Някои хора може отчасти да разбират Божиите думи, но никой от тях не се доверява на чувствата си; те много се страхуват да не изпаднат в негативизъм. Затова винаги редуват радост и скръб. Справедливо е да се каже, че животът на всички хора е изпълнен със скръб; ако задълбочим още, в ежедневието на всички хора има облагородяване, но мога да кажа, че никой не получава никакво облекчение в духа си всеки ден и сякаш три големи планини притискат главите на хората. Никой от тях не живее щастлив и радостен живот от сутрин до вечер а дори когато са малко по-весели, те просто се преструват. В човешкото сърце винаги има усещане за нещо недовършено. Затова хората са неустойчиви в сърцата си; с този начин на живот всичко им се струва празно и несправедливо, а що се отнася до вярата в Бог, те са заети и нямат време или нямат време да ядат и пият Божиите думи, или не знаят как да ги ядат и пият правилно. Никой от тях не е в мир, с яснота и твърдост в сърцето си. Сякаш винаги са живели под облачно небе, сякаш живеят в пространство без кислород и това е довело до объркване в живота им. Бог винаги говори направо за слабостите на хората, винаги ги удря по ахилесовата пета — не сте ли видели ясно тона, с който Той говори през цялото време? Бог никога не дава на хората възможност да се покаят и кара всички хора да живеят на „луната“ без кислород. От самото начало до днес Божиите думи външно разкриват природата на човека, но никой не може ясно да види същността на тези думи. Изглежда, че като разкриват същността на човека, хората опознават себе си и по този начин опознават Бог, но това не е пътят по същество. Тонът и по-голямата дълбочина на Божиите думи показват ясна разлика между Бог и човека. Това кара хората несъзнателно да вярват в чувствата им, че Бог е недостижим и непристъпен; Бог изважда всичко наяве и изглежда, че никой не е способен да върне отношенията между Бог и човека такива, каквито са били преди. Не е трудно да се види, че целта на всички Божии слова е да „сринат“ всички хора, като по този начин се изпълни Божието дело. Това са стъпките на Божието дело. И все пак хората не вярват в това в съзнанието си. Те вярват, че Божието дело се приближава към своята кулминация, че то се приближава към най-осезаемия си ефект, така че да победи големия червен змей, тоест да направи така, че църквите да процъфтяват, без никой да има понятие за въплътения Бог или без всички хора да познават Бог. И все пак нека прочетем какво казва Бог: „В съзнанието на хората Бог си е Бог и с Него не се контактува лесно, а човекът си е човек и не бива лесно да става безпътен. […] В резултат на това винаги са смирени и търпеливи пред Мен; те не могат да се съвместят с Мен, тъй като имат твърде много представи“. Оттук се вижда, че независимо от това какво казва Бог или какво прави човекът, хората са напълно неспособни да познаят Бог; поради ролята, която играе тяхната същност, независимо от всичко, в крайна сметка те са неспособни да познаят Бог. По този начин Божието дело ще приключи, когато хората видят себе си като синове на ада. Не е необходимо Бог да отприщва Своя гняв върху хората, да ги осъжда пряко или накрая да ги осъжда на смърт, за да приключи цялото Си управление. Той просто се занимава с незначителни разговори в Своето собствено темпо, сякаш завършването на делото Му е случайно, нещо, което Той прави в свободното Си време без ни най-малко усилие. Отстрани изглежда, че в Божието дело има някаква спешност — и все пак Бог не е направил нищо, Той не прави нищо, освен да говори. Делото сред църквите не е от същия голям мащаб, както в отминалите времена: Бог не добавя хора, не ги отлъчва и не ги разобличава — такова дело е твърде незначително. Изглежда, че Бог няма намерение да върши такова дело. Той просто казва малко от това, което би трябвало да каже, след което се обръща и изчезва безследно — което, естествено, е моментът на завършване на Неговите слова. И когато този момент настъпи, всички хора ще се събудят от съня си. Човечеството е в летаргична дрямка в продължение на хиляди години, то е в сопор през цялото време. И в продължение на много години хората се втурват насам-натам в сънищата си и дори викат в сънищата си, неспособни да говорят за несправедливостта в сърцата си. По този начин те „усещат малко меланхолия в сърцата си“, но когато се събудят, ще открият истинските факти и ще възкликнат: „Значи това е, което се случва!“. Затова е казано, че „Днес повечето хора все още спят дълбоко. Едва когато прозвучи химнът на царството, те отварят сънените си очи и усещат малко меланхолия в сърцата си“.

Ничий дух никога не е бил освободен, ничий дух никога не е бил безгрижен и щастлив. Когато Божието дело бъде напълно завършено, духовете на хората ще бъдат освободени, защото всеки ще бъде категоризиран според вида си и така всички ще бъдат непоколебими в сърцата си. Сякаш хората са на някакво пътешествие до далечни краища и в сърцата си са станали непоклатими, когато се връщат у дома. Пристигайки у дома, хората вече няма да чувстват, че светът е празен и несправедлив, а ще живеят в мир в домовете си. Такива ще бъдат обстоятелствата сред цялото човечество. Затова Бог казва, че „хората никога не успяват да се освободят от робството на Сатана“. Никой не е в състояние да се измъкне от това състояние, докато е в плът. Засега нека оставим настрана това, което Бог казва за различните действителни състояния на човека, и да говорим само за тайните, които Бог тепърва ще разкрива на човека. „Безброй пъти хората са Ме гледали с насмешливи очи, сякаш тялото Ми е покрито с тръни и им е противно, и така хората се отвращават от Мен и вярват, че съм без стойност“. Обратно, по същество истинското лице на човека се разкрива в Божиите думи: човекът е покрит с бодли, в него няма нищо приятно и така Божията омраза към човека се засилва, защото човекът не е нищо друго освен покрит с бодли таралеж, в който няма нищо възхитително. Привидно изглежда, че тези думи описват представите на човека за Бог, но в действителност Бог рисува картина на човека въз основа на неговия образ. Тези думи са Божието обрисуване на човека и сякаш Бог е пръснал фиксатор върху образа на човека; така образът на човека стои високо във вселената и дори удивлява хората. От момента, в който започна да говори, Бог подготвя силите Си за голяма битка с човека. Той е като университетски професор по алгебра, който излага фактите за човека, и това, което се доказва от фактите, които Той изброява — доказателствата и контрадоказателствата — убеждава напълно всички хора. Това е целта на всички Божии думи и именно поради това Бог небрежно подхвърля на човека тези загадъчни думи: „Общо взето, съм напълно без стойност в човешкото сърце, Аз съм излишна вещ от бита“. След като прочетат тези думи, хората не могат да не отправят молитва в сърцето си и осъзнават своята задлъжнялост към Бог, което ги кара да осъждат себе си, кара ги да вярват, че човекът трябва да умре и е без ни най-малка стойност. Бог казва: „именно поради това се намирам в положението, в което съм днес“, което, свързано с реалните обстоятелства на днешния ден, кара хората да се осъждат. Нима това не е факт? Ако ти беше устроен така, че да познаваш себе си, можеше ли от устата ти да излязат думи като „Наистина трябва да умра!“? Такива са истинските обстоятелства на човека и не си струва да се замисляме твърде много върху това — то е просто подходящ пример.

От една страна, когато Бог моли човека за прошка и толерантност, хората виждат, че Бог се подиграва с тях, а от друга страна виждат и собственото си непокорство — те просто чакат Бог да упражни максимално възможностите Си за човека. Освен това, говорейки за представите на хората, Бог казва, че не владее човешката философия за живот или човешкия език. Така, от една страна, това кара хората да сравняват тези думи с практическия Бог, а от друга — те виждат Божието намерение в думите Му — Бог им се подиграва, защото разбират, че Той разкрива истинското лице на човека и всъщност не разказва на хората за истинските Си обстоятелства. Присъщият смисъл на Божиите думи е пропит с присмех, сарказъм, подигравка и омраза към човека. Сякаш във всичко, което прави, човекът изкривява закона и взема подкупи; хората са блудници и когато Бог отваря устата Си, за да говори, те треперят от ужас, дълбоко уплашени, че истината за тях ще бъде напълно разкрита, оставяйки ги твърде засрамени, за да се изправят пред когото и да било. Но фактите са си факти. Бог не прекратява словата Си заради човешкото „покаяние“; колкото по-неизразимо засрамени и смутени отвъд думите стават хората, толкова повече Бог приковава изгарящия Си поглед върху лицата им. Думите от устата Му поставят на масата всички грозни човешки дела — това е справедливост и безпристрастност, това се нарича Кингтиан^[а], това е съд от най-висшето съдилище на народа. Така че, когато хората четат Божиите думи, внезапно ги поразява сърдечен удар, кръвното им налягане се повишава, сякаш страдат от коронарна болест на сърцето, сякаш апоплексия е на път да ги изпрати обратно в западния рай, за да се срещнат с предците си — такава е реакцията, когато четат Божиите думи. Човекът е станал немощен от годините на тежък труд, той е болен отвътре и отвън, цялото му тяло е болно — от сърцето до кръвоносните съдове, дебелото черво, тънкото черво, стомаха, белите дробове, бъбреците и т.н. Нищо в цялото му тяло не е здраво. Така Божието дело не стига недостижимо за човека ниво, а кара хората да опознаят себе си. Тъй като тялото на човека е обсебено от вируси и тъй като той е остарял, денят на неговата смърт наближава и няма път назад. Но това е само част от историята; вътрешният смисъл тепърва ще се разкрива, защото се търси източникът на човешката болест. В действителност времето, когато ще бъде завършено цялото Божие дело, не е времето, когато ще бъде завършено Неговото дело на земята, защото след като бъде завършен този етап от делото, няма да има възможност да се извърши бъдещото дело в плът и ще е необходим Божият Дух, за да го завърши. Затова Бог казва: „Когато тържествено разгърна свитъка, хората из цялата вселена ще бъдат порицани, Моето дело ще достигне своя апогей, хората по целия свят ще бъдат подложени на изпитания“. Времето, когато делото в плът е завършено, не е моментът, когато Божието дело достига своята кулминация — кулминацията на този момент се отнася само до работата по време на този етап, а не е кулминацията на целия план за управление. Следователно Божиите изисквания към човека не са високи. Той просто иска от хората да опознаят себе си, като по този начин служат на следващия етап от делото, в който Божията воля ще бъде постигната. С промяната на Божието дело се променя и „работната единица“ на хората. Днес е етапът на Божието дело на земята и затова те трябва да работят на най-ниско ниво. В бъдеще ще е необходимо да се управлява нацията и затова те ще бъдат преназначени в „Централния комитет“. Ако пътуват в чужбина, ще трябва да се справят с процедурите за заминаване в чужбина. В такива моменти те ще бъдат в чужбина, далеч от родината си, но това все пак ще бъде заради изискванията на Божието дело. Както хората казват: „Ще положим живота си за Бог, когато е необходимо“ — не е ли това пътят, по който ще се върви в бъдеще? Кой някога се е радвал на такъв живот? Човек може да пътува навсякъде, да пътува в чужбина, да дава напътствия в провинцията, да се смеси с обикновените хора, а също така може да говори за важните въпроси на нацията с членове на организации на високо ниво; а когато е необходимо, може лично да опита живота в ада, след което да се върне и все още да може да се наслаждава на небесните благословения — не са ли това благословенията на човека? Кой някога се е сравнявал с Бог? Кой някога е обиколил всички народи? Всъщност хората биха били в състояние да разберат малко от някои от Божиите думи без никакви указания или обяснения — просто те нямат вяра в себе си и това е разтеглило Божието дело до днес. Тъй като на хората им липсва твърде много — както казва Бог, „те нямат нищо“ — днешното дело ги изправя пред огромни трудности; нещо повече, тяхната слабост, естествено, ограничава Божиите уста — и не са ли именно тези неща онова, което спъва Божието дело? Все още ли не виждате това? Във всичко, което Бог казва, има скрит смисъл. Когато Бог говори, Той се спира на актуалния въпрос и подобно на притча всички думи, които изрича, съдържат дълбоко послание. Тези прости думи съдържат дълбок смисъл и по този начин обясняват важни въпроси — не са ли Божиите думи най-добри в това? Знаеш ли това?

Забележка:

а. Кингтиан: Този термин се използва за обозначаване на праведен съдия по времето на императорския Китай.