те обръщат внимание, но ще ги оставят на заден план, ако не бъдат изречени утре“. Що се отнася до природата на хората, ако днес Бог говори за истинското им състояние и те достигнат до задълбочено познание за него, тогава ще бъдат изпълнени със съжаление, но след това ще се върнат към старите си порядки, ще захвърлят Божиите думи на вятъра и ще възпроизвеждат гореописаната сцена само когато им бъде напомнена. Така че, когато работите или говорите, не забравяйте тази човешка същност; би било грешка да я отхвърлите, докато работите. При извършването на всяко дело е особено важно да обръщате внимание на представите на хората, когато говорите. По-специално, трябва да добавяте собствените си прозрения към Божиите думи и да говорите за тях. Това е начинът да се грижите за хората и да им позволите да опознаят себе си. Ако се грижите за хората въз основа на съдържанието на Божиите думи, неминуемо ще можете да разберете истинското им състояние. В Божиите думи е достатъчно да схванем истинското състояние на хората и по този начин да се погрижим за тях — и всъщност няма да кажа нищо повече за Божиите думи, като отбележа, че „Бог прие поканата да седне на празничната трапеза на земята“.