Хората извършват част от работата си под преките наставления на Бог, но за друга част от делата им Бог не предоставя напътствия, което красноречиво показва, че извършеното от Бог предстои да бъде напълно разкрито — иначе казано, много остава скрито и тепърва ще бъде направено достояние на хората. Все пак, някои неща трябва да станат известни на всички, докато други трябва да озадачават и объркват хората; това е изискване на Божието дело. Да вземем слизането на Бог от небесата в света на хората — как идва Той, точно по кое време и дали небесата и земята, и всички неща са подложени на промени или не — хората трябва да останат дезориентирани за изброеното. Това е също и въпрос на реални обстоятелства, защото сама по себе си човешката плът е неспособна да проникне директно в духовния свят. Тоест, макар и Бог ясно да заявява, че идва от небето на земята, или да казва: „В деня на съживяването на всички неща Аз дойдох сред хората и преживях при тях чудесни дни и нощи“, Той все едно говори на стената — думите Му не намират никакъв отклик, защото хората не познават стъпките на Божието дело. Дори и истински запознатите вярват, че Бог се спуща от небесата като фея и отново се преражда сред хората. Дотук стигат способностите на човешкия ум. Това се дължи на факта, че естеството на човека го прави неспособен да вникне в Божията същност и да разбере реалността на духовния свят. Такава е природата на хората, че осланяйки се само на нея, те биха били неспособни на постъпки, служещи за пример на околните, защото в сърцевината си всички хора са еднакви, а не различни. Затова призивът хората да бъдат образец за подражание и пример е куха фраза, подобна е на водна пара. Докато Божиите думи „да добият известно знание за това, което Аз притежавам и представлявам“ касаят само видимата проява на работата, осъществена от въплътения Бог; с други думи, те са насочени към истинското лице на Бог — божественост, която изразява най-вече Неговия божествен нрав. Тоест, хората са призовани да разберат защо Бог работи по този начин, какво цели да постигне с думите Си, какво иска да постигне на земята, какво желае да добие сред хората, методите, чрез които Бог говори и какво е Неговото отношение към човеците. Може да се каже, че в човека няма нищо, заслужаващо похвала — следователно, нищо в хората не е достойно да послужи като образец за подражание.

Именно поради обикновената същност на въплътения Бог и поради различията между небесния Бог и въплътения Бог, който не изглежда да е роден от небесния Бог, Той казва: „С години живях сред хората, но те не забелязаха това и така и не Ме опознаха“. Бог казва още: „Когато стъпките Ми прекосят цялата вселена и стигна до краищата на земята, човекът ще започне да размишлява за себе си и тогава всички хора ще дойдат при Мен, ще се поклонят пред Мен и ще Ме почитат. Това ще е денят на Моята слава, денят на Моето завръщане, а също и денят на Моето оттегляне“. Едва тогава настъпва денят, в който истинското лице на Бог се разкрива пред хората. Въпреки това, Бог не отлага осъществяването на делото Си, а продължава с работата, която е наложително да бъде свършена. Когато съди, Той осъжда хората според отношението им към въплътения Бог. Това е една от основните теми в Божиите слова от този период. Например, Бог казва: „Аз официално се заех със заключителната част на Моя план за управление из цялата вселена. От този момент нататък всеки, проявил непредпазливост, ще бъде подложен на безмилостно наказание и то може да го сполети във всеки един момент“. Това е съдържанието на Божия план и то не е нито странно, нито чудновато, а е част от стъпките на Неговото дело. Междувременно Бог съди Божиите синове и избраници в други страни по всички техни действия в църквите и затова Той казва: „Докато работя, всички ангели се впускат в решаващата битка заедно с Мен и се заричат да изпълнят Моите желания в заключителната фаза, за да може хората на земята да се подчинят на Моята воля както ангелите, да не желаят да се опълчват срещу Мен и да не правят нищо, което би се противопоставило на Мен. Такава е динамиката на Моето дело из цялата вселена“. Това е разликата в работата, която Бог извършва по цялата земя; Той прибягва до различни мерки според това към кого са насочени. Днес сърцата на всички членове на църквите са изпълнени с копнеж и те започнаха да ядат и пият Божието слово — това е достатъчно доказателство, че Божието дело е към края си. Когато Бог отправи взор надолу от небето, пред погледа Му сякаш отново се разкрива безрадостната гледка на сухи клони, опадали листа и глинест прахоляк, носен от есенния вятър. Усещането е за надвиснал над човечеството апокалипсис, сякаш всичко ще се превърне в гола пустош. Вероятно поради чувствителността на Духа в сърцето постоянно витае печал, макар и тя да е примесена с нотка спокойна утеха в тъгата. Може би това е описанието на Божиите думи, че „човекът се пробужда, всичко на света е в ред и дните на оцеляване на земята приключват, тъй като Аз дойдох!“. Щом чуят тези думи, хората може да реагират с известен негативизъм или да бъдат леко разочаровани от Божието дело, или пък да се съсредоточат твърде много върху душевните си състояния. Но не е възможно Бог да е толкова глупав, че да създаде подобна илюзия у хората, преди да е завършил работата Си на земята. Ако действително изпитваш такива чувства, това показва, че обръщаш прекалено голямо внимание на емоциите си, правиш каквото си искаш и не обичаш Бог; показва, че този вид хора се фокусират твърде много върху свръхестественото и не обръщат внимание на Бог. Както и да се мъчат хората да избягат от това обстоятелство, те не успяват, тъй като Божията десница е над тях. Кой може да избегне ръката на Бог? Имало ли е момент, в който твоето положение и житейски обстоятелства са били извън Божия контрол? Независимо дали живееш сред страдания или сред благодат, как би могъл да се изплъзнеш от Божията десница? Това не е въпрос, решим от хората, а е изцяло подчинен на Божията потребност — следователно, кой би бил в състояние да не се подчини?

„За да разпространя Моето дело сред езичниците, ще въздавам наказания, което ще рече, че ще упражнявам сила срещу всички езичници. Естествено, ще извършвам тази работа успоредно с делото Си сред избраниците“. Изричайки тези думи, Бог се заема с работата Си из цялата вселена. Това е стъпка от Божието дело, което вече е достигнало такъв етап; никой не може да обърне хода му. Катастрофа ще сполети и ще погуби една част от човечеството, заличавайки тези хора заедно със света. Когато вселената е официално наказана, Бог открито се явява пред земните народи. Самата Му поява наказва хората. При това Бог казва: „Когато тържествено разгърна свитъка, хората из цялата вселена ще бъдат порицани, хората по целия свят ще бъдат подложени на изпитания“. От тези думи става ясно, че съдържанието на седемте печата е съдържание на наказанието — тоест, седемте печата съдържат катаклизъм. Следователно, все още предстои седемте печата да бъдат отворени; „изпитанията“, за които се говори тук, са наказанието, което човечеството ще изтърпи, и насред това наказание група хора, официално приели издадения от Бог „сертификат“, ще бъдат спечелени от Него и те ще бъдат обитателите на Божието царство. Това е произходът на Божиите синове и избраници, които все още не са посочени, а просто полагат основите за бъдещи изживявания. Ако някой притежава истинския живот, той ще успее да устои непоколебимо на изпитанията, а не го ли притежава, това е убедително доказателство, че Божието дело не е оказало влияние върху него, че лови риба в мътна вода и не се съсредоточава върху Божието слово. Понеже това е делото от сетните дни, което слага край на настоящата епоха, вместо да продължава работата, Бог казва: „С други думи, това е животът, който хората никога не са изпитвали още от времето на сътворението до днес, затова казвам, че осъществих дело, неизвършвано никога преди“, а също и „Тъй като Моят ден се приближава до човечеството, тъй като той не е далеч, а е точно пред очите на хората“. В отминалите времена Бог лично унищожи няколко града, но никой от тях не бе заличен по начина, по който това ще се случи в последния момент. При все че в миналото Бог унищожи Содом, към днешния Содом Той ще се отнесе по различен начин — няма направо да го разруши, а първо ще го завоюва, след това ще го осъди и накрая ще му въздаде наказание, траещо вовеки. Това са стъпките от делото и накрая съвременният Содом ще бъде заличен в същата последователност, както бе унищожен светът в миналото — това е Божият план. Денят на Божията поява е денят на официалното заклеймяване на днешния Содом и целта на Божието разкриване не е да спаси Содом. Затова Бог казва: „Появявам се пред светото царство, а от скверната земя се скривам“. Тъй като съвременният Содом е нечист, Бог не се явява истински пред него, а използва това средство, за да го накаже — не виждате ли това ясно? Може да се каже, че никой на земята не е в състояние да види истинското лице на Бог. Той никога не се е явявал пред хората и никой не знае кое от небесата обитава Той. Точно това позволява на съвременните хора да живеят при сегашните си обстоятелства. В момента, в който съзрат Божия лик, със сигурност би се разкрил краят им; това би бил и моментът, в който всеки бива сортиран според вида си. Днес пряко се показват на хората думите, чийто извор е божествената същност, а това е знак, че последните дни на човечеството вече са настъпили и че краят наближава. Това е един от знаците, че за хората предстоят изпитания във времето, когато Бог се яви пред всички хора. Ето защо, макар че хората се радват на Божието слово, не ги напуска тягостното усещане за надвиснало над тях катастрофално бедствие. Днешните хора са като врабци в заскрежени поля, за които смъртта е като събирач на дългове и ги лишава от шанс да оцелеят. Поради просрочения дълг на човека към смъртта всички хора усещат, че са настъпили сетните им дни. Това се случва в сърцата на хората из цялата вселена и макар и да не е изписано на лицата им, те не могат да скрият сърцата си от Моите очи — това е човешката действителност. Възможно е много от думите да не са използвани съвсем на място, но точно тези думи описват проблема достатъчно ясно. Всяка от думите, които Бог изрича в миналото или днес, ще се сбъдне; те ще накарат събитията да се изпълнят пред човеците — пир за очите им — и хората ще бъдат смаяни и объркани. Все още ли не ви е ясно каква е днешната епоха?