Състоянието на хората е такова, че колкото по-малко разбират Божиите думи, толкова по-скептично се отнасят към настоящите Божии способи за работа. Но това не оказва влияние върху Божието дело. Когато Неговите думи достигнат определена точка, сърцата на хората ще променят нагласата си по естествен път. В живота си всички се фиксират върху Божиите думи и също така започват да копнеят за Неговите думи, а поради непрекъснатото Божие разкриване започват да презират себе си. Въпреки това Бог е изрекъл и много думи от следния вид: „Когато човек възприеме напълно всички Мои думи, духовният му ръст е съизмерим с Моите желания и молбите му са плодотворни, а не напразни или безплодни. Аз благославям молбите на човечеството, които са искрени, тези, които не са преструвка“. Всъщност хората са неспособни да разберат напълно Божиите думи, те могат да схванат само повърхността. Бог просто използва тези думи, за да даде на хората цел, към която да се стремят, да ги накара да почувстват, че Бог не върши нещата с лека ръка, а е сериозен в делото Си. Само тогава те ще имат вярата да се стремят. И тъй като всички хора молят само за собственото си благо, а не за Божията воля, а Бог не проявява непоследователност, думите Му винаги са насочени към човешката природа. Въпреки че повечето хора днес молят, те не са искрени — това е само привидно. Състоянието на всички хора е такова, че „те смятат устата Ми за рог на изобилието. Всички хора искат да придобият нещо от устата Ми. Независимо дали става въпрос за държавните тайни, за тайните на небето, за динамиката на духовния свят или за назначението на човечеството“. Заради любопитството си всички хора искат да изследват тези въпроси и не желаят да получат нищо от ресурса за живот на Божиите думи. Затова Бог казва: „Твърде много неща липсват в човека: той се нуждае не само от „хранителни добавки“, но и от нещо повече — от „умствена подкрепа“ и „духовно обезпечение“. Именно представите в хората са довели до съвременната негативност и именно защото физическите им очи са твърде „феодални“, в това, което казват и правят, няма енергия и те са повърхностни и небрежни във всичко. Не са ли това състоянията на хората? Не трябва ли хората да побързат и да поправят това, вместо да продължават по същия начин? Каква полза има човек да знае бъдещето? Защо хората реагират, след като прочетат някои от Божиите слова, а останалите Му слова нямат никакво въздействие? Когато Бог казва например: „Аз осигурявам лек за болестта на човека, за да може да се постигне по-добър ефект, за да могат всички да оздравеят и, благодарение на Моето лекарство, да се върнат към нормалността“, как става така, че тези думи нямат никакво въздействие върху хората? Нима всичко, направено от Бог, не е това, което трябва да бъде постигнато от човека? Бог има да извърши дело — защо хората нямат път, по който да вървят? Не е ли това в разрез с Бог? Всъщност има много работа, която хората трябва да свършат — например колко знаят за „големия червен змей“ в думите „Наистина ли мразите големия червен змей?“. Това, че Бог казва: „Защо ви питам толкова пъти?“, показва, че хората все още не познават природата на големия червен змей и че остават неспособни да се задълбочат. Не е ли именно това делото, което човекът трябва да извърши? Как може да се каже, че човекът няма дело за вършене? Ако беше така, какво би било значението на Божието въплъщение? Нима Бог действа небрежно и повърхностно, и върши нещата механично? Може ли големият червен змей да бъде победен по този начин?

Бог казва: „Вече започнах и ще продължа първата стъпка от делото Си на наказание в обиталището на големия червен змей“. Тези думи са насочени към делото в божествеността. Съвременните хора вече предварително са навлезли в порицанието и затова Бог казва, че това е първата стъпка от Неговото дело. Той не кара хората да изтърпяват наказанието на бедствията, а порицанието на думите. Защото, когато тонът на Божиите думи се промени, хората стават напълно невежи, а след това всички навлизат в порицанието. След като хората преминат през порицанието, „вие официално ще изпълните своя дълг и официално ще Ме възхвалявате по всички земи, во веки веков!“. Това са стъпки в Божието дело — те са Неговият план. Нещо повече, тези Божии хора лично ще наблюдават методите, чрез които големият червен змей бива наказан, така че катастрофата официално започва извън тях, в света около тях. Това е едно от средствата, чрез които Бог спасява хората. Вътрешно те са порицани, а външно настъпва катастрофа — това означава, че Божиите думи са изпълнени. Затова хората предпочитат да преминат през порицанието, а не през катастрофата, и именно заради това остават. От една страна, това е моментът, до който е стигнало Божието дело; от друга, това е така, за да могат всички хора да познаят Божия нрав. Така Бог казва: „Времето, в което Моят народ Ми се радва, е времето, когато големият червен змей е наказан. Да накарам народа на големия червен змей да се надигне и да се разбунтува срещу него е Моят план и това е методът, чрез който усъвършенствам народа Си, и е чудесна възможност за целия Ми народ да израсне в живота“. Защо Бог изрича тези думи и въпреки това те не привличат вниманието на хората?

Страните са в голям хаос, защото Божият жезъл започна да играе своята роля на земята. Божието дело може да се види в състоянието на земята. Когато Бог казва: „водите ще бучат, планините ще се сриват, големите реки ще се разтварят“, това е първоначалното действие на жезъла на земята, в резултат на което „всички семейства на земята ще бъдат разрушени и всички народи на земята ще бъдат разделени; дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. Всичко, което е било преди на земята, ще бъде смазано от Мен“. Такова ще бъде общото състояние на семействата на земята. Естествено, това не би могло да бъде състоянието на всички, но то е състоянието на повечето от тях. От друга страна, тук се говори за обстоятелствата, които ще преживеят хората от този поток в бъдеще. Това предсказва, че след като преминат през порицанието на думите и неверниците претърпят катастрофа, между хората на земята вече няма да има семейни отношения; всички те ще бъдат хора на Синим и всички ще бъдат верни в Божието царство. Така дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. И така, семействата на хората на земята ще бъдат разделени, разпокъсани на парчета и това ще бъде последното дело, което Бог извършва в човека. И тъй като Бог ще разпространи това дело из цялата вселена, Той се възползва от възможността да разясни на хората думата „обич“, като по този начин им позволи да разберат, че Божията воля е да разедини семействата на всички хора и да покаже, че Бог използва порицанието, за да разреши всички „семейни спорове“ сред човечеството. В противен случай нямаше да има как да се приключи последната част от Божието дело на земята. Финалната част на Божиите слова разкрива най-голямата слабост на хората — всички те живеят в състояние на обич — и затова Бог не избягва нито един от тях и разкрива тайните, скрити в сърцата на цялото човечество. Защо на хората им е толкова трудно да се разграничат от обичта си? Дали това надхвърля стандартите на съвестта? Може ли съвестта да изпълни Божията воля? Може ли обичта да помогне на хората да преминат през изпитания? В Божиите очи обичта е Негов враг — нима това не е ясно заявено в Божиите слова?